Стана факт една предизвестена оставка. Валери Симеонов се оттегли от вицепремиерството, усетил на гърбината си това, че никой не може да е по-голям от народното недоволство. Без значение дали то е спонтанно, режисирано, манипулирано и т.н. Още повече, след като съпартийците му акапелно запригласяха на глупавите думи с още по-глупави думи. Та се наложи самите Бойко Борисов и Цецо Цветанов под път и над път да гасят пожари, да се извиняват, чудейки се как да озаптят вербално разпищолилите се свои коалиционни партньори.

 

Някои ще кажат, че едно „уж“ ритна столчето под Симеонов. Но не. Той положи неимоверни усилия да затвърди впечатлението от непремереното си (да се чете – наглото) изказване, сипвайки много масло в огъня на майчиния гняв. Вместо да посъбере прах от жълтите павета и да посипе смирено главата си, „патриотът“ продължи да се ежи, вбесявайки свои и чужди, както и Волен Сидеров, който въплъщава и двете в едно.

 

Но да не забравим. Всички фенове на технопартитата могат мощно да извикат „Ура!! Какаовият плаж е спасен и отново слънчев, защото тъмната сянка на Валерката вече я няма!“ И могат да си спретнат едно победно зимно парти. Още повече, че заради пустите курорти ще притеснят единствено чайките и гларусите.

 

Но да се върнем към държавните неволи. Защото оставката на вицепремиер, още повече коалиционен партньор, който осигурява рахата в парламента, си е държавна неволя. Едва ли титулярът на правителството – Б.Б., е много изненадан. Всъщност, това ще проличи по човека, който ще бъде избран да замести Валери Симеонов и колко време ще отнеме това. Дали ще е патриот и ще се казва Сидеров (макар, че той едва ли ще остави комфорта на депутатската банка, даващ възможността за принципни критики) ние не знаем. Анонимността на хората около Симеонов е въпиюща, така че ще е много трудно премиерът да отиграе подадената му топка с човек от НФСБ (партията на вицепремиерът в оставка).

 

И тук му е мястото за един визионерски и глобален въпрос. Ще има ли „Борисов 4“ след „Борисов 3“. Има ли живот след смъртта, тунел от светлина след последното издихание, ще предизвика ли лидерът на ГЕРБ будисткото учение с броя на преражданията си? Това са трансцедентни въпроси, материя от космическото познание, в което е посветен само един, най-много един и половина – Б.Б. и Цв. Цв.

 

Погледнато реалистично и прагматично, няма основания да сме песимисти и за появата на „Борисов 4“, но и за сравнителното дълголетие на „Борисов 3“. Защото момента парламентарното мнозинство е бетонирано от множеството депутати еднодневки, които знаят, че след този парламент никога повече няма да помиришат депутатска банка, парламентарно кюфте и редовно индексирана заплата, подплатена от правдоподобно формулирани бонуси. В тази компания целокупно са хората на Марешки и част от патриотите, националисти и воеводи около триединството Сидеров-Каракачанов-Симеонов.

 

Тук е редно да припомним и за комичната реалност, в която съществува опозицията БСП или както духовито коментира Цветанов преди време – те с един вестник „Дума“ не могат да се оправят, а искат да управляват…

 

Отваряме едни големи скоби. Оставката на Симеонов съвпада с едно много знаково (в контекста на европейския национализъм и патриотизъм и в прословутия постулат „Европа на нациите“) изказване, прозвучало като присъда. Самата Марин льо Пен, станала едно от знамената на евронационализма и повод за кошмарните сънища и бълнувания на президента Макрон, обяви, че от българския национализъм и патриотизъм припознава и признава единствено Веселин Марешки и партията му „Воля“.

 

Това би следвало да е огромен културен, цивилизационен и политически шок за патриотите от фронта на Сидеров, Каракачанов и Симеонов. Макар да е много справедливо, ако предположим, че достолепната дама нещо се е объркала. Някой я е подвел, посочвайки й класическата политическа еднодневка Марешки като неин достоен и просветен съратник. Идват евроизбори и аптекарят ще изпрати в Страсбург 0,000 евродепутати. Това ще охлади сигурно страстите на льо Пен, която ще пренасочи енергията си другаде.

 

Затваряме скобите и се канализираме към съдбата на ГЕРБ и лидера им, тълкувана в контекста на следващи нови избори и нов кабинет. Фактите са следните – от реалистичния политически космос у нас Борисов е имал коалиционни взаимоотношения с всички, с които теорията на партийното строителство позволява – десни и „демократични“ реформатори и незнайно какви, но готови на всичко родолюбиви патриоти. След предсрочните избори, без значение кога са, ще ги има със сигурност, Борисов и компания ще трябва да избират пак измежду някакви патриоти, някакви постреформатори (познати муцуни, но под друго име) и… БСП+ДПС. Истината боли, така е. Въпросът е дали ГЕРБ – ако все пак спечелят изборите, ще предпочетат познатото и преживяно зло, или подчертано авангардно, в духа на съвременното политическо изкуство, ще потърсят спасителен бряг по-наляво. Което би ни предложило сюрреалистичното видение „ГЕРБ+БСП=вечна (сърчице)“.

