Четвъртък, 31 Август 2017 23:30

Импресия за топлата вода

Беше време - преди много години, когато редовно – по строг и справедлив график, спираха топлата вода на софиянци за лятната профилактика. Роптаещи почти нямаше, защото никой не можеше да си представи лято без спряна топла вода. Пък и тогава демократизирането ни още не беше започнало, поради което смятахме, че всичко, което прави държавата е правилно и безалтернативно. (Днес знаем, че не е така, но какво от това...).

 

За сметка на това проявявахме прословутата си (според нас) изобретателност, с която летуващите в София граждани се справяха с липсата на топла вода. По-малко креативните (тогава тази дума не я знаехме) си слагаха бойлери, други, вярвайки, че са потомци на „нация техническа“, правеха най-различни ел-изобретения за подгряване на водата, рискувайки живота си в името на чистотата. Разбира се, бързоварът беше издигнат в култ, заедно с качествената кофа и удобното канче за поливане. Трети просто си миришеха и не предприемаха нищо. Имаше и здравеняци, които се къпеха със студена вода.

 

С две думи, летните профилактики бяха станали почти като природно явление, срещу което, както се знае, човекът е безсилен. Приема го, търпеливо, чакайки да отмине.

 

Дойде обаче една вълшебна година, когато до гражданството бе сведена информацията, че топлофикациите, извършвайки технологично чудо, вече ще се профилактират, без да спират топлата вода.

 

Груба грешка. Защото, веднъж изживял хубавото, човек не иска да поглежда назад. Пък и дойдоха годините, в които започнахме демократизирането, сиреч установихме, че имаме граждански права, че някак си обществото е редно да бъде силно и гласът му да се чува. Контактите с чужбина зачестиха и се заздравиха и с конфуз научихме, че там си е целогодишен „панта рей“.

 

Затова особено болезнено бе, когато изведнъж започнаха да дефектират тръбите под краката ни, по които минава топлата вода и смяната им налагаше връщане на старите времена със спирането й.

 

Възмутихме се и вътрешно се разбунтувахме. Как може? Ми така, вдигнаха рамене чиновниците и лека-полека - щем не щем, се върнахме към бойлерите, кофите и други средства за подмиване.

 

Година след година сменяха тръбите, ние стоически очаквахме деня, в който това ще свърши, защото според елементарната логика дори и българските топлофикации могат в един щастлив за всички момент да си подменят инфраструктурата.

 

Явно обаче това е в сферата на мечтанията, сиреч - без шанс да се сбъднат.

 

Сега отново от всички кранове по чешмите тече студено и гражданите в огромни части от Столицата (главната буква е за ирония) се почесват, чудейки се как в 21 век да изкарат две седмици без топла вода. Хубавото е, че същите хора в началото на годината и след това в ранно лято пак останаха без това благо на съвремието и може да се каже, че сме посвикнали и рефлексът ще ни помогне да преживеем и третото, в рамките на тази година, врътване на топлото кранче.

 

Важно уточнение – второто и третото спиране са заради първото и с единствената цел никога повече да няма четвърто. Само дето едва ли има гражданин, който вече да вярва на „топлото“. Макар и малко пресилено, можем да си позволим да сравним чичото с гумените ботуши и водопроводния ключ в ръка с оня митичен „дамоклев меч“, който си виси цяла вечност в митологията.

 

У нас обаче е реалността и над главите ни са виснали не един, а безброй мечове, осигурявани ни от обичните управляващи вече няколко десетилетия. От време на време някой пада, но веднага на мястото му провисва друг. Ако има вода, ще пропадне асфалтовият път, ако той е стабилен, някой ще реши да ни взима отпечатъци при влизане в болница, ако и това се размине, друг идиот ще вземе да отпечата един учебник в два варианта – цветен и черно-бял – за богати и бедни.

 

Философски погледнато, така винаги сме нащрек и нищо не може да ни изненада – подготвени сме за несгодите и някак си ги изтърпяваме.

 

Та и сега. Ще си изчакаме двете седмици, докато тръгне топлата вода, без да имаме каквито и да е било илюзии, че това е краят. Вероятно повечето от нас ще станат клиенти на фирмите за бойлери, а другите тихичко ще се надяват следващият фал на „топлото“ да дойде в по-меката част на зимата.

 

И наистина една зловеща и утопична констатация, процедила се през социалните мрежи, ще се окаже тежка реалност – „От опит се убедих: животът не се измерва по броя вдишвания, а по броя пъти, когато ти спират водата“.

Публикувана в Гледища

630 000 лв. излиза парното и водата на депутатите за една година. Това става ясно от откритите в петък, от главния секретар на Народното събрание, процедури по избор на доставчик на доставка на топлоенергия и водоснабдителни и канализационни услуги за нуждите на имотите на парламента, предаде репортер на БГНЕС.


