Вече повече от половин век тази конференция събира заедно народите от Европа и отвъд океана за изграждане на нашата обща сигурност.

 

Основополагащите ценности, които споделяме – зачитане на човешкото достойнство, правата на човека, свободата, демокрацията и равенството – са обединени в обща кауза за колективни действия в наш общ интерес.

 

Основаната на правила система, за чието създаване имаме принос, направи възможно глобалното сътрудничество за опазване на тези общи ценности.

 

Днес, когато глобализацията сближава народите повече от когато и да било, ние сме изправени пред множество нови и растящи заплахи, които целят да подкопаят тези правила и ценности.

 

Тъй като вътрешната и външната сигурност са все по-преплетени, като вражеските мрежи вече не се коренят само в агресия от страна на дадена държава, а оръжията не се създават единствено за употреба на бойното поле, но и за атаки чрез киберпространството, способността ни да защитим нашите народи все повече зависи от общите ни действия.

 

Отражение на това е днешната най-мащабна по рода си световна среща с представители от над седемдесет държави.

 

Обединеното кралство винаги е съзнавало, че нашата сигурност и просперитет са обвързани с глобалната сигурност и просперитет.

 

Ние сме глобална нация – допринасяща за глобалния просперитет чрез векове на търговия, чрез талантливия ни народ и чрез обмен на знания и култура с партньорите ни по целя свят.

 

Инвестираме в глобалната сигурност, съзнавайки, че така най-добре защитаваме гражданите си в собствената ни страна и по света.

 

Ето защо, ние сме втората страна с най-висок принос към бюджета на НАТО и единствената страна членка на ЕС, която отделя 2% от своя БВП за отбрана, както и 0.7% от брутния национален доход за международно развитие. Това е и причината, поради която ще продължим да изпълняваме тези ангажименти.

 

Поради тази причина изградихме доста развити отношения в областта на сигурността и отбраната – със САЩ и партньорите от групата за обмен на разузнавателна информация „Пет очи” (Five Eyes), със страните от Залива и все повече с азиатските ни партньори.

 

Инвестирахме в критично важни способности – включително в нашия ядрен капацитет с възпиращ ефект, новите ни два самолетоносача, специалните ни сили от световна класа и разузнавателните служби.

 

Имаме водещо участие в международни мисии – от борбата с Ислямска държава в Ирак и Сирия до мироопазващите мисии в Южен Судан и Кипър и мисиите на НАТО в Източна Европа.

 

А в Европа работим все по-тясно с европейските ни партньори, привнасяйки влиянието и въздействието, генерирани от пълния спектър на взаимоотношенията ни с нашите глобални партньори.

 

Искаме да продължим това сътрудничество и след напускането на Европейския съюз.

 

Британските граждани взеха легитимно демократично решение процесът по вземане на решения и поемането на отговорност да се случват по-близо до дома.

 

Засилването на вътрешната ни сигурност винаги е било тясно свързано с глобалното сътрудничество, включващо работа с институциите, които го подкрепят, включително с ЕС.

 

Промяната на структурите, чрез които осъществяваме колективните си дейности не означава да забравим общата си цел – защита на нашите граждани и осъществяване на общите ни интереси по света.

 

В този смисъл, напускайки ЕС и поемайки по нов път, Обединеното кралство си остава все така ангажирано със сигурността на Европа за в бъдеще, както винаги е било досега.

 

Сигурността на Европа е и наша сигурност. Ето защо съм заявявала и днес пак ще го кажа - Обединеното кралство е безусловно ангажирано с поддържането на европейската сигурност.

 

Днес общото предизвикателство пред всички нас е да намерим формулата, по която да работим заедно чрез задълбочено и специално партньорство между Великобритания и ЕС, да запазим вече изграденото сътрудничество и да продължим напред срещу растящите заплахи, пред които сме изправени всички.

 

Сега не е време да допускаме съперничество между партньори, строги институционални ограничения или закостенели идеологии да възпрепятстват нашето сътрудничество и да застрашават сигурността на гражданите ни.

 

Трябва да направим това, което е най-практично и прагматично, за да гарантираме колективната ни сигурност.

 

Днес бих искала да изложа начина, по който вярвам, че можем да постигнем това – използвайки възможността за установяване на ново партньорство в областта на сигурността, което да защити гражданите ни, сега и за в бъдеще.

 

Защита на вътрешната ни сигурност

Ще започна с начина, по който осигуряваме сигурността в Европа.

 

Заплахите, пред които сме изправени не зачитат границите между държавите и не правят разлика между тях.

 

Всички присъстващи в тази зала сме изпитали болката и мъката, причинени от терористичните зверства, извършени в страните ни.

 

Измина почти година от срамната атака на Уестминстърския мост, последвана от нови атаки в Манчестър и Лондон.

 

За тези хора е без значение дали убиват и осакатяват жители на Париж, Берлин, Лондон или Манчестър, защото тяхната цел е да атакуват и унищожат общите ценности, които споделяме.

