През миналата седмица пътниците по междуградските линии в страната бяха доста неприятно изненадани от предупредителните протестни действия на браншовите организации на автомобилните пътнически превозвачи. Мащабите на протеста бяха сериозни и вече бяха доста подробно отразени от средствата за масова информация. Затова ще спестя място и няма да повтарям вече многократно изнасяни факти.

 

Заслужава обаче, да се поговори повече за мотивите на този протест. Гражданите на Републиката вероятно се чудят, защо автомобилните превозвачи на пътници реагират толкова негативно срещу внесения от група депутати от ГЕРБ закон, който трябва да доведе до създаването на нова Българска автомобилна камара. За никого не е тайна, че този законопроект се подкрепя основно от една браншова организация, чиято специализация са предимно международните товарни превози и която е известна със знаковата фигура на лидера си – г-н Миролюб Столарски.

 

Последният е несъмнено публична и обществено позната личност. За последен път за неговата обществена активност се заговори, когато стана ясно, че е запазил на свое име в съда името на проектираната нова камара, чието основаване се гласи по законодателен път. Вероятно, за да не го откраднат противниците на законпроекта, който от всякакви посоки се квалифицира като скандален.

 

И наистина, защо е толкова негативна реакцията срещу въпросния законопроект? Вероятно, защото не всички в България са членове на Дружество „къса памет“ и си спомнят друг драматичне случай с практически същото съдържание – сагата със силовото налагане на строителния отрасъл на небезизвестната Строителна камара преди 12 години. Франкофоните в този случай биха заговорили за „дежа вю“. Нека припомним, какво се случи и защо спомените за тези събития са толкова болезнени и предизвикват толкова остра реакция, на освен един куп браншови организации, против законопроекта се изказаха и национално представителните работодателски организации – АИКБ, БСК и БТПП.

 

Някъде през 2006 година, тогавашното Министерство на регионалното развитие и благоустройството внесе в Министерския съвет законопроект за начина на воденето на регистъра на строителната професия. Тогава имаше различни мнения дали изобщо трябва да има такъв регистър, но това вече не беше въпрос на дискусия, защото в Закона за устройство на територията имаше изричен текст, който изискваше приемането на отделен специален закон за регистъра на строителната порфесия.

 

МРРБ беше подготвило законопроект, който шокира не само бранша, а и целокупната общност на работодателските организации. Ние мрачно се шегувахме, че законопроектът на практика "национализира" тогавашната Българска строителна камара, превръщайки я на практика в държавна институция. Съвсем отделен въпрос беше, че достатъчно на брой, достатъчно големи браншови организации от строителния отрасъл бяха пренебрегнати и мнението им изобщо не беше потърсено.

 

Законопроектът естествено предизвика буря от негодувание - и сред браншовите и сред националните организации на работодателите. Тогава министър Гагаузов направи нещо безпрецедентно за българската практика до онзи момент - призна правото на мнение на работодателските организации, оттегли си собствения законопроект от Министерския съвет и възложи на комисия от представители на работодателите да напише нов проект на закон за строителния регистър.

 

Беше толкова хубаво, че чак не беше за вярване. Впоследствие разбрахме, че наистина не е било за вярване, но в първия момент представителите на работодателите взеха на сериозно демарша на г-н Министъра и похарчиха повече от месец време, за да направят проект на закон, който да отговори на следните изисквания:


- да сложи основата на саморегулацията в строителния бизнес;
- да ангажира в процеса на саморегулация ДОБРОВОЛНИ работодателски, браншови структури;
- да съдейства за консолидирането на браншовите организации, без да ги слива и/или разтурва принудително и да не обезличава съществуващите организации, които имат своя физиономия, приоритети и специализация. (Консолидацията трябваше да се осъществи чрез създаване на Конфедерация с максимално свободен достъп за всички браншови организации на строителите от всички "десени").
- да осигури адекватно представяне на всяка от браншовите организации при управлението на Конфедерацията;
- да уреди в детайли начина на водене на РЕГИСТЪРА.

 

Както вече няколко пъти стана дума, причината за написване на закона беше изискването на Закона за устройство на територията, да се уреди законодателно въпроса за ВОДЕНЕТО НА РЕГИСТЪРА. Такова беше „техническото задание” - това беше изработено и „доставено”. Създадената работна група хвърли огромни усилия, за да направи наистина приемлив текст и на 21 февруари 2006 г., тя представи окончателния вариант на проекта си. Общо взето, участниците в работната група нарушиха "българското" правило, всеки да тегли чергата към себе си, направиха редица компромиси в различни посоки и в крайна сметка предложиха текст, който беше приет от министър Гагаузов като "знаков", като "прецедент" и като "много добър".

