В последните няколко дни медиите тиражираха специални интервюта с г-н Васил Големански, Изпълнителен директор на Централен депозитар АД във връзка с изразената от депозитарната институция подкрепа на концепцията за „спящите“ акции.

 

Определено, подобна силно положителна нагласа от страна на Централен депозитар не е изненада, предвид факта, че именно тази институция е авторът на концепцията. И това е резонна реакция и право, които никой не оспорва. Въпросът е обаче, че с подобни изявления продължава манипулиране на общественото мнение, като се изричат неистини, които въвеждат в заблуждение „спящите“ акционери. Ето няколко групи неверни твърдения, с които се манипулират гражданите и обществеността&

 

Недопустимото внушение „спящи“ акции могат да не бъдат мъртва собственост, а да носят доход на притежателите си

В медийното пространство се правят недопустими внушения, че идентифицираните като „спящи“ акции могат „да не бъдат мъртва собственост, а да носят доход на притежателите си“, като се създава заблудата, че всички участвали в процеса на приватизация ще извлекат само ползи, ако прехвърлят притежаваните акции по сметка на инвестиционен посредник или оставят акциите да бъдат иззети от Инвестиционен фонд, който ще им предложи дялове на неясна стойност.

Ако това наистина е така, защо не бъде предоставена на акционерите и техните наследници възможност сами да решат дали да съхраняват акциите си безплатно в регистър А или да ги прехвърлят към инвестиционен посредник, където ще плащат такси съразмерни със стойността им, респективно да ги внесат ДОБРОВОЛНО в „прехваления“ Инвестиционен фонд, така, както по собствена воля и избор са ги придобили?

 

Манипулативна заплаха за измамите с „неработещи“ акции

Четейки тези интервюта, средностатистическият гражданин остава с впечатление, че регистър А на Централен депозитар е „котило“ на измами и той незабавно трябва да избяга от там, като си прехвърли акциите при инвестиционен посредник. Такова твърдение е абсолютно лишено от смисъл, неподкрепено с факти и всеки професионалист знае, че е невярно. Процедурите за извършване на всякакви действия с ценни книжа са изключително сложни, минават през многостранни проверки и ако измамникът премине успешно през едно звено по веригата, няма как да не бъде засечен от друго. Така например, при наследяване на акции на починал акционер подписите се удостоверяват пред нотариус, а инвестиционните посредници строго следят за идентификация на наследниците и техните пълномощници. За да се извършва търговия с акции на публично дружество следва да се представи депозитарна разписка, а когато такава липсва да се издаде и получи дубликат. Всеки професионалист, включително и представители на Централен депозитар отлично са информирани, че получаването на депозитарната разписка става лично от акционера.

Тогава, как стават измамите при толкова рестриктивната нормативна уредба? Ако такъв проблем действително съществува, то изваждането на акциите от регистър А, няма да го реши.

 

„Спящи“ и „неработещи“ акции – неправилно дефинирани понятия

Създава се погрешно впечатление, че в кръга на т.нар. „спящи“ акции се включват само акциите, придобити по реда на масовата приватизация. В регистър А се съхраняват не само акциите, придобити по време на масовата приватизация, но и тези на работници и служители, които са акционери в съответните дружества. В последните няколко години много акционери – физически и юридически лица, предпочетоха да преместят акциите си от инвестиционен посредник към безплатния за тях регистър А при Централен депозитар, за да не плащат такси към инвестиционните посредници и към Гаранционния фонд. В този регистър се намират и много акции, притежавани от граждани на други държави. Често там попадат и акции на клиенти на инвестиционни посредници, които са преместени след фалит или прекратяване на дейността на посредника.

Дали изобщо авторите на концепцията и нейните защитници са обсъждали допуснатата грешка при дефиниране на понятието „спящи“ акции? Акционери масово се обаждат с елементарен въпрос: „Редовно следя цената на акциите и редовно си вземам дивидента от банковия клон. Моите акции „спящи“ ли са?“.

 

Насаждана заблуда за невъзможност на акционерите да участват в общи събрания

В медийната кампания е употребен и един нов термин „неработещи“ акции, който е лишен от всякакъв правен и икономически смисъл.

Публичните компании и техните ръководства се компрометират допълнително, като се посочва като отрицателен пример, че общите събрания се организират и провежда в работни дни и по този начин, акционерите не могат да вземат участие. Същевременно, се премълчава и законовата възможност, че акционерът може да участва в събранието чрез пълномощник.

