Тази статия беше написана специално за сайта NEWS.bg непосредствено след приключването на президентските избори в Украйна и избирането на Владимир Зеленский за президент на страната. (България 2001 и Украйна 2019 – горко на реформаторите …, НЮЗ.бг, 01 май 2019, 11:53:46, https://news.bg/comments/balgariya-2001-i-ukrayna-2019-gorko-na-reformatorite.html). Едва ли щяхме с такова закъснение да я обнародваме повторно в „Свободен народ онлайн“ ако междувременно не беше излъчено съобщението, че Слави Трифонов се е престрашил и наканил да излезе на политическия пазар със своя партия. Като си припомним, че политическата партия на Владимир Зеленский се нарича „Слуга на народа“ (по едноименния сериал), а партията на Трифонов щяла да се нарича „Няма такава държава“ (по името на едно чалга-политическо музикално изпълнение), става ясно, че не е грях да се върнем в чудния свят на историческите аналогии.

Преобразяването на Слави Трифонов в „политик“ в никакъв случай не е радостно събитие за България и за политическия й живот, профанацията на политиката у нас продължава с неотслабващи темпове и по този повод ще отбележим навлизането на един превтасал шоумен в политиката с една малко поостаряла статия. Всъщност, изложеното в статията няма как да остарее. Не е актуална само частта около борбите на новоизбрания президент Зеленский и неговото обкръжение за разпускане на Върховна Рада и за свикване на предсрочни парламентарни избори.

Затова частта от текста, с подзаглавие „Героични напъни за предизвикване на предсрочни парламентарни избори“ е отстранена и са направени незначителни съкращения в изводите. Иначе, надяваме се, че изложеното в текста ще Ви припомни много неща, които са позабравени. А „тарикати“ като Слави Трифонов разчитат на късата ни историческа памет.

 

И така, Украйна има нов президент. За никого не е новост фактът, че Владимир Зеленский спечели и втория тур от президентските избори в пряко единоборство с досегашния президент Петро Порошенко.

Винаги съм твърдял, че между събитията в Украйна и събитията в България има удивително сходство, макар че те са „дефазирани“ във времето – събитията у нас по принцип предшестват ставащото в Украйна. Така че, в известен смисъл, поне до сега украинците можеха да поглеждат в най-най-новата история на България и да се досещат, какво им предстои. Разбира се, Украйна е много по-голяма държава от България и съответно и събитията там са с по-голям мащаб.

Образно казано, ако в нощта на 10-ти януари 1997 година, в София полицията преби известен брой протестиращи, между които и неколцина депутати, то в Украйна по време на така наречения „втори Майдан“ бяха убити повече от сто души. Този пример илюстрира достатъчно добре разликата в мащаба между България и Украйна, но не отменя удивителните подобия между протичащите политически процеси и събития.

В момента, „злобата на деня“ е фактът, че новият президент на Украйна е комедиен актьор. Аз трябва да призная, че по редица причини не съм възхитен от избирането му, но в случая трябва да се отбележи, че професията на Зеленский е възможно най-малкият проблем. Президентът Рейгън (прости ми Господи за сравнението) също беше актьор с дълга кариера в киното. В момента, Арнолд Шварценегер също прави политическа кариера и не се справя зле.

Въпросът е в друго. Зеленский беше избран именно защото „беше продаден” на публиката, като лице, което няма нищо общо с досегашната партийно – политическата система на Украйна. Поне на пръв поглед, той не е участвал във всички събития и процеси, които са обект на дискусия, отричане и сочене с пръст в Украйна. В това отношение, той ужасно прилича на нашия Цар Симеон Втори, станал министър-председателят на Републиката - Симеон Сакскобургготски.

Някой би възразил остро и би обявил, че е неуместно да се поставят знаци на равенство или дори на подобие между цял цар и един комедиен актьор, наричан най-често – клоун. Тук вече би могло да се поспори, кое е по-голяма клоунада – цар да стане министър-председател на Републиката или актьор, който играе ролята на президент в телевизионен сериал, да стане президент наяве. Аз бих предложил да отдадем заслуженото и на двете постижения.

 

Прилики, прилики, прилики ...

Сходството всъщност е потресаващо, защото и през 2001 година и сега през 2019 година, един огромен недостатък беше превърнат в решаващо предимство. Липсата на какъвто и да е управленски опит и на каквото и да е предишно участие в политическия живот, по принцип е лоша атестация за която и да е кандидатура за висш държавен пост, особено когато става дума за президент или за министър-председател. Още повече, когато става дума за президент на „почти президентската” република в Украйна или за премиер на „министър-председателската” република в България. Така е от гледна точка на рационалното мислене.

Да, но избирателните тела в България (2001 г.) и в Украйна (2019 г.) се държаха не рационално, а абсолютно ирационално. В България, избирателите повярваха на обещанията за „оправянето ни” в рамките на 800 дни. В Украйна, след като гледаха няколко сезона Владимир Зеленский в ролята на учителя Голобородко, станал по каприз на съдбата президент, избирателите решиха, че могат да преместят виртуалната реалност в действителността или сами да се пренесат във виртуалната реалност.

По време на предизборната кампания, на избирателите в Украйна многократно се напомняше, че кандидат за президент е актьорът Владимир Зеленский, а не учителят Голобородко от сериала „Слуга на народа”. Избирателите обаче с огромно мнозинство решиха, че кандидат е точно Голобородко, който в сериала ходи на работа с велосипед.

Всъщност, работата не е във велосипеда на Голобородко и не е в програмата „оправяне за 800 дни” на Симеон Сакскобургготски. Въпросът е, че и двамата, поне на теория бяха останали извън политическия живот на прехода, до момента когато решиха да се качат на изборната сцена. И в единия и в другия случай, мнозинството гласува за „абсолютната новост” и за „абсолютната чистота”. И в България и в Украйна, някои хора си позволиха да напомнят, че нито „абсолютната новост” е съвсем новост, нито „абсолютната чистота” е толкова чиста, но в случая с тези изявления подавляващото мнозинство от избирателите просто натисна клавиша с надпис “IGNORE”.

Разбира се, тук би могло да се възрази основателно, че всъщност и двамата герои на коментираните два случая отдавна са лелеели своите мечти и са се готвели за изпълнение на своите амбиции. В това би имало значителна доза истина. За Симеон Сакскобургготски знаем, че теоретически би трябвало да се е готвил да бъде Цар на българите още от момента, когато е научил азбуката. Сведенията как са стояли нещата в действителност са противоречиви.

За Зеленский знаем, че идеята да се трансформира от „президентът от сериала - Голобородко” в президент на Украйна е била обмисляна още от 2017 година, заедно с неговия добър приятел - крупният бизнесмен Игор Коломойский.

Всичко това е така, но специално фактите за предварителната подготовка на Зеленский станаха известни на публиката едва към края на изборната кампания. Всъщност, за такава подготовка свидетелства и самото регистриране на партията „Слуга на народа”, наречена така по името на въпросния сериал, в който Зеленский играе ролята на президента Голобородко.

По официални данни, партията „Слуга на народа” е регистрирана на 13 април 2016 година под първоначалното име „партия на решителните промени”. На 02 декември 2017 година, тя вече е в регистъра на политическите партии под много „по-търговското” название Политическа партия „Слуга на народа” и като ръководител на партията е посочен Иван Генадиевич Баканов, който още от 2013 година е ръководител и на дружеството с ограничена отговорност „Квартал 95”, което е творческото студио, дело на което е прословутият хумористичен телевизионен сериал, изстрелял Зеленский на най-висока политическа орбита.

В самото начало, новата политическа партия не е обект на всеобща народна любов, но се вижда нейната лесна разпознаваемост в обществото. Декемврийският допитване за 2017 година на фонда „Демократични инициативи” и на „Центъра на Разумков” в Украйна, представено на 23 януари 2018 година (https://www.pravda.com.ua/rus/news/2018/01/23/7169284/), дава на партията „Слуга на народа” 4 процента от избирателите.

През април 2018 година, социологическата група „Рейтинг” вече е измерила (https://www.unian.net/politics/10095875-vybory-v-radu-v-liderah-batkivshchina-partiya-gricenko-i-sluga-naroda-zelenskogo-bpp-ushel-na-dno-opros.html), че за „Слуга на народа” са готови да готови да гласуват 6 на сто от избирателите. Партията е яхнала вълната на протестния вот и вече е в списъка на сериозните кандидати за Върховната Рада.

На 26 юни 2018 година, желаещите да гласуват за „Слуга на народа” са вече 10,5 процента. Изследването е направено от същата група „Рейтинг”. (https://www.unian.net/politics/10095875-vybory-v-radu-v-liderah-batkivshchina-partiya-gricenko-i-sluga-naroda-zelenskogo-bpp-ushel-na-dno-opros.html) Интересното е, че тогава партията все още е по-предпочитана от самия Зеленский, за когото са готови да гласуват за президент 9,3 от избирателите.

Прави впечатление и това, че Зеленский и хората му, четат в социологическите изследвания не само рейтинга си, но и приоритетите на хората. Към същата дата 26 юли 2018 година, 63 на сто от избирателите искат прекратяване на военните действия в Източна Украйна. Ясно е, че действуващият президент Порошенко не може да даде подобно обещание. За сметка на това, кандидатът за президент Зеленский ще обещае това еднозначно по време на предизборната си кампания. Когато изборните резултати са факт, той просто се връща към формулата, към която до момента се е придържал и Порошенко. Остава да се спори, кой е измамен в по-голяма степен – Порошенко или целокупният украински народ.

В началото на февруари 2019 година, рейтингът на партията „Слуга на народа” вече е 24,6 процента, а за Зеленский са готови да гласуват 16,4 на сто от изирателите. Зеленский вече е на чело сред потенциалните кандидати за президент, като втори е Порошенко с 10,3 на сто. (http://www.kiis.com.ua/?lang=ukr&cat=reports&id=823&page=1).