 

С предложения законопроект се предвиждаше регистърът да се води от ДОБРОВОЛНА конфедерация на съществуващите браншови работодателски организации, където членството също е ДОБРОВОЛНО. За първи път се предлагаше текст на законопроект, който е “включващ” и не цели елиминирането на едни или други браншови организации от поемането на определена административна функция, предоставена от Държавата.

 

Законопроектът решаваше също така начина на воденето на регистъра, при това в детайлен вид. От текста на законопроекта ставаше ясно, че воденото на регистъра не е привилегия, а сериозен ангажимент, който ще доведе до сериозни разходи от страна на браншовиците, на които щеше да им се наложи да го финансират. Предложеното решение за създаване на доброволна, браншова работодателска конфедерация, която да поеме воденето на професионалния регистър на физическите и юридическите лица, извършващи строителство, имаше огромно значение като прецедент. За първи път държавата щеше да прехвърли своя административна функция в един от отраслите на икономиката посредством специален закон.

 

Това щеше да доведе до създаване на “включващо” и забележително по своята прозрачност управление на регистъра, в което щеше да може да участва ВСЯКА представителна браншова организация от строителството. Въпросът за прозрачността и коректността при воденето на регистъра беше от особено значение за браншовите организации в строителството. Причината за поставяне на подобен акцент беше, че у колегията имаше сериозни подозрения, че са възможни злоупотреби със събраната информация при провеждане на търгове и конкурси.

 

В изработването на законопроекта участваха особено дейно упълномощените представители на: Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара (БСК), Българската търговско-промишлена палата (БТПП), Съюзът за стопанска инициатива (ССИ), Българска строителна камара (БСтрК), Национална строителна федерация (НСФ) и на Българска асоциация по изолации в строителството (БАИС). Проектът се подкрепяше допълнително и от още няколко браншови организации в строителството. Толкова широкият спектър на участниците в подготовката му, придаваше особено висока стойност на готовия текст.

 

Правната дирекция на МРРБ направи само редакционни промени в текста и се отнесе с максимално уважение към труда на работната група и към консенсуса между работодателските организации. Същото стана и в Министерския съвет. В Народното събрание беше внесен проект на Закон за централния професионален регистър на физическите и юридическите лица, извършващи строителство.

 

Между другото, този акт стана повод Министър–председателят да инициира създаването на работна група за изработване на Закон за браншовите организации, в която освен държавните ведомства, бяха представени всички представителни на национално ниво работодателски организации в Р. България. Законопроектът беше изготвен след дълги дебати, постигане на трудни компромиси и изчистване на много подробности и е един от примерите за много добра работа в сферата на социалния диалог на национално и на браншово ниво едновременно.

 

Така, изработването на законопроекта за Централния професионален регистър на физическите и юридическите лица, извършващи строителство, съответно внесен в Народното събрание от Министерския съвет, се оказа за добро или за лошо пилотен проект при изготвянето на проект на Закон за браншовите организации.

 

Действително, законопроектът за браншовите организации, така и не беше внесен в Народното събрание, поради обструкциите на един мастит държавен служител от Министерството на труда и социалната политика (МТСП), както и поради разколебаването на една от национално представителните работодателски организации, но това с нищо не намалява стойността на положените усилия в хода на изработването му.

 

Така, до средата на месец ноември 2006 г., всички представители на работодателските организации имаха сериозни основания за оптимизъм по отношение на законодателното уреждане и практическото развитие на диалога между браншовите работодателски организации и Държавата.

 

И когато всички смятаха, че щастливият край е на една ръка разстояние, ... народните представители взеха нещата в свои ръце и се захванаха с прекрояването на закона. Дотогавашният оптимизъм беше попарен от случилото се по време на дебатите и приемането на първо и второ четене на Закона за централния професионален регистър на физическите и юридическите лица, извършващи строителство, който беше трансформиран в крайна сметка в … Закон за камарата на строителите (обнародван в Държавен вестник, брой 108, петък, 29 декември 2006 г.).

 

Направените драстични изменения в текста на законопроекта между приемането му на първо и на второ четене, предизвика острата реакция на повечето браншови организации от строителния отрасъл, както и категоричното неодобрение на някои от най-ангажираните в неговото изготвяне представителни на национално ниво работодателски организации.

 

Някъде около 30 ноември 2006 година, стана ясно, че Законът за централния професионален регистър на строителните фирми между първо и второ четене в Парламента е безнадеждно осакатен. Народните представители Костадин Паскалев (Коалиция за България), арх. Силвия Алексиева (Коалиция за България) и арх. Борислав Владимиров (НДСВ) имаха основна заслуга за предлагането на такива промени в законопроекта, които по същество да доведат до създаването на нов законопроект.