 

Това обаче са съждения, които поставят малко каруцата пред магарето. В момента имаме прекрасен кабинет (олекнал с един вицепремиер, но какво от това), непробиваема конфигурация в парламента, впечатляващ председател на Еврокомисията, чийто ишиас го омилостивява да създава прекрасни доклади за България, възхваляващи приказната ни съдебна система (защото само в една Вълшебна приказка трагедията със срутилата се сграда на „Алабин“ би останала без наказания и присъди).

 

Така че можем да си позволим да прогнозираме, че Валери Симеонов ще смени локацията „Дондуков 1“ с площад „Народно събрание 1“ и ще се хвърли в законодателството с енергия не по-малка от тази, с която атакуваше Какаовия плаж.

 

ГЕРБ и Борисов ще се насладят на комфорта да изчакат евроизборите, след които да става, каквото става, БСП най-вероятно, губейки идентичност, ще намерят главен редактор за „Дума“, Марешки ще усети „жегата“ на политическата си несъстоятелност, патриотите ще усъвършенстват играта „прескочи кобила“, а Догановите хора ще се преориентират от хидроенергия към атомна такава, учейки усилено китайски.

 

Ние пък най-сетне ще осъзнаем, че безвъзвратно сме изпуснали момента да хванем сопите. Но сега да не мислим за това, а да се насладим на вицепремиерската оставка. Заслужаваме я.

 

Съдоклад на главния редактор:

Познанството и дружбата ми с Милослав Йосифов датира от 1984 година, тоест догодина ще отпразнуваме 35-тата им годишнина. На езика на българската народопсихология (освен всичко друго с Милослав сме й аскер-аркадаши) това означава, че бих публикувал, каквото и той да е написал, дори това да създава заплаха от нападение на спяща клетка на Ал Кайда срещу редакцията.

 

В случая не става дума за нищо толкова страшно. На значителна част от хората с висок коефициент на интелигентност, цялата гарнитура на „Обединените патриоти” не им е по сърце. Затова не е за чудене, че Милослав Йосифов е удовлетворен от оставката на Валери Симеонов. И наистина, човек трябва да мисли с главата си и да внимава, какво приказва, независимо как точно е бил раздразнен, провокиран и афектиран.

 

Аз отдавна не се занимавам с партийна политика и едно от големите предимства на този факт е, че не е необходимо да си меря приказките на аптекарски везни. Макар че, каквото и да става, едва ли бих могъл да изстрелям такъв „картечен ред” по хора, които не ми харесват.

 

Пиша тези редове, защото се чувствам длъжен да отбележа две неща, по които гледната ми точка се различава в някаква степен от тази на Милослав Йосифов. Г-н Валери Симеонов не е любител на балансираната реч, но със сигурност от всички членове на Министерския съвет той най-добре се ориентираше в проблемите на реалната икономика. Пак той реагираше по най-адекватен начин от всички членове на кабинета „Борисов 3”, когато трябваше да се предприемат някакви конкретни действия.

 

Така че, справедливостта изисква да кажем по едно благодаря на подалия оставка вицепремиер за поне няколко негови намеси, особено за позицията му по въпроса за възможностите за привличане в България на човешки ресурси от трети страни и особено на квалифициран персонал и на хора с висше образование. За това наистина му благодарим.

 

Друг е въпросът, че г-н Валери Симеонов имаше и други „фалове”, на които никой не обърна никакво внимание, защото бяха извън предметното поле на интересите на широката българска публика. Не знам, какво точно са преживели във Външното ни министерство, когато г-н Симеонов с всичките си „титли и регалии” на вицепремиер внезапно изгря с присътвието си в ... Нагорни Карабах, където присъствува като наблюдател на референдум на непризната от България и от целия останал свят квази държава – Република Арцах. Слава Богу, международният скандал се размина, може би и покрай изключителната симпатия на азербайджанските власти към България.

 

Коментирам това, не за да „връзвам кусур” на г-н Валери Симеонов допълнително. Ни най-малко нямам подбни намерения и още един път ще кажа, че на вече бившия вицепремиер тябва да се отдаде заслуженото за това, с което той беше полезен на българската икономика. (На тези, които пишеха във Фейсбук глупости за „звисимостта” на Валери Симеонов от „едрия капитал” бих отговорил с думите на Ботьова – „ ... а Вий, Вий сте и....и”.

 

По-скоро трябва да обърнем внимание на интересния факт, че у нас денонощно се насажда разбирането, че така наречената „политическа коректност” е нещо лошо и вредно. Да си политически некоректен се смята за нещо „cool” и за нещо достойно. Ако питаме разните фейсбукови ментори, политическата коректност е ... нещо еврейско или пък гейско ... Изобщо нещо пагубно, зад което стоят поне две глобални конспирации – едната етническа, а другата еротическа. Дори един досадил на цялата държава радио водещ озаглави поредната си книга „Политически НЕкоректно”. И ни гледа от снимката си на четвърта корица „с молния в очите”, както би казал Алеко Константинов.

