Европа (ЕС) ликува. Не толкова заради бъдещия европарламент (понятието фрагментация вече здраво навлезе в лексиката ни), а защото огромният импулс на масово гласуващите европейци носи много позитив и надежди. Рекордна активност, разчетена от мнозина като желание на хората наистина да контролират живота си. Звучи толкова хубаво.

 

И на този фон една източна конфузия плахо и срамежливо наднича зад завесата. Нито може да се скрие, нито да се покаже в цял ръст, най-вече заради ръста – един такъв – никакъв.

 

Ако използваме максимата – последните стават първи, България мощно оглави една негативна класация, безкомпромисно стъпи на върха… по негласували свои граждани. Цифрите на изборната активност са меко казано деликатни.

 

Когато се пишат тези редове все още Централната избирателна комисия не е обявила окончателните данни за активността. Но всички прогнози сочат, че до урните са отишли под 2 млн. избиратели – при общо 6 419 472 имащи право на глас (с цялата условност и неточност на тази бройка – мъртви, полумъртви и други такива лица в списъците). Едва ли ще достигнем 30 % активност на фона на европейската, която сигурно ще надмина заветната кота 50. По този показател спокойно можем да кажем, че сме тотално извън Европа. Честито!

 

Още малко цифри – на последните избори за европарламент през 2014 година са участвали малко над 2,36 млн. българи, а на парламентарните през 2017-а – над 3,68 млн. Какво може да означава това? Ако приемем, че евровотът по принцип не е толкова атрактивен и активността не е висока, то за последните пет години са „изчезнали“ над 360 хиляди души, склонни да гласуват за евродепутати. От друга страна, парламентарните избори показват изобщо колко гласоподаватели са ангажирани с изборния процес и активно искат да влияят на някакви управленски и политически процеси у нас. Приемаме, че останалите 40-ина и няколко процента са тотално изгубени като гласуващи. Излиза, че от „активните“ на Евроизбори 2019 липсват близо 1,7 млн. българи.

 

И то при положение, че вотът се проведе в ситуация на остро противопоставяне в контекста на няколко гейта и скандали сред управляващите. Ясно беше анонсирано от опозицията, че резултатите от тези избори могат да повлияят сериозно на управлението у нас и да доведат до драстични промени, дори извънредни избори за НС. Сиреч, по всяка логика интерес към отиването до избирателната секция трябваше да имат много по-голяма група от традиционно камерния състав на склонните да гласуват за Европарламент.

 

Но това не се случи, напротив, отливът е много сериозен. Макар че ниската активност позволи на партии като ВМРО и „Демократи за България“ да прескочат бариерата, даваща им право на мандат. Но големият въпрос остава. Къде се дянаха няколко милиона избиратели?

 

Обяснението с трите почивни дни, Гърция, морето и хубавото време не е състоятелно. То е удобно, но е щраусово скриване на главата в пясъка. Всъщност, не бива да се коментират самите изборни резултати, без да се даде някакъв по-ясен отговор за липсващото желание за гласуване. Тревожността на ситуацията се засилва и от факта на рекордната активност в другите европейски държави. Да, има още 3-4, които бележат отрицателен тренд в сравнение с вота преди пет години. Но и при тях минусите са доста по-малко, отколкото тук.

 

По-лесните тълкувания на пасивността ни – отвращение от политиците, изгубена надежда, че с гласуване нещо се постига и променя, апатия към европроблематиката, неразбиране на ЕС, изтъняло чувство за принадлежност към обединена Европа. Най-вероятно във всяко едно от изброените имаме основание да намерим отговор. Дял в разочарованието сигурно имат и скандалите, предхождащи началото на изборната кампания. Да не забравяме, че човекът, който ставаше и лягаше с клишето „партньорите ни от ЕС и НАТО“ се оказа с частен асансьор и доста просторно жилище. Ами „Къщите за гости“ без гости в тях? Колко ли средностатистически българи са си казали – то членството в ЕС облагодетелства едни, а нас кучета ни яли, защо да гласувам…

 

Някои учудено питат – как така „Апартаментгейт“ не се отрази на изборите. Ми отрази се – няколко милиона гласоподаватели ваканцуваха и браха гъби, псувайки „оялите се политици“!