 

Нещата бяха върнати на изходната точка. Прокара се създаването на изкуствена, монополна, квази-държавна камара с членство, което на практика щеше да е задължително. Направените промени в текста на законопроекта между първото и второто четене, напълно убиха духа му и отрекоха неговата консолидираща и “включваща” философия.

 

Доста бързо на работодателите и от националните и от повечето браншови организации им стана ясно, че са ги водили за носа. Първи ги „успокои” заместник – министърът на регионалното развитие и благоустройството Савин Ковачев. Въпреки цялата драматургия с първоначалното предлагане на „Законопроекта Гагаузов”, той заяви пред журналистите:

 

„Не се чувствам нещастен от факта, че законът не е този, който вкарахме в Министерски съвет“.

 

От своя страна тогавашният председател на комисията по регионално развитие в НС – г-н Ремзи Осман (ДПС) и бившият министър на регионалното развитие и благоустройството – г-н Евгени Чачев (ДСБ), също заявиха на висок глас своето задоволство. Те занареждаха:
“Не се променя философията на законопроекта, той цели ясни правила и идентификация на субектите на строителство в интерес на обществото и на крайния потребител”.

 

Такова трогателно парламентарно единство рядко става факт, но тук депутатите вървяха в единен строй. Единственият народен представител, който препоръча все пак да се потърси по-широка браншова подкрепа сред различните браншови организации за новите промени, беше Христо Кирчев (ОДС).

 

Междувременно, от Българска строителна камара (БСтрК), която трябваше според „Законопроекта Гагаузов” да бъде трансформирана в „Строителна камара” или според крилатата фраза на вече покойния председател на БСК – г-н Божидар Данев, да бъде „национализирана”, се обърнаха на сто и осемдесет градуса и също се съгласиха, че макар и променен, този вариант на законопроекта не променя философията на техните представи как да изглежда закона.

 

Всички непредубедени странични наблюдатели веднага видяха, че с направените промени, народните представители всъщност създадоха Камара на строителите по модела на вече съществуващите камари на архитектите и инженерите от инвестиционното проектиране, а не инструмент за консолидиране на съществуващите до тогава доброволно създадени и добре функциониращи браншови организации. Това не се и криеше от идеолозите на създаването на новата Строителна камара. Арх. Б. Владимиров направо си го каза:

 

“Ще бъде създадена вероятно по подобие на съществуващите вече КАБ и КИИП и на същия принцип“…

 

На новата структура, която трябваше да се създаде „на гола поляна” под бдителния надзор на областните управители, държавата делегира част от функциите си – най-вече воденето на злополучния регистър на строителната професия.

 

Според новата версия на Закона, свикването на учредителното събрание на Строителната камара, трябваше да стане в тримесечен срок след влизането в сила на закона, след като в двумесечен срок от приемането му Министърът на регионалното развитие и благоустройството, трябваше да издаде заповед за условията и реда за свикване и провеждането му.

 

Тук бих могъл да напиша и някои размишления за "ползата" от създаването на Камарата на архитектите, Камарата на инженерите от инвестиционното проектиране, че и на Камарата на геодезистите, но ме е страх, че ще ме изключат от КИИП за "уронване на престижа й". След което няма да мога да проектирам и един курник ако ми се наложи. Затова - да са живи предни зъби, сядам си на ръцете, че все ги тегли към клавиатурата и се ограничавам с протестите си срещу безумната идея за създаването на поредната съсловна организация (на практика с любимото на всички ни доброЗОРНО членство), на която ще бъдат делегирани някакви държавни административни функции, досущ както в сагата със Строителната камара.

 

Много неприятен ефект от текста на Закона за Строителната камара, беше, че той на практика ерозираше социалния диалог в Р. България. Основание за подобно твърдение и до ден днешен ни дава фактът, че категорично беше отхвърлено предложението регистърът да бъде воден от доброволна конфедерация на организациите, които към 2006 година, вече повече от петнадесет години осъществяваха трипартитното и бипартитното сътрудничество в строителния отрасъл в Р. България.

 

Особено унизителен беше фактът, че ставаше дума точно за организациите, които осъществяваха успешно колективното договаряне на отраслово равнище в строителството. Оказа се, че когато става дума за поемане на ангажименти пред работниците и техните организации – синдикатите, браншовите организации на работодателите са добре дошли. Но когато става дума за участие в осъществяването на една административна процедура, което трябваше да разтовари държавната администрация от допълнителни разходи, съществуващите браншови организации вече не бяха подходящи и достойни.

 

Подобен подход, волно или неволно нанесе тежък удар по създадените на доброволен принцип организации, които бяха изнесли на гърба си съзадаването на кулутурата на индустриалните отношения и социалния диалог в строителния отрасъл. След получаването на подобна “плесница”, членовете на браншовите организации можеха основателно да се запитат, каква е стойността на тези добровлони граждански структури пред законодателната власт, която ги неглижира толкова категорично?