 

Но аз заявявам – ние няма да им позволим.

 

Когато се случват подобни зверства, хората очакват отговора от нас – лидерите.

 

Всички ние трябва да гарантираме, че нищо не може да ни спре да изпълним първостепенния ни дълг като лидери – защитата на нашите граждани.

 

Трябва да намерим практичните начини за гарантиране на сътрудничеството за постигане на тази цел.

 

Преди сме го постигали.

 

Когато правосъдие и вътрешни работи престанаха да бъдат обект на междуправителствени отношения и станаха обща компетенция в рамките на ЕС, във Великобритания, разбира се, имаше хора, които биха искали да възприемем изцяло подхода на ЕС, както имаше и такива, които биха поискали от нас да го отхвърлим без колебание.

 

Като министър на вътрешните работи аз бях решена да намеря практичен и прагматичен начин, даващ възможност на Обединеното кралство и ЕС да продължат сътрудничеството си по отношение на общата ни сигурност.

 

Ето защо разгледах поотделно всяка разпоредба и успешно защитих основанията на Обединеното кралство да участва повторно в тези, които очевидно са от полза за националния ни интерес.

 

Чрез отношенията, които изградихме, Великобритания беше сред водещите държави, формирали практическата и правна основа на нашето сътрудничество в областта на вътрешната сигурност.

 

Нашият принос към тези мерки е жизнено важен за защитата на европейските граждани в градовете из целия континент.

 

На първо място, практическото ни сътрудничество, включително ускорената ни процедура за екстрадиране и взаимната правна помощ, означават, че издирвани или осъдени извършители на тежки престъпления, както и доказателствата в подкрепа на постановените им присъди, се предават безпроблемно между Обединеното кралство и страните членки на ЕС.

 

Когато беше установено, че терорист като Закария Хадили живее във Великобритания – млад мъж, за когото се смяташе, че е бил радикализиран в Сирия и беше издирван за терористична дейност във Франция – незабавно беше предприето необходимото за екстрадирането му обратно във Франция и изправянето му пред съда.

 

Той е един от 10 000 лица, които Обединеното кралство екстрадира въз основа на Европейска заповед за арест. Всъщност, на всеки арестуван въз основа на Европейска заповед за арест, издадена от Великобритания, страната арестува осем души въз основа на ЕЗА, издадена от друга страна членка.

 

Европейската заповед за арест играе също така ключова роля в подкрепа на полицейското сътрудничество между Северна Ирландия и Ирландия, което беше важна част от политическото уреждане на въпроса там.

 

Второ, сътрудничеството между нашите правоприлагащи служби означава, че Обединеното кралство е една от страните с най-голям принос по отношение предоставянето на данни, информация и експертиза на Европол. Да вземем например, операция „Триаж”, в рамките на която британската полиция работи задълбочено с Европол и Чешката република за разбиването на банда, занимаваща се с трафик на хора с цел трудова експлоатация.

 

Трето, чрез Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС II), Обединеното кралство участва в обмена в реално време на данни за издирвани лица - извършители на престъпления, изчезнали лица и лица, заподозрени в тероризъм. Около 1/5 от всички сигнали са изпратени от Великобритания, като само през последната година в системата има над 13 000 съвпадения за лица и предмети, представляващи интерес за правоприлагащите органи в Европа.

 

Великобритания допринесе също така за въвеждането на единен европейски подход относно обработването на данни на пътниците, даващ възможност за идентифицирането и проследяването на извършители на престъпления, жертви на трафик и лица, уязвими от радикализация.

 

Това сътрудничество, както и уникалните правила, които създадохме през последните години за неговото осъществяване между британските и европейските институции, допринасят за по-добрата защита на хората в Европа във всички тези сфери.

 

Така че в наш общ интерес е да намерим начини да защитим способностите, които са в основата на това сътрудничество, когато Обединеното кралство вече ще е европейска държава извън ЕС, но в нови партньорски отношения с него.

 

За да се случи това, ще е необходима истинска политическа воля и от двете страни.

 

Отчитам факта, че понастоящем няма споразумение в областта на сигурността между ЕС и трета страна, което да отразява пълния спектър на сегашните ни взаимоотношения.

 

Но съществува прецедент за широкообхватни, стратегически взаимоотношения между ЕС и трети страни в други сфери, като например търговията. Няма правна или практическа причина, която да прави невъзможно постигането на подобно споразумение в областта на вътрешната сигурност.

 

Но ако избягването на каквато и да била нова форма на сътрудничество с държава извън ЕС се превърне в приоритет на преговорите, тогава тази политическа доктрина и идеология ще има реални негативни последствия за сигурността на всички наши граждани - в Обединеното кралство и ЕС.

 

Нека да си дадем ясна сметка какво би се случило, ако способите за осъществяване на това сътрудничество бъдат премахнати.

 

Екстрадирането въз основа на Европейска заповед за арест ще спре. Екстрадирането извън механизмите на ЕЗА може да струва четири пъти по-скъпо и да изисква три пъти по-дълъг срок.