„Загриженият“ за правата на акционерите Централен депозитар, присвоил си неизвестно как правото да говори от името на акционерите, много добре знае, че провеждането на Общо събрание в неработен ден е порочна корпоративна практика, многократно коментирана като такава на национално и международно ниво. Много от компаниите оповестяват решенията на Общото събрание в деня на провеждане на същото и в тази връзка подобно оповестяване в неработен ден, когато капиталовите пазари почиват е изключително порочна практика и се отхвърля от всички радетели на прозрачността и добрите взаимоотношения с акционерите.

Освен това от 2009 г. със законодателни изменения е премахнато задължението за нотариалната заверка на подписа на упълномощителя при участие в Общо събрание на акционерите и практически голяма част от компаниите въведоха това облекчение за своите акционери. Всеки, работещ на капиталовия пазар в България знае, че в поканата за Общото събрание е задължително дружеството да посочи тази възможност, както и да обясни на акционерите начина на гласуване чрез пълномощник. Това обстоятелство е стриктно следено от Комисията за финансов надзор, а всяко дружество публикува към писмените материали и прилага образец на пълномощно.

 

Заблудата, че акционерите в Регистър А, не получават дивидента си

Друга заблуда в медийната среда е, че реално полученият дивидент от акционерите е под 10 %. Подобни изчисления освен, че не почиват на обективни критерии, са неверни, доколкото липсва информация, колко от акционерите, чиито акции се съхраняват в регистър А, действително са потърсили и получили полагащия им се дивидент. Няма институция, която може да даде отговор на този въпрос или статистика по него. Още по-малко Централен депозитар не разполага с такава информация, доколкото дивидентите на акционерите от регистър А се изплащат чрез клоновата мрежа на избрани от дружествата банки, и Централен депозитар няма как да получи такава информация, освен ако не води лична кореспонденция с всички граждани, които си съхраняват акции в този регистър.

Освен това, упорито се премълчава факта, по какъв начин акционерът ще получи дивидента си, ако неговите акции са при инвестиционен посредник? Когато на гражданите се обяснява, че трябва да си прехвърлят акциите при посредник, е необходимо пояснението, че те няма да могат да получават дивидента си от най-близкия клон на банката в тяхното населено място, а ще трябва да излишно принудително да изхарчат средства, за да достигнат най-близкия инвестиционен посредник.

Във връзка с разпределянето на дивидент по т.нар. „спящи“ акции се прави недопустимо внушение, в резултат на което широката общественост остава с погрешното впечатление, че с реализирането на предлаганите мерки се цели предотвратяване на недобри практики при разпределяне на дивиденти, доколкото дружествата обявяват разпределяне на дивиденти, които не биват потърсени и след изтичане на петгодишна давност се връщат в дружеството.

Правото на дивидент произтича от собствеността върху притежавани акции, при наличие на печалба за съответната финансова година и при взето решение на общо събрание. То се погасява с изтичане на петгодишен давностен срок. След изтичането на петгодишния давностен срок, дружеството, прилагайки изискванията на Закона и Международните счетоводни стандарти, може да вземе решение, начисления, но непотърсен в продължение на пет години и неразпределен дивидент, да се върне обратно в патримониума на дружеството. В този случай, при връщане на неразпределените парични средства от дивидент в патримониума на дружеството, те допринасят за повишаване на неговите активи, чрез повишаване на Фонд „Резервен“. Голяма част от компаниите, които са набедени, че прилагат „порочни“ корпоративни практики при разпределянето на дивидент, всъщност използват натрупаните средства от неразпределения дивидент за увеличаване на капитала със собствени средства, в резултат на което нараства и общият брой притежавани акции от акционери /включително „спящи“/ в капитала на публични дружества. Освен, че неразпределената печалба под формата на дивидент играе ролята на своеобразен „буфер“, в полза на дружеството, поради факта, че се създава достатъчен резерв за реакция от негова страна при евентуални неблагоприятни събития върху бизнеса в България, следва да се има предвид, че тази част от печалбата на дружеството, която не е била разпределена между акционерите, влияе положително върху предприятието, като повишава пазарната стойност на притежаваните акции от всички акционери.