 

Естествено, работодателските организации и особено браншовите съюзи, с чийто труд депутатите се бяха подиграли много грубо, не приеха законопроекта. Затова и цялата работа по приемането му течеше много бързо и полуконспиративно.

 

Моя милост, в тогавашната ми битност на заместник-председател на Съюза за стопанска инициатива (ССИ), така и не успях да убедя народните представители в Комисията по регионално развитие, че те не просто променят много сериозно съдържателната страна на един законопроект между първо и второ четене, при тотално нарушение на правилника на Народното събрание, но и променят основата на законопроекта, която е заложена с консенсус от вносителя и всички представители на браншовите съюзи. Всъщност, не само не успях да ги убедя, а срещнах големи трудности и с това да ме чуят, защото председателят на парламентарната комисия, г-н Ремзи Осман ме прекъсна точно седем пъти, докато говорих. Всеки път, той започваше с думите „аз съм либерал но, ...”.

 

След това, Коисията по регионално развитие с трогателно единодушие гласува „за” безобразно осакатения законопроект.

 

Официално, идеята за създаване на въпросния закон, освен да удовлетвори изричното изискване на Закона за устройство на територията (ЗУТ) според министъра на регионалното развитие Асен Гагаузов, беше ужким да се създаде повече прозрачност в бранша. Цитираха се лоши практики от рода на това, строителните предприемачи да регистрират за всеки отделен обект отделна компания, която да закриват малко след като продадат сградата. Браншът не възразяваше срещу прозрачността и повечето светлина, а основателно заподозря, че се прокарва монополното присъствие на съществуващата в момента Българска строителна камара (БСтрК) в контрола над бъдещия регистър и над отрасъла като цяло.

 

За да успокои или по-скоро, за да приспи вниманието на негодуващите, които в първия момент бяха изключително остри и безкомпромисни, министърът заяви, че ще даде възможност на всички участници от браншовите съюзи да сформират работна група и да подготвят текст, който да ги удовлетворява. Така се стигна до версията на новия законопроект, в който се предвиждаше да се създаде конфедерация, в която регистрираните браншови съюзи да участват на квотен принцип.

 

С направените промени в законопроекта, народните представители изцяло промениха философията на законопроекта. Промяната от „конфедерация” на „камара” беше не само терминологичен въпрос, а откровена отмяна на квотния принцип за участието в нея и на функцията й да консолидира отрасъла.

 

България е парламентарна република и при други обстоятелства щеше да бъде много радостно, че депутатите са проявили самостоятелност и радикално са променили законопроект, внесен от Министерския съвет, тоест от управляващото мнозинство. Оказа се обаче, че в Народното събрание има странен консенсус, въз основа на който беше бламиран законопроект на Министерския съвет по много специализиран и деликатен въпрос, съгласуван с цялата браншова бизнес общност. За друг подобен случай, аз не мога да се сетя и може да са каже, че едва ли е ставало дума само за самостоятелността и за първенствуващата роля на народните представители в законодателния процес. Днес обаче, по почти същия начин, група депутати се опитват да отиграят същата схема в автотранспорта.

 

Проблемите около Закона за централния професионален регистър на физическите и юридически лица, извършващи строителство (както се наричаше законопроектът, внесен от Министерския съвет) създадоха съвсем други усещания – не за първенство на Парламента в законодателния процес, а за тих сговор за „финтиране” на „разбунените“ работодателски национални и браншови организации и за поставянето им пред свършен факт точно тогава, когато най-малко очакват това.

 

Както беше описано по-горе, преди 12 години, народните представители в Комисията по местно самоуправление, регионално развитие и благоустройство, под вещото ръководство на г-н Ремзи Осман и при пълното съгласие в целия политически спектър от ДСБ до БСП (Коалиция за България) през ОДС, НДСВ и ДПС, (тоест при желязно единодушие между управляващи и опозиция), окончателно унищожиха законопроекта, внесен от Министерския съвет. Гласуваният на първо четене законопроект дори беше преименуван - той стана Закон за камарата на строителите.

 

Нетипичната за депутатите пъргавина не спря до тук. Народните представители се развихриха до такава степен, че Законът беше приет на 21 декември 2006 г. и светкавично обнародван в Държавен вестник на 29 декември 2006 г. Като преброим, колко работни дни имаше между 21-ви и 29-и декември 2006 г., ще видим, че темповете наистина са били светкавичини. Администрациите на Народното събрание, Президентът на Р. България, подписал закона за обнародване и редакцията на Държавен вестник проявиха невероятна оперативност. Неща, които друг път стават доста мудничко, в дадения случай, протекоха с бързината на човешката мисъл.

