Вторник, 06 Февруари 2018 20:26

Протестът, който никой не отрази*

Този материал вече съм го писал. Но ще го пренапиша като коментар към снимките от протеста ми пред БНР на 26 януари, който не отрази никоя медия. Въпреки, че ги изпратих на агенции, информационни сайтове и прочие. Мога да ги изброя, но необходимо ли е? ( Получава се като "Упражнение по стил" на Реймон Кeнo, 99 вариации за едно и също).

 

Защото в България протестите се превърнаха в далавера и активно мероприятие. Ако не е съгласувано, медиите не ги забелязват или отбелязват. Живковизмът продължава с това изключение, че полицията (с употреба като милицията) няма да те прибере да те бие. Но няма и да те легитимират, ти оставаш без име – макар да и си журналист и писатател. ТЕ определят кой какъв е. TЕ са тези, които сами се нарекоха КОЙ. Ако попаданеш някога в кадър, ще те отрежат. На истинските протестиращи им изключват звука и оставят да се изкажат на “лицата”, по предварителен сценарий.

 

В едно от последните си писма (адресирано е до Димитър Бочев) изключително честният пред съвестта си Георги Марков открива, че можеш само да крещиш на глас пред неколкцина приятели, но не и да публикуваш мнението си в независимите Таймс или ББС. И докато за Запад това може да се сметне за някаква неблагоприятна тенденция, при нашите условия е съвсем груба и бецеремонна стопроцентова практика.

 

Посланието ми беше към всички медии, въпреки, че споменах в него само "обществените". Там абсурдът е очевиден. Моят приятел и съидейник доцент д-р Теодор Дечев (и аз съм бил социалдемократ, в националния комитет на СДП на Иван Куртев) ми възрази:
"Няма картел, а жестока конкуренция между издателствата".

 

Защо да не кажем не само картел, а и мафия. Хареса ми мисълта на Мирослава Кортенска в интервю за "Уикенд" отпреди десетина години , че у нас мафия има във всяка област. Именно тя назначава не само капиталисти, а и "писатели". Може и да има конкуренция за чуждата, преводна литература. Но за българската - не. Картелът започва от издателствата и преминава през печатниците, книжарниците, критиците и медиите. Получава се затворен кръг или канал.

 

Зад девет десети от издаваната българска литереатура стои самофинасиране или спонсорство от олигарсите. Какви издателства тогава имаме, какви пет лева? Те са същински шивашки цехове, работещи на ишлеме. Дори и професори и академици си плащат. Тарифите са няколко. Най-ниската е само отпечатване, а по-високата е с реклама и разпространение. Интересното е, че парите и от западните фондации, и от русофилите-предприемачи отиват при едни и същ кръг от "писатели". Многи приличат на ловните дружинки около Тодор Живков. Това не е ли достатъчно за коментар под снимки?

 

* Заглавието е на редакцията на „Свободен народ онлайн”.

Публикувана в Гледища
Четвъртък, 28 Август 2014 18:35

Инвазия в Украйна

Съобщения, че руски войски са влезли в преки боеве в югоизточна Украйна започнаха да се появяват в руските медии, въпреки че Кремъл многократно отрече, предаде Би Би Си. Вестници и уебсайтове цитират основно украински и западни медийни източници за руската инвазия, но някои започнаха да задават въпроса дали въпроса "води ли Русия война срещу Украйна?".

Много потребители в социалните медии обаче казват, че нямат никакво съмнение, че Украйна е била "атакувана".

В украинския Twitter най-популярните хаштагове са #russiainvadesukraine, #StopPutin и #UkraineUnderAttack.

Русия винаги е отричала твърденията на Киев и Запада, че е изпратила бойци да се сражават на страната на сепаратистите в Украйна. Информацията за активизирането на руски военни при границата с Украйна не отговаря на действителността, заяви и този път говорителят на Путин Дмитрий Песков, цитиран от ИТАР-ТАСС. "Това не са нови изявления, те се правят редовно. Русия редовно опровергава тези информации", заяви Песков.

Съобразявайки се с тази позиция, повечето от основните руски вестници дават приоритет на новини, които не са свързани с Украйна, като например участието на президента Владимир Путин в церемония по откриването на нов футболен стадион в Москва.