Дори авторите на концепцията не си дават сметка, че тази манипулация е саморазобличена в самата концепция, твърдейки че е „порочна практика“ непотърсеният дивидент след 5 години да се отнася във фонд резервен на дружеството. Ако оставим на страна подобно манипулативно и заблуждаващо твърдение, не можем да се съгласим, че радетелите на подобна теза нямат представа, че това е законодателно решение съгласно Закона за счетоводството, Търговския закон и Международните счетоводни стандарти, и че това е нормална и утвърдена международна практика. И тъй като се говори за справедливо третиране на акционерите, този подход в крайна сметка е единствения справедлив – средствата да остават в дружеството, където са изработени, където увеличават стойността на акциите, включително на тези с непотърсен дивидент.

„Защитниците“ на „спящите“ и „неактивни“ акционери, криейки се зад популистични тези, предлагат този установен със законодателството механизъм за връщане на средствата от непотърсен дивидент в дружествата да бъде „преодолян“ с отнемане на акциите от техните собственици. Т.е. за да не губят дивидента си за една година, той следва да им бъде отнет завинаги, да им се отнеме правото на глас, да им се отнеме правото да получат справедлива цена при продажба, да им се отнеме правото на ликвидационна квота, при вземане на решение за ликвидация на дружеството.

 

Лесна ли е възможността за проверка на „спящи“ акции или напротив и кой я възпрепятства?

В медийната кампания, подкрепяща концепцията се премълчават редица факти относно невъзможността за проверка на наличности по сметка за определени категории акционери, които ги поставят в дискриминационна ситуация.

Така например, справката при инвестиционен посредник струва на притежателите на „спящи“ акции около 20 лв.

Шумно се рекламира безплатната възможност за проверка чрез ПИК, издаден от НАП, но много „шумно“ се премълчава, че въпросната процедура е валидна само за живи акционери, но не и за починали и техните наследници. Няма отговор на въпроса: Защо досега Централен депозитар не е предприел никакви мерки за подобен безплатен достъп до своите масиви от данни за наследниците на такива акции. Ако наследниците поискат да направят справка за притежаваните ценни книжа на техен наследодател, те се сблъскват с огромна бюрокрация, описана в правилника на Централен депозитар, при което следва да изгубят време и средства, да потърсят инвестиционен посредник, да заплатят солидни такси. Една подобна процедура може да достигне до 80 лева, като не гарантира, че по партидата на наследодателя ще има някакви финансови инструменти или ако има такива, то те биха стрували изгубеното време и вложените средства.

Сметки за социално слаби с минимални или нулеви такси не са въведени от нито един инвестиционен посредник.

 

Наистина ли акционерите от Регистър А не могат да бъдат идентифицирани?

В статиите и интервютата се твърди, че в регистър А има „само три имена и ЕГН на притежателите на бонове. Няма лични карти, няма негов подпис, няма как изглежда това лице. Никой не може да знае това лице ли е собственик, или не е.“

Съществуващите адреси в регистъра на Централен депозитар са подавани от Центъра за масова приватизация и вероятно някои от тях вече не са актуални. Централен депозитар обаче разполага с възможност да актуализира адресите на акционерите, но не го прави. Именно в Правилника на депозитарната институция е предвидено, че Централен депозитар може да иска и събира информация от единната система ГРАО. Защо това не е направено през всичките тези години?

Актуализация не се прави или много рядко се прави и в регистър Б, тъй като ако някой акционер иска да направи промяна в адреса си следва да използва услугите на инвестиционен посредник и да плати такса около 25 лв.

 

„Крепостта“ наречена „Централен депозитар“ и „грижата“ към гражданите

Изпълнителният директор на Централен депозитар твърди: „Масово и непрекъснато при нас е имало обаждания с един и същ въпрос – как да си вземем дивидента“. Централен депозитар няма практика да прави справки на акционери за техните дивиденти. Акционерите най-често се обръщат към инвестиционните посредници и самите компании.

Невярно е и твърдението, че ежедневно Депозитарната институция се посещава от над 100 човека. Практически това е невъзможно, тъй като „крепостта“ наречена Централен депозитар е недостъпна за граждани и институцията не работи с физически лица, а достъпът им до сградата се ограничава от портиер.

 

Компрометиращото и невярно твърдение: асоциациите, които възразяват срещу концепцията се крият зад тезата за национализация и не желаят информационна кампания

Много национално представителни организации се обявиха публично срещу концепцията, като представиха мотивирани позиции. Същевременно те напомниха, че са участвали активно в обсъждането и приемането на Стратегията за развитие на българския капиталов пазар, като единодушно са подкрепили информационната кампания във връзка с активизирането на акциите, придобити в резултат от масовата приватизация.