 

Това би означавало край на обмена на голям обем данни и на съвместните действия чрез Европол.

 

Това би означавало също, че Обединеното кралство вече няма да може да получава в кратки срокове доказателства от европейските партньори по линия на Европейската заповед за разследване, с определени строги крайни срокове за събирането на исканите доказателства, а вместо това ще трябва да разчита на по-бавни и тромави механизми.

 

Това би се отразило неблагоприятно и на двете страни и би изложило на по-голям риск всички наши граждани.

 

Като лидери, не можем да допуснем това.

 

Така че трябва заедно да проявим известно въображение и амбиция, за да можем да посрещнем както бъдещите, така и днешните предизвикателства.

 

Това е причината, поради която предложих нов Договор, който да залегне в основата на бъдещите ни взаимоотношения в областта на вътрешната сигурност.

 

Договорът трябва да запази оперативните ни способности. Но трябва също така да изпълни три допълнителни изисквания.

 

Той трябва да зачита автономията както на британския, така и на европейския правен ред. Така, например, когато участва в служби на ЕС, Обединеното кралство ще зачита юрисдикцията на Европейския съд.

 

С оглед приключване на правното сътрудничество, необходимо е да се намери принципно, но прагматично решение, отразяващо уникалния ни статут на трета страна с наш собствен суверенен правен ред.

 

Както казах и преди, необходимо е да договорим стабилен и подходящ формат за независимо разрешаване на спорове във всички сфери на бъдещото ни партньорство, който и двете страни да смятат за достатъчно надежден.

 

Трябва да отчетем също така значението на широкообхватни и твърди мерки за защита на данните.

 

Британският Закон за защита на данните ще гарантира, че сме в синхрон с рамката на ЕС. Но ние искаме да отидем още по-далеч и да потърсим специално решение, което да отразява изключително високите стандарти за защита на данните, които са в сила в Обединеното кралство. Британската Служба на информационния комисар ще продължи да играе важна роля с оглед осигуряване на стабилност и увереност на гражданите и бизнеса в ЕС и Великобритания.

 

Готови сме вднага да започнем да работим по тези въпроси с колеги от Европейската комисия.

 

В заключение, така както успяхме да изготвим споразумението относно обработката и предаването на резервационни данни за пътниците във връзка с терористичните атаки през последните години, така Договорът трябва да е в състояние да гарантира, че взаимоотношенията ни ще могат да се адаптират към променящите се заплахи, пред които сме изправени.

 

Нищо не бива да възпрепятства отношенията ни оказване на взаимна помощ ежедневно и ежечасно, за да можем да опазим сигурността на нашите граждани.

 

Ако поставим тази цел в основата на нашата мисия, можем и ще намерим средствата за нейното постигане.

 

Не можем да отлагаме тази дискусия. Страните членки на ЕС ясно заявиха колко важно е да поддържаме съществуващите оперативни способности.

 

Трябва да действаме в спешен порядък за изготвяне на Договора, който ще защити всички европейски граждани, в която и точка на континента да се намират.

 

Външна сигурност

Разбира се, интересите ни в областта на сигурността не се ограничават в границите на нашия континент.

 

Не само заплахите за вътрешната ни сигурност идват отвъд границите ни. В наши дни светът е изправен и пред огромни предизвикателства за глобалния ред: спрямо мира, просперитета, основаващата се на правила система, която е в основата на самия ни начин на живот.

 

Вярвам, че в лицето на тези предизвикателства наша основна отговорност е да се обединим и възродим трансатлантическото сътрудничество, както и целия спектър на всичките ни глобални съюзи, така че да можем да защитим колективната ни сигурност и да защитим общите ни ценности.

 

Обединеното кралство не само е непоклатимо в ангажимента си към това партньорство, но и смятаме възраждането му за част от глобалната ни роля след излизането от Европейския съюз.

 

Като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, като водещ партньор в НАТО и като най-близкия партньор на САЩ, никога не сме определяли глобалния си мироглед основно през призмата на членството ни в Европейския съюз или на колективната европейска външна политика.

 

Така че, напускайки ЕС, нормално е Обединеното кралство да следва независима външна политика.

 

Но интересите, които ще се стремим да отстояваме в световен план, ще продължават да се коренят в общите ни ценности.

 

Това е валидно, независимо дали става въпрос за противодействие на идеологията на групировката Ислямска държава, разработване на нов глобален подход към въпроса за имиграцията, гарантиране прилагането на иранското ядрено споразумение или противопоставяне на враждебните действия на Русия, било то в Украйна, Западните Балкани или в киберпространството. Във всички тези случаи, успехът ни зависи от обхвата на партньорството, което се простира далеч отвъд институционалните механизми за сътрудничество с ЕС.

 

Това означава да се работи повече за развиване на двустранното сътрудничество между европейските народи, каквото удоволствие имах с президента Макрон в рамките на срещата на високо ниво Великобритания – Франция миналия месец.