 

Нека да е ясно, няма ситуация, в която виновен да е суверенът. Отговорни за едно или друго, са избраните от него да управляват, информират и напътстват. А те явно не го умеят добре.

 

Имащият право да гласува българин рязко бе отблъснат от изборния ден. Той така и не разбра за какво и защо трябва да даде вота си. Причината е много ясна – 2-3 седмици агитация никак не са достатъчни. Особено пък, след като половината от това време отиде в пререкания, чиито теми са твърде далеч от Брюксел и в спорове дали било редно exit-poll да се обявява преди края на изборния ден.

 

Качественият пробив ще направи този, който просветено, убедително, с уважение и респект успее да обясни на хората какви задачи се решават в Брюксел и как те влияят пряко на живота у нас. И още, че въпреки символичният брой – 17, на българските евродепутати, присъствието им в европейския парламент е важно, не защото гласът им тежи и влияе на решенията, а по причина, че могат да лобират и защитават важни национални каузи в рамките на общоевропейските.

 

Най-важното обаче – „всички политици са маскари“ е все още много силно, а най-вероятно и вярно внушение. Няма как най-високите ни институции да са почти с нулев рейтинг и авторитет и населяващите ги да успяват да „водят и напътстват“ народа. Могат това, което и стана – да мобилизират твърдия си електорат, който гласува и в студ, и в пек и част от който дължи добруването си на факта, че една или друга политическа сила е на власт. Жалко и тъжно.

 

Иначе рефренът „Бойко пак ги натупа“ е верен и точен. Особено в единственото си число. Шофиращият джипката си премиер и лидер на ГЕРБ „прегази“ столетницата, не оставяйки никакво съмнение „кой кара влака в ГЕРБ“ – партия, зависеща на 100 % от своя лидер. За момента това носи успех, но, както всеки знае – вечността е относително понятие.

Публикувана в Гледища

Почти сигурно 40-градусовата жега навън ми пречи да разбера действията и открия логиката на някои от родните ни политици. Тоест, вината я поемам аз, разбира се оправдавайки се с непосилните за нормално мислене и възприятие температури.

 

Но все пак инстинктът, грижещ се за самоувереността ме кара да предположа и обратното, че юлското слънце е напекло така наречените политици, размътвайки им способността за някакви по-трезви дела.

 

Медии в кратки дописки съобщиха, че Христо Иванов (нали го помните, беше служебен правосъден министър и после за кратко нормален такъв, след което стана партиен лидер, създавайки „Да, България“) отправил едни покани към колеги политици.

 

Раждането на „Да, България“, както всички знаем, стана в условията на много кризи у нас, включително управленска и правителствена, като по силата на странната конюнктура на онези седмици и месеци в странната ни държава с още по-странни управленци въпросният Иванов с партията си имаха огромния шанс още преди да достигнат зрялост дори за своя прощъпулник да влязат в Народното събрание като важна парламентарна сила.

 

Лидерът на „Да, България“ и елитът й трябваше да сторят едно-единствено нещо – много просто и логично, осъзнато дори от „дискусионните форуми“ по пейките в градинката на Народния театър. Да се вземат с ДСБ на Радан Кънев. Това е казвано вече стотици пъти, но маркирането му е важно в контекста на 12 юли 2017 година. Известно е, че такова приставане (модерната дума е „коалиране“) не се случи, което остави ДСБ и новаците от „Да, БГ“ извън властта – законодателна, а най-вероятно и изпълнителна, тъй като ГЕРБ нищо чудно да се бяха обърнали именно към тях при редене на политики и кабинети.

 

Именно поради горната хронология звучи меко казано странна днешната покана на Христо Иванов към ДСБ (вече на Атанасов, не на Кънев) за взаимодействие и започналите разговори. Не можем да си спестим изтърканите „след дъжд – качулка“ и „изпуснал питомното, гони дивото“.