Независимо от това, в медиите се изливат компрометиращи твърдения като обществеността откровено бива заблуждавана, че именно те са тези, които, криейки се зад тезата за национализация, се опитват да преследват частен интерес. Подобно твърдение уронва престижа и доброто име на организации, които работят дългогодишно на капиталовия пазар и способстват за неговия растеж и развитие. Не прави чест на ръководството на Централен депозитар да изказва подобни твърдения.

 

Асоциациите, които възразяват срещу концепцията, отчитат основните права на акционерите и тяхното равно третиране. Тази концепцията не предлага равнопоставеност на всички инвеститори, притежаващи безналични акции от търговски дружества. Концепцията предлага различно третиране на инвеститорите - инвеститори от масова приватизация, инвеститори в публични дружества, инвеститори в непублични дружества, инвеститори в спящи акции и т.н.

 

Безпочвени обещания за възход на цените на „спящите акции“

В медийната кампания на Централен депозитар се обещава „светло бъдеще“ на акционерите със „спящи“ акции, ката се твърди, че подобни действия ще доведат до тяхното поскъпване.

Освен, че това е откровена манипулация, подобни твърдения противоречат и на икономическата логика. Изкуственото обединяване на акции от високоликвидни компании с акции от компании, които не се търгуват, ще доведе до намаляване на пазарната стойност на акциите на акционерите в качествените компании. В този случай притежателите на качествени акции ще бъдат ощетени, защото им обещават те да бъдат включени в някаква обща маса, заедно с неликвидните акции.

Следващият ефект от въвеждането на концепцията е и срив на цените на акциите на голяма част от компаниите.

Всеки професионалист на капиталовия пазар в България е наясно, че при среднодневен оборот от 700 хиляди лева на Българската фондова борса, сделките с акции, чиято номинална стойност е над 2 милиарда лева, както се твърди, ще се осъществяват по пазарни цени, което ще доведе до тотален срив на пазара. И тук следва възклицанието: „Но, господа чуждестранни инвеститори, защо така изведнъж решихте да си тръгнете, стойте тук, светлото бъдеще предстои!“

Така е, защото подобни величави обещания, хвърлени в медийното пространство на гърба на и без това нисколиквидния български капиталов пазар, няма как да върне и привлече очакваните чуждестранни инвеститори. Дали целта на кампанията „спящи“ акции не е да доубие този пазар?

 

Защо умишлено не се посочва пазарната стойност на „спящите“ акции, а манипулативно се акцентира върху тяхната номинална стойност

Освен изложеното до тук, в медийното пространство нееднократно се набляга, че номиналната стойност на „спящите“ акции, а не тяхната пазарна стойност е около 2 млрд. лева. Защо се размахва числото с милиардите, а не се посочи приблизителната пазарна стойност на тези книжа? Защо се крие фактът, че цената на боновите книжки на 80 процента от всички приватизационни фондове е под номинала, а на половината от тях е нула? Защото с манипулацията, наречена „2 милиарда лева“ е много по-лесно да се впечатли гражданина със „спящите“ акции. Ето защо, в случай, че предлаганият в концепцията инвестиционен фонд „консолидира“ множество акции на компании, които са ниско ликвидни, със „спящи акции“ на компании, чиято борсова цена е над номиналната и значително по-висока, ефектът от подобно действие ще бъде, че в крайна сметка всички притежатели на дялове на фонда ще получат дялове на еднаква стойност. Така притежателите на акции на високоликвидни компании ще бъдат ощетени, като техните акции ще бъдат включени в общата маса с неликвидни книжа в съотношение, което дори няма как да бъде предвидено. Получава се така наречения ефект на смесване на свинско със зеле, като авторите на „рецептата“ методично подготвя манджата, която за едни ще бъде „свинско“, а за други само „зеле“.
Възниква и друг въпрос: Защо се предвижда кратък срок за спасяване от Фонда и последващата национализация на „спящи акции“ в Сребърния фонд, превърнали се без изразено съгласие от собствениците им в „спящи дялове“? Дали зад тезата на защита на обществения интерес не се крие защита на частен такъв. Защото за всички е ясно, че няколкостотин хиляди емигранти няма да се върнат специално, за да прехвърлят акциите си от един регистър в друг, респективно няколко стотин хиляди наследници няма да успеят да дочакат облекчаването и поевтиняването на процедурите по наследяване, така обещавани от Централен депозитар вече трета година.