У нас, кампанията на Симеон Сакскобургготски и НДСВ беше още по-скоротечна и експресна. През 2001 година, в навечерието на праламентарните избори, Андрей Райчев основателно оприличи измерването на популярността на НДСВ с това да се прави топографска карта на изригващ вулкан. Но и кампанията на „Слуга на народа”, респективно на Зеленский не е от продължителните.

И в двата случая, единият път през 2001 година - направо светкавично, а сега през 2018 – 2019 година пак много бързо, беше лансирано ново, „привлекателно” предложение, на което публиката не може да устои. Просто сме станали свидетели на още един избирателен „блицкриг”. Първият път, това беше направено от формация, стъпила на харизмата на лидера си. Във втория случай, „харизматичният” фактор е заменен с много оригинален „медиократичен” фактор. Публиката е агитирана нон стоп с шеги и смешки, без да бъде отегчавана с традиционната политическа агитация. В скрита форма, с много добро „продуктово позициониране” на украинската публика беше продаден образът на Зеленский, слял се с този на „виртуалния президент” Голобородко от сериала „Слуга на народа”.

В България, историята на медиократичните партии с комедиен бекграунд започва с Народно движение „Ку-ку”, което напълно сериозно се готвеше да участва на изборите през 1994 година, но беше спряно ни повече ни по-малко от Главния прокурор, покойният г-н Иван Татарчев. По-късно, на местните избори през 1999 година, като партия с подобен профил и стил се изяви движението „Гергьовден”, което по същество беше „римейк” на Народното движение „Ку-ку”, но в значително по-интелигентна форма. Всъщност, когато се шегуваме с украинците, все пак не е лошо да не забравяме, че в България в момента има партия от управляващото мнозинство, която е кръстена на телевизионното предаване на своя лидер – политическата партия „Атака”.

За сметка на това, когато на Царя „му дойде времето” да оглави политическите процеси в България, беше изигран друг комедиен етюд, сравним по остроумие с идеята да основеш партия с името на комедиен сериал.

Когато новосъздаващата се партия „Национално движение Симеон Втори” (НДСВ) подаде документи за регистрация в тях имаше такива „недоделки”, за да не кажем - детински пропуски, че и Софийският градски съд и Върховният касационен съд отказаха да регистрират новата политическа сила. Незабавно беше лансирана тезата, че „корумпираната съдебна система” не иска да регистрира партията на „добрия Цар”, защото последната е огромна заплаха за управляващата тогава коалиция ОДС и Иван Костов лично.

Няма здравомислещ човек, който да повярва, че при такава „юридическа фаланга” в тогавашните редове на НДСВ, би могло документите за регистрация на партията да са в такова окаяно състояние. Но те наистина на нищо не приличаха и на съда просто не беше даден шанс да регистрира НДСВ. На публиката беше предложен един нов театрално – политически етюд, който стопроцентово изпълни целта си. Цялата страна беше убедена, че „лошият Костов” прави спънки на „добрия Цар”.

След като от наивността на широките маси на избирателите бяха изцедени колкото се може повече сълзи на гняв или на съчувствие, с лекота беше сглобена коалиция от две нищо не означаващи за публиката партии – „Партията на българските жени” и „Движението за национално възраждане - Оборище”. Коалицията естествено отново се наричаше НДСВ. Похватът с регистриране на коалиция от два фантома, която да представлява напълно сериозна партия също не беше нов. ВМРО-БНД вече го бяха осъществили за местните избори през 1999 година.

Впрочем, някои много добре запознати съвременници и преки участници в тези събития си спомнят, че е имало и друг подготвян коалиционен формат за „царската” политическа сила. В него са влизали партията „Демократичен алианс”, създадена от елитни представители на КТ „Подкрепа” и спомената вече ВМРО-БНД, междувременно успяла да получи партийната си регистрация. Но изглежда, че подобни формации не са се видели на Симеон Сакскобургготски достатъчно управляеми и се е минало към „по-сиромашки” и непредставителен вариант.

Има още много интересни сходства и подобия между кампанията от 2001 на Царя на българите и кампанията от 2019 година на виртуалния президент на Украйна от сериала „Слуга на народа”, станал по волята на избирателите напълно реален държавен глава. При едно от тези сходства, Зеленский дори изпревари Симеон Сакскобурготски. Едва ли някой е забравил как в навечерието на откриването на Народното събрание, депутатите от победилото НДСВ бяха посъветвани от царствения си патрон „да бъдат господари на мълчанието, а не роби на думите си”. (https://news.bg/archive/deputatite-ot-ndsv-da-badat-gospodari-na-malchanieto-prizova-simeon-vtori.html ).

Владимир Зеленский стана „господар на мълчанието” още по време на предизборната си кампания. Щабът му разумно прецени, че участието му в голям брой дебати, единствено ще открои липсата му на опит и на знания и „Слугата на народа” беше скрит от очите и ушите на публиката. Дори до исканите лично от Зеленский дебати на Олимпийския стадион в Киев се стигна след безкрайни кандърми, пазарлъци и несигурност до последния момент.

Както се вижда, без да се напъваме и да насилваме фактите, можем да покажем сериозните прилики между изборната победа на НДСВ през 2001 година и на Зеленский в Украйна през 2019 година. Украинците могат да продължат да „хвърлят по едно око” на българската история – току виж са провидели какво ги чака. Новото е, че и българите вече могат по-сериозно да следят украинския политически живот. Няма да им бъде излишно да видят, какво ли би могло да стане, когато комедиен актьор оглави държавата. У нас не липсват кандидати, макар че главният от тях неотдавна се „издъни” тежко ...

 

Горко на реформаторите ...

Тук е мястото да се подчертае, че главното сходство между изборите в България от 2001 година и изборите в Украйна от 2019 година са в това, че публиката със „завидно” единодушие отхвърли заявката на вече действувал един мандат реформаторски фактор за продължаване на работата му за втори срок. В България, втори мандат беше отказан на правителството на Обединените демократични сили (ОДС) начело с Иван Костов. В Украйна беше отказан втори мандат на Президента Петро Порошенко.

И в двете държави, действалият до момента реформаторски фактор беше елиминиран с използването на антитеза, изградена върху нестандартна кандидатура. В България беше използвано сформирано “ad hoc” политическо движение, оглавено от Царя на българите, който никога не е абдикирал, нито пък признавал референдума за замяна на монархията с „народна” република през 1945 година. В Украйна беше използвана личността на актьор, който няколко сезона играе ролята на президент на Украйна в комедиен сериал.

Естествено, и двата контрапункта на „статус кво-то” – и НДСВ със Симеон Сакскобургготски и „Команда Зе” начело с Владимир Зеленский, бяха забележителни с това, че в очите на обществото те нямаха нищо общо с дотогавашния ход на политическите процеси в страната. Те бяха възприети като едва ли не „стерилни” и „политически девствени” фактори, които са дошли да заменят обявените за корумпирани дотогавашни управляващи.

Формулата за отстраняване на едно „корумпирано управление” от някакво олицетворение на „политическата невинност”, употребена в България през 2001 година се повтори по удивително идентичен начин в Украйна през 2019 година. Човек чак се чуди, дали подходът не е заимстван по някакъв начин по оста София – Киев?

Прави впечатление, че в момента привържениците на Порошенко се тюхкат и се ядосват, че досегашният президент е станал жертва на „лоша комуникация” и че екипът му не е обяснил нито в достатъчна степен, нито по достатъчно добър начин на избирателния корпус, мащабът и значението на направените реформи, респективно на извършените добрини. Абсолютно същата теза беше застъпвана, след парламентарните избори в България през 2001 година. Човек би помислил, че става дума за една и съща кампания ...

Несъмнено и при правителството на Иван Костов в България и при президентския мандат на Порошенко в Украйна е имало съществени пропуски в комуникационната стратегия на борещите се за втори мандат реформаторски фактори. От гледна точка на днешния опит обаче може да се предположи, че ролята на лошата комуникация може би е надценена. Въпросът изобщо не е само в комуникацията. Просто правенето на реформи също има своята политическа цена и по правило тя се заплаща от самите реформатори.

Става дума за това, че за реформаторските сили е свойствена самозаблудата, че публиката трябва да ги оценява положително и да ги обича по подразбиране. За съжаление, това не е вярно.

На първо място, част от обществото винаги е против набелязаните реформи. На второ място, част от принципно подкрепящите реформите не са доволни от начина по който те са прокарани. За едни те са недостатъчно радикални. За други са прекалено радикални. За трети те не са били прокарани в правилна логическа последователност.

Не трябва да се забравя, че и самите реформатори, колкото и да са пълни с добри намерения, правят различни грешки, някои от които „вместо да изпишат вежди – изваждат очи“.

Но най-голямата група от недоволни е от тези граждани, които смятат, че управляващите са се облагодетелствали от реформите нечестно. Тук дори не става дума, дали облагодетелстването е било правомерно или не. Хората в тези случаи не разсъждават със законови категории – те разсъждават с морални категории, при това така, както те сами разбират морала.

При осъществяването на някаква значима социална промяна, какъвто беше случаят с България през 1997 – 2001 година и какъвто е случаят с Украйна в периода 2014 – 2019 година, неминуемо се създават предпоставки определени социални групи, приятелски кръгове или отделни лица да се възползват по благоприятен начин от ставащото. Още един път трябва да се подчертае, че тук въпросът изобщо не е дали това е било по законен или по незаконен начин.