 

Политическото строителство и взаимодействие са сложна материя, ясно е, но пък чак толкова. Все си мисля, че много по-лесно е една партия да се бори срещу неправдите и лошите в държавата от трибуната на парламента, а не от жълтите павета и тротоарите около него, където образно казано са позиционирани хората на Иванов и Атанасов в момента.

 

Какво се случи от онези дни, в които „Да, България“ отказа на ДСБ, осигурявайки гибелта и на двете партии и сега, когато Иванов и компания са готови за „взаимодействие и разговори“ с наследниците на Костов и Радан Кънев при положение, че на хоризонта не се вижда нищо, за което въпросните политици да се захванат. Освен да говорят и преливат от пусто в празно, добре знаейки, че никой не ги слуша.

 

Едва ли някой смислено и логично може да отговори.

 

За всички е ясно, че пълен 4-годишен мандат на 44-тия парламент означава почти сигурно небитие за въпросните две партии и останалите като тях. Минаха едва 4 месеца от изборите и ги позабравихме, камо ли до 2021 година.

 

Разбира се, шанс винаги има, а за тях той се казва грандиозна издънка и гафове на сегашното управление, което ако се случи обаче ще донесе беди на държавата и затова не си го пожелаваме. Пък и при подобна хипотеза печелившите ще се казват БСП.

 

Но думата ми е за странните и неведоми пътища, по които вървят някои от претендиращите у нас да правят политика. Като пренебрегнем идеологическите им брътвежи, с които се опитват да обяснят действията си, някак си лесно достигаме до заключението, че политиката не е лъжица за всяка уста.

 

Дори е малко извратено да претендираш, че имаш сили да промениш нещата към добро, но не правиш нищо, за да заемеш позициите, от които можеш да сториш това.

 

Може пък да ги е страх от мечки и затова да не искат да ходят в гората, примирявайки се само да обикалят около нея… Тогава да проявим разбиране.

 

Бележка на редакцията: В публикацията е използувана снимка на Веселин Боришев за списание „Клуб Z“ от публикацията „Някой трябва да започне войната сега“, https://clubz.bg/20154-nqkoj_trqbva_da_zapochne_vojnata_sega

Публикувана в Гледища

Четох някъде, че трагедията в Хитрино тествала човещината и съпричастността на хората. Благодаря от такива тестове.

 

Съчувствието и оказването на незабавна безвъзмездна помощ е задължителна реакцията на всяко нормално общество и видяхме, че, Слава Богу, българите са състрадателни и хуманни в подобни изпитания. Но все пак, това не е природно бедствие, а инцидент, довел до човешки трагедии, предизвикан от човешко нехайство и безхаберност.

 

Едно е вярно, Хитрино ни напомня кои са истинските ценности, кои са истинските загуби и болки и колко несъстоятелни са редица от ежедневните ни емоции и щения.

 

Газовата бомба, опустошила малкото шуменско село, показа и комичната маловажност на политическата бомба, стоварила се над страната след президентските избори. Но докато обаче спасителите с риск за живота си помагат Хитрино да започне бавното завръщане към нормалността, така наречените наши политици методично и неуморно ни готвят своите нови бомби.

 

Ще подминем вторнишкото дръзновение на част от реформаторите, които приеха управленски мандат, който няма кака да осъществят.

 

Идните дни ще покажат каква е била врътката. Дали от благодарност към президента, че ги върна - макар за кратко, към славните сини дни преди 19-тина години, те услужливо му дават още седмица, която ще му помогне да избегне конфуза да прави служебен кабинет с 20 дни живот. Това директно означава, че настоящите министри, сред които и доста реформатори, ще поуправляват до 22 – 23 януари.

 

Или просто приемат мандата с опит да го превърнат в някакъв трамплин за идващата през март предизборна кампания. Ще изчакаме търпеливо и ще видим.

 

Нека обърнем внимание обаче към една сериозна социологическа агенция, която преди дни даде отговор на въпроса какво трябва да направи Слави Трифонов, за да стане едва ли не премиер на страната. Оказва се много просто – да съумее да създаде партия и да се яви на предсрочния вот напролет.