Бележка: Изказаното мнение не ангажира организациите и компаниите, с които авторът е в граждански и трудови правоотношение. То не представлява защита на частен интерес или предизборна агитация, тъй като авторът не симпатизира и не е привърженик на нито една политическа сила. Изказаното мнение е гражданска позиция относно проблемите в областта на българския капиталов пазар, където авторът извършва своята дейност и където би желал да продължи да работи.

Публикувана в Гледища

С решение, взето на извънредно заседание на Управителния си съвет, Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), поиска незабавното оттегляне на „Концепцията за личните сметки на физически и юридически лица, водени от Централен Депозитар“. Зад това засукано заглавие се крие нещо, което в момента журналистите наричат нежно „Концепция за събуждане на спящите акции от масовата приватизация“.

 

Лично аз предпочитам названието „Концепция за грабеж на така наречените спящи акции“. Названието заимствам от мой добър приятел, който е юрист с репутация и знае, какво приказва. Бихме могли да започнем с популярното обяснение за разликата между кражба и грабеж. В първия случай примерно някой джебчия с бързи пръсти, фино Ви измъква портфейла. Във втория случай, двама души Ви държат, а трети ви взима портфейла, като на изпроводяк Ви рита в слабините. „Концепцията за личните сметки на физически и юридически лица, водени от Централен Депозитар“, поне според мен попада във втората хипотеза.

 

Човек би попитал, защо трябва да се използват толкова силни изрази. Според мен, тепърва в този текст ще се използват и още по-силни изрази, още повече че в официалния текст на АИКБ, съдържанието на „Концепцията“ и незнайните й автори са пожалени в голяма степен.

 

Езикът на искането за оттегляне на „Концепцията“ е даже прекалено сдържан и възпитан. Това напомня на вица за разликата между германците и англичаните. Едните били прекалено искрени и непосредствени за да бъдат учтиви, а другите били прекалено учтиви за да бъдат искрени и непосредствени …

 

Ако не дай си Боже, „Концепцията“ успее да стане реалност, последиците ще засегнат и реално ще ощетят близо 3 милиона българи - собственици на акции, придобити по време на приватизацията. Това съждение съвсем не е индивидуално прозрение на автора на тези редове. То е оценка на АИКБ, а тя е точно работодателската организация, която е основен изразител на интересите на емитентите, тоест на публичните дружества, чиито акции се листват и търгуват на Фондовата борса. Иначе казано, става дума за деяние с особено обществено опасен характер, за което и обществото и правителството са вече предупредени, така че когато във въздуха се разнесат първите писъци на ограбени, никой няма да има правото да каже – „ама ние не знаехме, ама ние не съобразихме“.

 

Във въпросната „Концепция за грабеж“ се предвижда въвеждане на ЗАДЪЛЖИТЕЛНО прехвърляне на акциите от така наречения „Регистър А“ на Централния депозитар в „Регистър Б“ към инвестиционни посредници. Всеки собственик на акции от масовата приватизация ще бъде принуден в период от 1 година да ги прехвърли на инвестиционни посредници. Ако през тази една година собственикът на акциите не ги прехвърли доброволно, те ще се прехвърлят БЕЗ собственикът им да бъде питан и БЕЗ той дори да бъде изрично уведомяван, изцяло против неговата воля, по насилствен начин в някакъв напълно имагинерен, Божем специално създаден за случая инвестиционен фонд. Срещу акциите от масовата приватизация (в подавляващата част от случаите, това са си старославните „бонови книжки“), съответният гражданин на Република България ще се сдобие с дялове от инвестиционния фонд.

 

Излишно е да казваме, че за новоизмисления инвестиционен фонд, Илф и Петров биха използвали определението „фиолетовый“. Той е роден изпод някое индиго, останало от национализацията от 1947 година. Но разпореждането с чуждо имущество не спира до тук. От тук нататък започва истинският грабеж. След изтичане на нов срок (от пет години ако не се лъжа) и при липса на действие от страна на притежателите на дялове, дяловете им ще бъдат отнети и внесени в Сребърния фонд.

 

Може отговорно да се каже, че тези акции от масовата приватизация и дялове от приватизационни фондове, респективно от наследилите ги холдингови дружества, дори не могат да бъдат наречени „национализирани“, защото при национализация, поне от кумова срама, на собствениците, чието имущество е национализирано се дава компенсация. Става дума за експроприация, а не за национализация – собствеността върху въпросните „спящи акции“ ще бъде принудително отнета, без право на обжалване.