Процедурите ще се осъществят чрез пряко договаряне, тъй като доставчиците на услугите се явяват монополисти.

Публикувана в У нас
Четвъртък, 19 Февруари 2015 17:33

Вальо Топлото на „топло” за 3 години

Бившият шеф на столичната "Топлофикация"Валентин Димитров е осъден на три години затвор и на втора инстанция по делото за безстопанственост, предава БГНЕС.

Софийският апелативен съд (САС) призна Димитров за виновен, но измени присъдата на градския съд, като реши, че ексшефът на "Топлофикация" е извършил едно продължавано престъпление в течение на няколко години, а не две, както бе приел Софийският градски съд (СГС), съобщава "Правен свят".

Публикувана в У нас

Валери Симеонов, председател на ПГ на „Патриотичен фронт- НФСБ и ВМРО, лидер на ПП НФСБ, в разговор с Илиана Беновска в ефира на „Радио К2.

Участието в анкетната комисия на БСП за пенсионните фондове

В началото на разговора си с Валери Симеонов, водещата на предаването „На 6-тия ден“ Илиана Беновскапопита госта си защо се е включил в анкетна комисия, по предложение на „БСП лява България“, за проучването на финансовото състояние на пенсионните фондове и ефективността на надзора върху тях? Тя го попита дали това е срещу ГЕРБ?

Валери Симеонов заяви, че това не се прави срещу някой, а защото трябва да се даде по-голяма публичност на дейността на пенсионните фондове, разходите, приходите и печалбите им. Защото решението, взето от НС и предложено от ГЕРБ за пенсионните фондове и прехвърлянето на активите им към НОИ, е било изключително прибързано. „Ние смятаме, като самостоятелна политическа сила, че е добре да се направи една такава комисия“, каза той. 

Публикувана в Гледища

Емил Измирлиев е роден в Дупница. Член е на Съюза на българските писатели. Има 40 годишна кариера в медиите. Работил е във вестниците „Стършел”, „Пиринско дело”, „Разложки край” и „Демокрация”. Има над 15 000 публикации. Автор е на книгите „Птица ли е като птица” и „Бандитската топлофикация” и на сатиричната абсурдна пиеса „Мутрата топлофикация”, която е депозирана в Сатиричния театър. Автор е и на двама синове и на една дъщеря, а това е и най-голямото му творческо постижение в живота, признава писателят.

 

По-долу поместваме негово автоинтервю по проблемите на „бандитската Топлофикация“, както той я нарича. Жанрът „автоинтервю“ е използуван, поради нежеланието на повечето от медиите да отразят достатъчно обстоятелствено и изчерпателно критиките на Емил Измирлиев към „Топлофикация“ и настояването му, да се отнеме лицензът й. Вярна на желанието си да дава думата на хора, чието мнение се заглушава, редакцията на „Свободен народ online“ помества текста на интервюто, което Емил Измирлиев взима сам от себе си.

Публикувана в Очи в очи

Зимата влезе в правата си, хората включиха печките и климатиците на пълна мощност и в главите на всички забръмчаха мисли, какво ще им струва пребиваването на топло. В България една значима част от населението се отоплява с електиречска енергия. Този не чак толкова похвален факт дължим на дългогодишните усилия на различните топлофикационни дружества, които направиха и невъзможното за да отвратят потребителите от услугите си. Там, където твърдогоривните печки нямат думата, алтернативата е електрическата енергия. И ЕРП-тата започнаха пак да предупреждават, макар и предпазливо, че прекомерната консумация през студените дни може да доведе до високи сметки за ток.Чувствителността на публиката към сметките за ток е добре известна. Самите ЕРП-та я изпитаха на гърба си по време на февруарските протести. Затова особено интересен стана въпросът за начина по който ЕРП-тата уведомяват клиентите си за дължимите от тях суми, както и за начина по който те се фактурират.

Публикувана в Гледища

“Топлофикация София” не може да докаже, че сметките за парно почиват на реално направени разходи и затова губи дела, когато се опитва да осъди длъжници.

Това става ясно от едно от последните съдебни решения в полза на съответния длъжник на “Топлофикация”.

Решението е на Белослатинския районен съд, взето е на 2 октомври 2013 г. Окончателно е, не подлежи на обжалване.

Публикувана в У нас

Чавдар Янев, който осъди "Топлофикация" за надписани сметки и направи гладна стачка пред Висшия съдебен съвет миналата година, е изчезнал безследно. Това съобщи неговата съпруга Латинка, която е намерила и прощално писмо.

Публикувана в У нас