Европа (ЕС) ликува. Не толкова заради бъдещия европарламент (понятието фрагментация вече здраво навлезе в лексиката ни), а защото огромният импулс на масово гласуващите европейци носи много позитив и надежди. Рекордна активност, разчетена от мнозина като желание на хората наистина да контролират живота си. Звучи толкова хубаво.

 

И на този фон една източна конфузия плахо и срамежливо наднича зад завесата. Нито може да се скрие, нито да се покаже в цял ръст, най-вече заради ръста – един такъв – никакъв.

 

Ако използваме максимата – последните стават първи, България мощно оглави една негативна класация, безкомпромисно стъпи на върха… по негласували свои граждани. Цифрите на изборната активност са меко казано деликатни.

 

Когато се пишат тези редове все още Централната избирателна комисия не е обявила окончателните данни за активността. Но всички прогнози сочат, че до урните са отишли под 2 млн. избиратели – при общо 6 419 472 имащи право на глас (с цялата условност и неточност на тази бройка – мъртви, полумъртви и други такива лица в списъците). Едва ли ще достигнем 30 % активност на фона на европейската, която сигурно ще надмина заветната кота 50. По този показател спокойно можем да кажем, че сме тотално извън Европа. Честито!

 

Още малко цифри – на последните избори за европарламент през 2014 година са участвали малко над 2,36 млн. българи, а на парламентарните през 2017-а – над 3,68 млн. Какво може да означава това? Ако приемем, че евровотът по принцип не е толкова атрактивен и активността не е висока, то за последните пет години са „изчезнали“ над 360 хиляди души, склонни да гласуват за евродепутати. От друга страна, парламентарните избори показват изобщо колко гласоподаватели са ангажирани с изборния процес и активно искат да влияят на някакви управленски и политически процеси у нас. Приемаме, че останалите 40-ина и няколко процента са тотално изгубени като гласуващи. Излиза, че от „активните“ на Евроизбори 2019 липсват близо 1,7 млн. българи.

 

И то при положение, че вотът се проведе в ситуация на остро противопоставяне в контекста на няколко гейта и скандали сред управляващите. Ясно беше анонсирано от опозицията, че резултатите от тези избори могат да повлияят сериозно на управлението у нас и да доведат до драстични промени, дори извънредни избори за НС. Сиреч, по всяка логика интерес към отиването до избирателната секция трябваше да имат много по-голяма група от традиционно камерния състав на склонните да гласуват за Европарламент.

 

Но това не се случи, напротив, отливът е много сериозен. Макар че ниската активност позволи на партии като ВМРО и „Демократи за България“ да прескочат бариерата, даваща им право на мандат. Но големият въпрос остава. Къде се дянаха няколко милиона избиратели?

 

Обяснението с трите почивни дни, Гърция, морето и хубавото време не е състоятелно. То е удобно, но е щраусово скриване на главата в пясъка. Всъщност, не бива да се коментират самите изборни резултати, без да се даде някакъв по-ясен отговор за липсващото желание за гласуване. Тревожността на ситуацията се засилва и от факта на рекордната активност в другите европейски държави. Да, има още 3-4, които бележат отрицателен тренд в сравнение с вота преди пет години. Но и при тях минусите са доста по-малко, отколкото тук.

 

По-лесните тълкувания на пасивността ни – отвращение от политиците, изгубена надежда, че с гласуване нещо се постига и променя, апатия към европроблематиката, неразбиране на ЕС, изтъняло чувство за принадлежност към обединена Европа. Най-вероятно във всяко едно от изброените имаме основание да намерим отговор. Дял в разочарованието сигурно имат и скандалите, предхождащи началото на изборната кампания. Да не забравяме, че човекът, който ставаше и лягаше с клишето „партньорите ни от ЕС и НАТО“ се оказа с частен асансьор и доста просторно жилище. Ами „Къщите за гости“ без гости в тях? Колко ли средностатистически българи са си казали – то членството в ЕС облагодетелства едни, а нас кучета ни яли, защо да гласувам…

 

Някои учудено питат – как така „Апартаментгейт“ не се отрази на изборите. Ми отрази се – няколко милиона гласоподаватели ваканцуваха и браха гъби, псувайки „оялите се политици“!

 

Нека да е ясно, няма ситуация, в която виновен да е суверенът. Отговорни за едно или друго, са избраните от него да управляват, информират и напътстват. А те явно не го умеят добре.

 

Имащият право да гласува българин рязко бе отблъснат от изборния ден. Той така и не разбра за какво и защо трябва да даде вота си. Причината е много ясна – 2-3 седмици агитация никак не са достатъчни. Особено пък, след като половината от това време отиде в пререкания, чиито теми са твърде далеч от Брюксел и в спорове дали било редно exit-poll да се обявява преди края на изборния ден.

 

Качественият пробив ще направи този, който просветено, убедително, с уважение и респект успее да обясни на хората какви задачи се решават в Брюксел и как те влияят пряко на живота у нас. И още, че въпреки символичният брой – 17, на българските евродепутати, присъствието им в европейския парламент е важно, не защото гласът им тежи и влияе на решенията, а по причина, че могат да лобират и защитават важни национални каузи в рамките на общоевропейските.