Кризата се споменава предимно в коментари по повод проведените във вторник в Минск разговори между президентите на Русия и Украйна. Ръководителят на института по украинска политика Константин Бондаренко пише в "Независимая газета", че тактически Путин е спечелил от срещата. "Той дойде, демонстрирайки, че не е агресор и диктатор (агресорите и диктаторите отказват преговори)".

"Всички ние очакваме медиите да започнат да използват думата "война", докато в момента политиците не въобще не бързат за направят това", възкликна руският коментатор Олег Козирев в Twitter.

Думата с "в" все пак започна да се появява в руските медии, бавно.

Сайтът на либералното радио "Ехото на Москва" я споменава на видно място в новина, озаглавена: "Украинските и западните медии: руските войски завзеха украинския град Новозавоск"

Популярният всекидневник "Московски комсомолец" цитира украински източник и съобщава, че съветник на украинския вътрешен министър е обвинил Москва в започване на "пълномащабна военна операция".

Според опозиционната телевизия "Дожд" пък, неправителственият Комитет на войнишките майки в Русия е направил списък с имената на 400 войници, ранени или убити в съседната бивша съветска република. "Военнослужещи в отпуск"

Руските медии освен това цитират думите на проруския бунтовнически лидер в източна Украйна Александър Закарченко, който заяви пред руска телевизия, че "3-4 хиляди руски граждани се бият в редиците на бунтовниците".

"Ние воюваме ли?", пита в. "Ведомости".

Броят на увисналите във въздуха въпроси за загинали и задържани на територията на Украйна руски военнослужещи достигна критично число. Воюва ли Русия в Украйна и ако да, на какви основания? Ако не, кой е погребан в новите гробове и кой дава показания на разпитите в Съвета по сигурност на Украйна?", пита авторитетното руско издание в редакционен коментар. В югоизточна Украйна руските власти рискуват да повторят грешките на съветските, пише "Ведомости".

"Това е война", съобщава авторитетният руски блогър Андрей Малгин. "Маските паднаха. Никога не е имало някакви милиции или сепаратисти (в Украйна)".

Бившият олигарх Михаил Ходорковски, един от най-яростните противници на Путин, е съгласен с тази теза.

"Ние наистина сме във война с Украйна. Застаряващото ръководство се нуждае от кръв. Ние пазим мълчание, докато погребваме деца и братя. Аз повече няма да мълча", написа Ходорковски в Twitter.

Други участници в социалните мрежи все още имат колебания по повод новините за руско нахлуване в Украйна. "Ясно е, че Русия предоставя материална и друга подкрепа на донецките милиции, но пряка инвазия от (руската) армия все още не е потвърдена", пише в Twitter друг популярен руски блогър – Русмен Адагамов.

Близки на руски военни искат да научат дали те са на мисия в Украйна

Съпругите и майките на руски военни обявиха, че ще протестират, за да накарат руските власти да им дадат обяснения за съдбата на техните близки, които служат в 331-и полк на 98-а въздушно-десантна руска дивизия, предаде Франс прес, цитирана от БТА.

От няколко дни военнослужещите от този полк на дивизията, базирана в руския град Кострома, на около 330 километра северно от Москва, не са давали признаци на живот, разказват техните близки.

Преди два дни украинските власти обявиха, че са заловили десет парашутисти, зачислени именно към тази руска дивизия.

Военните били на украинска територия, на двайсетина километра от границата. Според Русия военните са се озовали погрешка от другата страна на границата. В сряда руските парашутисти бяха прехвърлени в един от киевските изолатори, припомня агенцията.

Роднините на военните от 331-и полк на 98-а въздушно-десантна дивизия разказват, че командирите отказват да дискутират с тях въпроса за съдбата на техните близки.

"Командирите ни казват единствено, че нашите войници не са в Русия", казва Валерия Соколова, съпруга на един от парашутистите от 331-и полк.

Тя разказва, че в сряда в Кострома е пристигнал военен камион Карго-200, с който армията транспортира убити военнослужещи.

Няколко независими медии преди ден съобщиха, че в Северна Русия са се състояли тайни погребения на двама руски парашутисти, които, според техните близки, са били убити в Украйна.

Руските власти проверяват медийните съобщения за погребения на парашутисти, убити при сражения в Украйна, заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. Тези информации "трябва внимателно да бъдат проверени, преди да се правят някакви изводи от тях", добави той.

