От известно време насам, Конфедерацията на труда „Подкрепа“ поставя на висок глас въпроса за нощния труд, вредата от него и неговото заплащане. Синдикалистите огласяват нови изследвания, които според тях показват, че вредата от нощния труд е по-голяма от предполаганата до сега. Едновременно с това, те поискаха допълнителното възнаграждение за нощен труда да бъде повишено от 0,25 лева / час на 2,55 лева / час или казано математически – хиляда процентово увеличение.

 

Тук ние няма да дискутираме здравните аспекти на полагането на нощен труд. Може да се каже, че има много висока степен на съвпадение на мнението на работодателите и на синдикалистите за нощния труд. И едните и другите не се прехласват по него. Нощният труд повишава многократно риска от трудови злополуки и производствени аварии и всичко това не е по сърце нито на работниците нито на работодателите.

 

Доста по-дискусионен е въпросът за размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд. По принцип хората, които не са запознати с „кухнята“ на индустриалните отношения, могат да бъдат и шокирани, когато прочетат, че минималният размер на това възнаграждение, фиксиран с Наредбата за структурата и организацията на работната заплата от януари 2007 година е в размер на 0,25 лв./час.

 

Тук ключовата фраза е „минимално допустим размер“. Действително, преди 11 години по някакъв начин, след някакви преговори се е стигнало до числото 25 стотинки за час. Човек би се запитал – как е възможно такава „мижава“ стойност да се задържи цели 11 години до днес? Отговорът е прост – тази стойност просто не се прилага навсякъде, където има колективно договаряне в България.

 

Вместо да се занимават със стойността, фиксирана по регулативен път, синдикалистите и работодателите просто са си свършили работата на отраслово (браншово) ниво, както и в редица отделни предприятия. В подписаните между тях колективни трудови договори – на отраслово ниво или на ниво отделно предприятие са договорени стойности, които в много пъти надхвърлят минималната стойност от „националния стандарт“ установен с държавната регулация.

 

Затова и никой не посреща с каквото и да е притеснение или принципно несъгласие искането на КТ „Подкрепа“ за изменение в чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, иначе казано – увеличаването на допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд. Може обаче да се дискутира по реалностите в отделните икономически дейности и отрасли и по това как точно да се процедира.

 

От наша страна беше направен анализ на 38 (тридесет и осем) броя отраслови или браншови колективни трудови договора, като точните формулировки на текстовете, третиращи уреждането на допълнителното възнаграждение за нощен труд за представени дословно в даденото на края Приложение № 1.

 

От анализа се вижда, че уреждането на размера на допълнителните възнаграждения за нощен труд е масова, би могло да се каже дори „поголовна“ практика при колективното договаряне на отраслово или браншово ниво.

 

Договорените размери на допълнителното възнаграждение за нощен труд варират в широки граници, като в почти всички случаи значително надвишават предвидената в националната регулация минимална стойност от 25 стотинки на час. От тази гледна точка е некоректно да се говори, че в България нощният труд „струва 25 стотинки на час“. Навсякъде, където има колективно договаряне, било на отраслово / браншово равнище или на нивото на отделното предприятие са налице договорености, които в много пъти надхвърлят утвърдената на национално ниво минимална стойност от 0,25 лв./час.

 

Изключение правят само отрасъл „Водоснабдяване, канализация и пречистване на водите“ и отрасъл „Горско стопанство“ (и стопанисване и контрол). В отрасъл „Водоснабдяване, канализация и пречистване на водите“ от 2012 година насам устойчиво се договаря допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,30 лева / час. В отрасъл „Горско стопанство“ са договаряни размери на допълнителното възнаграждение за нощен труд от 0,35 лева / час.

 

В тези два отрасъла, собствеността е подавляващо държавна (в горското стопанство) или общинска и държавна (във ВиК сектора). В последния случай, изключение прави концесионираното водоснабдяване на София, но там за „Софийска вода“ си има отделен колективен трудов договор със значително по-високи параметри от тези в браншовия КТД. Може да се посочи, че отново излиза, че държавата и общините са едва ли не лоши работодатели, поне ако съдим по договарянето на този показател.

 

Иначе, многообразието на договорените размери за допълнителното възнаграждение при полагане на нощен труд се вижда пределно ясно. Договорености за допълнителното възнаграждение за нощен труд на отраслово равнище няма само в отраслите „Металоиндустрия“ и „Туризъм“.

 

За отрасъл „Металоиндустрия“, можем с чиста съвест да приемем, че договарянето на допълнителното възнаграждение за нощен труд е оставено за колективните трудови договори на ниво предприятие и от това работниците нищо не са загубили. Доброто състояние на колективното договаряне на ниво отделно предприятие в отрасъла е добре известно и се потвърждава и от синдикалните лидери на браншово равнище. Колективни трудови договори от предприятия от отрасъла са печелили награди за най-добър колективен трудов договор, учредени от синдикатите.

 

Така например, в предприятието „М+С Хидравлик“ и в редица технологично свързани с него продприятия, допълнителното възнаграждение за нощен труд е 1,00 лева/час, иначе казано – колкото е за лекарите, според техния отраслов КТД.

 

За отрасъл „Туризъм“ има дори изричен запис в цитираните колективни трудови договори, че допълнителното възнаграждение за нощен труд се договаря на ниво отделно предприятие, но там наистина би могло да се изрази по-скептично отношение на ефективността на колективното договаряне като цяло.

 

За всички останали разгледани отрасли, допълнителното възнаграждение за нощен труд варира от 0,50 лева / час (браншови КТД в отрасъл „Птицевъдна промишленост“, сключен на 01.06.2013 г.) до 1,7375 лева / час (отраслов КТД в отрасъл „Строителство“, сключен на 17.02.2015 г.).

 

Някой по-наблюдателен читател би казал, че и двата приведени тук отраслови колективни трудови договора са с изтекъл срок. Това е точно така, но в България няма практика, след изтичане на колективен трудов договор, дадено предприятие да се връща към минималните национални стандарти, докато се сключи нов колективен трудов договор. Напротив, масовата практика (сто процентова на отраслово ниво) е да се спазват договорените до този момент параметри.

 

Всъщност, в някои отрасли, където в разпоредбите на колективния трудов договор са заложени функционални връзки между минималното заплащане на час в отрасъла и размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд, към днешна дата размерът на допълнителното възнаграждение вече би достигнал стойност надвишаваща 1,90 лева / час. Такива са отраслите „Строителство“ и „Транспорт“, като разбира се, би трябвало да сме наясно, че това са два крайни случая в „общия пейзаж“, които биха могли да бъдат резултат от създаването на автоматична връзка между минималното почасово възнаграждение и допълнителното възнаграждение за нощен труд.

 

Последното показва нагледно НЕцелесъобразността от обвързването на стойността на допълнителното възнаграждение за нощен труд, както и на всякакви други подобни параметри с минимални почасови (да не говорим за месечни) възнаграждения. У нас все още не е постигнато окончателно споразумение за механизъм за договаряне на минималната работна заплата на национално ниво, респективно на ниво отделни икономически дейности. Все още, определянето на минималната заплата (месечна или часова) е в ръцете на Министерския съвет, където тя определят административно и по политически съображения.

 

Затова е повече от разумно, допълнителното възнаграждение за нощен труд да се договаря самостоятелно, още повече, че ясно се вижда, че до момента има създадена много добра практика, при която за всеки отрасъл това допълнително възнаграждение се определя индивидуално и видимо в съответствие с икономическите реалности в отрасъла.

 

Една чудесна илюстрация на отчитането на различните реалности в донякъде сходни отрасли е случаят с договарянето на допълнителното възнаграждение за нощен труд в отраслите: „Пътно строителство“; „Водоснабдяване, канализация и пречистване на водите“ и „Строителство“. Интересното в случая е, че един от възможно най-влиятелните „decision makers“ и преговаряща страна в тези случаи е г-н Йоанис Партениотис, вицепрезидент на КТ „Подкрепа“ и лидер на съответната й браншова федерация, покриваща дейността на тези три отрасъла.

 

Лесно е да се види, че в пътното строителство въпросното допълнително възнаграждение е 1,535 лева/час; във ВиК отрасъла е 0,30 лева/час, а в строителството 1,7375 лева/час. Както се вижда, става дума за разлика от 1,4375 лева/час или 5,8 пъти. Дори разликата между строителството и пътното строителство е 0,2025 лева/час, което е близо до пълния минимален размер на ставката за въпросното допълнително възнаграждение, според стандартите на национално ниво.

 

Ясно е, че след като вицепрезидентът на КТ „Подкрепа“ е сложил подпис под тези три толкова различни стойности в трите отраслови колективни трудови договора, не става дума за някакви негови лични симпатии към едни отрасли и пренебрежително отношение към друго отрасли. Пък и дълги години, водомерните техници бяха нещо като „ядро“ на федерацията на г-н Партениотис.

 

Вижда се, че икономическата реалност в трите отрасъла е различна и тя е добросъвестно отразена от участниците в колективното договаряне – съответните работодателски и синдикални браншови структури. И от тук още един път стигаме до логичното заключение, че когато „ковем“ национални стандарти, добре е да видим първо спецификата на ниво икономически дейности и отрасли.

 

Горният анализ потвърждава още веднъж, дълбоката логика на договарянето на различни показатели (от минималната заплата, до допълнителното възнаграждение за нощен труд или пък допълнителното възнаграждение за прослужено време и стаж) на ниво икономическа дейност. Вижда се и ясната логика, преговорите на ниво икономически дейности и / или отрасли да предхождат преговорите по договаряне на национални стандарти. Ясно се очертава наличието на сериозни разлики между различните отраслови и браншови специфики, които обезателно трябва ад бъдат отчитани при договаряне на параметри с национално значение.