 

Това означава създаване на групи ad hoc, които ни дават възможност да противодействаме на тероризма и заплахите на враждебни държави, което правим чрез Междуправителствената европейска група за борба с тероризма, в която членуват 30 държави – най-голямата подобна група в света.

 

Това означава да гарантираме, че един реформиран Северноатлантически пакт ще си остане стожера на колективната ни сигурност.

 

По същество, това означава, както Европа, така и САЩ да препотвърдят своята непоколебимост по отношение на колективната сигурност на този континент и да отстояват демократичните ценности, на които се основават интересите ни.

 

Единствено чрез засилване и задълбочаване на всички форми на партньорство в рамките на Европа и извън нея ще можем заедно да отговорим на еволюиращите заплахи, пред които сме изправени.

 

Какво означава това за бъдещото партньорство между Обединеното кралство и ЕС в сферата на сигурността?

 

Необходимо ни е партньорство, което зачита както автономността при вземане на решения от Европейския съюз, така и суверенитета на Обединеното кралство.

 

Това е напълно постижимо. Договорите на ЕС отделят специално място на Общата външна политика на ЕС, а нашите външни политики ще продължават да се развиват. Така че няма причина да не договорим отделни мерки относно нашето сътрудничество в областта на външната политика и отбраната в краткия преходен период, както предложи Комисията. Това би означавало, че ключови аспекти на бъдещото ни сътрудничество в тази област биха могли да влязат в сила още от 2019 г.

 

Не трябва да чакаме, когато това не се налага. Ако ЕС и оставащите в него страни членки смятат, че най-добрият начин да се засили приноса на Европа за колективната ни сигурност е чрез по-задълбочена интеграция, то тогава Обединеното кралство ще обмисли възможността да работи с вас, и ще ви помогне да го направите по начин, който ще заздрави НАТО, а също и по-широките ни партньорства, както ръководителите на ЕС неведнъж ясно са заявявали.

 

Ето защо, партньорството, което е необходимо да създадем трябва да предложи на Обединеното кралство и ЕС инструментите и избора да комбинираме усилията си по оптимален начин, където това е в наш общ интерес.

 

Има три сфери, в които трябва да насочим усилията си, за да осъществим това на практика, така че да посрещнем предизвикателствата, пред които всички ние сме изправени днес и за да изградим способностите, които ще са ни необходими утре.

 

На първо място, необходимо е на дипломатическо ниво да разполагаме с механизмите за редовни консултации помежду ни относно глобалните предизвикателства, пред които сме изправени и да координираме използването на лостовете, с които разполагаме, там където интересите ни съвпадат.

 

Бихме искали да продължим да работим в тясно сътрудничество по санкциите. Ще се постараем да продължим всички санкции на ЕС при напускането ни. Всички ние ще бъдем по-силни, ако Обединеното кралство и ЕС разполагат в настоящия момент с механизмите за сътрудничество по отношение на санкциите и евентуално за тяхното съвместно изготвяне за в бъдеще.

 

Второ, безспорно в наш общ интерес е да можем да продължаваме да координираме и работим на оперативно ниво.

 

Разбира се, ще продължим да работим заедно и в сътрудничество.

 

Но там, където и двете страни можем да бъдем най-ефективни, когато Обединеното кралство използва забележителните си способности и ресурси със и на практика посредством механизмите на ЕС, и двете страни трябва да сме отворени към тази възможност.

 

По отношение на отбраната – ако най-добрият начин да се подкрепят интересите на Обединеното кралство и ЕС е да се продължи приноса на Великобритания в операции или мисии на ЕС, както това се случва понастоящем, тогава и двете страни трябва да бъдем отворени към тази възможност.

 

Също така, въпреки че за в бъдеще Обединеното кралство ще решава как да разходва пълния размер на чуждестранната си помощ, ако приносът на страната към програми и инструменти за развитие на ЕС може да осъществи взаимните ни интереси по най-добър начин, тогава и двете страни трябва да бъдем отворени към тази възможност.

 

Но ако изберем да работим заедно по този начин, Обединеното кралство трябва да има възможност да играе подходяща роля при моделирането на общите ни действия в тези сфери.

 

Трето, би било също така в наш интерес да продължим да работим заедно за развиване на способностите в областта на отбраната, киберпространството и космоса, така че да посрещнем бъдещите заплахи.

 

Великобритания харчи около 40% от общия размер на европейската инвестиция за научноизследователска и развойна дейност в областта на отбраната. Тази инвестиция представлява съществен стимул за подобряване конкурентоспособността и способностите на Европа. И това е от полза за всички нас.

 

В този смисъл, отворен и включващ подход към развиването на европейските способности (който дава пълна възможност за участие на британската отбранителна индустрия) е в интерес на стратегическата ни сигурност, като помога за гарантиране сигурността на европейските граждани и запазване мощта на отбранителните индустрии в Европа.

 

Изтребителят „Еврофайтър Тайфун” е прекрасен пример за това – партньорство между Обединеното кралство, Германия, Италия и Испания, което подкрепи над 10 000 висококвалифицирани работни места в цяла Европа.