Киев обвини Русия в директна военна намеса в Украйна. НАТО посочи, че над 1000 украински военни се сражават в Украйна, припомня Франс прес.

Публикувана в Свят

Мария Стоянова е член на Съвета за електронни медии. В интервю за Агенция „Фокус” тя коментира решението на Конституционния съд да обяви за противоконституционни текстовете, които ограничават служители с принадлежност към бившата ДС да заемат ръководни постове в БНР, БНТ и СЕМ. Преди това подобно решение имаше и за БТА.


Г-жо Стоянова, късно в петък излезе решението на Конституционния съд, според което сътрудници на бившата Държавна сигурност ще могат да заемат ръководни постове в СЕМ, БНТ и БНР. Какъв е Вашият коментар?

Мария Стоянова: Българският конституционен съд оставя в своята история една много специална техника на конституционното право - това е техника, която успя да изкара цели две скандални решения. Едното беше за делото „Пеевски”, а другото, което вчера късно беше произнесено от конституционните съдии, е за отваряне на медийния сектор в България за бивши агенти на Държавна сигурност, за отварянето на ръководните постове в българските медии за бившите агенти на Държавна сигурност. Това са хора, които са били част от пропагандната машина на българската политическа партия, хората, които са били част от пропагандната машина на един режим, който беше обрекъл страната ни на изолация, който ни помагаше да живеем така, че да не знаем какво се случва около нас, който ни беше затворил в страната, за да не излизаме. Заради всичко това България до ден-днешен има толкова много проблеми, все още не може да се отърси от миналото си. Сега, благодарение на конституционните съдии, тези хора ще имат законова възможност да заемат ръководни постове в българските медии и дори да контролират и регулират българските медии, което само по себе си е скандално. Да се срамуваш заради другите – такова чувство изпитах, когато разбрах решението на Конституционния съд, но го очаквах, не съм изненадана от него, защото човек като види състава на съда само, му става ясно какво ще бъде решението. А съдиите, които са гласували „за”, и тези, които са гласували с особено мнение, разбират какво имам предвид.

Имаше петиция в интернет пространството, която Вие подкрепихте и в която призовахте конституционните съдии да се вслушат в мнението на гражданското общество и да не допускат обратно сътрудници на бившата Държавна сигурност в ръководните органи на медиите. Взета ли беше тя предвид?

Мария Стоянова: Не. Тя остана само една капка в пространството, за мое голямо съжаление. Ние като общество закъсняхме, забавихме се да решим въпроса с бившите кадри на Държавна сигурност. Имам предвид онези, които са доносничели зад гърба на другите, онези, които са сплетничили, интригантствали зад гърба на другите, онези, заради които други хора са страдали. Имам предвид тези доносници на Държавна сигурност - нещатните и щатните, заради които цели семейства са станали жертва на този режим. Аз не смятам, че такива хора трябва да имат място в българските медии и то в ръководството на националното радио, националната телевизия, още по-малко в регулатора. Смятам, че в двадесет и първи век ние имахме шанс да поставим едно ново начало, да поставим медиите извън обсега на бившата Държавна сигурност. За съжаление, този опит беше пропуснат или тази възможност беше пропусната с решението на конституционните съдии, което в пряк текст е ретроградно.

Как ще се отрази това решение на медийната среда в България?