В България, буквално всеки, който е участвал по някакъв що–годе ефективен начин в приватизацията, беше „стигматизиран”, казано научно. Казано на общопонятен български – участниците в приватизацията бяха обявени за престъпници по подразбиране. За престъпна беше обявена самата приватизация. Отречена беше още масовата приватизация, стартирана от предишното социалистическо правителство на Жан Виденов, което беше свалено в резултат от януарските протести през 2017 година. Масовата приватизация беше обявена на масова „приматизация” и това е може би най-милото, казано у нас за приватизацията като цяло.

Осъществените по време на правителството на Иван Костов приватизационни сделки чрез „работническо мениджърски дружества” (РМД), бяха обявени за дело на „разбойническо мениджърски дружества”. Когато тези факти се коментират, изобщо не се разисква въпроса за законността на една или друга сделка – за престъпна се смята цялата приватизация. За да бъде ужасът пълен, дори и тогавашният главен прокурор, който известно време беше заместник министър на правосъдието в правителството на Иван Костов, също обяви, че огромната част от държавните активи са били „откраднати” по време на приватизацията. От кого? Естествено, че от правителството на Иван Костов и от него лично.

На същите грандиозни обобщения станахме свидетели и по време на последната година – година и половина от президентския мандат на Порошенко, да не говорим за истерията развихрила се по време на предизборната кампания. Ясно е, че има страшно много хора, които по една или друга причина са недоволни от Порошенко или са обидени от някакви негови действия. Никой от тях обаче не разви недоволството си в някакъв конкретен план. Всички повтаряха, че страната е корумпирана, че системата е корумпирана и че Порошенко и кликата му са ограбили и опустошили буквално всичко.

Стигна се до безкрайно тъжната ситуация, при която беше обявено, че „кликата на Порошенко” е „окрала армията”. Ако има някаква област, в която Украйна безспорно да има видим напредък, това е изграждането на боеспособна и добре въоръжена армия. При това – въоръжена в много голяма степен с оръжие собствено производство.

Кулминацията на експлоатирането на сюжетната линия „Порошенко обра армията” беше случаят с огласяването на данни за контрабандирането в Украйна на елементи, възли и детайли – руско производство, които са жизнено важни за работата на украинската отбранителна промишленост. Ако някой се беше добрал до тази информация през 2014 – 2015 година, той или щеше да остане дискретен или пък щеше да бъде „разчекнат” от публиката (макар и в преносен смисъл) в случай, че беше огласил информацията.

През 2019 година обаче всички се хвърлиха да изчисляват кой какво е спечелил от „престъпната схема”, нищо че тя по принцип ощетява единствено ... руската страна. Никой не се опита дори от куртоазия да размишлява над въпроса, какво е спечелила украинската отбранителна промишленост с нелегалния внос на руските елементи, детайли и възли. Дори и защитниците на президента Порошенко останаха безмълвни по въпроса, смятайки вероятно, че всякакви допълнителни обяснения само ще влошат положението допълнително.

Създаването на всеобща истерия срещу „корумпираната система” е една от формите на умело „управление на хаоса”, което се използва от политтехнолозите. Нека не бъда разбиран неправилно – не отричам съществуването на корупция в Украйна или в България, при това на неприемливо високо ниво на корупция. Но едва ли е справедливо да се хвърля цялата вина за всеобщата корупция единствено върху властимащите. Поне що се отнася до България, корупционните практики могат да бъдат открити на всички нива на социалната йерархия – ако богатите „си имат” обществени поръчки, за които да се борят с всякакви средства, то хората с по-ниски доходи също имат своите области на масово прилагане на корупционни практики, каквато е примерно „тучната нива на инвалидните пенсии”.

От друга страна, и през 2001 година и през 2019 година на публиката се казваше: „тези, които ви говорят за реформи и даже претендират да ги провеждат, всъщност са превърнали всичко в една огромна далавера, от която те се обогатяват ежечасно. Единственото, което те правят е да се обогатяват за ваша сметка”.

Така че, ако древните римляни са казвали „горко на победените“, в днешните демократични времена можем спокойно да кажем – „горко на реформаторите“. Тям вторите мандати не са угодни. Ако някой се домогва до продължаване на пребиваването си по върховете на изпълнителната власт, то той би могъл да се поучи от други съвременни български образци, които показват, че бавенето на реформите, отлагането, отказът от едно или друго действие при първи симптоми на съпротива от страна на някоя обществена група, дори „нищо не правенето“ на моменти, могат да донесат дори и нов правителствен мандат. Стига някой друг преди теб да е свършил повечко работа и ти да можеш да си позволиш по-дълга „стратегическа пауза“.

 

Каещи се грешници, лов на вещици и други познати български сюжети в украински вариант

Междувременно, в Украйна вече се разиграват сцени, които толкова ни напомнят българската действителност, че за кой ли път трябва да признаем менталната близост на двата народа и да си плюем в пазвата, че все пак у нас мащабът на всичко е по-скромен от украинския замах.

Тук ще разгледаме само няколко примера на вече надигащата се вълна на разчистване на сметки, на замитане на следи, на нареждане в първия ред на „борците за справедливост“ и прочее.

 

Как да се изкара Порошенко виновен за всяко поражение на фронта?

На 22 април 2019 година, експертът по военните въпроси на Владимир Зеленский – Иван Апаршин написа в блога си, че виновните за предаването на Крим и за обкръжаването на украинската армия при Иловайск и Дебалцево ще бъдат издирени и ще бъдат наказани. (https://www.obozrevatel.com/ukr/politics/ivan-aparshin-posadki-budut.htm?obozrevatellang=uk ). „Истината за Иловайск, за Дебалцево, за началото на войната през 2014 година, за завземането на Крим – ще бъде публикувана. И максимално доведена до логически завършек. Вече в най-скоро време хората ще научат истината. Никой не смята да крие нищо от никого. И длъжностните лица, които са вземали решения или са бездействали там, където е трябвало да се действа – ще бъдат привлечени под отговорност“, пише Апаршин. Позицията и намеренията на Апаршин са потвърдени и от депутата от Върховната Рада – Семьон Семьонченко (Семен Семенченко), който съобщава в своя Фейсбук профил:

„Днес се срещнах с експерта по военните въпроси в отбора на Зеленский – Иван Апаршин. Преди всичко се поинтересувах от неговата позиция относно Иловайск, Дебалцево, началото на войната, предаването на Крим. Неговото гледище за ситуацията напълно съвпада с моята позиция. И като народен депутат и като непосредствен участник в събитията в Иловайск и в Дебалцево. 1. Грифовете за секретност трябва да бъдат свалени от материалите по разследването. 2. Хората трябва да узнаят истината. 3. Длъжностните лица, които са спомогнали за военните поражения със своите действия или бездействия, трябва да бъдат привлечени към отговорност пред открит украински съд“, пише Семьонченко.

Той добавя, че като депутат и като заместник ръководител на комисията по въпросите на отбраната при Върховната Рада е готов да окаже пълно съдействие и помощ на разследването, а като командир на батальона „Донбас“ и като гражданин е „готов да даде показания пред който и да е съд по време на открит процес“. (https://www.facebook.com/photo.php?fbid=2437851232916303&set=a.747741671927276&type=3&theater ).

Формулировката на Иван Апаршин, към която Семьонченко се присъединява с нескрит ентусиазъм, всъщност е доста коварна. В нея се съдържа заплахи в няколоко посоки. В чисто исторически порядък, първата заплаха е насочена точно срещу хората, дошли на власт в Украйна след втория Майдан и Революцията на достойнството. Заплахата е недвусмислено насочена срещу тогавашния председател на Върховната Рада – Турчинов, срещу сегашния председател на Радата – Андрий Парубий, който по това време (в периода 27 февруари – 07 август 2014 година) беше секретар на Съвета по национална сигурност и отбрана на Украйна, и не на последно място срещу Юлия Тимошенко, която беше взела дейно участие в дебатите относно поведението на Украйна по отношение на явната руска агресия в Крим.

Точно Юлия Тимошенко беше застъпила тезата, че украинските лидери в този момент трябва да са „миролюбиви като гълъби“. Към списъка можем да добавим и лидерите на партията „УДАР“ – Кличко и на партията „Свобода“ – Тягнибок, които също са участвали при формирането на украинската позиция в този момент.

Ясно е, че не е чак толкова трудно на тази основа да се отправят мотивирани обвинения дори и в държавна измяна, като се твърди, че с действията и бездействията си един или друг от тези хора е станал причина за загубата на Крим, за ескалацията на напрежението в Донецка и Луганска област и за завземането им от про-руските сепаратисти, подпомогнати ефективно от руската армия.

Подобни дискусии в Украйна се водят много упорито повече от година. В тези дебати има поне две направления. Едното е чисто човешкото желание да се разбере „как стана така”, да се изясни кой и как е сбъркал, за да се стигне до загубата на територии, връщането на които съвсем не се очертава в близка перспектива.

Другото направление обаче е нескритото желание на част от военния елит на Украйна, намирал се на ключови позиции преди Революцията на достойнството, както и на много хора, намирали се на съответните високи позиции в специалните служби, да атакуват загубата на Крим и на териториите в Източна Украйна. За тези висши военни и деятели на спецслужбите, които са загубили ръководните си функции точно около и / или поради Революцията на достойнството е изключително удобно да раздухват дискусията на тема „Кой предаде Крим, Донецк, Луганск и Новоазовск ?”, за да злепоставят хората, които са дошли на тяхно място.

Ако си послужим с известния цитат от Библията, имената на далите интервюта в тази посока са Легион. Достатъчно е човек да се „поразходи” из украинския Интернет и ще открие какво ли не. Ще открие обидени военни, разузнавателни и контраразузнавателни дейци. Ще открие и що-годе обективни анализи, които обаче винаги завършват с купчина камъни в градинките на Турчинов и на Юлия Тимошенко. Желанието за реванш на мнозина „изпаднали в Б група” дейци на силовите ведомства в Украйна, чудесно се съчетава с желанието на цялото общество да знае поименно виновниците за военните и политически поражения на Украйна от 2014 година.