 

Най-важното обаче – „всички политици са маскари“ е все още много силно, а най-вероятно и вярно внушение. Няма как най-високите ни институции да са почти с нулев рейтинг и авторитет и населяващите ги да успяват да „водят и напътстват“ народа. Могат това, което и стана – да мобилизират твърдия си електорат, който гласува и в студ, и в пек и част от който дължи добруването си на факта, че една или друга политическа сила е на власт. Жалко и тъжно.

 

Иначе рефренът „Бойко пак ги натупа“ е верен и точен. Особено в единственото си число. Шофиращият джипката си премиер и лидер на ГЕРБ „прегази“ столетницата, не оставяйки никакво съмнение „кой кара влака в ГЕРБ“ – партия, зависеща на 100 % от своя лидер. За момента това носи успех, но, както всеки знае – вечността е относително понятие.

Публикувана в Гледища

В навечерието на поредните избори за Европейски парламент, европейската секторна работодателска организация CEEMET представи пред широката публика своя План от 10 точки за конкурентоспособна индустрия, която да направи Социална Европа устойчива.

 

Зад нея РЕАЛНО стоят 200 000 компании в областта на металообработването, машиностроенето и свързаните с тях технологии. Това са група икономически дейности, в които работят 17 000 000 души, което отговаря на 49 процента от всички служители в производствения сектор в рамките на ЕС.

 

В тези 200 000 компании в периода 2013 – 2017 година са създадени 1 250 000 нови, качествени работни места. Там са инвестирани 119 милиарда евро само в материални стоки като „първа стъпка” в процеса на дигитализация. Отделно 90 милиарда евро са инвестирани в иновации за намиране на устойчиви решения на проблеми, най-вече свързани с дигитализацията и със света на труда.

 

Заплатите в металообработването, машиностроенето и свързаните с тях технологии са средно с десет процента по-високи в сравнение с останалите производствени отрасли. Социална Европа е построена върху конкурентоспособни заплати.

 

Вижда се, че става дума за документ, зад който стои работодателска организация с огромна представителност, която е признат социален партньор на ниво ЕС. Организацията CEEMET представлява металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии (MET). Тя покрива отрасли като производството на метални изделия, машинно инженерство, електроника, информационни и комуникационни технологии, производство на автомобили и други транспортни средства – цялата мехатроника в широкия смисъл на понятието.

 

Българският представител в CEEMET е Българска браншова камара Машиностроене, която е член на Асоциацията на индустриалния капитал в България. АИКБ запозна всички свои членове с „Плана от 10 точки” и организира обсъждането му по време на общото събрание на АИКБ, състояло се 01 март 2019 година.

 

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изцяло подкрепи констативната част на „Плана от 10 точки” и неговата философия. Членовете на АИКБ имат бележки най-вече по формулировките на някои от така наречените ключови послания в Плана.

 

Мозъчните тръстове на политическите сили, които са готови да премерят сили на изборите за депутати в Европейския парламент и самите кандидати за депутати, би трябвало да се отнесат с подобаващо внимание към този документ. Те би трябвало да отговорят на себе си, на представителите на европейската индустрия и на обществото като цяло, как гледат на написаното в документа.

 

Всички имат право да знаят, какво мислят кандидатите за място в Европейския парламент за предложенията на работодателите от възможно най-стратегическия сектор в европейската икономика. За избирателите, позицията на кандидатите за депутати по „Плана от десет точки“ със сигурност ще бъде много важен ориентир при взимането на окончателно решение за кого да гласуват.

 

Никога не трябва да забравяме, че в ЕС живее ЕДВА 7 на сто от населението в света, икономиката на ЕС28 произвежда около 22 процента от БВП в света, а едновременно с това 40 процента от ВСИЧКИ социални разходи в света се правят в 28-те страни на ЕС.

 

„Планът от 10 точки“ ясно заявява, че „постигането на контрол върху тези безпрецедентни разходи и правенето им устойчиви, може да се постигне само чрез изграждането на иновативна и конкурентоспособна на глобалния пазар икономика и индустрия в Европа. Това трябва да бъде свръх приоритетът на Европейския съюз“.

 

„Планът от 10 точки“ претендира, че може да ни каже как би могло да стане това. По-долу е представено сбито изложение на идеите, заложени в плана. Така да се каже „дестилат” от „Плана от 10 точки”.

 

Първо. Необходима е промяна на основанието за съществуване на Европейския съюз.

Работодателите от металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии (MET) смятат, че със смяната на поколенията вече е необходима промяна на основанието за съществуване на Европейския съюз. Досегашната спойка на ЕС – „мир и единство” вече нямат необходимата тежест в очите на новото поколение в ЕС, те не са достатъчно „основание за съществуване” (raison d’être) на ЕС.

 

Много неприятен е и фактът, че приносът на ЕС към благосъстоянието на европейците все повече се пренебрегва. За това свидетелстват на първо място видимите тенденции към национализъм и протекционизъм.