 

Всъщност, може да се констатира, че в областта на договарянето на допълнителното възнаграждение за нощен труд в България се е създала добра практика, която е довела до значително увеличаване на размера на това допълнително възнаграждение при съответно отчитане на отрасловата и браншова специфика.

 

Интересен факт е, че точно оставянето на размера на минималното допълнителното възнаграждение за нощен труд на национално равнище на една ниска стойност е довело до значително повишаване на ролята на колективното договаряне при определяне на този параметър, както и до постигане на високи договорени стойности там, където това е било възможно.

 

Във връзка с това, трябва да се подчертае принципното съгласие на работодателите (особено на АИКБ) за провеждане на добронамерени преговори на ниво национални ръководства на представителните организации на социалните партньори, на които да бъде разгледана възможността за увеличаването на минималния размер на допълнителното възнаграждение за нощен труд на национално ниво, при внимателно отчитане на представената в това писмо отраслова и браншова специфика. Последното е необходимо, поради факта, че определена част от икономиката не попада под обхвата на отрасловите и браншовите колективни трудови договори. В много предприятия няма и колективно договаряне на ниво предприятие.

 

Едновременно с това, трябва още един път да се подчертае, че към договарянето на национални стандарти трябва да се подхожда много отговорно, при съблюдаване на принципа „мисли първо за малкия“.

 

Важно е да се знае и за потвърдената от работодателите готовност за дискусия в посока на търсене на реални възможности за укрепване и разширяване на обхвата на колективното договаряне на отраслово и браншово ниво, както и за въвеждане на колективно договаряне на ниво икономически дейности.

 

И в крайна сметка, най-важното е да се обсъдят разумно и балансирано необходимостта и възможностите за ограничаване по целесъобразен начин на използуването на нощен труд.

 

Иначе, нашите партньори от КТ „Подкрепа“ се разхождат по срещи и форуми с едни фланелки, на които е написано: „Нощният труд е евтин ад“. Нямам нищо против креативността на синдикалните PR-и, но трябва да сме наясно. В някои производства, нощният труд може и да е ад, но той в никакъв случай не е евтин. Така поне излиза, ако съдим по данните, които бяха изнесени по-горе и подробности за които могат да се видят по-долу.

 

Приложение № 1

 

Справка за договореностите по отношение на заплащането на нощния труд от сключени отраслови и браншови колективни трудови договори в реалната икономика, сключени в периода 2011 – 2018 г.

 

1) Целулозно – хартиена промишленост (Браншови КТД от 28. 02. 2018 г.):

Член 18, ал. (1), т. 2., За всеки отработен нощен час или част от него се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер не по-малък от 30 на сто от минималната часова работна заплата за бранша.
Забележка: Член 11, ал. (1) от БКТД предвижда: „минимална часова работна заплата 3,04 лв./час при нормална продължителност на работното време“. Това означава, че допълнителното възнаграждение за нощен труд в бранш „Целулозно – хартиена промишленост“ е 0,912 лв./час.

 

2) Целулозно – хартиена промишленост (Браншови КТД от 23. 02. 2012 г.):

Член 17, ал. (1), т. 2., За всеки отработен нощен час или част от него се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер не по-малък от 30 на сто от минималната часова работна заплата за бранша.
Забележка: Член 12, ал. (1) от БКТД предвижда: „минимална часова работна заплата 1,67 лв./час при нормална продължителност на работното време“. Това означава, че допълнителното възнаграждение за нощен труд в бранш „Целулозно – хартиена промишленост“ е 0,501 лв./час.

 

3) Пивоварен бранш (Браншови КТД подписан на 30.01.2018 г.):

Член 29, ал. (1), За всеки отработен нощен час или част от него се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер на не по-малко от 1,20 лв./час;

 

4) Пивоварен бранш (Браншови КТД подписан на 27.08.2015 г.):

Член 29, ал. (1), За всеки отработен нощен час или част от него се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер на не по-малко от 1,20 лв./час;

 

5) Пивоварен бранш (Браншови КТД подписан на 20.05.2011 г.):

Член 29, ал. (1), За всеки отработен нощен час или част от него се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер на не по-малко от 1,15 лв./час;

 

6) Енергетика (Браншови КТД подписан на 29.11.2018 г.):

Член 33, ал. (1), За всеки отработен нощен час или част от него се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер, не по-малко от 0,50 лв. (петдесет стотинки) – за непряко заетите и не по-малко от 0,80 лв. (осемдесет стотинки) – за пряко заетите в производствения процес.

 

7) Енергетика (Браншови КТД подписан на 12.04.2016 г.):

Член 33, ал. (1), За всеки отработен нощен час или част от него се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер, не по-малко от 0,50 лв. (петдесет стотинки) – за непряко заетите и не по-малко от 0,80 лв. (осемдесет стотинки) – за пряко заетите в производствения процес.

 

8) Енергетика (Браншови КТД подписан на 19.11.2013 г.):

Член 33, ал. (1), За всеки отработен нощен час или част от него се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер, не по-малко от 0,45 лв. (четиридесет и пет стотинки) – за непряко заетите и не по-малко от 0,60 лв. (шестдесет стотинки) – за пряко заетите в производствения процес.

 

9) Енергетика (Браншови КТД подписан на 21.12.2011 г.):

Член 33, ал. (1), За всеки отработен нощен час или част от него се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер, не по-малко от 0,45 лв. (четиридесет и пет стотинки) – за непряко заетите и не по-малко от 0,60 лв. (шестдесет стотинки) – за пряко заетите в производствения процес.

 

10) Проучване, добив и преработка на минерални суровини (Отраслов (Браншови) КТД подписан на 09.03.2017):

Член 29, ал. (1), Размерът на допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд се определя с КТД в дружествата, но не по-малко от 45 процента от минималната часова заплата за страната.

Забележка: Според Постановление № 316 от 20 декември 2017 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, минималната часова работна заплата за страната е 3,07 лева „при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица“. При това положение, допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд в отрасъла е 1,3815 лв./час.

 

11) Проучване, добив и преработка на минерални суровини (Отраслов (Браншови) КТД подписан на 29.01.2015):

Член 29, ал. (1), Размерът на допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд се определя с КТД в дружествата, но не по-малко от 45 процента от минималната часова заплата за страната.

Забележка: Според Постановление № 419 от 17 декември 2014 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, минималната часова работна заплата за страната е 2,20 лева „при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица“. При това положение, допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд в отрасъла е 0,99 лв./час.

 

12) Проучване, добив и преработка на минерални суровини (Отраслов (Браншови) КТД подписан на 31.01.2013):

Член 29, ал. (1), Размерът на допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд се определя с КТД в дружествата, но не по-малко от 45 процента от минималната часова заплата за страната.

Забележка: Според Постановление № 250 от 11 октомври 2012 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, минималната часова работна заплата за страната е 1,85 лева „при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица“. При това положение, допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд в отрасъла е 0,8325 лв./час.

 

13) Здравеопазване (Отраслов КТД подписан на 10.10.2016):

Член 51, ал. (1), За времето, отработено като нощен труд в интервала между 22.00 часа до 6.00 часа се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер 1,00 лев за всеки отработен нощен час или част от него.

 

14) Здравеопазване (Отраслов КТД подписан на 21.07.2014):

Член 81 ал. (2), За всеки отработен нощен час между 22:00 ч. и 06:00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер на не по-малко от 1,00 лв.

 

15) Eлектротехника и електроника (Отраслов КТД подписан на 05. 08. 2016 г.):

Чл. 31, ал. (2), Нощният труд се заплаща, като за всеки отработен нощен час, или част от него се заплаща трудово възнаграждение в размер, не по-малък от 0,75 лв./час.

 

16) Eлектротехника и електроника (Отраслов КТД подписан на 24. 07. 2014 г.):

Чл. 31, ал. (2), Нощният труд се заплаща, като за всеки отработен нощен час, или част от него се заплаща трудово възнаграждение в размер, не по-малък от 0,75 лв./час.

 

17) Пътно строителство (Браншови КТД подписан на 18.07.2016 г.):

Член 22. За всеки отработен нощен час или част от него работодателят заплаща допълнително трудово възнаграждение на работника или служителя в размер не по-малък от 50 % (петдесет процента) от минималната часова работна заплата за бранша.

Забележка: Член 12 от БКТД гласи: „Работодателят и синдикатите, страни по този КТД се споразумяха, че минималното месечно основно трудово възнаграждение за бранша се определя на база минималната работна заплата за страната“. Следователно, минималната часова ставка е 3,07х0,5=1,535 лв./час.

 

18) Пътно строителство (Браншови КТД подписан на 14.07.2014 г.):

Член 22. За всеки отработен нощен час или част от него работодателят заплаща допълнително трудово възнаграждение на работника или служителя в размер не по-малък от 50 % (петдесет процента) от минималната часова работна заплата за бранша.

Забележка: Член 12 от БКТД гласи: „Работодателят и синдикатите, страни по този КТД се споразумяха, че минималното месечно основно трудово възнаграждение за бранша се определя на база минималната работна заплата за страната“. Следователно, минималната часова ставка е 2,03х0,5=1,015 лв./час.

 

19) Пътно строителство (Браншови КТД подписан на 06.08.2012 г.):

Член 22. За всеки отработен нощен час или част от него работодателят заплаща допълнително трудово възнаграждение на работника или служителя в размер не по-малък от 50 % (петдесет процента) от минималната часова работна заплата за бранша.

Забележка: Член 12 от БКТД гласи: „Работодателят и синдикатите, страни по този КТД се споразумяха, че минималното месечно основно трудово възнаграждение за бранша се определя на база минималната работна заплата за страната“. Следователно, минималната часова ставка е 1,73х0,5=0,865 лв./час.