 

Всъщност, наричам споменатия книжен продукт „книга”, а не да речем „екологично престъпление срещу горския фонд”, точно пак заради политическата коректност. Защото първообразът й е просто ... доброто възпитание. Г-н Валери Симеонов поне в някаква степен стана жертва на разбирането си, че политиците няма какво да усукват и да „увъртолват” изказа си и трябва да карат направо. Върху това негово разбиране със сигурност оказа въздействие и всеобщият повик срещу политическата коректност и срещу „мейнстрийм политическите течения”. Само че, оказа се, че крилата на този масов „полет на освободеността” от условностите на „политкоректността” и на „политическото говорене” могат да те отнесат и извън изпълнителната власт.

 

Второто ми несъгласие с Милослав Йосифов е оценката му за г-н Марешки, като някаква политическа еднодневка. Вярно е, че последното, в което можем да заподозрем г-н Марешки е в каквото и да е харизматично излъчване и лидерско обаяние, но не бива да бъдем късопаметни. В крайна сметка, Веселин Марешки беше човекът, който хвърли на везните на премерването „има ли у нас картел на търговците на горива или няма” онази теглилка, която принуди КЗК да признае, че картел има. След което станахме свидетели на върховия цинизъм – пак КЗК глоби компанията на Марешки за ... продаване на горива на дъмпингови цени.

 

Трябва да зачетем на г-н Марешки факта, че той е може би първият български гражданин, наказан за НЕучастие в картел. „Аптекарят Марешки” видимо не е любимец на широката публика, но иначе е корав човек и издържа на натиск. За което трябва да го поздравим.

 

Виж, за неговото „прикаламисване” към „Европа на отечествата” и към „евроскептиците”, изобщо не би трябвало да го поздравяваме, но уви – и най-съобразителните хора правят грешки. Едни не си мерят приказките в публичната си реч, други се събират най-меко казано с „лоши другарчета” на европейско равнище. Последното може да му изиграе много лоша шега, но г-н Марешки си е направил избора сам и никой не е държал пистолет до главата му. Лично аз не бих се домогвал до похвалите на Марин льо Пен, но ...

 

Иначе, Веселин Марешки напълно си заслужи пребиваването в този парламент. Друг е въпросът, с какво ще запомнят „драгите зрители” участието му в последното за сега издание на Народното събрание. Със сигурност обаче трябва да признаем, че срещу него бяха насъскани най-различни независими и безпристрастни журналисти, че и цели средства за масово осведомяване. Така де, горивният картел не е останал без пари, а на медийния пазар „ден година храни”.

 

За да се приближа поне малко до специфичния стил на „Обединените патриоти” , ще дам допълнителни пояснения, какво съм искал да кажа до тук. Веднага ще поясня, че по никакъв начин не правя каквито и да са внушения, че безкрайно ценения, уважаван и харесван от мен като автор и като човек Милослав Йосифов има каквото и да е отношение към организираната кампания срещу Веселин Марешки. Пази Боже, не ми е изпила чавка акъла, дори и за да си помисля мимоходом подобни неща. Милослав Йосифов просто не одобрява господата Симеонов и Марешки и изразява това си мнение писмено, което е негово свещенно и неотменимо право. Зад което право трябва да се застава неотклонно. Не чак с гръмкоречията на Волтер, но достатъчно твърдо ...

                                                                                                                                                                                Теодор Дечев

                                                                                                                                                                                Главен редактор на "Свободен народ онлайн

Публикувана в Гледища

Прясно оправданият Цветанов се опитва да изпере и главния прокурор, и сегашното компрометирано мнозинство във Висшия съдебен съвет, за да се запази контролът и върху следващия

Прясно оправдан и по последното дело срещу него, Цветан Цветанов прочете във вторник вечерта декларация, с която ГЕРБ поиска оставката на членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС). Това се случи само няколко часа преди Европейската комисия (ЕК) да публикува мониторинговия доклад за България, в който има два основни акцента - ВСС не си върши работата и прокуратурата в този си вид е проблем.

В прочетеното от Цветанов се набиват на очи следните констатации:

"членовете на ВСС се занимават с конфликти помежду си";

"правят се опити за търгуване с политическо влияние, решаване на корпоративни и икономически интереси и овладяване на съдебните институции от страна на неясни кръгове и властови центрове."

За да не се чудите кой е виновен, Цветанов с леко намигване уточнява - Министерството на правосъдието, което "в продължение на една година" (разбирай Христо Иванов) не е привело "предложените изменения на Закона за съдебната власт" нито с "първия, нито с окончателния вариант на промените в основния закон на страната." Това, че окончателният вариант беше приет преди месец и половина, а първият беше внесен преди четири няма значение.

Искането за оставка на ВСС е ход, който нито може да доведе до нещо по-добро, нито носи в себе си катарзис, както се казваше. То е плоско мероприятие, което поставя още по-плоски цели:

Да внуши, че всички са маскари

Замисълът на Цветанов да постави целия ВСС под общ знаменател е изгоден най-много за тези, които носят пряка вина за тежките критики на Европейската комисия. Между другото тези критики бяха казани по същия категоричен начин и в предишния доклад.