 

Оставени в ръце с пробитото корито, съвсем като в приказката на Александър Сергеевич Пушкин, недоволните национални и браншови работодателски организации разказаха в подробности изнесеното по-горе пред журналистите на 03 януари 2007 г. в Пресклуба на БТА. Така Новата 2007 година започна с почина: "Нова Година - нов скандал", сякаш в чест на придобитото толкова лелеяно членство на България в ЕС.

 

От гледна точка на днешните колизии около лансирането на Закон, който да създаде същото чудовище каквото е Строителната камара, но сега в автотранспортния (под)отрасъл, можем с чиста съвест да кажем, че тече бавен, но за сметка на това много последователен процес на „изяждане“ на доброволните организации на превовачите, за сметка на заместването им с така наречената „Българска автомобилна камара“.

 

Предлаганата в обсъждания тези дни законопроект „Българска автомобилна камара“ е лика-прилика със Строителната камара. Единствената разлика е в това, че при създаването на Строителната камара станахме свидетели на много по-разчупена драматургия и различни процедурни хватки, докато сега се кара по-направо. Отново една съществуваща браншова организация (тази на г-н Миролюб Столарски) се гласи да „оглави“ бранша, а всички браншови организации, които на някакъв етап са участвували в социалния диалог и колективното договаряне са нарочени да бъдат „разкарани“ от сцената.

 

Много показателно е, че всички браншови организации, които през годините по едно или друго време са участвували в колективното договаряне на отраслово и на подотраслово ниво, които са поемали и съответно спазвали ангажименти спрямо социалните си партньори – синдикатите, днес са в първия ред на тези, които протестират срещу повтарянето на театрото със Строителната камара – този път в сферата на автомобилния транспорт.

 

Отделен въпрос е, че в самия автомобилен транспорт има твърде различни по своя характер дейности и проектът на новата полу-държавна Българска автомобилна камара на практика ще доведе до това превозвачите на товари да „осъществяват саморегулацията“ на … превоза на пътници. Това е абсолютно неприемливо, но за сега няма кой да чуе. Депутатите – вносители на законопроекта образно казано са си седнали на ината и повтарят като развалена грамофонна плоча как законодателното им недоносче „ще обедини бранша“ и как новата структура ще се изправи срещу „лошия Макрон“.

 

Трябва да се отбележи, че опитът на Строителната камара показва, че подобни форми на „саморегулация“ не водят до добро и за потребителите на услугите й. На дебатите с представителите на Комисията по транспорт в Народното събрание беше цитирано, че членският внос в Строителната камара варира от 1200 до 80000 лева годишно в зависимост от големината на фирмата. Тези числа няма как да бъдат отнесени към „добрите практики“ нито в регулирането, нито в саморегулирането на бранша. Те доведоха единствено до построяването на една много импозантна сграда на Строителната камара и … толкова.

 

И днес, както и преди 12 години можем и трябва да кажем: тенденцията към създаване на архаични съсловни структури, става вече застрашителна и тя е вредна за социалния диалог и индустриалните отношения в България. Ние все пак можахме да преглътнем създаването на съсловни структури със задължително членство като Камарата на архитектите и Камарата на инженерите от инвестиционното проектиране, с аргумента, че става дума за организации на физически лица, упражняващи свободни професии.

 

Сега обаче, за втори път в историята и практически по един и същ сценарий, на бизнеса от даден бранш му се налага с груба сила да обединява предприятия – най-вече юридически лица в квази-държавна, монополна структура, която ще носи всичко най-лошо от наследството на съсловните организации.

 

Участието на подобна структура в социалния диалог е в тежък конфликт с конвенциите на МОТ и това беше многократно подчертано по време на досегашните дебати. Също така не можем да не отбележим, че досегашното участие на Строителната камара в колективното договаряне беше резултат единствено на проявената търпимост на всички останали към тази деформация. Днешната амбиция на дружината на г-н Столарски на оглави подотрасъла (бранша) на автомобилния транспорт ни налага да напомним, че тази общност няма никакъв пиетет към социалния диалог.

 

Разбира се, лансирането на подобни структури е в пълен дисонанс и с практиките на консултиране на бизнес- и работодателските организации, възприети от Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета на ЕС.

 

Така че, не бива да се чудим защо браншовите организации на превозвачите протестират и защо беше предупредителният протест от миналата седмица. Протестите в никакъв случай не са любимото занимание на работодателите, но поведението на вдъхновителите на злополучния законопроект за автомобилната камара, както и на вносителите на законопроекта със страшна сила тласкат организираното работодателство в бранша към нов епизод на протестните действия. И тогава всички ще разберат мащаба на недоволството на работодателите от бранша.