 

20) Металургия – производство на основни метали (Браншови КТД подписан на 02 май 2017 г., но влиза в сила от 03.11.2016 г.):

Член 27. За всеки отработен нощен час или част от него между 22.00 ч. и 06.00 ч., се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер, не по-малък от 0,90 лева / час.

 

21) Металургия – производство на основни метали (Браншови КТД подписан на 04.11.2014 г.):

Член 27. За всеки отработен нощен час или част от него между 22.00 ч. и 06.00 ч., се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер, не по-малък от 0,80 лева / час.

 

22) Водоснабдяване, канализация и пречистване на водите (Браншови КТД подписан на 27. 04. 2016 г.):

Член 18. За всеки отработен нощен час или част от него работодателите заплащат допълнително трудово възнаграждение на работника или служителя в размер не по-малък от 0,30 лв./ час.

 

23) Водоснабдяване, канализация и пречистване на водите (Браншови КТД подписан на 19. 02. 2014 г.):

Член 18. За всеки отработен нощен час или част от него работодателите заплащат допълнително трудово възнаграждение на работника или служителя в размер не по-малък от 0,30 лв./ час.

 

24) Водоснабдяване, канализация и пречистване на водите (Браншови КТД подписан на 10. 01. 2012 г.):

Член 19. За всеки отработен нощен час или част от него работодателите заплащат допълнително трудово възнаграждение на работника или служителя в размер не по-малък от 0,30 лв./ час.

 

25) Металоиндустрия (Отраслов КТД подписан на 27.01.2012 г., с анекси от 2013, 2015, 2016 и 2017 г.):

Няма изрични договорености – в сила са клаузите на Наредбата – 0,25 лв. / час.

 

26) Горско стопанство – контрол (Браншови КТД подписан на 02.12.2016 г., валиден за 2017 – 2018 г.):

Член 30, ал. (1), т. 1, За всеки отработен нощен час или част от него между 22.00 часа и 06.00 часа се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер не по-малък от 0,35 лева.

 

27) Горско стопанство – стопанисване (22.12.2014 г., валиден за 2015 – 2016 г.):

Член 13, ал. (1), т. 1, За всеки отработен нощен час или част от него между 22.00 часа и 06.00 часа се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер не по-малък от 0,35 лева.

 

28) Туризъм (Браншови КТД подписан на 26.05.2016 г.):

Няма изрични договорености – в сила са клаузите на Наредбата – 0,25 лв. / час.

 

29) Туризъм (Браншови КТД подписан на 01.04.2014 г.):

Няма изрични договорености – в сила са клаузите на Наредбата – 0,25 лв. / час.

 

30) Туризъм (Браншови КТД подписан на 19.04.2012 г.):

Няма изрични договорености – в сила са клаузите на Наредбата – 0,25 лв. / час.

 

31) Търговия (КТД за икономическа дейност „Търговия“, подписан на 15.12.2015 г.):

Член 15, ал. (2) За всеки отработен нощен час или част от него – се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд не по-малко от 30 на сто от минималната часова работна заплата за страната.

Забележка: Към датата на подписването на този КТД за икономическата дейност „Търговия“, минималната часова работна заплата е била 2,21 лева / час, но от 01.01.2016 г., тя става 2,50 лева на час. Това означава, че към датата на сключването на КТД допълнителното заплащане за нощен труд е било 0,75 лева / час. В момента, срокът на действие на КТД е изтекъл, но ако той се прилагаше, допълнителното възнаграждение би било 0,921 лева / час.

 

32) Търговия (КТД за икономическа дейност „Търговия“, подписан на 05.04.2012 г.):

Член 14, ал. (2) За всеки отработен нощен час или част от него – се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд не по-малко от 30 на сто от минималната часова работна заплата за страната.

Забележка: Към датата на подписването на този КТД за икономическата дейност „Търговия“, минималната часова работна заплата е била 1,61 лева / час, но от 01.05.2012 г., тя става 1,73 лева на час. Това означава, че към датата на сключването на КТД допълнителното заплащане за нощен труд е било 0,519 лева / час. В момента, срокът на действие на КТД е изтекъл, но ако той се прилагаше, допълнителното възнаграждение би било 0,921 лева / час.

 

33) Строителство (Отраслов колективен трудов договор, подписан на 17.02.2015 г.):

Член 22. За всеки отработен нощен част или част от него работодателят заплаща допълнително трудово възнаграждение на работника или служителя в размер не по-малък от 50 % (петдесет процента) от минималната часова работна заплата за отрасъла.

Забележка: Според член 12 от същия Отраслов колективен трудов договор, „минималното месечно основно трудово възнаграждение за отрасъла се определя на база минималната работна заплата за страната, завишена с коефициент – К=1,25“. Това означава, че към датата на подписване на ОКТД, минималната работна заплата в отрасъл „Строителство“ според този ОКТД е била 1,25 х 2,20 = 2,75 лева / час. В края на срока на действие на ОКТД, минималната работна заплата в отрасъл „Строителство“ е била 1,25 х 2,78 = 3,475 лева / час. Това означава, че допълнителното възнаграждение за нощен труд в отрасъл „Строителство“ е било договорено в размер на 1,375 лева / час към началото на срока на действие на ОКТД и е достигнало 1,7375 лева / час в края на срока на действие на ОКТД през 2017 г. Ако разпоредбите на ОКТД бяха в сила днес, то минималната работна заплата в отрасъл „Строителство“ според този ОКТД би била 1,25 х 3,07 = 3,8375 лева / час, а допълнителното възнаграждение за нощен труд в отрасъл „Строителство“ би било 1,91875 лева / час.

 

34) Строителство (Отраслов колективен трудов договор, подписан на 19.12.2012 г.):

Член 22. За всеки отработен нощен част или част от него работодателят заплаща допълнително трудово възнаграждение на работника или служителя в размер не по-малък от 50 % (петдесет процента) от минималната часова работна заплата за отрасъла.

Забележка: Според член 12 от същия Отраслов колективен трудов договор, „минималното месечно основно трудово възнаграждение за отрасъла се определя на база минималната работна заплата за страната, завишена с коефициент – К=1,25“. Това означава, че към датата на подписване на ОКТД, минималната работна заплата в отрасъл „Строителство“ според този ОКТД е била 1,25 х 1,85 = 2,125 лева / час. В края на срока на действие на ОКТД, минималната работна заплата в отрасъл „Строителство“ е била 1,25 х 2,20 = 2,75 лева / час. Това означава, че допълнителното възнаграждение за нощен труд в отрасъл „Строителство“ е било договорено в размер на 1,0625 лева / час към началото на срока на действие на ОКТД и е достигнало 1,375 лева / час в края на срока на действие на ОКТД през 2015 г. Ако разпоредбите на ОКТД бяха в сила днес, то минималната работна заплата в отрасъл „Строителство“ според този ОКТД би била 1,25 х 3,07 = 3,8375 лева / час, а допълнителното възнаграждение за нощен труд в отрасъл „Строителство“ би било 1,91875 лева / час.

 

35) Транспорт (Отраслов колективен трудов договор, подписан на 29.07.2015 г.):

Член 20. Страните се споразумяха за всеки отработен нощен час или част от него да се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер на:
Ал. (1) Не по-малко от 40 % от минималната часова работна заплата за отрасъла за лицата, пряко участващи в превозния процес, дейността на които през нощните часове е свързана с по-висок риск и отговорност.
Ал. (2) Не по-малко от 25 % от минималната часова работна заплата за отрасъла за останалия персонал.

Забележка: Според член 9, ал. (1) от този Отраслов КТД, минималната работна заплата за отрасъла е минималната работна заплата за страната, завишена с коефициент не по-малко от 1,3. Това означава, че към датата на подписване на ОКТД, минималната часова работна заплата в отрасъл „Транспорт“ според този ОКТД е била 1,3 х 2,21 = 2,873 лева / час. В края на срока на действие на ОКТД, през 2017 г., минималната работна заплата в отрасъл „Транспорт“ е била 1,3 х 2,78 = 3,614 лева / час. Това означава, че допълнителното възнаграждение за нощен труд в отрасъл „Транспорт“ за отговорни длъжности е било договорено в размер на 1,1492 лева / час към началото на срока на действие на ОКТД и е достигнало 1,4456 лева / час в края на срока на действие на ОКТД през 2017 г. Ако разпоредбите на ОКТД бяха в сила днес, то минималната работна заплата в отрасъл „Транспорт“ според този ОКТД би била 1,3 х 3,07 = 3,991 лева / час, а допълнителното възнаграждение за нощен труд за отговорни длъжности в отрасъл „Транспорт“ би било 1,5964 лева / час. От своя страна, допълнителното възнаграждение за нощен труд в отрасъл „Транспорт“ за длъжности, които не са с максимална отговорност, е било договорено в размер на 0,71825 лева / час към началото на срока на действие на ОКТД и е достигнало 0,9035 лева / час в края на срока на действие на ОКТД през 2017 г. Ако разпоредбите на ОКТД бяха в сила днес, то допълнителното възнаграждение за нощен труд за длъжности в отрасъл „Транспорт“ би било 0,99775 лева / час.

 

36) Транспорт (Отраслов колективен трудов договор, подписан на 18.07.2012 г.):

Член 19. Страните се споразумяха за всеки отработен нощен час или част от него да се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер на:
Ал. (1) Не по-малко от 40 % от минималната часова работна заплата за отрасъла за лицата, пряко участващи в превозния процес, дейността на които през нощните часове е свързана с по-висок риск и отговорност.
Ал. (2) Не по-малко от 25 % от минималната часова работна заплата за отрасъла за останалия персонал.