От устата Цветанова обаче няма да чуете нищо лошо срещу председателя на етичната комисия (Ясен Тодоров), нито председателката на комисията, която оценява съдиите и прокурорите (Милка Итова), още по-малко срещу доскорошния председател на комисията за дисциплинарни производства (Васил Петров, той е и баща на жената, от която Пеевски има дете).

Нищо, че ЕК критикува работата на ВСС именно в тези направления. Всъщност провалите на ВСС са резултат от решенията на мнозинството в него. Мнозинството, което миналата седмица отказа да проверява sms-а от Борисов, а после назначи Димитър Узунов. Мнозинство, което седмица по-рано искаше да проверява речта на Лозан Панов, а месец по-рано отказа да разследва "Яневагейт". Мнозинство, което през декември отказа за втори път да избере председател на Софийския апелативен съд. Изброяваме, защото утре ще видите именно тези казуси като пример за несъстоятелността на ВСС в доклада на комисията.

Това е мнозинството, което никога не отказа на Цацаров или Георги Колев.

Цветанов не ни казва това. Той критикува ВСС, защото в него някакви хора се "занимавали с конфликти помежду си."  От утрешния доклад ще се разбере, че за разлика от бившия вътрешен министър, ЕК прави разлика между членовете във ВСС. Между тези, които се опитват да поставят принципни въпроси, да излагат аргументи и тези, които просто натискат копчето по волята на главния прокурор.

ЕК поставя позитивни оценки за направеното от Лозан Панов и новото ръководство на Софийски градски съд, но съветникът на премиера Бойко Броисов Яне Янев от една седмица посочва (в синхрон с калта, която излиза от вентилаторите на Пеевските медии) Панов и председателя на СГС като носителите на злото в системата.

Миналата седмица Лозан Панов взе думата на ВСС и каза: "След съобщението (есемесът, изпратен му от Борисов) от миналия четвъртък последваха безброй лъжи, манипулации и действия с една основна цел – хората да повярват в най-голямата манипулация на прехода, че всички са маскари. Недоверието е подходяща среда за поддържане на статуквото. Ние постоянно влизаме от скандал в скандал и всичко винаги приключва без резултат, но пък за сметка на това с натрупването им в обществото се натрупва усещането за безнадеждност."

Искането за оставка на целия ВСС иска именно да внуши, че всички са маскари. И най-вече тези, които всъщност не са.

А главният прокурор - целият в бяло

Най-печеливш от искането за оставка на целия ВСС е този, който се ползваше от безпринципните решения на съвета - главният прокурор Цацаров. Той излиза чист от ситуацията. Дори този ВСС да си отиде, той ще бъде член на следващия. И за него има достатъчно механизми пак да си отгледа мнозинство.

Няма да чуете декларация на Цветанов за нуждата от външен одит на прокуратурата, за децентрализация й или още по-малко за разбиването на порочното единовластие.

Бившият вътрешен министър вече е простил на прокуратурата, която само преди три години произведе политическите обвинения срещу него по поръчка на Делян Пеевски, подадена от парламентарната трибуна ("гусин Цветанов, не се правете-е-е"). Цветанов и Борисов са простили и на прокуратурата, която създаде "Костинброд". Защото много добре знаят, че вместо да я реформират могат пак да я използват като юрисконсулт. Така както я използваха в първия мандат на ГЕРБ, за да произвеждат акция след акция (нищо, че сега Страсбург произвежда осъдително решение след осъдително решение).

Да влезе виновният

От декларацията на Цветанов става ясно, че най-виновен е Христо Иванов. Защото не бил внесъл промени в Закона за съдебната власт и наказателния процес. В казаното може и да има някаква истина (проектът, в основната си част, в която не беше обвързан с промените в основния закон действително се забави твърде много), но носи и тонове лицемерие - депутатите от ГЕРБ имат законодателна инициатива. Единствените промени, които те са предложили засягат наказателния процес и ЗСВ. Предложиха ги, защото дойдоха от главния прокурор и ВСС.

Не само бившият вътрешен министър, но и нито един депутат от ГЕРБ не взе думата по време на обсъждането на промените в конституцията. Иначе ГЕРБ бяха ядрото, което отхвърли предложенията за промени в основния закон.

Какво следва?

Искането за оставка на ВСС е театър. Управляващите ще кажат след доклада - няма да им берем срама, поискахме им оставката. Мнозинството на ВСС от своя страна ще се опита да се преоблече като независимо. Същото онова мнозинство, което не искаше да разследва нито Янева, нито есемеса, нито нищо, което има и теоретичен шанс да предизвика промяна.

И в този театър всички ще забравим, че първо бяха пробелмите със случайното разпределение, после корупционните практики в градския съд, после "Яневагейт", после един есемес и т.н.

В този си състав ВСС вече не върши работа на статуквото. В него мнозинството е крехко, компрометирано пред чужденците, а и пред повечето хора в България. То вече не може да гарантира силен захват над случващото се в съдебната власт. А след разделението на ВСС дори може да се окаже, че има мнозинство за промяна.

Този, който иска оставката на ВСС, знае, че следващият състав ще бъде подреден при широк консенсус (парламентарната квота се избира с 2/3) и под диктовката на главния прокурор, който има влияние както в прокуратурата, така и в парламента.