И понеже няма как да се пришие на Порошенко вина за загубата на Крим или за поражението при Иловайск (Порошенко положи клетва като президент на Украйна на 07 юни 2014 г.), от отбора на Зеленский се сещат да питат и за „поражението при Дебалцево”. Тук вече става дума за дребната но ефикасна подлост, умишлено заложена в дискусията на събитията около боевете при Дебалцево.

Не всеки в България си спомня в подробности за войната в Източна Украйна, затова ще поясним събитията с няколко изречения. Дебалцево е гара на железопътната линия Донецк – Луганск. През късното лято на 2014 година, украинската армия предприе мащабно настъпление срещу сепаратистите в Донецка и Луганска област. Последните бяха подпомагани както от руски доброволци, така и от редовни руски части.

В резултата на тази офанцзива беше освободена значителна част от територията ан Донецка и Луганска област, украинската армия се оказа в предградията на Луганск и почти обкръжи Донецк. Крахът на „Руската пролет” беше съвсем предстоящ и тогава руската страна се включи много по-активно в боевете с няколко батальонно – тактически групи от редовната руска армия. На украинците беше нанесено много тежко поражение при Иловайск, след което интензитетът на бойните действия значително спадна.

Точно в рамките на споменатото по-горе настъпение, украинските войски успяха да превземат Дебалцево на 28 юли 2014 година и да прекъснат железопътната връзка между Донецк и Луганск. Образува се дълбок „клин” във фронта на сепаратистите и техните руски съюзници. Това положение на фронта се задържа до месец януари 2015 година, когато бойците на самопровъзгласилата се ДНР, заедно със съответната руска подкрепа започнаха общо настъпление срещу Дебалцево.

Боевете при Дебалцево се предхождаха от своеобразен „отвличащ маньовър” с щурма на летището на Донецк, отбранявано с изключителна упоритост от украинците. В крайна сметка, ДНР-овците, заедно с чеченски наемници превзеха летището, но то беше напълно разрушено, а украинските му защитници получиха прозвището „киборги”, заради изключителната си твърдост.

Самите боеве при Дебалцево, съвсем нямаха за украинската страна катастрофалния характер на битката за Иловайск. Тънката особеност при тези боеве беше, че част от сраженията протекоха, докато в Минск Путин, Порошенко, Меркел и Оланд водеха преговори, които ще бъдат окачествени като „най-дългите преговори с участието на държавни глави в най-новата история на човечеството”. Участници в преговорите свидетелствуваха, че Президентът Порошенко почти на всеки 15 минути е излизал от залата на преговорите, за да се осведомява лично за хода на бойните действия.

Боевете при Дебалцево се превърнаха и в една от най-яростните битки на пропагандната война, водена около събитията в Украйна през последните пет години. „Управниците” на самообявилата се ДНР отказаха да спрат боевете, въпреки срещата в Минск, защото Дебалцево било тяхна „вътрешна територия” и мирните преговори не се отнасяли за него. Путин и особено външният министър Лавров през цялото време разпространяваха фалшиви новини за „обкръжаването” и за „разгрома” на украинците при Дебалцево.

Всъщност, фактите сочат, че бойците на ДНР се сражаваха със солидна руска помощ. Сред руските военни, сражавали се при Дебалцево има дори значителен брой срочно служещи (Виж примерно: https://www.novayagazeta.ru/articles/2015/03/02/63264-171-my-vse-znali-na-chto-idem-i-chto-mozhet-byt-187 ). В Интернет бяха излъчени доста кадри на бойни машини от редовната руска армия, които се бият при Дебалцево. (https://militarizm.livejournal.com/74351.html ) Някои от тях дори не бяха успели да заличат добре опознавателните си знаци.

Поредица от публикации изясняват принадлежността на дошлите на помощ руски войници към части на руската армия от Далечния Изток. (https://censor.net.ua/photo_news/331573/nikakoyi_tsenzury_material_byl_nekorrekten_redaktsiya_novoyi_buryatii_vyrezala_iz_tiraja_polosu_pro), (https://censor.net.ua/news/331254/mat_obgorevshego_pod_debaltsevo_tankistaburyata_on_nahoditsya_v_tyajelom_sostoyanii_minoborony_rf_ne), (https://censor.net.ua/photo_news/327778/po_sledam_rossiyiskih_tankistov_na_donbasse_vyyavlen_komandir_obgorevshego_buryata_spartak_tipanov_fotoreportaj ).

Сепаратистите и руснаците успяха в крайна сметка да превзем Дебалцево. Те обаче не можаха нито да обкръжат, нито да пленят украинците там. Това се признава и от руски специализирани източници. (Виж в: „Оттер Кирилл, Танковый бой под Дебальцево стал адом для ВСУ”, Военное обозрение, Мнения, 20 февруари 2015 г., https://topwar.ru/69410-tankovyy-boy-pod-debalcevo-stal-adom-dlya-vsu.html; статията започва с думите: „Град Дебалцево, за който през последните дни се водиха тежки боеве, окончателно премина под контрола на опълченците. Украинските военни с бой и загуби излязоха от образувалия се котел”).

Нещо повече – поради много ефикасните действия на артилерията на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), при Дебалцево се образува своеобразно руско танково гробище, кадрите от което обиколиха света. (https://uapress.info/ru/news/show/60233 ).

Боевете при Дебалцево предизвикаха и своеобразна криза в отношенията между самообявилите се ДНР и ЛНР. За ръководството на донецките сепаратисти, превземането на Дебалцево беше въпрос на живот и смърт. За про-руските сили в Луганск, боевете за Дебалцево се оказаха последна грижа и те отказаха да изпратят подкрепления на „братската Донецка народна република”. Наложи се, военното командуване на ДНР да спешава танкисти за участие в уличните боеве в Дебалцево – факт, който беше регистриран дори и от медиите на сепаратистите. („Как брали Дебальцево. Точка зрения участника процесса”, 24. 03. 2015, 14:03:00, виж в началото на раздела „Вместо пролога, просто для понимания”, https://kenigtiger.livejournal.com/1555422.html) Тези събития доведоха до явна конфронтация между вече покойния „вожд” на ДНР – Захарченко и лидерът на ЛНР - Плотницкий. Резултатът беше отстраняването на лидера на ЛНР и „присаждането” на по-приемливи за Донецк ръководители в Луганск. (https://meduza.io/feature/2017/11/24/stydnye-voprosy-pro-dnr-i-lnr-chem-oni-voobsche-otlichayutsya-chto-tam-proishodit )

В крайна сметка, Дебалцево падна и това беше повод за неуморни информационни спекулации и твърдения за Дебелцевски „чували” и „котли”. За разлика от Иловайската катастрофа обаче, в случая с боевете при Дебалцево става дума най-вече за разпространяване на пропагандни „фейкове”, а не за обкръжаване, да не говорим за ликвидиране на украинска войскова групировка.

Нещо повече, боевете при Дебалцево обезкървиха до такава степен сепаратистите от ДНР (въпреки надлежната помощ с бойна техника и личен състав от другата страна на границата), че от тогава до сега настъпателният им порив секна. Някой би казал, че това се дължи на Минските споразумения, но точно боевете при Дебалцево показаха, че когато имат преимущество и се чувстват силни, про-руските сепаратисти в Донецк не се интересуват от никакви споразумения. За тях не е проблем да обявят който и да е участък на фронта за „своя вътрешна територия”, както стана през януари – февруари 2015 година.

В Украйна, най-съществената критика към ВСУ при боевете за Дебалцево, беше свързана точно с неизползуването на изтощението на отрядите на самообявилата се ДНР. ВСУ бяха критикувани за това, че не успяха да организират контранастъпление, което да доведе до превземането на важния населен пункт Горловка. За военна катастрофа при Дебалцево никой не е говорил, освен разбира се руските медии, а каквото и да е сравнение с Иловайск е съвършенно неуместно.

И сега чуваме, че на обществото щяла да бъде представена „цялата истина” за боевете при Дебалцево. Не е нужно човек да е особено мнителен, за да се явят съмнения, че някой ще се опита да докаже личната вина на досегашния президент за загубата на Дебалцево и за възстановяването на пълния контрол на про-руските сепаратисти върху железопътната линия Донецк – Луганск. Ако разбира се, не става дума за ежби на ниво висш команден състав във ВСУ, полетът на фантазията на „отбора на Зе” най-вероятно ще ни сервира подобен следизборен сериал.

 

Съдиите взели решението за национализация на „Приватбанк” искат „импичмънт” на Порошенко

Съдиите, които са взели решението за национализирането на „ПриватБанк“ се обърнаха към Висшия съвет по правосъдието (ВСП) с молба да бъде инициирана процедура за „импичмънт“ на президента на Украйна Петро Порошенко. За това услужливо съобщава самата прес служба на Окръжния административен съд на 23 април 2019 година. Също така, съдиите помолили ВСП да предприеме мерки за осигуряване на тяхната защита от „произволните и противоправни действия на ръководството на държавата“, а прес службата не пропуснала да цитира тази молба.

Прес службата на ВСП също така информира широката публика, че съдийската колегия заявила за натиск от страна на държавното ръководство и се е обърнала към Главната прокуратура и към Държавното бюро за разследвания с молба да се започне наказателно производство срещу Порошенко, а съща така и срещу министъра на правосъдието Павел Петренко и срещу ръководителя на Националната банка Яков Смолий, заради тяхното вмешателство в работата й.

„Съдиите молят да се започне досъдебно производство по отношение на държавния глава, министъра на правосъдието и председателя на Националната банка на Украйна (НБУ) чрез внасяне на съответните сведения в ЕРДР (Единен регистър на досъдебните разследвания), в резултат на което виновните лица ще бъдат привлечени под наказателна отговорност“, се казва в прес съобщението. (Судьи, которые принимали решение по „ПриватБанку“, потребовали инициировать процедуру импичмента Порошенко, Гордон, 23 апрель 2019, 12:54, https://gordonua.com/news/politics/sudi-kotorye-prinimali-reshenie-po-privatbanku-potrebovali-iniciirovat-proceduru-impichmenta-poroshenko-909689.html ).