 

Тук всеки с елементарна обща култура ще попита, дали въпросната „Концепция“, която в момента грее като тиква на плет, предложена и изложена за обществено обсъждане връз тарабата на българската законност, не е в противоречие с Конституцията на Република България, която защитава неприкосновеността на частната собственост. Отговорът е: да, Вие познахте – „Концепцията“ е във флагрантно противоречие с Конституцията на Република България и гази като свиня – бостан, гарантираната от същата тази Конституция неприкосновеност на правото на собственост.

 

За тези, които отдавна са претръпнали и знаят, че Конституцията е основен закон, а щом е закон, значи е „врата у поле“, ще поясним, че „Концепцията“ е също така и в тежка колизия с Договора за функциониране на Европейския съюз. Знаем, че определени влиятелни среди у нас се боят само от Брюксел, затова поставям особено ударение на последните две изречения.

 

Човек би попитал, поради каква необходимост на някого му е притрябвало да „събужда“ „спящите акции“? Има достатъчно примери на инвеститорски стратегии, при които определена сума се влага в акции и след това с тях не се извършват никакви операции, освен разбира се получаването на дивидент, ако има такъв. Чака се продължителен период, с презумпцията че през този период въпросните акции ще поскъпнат. Не всичко са спекуланти на борсата, има и достатъчно на брой дългосрочни инвеститори.

 

Тук не може да не се цитира един старчески дом във Финландия, който по подобен начин забравил за подарения му в края на 19-ти, началото на 20-ия век пакет акции от една фабрика за гумени цървули, калцуни и галоши. Когато се сетили за този пакет след доста десетилетия, старческият дом разбрал, че финансовите му проблеми са решени, защото фирмата за галоши се казвала “NOKIA”. Какво ли щеше да стане, ако някой беше накарал администрацията на дома да „събуди“ тези акции през 1929 или през 1946 година ?

 

Тук е мястото да се отбележи, че сега, притежателите на акции (спящи, будни или сънуващи) не заплащат такси на Централния депозитар. Предприятията, на които са акциите, търгуващи се на Фондовата борса, иначе казано – емитентите, плащат на Централния депозитар за да поддържа Регистър А. Когато собствениците на акции бъдат принудени по най-неделикатен начин да ги прехвърлят към инвестиционен посредник, тези плащания ще са за сметка на акционерите.

 

Колко мило - акционерите ще бъдат принудени сами да прехвърлят акциите си от безплатния за тях „Регистър А“ на Централния депозитар към някой инвестиционен посредник, на когото от тук нататък те ще трябва да заплащат всички дължими такси. Последното може да се окаже твърде нерентабилно. С тази доброволна маневра от „Регистър А“ в чудния свят на „Регистър Б“, дребните акционери ще имат възможността да изберат между това да загубят акциите си по този начин в дългосрочен план, плащайки всякакви такси, сравними със стойността на акциите им или да не предприемат нищо и да загубят акциите си в краткосрочен план, оставяйки ги да изтекат в Сребърния фонд след пребиваване в „индиговия“ Инвестиционен фонд.

 

Тук трябва да се кажат две думи и за особено наглата заблуда, която се тиражира в последно време, свързана в твърдението, че българският проекто грабеж вече е осъществен в Румъния и там хората са изключително доволни от станалото. Твърди се, че в Румъния имало такъв инвестиционен фонд за „спящи акции“, като нашия и всичко си било много добре. Дали?

 

От известно време, у нас стана страшно модерно да се гледа към северната ни съседка и да се въздиша със завист – ах, каква борба с корупцията се води там, ах колко обществено ангажирани са румънците. Сигурно е така, но едва ли трябва да им вменяваме грехове, като изобретяването на нашия имагинерен, трансцедентален и почти окултен инвестиционен фонд, където трябва да се трупат „спящите акции” от масовата приватизация.

 

В Румъния, реституцията е извършена чрез овъзмездяване на собствениците на индустриални предприятия и техните наследници с дялове в инвестиционен фонд, който управлява определени румънски предприятия. Никой ничии акции не е експроприирал поради „заспалост” в наше време. Просто става дума за начин по който се осъществява реституцията, а не за експроприация „а ла бюлгар“.

 

Не е лошо да се замислим и за някои други важни ефекти от голямото „пробуждане”, което са ни подготвили от Централния депозитар, под благия поглед на чиновниците от Министерството на финансите. Ако намеренията на „будителите” се изпълнят, то ако не акциите, поне част от собствениците им без друго ще се събудят. Когато осъзнаят какъв „дървен Господ” им е подготвен, те ще запретнат ръкави да си оправят нещата. И тогава мнозина от акционерите направо ще преминат към продажба на акциите си, особено в случаите, когато те струват някакви по-прилични пари.