 

Според европейските работодатели от металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии (MET) европейските граждани трябва да бъдат уверени, че в хода на глобализацията и при сегашните шеметни технологични промени, в условията на поява на нови световни икономически суперсили, всички ние ще се справим по-добре в съюз заедно, отколкото като отделни и естествено по-слаби национални държави.

 

Европа се нуждае, повече от когато и да било, от обща политика в областта на търговията и икономиката, която да засилва конкурентоспособността на компаниите и предприятията в глобален мащаб.

 

Европейските работодатели от металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии (MET) са категорични, че поддържането на сегашните несравними социални разходи в Европа е възможно само чрез рязко повишаване на конкурентоспособността. В „Плана от 10 точки” на CEEMET се критикува принципно и открито досегашната политика относно бъдещето на Социална Европа и задълбочаването на Икономическия и паричен съюз и нейната основна цел – въвеждане на нови и нови компетенции и регулации на ЕС в социалната политика и в политиката по заетостта, за да се постигне „възходяща социална конвергенция, която се очаква да бъде осъществена чрез Европейския стълб на социалните права или чрез създаване на Европейска схема за презастраховане при безработица”.

 

Това разбиране е окачествено като: „несигурно, ненадеждно и погрешно схващане, което напълно пренебрегва начина на финансиране на социалната политика”. Европейските граждани и европейските политически лидери са призовани да осъзнаят и да признаят, че „докато ЕС включва едва 7 % от световното население и около 22 % от световния БВП, страните от ЕС-28 правят на 40 % от световните социални разходи.

 

Постигането на управляемост на тези безпрецедентни разходи и превръщането им в устойчиви, може да стане само за сметка на „отглеждането” на иновативна и силно конкурентна в международен план икономика и индустрия в Европа. Това трябва да стане основен приоритет на Европейския съюз”.

 

С други думи - мисията на Европейския съюз като пазител на мира на континента, без да бъде пренебрегвана, вече трябва да бъде решително допълнена с превръщането на Европа в глобална икономическа супер сила. Това може да стане само чрез РЕИНДУСТРИАЛИЗАЦИЯ, като се развиват иновационни и конкурентоспособни в глобален план промишлености. И тук вече ясно се казва, че „по-нататъшното законодателстване на европейско равнище, отразяващо опасенията на „вчерашните икономики” и пазари на труда, няма да е от полза за конкурентоспособността на „утрешната” индустрия”.

 

Според европейските работодатели от металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии (MET) „бъдещето на европейския просперитет зависи до голяма степен от успешния преход към дигитализирана промишленост и общество. Ако Европа иска да постигне успех, голяма част от дебатите и действията, включително масовите инвестиции, като преход към дигитализирана промишленост и общество, трябва да се съсредоточат върху един прозрачен европейски (дигитален) единен пазар”.

 

Според европейските работодатели от металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии (MET) „дигитална Европа е равна на социална Европа”, а „една европейска стратегия за дигитализация, насочена към хората, подкрепяща човешките права, има потенциала да отвори нова глава в историята на успеха на Европа, при условие, че има реално открити дебати относно бъдещето на европейския проект”. Изрично се подчертава, че разнообразието е в основата на Европейския съюз, но всички се нуждаем от обща и споделяна от всички визия, която да се следва от всички държави членки, от компаниите и предприятията, от работниците и от общностите.

 

Много важно обстоятелство е, че държавите членки сами и по отделно не могат да направят големи инвестиции, необходими за осигуряване на кохерентна цифрова инфраструктура, киберсигурност и за защита на данните.

 

Също така, трябва да има общо осъзнато разбиране за защита на европейските интереси в рамките на свободната и честна световна търговия, с оглед на силовата политика, водена от Китай и на настъпилата промяна в транс-атлантическото партньорство. Търси се силна Европа, която може да предлага визии и решения, които да „дават увереност на гражданите, работниците и индустрията”.

 

Второ. Бъдещето на ЕС зависи от пригодна за него регулаторна рамка, включваща пазарите на труда.

Опростяване на регулирането и връщане на доверието на гражданите. Регулирането трябва да бъде основано на реалните необходимости, да е последователно, икономически ефективно и стабилно, за да може успешно да премине през „проверката на конкурентоспособността“.

 

Приложимостта, ефективността и спазването на принципите на субсидиарност и пропорционалност трябва да бъдат водещите принципи на всеки нов регламент на ЕС.

 

Следователно свободата на договаряне, както и мерките с незадължителна юридическа сила, като например най-добрите практики и насоки за малките и средни предприятия (МСП), трябва винаги да се разглеждат сериозно.

 

CEEMET напълно подкрепя принципите, залегнали в „Програмата за по-добро регулиране“ и свързаните с нея дейности по REFIT, за опростяване и подобряване на регулаторната среда. Европейските работодатели от металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии (MET) насърчават новия Европейски парламент и Комисията да постигнат осезаеми резултати относно „по-доброто регулиране“, тъй като това ще засили конкурентоспособността в международен план, бизнес инвестициите и създаването на работни места.