Забележка: Според член 9, ал. (1) от този Отраслов КТД, минималната работна заплата за отрасъла е минималната работна заплата за страната, завишена с коефициент не по-малко от 1,3. Това означава, че към датата на подписване на ОКТД, минималната часова работна заплата в отрасъл „Транспорт“ според този ОКТД е била 1,3 х 1,73 = 2,249 лева / час. В края на срока на действие на ОКТД, през 2014 г., минималната работна заплата в отрасъл „Транспорт“ е била 1,3 х 2,03 = 2,639 лева / час. Това означава, че допълнителното възнаграждение за нощен труд в отрасъл „Транспорт“ за отговорни длъжности е било договорено в размер на 0,8996 лева / час към началото на срока на действие на ОКТД и е достигнало 1,0556 лева / час в края на срока на действие на ОКТД през 2014 г. Ако разпоредбите на ОКТД бяха в сила днес, то минималната работна заплата в отрасъл „Транспорт“ според този ОКТД би била 1,3 х 3,07 = 3,991 лева / час, а допълнителното възнаграждение за нощен труд за отговорни длъжности в отрасъл „Транспорт“ би било 1,5964 лева / час. От своя страна, допълнителното възнаграждение за нощен труд в отрасъл „Транспорт“ за длъжности, които не са с максимална отговорност, е било договорено в размер на 0,56225 лева / час към началото на срока на действие на ОКТД и е достигнало 0,65975 лева / час в края на срока на действие на ОКТД през 2017 г. Ако разпоредбите на ОКТД бяха в сила днес, то допълнителното възнаграждение за нощен труд за длъжности в отрасъл „Транспорт“ би било 0,99775 лева / час.

 

37) Птицевъдна промишленост (Браншови колективен трудов договор в сила от 01.06.2013 г.):

Член 26, т. 2 За всеки отработен нощен час или част от него се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер не по-малък от 0,50 лв.

 

38) Захар и захарни продукти (Браншови колективен трудов договор, подписан на 12.06.2013 г.):

Член 25, ал. (1), т. 1 За всеки отработен нощен час или част от него се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер не по-малък от 0,60 лв.

Публикувана в Гледища

Проф. Михаил Константинов, математик и изборен експерт в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.
Водещ: Очаква се днес да бъде внесена за гласуване в парламента кандидатурата на Меглена Кунева за министър на образованието след като вчера вицепремиерът проведе среща с партиите, съставящи правителството. Ще бъде ли постигнато обаче политическо съгласие за кандидатурата на Меглена Кунева? Има ли нова криза в коалиционните отношения? Темата ще коментираме с математика и изборен експерт проф. Михаил Константинов. Проф. Константинов, какво ще се случи днес в парламента? Ще бъдат ли събрани необходимите гласове за подкрепа на Меглена Кунева, след като опозицията в лицето на ДПС и БСП категорично ще са "против", "против"са Патриотичния фронт (ПФ), част от Реформаторския блок (РБ) ще гласуват "въздържал се", АБВ също няма да подкрепи кандидатурата? Изобщо какъв е отговорът на задачата?
Михаил Константинов: Аз лично очаквам, че кандидатурата на г-жа Кунева ще мине, но няма да бъде с убедително мнозинство, а по-скоро с малко и мисля, че част от съпротивата в момента към нейната кандидатура и намерението да не се гласува в тази посока, са по-скоро начин да се изтъргува подкрепата. Това се прави винаги в парламентарната практика.
Когато подкрепяте нещо, искате срещу това нещо друго. Не виждам нищо неестествено, така че част от хората, които викат "няма да подкрепим", най-вероятно ще подкрепят, но при известни договорки. Това е по отношение на гласуването.
Водещ: Съществува ли обаче другата хипотеза да не бъдат събрани необходимите гласове?
Михаил Константинов: Естествено.
Водещ: Ако не бъде приета тази кандидатура, какво се случва оттук-нататък?
Михаил Константинов: Естествено, че съществува такава възможност. В крайна сметка, това е демокрацията. Ако ние знаехме предварително резултата от всичко, нямаше да ходим изобщо да гласуваме. Такава възможност има, но все пак тук и премиерът е заложил до известна степен авторитета си, така че аз все пак мисля, че кандидатурата ще мине. Но вместо да се съсредоточаваме върху личността на един или друг министър, ние по-скоро трябва да видим проблемите, които стоят пред съответния ресор и там да насочим своето внимание. Аз лично мисля, че едно от нещата, които един бъдещ министър трябва да започне да прави специално в областта на средното образование, това е премахването на вредния 12 клас. Това е една дивотия въведена през 2000 година, не знам защо, крайно врдна и мисля че този въпрос вече трябва да се реши. Който министър го свърши това нещо, ще остане с едно добро име в историята на българското образование. Друго нещо, което е голям порок в момента на системата, на средното образование, това са училищата-фантоми. В България е пълно с училища-фантоми, които на книга имат достатъчен брой ученици, а всъщност учениците ги няма. И това много добре се знае от Инспекторатите по образованието, но не се взимат никакви мерки, така че и тук трябва да се работи. Освен това голяма част от циганското население не са обхванати в образованието. Ние продължаваме да бълваме една неграмотна маса, но като казвам „неграмотна“, разбирам такава маса, която не познава буквите. Това са хора, които са абсололютно непригодни за живот в съвременния свят и ние продължаваме да ги произвеждаме. Така че трябва много сериозно да се работи с циганчетата, те са интелигентни деца. Знаете, че много добре се оправят в някои дейности, в които българчетата не могат, но просто трябва да бъдат образовани. Трябва да им се даде възможност да научат нещо полезно, защото иначе те не само ще бъдат едно тегло, един товар върху българското общество. Те ще станат опасни, защото един млад неграмотен човек наистина е опасен, той може да се радикализира и всякакви други неща да се случат. Виждаме го това нещо на Запад.
Водещ: Ще отговори ли обаче Меглена Кунева на общественото очакване, свързанo с тези промени в учебното съдържание и учебнитев програми, които предизвикаха протести и остра реакция?
Михаил Константинов: В случая г-жа Кунева нищо не трябва да прави основно и не трябва да допуска дивотиите, които непрекъснато средният ешелон в Министерство на образованието бълва. Там има някакви доста хиперактивни личности, които освен да произвеждат безмислени скандали, не виждам нещо друго полезно да са свършили. Разбира се, както отбеляза и проф. Танев, има и корпоративни интереси, тъй като все пак това е голям бизнес с тези учебници. Много хора, за да продадат точно своя учебник, започват да клатят учебните програми. Тук е крайно време да се стабилизират нещата. Не може всяка година да променяме учебните програми, объркваме и родители, и учители, и ученици. Трябва да има стабилност, да стане ясно какво ще се учи и това да започне да се прави. Както правилно отбелязаха много колеги историци, абсолютно неопправдано е изхвърлянето от историята на период след 9 септември 1944 година на миналия век до 1989 година, т.е. периода на комунистическото управление. Там трябва да се каже какво се е случило без емоции, обективно. Децата трябва да знаят, защото в крайна сметка това е светът, в който са живели техните родители, баби и дядовци. Това не е черна дупка в българската история, трябва да се знае. И още веднъж ще повторя. Крайно време е да се прекратят експериментите. Едно време България е била известна може би с едно от най-добрите образования в Европа, казвам го без всякакво преувеличение. В момента кретаме някъде назад. Българските деца 40 % от тях са функционално неграмотни. Колко пъти да го повтаряме това? Те четат нещо и не го разбират. Разбират отделните думи доста често, но не могат да ги вържат в изречение. Ако прочетат един текст, те не могат после да го преразкажат. Това е просто ужасяващо. Върху това трябва да се наблегне. И пак повтарям, стига сме дразнили хората. Тази история с „робстовото“ беше толкова изсмукана от пръстите. И без това не е много стабилна лодката, на която се движим. Такова едно клатене е просто една диващина. И правилно хората скочиха и казаха "Така повече не може". За първи път виждам спонтанно българите и в по-големи, и в по-малки селища така да реагираъ. Просто те не искат да продължава този експеримент и не става въпрос за самата дума „робство“ или „съжителство“. Хората се възмущават, че ние всъщност се подиграваме с образованието. Така не може.
Водещ: Проф. Константинов, за какво е тази битка в образованието и има ли връзка с това, че за първи път образователното министерство ще управлява едни много сериозни европейски средства от над милиард и 300 милиона?
Михаил Константинов: Аз ще припомня една любима мисъл на Милтън Фридман, Нобелов лауреат по литература, който казва така: "Не се заблуждавайте, за каквото и да ви говорят, става въпрос за пари". Сега разбирате ли? Мисля, че става въпрос само и единствено за пари, но както вие правилно отбелязахте тази огромна сума, която предстои да се излее в системата на образованието, безспорно е поблазнила много хора и затова започнаха тези най-малкото да ги нарека неразумни експерименти. Така че задача на новото ръководство на Министерството е да озапти тези мераци и пак повтарям, крайно време е да се стабилизира българското образование, да се знае в близките поне 5 години какво ще учат децата, как ще го учат. Повтарям, махнете 12 клас, 12 клас е дивотия. Това е абсолютно излишно и вредно нещо. Аз даже мисля, че в момента образованието може да се свие до 10 клас, след което който иска да ходи да работи, който иска да следва. Ние ги държим до 19 години децата в училище, когато те се чудят какво да правят. Там момичетата забременяват, всички започват да се друсат и т.н. По-добре да бачкат нещо или да отидат да следват и без това в българските университети има сериозен недостиг на студенти. Ние ги държим 19-годишни вече мъже и жени, които могат да имат семейства, ние ги държим в училище. То е смешна тази история.
Водещ: Ако трябва да се върнем обаче към днешното събитие и днешното гласуване, раздорът при вота за Меглена Кунева, интригата между коалиционните партньори е факт. Как си обяснявате наистина поведението на коалиционните партньори в лицето на АБВ, на ПФ и свидетели ли сме на една нова ос на напрежение в правителството?
Михаил Константинов: Аз пак ще повторя, че според мен истинската причина за това е, че всеки иска да изтъргува по-високо подкрепата си и това е естествено. Но нека да напомня на малките политически субекти, че ако продължават така да ядосват голямото куче, да не го казвам кой е той, той накрая ще отиде на избори и тези малките ще отпаднат от парламента. Това трябва да им е ясно. Така че да си налягат парцалите, както се казва, да се стабилизират. Избори ще има тази година и те ще бъдат президентски. Други в момента не ни трябват, но ако се наложи, да правят и други, нямйа страшно, демокрацията е това. Въпреки това, мисля че е напълно излишно. Всеки да си работи в ресора, да чуят какво казват хората, защото аз имам чувството, че българските политици живеят в една стъклена кула и изобщо не вижат какво става под тях. Подобно късогледство на политическата класа е довело до Френската революция на времето, когато френският народ е живял доста прилично в сравнение с преди това, но въпреки това имало дефицит на справедливост, имало надменност на политическата класа, и не мога да ви опиша какво количество глави са паднали след това. Така че нека да не създаваме излишно революционна обстановка, защото както я създаваме, така може да се случи.
Водещ: У нас няма такава процедура, която съществува в някои страни в Европа, с която съвместяването на няколко позиции да става с решение на премиера, и всяка промяна трябва да се гласува. Използва ли се това за бламиране на кабинета? Необходимо ли е да се обсъжда промяна в тази структура?
Михаил Константинов: Така или иначе, българската Конституция предвижда някаква процедура, която вие току-що описахте. Тя има и хубави страни, защото в крайна сметка Народното събрание е върховният орган на управление в тази държава. България е парламентарна република, не е министерска република, така че не е нужно да пипаме всичко в Конституцията, защото на някой му е хрумнало, че така може би ще се подобрят нещата. Нека да си я има тази процедура, нека да го има този контрол. В крайна сметка депутатите вместо да се карат за това кой какво ще подкрепи и какво иска срещу това, нека да разпитат г-жа Кунева, нека тя да обясни какво ще прави. Ето, това е една прекрасна възможност всеки български депутат, който се интересува от темата, компетентно да зададе въпроси, да получи отговори. В крайна сметка спокойно могат да поискат от г-жа Кунева да поеме една програма, макар и в общи термини, която да изпълнява. Ето, това ще бъде смисълът на това гласуване в парламента, а не само да преброим колко гласа са от едната страна и колко са от другата страна. Това е безотговорно.
Водещ: Може ли днес да станем свидетели на процедурни хватки? Да бъде отложеноо въобще подобно гласуване днес?
Михаил Константинов: Също е възможно. Процедурните хватки са част от демократичните процедури. Ние може да се отнасяме надменно към тях, и с неудоволствие, но те си се прилагат. В крайна сметка парламентът е място, където се борят идеи, а в което хората не се стрелят един друг. Това е смисълът на парламентите - да се изнесе политическата борба чрез едно интелигентно, културно говорене и обсъждане. Защото другият вид на политическата борба знаете какъв е. Още веднъж ще повторя старата максима, че власт се сменя по два начина - чрез калашници или чрез бюлетини. Ние предпочитаме втория начин, но има го и първия. Да не се забравя.