Съдиите твърдят, че държавното ръководство е направило изявления, които представляват „пряка заплаха за съдебната система на Украйна“. „Коментирайки решенията на съдиите, изпълнителната и законодателната власт са длъжни да избягват критика, която може да накърни независимостта на съдебната власт или доверието на обществото към нея“ е казано в заявлението на съдиите.

„ПриватБанк“ е най-голямата търговска банка в Украйна. Тя беше национализирана на 19 декември 2016 година. Бившият акционер в банката – Игор Коломойский многократно е заявявал, че след президентските избори се надява да получи компенсация заради национализацията на „ПриватБанк“ – „в един или друг вид“. Също така Коломойский е давал да се разбере, че не смята да си връща собствеността и прекия контрол върху банката, но иска да получи 2 милиарда американски долара от капитала на банката.

Игор Коломойский е един от най-богатите украински граждани, съсобственик на бизнес групата „Приват“. Според списание „Новое время“, той заема пето по ред място сред най-богатите украински граждани със своето състояние, което в момента е около 1,6 милиарда долара. Коломойский подкрепи втория Майдан и Революцията на достойнството и участва дейно в отразяването на агресията срещу Украйна в нейните източни области. През 2014 – 2015 година, той ръководеше Днепропетровската областна държавна администрация, но поради възникнал конфликт с президента Порошенко, подаде оставка и замина зад граница. До скоро живееше в Швейцария и Израел, но се завърна в Украйна след президентските избори. Той заяви, че ще се върне в Украйна след официалното встъпване в длъжност на Зеленский.

На 18 април 2019 година, буквално миг преди да се проведе втория тур на президентските избори, Киевският окръжен административен съд удовлетвори иска на Коломойский срещу Националната банка на Украйна (НБУ) и срещу правителството. С решението на съда на практика се признава незаконността на национализацията на „ПриватБанк“. В НБУ заявиха, че ще обжалват това решение. Министерството на финансите на Украйна също заяви, че ще подаде апелативна жалба срещу решението на Окръжния административен съд.

На 24 април 2019 година, депутатът от Върховната Рада, принадлежащ към групата на Блока на Петро Порошенко – Алексей Гончаренко окачи на вратите на Мариинския дворец в Киев, рлакат, на който е изобразена целувка между новоизбрания президент Владимир Зеленский и украинския финансов „могул“ – Игор Валериевич Коломойский. За съжаление, най-младите най-вероятно няма да забележат, че плакатът всъщност е реплика на много по-стара снимка, на която съветският лидер Леонид Брежнев се целува по почти еротичен начин с лидера на тогавашната Германска демократична република – Ерих Хонекер. Самият Алексей Гончаренко написа във Фейсбек профила си:

„Представих пред Мариинския дворец картината с целувката на Зеленский и Коломойский. Избраха за президент Зеленский, но кой реално е президент? Това е въпросът. Аз така разбирам нещата – Мариинският дворец ще бъде преименуван на Коломойски дворец. И ще си заживееем. Сам по себе си, със своята целувка Зеленский връща към живот Коломойский. Чакаме сега, какви контрибуции ще заплати народът на Украйна на Игор Валериевич“. (https://www.facebook.com/alexeygoncharenko/posts/2305836976122193 ).

По време на кампанията за президентските избори, президентът Порошенко многократно заявяваше, че в случай на победа на Владимир Зеленский на изборите, Коломойский възнамерява да си върне собствеността над „ПривтБанк“ и Украйна ще бъде заплашена от икономическа криза. Междувременно, на 19 април 2019 година, НБУ съобщи, че Окръжният съд се е произнесъл с още едно решение срещу държавата по повод национализацията на „ПриватБанк“.

Тук коментарът трябва да е съвършенно лаконичен. Уплашени до смърт, че на власт идва човек, който е смятан за протеже на Коломойский, съдиите взели решението за национализацията на „Приватбанк” хвърлят сред обществото бомбастичното искане за „импичмънт” на Президента Порошенко. Не става ясно за кога ще „импичват” Порошенко, след като встъпването в длъжност на Зеленский е предстоящо, но важното е да се направи добро впечатление на новата власт.

 

Някои непретенциозни заключения

Сходствата между цели етапи в развитието на политическия процес в Украйна и в България е несъмнено. Близката менталност на двата народа и редица сходства в исторически и геополитически план, предопределят тези сходства.

Днес, след избирането на Владимир Зеленский за президент на Украйна, изхождайки от българския исторически опит, бихме могли да очакваме няколко неща.

На първо място, ще има мощен тласък към отричане на всичко, направено по времето на президентството на Порошенко. Определени сили ще се опитат да пренасочат тази „вълна на отричане” към всичко, произлязло като резултат на Революцията на достойнството.

От друга страна, историческият опит сочи, че инерцията на сродни обществени промени е огромна. Споменатите промени може и да не са свързани с толкова жертви, колкото Революцията на достойнството, но са с подобен емоционален заряд. Тази инерция ще продължи да тласка Украйна към членство в ЕС и в НАТО, подкрепяна от силни обществени настроения.

Самият Зеленский, подобно на Симеон Сакскобургготски през 2001 – 2005, а и подобно на Сергей Станишев през 2005 – 2009 година ще бъде принуден да следва тази посока на обществените настроения. Да се отрече приносът на Порошенко за оцеляването на украинската държавност, за развитието на въоръжените сили на Украйна, за провеждането на определени реформи в страната е много лесно. Не е никак лесно обаче да се застане на пътя на набралото скорост ДОизграждане на украинската нация и срещу течението в ДОсъграждането на украинската държавност.

Още повече, че за разлика от страните от ЕС, където се води политическа битка между про-европейските сили и националистическите формации от различни нюанси, в Украйна между про-европейците и националистите има много повече допирни точки и несравнимо по-голямо поле за сътрудничество.

Затова Зеленский и неговите ментори, които да са те, ще бъдат изправени пред необходимостта да следват принципната философия на политиката на Порошенко, поне що се отнася до европейската и евро-атлантическата перспектива на страната. Обещанията за бързо приключване на войната в Източна Украйна също вече са история. Зеленский и компания, поне за сега се върнаха в официалното русло на досегашната украинска политика. Ако излязат от него, има огромен шанс да излязат и от политиката като цяло.

Българският исторически прецедент от 2001 година показва, че „вулканичното изригване“ на новата политическа сила, дошла да отстрани реформаторските сили от властта, трая доста кратко. За около шест месеца, Националното движение Симеон Втори буквално се срина в очите на избирателите. И тогава, както и сега (на президентските избори) в Украйна, реформаторските сили бяха на второ място, с много по-слаб резултат, но все пак – втори. Ако на шестия месец от управлението на НДСВ, демократичната опозиция в лицето на Обединените демократични сили (ОДС) беше предизвикала парламентарна криза, може би щеше да се стигне и до предсрочни избори.

Тогава обаче, политическата сила, елиминирала реформаторския фактор от изпълнителната власт в България, ползува един неочакван бонус, който Зеленский днес със сигурност няма. През 2001 година, лидерът на ОДС – Иван Костов, който беше министър-председател от 1997 до 2001 година, изпадна в странна психологическа депресия, която се трансформира в политическа депресия за ръководената от него демократична коалиция. Иван Костов просто замлъкна, престана да комуникира с обществеността и по този начин даде огромно предимство на своите собствени екзекутори.

Отделен въпрос е, че на няколко пъти и по време на управлението на НДСВ, начело със Симеон Сакскобургготски и на така наречената тройна коалиция (БСП, НДСВ и ДПС), начело със Сергей Станишев, опозицията в България спираше свои настъпления срещу управляващите в името на политическата стабилност, заради лелеяното и очаквано влизане в ЕС.

Подобен политически комфорт със сигурност няма да бъде осигурен на Зеленский. По всичко личи, че Порошенко няма намерение да изпада в никакви депресивни състояния, нещо повече, той вече заяви намерението си да продължи политическата си битка на предстоящите парламентарни избори с поглед към следващите президентски избори. (https://gordonua.com/news/politics/poroshenko-gospod-pomozhet-i-ya-vernus-na-dolzhnost-prezidenta-924463.html ). Последва участието на партията на Порошенко – „Европейска солидарност“ на предсрочните избори за Върховна Рада на Украйна, както и едно фундаментално негово интервю през „Украинска правда“, от което се вижда, че той и политическата му сила тепърва ще играят важна роля в Украйна. (https://www.pravda.com.ua/articles/2019/08/1/7222417/ ).

Дори и най-яростните противници на Порошенко, които взеха най-дейно участие в създаването на общия фон за изборите на тема „Цялата власт е корумпирана и за това е виновен Порошенко“, признават, че досегашния президент на Украйна е не просто много опитен политик, но е и изключително корав боец. Едни изтъкват, че Порошенко „има много здрав гръбнак“, други изтъкват, че „той има топки“.

Дори и менторът на Зеленский – бизнесменът Игор Коломойский, в интервю за руската информационна агенция РБК, на въпрос за оценката му за президентския мандат на Порошенко, отговори много ясно: „Ами, с основната задача той се справи – спаси страната от Вас. Когато дойде на власт, Крим вече го нямаше, Донбас вече беше завзет де-факто. Той спря агресията. Аз мога да го критикувам както искате, но не и пред Вас. Ние вътрешно ще си изясним нещата сами“. (https://www.rbc.ru/politics/06/08/2019/5d42dbad9a7947887624fff0 ).