 

P.S. Още един исторически спомен. На 07 февруари 2007 г., в зала "Запад" на Народното събрание се състоя крайно интересна среща. На нея представителите на работодателските организации от тогавашния състав на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), изнесоха пред представители на Висшия съвет на БСП и на членове на Парламенатрната група на "Коалиция за България" подробни данни за влошаването на състоянието на регулаторната рамка в страната и за своеволията на общините в тази насока.
На тази среща беше повдигнат остро въпросът за необходимостта да се прекъсне практиката на създаване по законодателен ред на "камари" със задължително членство и / или с квази-държавен характер. Специален и много остър коментар беше направен за Закона за камарата на строителите.

Тогава представителите на ВС на БСП - г-жа Мая Манолова и г-н Петър Димитров, заявиха принципното си съгласие със заключенията на работодателите. Днес, г-жа Корнелия Нинова на този етап подкрепя протеста на националните и браншовите работодателски организации. Дано остане до край на тази позиция.

Публикувана в Гледища

В светлината на новата политика за активно участие на социалните партньори на национално равнище в планирането и реализирането на политики за изпълнението на Националните програми за реформи, Комитетът по заетостта (http://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=115) организира за пръв път консултации на високо равнище между правителствата и социалните партньори на страните – членки, предшестващи срещата на Съвета на министрите на труда.

Публикувана в Европа

На 18 юли 2014 г., се проведе среща между голям брой работодателски организации в България и ръководството на политическата партия „България без цензура“. Срещата се проведе в зала „Запад“ на сградата на Народното събрание. Сред представителите на ББЦ изпъкваха Николай Бареков, Рада Коджабашева и Светлин Танчев. От работодателите присъствуваха представители на АИКБ, БСК, БТПП, ССИ и на Съюз „Произведено в България“.

 

Първи беше поканен да вземе думата някогашният сружебен министър-председател и кмет на София, г-н Стефан Софиянски. Според Стефан Софиянски, „проблемът с КТБ трябва да се реши с оздравяването на банката. БНБ трябва да реши въпроса с оставането на банката. На времето, служебното правителство през 1997 г., реши въпроса с „Биохим“, където също беше възникнала тежка ситуация“.

 

Стефан Софиянски изрично подчерта, че „Народното събрание не е необходимо за решаването на проблема с КТБ. Трябва да се направи работна група в състав: представители на БНБ – представители на министерството на финансите (желателно е в групата да има и един заместник министър от МФ) – представители на КТБ. Групата трябва да разработи професионално решение на проблема“.

 

Софиянски беше категоричен, че „ресурси за преструктуриране на банката има и у собствениците и у държавата“.

 

След някогашния служебен премиер и кмет Стефан Софиянски се изказа и другият познат на публиката Стефан Софиянски - някогашният изпълнителен директор на застрахователната компания „Лев Инс“ и настоящ председател на ССИ. Той коментира, че малките и средните предприятия отново пострадаха тежко. Според него „България има достатъчно ресурси, а основен проблем е кризата на доверието“. Според него „трябват незабавни избори и съдздаване на стабилно мнозинство“.

 

Стефан Софиянски напомни, че „от ССИ първи предупредиха за КТБ. За случая категорично са виновни политиците. Те допуснаха огромни ресурси на общини и държавни предприятия да влизат в КТБ с нищожна доходност за вложителите, а със същите средства се даваха кредити с големи лихви“. Той продължи с това, че „институциите вече си противоречат с изявленията си за КТБ дори в рамките на един и същи ден. Необходимо е да се даде на обществото ВЯРНА информация за случващото се“.

 

Следващо по ред беше изказването на председателя на УС на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) – Васил Велев, който заяви:

 

Ние проведохме срещи с ГЕРБ, БСП и ДПС. Бихме се срещнали и с Реформаторския блок, а защо не и с „Атака“. В България няма финансова, нито икономическа криза. През месец май имахме ръст на БВП, ръст на износа и за първи път от толкова време насам имахме намаляване на безработицата. Борсите изобщо не се впечатлиха от евроизборите. Те обаче тръгнха стремглаво надолу през юни, когато станаха ясни измеренията на ПОЛИТИЧЕСКАТА криза“.

 

По отношение на предлаганата актуализация на бюджета, коментарът на г-н Васил Велев беше: „сигурно е добре да се вдигне лимита на дълга. Не е добре обаче да се използуват публични средства и ресурси за оздравяването на КТБ. Това би било приемливо ако имаше доверие между политическите сили. Такова доверие обаче няма. Неотдавна бяхме свидетели на оздравяването на банки, които са били в много по-тежко положение от КТБ. Банките в Кипър бяха в много по-трагично състояние, но бяха оздравени. КТБ трябва да работи и има такава възможност. Там са 8 – 10 процента от парите на България. Там са парите на цели сектори от икономиката. В момента, отбранителната промишленост има открит акредитив в КТБ за половин милиард долара. Затова подкрепяме предложението на КТ „Подкрепа“ за осигуряване на прозрачност и публичност при провеждането на оценките на КТБ“.