 

Според CEEMET Европейската комисия трябва да разгледа кумулативния ефект на законодателството и да се съсредоточи върху наистина независими и обективни оценки на въздействието (ОВ), които да отчитат всички допълнителни разходи - публични и частни. Всяко действие, предприето в резултат на проучване на ОВ, следва също да отразява резултата от такова проучване. Според CEEMET в момента законодателството на ЕС в областта на заетостта твърде често се ръководи от политически мотиви.

 

Европейските работодатели от металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии (MET) смятат, че законодателството на ЕС трябва да се привежда в действие и да се укрепва, да се прилага правилно, преди да се създава ново. Формулата на CEEMET е: „По-добро регулиране. Нека е просто, но стриктно”.

 

Според CEEMET институциите на ЕС трябва да бъдат неумолими в премахването на бюрокрацията, която твърде често потъпква бизнес инвестициите и задушава конкурентоспособността и създаването на работни места. Тъй като МСП са особено уязвими към неподходящи и прекалено обременителни законодателства, това също възпрепятства създаването на нови предприятия в Европа.

 

Категоричното гледище на европейските работодатели от металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии (MET) е: „Ако Европа иска да види растеж, инвестиции и създаване на работни места, всички заинтересовани страни трябва да спазват принципите на „по-добро регулиране“ и подходящи рамкови условия”.

 

Тук европейските работодатели имат две особено важни послания, които заслужават да бъдат откроени, а след това осмислени и осъзнати от всички социални партньори:

„Законодателите трябва да помнят, че субсидиарността също има за цел да сближи гражданите с Европа".

„Европейският стълб на социалните права (ЕССП) трябва да бъде поставен в перспектива: това е прокламация, а не нова европейска конституция”.

 

Обръща се внимание, че ЕССП не е за създаване на нови социални права. При определени обстоятелства, има потенциална възможност, да се получи негативно отражение върху заетостта, тъй като прекалено строгото регулиране на пазара на труда може да накара фирмите да увеличат капиталовата си интензивност, като технологиите могат да се използват за замяна на работниците, когато предприятията се изправят пред „ригидността” (твърдостта, неповратливостта), наложена от строгите правила.

 

Трето. Важността на конкурентоспособността на индустрията в международен / глобален план.

Европа е люлката на индустрията и има несравнима индустриална база. Конкурентоспособната в международен план европейска индустрия е основата за генериране на растеж и за създаване на качествени работни места. Тук европейските работодатели имат три ключови послания:

 

Европейските политици трябва да направят ясно изявление относно важността на конкурентоспособността на индустрията в международен и глобален план и да действат в съответствие с него. Визията за още по-социален Европейски съюз може да се постигне само през доброто състояние на индустрията.

 

Европейските политици трябва да обърнат повече внимание на международната конкурентоспособност на Европа като място за правене на бизнес, преди да създадат допълнителни регламенти. Този международен бенчмаркинг може да се основава на доклада на Световната банка „Doing Business”.

 

Европейските политици и социалните партньори трябва да работят за постигане на конкурентоспособна европейска индустрия в международен план като основна цел.

 

Четвърто. Дигиталната индустриална ера – отваряне на нова глава в успешната история на ЕС.

По принцип едва ли някой може да оспори факта, че досега историята на ЕС е повече от успешна. Тя е и успешна и сама по себе си, наистина уникална. Въпросът е дали ще успее да продължи да бъде такава. Според европейските работодатели от металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии (MET) от съдбоносно значение е подготовка на ЕС за дигиталното бъдеще.

 

„Гладко функциониращият Единен дигитален пазар (ЕДП) е предпоставка Европа да успее в глобалното търсене на лидерство в областта на цифровите технологии; стимулиране на икономическия растеж, конкурентоспособността и заетостта.

За да запази водещата си позиция в социалните разходи в световен мащаб, Европа трябва да се превърне в световен лидер в разработването на нови технологии и тяхното предлагане на пазара. Роботизацията и изкуственият интелект ще стимулират иновациите на процесите и ресурсната ефективност на продуктите и услугите.

Това може да даде възможност на европейската промишленост да остане или да стане световен лидер в множество сектори“.

 

Според CEEMET завършването на стратегията на ЕС за Единен дигитален пазар (ЕДП) изисква огромни публични инвестиции в инфраструктури, включително чрез публично-частни партньорства, напр. за универсално достъпна широколентова връзка, високоскоростно изчисляване, киберсигурност или “big data”.

 

В случая най-важното е, че самите държави членки няма да могат да управляват този процес самостоятелно.

 

Според CEEMET предложените регламенти и съществуващите регламенти трябва да преминат през проверка за дигитална конкурентоспособност, за да се отключи потенциалът за технологичен прогрес. Европейските или дори международните стандарти в техническата област могат да улеснят дигитализацията на индустрията.

 

Това обаче не важи за хармонизацията на равнище ЕС (възходяща конвергенция) на националните трудови закони. Това ще осуети приемането на дигитализацията и ще ограничи създаването на стартиращи предприятия в ЕС.