На всички е ясно, че в този случай, нещата в Украйна няма да се развият, както в България. Новата власт няма да получи обидено мълчание като подарък от старата власт. Напротив, политическото състезание ще продължи и по принцип това ще бъде добре за политическите процеси в Украйна. Важното е да не се стига до самоцелни разрушителни действия, каквито през последните дни не липсват.

Стратегията на Порошенко и съмишлениците му беше формулирана от представителката на досегашния президент във Върховната Рада, по време на брифинг в парламентарните кулоари:

„Всичко ще зависи от това, каква позиция ще заеме президентът Зеленский. А ние за сега не чуваме тази позиция. Изборите приключиха, наближава моментът на встъпване в длъжност, става сериозни събития извън границите на Украйна. И ние не чуваме нито една дума от новоизбрания президент … Всичко ще зависи от това, какъв курс ще възприеме отборът на Зеленский. Ако това ще бъде продължаване на курса към европейска идентичност и към евроатлантическия съюз, ние ще го поддържаме конструктивно. Ако видим дори и минимално отстъпление от курса, избран от президента Порошенко и неговия екип, ще заемем конструктивно опозиционно становище по тези въпроси“ (https://www.youtube.com/watch?v=P-ypHV6Yovc  ).

От Блока на Порошенко приложиха и нова за Украйна технология на формиране на партийните листи за предсрочните парламентарни избори, чрез предварителни избори – използваният и у нас в по-стари времена американски специалитет – популярните „праймърийз“. Това беше обявено за първи път в съобщение във Facebook от 23 април 2019 година на Владимир Горковенко - завеждащ отдел в Главния департамент по информационната политика на Администрацията на Президента на Украйна (https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=2193211994049748&id=100000829056947  ).

Очевидно Зеленский и неговият отбор си дават сметка, че ако не са особене внимателни ще дадат много козове на опонентите си и ще бъдат бити на територия, на която Порошенко се чувства изключително удобно, поради личния си принос за оцеляването на украинската държавност и за нарастването на отбранителния потенциал на Украйна. Символичен е фактът, че на Зеленский му се наложи да смени името на страницата си във Facebook и тя вече е на украински и се нарича „Володимир Зеленський“.(https://hromadske.ua/posts/vladimir-teper-volodimir-zelenskij-zminiv-imya-u-facebook ).

Една от първите бързи схватки между новия президент и силите на Порошенко във Върховната Рада бяха опитите за искане на оставка на председателя на Парламента – Парубий и за предизвикване на предсрочни избори. С оставката на Парубий, Зеленский не успя, но победи в по-важната битка за разпускането на Радата и за предизвикване на предсрочни парламентарни избори. По последния въпрос, Зеленский получи известна помощ и от средите на украинското правосъдие.

За голямо съжаление на украинците, имаме основание да смятаме, че състоянието на тяхната съдебна власт е плачевно – в сравнение с него, българското правосъдие изглежда безкрайно честно и неподкупно. Така че, в пътя на Украйна към НАТО и най-вече към ЕС ще наблюдаваме повторение на един стар, леко втръснал на публиката но изключително важен сюжет – опитите за реформиране на съдебната власт. Ако самите украинци не се сетят за тази необходимост, то от Брюксел ще ги подсетят … 

Публикувана в Гледища

Украинският милиардер Петро Порошенко печели 53,86% от гласовете на президентските избори в Украйна, предаде РИА Новости, позовавайки се на резултатите след преброяването на 50,26% от бюлетините.
Според резултатите бившият премиер Юлия Тимошенко е събрала 13,1% от гласовете на избирателите. Трето място заема лидерът на „Радикалната партия” Олег Ляшко с 8,48%.
След обявяването на екзит-половете Порошенко отново се ангажира да продължи проевропейския път на Украйна и да възстанови мира и спокойствието в източните региони. Той каза, че е готов да започне диалог със сепаратистите в Източна Украйна и че тези, които оставят оръжието, ще бъдат амнистирани. Порошенко изтъкна необходимостта от предсрочни парламентарни избори тази година. Той заяви, че никога няма да признае "окупацията на Крим" от Русия и че "суверенитетът и териториалният интегритет" на Украйна са първостепенни за него.

Публикувана в Свят

Лидерът на партия Батькивщина и кандидатът за президент на Украйна - Юлия Тимошенко призова  доброволци да се включат в Общонационалното съпротивително движение.

Публикувана в Свят

По време на пресконференция в Киев, Юлия Тимошенко обяви кандидатурата си за президентските избори, които ще се проведат на 25 май 2014 година.

Публикувана в Свят

Продължаваме с хрониката на събитията в Украина, които „изправиха на нокти“ цяла Югоизточна Европа, страните от ОНД, а вече може би и цяла Европа. Продължение от: http://www.svobodennarod.com/world/4401-ukraina-demokratichna-revolyutziya-grazhdanska-voina-ili-voina-s-rusiya-chast-1.html

 

22 февруари 2014 г., 04:51 Киевско време

 

Нощта на 21-ви срещу 22-ри февруари 2014 г., е повече от гореща и събитията се движат с шеметна бързина. Радикалните протестиращи от така наречения „Правий сектор“ призовават „Партията на регионите“ и „Комунистическата партия на Украина“ да бъдат спрени с „всякакви методи“. (Названието  на радикалите от „Майдана“ е „Правий сектор“ на украински или „Правый сектор“ на руски. В названието има очевидна игра на думи, тъй като то може да се възприема и като „Десният сектор“ и като „Секторът, който е прав“). На съвестта на „антиукраинските сили“ (за каквито са определени ПР и КПУ) лежат многочислени нещастия на украинския народ.

За това заявява в своя „Фейсбук“ профил лидерът на радикалите – Дмитрий Ярош и изявлението му незабавно е подхванато от интернет медиите в Украина. (http://gordonua.com/news/maidan/Pravyy-sektor-prizval-lyubymi-metodami-likvidirovat-PR-i-KPU-10916.html ).

 

Ръководителят на „Правий сектор“ е написал следното за визираните от него две политически формации:

 

Първата (Партията на регионите, б. ред.) е ядрото на днешния криминално-олигархичен режим и слята с държавния апарат, тя на практика осигурява господството в страната на отчетливо авторитарна диктатура. Втората, (Комунистическата партия на Украина, б. ред.) е правоприемница на окупаторите – болшевики и днес представлява важен елемент на престъпната олигархическа система“.

 

Централният щаб на „Правий сектор“ е отдал заповед на всички свои местни отряди да приложат максимум усилия за „ликвидиране на антинародните, престъпни групировки“.

 

При това, трябва да се действува с всички достъпни методи“ е подчертал Дмитрий Ярош. Той също така е призовал и привържениците на „Правий сектор“ да действуват по аналогичен начин и по възможност да прекратяват дейността на посочените политически „групировки“.

 

От трибуната на „Майдана“, Дмитрий Ярош е заявил, че нито едно държавно учреждение няма да бъде предадено на властите, докато не бъде изпълнена волята на „Майдана“. Договореностите, които бяха постигнати между властта и представителите на опозицията на отговарят на стремежите на „Майдана“ е заявил в емоционалното си слово Дмитрий Ярош.

 

22 февруари 2014 г., 05:45 Киевско време

 

След изявлението на Дмитрий Ярош, украинската публика, която едва ли е спала много през тази нощ е развълнувана и от изявление на министъра на външните работи на Швеция – Карл Билдт, който написва в профила си в Twitter:

 

Сега е потвърдено, че Янукович се е опитал да хвърли армията срещу протестиращите. Същото той е искал да направи още през 2004 г., но тогава са го спряли”. Съобщението е излъчено в 05:00 часа сутринта, като външният министър на Швеция съобщава това твърдение като проверен факт и не добавя нещо повече. Четиридесет минути по-късно, цяла Украина коментира постинга на Карл Билдт (http://gordonua.com/news/worldnews/Bildt-YAnukovich-pytalsya-zadeystvovat-protiv-protestuyushchih-armiyu-10921.html ).

 

22 февруари 2014 г., 05:57 Киевско време

 

Няма десет минути след като изявлението на Карл Билдт е обиколило украинския интернет, изданието INSIDER съобщава, че активисти на „Майдана“ са поели контрола над гишето за заминаващи и над VIP терминала на киевското летище „Жуляны“. Според информацията на INSIDER активистите са блокирали всички подходи към всички терминали на летище „Жуляны“ в 20:00 часа вечерта на 21 февруари 2014 г. (петък). Те издирвали депутати, както и командири и бойци на поделението „Беркут“, които се опитват да напуснат града или страната.

 

Плъховете не летят“ е написано на един от плакатите на активистите, които са блокирали летището. (http://gordonua.com/news/maidan/Aktivicty-kontroliruyut-VIP-treminal-v-aeroportu-ZHulyany-10922.html ).

 

22 февруари 2014 г., 06:45 Киевско време

 

Утрото на 22 февруари 2014 г., съвсем не носи на украинците някакви успокояващи новини. Напротив, намира се руски държавен служител, който артикулира пред топ-международно издание, това за което всички си мислят – че Русия ще воюва за Крим. (http://gordonua.com/news/politics/Financial-Times-Rossiya-gotova-voevat-za-Krym-10905.html ).

 

Журналисти на „Financial Times“ цитират високопоставен руски държавен служител, който ги е информирал следното:

 

Русия е готова да воюва за Крим, за да защити живеещите там етнически руснаци и своите военни бази", е заявил високопоставеният руснак. Той продължил със следните разсъждения:

 

Ако Украина се разцепи, това ще доведе до война. От начало те ще се лишат от Крим, ние ще влезем там и ще го защитим, така както направихме в Грузия“. (Kathrin Hille and Roman Olearchyk, Russia rattles sabre over fate of Crimea, 20 February 2014, 6:50 pm, http://www.ft.com/intl/cms/s/0/84909a9e-9a55-11e3-8e06-00144feab7de.html?siteedition=uk#axzz2u98hwcD7 ).