 

Васил Велев недвусмислено заяви, че „оценката на счетоводители, одитори и чиновници не е същата като на финансистите от по-голям мащаб. Това, което се прави в момента с КТБ е абсолютно погрешно. Добре е, че поне не се взе прибързано решение за КТБ, но не бива бавенето да продължава“.

 

Разгърналата се дискусия за съдбата на КТБ стана повод всички участници в дискусията да декларират липса на конфликт на интереси в случая.

 

След Васил Велев, становището си изложи Пламен Грозданов от Съюз „Произведено в България“:

 

В България икономическа криза няма. Макар и много бавно, страната излиза от кризата. Всичко ще зависи от това дали ще се преодолее политическата криза. Ако след изборите продължи тази котерийна борба, това няма да бъде търпяно от обществото.

 

Банковата криза е изкуствена. КТБ трябва да продължи да работи. Няма банка в света, която да издържи на атака като тази срещу КТБ. Политиците трябва да престанат с РАЗНОГОВОРЕНЕТО си“.

 

Тук в дискусията се включи Николай Бареков, който заяви в прав текст, че „банковата криза беше използувана за неморални цели от Бойко Борисов“. Във връзка с този му коментар, Теодор Дечев (АИКБ) отправи към Николай Бареков въпрос, свързан с мнението му за участието на България в Европейския банков съюз. Теодор Дечев напомни на Николай Бареков изказването на Иван Искров направено на откриването на учебната година в УНСС на 17 септември 2012 г., в което той отхвърля евентуалното членство на България в Европейския банков съюз:

 

Друг пример е свързан с лансираната неотдавна идея за т.нар. „банков съюз” в ЕС. БНБ принципно подкрепя задълбочаването на интеграцията и управлението вътре в еврозоната, в т.ч. фискален съюз, банков съюз, политически съюз, тъй като поради натрупаните съществени дисбаланси в еврозоната това вероятно е единственият път за нейната стабилизация. Ние обаче сме против присъединяването на България към банковия съюз на еврозоната на този етап. Когато се иска ограничаване на националната компетентност и прехвърляне на права, трябва да се говори и за отговорности. От обявените преди няколко дни предложения на Европейската комисия обаче става ясно, че едно присъединяване на България към така замисления банков съюз ще се сведе главно до едностранното прехвърляне на значителен национален суверенитет към Франкфурт и Брюксел, без обаче в замяна страната ни да получи нищо. Освен това заедно с единния надзор върви и създаването на обща схема за гарантиране на депозитите и обща рамка за преструктуриране на банките. Нещо, което липсва в настоящето предложение и все още не знаем как точно ще изглежда“. (пълният текст на изказването на Иван Искров на 17 септември 2012 г., може да се прочете на адрес: http://www.bnb.bg/PressOffice/POStatements/POADate/02_ISKROV_20120917_BG ).

 

От своя страна, Николай Бареков заяви:

 

Трябва да призная, че не само Искров но и Цветан Василев е правил изказвания в посока на отхвърляне на участието на България в Европейския банков съюз. Както се изразяваше баба ми, това очевидно беше правено със „задни мисли“. Както знаете, аз принадлежа към консервативната група в Европейския пърламент, където сме скептични към прибързаната федерализация на ЕС, но за банковия съюз мога да заявя, че лично аз съм катигорично „за“. Подкрепям участието на България в Европейския банков съюз“.

 

След като в зала „Запад“ беше „произведена новината“, че Николай Бареков подкрепя участието на България в Европейския банков съюз, думата беше взета от Бойко Недялков (АИКБ). Той потвърди неколкократно заявената теза за наличие на признаци за икономическо оживление и за изкуственият характер на банковата паника:

 

Работодателите започнаха да наемат нова работна ръка. Това е факт, така е и в ръководеното от мен предприятие. Паниката е режисирана. И медиите и политиците помогнаха максимално за раздухването на паниката. Политиците се държат жалко. Дано това жалко поведение спре. Това, което предприятията постогнаха на борсите за около една година, беше стопено на половина от политиците в рамките на няколко дин. Най-лошото е, че останахме без партньорско споразумение с Европа“.

 

Камен Колев (БСК) наблегна на нуждата от политическа стабилност и на някои от нововъзникващите рискове за българската икономика:

 

Нужна е политическа стабилност. Затова „Стандарт енд Пуърс“ ни понижи рейтинга. Аз съм съгласен с Васил Велев, че икономиката се оживява, но сега през месец юни възникват нови проблеми – блокирането на обществените поръчки. Ето, през май за първи път строителството тръгна нагоре от толкова време насам, но сега това може да бъде пресечено от блокирането на обществените поръчки. Каквото бизнесът постигна до месец май беше постигнато ВЪПРЕКИ политиците“.