Зад исканата оставка на ВСС седят чисто уродливо прагматични цели. Нищо повече. Трите наказателни дела не успяха да убедят Цветанов нито защо е важно да има отчетностно и прозрачност на прокуратурата, нито какво е върховенство на закона и независим съд. Не че някой истински го е очаквал.


Източник: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2016/01/26/2693126_kakvo_vsushtnost_oznachava_iskaneto_na_ostavka_ot_vss/  

Публикувана в У нас

Публикуваме коментара на бившия правосъден министър Христо Иванов от профила му във "Фейсбук", направен след искането на ГЕРБ и Реформаторите за оставка на Висшия съдебен съвет:

В акт на върхово безочие управляващите търсят с кого да си измият ръцете за доклада на ЕК и да спасят Цацаров.

Очевидно не са успели да постигнат достатъчно редакции в текста и се провалиха в опита с предварителното му манипулативно представяне за позитивен в кореспонденция на БТА, разтръбена от БНТ и Пеевските бухалки (Труд: „Брюксел нежно ни критикува”). И сега очевидно трябва да се посочат виновните. Това са ВСС (и конкретно тези, които правят скандали в него, като се обаждат) и предходният министър на правосъдието (т.е. аз). Сценката се разиграва преди обявяването на доклада утре, за да не се стигне изобщо до неговото прочитане.

Защото ако го прочетем, ще видим следното. ВСС е критикуван за действията на Цацаровото мнозинство. Действията на реформисткото малцинство получават очевидна подкрепа, безпрецедентна за такъв документ.

ЕК критикува онези, които се съпротивляваха на проверките по скандала Ченалова-Янева, които опитваха да използват дисциплинарни производства, за да запушат устата на опозицията в съда, които замазваха ситуацията в Софийски градски съд, които години наред се правеха на неразбрали за проблемите на софтуера за случайното разпределение и после отказаха твърдо да се провери кой се е възползвал от неговата незащитеност: това е мнозинството, водено от г-н Цацаров. Малкото похвали са свързани с работата на малцинството (опозицията на Цацаров, водена от Калин Калпакчиев и Лозан Панов): ЕК изрично хвали съдиите, които са подкрепили реформата (Цацаров и мнозинството бяха против с всички средства) и които са набрали смелост да говорят за проблемите (разбирай „правят скандали и показват смсите на премиера”). Очевидно, онези, които във ВСС водиха трудна борба ("скандали") срещу всички критикувани от ЕК (без)действия на мнозинството, получават подкрепата на ЕК. На тези хора трябва да се изкаже огромна благодарност, а не да им се искат оставките.

Другата област на тежки критики е работата на прокуратурата. Когато в средата на мандата на Сотир Цацаров ЕК иска международен одит на прокуратурата (нещо, срещу което той се бори със зъби и нокти при съставянето на Стратегията за съдебна реформа), това е най-близката до неговото бламиране позиция, която Комисията може да си позволи без да организира военна операция в България.

Общото в критиките към мнозинството във ВСС и към прокуратурата е персоната на Сотир Цацаров. Явно в ролята на персоналнен гарант за това, че в България няма да има реална борба с корупцията като в Румъния (какъв ужас, нали!). Ако някой трябва да си подава оставката, това е той. Кризата със съдебната реформа се случва заради отказа на Народното събрание да пристъпи към реформа на прокуратурата и да ограничи безконтролността на главния прокурор. Нещо, което става достатъчно ясно и от доклада на ЕК. Вместо това и днес парламентът доказва, че ние живеем в прокурорска република и поради това мнозинството се опитва да спаси тази основна за конструкцията на олигархичния ни режим фигура.

Колкото до критиката към мен – сред малкото позитиви в доклада на ЕК са изработената от моя екип Стратегия, подробно и позитивно описаните основни положения от нашия ЗИД на ЗСВ, настоятелността ми да инициирам дисциплинарни производства пред ВСС и да обжалвам отказите му за образуване, да искам проверки по скандалите, въпреки съпротивата на Цацаровото мнозинство, винаги подкрепено от пропагандната машина на Пеевски. Привеждането на ЗИДЗСВ към измененията в Конституцията е въпрос на двудневно редактиране на готовия законопроект.

ГПК и НПК изобщо не са във фокуса на ЕК. МП изработи по няколко изменения в ГПК и НПК в области, за които има ясна необходимост. Отвъд това, призивите за някаква мащабна промяна в практически чисто новите ГПК и НПК никога не бяха подкрепени от конкретна концепция и целяха единствено да се подмени реформата на ВСС с нещо (каквото и да било!) друго, без да се държи сметка, че отново може да доведе до накърняване на човешките права и справедливия процес. Не допуснах да се правят авантюри с процесуалните ни кодекси. Да обясня само с един пример – как точно и в чий интерес ще премахваме формализма на НПК без да сме реформирали прокуратурата и да сме я подчинили на върховенството на правото?!