 

Източник: http://www.focus-news.net/opinion/2016/02/03/36761/prof-mihail-konstantinov-chast-ot-saprotivata-sreshtu-kandidaturata-na-meglena-kuneva-e-po-skoro-nachin-da-se-iztarguva-podkrepata-kam-kabineta.html

Публикувана в Очи в очи

18 октомври 2014 г., четири от шестте национално представителни организации на социалните партньори (АИКБ, БСК, КНСБ, КТ „Подкрепа“) разпространиха писмо, с което искат оставката на целия Управителен съвет на БНБ и разбира се – на Управителя на БНБ – г-н Иван Искров. Според запознати, председателят на БТПП – г-н Цветан Симеонов по това време е бил извън страната и не е могъл да участвува в окончателното редактиране на писмото и затова то не е пподписано от БТПП. Към момента на огласяването на писмото, представителите на КРИБ не са го били подписали.

Публикувана в У нас

Съобщенията за изтичащия срок за представяне на оферти за изкупуване на кредитния портфейл на ТБ „Виктория“ – бившата „Креди Агрикол България“, която е дъщерна банка на Корпоративна търговска банка (КТБ) се появиха в средствата за масова информация като неутрални съобщения за наближаваща поредна дата в рамките на проточилата се сага около банката на г-н Цветан Василев. На пръв поглед нищо не предвещаваше те да предизвикат нова вълна от емоции около „случая КТБ“.

Публикувана в У нас

Тези дни, обществеността у нас стана свидетел на инициирането на подписка, с която най-общо казано се поставя въпросът за равнопоставеността на банките в България.

Публикувана в Гледища

На 5 август 2014 г., г-н Иван Искров още един път потвърди позицията на БНБ срещу създаването на какавъто и да е Надзорен, Консултативен или друг комитет, посветен на проблемите в банковата група КТБ.

Публикувана в У нас

В последния ден на месец юли, Комисията за финансов надзор (КФН) взе отношение по въпроса за създаването на обществен надзорен комитет, който да не допусне разграбването на банковата група КТБ.

Публикувана в У нас

На 01 август 2014 г., Синдикалната федерация на служителите в МВР, известна като „новият полицейски синдикат“ се присъедини към искането на национално представителните организации на работодателите и синдикатите за създаване на обществен комитет, който да гарантира добросъвестността при правенето на оценките на КТБ.

Публикувана в У нас

Илиана Беновска: Господин Димитров, тази седмица вие, работодателите и двата синдиката, излязохте с предложение незабавно да бъде учреден надзорен комитет, в който да вземат участие действително компетентни, опитни в санирането на банкови институции професионалисти, това е по повод поставените под особен надзор банки от групата на КТБ. Какво се случи по този въпрос досега?

 

Пламен Димитров: Да, наистина, в момента най – големият проблем на банковата система и в обществото като цяло е липсата на доверие или по – скоро задълбочаващата се липса на доверие, и поради действията или бездействията на УС на централната банка, на банковия надзор във времето назад, на гуверньора лично и това беше и всъщност е едно наше действие да предложим общественици, но с ясни финансови или други знания, авторитет и безупречна репутация, които могат да спомогнат наистина за честното и професионално отчитане на състоянието на банката, на нейния портфейл, на нейните активи, с които са обезпечени кредити и най – накрая на покажат на всички нас по какъв начин може да бъде спасена банката и час по – скоро да заработи.
Нашето изрично условие е, да не се ползват парите на данъкоплатците, а да се ползват механизмите на увеличаване на капитала от акционерите, големите вложители и т.н.
Ние предложихме снощи късно (интервюто е излъчено по радио К2 на 26 юли 2014 г., б. ред.), и това е новина, на управителя на централната банка 17 имена на, както казах, финансисти, юристи, икономисти, бизнесмени, които могат да инжектират наистина допълнително доверие в системата.

 

Илиана Беновска: Можете ли да споменете някои от тези имена?

 

Пламен Димитров: Аз мисля, че на този етап е рано, другата седмица в началото съм сигурен, че ще има реакция на гуверньора на централната банка и ако наистина той откаже, както има индикация в един първи негов отговор, позовавайки се на това, че като че ли в момента банковата тайна възпрепятства възможността за такъв контролен орган, ние не казваме какво точно трябва да прави този комитет, или експертен съвет, или както искат да го нарекат, какви правомощия може точно да му даде законът, казах вече какъв е замисълът, да се даде повече прозрачност и да се гарантира, че не двама души, каквито са в момента квесторите, единствено и само знаят състоянието на банката, а доста по – широк кръг от хора, които естествено носят своята отговорност, за да не създават допълнително напрежение в банковата система. И се надявам, че ако в Управителния съвет на банката има достатъчно отговорност и мисъл, ще приемат подобно предложение.

 

Илиана Беновска: Защо подозирате, че Искров и ръководството на БНБ ще ви откажат да приемат този списък?

 

Пламен Димитров: Споменах вече, че получихме една първоначална кореспонденция, която се базира на чисто формални основания, казвайки, че Законът за банковата тайна като че ли препятства външни лица, които нямат съответните нива на достъп до информация и т.н., но те обмислят все още възможността какво може да се направи.

 

Ние подсказахме, че Законът за централната банка позволява на управителя лично, вече не на УС, да формира всякакви съвети, каквито той реши, че са нужни към съответния момент, и позовавайки се на това законово правомощие, мислим, че е възможно и от законова гледна точка да се създаде подобен съвет, експертна група, както иска да го рарече гуверньорът на банката, но задачата е ясна, поне от наша гледна точка, да даде и да предложи на обществото пълната картина, без изкривявания.

 

Всички тези 17 души, за които говоря, нямат връзки с банката, нямат вложения или по никакъв начин нямат интереси в нея и не са свързани с корпоративни и други групи, които могат да се възползват по някакъв начин от разграбването на активите и обезпеченията.

 

Илиана Беновска: Точно това щях да Ви попитам, господин Димитров, в България битува от доста време, основателно или не, съмнението, че, ще го кажа обобщено, никой не е много чист. Дали няма да започнат едни възражения сега и вадене на компромати срещу тези хора и да потъне диалогът там?

 

Пламен Димитров: Възможно е заинтересовани лица да се възползват и да използват свое медийно влияние или друго такова, за да злепоставят част от лицата. Вижте, никой не е безгрешен, един беше той и него го обругаха преди хиляди години.

 

Илиана Беновска: Говорите за Христос ли?