 

Европейските работодатели от металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии (MET) са оптимисти по отношение на отражението на дигитализацията върху пазарите на труда. (Може би дори прекалени оптимисти, но те имат своите аргументи за оптимистичния си поглед върху нещата).

 

От CEEMET не отричат, че дигитализацията ще доведе до изчезването на работни места и до създаването на нови такива. Според CEEMET трябва да се подкрепи мнението на Комисията, че новите технологии като цяло биха могли да имат положителен ефект върху работните места на равнище ЕС.

 

Оптимизмът на европейските работодатели се базира на факта, че 200 000 компании, представлявани от CEEMET, са създали 1 250 000 качествени работни места в периода 2013-2017 г. Това дава основание за позитивни очаквания и в бъдеще. Добре е да не забравяме подсещането от страна на CEEMET, че „въпреки че дигитализацията се ръководи от технологичния прогрес, човешкият фактор е в основата на това развитие“.

 

Тук основните послания на CEEMET са:

Дигиталната трансформация може да се управлява успешно и да доведе до създаването на възможности само при истинско усилие от страна на Европа. Дигитализацията ще стимулира икономическия растеж, конкурентоспособността и заетостта. Следователно европейската стратегия за Единен дигитален пазар (ЕДП) трябва да бъде своевременно завършена и изпълнена с пълния ангажимент на всички държави членки.

Ефективността на различните европейски и национални инициативи трябва да се подобри. Политиките и дейностите, като например центровете за дигитални иновации, трябва да бъдат по-добре рационализирани. Констатациите от множеството инициативи трябва да бъдат по-добре анализирани и резултатите да бъдат споделени. Това ще ускори навлизането на дигитализацията в Европа и сред всички компании.

Новата "нормалност" на дигитализацията изисква цялостен преглед на бизнес и инвестиционната среда на европейско и национално равнище.

Преговорите относно предложената от Комисията многогодишна финансова рамка за 2021-2027 г. следва да бъдат приключени преди изборите за Европейски парламент през май 2019 г. Европа следва да съсредоточи усилията си върху предоставянето на възможност на технологичните и промишлените предприятия, особено на МСП и на новосъздадените предприятия, да се справят своевременно с дигиталната си трансформация.

 

Пето. Умения, умения, умения.

Според европейските работодатели от металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии (MET) дигитализацията значително е променила потребностите от умения и ще продължи да съкращава „периода на полуразпадане“ на знанията. В CEEMET смятат, че е необходимо да се обърне внимание на недостига на умения както на национално равнище, така и на равнище ЕС, като трябва да бъдат заделени средства, за да се помогне на системите за образование и обучение да се адаптират към технологичните промени.

 

Това ще помогне на компаниите да се справят с основните технологични промени, за да останат конкурентоспособни и да продължат да предоставят качествени работни места.

 

Тук трябва да обърнем внимание на следните ключови послания към европейските политици:

Националните политици трябва да инвестират в увеличаването на привлекателността на професионалното образование и обучение (ПОО), така че те да се превърнат в първи избор за учащите, което съответно да води до качествена заетост. Качествените системи за професионално образование и обучение са от решаващо значение, за да се реагира на текущия недостиг на умения, който възниква в производствените и технологичните индустрии.

Европейските работодатели в областта на технологиите и промишлеността са идентифицирали 7 основни умения, от които служителите ще се нуждаят в дигиталната трансформация. Развитието на нови професии, свързани с появата на цифровите технологии, ще изисква мащабни инвестиции в придобиването на нови умения за управление на индустрията на бъдещето.

Подобряване на образованието в областта на STEM (Science, Technology, Engineering and Mathematics) от ранна възраст за справяне с дигитализацията на индустрията. Също така инвестиране в предприемачески (дигитални) умения, заедно с „меки“ и управленски компетенции, тъй като те също са ключови за успеха на технологичните компании, когато се справят с големите технологични промени. Работниците носят отговорността да преминат подходящо и непрекъснато обучение, за да се справят с предизвикателствата на дигитализираната индустрия и да гарантират своята пригодност за работа.

Разпределяне, особено в следващата Многогодишна финансова рамка (МФР), на повече и по-добре насочени европейски фондове за инициативи за придобиване на подходящи умения. Подпомагане на малките и средните предприятия (МСП) при определяне на техните нужди от умения и разработване на схеми за обучение, за да се отговори на тези нужди от умения. Опростяване на правилата за достъп и администриране на фондовете на ЕС, особено за МСП.

Укрепване на сътрудничеството между индустрията и доставчиците на образование и гарантиране, че те споделят най-добрите практики.

 

Шесто. Гъвкави пазари на труда.

Според европейските работодатели от металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии (MET) с напредването на дигитализацията работата става все по-несвързана с определено място и определено време. Това води до нови форми на организация на труда и промени в моделите на работа. Ето защо регулирането на работното време трябва да бъде адаптирано към променящия се свят на работа, за да се даде възможност за гъвкавост както за компаниите, така и за работниците.