 

Това е и причината, поради която Обединеното кралство иска да договори бъдещи взаимоотношения с Европейския фонд за отбрана и Европейската агенция по отбрана, така че заедно да развиваме научноизследователска и развойна дейност относно най-добрите бъдещи способности, които Европа може да привлече.

 

Миналогодишната кибератака ‘NotPetya’ показа също така необходимостта да работим в тясно сътрудничество, за да защитим интересите си в киберпространството.

 

Дръзката атака, която Обединеното кралство и неговите партньори приписаха на Русия, разстрои функционирането на организации в цяла Европа, което струваше стотици милиони британски лири.

 

За да се борим с наистина глобална заплаха като тази, ни е необходим наистина глобален отпор, който ангажира не само Обединеното кралство и ЕС, но обединява действията на промишлеността, правителството, страни-съмишленици и НАТО с цел укрепване на способностите ни за киберсигурност.

 

И тъй като животът ни се случва все повече онлайн, ние също ще разчитаме все повече на космическите технологии. Космосът е като всяко друга област, където враждебни елементи ще се опитват да ни отправят заплахи.

 

Така че ние приветстваме усилията на ЕС да развива способностите на Европа в тази сфера. Трябва да държим отворени всички варианти, които ще дадат възможност за сътрудничество на Обединеното кралство и ЕС по възможно най-ефективен начин. Голяма част от авангардните способности на Европа в областта на космическите технологии се намират в Обединеното кралство; имали сме водеща роля, например, при разработването на програмата Галилео.

 

Държим това да продължи като част от новото ни партньорство, но както се случва в по-широк мащаб, необходимо е да сключим подходящите споразумения, които ще позволят на Обединеното кралство и бизнеса в страната да участват при условия на свободна и лоялна конкуренция.

 

Заключение

 

Именно жестоката касапница през 1972 г. по време на Олимпийските игри тук в Мюнхен, впоследствие вдъхновява британския министър на външните работи, Джим Калахан да предложи създаването на междуправителствена група, която да координира европейските антитерористичните и полицейски действия.

 

По това време този подход е извън формалните механизми на Европейската общност. Но след време той се превръща във фундамента на сътрудничеството, което днес осъществяваме в областта на правосъдие и вътрешни работи.

 

Днес, както и тогава, можем и трябва да мислим прагматично и практично за създаване на ред, който да постави сигурността на гражданите ни на първо място.

 

Става дума за динамични взаимоотношения, а не за набор от трансакции.

 

Взаимоотношения, изградени въз основа на непоколебим ангажимент към общите ни ценности.

 

Взаимоотношения, в които всички ние трябва да инвестираме, ако искаме да сме в състояние да реагираме и се адаптираме към заплахите, които вероятно ще се появят по-бързо отколкото някой от нас би могъл да си представи.

 

Взаимоотношения, в които всички ние трябва да играем пълноценна роля за запазване сигурността и свободата на континента, за възраждане на трансатлантическия съюз и основаната на правила система, на които се крепи общата ни сигурност.

 

Тези, които заплашват сигурността ни не биха искали нищо повече от това да ни видят разединени.

 

Те не биха желали нищо повече от това да видят как обсъждаме механизми и средства вместо да предприемем това, което е най-практично и ефективно за гарантиране сигурността на гражданите.

 

Нека днес посланието ни се чуе силно и ясно – няма да позволим това да се случи.

 

Заедно ще защитим и отстояваме нашите ценности по света и ще гарантираме сигурността на гражданите си – сега и занапред.

 

*Заглавието е на редакцията на „Свободен народ онлайн“. Текстът на речта се предава по неофициален превод, разпространен от Посолството на Нейно Величество Кралицата на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.

Публикувана в Гледища

Паоло Джентилони произхожда от благородна римска фамилия, от 15 години е част от Демократическата партия, а през 2014 г. е назначен за външен министър на Италия, заменяйки на този пост Федерика Могерини. Интервю на Валтер Майер за списание „Шпигел”.

Господин министър, според Вас срещата между Ангела Меркел и Матео Ренци в Берлин успя ли да сложи край на сериозния конфликт между двете държави?

Имаме много разминавания в мненията, особено по въпросите за икономическата и финансовата политика. Но за външната и миграционната политика сме много единни. Няма други такива държави в Европа, които да се доближават помежду си толкова по тези въпроси, колкото Италия и Германия.

Но междувременно канцлерката промени тона и казва, че бежанците след няколко години трябва да се върнат отново в родните си държави. Изненадва ли Ви това?

Държанието на Меркел от лятото на 2015 г. е много ценено от нашето правителство. Преди всичко, защото тя защитава шенгенските правила.

Въпросът беше за последната смяна на посоката на Меркел по отношение на въпроса с бежанците и връщането им в страните обратно.

Нека го кажа така: изпълнен съм с увереност, че шенгенските правила ще бъдат спазвани. По отношение на връщането на бежанците обратно – напълно съм съгласен с нея.