 

Пламен Димитров: Да, мисля, че е ясно! Така че на всеки може да бъде измислен, сътворен или по някакъв ред изфабрикуван някакъв компромат. Още повече, че ние не твърдим, че трябва да са точно 17 души, просто толкова сме успяли бизнес организациите, представителните организации на работодателите и ние да предложим.

 

Смятаме, че и други организации биха могли - Асоциацията на банките и други заинтересовани среди или обществени организации също могат да предложат имена, те не са измежду нас, надяваме се да бъдат възприети по този начин и част от тях да бъдат натоварени с тези функции.

 

Впрочем, ако получим отказ от управителя на банката за създаването на такъв комитет, ние сме решили да обмислим и втори вариант, да предложим подобна група или експертен съвет да създаде президентът на републиката. Да, няма да има същата тежест, тъй като Законът за централната банка дава особени правомощия на гуверньора по повод информацията, с която може да разполага този експертен съвет, но ще има друга политическа тежест, имайки предвид, че държавният глава в момента концентрира в себе си много очаквания, авторитет и бих казал цялата власт след няколко дни, когато се разпусне Народното събрание.

 

Илиана Беновска: А дали президентът ще може да осъществи ефективно това ваше предложние, или просто ще го приеме за сведение. „Аз съм обединител на нацията”, казва той и така е по Конституция, но каква власт има той, какви лостове?

 

Пламен Димитров: Аз мисля, че през следващата седмица ще стане ясно, нека да видим как ще реагира господин Искров в следващите дни и часове, но казвам, че обмисляме и този вариант. На срещата, която президентът е заявил, че ще организира с нас другата седмица, ще предложим тази идея, ще я развием, ако до тогава, както казах, няма друго развитие.

 

Илиана Беновска: Добре, но трети вариант, вие няма начин, с толкова дълъг синдикален опит сте и при решаване на по – сложни ситуации, но тази е сигурно настина доста сложна, ако и президентът не успее да въдвори, извинете ме за глагола, да установи ефективен надзор върху КТБ, какъв е третият лост?

 

Пламен Димитров: Госпожо Беновска, ние говорим с Вас много ясно и подробно по тези въпроси, мисля, че отново трябва да се върнем тогава, ако всички институции не искат да дадат прозрачност или не успяват да намерят пътищата за това, отново гражданите и гражданското общество, ние и медиите да вземем в ръце нещата, тоест при всички положения ние сме решени да поискаме от авторитетните и компетентни специалисти в тази област, ако не получат и статут на част от някакъв орган, да бъдат изградени като обществен съвет, който да задава публично въпросите, в това число и неудобните въпроси.

 

Не мисля, че това е най – добрият начин, защото всички знаем, че деликатната материя около банковата система като цяло би поставила много препятствия и ограничения.

 

Илиана Беновска: Кои са неудобните въпроси около КТБ, нека да игнорирам предварително един, който да не се изкушите да ми го зададете точно на мен, за мен не е неудобен въпрос кои са лицата, които имат над 200 хиляди спестявания или поне не във вида, ако те могат да докажат произхода си категорично.

 

Пламен Димитров: Аз мисля, че и за мен не би бил неудобен въпрос, в края на краищата това би могло при определени обстоятелства да се смята за легитимен въпрос.

 

Илиана Беновска: Макар че много се говори, че различни представители от съдебната система, от  законодателната, изпълнителната и други власти имат различни видове депозити и кредити, които вдъхват известно съмнение, че са от тази банка. Къде ще сложим демаркационната линия между почтеното и придобитото с умела измама?

 

Пламен Димитров: Трудно ми е да отговоря на този въпрос, затова трябва да влязат наистина специалистите и да дадат информация за картината и тогава да си отговаряме на този въпрос. За мен неудобен въпрос или по – скоро ключов въпрос е защо изобщо започна войната Пеевски – Василев, кой какво искаше да преразпредели?

 

Илиана Беновска: Днес Пеевски дава отговор в едно свое интервю, че не е одобрил политическите амбиции на Цветан Василев да стане министър – председател.

 

Пламен Димитров: Това звучи добре за широката публика. Аз мисля обаче, че експертите трябва да погледнат през призмата на бизнес интересите и на финасовите интереси, какъв е отговорът. Защото отговорът е там, според мен, и това, което се казва, изобщо не е най – голямата истина. Този въпрос или има експертно решение и отговор при ползване на цялата информация, или има политическо звучене и говорене на каквото сме свидетели в момента. Аз предпочитам да чуя истинския отговор, който не е само политически.

 

Илиана Беновска: Точно така, господин Димитров, и оттук излиза ли, че вие, работодателите и синдикалистите, имате съмнение, че няма да има точна и ясна експертиза за КТБ, а ще се опитат нещата да бъдат завоалирани, така че да не бъдат засегнати много „видни” днешни субекти?

 

Пламен Димитров: Аз следя внимателно изявленията на всички политици, медии и фактори в общественото мнение, не чух някой да е заявил ясно доверие, че това, което става в момента, тези институции могат да решат въпроса, в ситуацията, в която се намираме. Обратното, от всички страни без изключения има по – големи и по – малки съмнения, стигащи дори до искане на оставката на централния банкер. Няма как ние да бъдем извън този общ обществен процес на недоверие, който се задълбочава и аз споменах в самото начало, че нашите действия са насочени в тази посока. Така че очевидно трябва някой да гарантира прозрачността, дали ще бъде тази формула, която предлагаме, или друга, ако бъде измислена, готови сме разбира се да чуем и други варианти, не смятаме, че сме последна инстанция, но едно е ясно, двама квестори, централният банкер и УС на банката не могат да намерят решението.

 

Илиана Беновска: Те може и да могат, но не бива да бъде толкова тесен кръгът.

 

Пламен Димитров: Съмнявам се, че обществото ще го приеме като най – вярното.

 

Илиана Беновска: Нали, не бива да е толкова тесен кръгът?

 

Пламен Димитров: Точно така, това имах предвид, за да се покаже, че това са възможните варианти за дейстие и най – вече как да се спаси банката, за да заработи. Моралните въпроси са изключително важни, особено в една предизборна ситуация, кой къде какви зависимости, изключително важно, но не по – малко важни са, говорихме с Вас миналия път, че там са 413 предприятия, болници, учреждения, в които има над 100 хиляди души работници, които през август няма да вземат заплати. Така че и с такива измерения трябва да се съобразяват, когато се търси прозрачността и въможността за бързи решения, които, както казахме, не непременно натоварват данъкоплатците.

 

Илиана Беновска: Последен въпрос, господин Димитров, ако Искров ви откаже пак по формални причини, президентът Плевнелиев не успее в рамките на своите правомощия и не се установи експертен, широк надзор на това какво се случва и какво ще се случи с КТБ, обмисляли ли сте вие, синдикати и работодатели, обединението ви е доста силно – брутния вътрешен продукт плюс трудещите се, по някакъв начин на друг вид противопоставяне, защото всичко това може да потъне в банковите тайни, в процедурните хватки, в законовите забрани и ние така и да не разберем какво се случва?

 

Пламен Димитров: Сигурен съм, че ще намерим вярното решение и ще привлечем максимално широк кръг други организации, които да решат, че трябва да се борят за тази кауза. Аз съм убеден, че много граждански структури, в това число и коректните медии, тези, които нямат зависимости …

 

Илиана Беновска: Точно така!

 

Пламен Димитров: ... ще се присъединят с удоволствие, желание и отговорност в този процес, да не допуснем наистина това, за което пледира и президентът, сагата „КТБ” да се завърти в една нова огромна машина на зависимости, която да генерира години наред една изкривена политическа и обществена среда, естествено бизнес интереси, които да тровят реалната, конкретната икономическа среда и да нарушават всички пазарни правила, на каквито сме свидетели в момента.

 

Илиана Беновска: Може ли, господин Димитров, тази гражданска взискателност, която ще проявим всички ние – работодатели, синдикати, свободни медии, гражданското общество, да съвпадне със своите прояви, които могат да бъдат вероятно и доста широки публични протести, с предизборната кампания и да наклоните везните към една или друга партия?

 

Пламен Димитров: Опазил ни Господ да наклоняваме везните, политическият привкус не би трябвало да бъде търсен тук, но не изключвам възможността в тези месеци, както казах, ако няма решение, хората, които са в ъгъла, споменах вече части от обществото, които са засегнати по друг начин, не като вложители непременно или загубващи депозити, а като работещи, аз съм убеден, че ще има със сигурност вълнения и напрежение и в ранната есен няма как, най – вероятно, ако няма бързи решения както казах, да не се стигне и до протести.

Публикувана в Очи в очи

Илиана Беновска: Г-н Дончев, надявам се, че няма да приемете за странно, да се обърна към Вас като голям индустриалец и председател на една от най-големите работодателски организации, с въпроса – кой и на какво основание може да управлява България? Какъв е Вашият отговор?

 

Сашо Дончев: Моят отговор е, че България принадлежи на гражданите и те трябва да я управляват.

 

Илиана Беновска: Как?

 

Сашо Дончев: Като си изработят визия за своето бъдеще и тръгвайки, разбира се, от своето настояще, като преценят с какви ресурси разполагат, и на тази база може би да си изготвят една пътна карта, и да си избират, да са готови да си отделят, са постигането на тези цели, нужните средства, и разбира се, може би и права, да ги делегират на държавата , и да си изберат някакви изпълнители на този план. За изпълнители на този план сигурно ще назначат някоя политическа формация, а политическите формации не казват какво да се прави, а те имат възможност в демократичното общество да кажат, че това, което вие го поръчвате, уважаеми граждани, ние можем да го постигнем за по-кратко време, с по-малко ресурси, за по-кратко време и изобщо по-ефективно, затова изберете нас.