Няма да се получи замазването.
Уважаеми г-н премиер, уважаеми депутати от мнозинството, или реформирайте из основи прокуратурата и премахнете безконтролността на главния прокурор, включително с нови изменения в конституцията, или се гответе за процедура по чл. 7. Този доклад достигна максимума на онова, което ЕК може да направи в рамките на мониторинга и с подобни куци сценки няма да промените фактите. А те са очевидни за все повече хора в България!

 

Източник: https://www.facebook.com/hristaky/posts/10207737013156165

Публикувана в Гледища
Събота, 12 Декември 2015 13:12

Маскарадът свърши

Имитацията на промени всъдебната система и оставката на правосъдния министър ще предизвикат серия от кризи в политиката, държавното управление, а след време и в икономиката

В историята има моменти, когато едно дребно на пръв поглед събитие задвижва политически бури и в крайна сметка предизвиква размествания на пластовете и неочаквано големи резултати. Провалът при гласуването на съдебната реформа тази седмица и последвалата светкавична оставка на правосъдния министър Христо Иванов се превърна в такъв момент. Тези две случки събориха параваните, които прикриваха много (и предимно мръсни) зависимости, и задвижиха поредица от събития, които ще определят политическия живот през следващите месеци, а до голяма степен и живота на всички ни.

Каква я мислеха, какво стана

Идеята на конституционните промени, дори в окaстрения им вариант след постигнатия през лятото "исторически компромис", беше да се изгради система от спънки и противовеси в органа, който назначава, повишава и проверява съдиите и прокурорите и която идея беше първо да защити съда от политически и икономически течения. Aко беше осъществена, тази идея също така щеше да отнеме малка част от безграничната власт, която има главният прокурор. Това щеше стане, като 25-членният Висш съдебен съвет (ВСС), в който по право влизат двамата председатели на върховните съдилища и главния прокурор, 11 юристи, избрани от парламента, и 11 от съда, прокуратурата и следствието (шестима съдии, четирима прокурори и един следовател) бъде разделен на две колегии - на съдиите и на прокурорите. И тук идва ключовият момент - начинът, по който ще бъдат разпределени в двете камари на ВСС тези 11 членове, които се избират от парламента. Идеята на Христо Иванов и Радан Кънев беше в съдийската колегия да отидат петима от тях, които заедно с шестимата съдии, избирани от колегите си и председателите на ВКС и ВАС, да формират съдийската колегия. По този начин ВСС щеше максимално да се доближи до международния стандарт за независимост на съдиите, като мнозинството членове щяха да са съдии, избирани от техните колеги. В прокурорската колегия трябваше да отидат шестима представители на парламента, главният прокурор, четирима магистрати, избрани от държавното обвинение, и един от следствието. Така в кадровия орган на държавното обвинение щеше да има паритет между парламентарна и професионална квота, което според вносителите на промените е все пак някакъв механизъм по контрол над едноличната власт на главния прокурор над всеки държавен обвинител.

Именно тази фина настройка беше преформатирана с предложението на АБВ на Георги Първанов, което получи гласовете на над 200 от народните представители в сряда. В гласувания вариант един от членовете, избран от парламентарната квота, беше прехвърлен от прокурорската в съдийската колегия. Така съотношението на "силите" в двете камари се обръщаше и нито съдът получаваше независимост, нито прокуратурата - отчетност. Този вариант, публично подкрепен от главния прокурор Сотир Цацаров преди гласуването, успя да обедини над 3/4 от народните представители. В гласуването в сряда нямаше политика. Имаше прагматичност. Едните натискаха зеленото копче на статуквото, защото ползват Цацаров, а другите, защото имат причини да се страхуват от него. Нито едните, нито другите имат интерес от ядосан (а той лесно се ядосва) главен прокурор.

Показателен факт от гласуването в сряда е, че първоначалният вариант на текстовете беше подкрепен през лятото от 180 народни  представители, а сега зад него останаха няколко депутати, сред които Радан Кънев, Атанас Атанасов и Гроздан Караджов.

В гласуваните текстове има, разбира се, и позитивни моменти. ДПС отстъпи и допусна въвеждане на възможност главният прокурор да представя пред парламента не само годишния си отчет, но и други тематични доклади. Правомощие, което лесно може да бъде изпразнено от съдържание, още повече че парламентът целенасочено махна от първоначалният вариант правомощието да изисква и посочва темата на тези доклади.

Друга важна стъпка е въвеждането на явното гласуване на кадровите назначения. Народните представители решиха и членовете от тяхната колегия да се избират с квалифицирано - 2/3 мнозинство, с идеята, че по този начин ще се пресече партизирането на кандидатите. Тези два механизма обаче не са достатъчни и могат лесно да бъдат използвани превратно.

Oбръщането с хастара навън на идеята за конституционни промени беше само поводът за оставката на Христо Иванов. Същинската причина той да си тръгне от поста е категоричният отказ на управляващите да поставят проблема с корупцията на масата и да започнат неговото разрешаване.