Значи и Вие също искате бежанците да се върнат в държавите, от които идват, веднага, когато конфликтите там приключат?

Да, защото не можем да се отнасяме с хора, които имат право на убежище по същия начин, както с тези, които идват от сигурни страни на произход. Те трябва да бъдат изпращани обратно в страните си. Това от наша гледна точка е напълно ясно. Под въпрос обаче е един повтарящ се принцип. С регистрацията на бежанците и различаването на хората с право на убежище и такива, на които трябва да им бъде отказано такова, да бъдат натоварвани само тези страни, в които мигрантите пристигат първо.

Вие настоявате за отмяна на Дъблинското споразумение, така ли?

Смешно е да вярваме, че Гърция ще може да вземе един милион мигранти, да ги регистрира, после да задържи тези, които имат право на убежище и да изпрати обратно всички онези, които нямат. Гърция не прави това. В това гърците могат да бъдат упрекнати, но незабавно дъблинските правила трябва да се променят. Ако упорстваме с този нереалистичен метод, това не означава нищо друго, освен че защитаваме Дъблин и се отказваме от Шенген.

Според Вас дъблинската процедура ще бъде ли променена от Европейския съюз през март?

В действителност, не съм особено оптимистичен, но се надявам, че липсата на алтернативи ще доведе до това. Трябва да напомня, че до май 2015 г. почти нямаше общ европейски дневен ред по отношение на имиграцията. Нула. Чак след една трагедия в Средиземно море по италианската инициатива започна да се мисли и да се изисква регистрация за бежанци, които да остават, и други, които да бъдат връщани обратно в страните им.

Обаче това засега функционира само на теория.

Така е, значително изоставаме в прилагането на тези принципи. Но ще бъдем принудени да започнем нова европейска политика, за да спасим крайъгълния камък на европейската политика: свободното движение на хора.

Вие пледирате за разделение на бежанците във всички страни-членки на Европейския съюз?

През 2015 г. 900 000 мигранти дойдоха в Гърция. Дъблинските правила гласят: всеки, който има право на убежище остава в Гърция, останалите трябва да бъдат върнати по местата си. Това е невъзможно! Товарът трябва да бъде поет единно. А това означава: обща гранична полиция, разпределение на бежанците във всички държави на ЕС и депортиране обратно на тези, които нямат право на убежище. Логистиката и финансирането трябва да бъдат на сметката на всички.

Точно срещу това повечето страни в ЕС се бунтуват. Те не искат бежанци.

Без съмнение. Но общият натиск от страни като Германия, Италия или Франция може да окаже въздействие да се тръгне в тази посока. В играта има нещо много съществено: свободното движение на хора.

Забавиха ли се германците прекалено дълго време, докато италианците още през 2013 г. изваждаха бедстващи бежанци от морето с операцията „Mare Nostrum”?

Не само германците, даже по въпросите за бежанците те реагираха винаги навременно. Цяла Европа се събуди много късно.

От наивност или от пресметливост?

Докато определен проблем засяга най-вече някоя друга страна, в случая Италия, това не стои високо в списъка с приоритети. Днес бежанските маршрути са през Гърция и Балканите или през Италия; в случай на криза в Североизточна Европа, Полша също така би могла да бъде засегната. Имаме си работа с механизми, които не умеем да управляваме. Това трябва да променим. Меркел наскоро каза: „Ще се справим!” Това „ние” трябва да стане европейско „ние”.

Какво влияние имаше политиката на Меркел върху Италия?

Такъв ефект, че аз съм съгласен с нея. Европа може да се справи с още бежанци, които имат право на убежище.

Трябва ли да бъде казано по-ясно: Не можем да вземем всички, които търсят по-добър живот.

Посланието „Не можем да вземем всички” е задължително. Трябва много точно да бъде определено това кой има право на убежище. Ясно е, че някои страни, като например тези на Балканите, се смятат за сигурни страни на произход. Други, обратното, по мое мнение примерно Еритрея, трябва да е страна на произход, която дава основание за право на убежище. При една трета група държави като Нигерия, всеки един случай трябва да бъде внимателно проверяван. Най-накрая да спомена и Афганистан, откъдето има много съмнителни случаи. Във всеки случай е нужен общ европейски подход. Това изискване за европеизация може да звучи утопично, но няма друга алтернатива.

Досега Италия е поставила три вместо обещаните шест „горещи точки” за бежанци. Те бяха изходни пунктове за нелегална имиграция. Вашите органи на реда са претоварени и безнадеждни по отношение на наплива на бежанци и разпределянето им.

Не сме перфектни. Но без съмнение сме изпълнили своите задължения към ЕС доста повече, отколкото Съюзът към Италия. Що се отнася до преразпределението на бежанци и изпращането им обратно в страните, от които идват. Италия изпълнява домашното си доста по-добре от всички останали държави в Европа.

Заради бежанската криза, бъдещето на Европейския съюз не е ли поставено под въпрос?