 

По мнение на CEEMET координирането на икономическите политики чрез Европейския семестър следва да подкрепи националните реформи на пазара на труда. По-специално чрез създаването на гъвкави пазари на труда, които отговарят на нуждите на все по-дигиталната икономика с променящите се модели на работа. Строгата регулаторна рамка само ще попречи на внедряването на дигитализацията на индустрията и ще увеличи допълнително вече високите разходи за труд.

 

Законодателите на ЕС трябва да бъдат отворени към гъвкави пазари на труда, които позволяват на работодателите и служителите да оформят работата си в духа на Индустрия 4.0.

 

Не трябва да се забравя, че изследванията на ОИСР (OECD) в действителност доказват, че въвеждането на нови технологии на работното място в страните с прекалено строго трудово законодателство води до отрицателно въздействие върху заетостта.

 

Ключовите послания на европейските работодатели от металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии (MET) по отношение на гъвкавите пазари на труда са следните:

Не всеки е осъзнал, че дигитализацията надхвърля широколентовия достъп и взаимната свързаност. Пазарите на труда са неразделна част от регулаторната рамка за дигитализацията. Подходящата рамка е предпоставка за международните конкурентоспособни индустрии с потенциал да продължат да осигуряват качествени работни места в Европа. Запознатите с дигитализацията законодатели са ключът към успешното възприемане на Индустрия 4.0 във всички видове компании.

Подготвяне на почвата за оформянето на дигитализацията чрез насърчаване на реформата на националните пазари на труда в гъвкави пазари на труда, с нови видове работа и нови концепции за организация на труда.

Да се осъзнае, че гъвкавите пазари на труда са по-устойчиви и ще спомогнат за създаването на нови работни места при дигитализацията на европейската индустрия. Строгата защита на заетостта има отрицателно въздействие върху създаването на работни места и възприемането на дигитализацията в индустрията.

ЕС и неговите държави членки следва да зачитат принципа на субсидиарност, да дадат възможност на бъдещото и съществуващото регулиране на пазара на труда да проверят реалността и да се съсредоточат върху насърчаването на националните реформи на пазара на труда в рамките на Европейския семестър. Съществуващото регулиране на пазара на труда на европейско и национално равнище следва да подлежи на регулаторни проверки за пригодност (REFIT).

 

Седмо. Социалните партньори правят промяната.

За всеки е ясно, че социалните партньори са ключови играчи. Индустриалните отношения не са статични и са еволюирали по различен начин в различните национални икономически, политически, социални и културни среди. Не може да има единен модел на ЕС.

 

Сегашната тенденция около системите за колективно договаряне в Европа е насочена към това да се остави повече място за фирменото ниво, например чрез предоставяне на отворени клаузи и на клаузи, допускащи отклонения в Колективните трудови договори. Социалните партньори са по-близки до индустрията и по този начин са в състояние автономно и основавайки се на солиден мандат, да договарят „решения по собствена мярка“ (tailor made solutions) за различните нива – от фирменото до секторното ниво в държавата.

 

Новите условия изправят социалните партньори пред сериозни предизвикателства. Появата на платформената икономика повдига въпроса за значението на традиционните индустриални отношения и системите за колективно договаряне. Исканията към законодателите да разпростират колективните трудови договори върху всички компании и работници, включително и за предприемачите работници за така наречените “crowd workers” и за платформените предприятия, няма да доведат до устойчиви решения. Напротив - това ще бъде възприето като неспособност на социалните партньори да намерят собствени решения и по този начин ще отслаби тяхната позиция.

 

Оценката на европейските работодатели от металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии (MET) по отношение на Инициативата на Европейската комисията от 2015 г. за възобновяване на социалния диалог на равнище ЕС и на национално равнище не спомогна фундаментално за добавяне на стойност към социалния диалог, тъй като пренебрегва автономността на социалните партньори, мандатите и отговорностите.

 

Вместо това социалният диалог на равнище ЕС стана още по-неясен. Комисията замени консултациите със социалните партньори с открити обществени консултации или т. нар. „Целеви изслушвания“ с определен брой социални партньори или дори с търговски асоциации или НПО-та, които нямат необходимия опит, нито пък имат някакъв мандат, за които съществуват други форуми.

 

Европейският семестър, създаден с цел да се координират икономическите политики, премина отвъд своите правомощия в сферата на социалните политики.

 

Много тревожна е заплахата от намеса от страна на „Брюксел“ в определянето на заплатите. Това създава риск от политическа намеса в определянето на заплатите, основна отговорност на националните социални партньори. Това е опасна намеса в конкурентоспособността на индустрията, тъй като социалните партньори и компаниите са в най-добра позиция да фиксират заплатите в съответствие с производителността, необходимостта от инвестиции или други специфични параметри.

 

ЕС трябва да се въздържа от нарушаване на основните компетенции на социалните партньори, включително чрез Европейския стълб на социалните права и съответно преразгледаните насоки за националните политики по заетостта.

 

Основните послания на европейските работодатели в областта на социалния диалог са:

Зачитането на автономността на социалните партньори е задължително за създателите на политики.