 

Добре е да се знае, че има 17 приватизационни фонда, трансформирали се в холдингови компании, които са публични дружества, акциите им се листват на фондовата борса и са поскъпнали в рамките на целия исторически период от издаването им до днес. Ако изходната цена на една бонова книжка е 25 днешни нови български лева, то цената на една бонова книжка в тези фондове варира от 26 лева и 32 стотинки до 1905 лева. Всъщност при два фонда, цената на боновата книжка в момента е 1000 лева и нагоре; при шест фонда цената на боновата книжка е между 100 и 452 лева; при осем фонда цената е между 46 лева и 50 стотинки и 88 лева и 50 стотинки и само при един фонд цената е 26 лева и 32 стотинки. Можем да сме сигурни, че ако не друг, то собствениците на бонови книжки поне в тези 17 фонда, без значение дали са наблюдавали внимателно движението на цената на собствеността си или са били „събудени“ от героичния напън на Централния депозитар, ще вземат незабавни мерки, за да не допуснат да бъдат обрани по такъв пладнешки начин. Най-близкото до ума действие е продажбата на тези акции.

 

И точно тук е един от напълно пренебрегнатите рискове, за които никой не обелва дума. Масовото предлагане на акции за продажба, може да доведе единствено до падане на цената на акциите на фондовия пазар като цяло. Това събитие няма алтернатива. Колкото повече акции бъдат хвърлени залпово за продан, толкова повече ще паднат борсовите индекси. И тогава ще се сетим, че някой е претърпял тежък удар и че този някой не са „едрите капиталисти експлоататори“. Големият губещ ще бъдат пенсионните фондове от втория и третия стълб на пенсионно осигурителната система. Иначе казано, крайният получател на удара ще бъдат пак осигурените лица във втория и третия стълб. Цената на акциите ще падне, доходността на пенсионните фондове също ще ги последва надолу и големият губещ ще бъде отново средностатистическият българин.

 

И тук възниква въпросът, кой би могъл да има някакъв мотив, за да забърка тази каша. В позицията на АИКБ се припомня, че представената „Концепция“ не се разглежда за пръв път. Цитирам дословно: „Предходна такава вече е била отхвърлена от предшественика на Съвета за развитие на капиталовите пазари, а работната група, създадена от Министерство на финансите, не стигна до резултат след категоричните възражения от Министерство на правосъдието, Асоциация на индустриалния капитал в България, Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите и др.“.

 

С една дума – по въпроса се „копае“ не от вчера, но здравият разум и в държавната администрация и в обществото като цяло оказва упорита съпротива. Кой по дяволите има толкова голям интерес да инициира толкова мащабен грабеж, който на всичкото отгоре ще има и вторичен токсичен ефект върху пенсионната система?

 

Обичайните заподозрени са инвестиционните посредници. Човек би си помислил, че и те по подобие на одиторите са решили да си създадат бизнес по нормативен път. Не е невъзможно, но във въздуха остава да виси въпросът, дава ли си някой сметка, че в областите с административен център Видин, Кърджали и Сливен няма нито един офис (централен или клонов) на нито един инвестиционен посредник. В тези области не живеят ли хора, получили на времето си бонови книжки? Живеят и още как. Излиза, че хората с акции от масовата приватизация от тези три области ще бъдат подложени на особено извратено издевателство. Ще им се обясни, че трябва да си прехвърлят акциите при инвестиционен посредник, ама по техните географски ширини … няма на кого. Когато Господ иска да накаже някого – взима му ума. Явно някой от архитектите на „Концепцията“ сериозно е разгневил Всевишния.

 

Ако във Видинско, Кърджалийско и Сливенско няма счупен инвестиционен посредник, то в други области има толкова „много“, че там ще трябва да се извият опашки като за ръчен хляб в тоталитарно време, за да изпълнят хората предначертанията на „Концепцията за грабеж“. Всъщност, добре ще е самите инвестиционни посредници да се огледат и да отговорят обективно, смятат ли, че ще могат да обслужат цялата „инвестиционна истерия“, която ще последва след като премине информационната кампания, предвидена в „Концепцията“.
Паниката ще е достойна за някое библейско бедствие, като се има пред вид, че телефоните в АИКБ, в Асоциацията на директорите за връзка с инвеститорите (АДВИБ) и в самите публични дружества вече загряха от обаждания. Вопълът „кажете какво да правим“ вече се носи във въздуха. Не ми се мисли, какво ще стане, когато започне информационна кампания под правителствена егида.