Като единствена съпротива във властта срещу статуквото оттеглянето на Христо Иванов ще гарантира повече комфорт на тези, които се ползват от неработещата и зависима система на правораздаване. Мнозинството във ВСС и главният прокурор Сотир Цацаров ще бъдат освободени от неприятната ситуация да трябва да отговарят на неудобните въпроси, които правосъдният министър повдигаше пред тях всяка седмица и така ги изваждаше от медийния комфорт, гарантиран от стратегическия им партньор Делян Пеевски. Последното се видя съвсем ясно през последните седмици покрай настойчивите опити на Христо Иванов да предизвика разследване по твърденията от записите на Румяна Ченалова и Владимира Янева.

Политическите трусове ще продължат дълго

Въпреки липсата на сериозен резултат обаче този парламентарен пирует няма да остане без последствия. Действията и бездействията на ключовите фигури в държавата показаха не само конкретните им възможности и зависимости, но и вероятно ще променят характера на сегашното управление.

Най-сериозното последствие от случилото се е особено видимото доказателство, че 95% от народните представители в сегашния парламент не могат, не искат и няма да направят нищо за истинска съдебна реформа. Срещу смазващото антиреформаторско малцинство се изправиха само няколко депутати от ДСБ. От залата, както и от целия дебат демонстративно отсъстваше премиерът Бойко Борисов, който избра да играе футбол със селския отбор на Бистрица. До момента министър-председателят не е казал нищо по темата, нито е коментирал оставката на Христо Иванов.

От парламентарната зала в сряда всъщност отсъстваше не само премиерът, но и който и да е друг представител на кабинета. Особено видима беше липсата на вицепремиера Меглена Кунева, в чиито ресори влиза и правосъдието. Нещо повече - тя е и лидер на една от основните партии в Реформаторския блок, за които се предполагаше, че стоят твърдо за предложените промени в конституцията. Тежките пукнатини в дясната коалиция станаха видими още преди гласуването, когато един от ключовите хора в ДБГ - Даниел Вълчев, публично се обяви срещу по-сериозните промени в конституцията и атакува правосъдния министър Христо Иванов. Противоречията станаха още по-явни след отхвърлянето на промените в конституцията, когато лидерът на ДСБ Радан Кънев обяви, че оттегля подкрепата си за правителството. Същото направи и колегата му Атанас Атанасов, както и депутатът Гроздан Караджов. Нито един представител на ДБГ, или СДС обаче не декларира, че спира да подкрепя правителството, нито дори коментира темата. Нещо повече - когато някой си направи шега, като пусна фалшив имейл от името на ДБГ, че партията напуска правителството, партията на Кунева получи масирана подкрепа от пропагандната машина на Пеевски, която започна да разпространява опорната точка, че това е "атака срещу държавността".

Какво ще се промени?

Пукнатините в Реформаторския блок имат значение, защото те ще определят и колко ще е голяма промяната във формата на сегашната управляваща коалиция. На етапа е почти сигурно, че от нея ще излезе една от партиите в блока - ДСБ. Ако обаче го направи сама, това ще означава, че се слага край и на самата дясна коалиция.

Излизането на ДСБ в опозиция не е добра новина за сегашното управление. В момента управляващите се радват на много голям комфорт, който до голяма степен се дължи на широкия характер на управляващата коалиция. Дори и партиите извън нея трудно могат да се нарекат сериозни опоненти на властта. БСП напоследък е фокусирана в собствения си разпад. В особено изгодно положение е ДПС - партията на Доган и Пеевски практически получава облаги от властта, без да участва официално в нея и съответно да носи каквито и да е негативи. Така ДСБ би била първата истинска опозиция на това правителство.

Най-много от новата политическа ситуация след гласуването на промените в конституцията печели ДПС. След вероятното оттегляне на десните депутати (те самите твърдят че разчитат на между 10 и 15 народните представители от групата на Реформаторския блок) мнозинството ще стане още по-зависимо от гласовете на Местан и Пеевски.

Последствията в дясно също имат значение за това, което ще се случва през следващите месеци. Много вероятният формален разпад на Реформаторския блок е едновременно лоша и добра новина. Лоша, защото на него се възлагаха надежди да влее енергия за промяна в сегашното управление и да компенсира силния конформизъм на ГЕРБ. Механичният сбор от няколко партии обаче така и не успя да се превърне в енергична коалиция с общи цели и координирани действия. Това можеше да се види от самото начало на правителството, дори само от някои номинации за министри на Реформаторския блок. С напредване на времето във властта разломите между партиите ставаха все по-големи, за да се стигне до сегашното противоречие дали трябва да се остава във властта.

Парадоксално същите аргументи могат да се използват и за да се тълкува политическата смърт на Реформаторския блок като добра новина. След като тази коалиция не може да заработи така, както очакваха нейните избиратели, и след като за пореден път десните надежди бяха победени от лични амбиции, няма нужда тя да агонизира дълго. По-добре е политическата енергия да бъде съсредоточена в други проекти, които имат шанс за успех.

В психологията има един известен тест - на дете се дава бонбон и му се казва, че ако не го изяде веднага, след 10 минути ще му дадат два бонбона. Огромна част от децата изяждат веднага единия бонбон. На подобен тест са подложени и политиците от Реформаторския блок и ГЕРБ  в момента. За десните изборът е дали да изядат сега удобствата на властта и (за част от тях) приходите от нея и съответно след това да приключат с участието си в политиката, или да изчакат известно време извън властта с шанс да спечелят повече.