 

Въпросната агенция му отрежда директно първо място в бъдещия парламент, изпреварвайки политически мастодонти като ГЕРБ и БСП. Чудо на чудесата. Или пък не – повод за кошмарни изводи за българския избирател, казвам го, колкото и да е силно внушението, че гласът Народен е глас Божи.

 

Или въпросните социолози безобразно лъжат като една тяхна колежка, която 2013-та направи смехотворна прогноза и бе изхвърлена от социологическата общност, или нещо страшно става в обществото ни.

 

Не се заблуждавайте от така наречения успешен референдум, иницииран от Шоуто на Слави и неговите сценаристи. Дори да бъда заподозрян, че не се прекланям пред волята на суверена твърдя, че половината от гласувалите „да“ на въпросите, ако бъдат спрени на улицата, или пък в частен разговор с познати, ще изразяват мнение, противоположно на вота си.

 

Излиза тогава, че след цели 27 години усилен демократичен преход, ние сме готови да направим № 1 в парламента хора, познати ни от ТВ шоу и от получалгазирани концертни сцени. Това показва пълния провал и несъстоятелност на политическата ни система, изградена до момента. Както и явното отчаяние на народа, който отново е готов да заложи на герои еднодневки, защото са интересни, говорят отракано и могат да пеят и свирят, примерно. С риск да се проявя като силно недемократичен тип, ще си пожелая Слави да не направи партия. Защото няма да е логично и въпреки евентуалната еуфория, ще задълбочи напълно заслужените ни комплекси.

 

Има обаче и по-лошо. Слави не е сам. Един друг съвременен герой, успял да сътвори малко чудо в политиката ни – с много пари, разбира се, е готов да прави още и нови чудеса. Почти като заплаха трябва да възприемем ищаха на евродепутата Бареков да прати в небитието досегашната си партия и да създаде нова. Нещо повече, тя нямало да бъде нито лява, нито дясна - ужасно банално и изтъркано, но на това шопът съвсем на място би се провикнал, че такова животно няма. Явно е много модерно да се търси митичният център, където се пресичат „чакрите“ на хорските надежди. Това виртуално пространство обаче е пренаселено от настоящи политически субекти, които твърдят, че били в центъра – равноотдалечени от паразитните ляво и дясно.

 

Бареков обаче е на друго мнение. След като с отпрашването си за Европарламента обрече на гибел предишната си партия, стигнала до депутатските кресла, сега – странно откъде тази енергия, е готов да атакува повторно сградата срещу коня. Ако, не дай Боже, се случи, сблъсъкът Трифонов – Бареков ще е шоу, заслужаващо праймтайма. Само да не ни излезе през носа, както се случва почти винаги.

 

Каквото и да говорим, най-вероятно ще станем свидетели на трескаво създаване на партии. Дори горните двама да ни пожалят, други няма да го направят. Странно защо бившият правосъден министър не си избере някоя от актуалните десни партии, а ще трябва да прави нова. Също така и Радан Кънев. Може би и Марешки се готви, изкушен от парламентаризма и резултата си от президентския вот.

 

България вече е набъбнала с няколкостотин партии, а идат и още. И тъй като целта на всички е благоденствието на народа, би трябвало тук да е раят на земята, всички да сме братя (а не братовчеди, както разкри Иван Костов преди много години) и благата да ни заливат отвсякъде.

 

Но картината е друга. Село Хитрино, близо до Шумен…

Публикувана в Гледища

Реформаторският блок няма да подкрепи новия конституционен проект, предлаган от ГЕРБ и ДПС. Това е решила парламентарната група на блока на извънредно заседание в сряда следобед, проведено след промотирането на новия план от премиера Бойко Борисов.


Аргументите на реформаторите са, че не могат да бъдат част от новия консенсус в Народното събрание, който има намерение да внесе изцяло нов Закон за изменение и допълнение на конституцията.