 

Затова, призовавам изпълнителната власт незабавно да свъси вежди и с гръм и трясък да оттегли „Концепцията за грабеж“, да я анулира и да обяви, че повече няма да се занимава с подобни сеизмично опасни дейности. Ако трябва, за целите на пи ар-а, би могло и екземпляр от „Концепцията“ да бъде публично унищожен в машина за нарязване на документи. Актът би могъл да бъде извършен от г-жа Цецка Цачева – честта й се пада до някъде, защото за чест на Министерството на правосъдието, то отново възропта силно срещу полета на мисълта на неизвестните автори.

 

Бих казал, че политиците и политическите кабинети са извън подозрение за авторството на въпросното безобразие. Не че са ваксинирани срещу глупост или срещу посягане към чуждото, но просто политиците никога не правят такива неща в година на избори. А 2019 година е година на две изборни кампании. Не, не, не – политиците не са инициатори на това нещо, това е ясно. Но точно те трябва и да „забършат с парцала“ калта, която навлякоха в публичното пространство с предлагането за обществено обсъждане на „Концепцията за грабеж“. Може би дори г-жа Цачева трябва да отстъпи правото си на екзекуция на зловредното парче хартия на министър-председателя, за да са наясно всички, че работата е сериозна.

 

А работата наистина е сериозна. Безотговорни политици и попаднали по недоразумение в Народното събрание депутати винаги ще има. Но държавни служители, които работят в толкова ключови институции, които са представили СV-та по-дълги от Манасиевата хроника, придружени с дипломи големи, колкото вратата за да постъпят на работа там, нямат право на такива експерименти.

 

Такива тестове за бдителността на обществото са заплаха за националната сигурност. Последното не е хипербола, не е преувеличение. Подобен полет на фантазията наистина може да предизвика дестабилизация в обществото. Представете си, синергичното действие на гнева на близо 3 милиона ограбени. С такива неща не бива никой да си прави шега, най-малко пък високо образованите чиновници от Централния депозитар и елитът на администрацията, събран в Министерството на финансите.

 

Г-жа Цачева си е свършила работата, сега трябва и г-н Горанов, а най-вероятно и г-н Борисов да ликвидират последствията от разюзданото въображение на членовете на някаква неосъзната диверсионна група, която се готви да подпали чергата на царщината, пардон на републиката. Трябва да го направят най-малкото заради собствения си егоистичен политически интерес. Ето един чудесен пример, който показва, че следването на политическите интереси на партиите може да бъде и в пълен синхрон с обществения интерес.

 

За нашата славна парламентарна опозиция тук няма да отваряме дума. Няма да ми стигнат изразните средства, за да изразя недоумението си от мълчанието, което идва от редовете на опозицията. Ясно е, че дори хора като г-н Таско Ерменков не биха могли да се съгласят с подобна лудост, като „Концепцията за грабеж“, особено след като тя идва някъде от коридорите на държавните институции. Но вместо да надигне вой до небесата, опозицията мълчи. Поради съгласие със ставащото? Не, в никой случай. Поради толерантност към политическите опоненти, които са „накиснати“ от някакви свръх инициативни чиновници – още по-голям абсурд. Кьорав карти не играе, така че най-малко опозицията ще съчувства на управляващите, че са проспали експеримента на „Централен депозитар и приятели“. Остава единственото обяснение, че опозицията просто не е разбрала, какво става. Тя е заета с редене на предизборните си листи и с вътрешно партийни интриги.

 

Да завършим с още един много хубав цитат от иначе умереното, възпитано и направо деликатно становище на АИКБ: „ефектът от предлаганото по същество конфискационно решение, обосновано с незаинтересоваността на собствениците на „спящи“ акции, не се различава от конфискация на банков влог, по който няма движение, или на автомобил който не се управлява, или на недвижим имот, който не се използва“. Няма какво да добавя точно към тази констатация – осигурявайте си движение по сметките и си карайте колите, за да не ги видите след пет години в Сребърния фонд.

 

И за да се сложи край на тази откровена глупост, нека просто „Концепцията за грабеж“ бъде оттеглена и се постави точка на надигащата се паника.

Публикувана в Гледища