 

Според „Financial Times“, цитиран от украинските медии, рискът от повторение на грузинския сценарий от 2008 година е възникнал поради това, че безредиците в Украина са изострили междуетническите конфликти в Крим. 60 на сто от населението на полуострова са етнически руснаци, останалите 40 процента са украинци и кримски татари се отбелязва в статията на финансовото издание.

 

Говорителят на Кримския парламент – Владимир Константинов е заявил на 20 февруари 2014 г., че не изключва възможността за излизане на Крим от състава на Украина:

 

Възможно е. Ако страната се разпадне. Всичко отива натам“, заявил е той.

 

В частни разговори, много руски държавни служители и политически дейци подчертават, че Украина влиза в сферата на влияние на Русия.

 

Ние няма да позволим на Европа и на САЩ да ни отнемат Украина. Бившите съветски републики са единно семейство“, е заявил пред журналистите от „Financial Times” руски дипломат.

 

Те (ЕС и САЩ, б. ред.) смятат, че Москва е все така слаба, както в началото на 90-те години, но това не е така“.

 

Според финансовото издание обаче, изявленията на говорителя на Кримския парламент са били приети неедноцначно. Лидерът на Меджлиса на кримските татари е нарекъл коментарите на Владимир Константинов „предателски“.

 

22 февруари 2014 г., 06:45 Киевско време

 

Почти по същото време, украинските медии препредават съобщение на европейската фондация „European Endowment for Democracy”, поместено във Фейсбук профила на организацията:

 

Фондацията предоставя 150 000 евро в поддръжка на активидстите, които са получили травми или се нуждаят от юридичска подкрепа след жестоката разправа с демонстрантите на Майдана. Активистите и техните семейства ще получат медицинска, юридическа и материална помощ, в това число и за транспортиране на ранените в болници извън Киев“, са заявили от фондацията. (http://gordonua.com/news/maidan/Evropeyskiy-fond-vydelit-postradavshim-aktivistam-150-tysyach-10924.html ).

 

22 февруари 2014 г., 07:30 Киевско време

 

Съботното утро продължава да поднася на украинците информация от всички краища на света, от която струи очакване за разпадане на Украина, за „федерализация“ и какво ли още не.

 

Сред тях е малко закъснялата вече публикация на Фред Уейр в „Крисчън сайънс монитор“, в която се говори за намеренията на Кремъл по отношение на Украина, като се привеждат становищата на различни анализатори и политолози.

 

Според статията, след като поредното договорено примирие в Киев се разпада (статията най-вероятно е написана преди подписването на споразумението, на което гаранти са европейските минситри, пристигнали в Киев, б. ред.), в Москва руските лидери вече не могат да скрият досадата си от президента Виктор Янукович, който нито може да постигне  стабилно споразумение с подкрепяната от улицата опозиция, нито пък да я смачка с груба сила. (Fred Weir, Is Ukraine President losing the Kremlin's cofidence ?, The Christian Science Monitor, 20 February 2014, http://www.csmonitor.com/World/Security-Watch/2014/0220/Is-Ukraine-president-losing-the-Kremlin-s-confidence? ).

 

На първо място се цитира нервната реплика на министър-председателя на Русия, Дмитрий Медведев, който направо заяви:

 

Ние се нуждаем от партньори, които да са в добра форма и от власт в Украина, която да е легитимна и ефективна, така че хората да не си изтриват краката в нея като в изтривалка. ... Украинските власти трябва да се концентрират върху защитата на хората, върху защитата на правоохранителите, които пазят държавните интереси и самите граждани. Само в този случай бихме могли да развием в цялост предвиденото икономическо сътрудничество“, добавил Медведев, изказвайки предположението, че последният транш от 2 милиарда долара от пакета финансова помощ на Русия за Украина, (който се състои от 15 милиарда долара), може да бъде задържан.

 

Според експертите, в Кремъл спешно претеглят шансовете си, докато правителството на Янукович се разпада. Някои от тях изказват предположението, че вероятно остават броени дни, ако не и часове, докато сегашният президент бъде принуден да избяга от Киев и да се опита да възстанови правителството си на друго, по-спокойно място, като Харков или Донецк, отбелязва Фред Уейр. (Междувременно, Янукович вече беше отлетял към Харков, където беше свикан конгрес на депутатите от източните региони и от Крим).

 

Това би означавало истинско разпарчетосване на страната на отделни административни зони, начело с политическите сили, верни било на проевропейското протестно движение, било на проруското правителство на Янукович“ се казва в статията.„От гледна точка на Русия, Янукович е допуснал съдбоносна грешка, че не е смазал това възстание още в зародиш. И както стана ясно, той не е в състояние да сключ сделка с опозицията“ е заявил пред „Christian Science Monitor“ колумнистът на вестник „Коммерсант“ - Сергей Строкань.

 

Кореспондентът на „Christian Science Monitor“ цитира и мнението на политолога Андрей Пиотковский:

 

Създаването на хаотична ситуация и насилието, вършат работа на кремъл, давайки повод за руска намеса и за разделяне на Украина. Именно такъв сценарий излиза на дневен ред: да се раздели Украина и да се придърпат източната част на страната и Крим обратно в руската орбита“.Фред Уейр цитира и мнението на генералния директор на руската „Агенция за политически и икономически комуникации“ - Дмитрий Орлов, според когото президентът на Русия Владимир Путин и най-близките му съветнци все още се надяват, че ситуацията ще се стабилизира.

 

Но освен Путин и Медведев, в руския политически елит има група, която настоява за по-твърди действия от страна на Москва“, пояснява политологът. „Сега всичко ще зависи от това, ще успеят ли украинските власти и лидерите на опозицията да се отдръпнат от ръба на пропастта и да сключат своего рода сделка“.

 

22 февруари 2014 г., 07:42 Киевско време

 

По-оптимистично е отекнало, разпространеното по горе – долу същото време изявление на Председателя на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (OSCE) – Дидие Буркхалтер (Didier Burkhalter), външен министър на Швейцария. Изявлението, което е от предишния ден включва задължителните протоколни приветствию към старните, постигнали споразумението, подписано с посредничеството на европейските министри.

 

Споразумението е важна стъпка в посока на слагане край на насилието и разрешаването на конфликта“, заявил е Буркхалтер. Той е призовал всички страни в конфликта да осигурят неговото прилагане на практика и да се придържат към постигнатите договорености. (Виж в официалния сайт на ОССЕ: http://www.osce.org/cio/115559 ).

 

Буркхалтер е отбелязал особения принос на външните министри на Полша, Германия и Франция, както и на специалния пратеник на Руската федерация. Той е потвърдил, че ОССЕ (OSCE) предлага своята подкрепа и експертиза при прилагането на споразумението.

 

Председателството на ОССЕ разглежда различини възможности да подкрепи прилагането на споразумението. Аз отново потвърждавам готовността на ОССЕ да подпомогне Украина по всякакъв възможен начин, включително чрез наблюдение на изборите и чрез полагане на усилие за разкриване на фактите за насилие и нарушаване на човешките права. Като се има пред вид необходимостта да се изгради наново доверие между всички ангажирани в конфликта страни, може сериозно да се разглежда ролята на ОССЕ като наблюдател и гарант за прилагане на конкретните стъпки, договорени между страните по споразумението, който не е обвързан с никоя от страните“.

 

22 февруари 2014 г., 07:46 Киевско време

 

Докато хората още четат изявленията на Буркхалтер в украинския интернет и долита нова новина, която ще доведе до доста продължително търсене на местонахождението на президента Янукович.

 

Оказва се, че по данни на справочната служба на авиовъзела, служебният самолет на президента на Украина – Виктор Янукович ... не е кацал на Харковското летище. Сензационната новина е пусната от Лента.РУ (Виж: http://lenta.ru/news/2014/02/22/harkov1/ ), като медията се позовава на ИТАР-ТАСС.

 

Според пуубликуваното в Лента.РУ, справочната службана авиовъзела е дала тази информация на ИТАР-ТАСС в събота сутринта на 22 февруари 2014 г. Междувременно, „Интерфакс“, позовавайки се на независим източник, съобщава за пристигането на Янукович в Харков.

 

Тези противоречиви съобщения предизвикват голямо объркване, защото по-рано голям брой средства за масова информация съобщават, че Янукович и най-приближените му спешно са напуснали Киев през нощта на 22 февруари в посока Харков. Очакваше се там той да вземе участие в конгрес на депутатите от югоизточните области на Украина, организатор на който е общественият съюз „Украински фронт“. За провеждането на конгреса с не съвсем ясна цел, съобщава и харковският губернатор Михаил Добкин.

 

Организацията „Украински фронт“ беше създадена на 01 февруари 2014 г., на основа на Партията на регионите и на няколко десетки обществени организации. Според заявленията на същия губернатор Добкин, фронтът ще „чисти“ Украина от тези, които са дошли с „окупационни планове“. (Виж: http://lenta.ru/news/2014/02/01/front/ ). Учредяването на „Украински фронт“ става по време на извънреден конгрес на „Партията на регионите“, провеждан в Харков.

 

Предложението да се създаде такъв „фронт“ е било дадено от ръководителя на управителния съвет на „Съюза на ветераните от Афганистан“. Участниците в извънредния конгрес на Партията на регионите го подкрепили единодушно. На този извънреден конгрес участвували ръководителите на първичните партийни организации на Партията на регионите, на борй около 6000 души и представители на около 50 общестевни орагнизации.

 

22 февруари 2014 г., 09:12 Киевско време

 

Докато медиите се занимават с обявения на предишния ден национален траур заради жертвите на „Майдана“ и със съобщенията за нощни престрелки около блокпостове на опозицията в покрайнините на града, в един момент започва преброяването на съборените паметници на Ленин.