 

Камен Колев (БСК) коментира и последните решения на ДКЕВР и станалата задължителна тема за КТБ:

 

Последните решения на ДКЕВР почиват на хипотетични пожелания. БСК предлага изпълнението на последните решения на ДКЕВР да се замрази. Относно КТБ – от БСК предложихме решение. (За предложението на БСК, можете да прочетете тук: http://www.svobodennarod.com/bulgaria/4790-%D0%B1%D1%81%D0%BA-%D1%81-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D0%B5.html )“. До ликвидация винаги може да се стигне. По-добре е в оздравяването на банката да участвуват и останалите търговски банки в България.

 

Главният секретар на БТПП, Васил Тодоров предпочете да говори за това, за което до момента не беше станало дума. Той подчерта:

 

Здравеопазването беше фокус на общата декларация на синдикатите и работодателите. Здравеопазването ще продължава да гълта още средства без видим ефект ако продължава сегашната политика. Не бива да се загърбват дабатите по енергийните поректи. Тези проекти по които има консенсус, трябва да бъдат защитени от политиците пред Европейската комисия. Много лошо е забавянето на преговорите по партньорското споразумение. Може иза него, г-н Бареков да напише едно отворено писмо …“.

 

Катя Ганчева от Съюз „Произведено в България“ още един път подчерта, че „бизнесът има нужда от спокойствие“.

 

В заключение, Николай Бареков пое ангажимент като член на Комисията по енергетика в Европейския парламент (той наблегна на факта, че най-много представители в тази комисия има от консервативната група) да съдействува всячески на развитието на българската енергетика и за информираността на бизнеса за актуалните тенденции в европейското законодателство. Той се съгласи с представителите на работодателските организации, че страната страда не от финансова или икономическа криза, а от развихрилата се политическа и институционална криза. Той се солидаризира и с многократно заявеното мнение, че КТБ трябва да бъде оздравена, а „който е виновен – да си носи наказателната отговорност“.

 

Николай Бареков изказа голямо съжаление за това, че най-вероятно партньорското споразумение няма да бъде подписано от това правителство. Накрая той даде думата на харвардския възпитаник Светлин Танчев от ръководството на „България без цензура“. Последният поздрави представителите на бизнеса заради усилията им и проявения стоицизъм през последните години. Той цитира примера с банката “JP Morgan Chase”която е била оздравена след като е имала загуби от над 2 милиарда долара.

 

Светлин Танчев коментира състоянието на българското здравеопазване с думите: „Здравната каса започна с 400 милона лева, сега е с 4 милиарда лева, а услугата не се е променила“. В заключение, Светлин Танчев също подкрепи участието на България в Европейския банков съюз.

Публикувана в У нас

На 12 октомври 2013 г., председателят на Съюза за стопанска инициатива (ССИ) - Стефан Софиянски, изложи позициите си по редица въпроси от социално икономическото развитие на страната в разговор с Илиана Беновска по "Радио К2". Той анализира развитието на събитията през последните шест месеца, бюджетът на страната за 2014 г., състоянието на ССИ, първите си ходове като председател на Управителния съвет на ССИ, поведението на НАП след оглавяването й от Бойко Атанасов, мястото на ССИ в тристранното сътрудничество, необходимостта от „евтини пари“ за младите предприемачи и конкурентоспособността на българската икономика.

Публикувана в Бизнес

На 2 октомври 2013 г. в Тел Авив беше подписан договор за сътрудничество между Съюза за стопанска инициатива и Израелската търговска камара.

Публикувана в У нас

На Общото събрание на ССИ бяха представени годишният отчет и анализът на икономическата ситуация в България. Те бяха фокусирани върху състоянието и проблемите на малкия и средния бизнес. Съюзът за стопанска инициатива остава верен на политиката си срещу лихвената политика на банките, която унищожава малките и средните предприятия.

Публикувана в У нас

По повод предложението на депутат на БСП да се гласува закон големите вериги да не работят в събота и неделя Съюзът за стопанска инициатива (ССИ) е поискал среща с премиера Пламен Орешарски. Идеята на БСП бе да се затворят хипермаркетите за уикенда, за да се „стимулира малкият и средният бизнес”.

Публикувана в У нас

Днес Върховният административен съд отмени  репресивната мярка, наложена от правителството на Бойко Борисов, с която Съюзът за стопанска инициатива (ССИ) беше отстранен от Националния съвет за тристранно сътрудничество. 

Публикувана в У нас