Политиците трябва да отхвърлят плановете си, да се намесват пряко или косвено в основните проблеми на социалните партньори. Намесата от страна на „Брюксел“ в основни въпроси като заплатите и определянето на заплатите, открито противоречи на автономността на социалните партньори и рискува да подкопае международната конкурентоспособност на компаниите.

Секторният социален диалог на равнище ЕС има за цел да допринесе за подобряване на бизнес и социалната среда. Целта е да се насърчи конкурентоспособността, устойчивите и висококачествени работни места в европейската промишленост.

Представителните и мандатни социални партньори трябва да бъдат консултирани своевременно по всяко предложение на Комисията в областта на социалната политика. Методът за консултиране на заинтересованите страни на равнище ЕС трябва да стане неизбирателен и по-добре координиран.

Израз на автономията на социалните партньори е, че доброволният европейски (секторен) социален диалог се фокусира върху теми, договорени от (секторните) социални партньори след консултации с техните членове. Автономията е еднакво приложима към резултатите, които социалните партньори са избрали да достигнат. Обменът на добри практики и съвместният анализ, например по отношение на дигитализацията и необходимите подходящи умения, са важен и ценен резултат сами по себе си.

 

Осмо. Инвестициите в технологиите и в индустрията.

Тъй като държавите членки, подкрепяни от ЕС, трябва да направят огромни инвестиции в инфраструктура, 5G и киберсигурност, компаниите от металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии (MET) също са готови да направят огромни инвестиции в близко бъдеще.

 

Тези инвестиции ще бъдат направени с дълги времеви хоризонти, предполагащи стабилни рамкови условия и пълно прилагане на принципите за по-добро регулиране, наред с проверките на конкурентоспособността.

 

Компаниите от технологичния и индустриалния сектор са инвестирали недостатъчно между 2007 и 2016 г. Оттогава те отново са на път да продължат да инвестират в нов хардуер и софтуер, което трябва да бъде подкрепено от финансиране от ЕС.

 

Според CEEMET „иновацията, "произведена в Европа", следва да се произвежда в Европа“. Това изисква по-иновативен и опростен бюджет, осигуряващ финансиране за по-рискови стартиращи предприятия, които напр. традиционните банки не финансират. Освен това е необходимо възможно най-скоро да се постигне споразумение относно Многогодишната финансова рамка (МФР), така че ЕС да може незабавно да продължи да инвестира в конкурентни региони.

 

Основните послания на европейските работодатели от металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии (MET) тук са следните:

Необходимо е поддържане на стабилни и надеждни рамкови условия за частни инвестиции, които са необходими за правене на бизнес.

Преодоляване на съществуващата бюрокрация, създаване на напълно функционираща система „на едно гише“ за европейско финансиране - една единствена точка, в която фирмите могат да получат цялата информация, свързана с финансирането от ЕС. По-конкретно относно дигитализацията Европейската комисия трябва незабавно да създаде единна координирана инвестиционна програма за дигитализация, тъй като необходимите нива на финансиране за дигитализацията не се спазват в много държави членки.

Преразглеждане на непрозрачните структури за финансиране и съфинансиране на европейско или национално равнище. Трябва бързо да стигнем до ефикасна и ефективна среда за финансиране в Европа.

Увеличаване на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност (НИРД). Според данните на Евростат, сравнявайки разходите за НИРД в сектора на бизнес предприятията спрямо БВП за 2015 и 2016 г., ЕС изостава от останалите развити икономики по света. Трябва да се направят допълнителни инвестиции в тази област, така че ЕС да може да настигне конкурентите си.

 

Девето. Глобалната търговия и Брекзит.

В една предизвикателна глобална среда на засилен национализъм и протекционизъм ЕС трябва да продължи да се стреми към нови видове споразумения за международна търговия, като същевременно защитава съществуващите търговски отношения. Тези търговски споразумения трябва да разглеждат глобалните проблеми - от свръхпроизводството до правата на интелектуална собственост, и да гарантират двустранни инвестиции, без да намаляват социалните стандарти на ЕС.

Международните глобални вериги за доставка са от съществено значение за нашите индустрии. Те стимулират иновациите, производителността и качеството. В този контекст трябва да поддържаме свободна и безпроблемна търговия с един от нашите ключови търговски партньори - Великобритания, както по време на преговорите, така и след приключването на процеса Брекзит. Разграничаването на тези търговски отношения ще бъде практически невъзможно и икономически пагубно.

Според европейските работодатели от металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии (MET):

За да може да оформи предстоящите нови търговски споразумения, по-специално с мощни партньори като Китай или САЩ, Европейският съюз като най-големия търговски блок в света трябва да преодолее националните, а понякога и регионалните специфични интереси и да говори единогласно. Това от своя страна ще доведе до по-балансирани търговски споразумения с ЕС, което ще успокои гражданите.

Свободната и справедлива търговия е източник на богатство в ЕС. Европейските политици и търговските преговарящи трябва заедно да защитават европейските интереси в световната търговия. Европа трябва да бъде равноправна страна по преговорите, особено с оглед на настоящата силова политика, следвана от Китай, и промяната в трансатлантическото партньорство.