 

Илиана Беновска: До ден днешен обаче, г-н Дончев, тази теория, която е заложена и в основния закон на България – Конституцията, и в други закони – в морала, няма инструмент за регулация, освен следващите, и следващите, и следващите парламентарни избори.

 

Сашо Дончев: Не, всъщност това не е теория, г-жо Беновска. Това са добрите практики в свободните демократични общества.

 

Илиана Беновска: За нас е теория още, не е практика.

 

Сашо Дончев: Да, за съжаление, то дори не е теория за нас, защото аз не знам защо го наричате теория. Аз отказвам да приема, че е теория, но онова, което за съжаление ще потвърдя или по-скоро ще отрека във Вашите думи, че това е заложено в Конституцията. Не, това не е заложено в Конституцията. В Конституцията е заложено, че ние, как да ги нарека така, как да се наречем ние, да не ни е много обидно, но в крайна сметка поданиците на тази държава имаме право да избираме някакви хора, на които да дадем толкова ресурси, колкото те пожелаят, за да свършат точно онова, което те желаят, т.е ние сме някак си по тази конституция не граждани, а зависими от тези, които може би справедливо Вие казвате, че управляват, но аз някак си не искам да приема тази дума.

 

Илиана Беновска: Не искам да влизам в обяснителен режим, просто ще поясня, че в Конституцията е заложено правото на всеки български гражданин, свободно да даде своя глас на съответните избори, това имах предвид.

 

Сашо Дончев: Правата, г-жо Беновска, на гражданите им принадлежат по рождение, те не се дават с един или друг документ, просто по-малко нормативен. А пък Конституцията, това е онзи граждански договор между тези граждани, които казват как ще разпределим отговорностите в нашето общество и във връзка с тези отговорности от какви наши граждански права ще се откажем и ще ги делегираме примерно на училището, на общината, на държавата, и в крайна сметка, за да постигнем онзи живот, за който ние си мечтаем за себе си, за децата си.

 

Илиана Беновска: Вие имате ли апетити към властта, г-н Дончев? Повтарям, че сте един от най-големите индустриалци в България, председател сте и на БСК. Преди време се заговори, че конфликтът в КТБ, между Пеевски и Цветан Василев, е произтекъл от това, че Василев е искал да се занимава активно с политика. Днес в интервю Делян Пеевски го потвърждава. Така че Вие, Сашо Дончев, бихте ли могъл да бъдете министър-председател, за да направите едно показно как трябва да се управлява държавата?

 

Сашо Дончев: Сега, Вие първо зададохте два въпроса. Първият е дали имам апетити към властта. Нямам апетити към властта, защото аз имам цялата власт на свободния гражданин и аз не мисля, че в едно демократично общество може да има по-висша власт от тази, така че другото е служене и това дали аз съм готов да служа на това общество, заемайки една или друга позиция в тази държавна йерархия. На този въпрос ще Ви отговоря също отрицателно, тъй като ангажиментите, които съм поел, смятам за достатъчно важни и ако аз си свърша работата тук, където съм, имам предвид в компанията, и в БСК, пък и в десетки други, за съжаление, понякога ми се струва, че невнимателно съм поел много ангажименти, но и в десетки други организации, то тогава значи, че аз мога спокойно, някога на много стари години да кажа на моите внуци – аз си свърших моята работа, деца, оттук нататък вие. Нямам апетити за никаква политическа позиция.

 

Илиана Беновска: Това е откровен отговор и аргументиран, ще Ви задам по-пряко въпроса и ще Ви помоля за по-пряк отговор, г-н Дончев. Не е ли много лесно на нас, всеки от своята позиция, Вие от Вашата, аз от моята, гражданите от тяхната, да критикуваме всяка власт, но в състояние ли сме ние да се наемем, т.е Вие, наистина както казах, да направите едно показно как трябва да се управлява държавата, защото Вашият опит е прекомерно голям и Вие знаете къде са тесните моменти?

 

Сашо Дончев: Г-жо Беновска, може би аналогията и този път ще бъде неудачна, както е известно най-често, това е най-прекият път към глупостта, но аз не си представям, че примерно бандитизмът трябва да се бори с участие в банда. Не казвам нищо, не правя характеристики на политическата реализация. Така че държавата е такава, каквото ние съчиним в този същия граждански договор. Това, което трябва да променим, е не да намерим поредната жертва, ако той е искрен и да го хвърлим там, да направи показно, защото в условията на тази конституция, и с тези хиляди нормативни актове, които са извели огромно количество граждански права, няма как някой да бъде успешен, няма такава формула. Разбирате ли, че в тази държава, която ние имаме днес, с тази огромна маса с отчуждени граждански права, е въоръжена огромна маса чиновници. Няма как един човек, особено лишен от инструмента електронно правителство, да проконтролира кой как злоупотребява с тези права, дали с тях не рекетират други нормални граждани. Другото нещо, което може би е по-видимо за обществото, но не по-важно от първото, е, че не по-малко от 2500 човека в публичната администрация разписват и се разпореждат с публични средства, няма как и 2500 човека да бъдат проконтролирани. Няма такъв, който може да бъде успешен политик, успешен премиер в условията на днешната култура, в това число политическа култура на обществото.

 

Илиана Беновска: Уникално добре го казахте, г-н Дончев, бандитизмът не може да се бори с участие в банда и оттук веднага да Ви попитам – Вие участвате ли в бандата на пихтиестото тяло между срастването на власт, пари, правосъдие, индустрия и медии?

 

Сашо Дончев: Първо, аз не съм казал, че такава банда съществува.

 

Илиана Беновска: Използвам метафората.

 

Сашо Дончев: Да. При всички случаи, аз като издател на вестник нямам причини да се срамувам, че моят вестник при всичките правителства на България, през последните 18 години, е заявявал откровено и гражданско отношение към техните умения и неумения. Това, разбира се, струва скъпо, не в буквалния смисъл, то и в буквалния струва скъпо, но в преносния смисъл струва много по-скъпо, я иначе аз нямам общо. Вижте, колаборацията между държавната власт и парите е голямото бедствие на човечеството, то е през последните 100 години. От както е създаден Федералният резерв и няколко години по-късно, условно да речем десетина години по-късно, е направен първият опит, то не е направен първият опит, а започнала реализацията на плана „Рузвелт“, от тогава обществото страда, световно страда от тази колаборация, но това е много дълъг разговор, едва ли ние можем за тези няколко минути да го проведем.

 

Илиана Беновска: Да отидем в късия разговор. Огромната новина, която направихте през изминалата седмица, Вие като председател на БСК, Огнян Донев като председател на КРИБ, председателят на БТПП Цветан Симеонов и АИКБ Васил Велев, заедно с президентите на синдикатите КНСБ и „Подкрепа“, вие много остро в аргументирано писмо поискахте, незабавно да бъде учреден надзорен комитет, в който да вземат участие действително компетентни и опитни, в санирането на банковите институции, професионалисти, цитирам дословно от вашето обръщение, във връзка с кризата в КТБ. Може ли да изясните, докъде вие навлизате в бизнеса, работодателите и синдикатите, в сферата на парите и имате ли право да го правите това?

 

Сашо Дончев: Първо, това не е в сферата на парите, това е в сферата на гражданските отношения. Второ, ние го правим не защото имаме и слава Богу, всички тези имена, които Вие изредихте, декларираха, че нямат никакъв личен интерес, с изключение на  д-р Пенчев, който каза, че има 400 лева по един договор от някакъв експертен съвет, но му ги плащат там в тази банка, другите нямаме средства в тази банка, нито фирмени, нито лични. Но там, за наше огромно съжаление, има средства на компании, които са членове на нашите асоциации и в които работят членове на синдикатите, за които стана дума, и когато тези наши партньори страдат от всичко това, което се случва, ние нямаме абсолютно никакво право, в това число и морално право, да стоим в страни. И второ, държавните органи вече повече от месец бездействат, те пък нямат право да ни кажат – стойте в страни, както си позволи да ми каже в отговора си онази вечер гуверньорът на БНБ. Ние вчера сме изпратили списък на експертите, които смятаме, че могат да намерят, да създадат един честен меморандум за истинското състояние на нещата с тази банка, защото предполагам, че не само ние не знаем какво се случва там и Вие едва ли знаете.

 

Илиана Беновска: Според мен дори и квесторът не знае достатъчно добре.

 

Сашо Дончев: Да, за съжаление не знам кой знае. Второ, на базата на тази истинска информация, като безспорни най-добри експерти и авторитети в тази област, биха могли да предложат, може би в някакви варианти, но най-добрите варианти за изход от ситуацията, защото, г-жо Беновска, преди месец, когато започна проблемът, аз бях не голословно, не защото така ми се иска, а защото знам какви активи са заложени в тази банка, бях абсолютно убеден, че проблемът е измислен. Бях абсолютно убеден, че раздадените кредити са били достатъчно добре обезпечени, но вече за един месец аз не съм убеден, че стойността на тези активи е същата. Аз не съм убеден, че през цялото време всички, които са имали кредити, са ги обслужвали. И нещо повече аз съм убеден, че вече месец по-късно дупката е сигурно около милиард, ако не и повече.

 

Илиана Беновска: Нека не пропуснем и загрижеността, че депозитите на гражданите и фирмите са се обезценили, защото те практически не могат да покриват своите задължения, ако парите им са там.

 

Сашо Дончев: Да, това е един малко по-сложен въпрос, нека да не влизаме в него.

 

Илиана Беновска: Да, дайте по-голямата рамка.

 

Сашо Дончев: Да, защото би трябвало, ако са депозити, да се олихвяват все пак. Ето защо ние се намесихме и ето защо ние няма да спрем, докато не бъдат допуснати хора, на които вярваме, защото са с безупречна репутация, вярваме им, защото са с качествата на най-добрите експерти в областта.