За ГЕРБ изборът е не толкова дали да останат във властта сега, а как да я упражняват. Тестът с бонбоните за тях изглежда малко по-различно. За най-голямата партия дилемата беше дали да отложи съдебната реформа сега, за да си спести конфликти с прокуратурата (и вероятно жертви от собствените им редици), или да тръгне към по-радикална промяна, която да освежи държавата, да задвижи икономиката и да направи всички по-богати. На този тест очевидно ГЕРБ изяде веднага и почти без да се замисли, единия бонбон.

Това е лоша новина за всички ни. Скапаната съдебна система в момента е заключила като със скоби всички колела на българската икономика. Липсата на независимо и обективно правосъдие нарушава нормалната конкуренция, убива предприемчивостта и отблъсква чуждестранните инвеститори. Бедни сме заради корупция и срастване между съда и прокуратурата с мафия, политика и медии.

И това не е всичко. Демонстрираното от управляващите партии (без ДСБ) отвращение от сериозни реформи едва ли ще бъде ограничено само до съдебната система. Ако сегашната коалиция не може да намери воля за най-важната промяна, най-вероятно няма да има нито за полицията, нито за здравеопазването, нито за образованието. За нищо. През едната година на власт вторият кабинет "Борисов" така и не започна сериозни промени в държавата, а сега вече имаме и доказателство, че това няма да се случи и в бъдеще. В същото време нереформираните сектори не само ще дават все по-лоши услуги, но и ще изискват повече пари, за да дават посредствения си резултат. И тъй като икономиката няма как да тръгне нагоре (вижте предния абзац), парите ще се набавят по единствените два други възможни начина - с още повече външен дълг и увеличение на данъците.

Тази политика, разбира се, не може да продължи вечно. Тя води към сериозна криза и въпросът сега не е дали ще се случи, а просто кога. Икономиката няма да се срине близките месеци, но колкото повече време се върви в този режим, толкова по-ниско ще е падането.

Вбесяващият парадокс в тази ситуация е, че реформите все пак ще бъдат направени - когато всичко се срине, просто няма да има друг избор. Борбата сега беше да предотвратим кризата. Да направим поне веднъж нещо умно и добро за всички, преди проблемите да се стоварят върху нас. Уви, получи се както обикновено - тъпо и удобно само на тях.

Източник: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2015/12/11/2668293_maskaradut_svurshi/

Публикувана в У нас

Близо 200 служители на реда - огнеборци, надзиратели, полицаи се събраха на протест до сградата на МВР, след като по-рано през деня представители и на трите професии имаха дълга среща с вътрешния министър Румяна Бъчварова и социалния й колега Калфин.
Оказа се, обаче, че разбирателство не е постигнато. Служителите в сектор "Сигурност" обявиха, че са възмутени от изявлението на ресорния министър, която твърди, че са се разбрали, при положение, че според служителите - не е отговорено на нито един от въпросите им и проблемите, довели до протеста, не са получили решение.

Публикувана в У нас

Главният секретар на МВР Светлозар Лазаров и шефът на ДАНС Владимир Писанчев са подали оставки.


Премиерът Бойко Борисов потвърди пред журналисти информацията за оставката на Лазаров. Той разгледа новата сграда на Софийския районен съд.


Борисов обясни, цитиран от БГНЕС, че е помолил Лазаров да си довършат случая във Велико Търново, защото е пред реализация. Оставката е депозирана при Борисов и той ще я приеме. „Ще му напиша "да", най-вероятно утре на обяд", обяви премиерът.

Публикувана в У нас

Ако не ни подкрепят в зала за дълга, няма да има пари, няма да можем да платим, ще фалира държавата и ще приключим. Това заяви пред журналисти премиерът Бойко Борисов в отговор на въпрос как ще коментира изявленията на Патриотичния фронт и АБВ,че няма да подкрепят искането за нов дълг.

Публикувана в У нас

Едно от най-спорните дела в мандата на Цветан Цветанов като вътрешен министър приключи с три оправдателни присъди. Върховният касационен съд окончателно оневини по обвинението в даване на подкуп бившия министър на отбраната Николай Цонев, бившия финансист Тенчо Попов и съдията Петър Сантиров. 

Съдът коментира остро критично работата на прокуратурата по делото, включително и качеството на протеста срещу двете оправдателни присъди на Софийския градски и Софийския апелативен съд. Магистратите определят като хаотични аргументите в протеста и признават, че са изпитали затруднение при установяване на прокурорските възражения.

Публикувана в У нас

След като Матео Ренци призова Демократическата партия да подкрепи нова радикална програма и правителство, италианският премиер Енрико Лета оставката си на президента на Италия - Джорджо Наполитано, съобщи агенция Франс Прес.

Публикувана в Свят

Премиерът на Украйна Николай Азаров подаде оставка, съобщи прессцентъра на правителството.

„Конфликтната ситуация в страната застрашава икономическото и социално развитие на Украйна и носи заплаха за цялото украинско общество и всеки отделен гражданин”, заяви Азаров по повод оттеглянето си от длъжност.

Публикувана в Свят
Страница 1 от 5