Може да се каже така. Защото тази криза отразява и други неща: референдумът във Великобритания „за” или „против” оставане в ЕС, напредъкът на популистите във все повече държави. Смесицата от всичко това застрашава бъдещето на Европа. Ние в момента изживяваме вероятно най-тежката криза в историята на целия Европейски съюз. Пробният камък дали ще се справим с нея или не ще бъде имиграцията.

Премиерът Ренци разкритикува ЕС, защото само Меркел и Оланд определят кой какво трябва да прави. Вие казахте, че най-малкото сте се надявали в Берлин, както преди, да бъде предпочетена европейската Германия вместо германската Европа. Къде е проблемът?

Има проблем, когато всеки има различно виждане към икономиката, към конюнктурата. Растежът е нищожен при нас. Това трябва да се промени. Знам, че ролята на Европейската централна банка е голяма, трябват повече инвестиции и т.н. Заради такива неща отношенията между Германия и Италия бяха напрегнати. Но трябва да се правят компромиси. Така се намира правилният път.

Матео Ренци в последно време направи така, че да е ясно, че няма да се оставя да бъде поучаван от Берлин или Брюксел. Какво мислите за това?

В това отношение мисля, че Ренци има право!

Вие съвсем скоро говорихте с външния министър на САЩ за борбата срещу ИДИЛ. Бойците на Халифата се намират на 600 км южно от италианския морски бряг. Как изглежда стратегията на Вашето правителство?

Ние сме военно силно ангажирани в Ирак и Афганистан. В страни като Сирия се нуждаем от дипломатически пробив, с който да приключи войната. Дали той реално е осъществен, предстои да видим в следващите седмици. В Либия най-напред трябва да се стабилизира страната, за да бъде спряна „Ислямска държава”. Това означава: подкрепа на либийското правителство, също и по отношение на сигурността. Не искаме да повтаряме грешките на миналото в тази държава. Положението е крайно опасно, следващите дни могат да се окажат решаващи.


Източник: http://a-specto.bg/evropa-se-sabudi-mnogo-kasno/

Публикувана в Европа

Последствията могат да са всеобхватни и не само негативни. Разбира се, прекалено рано е за нещо повече от спекулации, но здравият разум диктува, че ще има последствия за бизнеса и европейската икономика от терористичните атаки в Париж, които добавиха ново измерение на заплахата от „Ислямска държава“.

Първоначалните удари, които ще понесат туристическият бранш и потребителското харчене (помислете за всички онези коледни пазари, които се превръщат в сочни лесни мишени) са най-очакваните и вероятно най-краткотрайните. Все пак нямаше забележими трайни икономически сътресения след атаките срещу редакцията на „Шарли Ебдо“. Има обаче последици, които са трудно предвидими и могат да имат огромно, макар и индиректно, влияние. Повечето от тях ще влязат като държавни политики. По-важното – не всички са негативни.

1. Наблюдението ще се увеличи
Европейският дебат за наблюдението вероятно остро ще се наклони в посока "за" подслушването, като гласоподавателите ще сметнат, че сигурността им е по-важна от прикриването на тайните хазартни наклонности, изневерите и избягването на данъци. Толкова усъвършенствани и добре координирани атаки изискват много предварително планиране и комуникация. Вероятно голяма част от този процес е протичал електронно. Това не значи непременно, че повече наблюдение ще спре подобен тип атаки. Съвсем наскоро Франция прие закон с едни от най-всеобхватните възможности за следене в Европа, който не изглежда да свърши много работа. Атаките обаче са голямо напомняне за всички като изпълнителния директор на Apple Тим Кук, които твърдят, че неприкосновеността на личната комуникация е свещена. Преди 2 седмици Великобритания предложи нова версия на скандалния Закон за комуникациите, наричан „Snooper's Charter” (Закон на подслушвача). Там за първи път се позволява изрично на полицията да хаква компютри и да събира огромни количества данни от лична комуникация. Също така телекомуникационните компании биват задължени да предоставят закодирана информация при полицейски разследвания. Сега е много по-лесно документът да премине през парламента и дори мерките в него да бъдат подсилени заради атаките.

2. Европейската политика за миграцията си отива
 Още нищо не е потвърдено, но някои доказателства сочат, че поне един от джихадистите е влязъл в Европа през гръцката граница, под предлог че е бежанец. Това е сбъдване на предупрежденията на европейските десни политици, независимо дали от по-възпитаните или тези, които са по-сурови в изказа си. Готовността за прием на огромни количества трудни за асимилиране мюсюлмански мигранти, който отдавна е най-много хладен, ще пострада лошо от такива разкрития.

Антиимигрантската реторика на фигури, като унгарския премиер Виктор Орбан, ще получи разбиране и поощрение.

Планът на Европейската комисия да преразпредели 160 000 мигранти из целия континент чрез фиксирани квоти, който вече срещна доста трудности, сега плува с корема нагоре. По-важното – ако атаките в Париж задълбочат различията в отношението към потоците мигранти, то рискът този проблем да парализира други решения от икономическа важност се повишава.