 

Илиана Беновска: Но нека да Ви попитам, г-н Дончев, вие адресирахте вашето предложение за експертна подкрепа за разрешаване на проблемите в КТБ, до президента Плевнелиев, до премиера Орешарски, до управителя на БНБ Иван Искров, до председатели на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев и до ръководствата на парламентарно представените политически партии., на кого изпратихте вие този списък с експерти и кой от тези ви отговори преди това изобщо на обръщението?

 

Сашо Дончев: Да, правилно отговори г-н Искров като гуверньор на БНБ.

 

Илиана Беновска: Какво ви каза?

 

Сашо Дончев: Каза „да си гледаме работата, да стоим в страни“. Опита се да ни каже също, че той няма право да назначава такъв комитет и ние в тази връзка му намерихме основание в Закона за БНБ, това е чл.18, т.2, изпратихме на базата на това основание и списък с тези имена, за които допреди малко говорехме. Сега той е на ход.

 

Илиана Беновска: Само на него ли?

 

Сашо Дончев: Ние няма да спрем дотук.

 

Илиана Беновска: Само на него ли изпратихте този списък или до всички адресати?

 

Сашо Дончев: Да, засега само на него.

 

Илиана Беновска: Добре, не очаквате ли съдействие? Той очевидно няма готовност, пък може би и интерес.

 

Сашо Дончев: Г-жо Беновска, извинявайте, ние не очакваме съдействие. Ние очакваме…

 

Илиана Беновска: Вие не ме разбрахте. От другите адресати, а не от него съдействие. Казвам, че той надали има готовност и желание да го направи.

 

Сашо Дончев: Те не би трябвало да съдействат в такъв момент. Те би трябвало да бъдат, не по-малко от нас, загрижени. Те би трябвало да търсят още по-активно от нас, защото техните позиции ги задължават да бъдат по-загрижени по въпроса. Те отговарят не само за тази банка, те отговарят за състоянието на цялата банкова система, всеки един има своите отговорности в това. Така че ние разбира се, че ще разчитаме на единодействието заедно с тях. Но все пак на ход е г-н Искров.

 

Илиана Беновска: Вижте, аз не Ви вкарвам в „Параграф 22“, но Вие – той е на ход, ние го чакаме, Борисов му иска оставката, БСП пък нямат нагласа за това, в КТБ текат някакви процеси, за които, както казахте много правилно, никой няма представа какво наистина се случва, преди това БНБ даде изявление, че на 21 юли, вече сме днес 26 юли, банката ще заработи, ще възобнови операциите си. Какъв е лостът, ние да не седим и да чакаме Искров или както се нарича, който и да е било там в БНБ, който е назначен, а не е собственик на това нещо, да благоволи да направи каквото и да било, а не да ви казва „гледайте си работата“, както Вие хубаво се изразихте?

 

Сашо Дончев: Това са реални първи проявления на гражданска активност по конкретния въпрос. Очевидно е, че тези проявления могат да придобиват и други форми, да ескалират, очевидно е, за нас в момента, не искам да звучи грубо, но за нас съдбата на един човек, заемащ позиция в тази държавна йерархия, не е толкова важна в случая, ако ще го сменят, да го сменят. Но въпросът е, че трябва да има действие, Вие разбирате ли, че там вече 40 дни няма никакво действие и всичко това, което се говори, са празни приказки. Как е възможно, в четвъртата по големина банка в България, двама квестора бяха, аз не знам какви трябва да са те, за да успеят да обработват толкова информация?

 

Илиана Беновска: Да, интересно е и по какви критерии бяха избрани също така, нали?

 

Сашо Дончев: Това не е моя работа. За това да си носи отговорност този, който ги е назначил. Аз нищо не мога да кажа по отношение на квесторите. Нещо повече, ще ми се да вярвам, че са избрани най-добрите в случая.

 

Илиана Беновска: Дано!

 

Сашо Дончев: Да, дано. Не мога нищо да кажа.

 

Илиана Беновска: Вижте, ние сме, позволявам си да кажа ние, защото говорехте за гражданска воля, за гражданско отношение, за гражданско общество, ние сме в пасивната изчакваща позиция.

 

Сашо Дончев: Кои ние?

 

Илиана Беновска: Ето, вие се обръщате, в конкретния случай, който разискваме, работодатели и синдикати, и казвате- моля, направете, необходимо е надзорен комитет, даваме ви предложение с експерти.

 

Сашо Дончев: Г-жо Беновска, извинявайте, че ще Ви прекъсна, но аз имам лична максима – „за най-лошото винаги има време“ и възпитанието на тези хора, с които изразяваме обща воля през последния месец, не ни позволява да не извървим всички тези нормални процедури в едно гражданско общество. Това не е пасивно изчакване. Това са активни действия, срещу които ние изискваме действия от държавната администрация и още веднъж казвам, че ние няма да спрем дотук. Започнахме с тази теза в самото начало от моя страна, че това общество, включително и тази държава, принадлежат на гражданите. Ние не сме безправни.

 

Илиана Беновска: Вие не ме оставихте да довърша, но ще се съгласите сигурно, аз съм абсолютно съгласна, че ние не сме безправни, трябва да отстояваме своите права, които са ни дадени, както казвате, по рождение, затова, че сме човешки същества, но ако нищо не се случи, ако си продължава…

 

Сашо Дончев: Ще ги вкараме в затвора рано или късно. Тези, които не случват нещата, рано или късно ще стигнат като несвършили, като бездействат в ситуацията по някаква друга причина, още повече, ако са се вредили, докато са били на тази власт, ще стигнат там, където им е мястото.

 

Илиана Беновска: Как ще ги вкараме в затвора? С какъв лост…

 

Сашо Дончев:  Тогава, когато не ни функционираше държавата, 89-та година станахме и я сменихме. По същия начин, ще я сменим и ще я подредим отново. Може би в новата конституция ще избираме съдебната власт пряко, прокурори, съдии и ще имаме по-нормално функционираща държава. Така че властите, както Вие казвате, не само да са формално разделени.

 

Илиана Беновска: Добре, последен въпрос. Докога ще чакате гуверньора, така наречения гуверньор?

 

Сашо Дончев: До понеделник вечер.

 

Илиана Беновска: И?

 

Сашо Дончев: След което имаме покана за среща с президента и смятаме да поставим категорично, това не е единственият въпрос, разбира се, защото има и други важни въпроси, но да поставим категорично този въпрос и да потърсим неговото съдействие в случая.

 

Илиана Беновска: А политиците?

 

Сашо Дончев: Какво политиците?

 

Илиана Беновска: Президента хубаво, ще се срещнете с него. С политиците- отговор имате ли, разговор имате ли?

 

Сашо Дончев: Не, нямаме разговор по темата, все пак, както казах, ние се стараем да следваме някаква логична процедура в нашето общество. Не виждам защо трябва да тръгнем и да разговаряме с една или друга политическа формация. Има институции, ние говорим с тях.

 

Илиана Беновска: Питам Ви, защото имахте накрая в титула на писмото- „до ръководството на парламентарно представените политически партии“ , т.е вие ги информирате, за сведение?

 

Сашо Дончев: Информираме ги, да, за сведение.

 

Илиана Беновска: Понеделник вечер в колко ви е срещата с президента?

 

Сашо Дончев: Не, ние нямаме в понеделник среща, няма да е в понеделник. Тя засега е планирана за 1-ви, тогава е поканата, но президента е обещал, да направи всичко възможно във връзка с динамично развиващата се обстановка в България, да изтеглим възможно най-скоро тази среща.

 

Илиана Беновска: Добре, а в понеделник вечер какво ще се случи? Чакате Искров?

 

Сашо Дончев: Ще го решим. В понеделник вечер ние ще се съберем отново в този формат, ще видим какво ни е отговорил г-н Искров и ще вземем решение.

 

Илиана Беновска: А той писмено отговори ли ви?

 

Сашо Дончев: Да, отговори писмено това, което Ви казах.

 

Илиана Беновска: „Да си гледате работата“?

 

Сашо Дончев: И че няма основание да назначава такъв комитет.

 

Илиана Беновска: Добре, наистина съвсем последен въпрос. Означава ли, че работодателите и синдикатите взимат в ръце регулацията на гражданските и основни права на хората?

 

Сашо Дончев: Регулацията на гражданските основни права? Повтарям си, за да разбера точно въпроса.

 

Илиана Беновска: Ставате ли вие, синдикатите и работодателите, омбудсман, защитник на правата на гражданите?

 

Сашо Дончев: Не, не e точно тази нашата роля или поне аз не мисля, че това е нашата роля. Вижте, ние веднъж може би на друго ниво сме заявили, че можем да лидерстваме, синдикатите да лидерстват своите синдикални членове, ние да лидерстваме своите членове компании, предприемачи, нали, следователно ние сме казали, сме заявили, че в някаква степен сме по-зрели граждани от тях, от нашите членове, така че онова, което смятам, че сме длъжни да направим, да направим всичко възможно нашите членове, било то синдикати или компании, или членове на нашите асоциации, или по-скоро предприемачите като такива, да повишим по-скоро тяхната гражданска култура, и с това да повишим масата на гражданското познание в нашето общество, което да произвежда ефектите, за които може би всички мечтаем.

 

Илиана Беновска: Добре. Най-малко просветителска роля казвате.

 

Сашо Дончев: Да, вижте Вие не можете да направите германското общество в България, каквото и да направите. Ние трябва да създадем най-напред културата и не да я създаваме, тя трябва да стане част от болшинството българи., тя трябва да стане културата на по-голямата част от тези българи. Тогава имаме шанс да приближим, по някакви критерии, нашето общество до швейцарското или до немското. Ако ние сме с мисленето на роби, няма как да направим демократична държава.

Публикувана в Очи в очи
Страница 1 от 3