Мария Стоянова: Аз усещам известна умора по темата за Държавна сигурност. Не виждам кой знае каква реакция от страна на медийната общност, за което съжалявам. Защото, ако медийната общност не си дава сметка какво точно се случи и не реагира остро на него, това означава, че наистина сетивата ни са притъпени. И това е лошо за една демокрация. Много е лошо, че превърнахме темата в една дълго дъвкана дъвка, която вече е останала без вкус – в това превърнахме темата за Държавна сигурност. Неизвестни тактики, които обяснихме на тези, които идват след нас - какво правят те, какъв е точно проблемът с ДС. Не успяхме да се отърсим от сянката на Държавна сигурност като общество, а може би не сме го искали. Мисля си, че тези конституционни съдии са най-върховният представител на справедливостта, достолепието, на правовата система в нашата страна. И си мисля, че на тях също не им е лесно да вземат някакво решение и си дават сметка какви последствия поражда то за живота на всеки един в тази държава, за съдбата на тази страна, за курса, който поема тази страна. И се питам с каква съвест тези хора заспиват. Агентите на ДС - това са хора, които са работили в една система, която и според различни европейски съдилища е била престъпна. Тези хора досега бяха ограничени да заемат ръководни постове, сега ще могат да го правят. Т.е игрите, които някога са играли - мръсните игри, подлите игри, могат да ги играят отново. Защото един път агент - винаги е агент, един път клюкар - винаги е клюкар, един път интригант - винаги е интригант. Още повече, че тези хора навремето са целели да засегнат другите хора. Тези хора сега ще бъдат в медиите. И това, благодарение на Конституционния съд, който се аргументира, че оставането им извън медиите би било дискриминация. Каква дискриминация? Тук говорим за хора, съзнателно вършили престъпления в продължение на десетилетия, защото тази система просъществува цели 45 години. Някои от тях в продължение на 20 години са работили като агенти. Това са хора, които в продължение на десетилетия са вършили такива неща, на чиято съвест тежат съдбите на други хора, и ние сега сме ги били дискриминирали, като сме ги оставяли извън борда. Това е много странно обяснение. Този Конституционен съд трябваше да бъде остров на най-върховна справедливост.

Според вас има ли следваща стъпка, която може да се очаква?

Мария Стоянова: Не, за съжаление, това е проблемът. Единствената следваща стъпка може да бъде от нашето общество. Ако то има наистина желание, интерес и воля да обсъди проблема, ако самото общество на принципа на саморегулацията, въпреки поста, който се дава на хора от ДС, ако обществото реши, че не иска тези хора да заемат ръководни постове в медиите, тогава може да бъде притъпен текстът. Но аз се притеснявам за самия отзвук, който това решение ще намери извън пределите на страната ни, защото то действително изтласква държавата ни назад, вместо да я издърпва напред. 

В световните медии решението също намери отзвук - например във Франс Прес, които вчера имат едва две или три новини за България и тази е една от тях, наред с проблемите на българо-турската граница и футболната среща на България с Армения. Какъв е международният прочит на това решение на КС?

Мария Стоянова: В никакъв случай положителен - за тези конституционни съдии, които имат международни контакти, ходят в чужбина, срещат се със свои колеги конституционни съдии, честно казано, се чудя как върви това международно сътрудничество. Аз се питам как си комуникират със своите колеги от тези държави, когато сравняват кой какво е направил, какви решения е взел, какви проблеми е срещнал в работата си? Какво казват като се събират, например на колегите си от Австрия, какво казваш на колегите си – ние взехме решение: „агентите от Държавна сигурност да ги върнем отново и то в медиите, толкова чувствителна сфера за обществото”. Как правиш това, с какво достойнство? Мъчно ми е, защото ние в България заслужаваме нещо много по-добро от това да дъвчем старите си дъвки.


Споменахте, че това може да бъде широко дискутирано и всъщност да има реакция от страна на обществото и трябва да има такава. Не се ли наслагват вече много нещата - протестите срещу правителството, това решение сега, ако има отзиви?

Мария Стоянова: Да, давам си сметка, че на обикновения българин, който не е част от медийния бранш, който не се занимава с политика професионално, който не е част от някаква неправителствена организация, вече му е втръснало и писнало от множеството проблеми. Обаче трябва да е ясно, че ако ние не започнем да ги решаваме, няма кой друг да ни ги реши. Ако ние не дискутираме по тези въпроси, ако се правим, че не забелязваме проблемите, те ще стават все повече и повече. Умората - давам си сметка за умората, която е събрана в обществото ни - от 23 години непрекъснати реформи, но постигнали сме и много, не бива да го забравяме. Остава ни малко. Остава ни обаче най-важната работа - това каква държава искаме да бъдем, какво общество и от това зависи бъдещето ни. Обаче всичко това, което се насъбра, не е маловажно, тези неща са основополагащи за нашето бъдеще. Трябва да си кажем тези неща и проблемите, свързани с хората, които ни управляват в момента, хората, които са във важните български институции, по какъв начин са там, на кого са хора, кой ги изпраща. Трябва да започнем отнякъде, колкото и да ни е втръснало, трябва да започнем да си говорим всичките тези работи.\СД

Публикувана в Очи в очи