3. Краят на отворените граници
Премахването на вътрешните граници беше едно от най-големите постижения на Европейския съюз. Кризата с бежанците доведе до това една след друга различни държави да възстановяват контрола по разделителните линии. Най-напред това се случи на Балканите, където паниката, предизвикана от пристигащите стотици хиляди, доведе до връщането към живот на телените огради. Сега това правят и държави, като “предпочитаните дестинации“ Швеция и Германия. Ако т.нар. Шенгенска зона се срине, това ще удари най-напред трансграничната търговия и превозът с камиони, но ще причини по-големи и по-трудно осезаеми вреди върху бизнес доверието в обединена Европа.

4. Краят на Ангела Меркел

Атаките в Париж са двоен удар срещу германския канцлер. Тя беше един от най-големите защитници на поверителността на информацията (все пак американците я шпионираха), а предприе и огромен политически риск с „Ще се справим“ подхода си спрямо огромния брой мюсюлмански мигранти. За пръв път в своя политически живот, тя заложи авторитета си на голяма, смела демонстрация на лидерски потенциал и все повече изглежда, сякаш ще загуби. Рейтингът й, който преживя 7 изключително непопулярни кредитирания на еврозоната, сега потъна. Възмущението от атентатите в Париж няма да доведат до края на Меркел, но ще придадат увереност на онези, които я критикуват за самодоволството й по мигрантския въпрос. Нейно оттегляне не представлява пряка заплаха за икономиката, но е възможно нейният заместник (защо не финансовият министър Волфганг Шойбле) да не споделя безпокойството й от изхвърлянето на членове на Еврозоната, следващия път, когато някой от тях закъса.


5. Мир в Сирия
Не всичко е мрачно и обречено. Атентатите засенчиха изходът от разговорите във Виена, където великите сили се споразумяха за начина на провеждане на прехода в Сирия. Уеднаквяването на политическата цел беше ключова предпоставка за ефективни, координирани военни действия срещу Ислямска държава, които да стъпят върху операциите по отстраняването на Джон Джихадиста и превземането на Синджар в Северен Ирак от кюрдски бойци. Мирът в Сирия ще означава край на най-големия геополитически риск в света за момента. Той ще повиши и шансовете за договорка между Европа и Русия относно конфликта в Украйна, който е огромен камък около врата и на двете
икономики.


Източник:www.bgnes.com

Публикувана в Свят

Ще се защити най-доброто позициониране на България в дискусиите за т.нар Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ).


Това уверение даде вицепремиерът по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева пред народните представители от парламентарните комисии по външна политика и по европейски въпроси.


Вицепремиерът дойде при депутатите, за да им обясни какви ще се приоритетите на българското правителство по време на Люксембургското председателство на Съвета на Европейския съюз.

Публикувана в У нас

"В днешния свят, когато всички говорят за бежанска вълна и терористични заплахи се получава парадоксът, че ние изпълняваме ангажиментите си – опазваме границите си, поемаме трудности, но не получаваме нещо, което се полага на страната ни и Румъния. Тук е въпрос на справедливост и правила, ако някой е изпълнил условията, трябва да има реципрочност и от другата страна и България да стане член на Шенген", заяви лидерът на ПЕС Сергей Станишев при откриването на националната кампания "България в Шенген. Време е!" в Археологическия музей в столицата, предаде БГНЕС.

Публикувана в У нас

"Решението на Русия за писане на „Южен поток“ е дълбоко разочароващо и това е тежък удар за България.", сподели мнението си председателят на ПЕС Сергей Станишев в рамките на кръгла маса „Споразумението за партньорство България - ЕК 2014-2020 г. - възможности и предизвикателства”, съобщи „Фокус“.

Публикувана в У нас

Днес в Лисабон на среща със Зигмар Габриел – вицеканцлер и министър на икономиката и енергетиката, Станишев поиска подкрепата на Германия за членството на България в Шенген. "Изпълнихме критериите. Не е справедливо пред страната ни постоянно да бъдат поставяни нови условия. Това вече е въпрос на доверие – към Европейския съюз и към неговите институции."

Публикувана в У нас

Сергей Станишев заяви, че когато Мартин Шулц стане президент на ЕК, България ще стане член на Шенген. Лидерът на БСП каза това на среща с граждани в столичния район "Слатина", съобщиха от пресцентъра на БСП.

Публикувана в У нас

"Притеснява ме, че се яхна темата за бежанците по вредящ начин за нашето общество. Една от най-големите лъжи е, че имаме най-много бежанци в България. Да казваме на нашите хора: ние сме най-бедни, ама на нас ни ги натресоха, е да създаваме настроения", каза Кристалина Георгиева по БНР.

Публикувана в У нас

Френският министър на вътрешните работи Манюел Валс заяви, че има "сериозни резерви" за присъединяването на България и Румъния към Шенген на 1 януари 2014 г., и въпросът не е на дневен ред.

Публикувана в Свят
Страница 1 от 2