 

Оказва се, че през предишното денонощие са съборени паметниците на Ленин в Днепропетровски, в Полтава и в Чернигов. Най-трудно станало събарянето на статуята ан вожда на световния пролетариат в Днепропетровск, което продължило до късно през нощта. Около паметника се събрало огромно множество, което през цялото време пяло химна и сканидирало „Слава на Украина“. Интернет медиите се надпреварват да качват видеофилми със събарянето на въпросните паметници, но първи са от ЛIГА.Новости (Виж: http://news.liga.net/news/politics/986558-video_snosa_statuy_lenina_v_dnepropetrovske_poltave_i_chernigove.htm ).

 

22 февруари 2014 г., 09:34 Киевско време

 

Половин час преди 10:00 часа, медиите в Украина следят с повишено внимание, започващото заседание на продължаващата извънредна сесия на Върховната Рада. В дневния ред са включени два въпроса: Определяне на датата на предсрочните избори за президент на Украина и оставката на главния прокурор на страната. (http://gordonua.com/news/maidan/Segodnya-prodolzhitsya-ekstrennaya-sessiya-Verhovnoy-Rady-Ukrainy-10933.html ).

 

Активистите от „Майдана“ изискват от народните депутати да разгледат въпроса за незабавната оставка на президента Виктор Янукович. На 21 февруари 2014 г., на „Майдана“ беше заявено, че ако Янукович не съобщи за сотавката си до 10:00 часа на 22 февруари 2014 г., протестиращите ще тръгнат на щурм. Медиите поясняват, че в ултиматума на „Майдана“ не е уточнено, къде точно ще щурмуват протестиращите, но човек не е трудно да се досети за какво става дума.

 

Ултиматумът беше даден, въпреки подписаното на 21 февруари 2014 г., споразумение между опозицията и Янукович за връщане на Конституцията от 2004 г., за сформиране на нов Минситерски съвет и за насрочване на нови президентски избори.

 

22 февруари 2014 г., 09:42 Киевско време

 

Извънредното заседание на Радата още не е започнало, но медиите вече са заляни от нова порция конспиративни теории, обвинения в предателство и лепене на етикети. Тон задава независимият (по украинската терминология – извънфракционен) депутат Олесь Доний. (http://gordonua.com/news/maidan/Doniy-Svobode-vygoden-Prezident-YAnukovich-u-kotorogo-psihologiya-ubiycy-10936.html ).

 

Всеки ден на по-нататъшно пребиваване на Янукович на власт, може да донесе нови и нови жертви“, заявява Олеся Доний.

 

Този човек има психология на убиец. И ако някой мисли, че като му даде време до декември ще го успокои, то той дълбоко греши. Хората могат да ги убиват направо пред входовете на жилищата им. Това може да бъде снайперист или просто бандит. Те никъде не са се дянали – в Киев са си“, убеден е Доний.„Докато Янукович не бъде отстранен от власт, не е емигрирал или не е седнал на подсъдимата скамейка, Украина е в огромна опасност“, добавя той.

 

„Радикалният опозиционер“, както сам се нарича Доний, е доста удивен от поведението на лидерите на трите опозиционни партии, подписали споразумението с Янукович и вижда в това следи от „договорености в сянка“ с президента Янукович.

 

Аз съм крайно от постигането на такъв компромес в кавички между опозицията и властта. Нещо повече – в пленараната зала ме нападнаха депутати от страна на партията „Свобода“, когато излязох с искане за приемане на законодателене акт за отстраняване на Янукович от властта“, разказал Доний специално за електрониня сайт „Гордон“.

 

Това е много странно! Ние не знаем за тайните договорености, но очевидно става дума за създаване на коалиция с ново правителство и нови ръководители на администрацията по места. Очевидно „Свобода“ претендира за някакви кресла и всичко това ще може да продължи, докато Янукович е президент. Ако Янукович не е гарант, това ще означава предсрочни избори не само за президент, но и за парламент. И не е известно, ще попадне ли „Свобода“ в новия парламент. С Янукович те ще имат до декември билет за влизане в правителството. Само с това мога да свържа „антимайдановското“ им поведение“, предположил народният депутат.

 

Според Доний, въпросът за съдбата на Тимошенко е ил повдигнат във Върховната Рада „твърде спонтанно“, а тройка опозиционни лидери нямали особено желание да го разглеждат.

 

Въпросът за декриминализацията на члена, по който е осъдена Тимошенко не е възниквал по време на преговорите, а е възникнал „експромпто“ след изявлениетона независимия депутат Виталий Чудновски. Затова, вечерта Арсений Яценюк е бил принуден да подеме и такава инициатива. Млако хора знаят, че вечерното заседание на сесията в четвъртък се опита да провали лично Олег Тягнибок. По негово предложение, тази сесия трябваше да отпадне. Тягнибок е предложил това лично по време на срещата с Янукович и Рыбак и спикерът на парлмента (Рыбак, б. ред.) се е съгласил.Фактически в момента „Свобода“ и опозицията се опитват да спрат отстраняването на Янукович. Но само Тимошенко да излезе от затвора и тя ще разбие плановете на тези „дзоговарящи се“, които са отишли на съглашения на сянка с Янукович“, заявил Доний.

 

22 февруари 2014 г., 09:57 Киевско време

 

Броени минути преди началото на извънредната сесия, изтича информация за разногласия сред делетатите на Конгреса на юго-източните области и Крим, който трябва да се провежда по това време в Харков.

 

Главният редактор на вестник „Новости Донбасса“ - Алексей Мацука съобщава в своя Фейсбук профил, че част от депутатите от донецката структура на Партията на регионите са решили да не се включат в работата на  Конгреса на депутатите от всички нива от юго-източните области и Крим. (http://gordonua.com/news/politics/ZHurnalist-Macuka-CHast-doneckih-regionalov-ne-poehali-v-Harkov-10937.html ).

 

Много по-интересна е недвусмислената квалификация, която главният редактор на Донбаския вестник употребява за участниците в конгреса в Харков. Той просто ги нарича „сепаратисти“. Всъщност Алексей Мацука написва това, което всички си мислят:

 

По наша информация, част от донецките регионални дейци са се отказали да пътуват за конгреса на сепаратистите в Харков. Имало е организация, Донецката областна организация на Партията на регионите да пътува, но те са я игнорирали. Имаме списъците на тези хора, но няма да ги публикуваме – те ни помолиха за това“, написал Мацука във Фейсбук.

 

(Продължението следва)

Публикувана в Свят

Събитията в Украина се надпреварват с времето в буквалния смисъл на думата. Буквално в рамките на минути стават известни факти, които променят картината пред наблюдателите, стават повод за възникване на надежди, притеснения или на откровени стархове. Времето препуска, а събитията го следват на косъм разстояние.Не би било оригинално, ако изразим неудовлетворение от начина по който се отразяват събитията в Украина в България. Въпреки тяхната огромна важност за бъдещето не само на Югоизточна но и на цяла Европа, интересът към тях е меко казано рехав. Медиите отразяват събитията в Украина фрагментарно, повърхностно и изобщо - „Пет за четири“, ако Сашо Диков ни даде на заем названието на прословутата му рубрика.

 

Може би, съответните главни редактори и пишещите братя ще се извинят с факта, че общественият интерес към всичко, което става извън територията на България е в пъти по-нисък, отколкото към родните злоби на деня. В това твърдение има доза истина. Достатъчно е да се погледне броят на гласувалите в анкетата на „Свобозден народ online“ за събитията в Украина. В момента това са 72 души, а анкетата стои съвсем не от вчера. За сравнение, на въпроса „Мутра ли е Бойко Борисов ?“ са отговорили 3551 души.

 

Въпреки това, недопустимо е събития, които могат да доведат дори до война в непосредствена близост до България и които вече са предизвикали огромно напрежение в района на Черноморския басейн да се игнорират или да се „претупват“.

Публикувана в Свят

Ръководителят на администрацията на президента на Украина Андрей Клюев е провел преговори с лидера на опозиционната партия „Баткившчина” - Юлия Тимошенко за създаване на коалиционно мнозинство във Върховната Рада, съобщи ИТАР-ТАСС.

Публикувана в Свят

„Президентът на Украйна успя да избави страната от заробващите условия на газовите договори, които бяха сключени от бившия премиер Юлия Тимошенко и опустошаваха държавния бюджет”, заяви говорител на управляващата Партия на регионите, след като Янукович се завърна в Украйна с цяла папка прясно подписани документи.

Публикувана в Свят

Няколкостотин хиляди проевропейски демонстранти - според организаторите "към милион" - се събраха в Киев да настояват за оставката на президента Виктор Янукович Той е обвинен, че е "продал" Украйна на Русия. Те поискаха правителството да се разпусне до 48 часа. Сблъсъци с полицията нямаше.Площад "Независимост" (известен също като "Майдан"), както и близките булеварди и улици, почерняха от хора, предаде АФП. Протестиращи украински националисти от партия "Свобода" свалиха статуя на Ленин в центъра на столицата Киев. Те махнаха статуята от нейния пиедестал с помощта на въжета и разбиха главата на Ленин.

Публикувана в Свят

Украинският президент Виктор Янукович не подписа споразумението за асоцииране с Европейския съюз. На срещата във Вилнюс Янукович описа икономическите проблеми на Украйна, включително високата цена  на руския природен газ. След като приключи с разясненията, украинският президент  предложи започване на тристранни преговори между Украйна, ЕС и Русия като  отправи молба към Брюксел да помогне за смекчаване на условията за възможен заем от МВФ, пише вестник Гардиън. Европейските лидери отхвърлиха предложението за преговори, въпреки че германският канцлер Ангела Меркел заяви, че вратата пред Украйна остава отворена.

Публикувана в Свят
Страница 1 от 3