Публикувана в У нас

Лидерът на ДСБ Радан Кънев заяви, че ако няма воля да се реализират реформите и да се спрат кражбите в управлението, "ние нямаме място в тази власт".

 

На пресконферениция в Шумен, съпредседателят на Реформаторския блок допълни, че сега е ред на парламентарното мнозинство да покаже решимостта си да потвърди реформите, съобщиха от пресцентъра на ДСБ.

Публикувана в У нас

Напрежението около банковата система сякаш се поотпусна, след като „понеделнишки“ опашките пред банките изчезнаха, а Европейската комисия и Международният валутен фонд подкрепиха българската банкова система. ЕК отпусна кредитна линия от повече от 3 милиарда и 300 милиона лева, а МВФ заяви готовността си да подпомогне стабилността на българската банкова система.

Публикувана в Гледища

Противниците на Реформаторският блок са бедността, безработицата и парламентарните партии БСП и ДПС, и тези, които ги поддържат, като добавям и "България без цензура", които заедно с БСП, са руският слугинаж в България. Противници в дясно нямаме. Това заяви лидерът на ДСБ и говорител на Реформаторския блок Радан Кънев на пресконференция.

 

Лидерът на синята евролиста Меглева Куневаказа, че  индустриализацията е създаване на нови работни места не чрез възстановяване на съветски фабрики, а през стимулиране на малките цехове и бизнес. През последните месеци управляващите партии лансират идеи за реиндустриализация чрез възстановяване на големи производства."Създаване на работни места е наш абсолютен приоритет, който ще доведе и до по-добър стандарт на хората", обеща Кунева и добави, че вторият важен въпрос е пълно усвояване на европейските фондове, за което са нужни ясни директиви и регламенти, но и добре работеща българска администрация. "Третият ни приоритет е енергийната независимост, която е важен въпрос и за Европа", посочи тя.

Публикувана в У нас

Лидерът на ДСБ Радан Кънев обяви, че ще гласува против при вземането на решение в рамките на Реформаторския блок дали формацията да участва в общ опозиционен митинг, предложен от ГЕРБ. След среща на представители на Блока с хора от Протестна мрежа и студентите от втората окупация на Софийския университет, Кънев заяви, че са стигнали до извода, че дават краен срок на правителството на Пламен Орешарски до 15 март, за да може през месец май да се направят избори 2 в 1. Лидерът на ДСБ подчерта, че ако все пак кабинетът не подаде оставка, изборите за евродепутати през май ще бъдат един референдум.

Публикувана в У нас
Понеделник, 27 Януари 2014 21:25

Отрязаха пътя на Бареков до ЕНП

Европейската народна партия (ЕНП) изключи днес от състава си Земеделския народен съюз (ЗНС) на Румен Йончев и отряза така пътя на съюзника му Николай Бареков към европейската десница, съобщи в блога си журналистът Веселин Желев. Протестни писма срещу оставането на ЗНС в ЕНП бяха изпратили лидерите на всички членуващи в европейската десница български партии – Бойко Борисов (ГЕРБ), Радан Кънев (Реформаторски блок), Петя Ставрева и Анастасия Мозер (Обединени земеделци), Божидар Лукарски (СДС)

Публикувана в У нас

В първия работен ден след началото на втората окупация на Ректората на Софийския университет "Св. Климент Охридски" дойдоха и първите политически реакции от страна на опозицията. Във фейсбук профила си бившият премиер Бойко Борисов призова към общонационален митинг на опозицията пред парламента: "Подкрепям протестите на студентите срещу правителството на срамната Тройна коалиция на БСП, ДПС и Атака. В същото време дори не допускам, че някой би си помислил да изпрати полиция и да използва сила срещу мирно протестиращи млади хора. Не съм убеден обаче, че с окупацията на учебни заведения вече може да се постигне сваляне на това правителство. Управляващите са глухи за гласа на студентите и на всички протестиращи", писа той. "Понеже на територията на университетите не се прави политика", той отправи призив към студентите да излъчат свои представители и още утре с да се срещнат в централата на ГЕРБ.

Публикувана в У нас
Страница 1 от 5