Доколкото е възможно, преговарящите по Брекзит трябва да постигнат търговски споразумения между ЕС-27 и Обединеното кралство за технологичните и индустриалните компании, запазващи „status quo“-то. Нуждаем се от движението на служители с всички нива на квалификация, за да преодолеем недостига на умения, който съществува в металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии. Това може да изисква по-дълъг преходен период.

Брекзит без сделка не е опция. Преговарящите от ЕС и Обединеното кралство трябва да постигнат съгласие за механизъм, с който Обединеното кралство ще остане най-малкото присъединено към митническия съюз на ЕС и под разпоредбите на Единния пазар.

 

Десето. Консултиране на индустрията.

Консултирането на индустрията е част от вземането на информирано решение. Конкурентоспособната в международен план индустрия е в центъра на европейския прогрес и създаването на богатство. Следователно тя помага и за поддържането на най-високите нива на социални разходи в ЕС.

Конкурентоспособната в международен план индустрия е в интерес на политиците и законодателите. Тя ще допринесе значително за поставянето (връщането) на Европа по правилния път и ще предложи решения на икономическите, обществените и екологичните предизвикателства, като например ефективното използване на ресурсите и изменението на климата.

Следователно има очевиден интерес от установяването на процес на редовни и съдържателни консултации с промишлеността. Чрез такива консултации политиците ще могат да вземат информирани и пропорционални решения, които да доведат до подходящо за бъдещето регулиране. Консултацията с индустрията трябва да се превърне в естествен рефлекс за всеки политик. Това служи за намиране на решения за проблемите на реалната икономика и обществото.

 

Послеслов.

Читателите имаха възможността по-горе да се запознаят с „Плана от 10 точки за конкурентоспособна индустрия, която да направи Социална Европа устойчива”. Трябва още един път ясно да посочим от къде идват тези предложения. Те идват от възможно най-представителна европейска секторна работодателска организация, признат европейски социален партньор с ясен мандат за участие във формирането на общите европейски политики и ясно преговорно поле в рамките на европейския социален диалог.

Вече беше подчертано, че у нас Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изцяло подкрепя констативната част на „Плана от 10 точки” и неговата философия и работи за представянето на Плана пред цялата наша общественост и особено пред кандидатите за депутати от различните политически сили. Публикуването на пълния текст на „Плана от 10 точки” на български език е предстоящо.

На фона на всичко изложено до тук, би било прекрасно да научим, че политическите сили, които ще участват на изборите за Европейски парламент и самите кандидати като личности си дават сметка за значимостта на представения документ.

Безспорно, „Планът от 10 точки“ не е научен доклад. Това е синтезирано предложение за основната рамка, в която да се развива цялостната европейска индустрия в близко бъдеще. На всички, които по силата на политическите си убеждения, лични позиции или ако щете – предразсъдъци, се отнасят с някакво предубеждение към работодателските позиции, искаме да повторим още веднъж:

В ЕС живее едва 7 на сто от населението в света. Икономиката на ЕС28 произвежда около 22 процента от БВП в света. Едновременно с това, 40 процента от ВСИЧКИ социални разходи в света се правят в 28-те страни на ЕС.

Нека дебело подчертаем - „Планът от 10 точки“ поставя като свръх приоритет „изграждането на иновативна и конкурентоспособна на глобалния пазар икономика и индустрия в Европа“ с ясното разбиране, че целта е „постигането на контрол върху тези безпрецедентни разходи и правенето им устойчиви“.

Целта е да запазим Социална Европа, но за това трябва да сме много по-производителни и по-конкурентоспособни. За да можем да заделяме пак и пак, година след година тези средства, трябва да ги изработим като БВП – заедно работодатели и работници. Включително и в България.

Публикувана в Гледища

Бойко Борисов май допусна грешка. Трудно ми е да го кажа, тъй като той никога, или поне много-много рядко греши. Наглед грешчицата не е лесно забележима, дори може да е плод на деформираното ми съзнание, но като че ли все пак имам повод за „някои кратки размишления“.

 

Едно скромно социологическо проучване – сред многото, които се появяват всяка седмица у нас, особено щом наближат някакви избори, предизвика доста бурна и гневна реакция у многоуважавания ни премиер.

 

За човек, който вече 10 години, с някои малки паузи, обитава сградата на „Дондуков“ 1 и е видял и чул какво ли не, подобни проучвания не трябва да му правят каквото и да е било впечатление. Независимо, че анкетата дава на БСП скромни проценти аванс пред ГЕРБ. И то за евроизборите, които – поне, ако съдим по словото на Борисов пред елита на ГЕРБ, не са чак такова предизвикателство. Но за това по-нататък.

 

Гневният изблик изненадва, изпод него не е трудно да се види известна нервност. Първият прочит – импровизаторският, е, че реакцията показва неувереност. И това не ми е лесно да го кажа, защото Б.Б. се превърна в „единица мярка за самоувереност“ у нас. Именно затова обаче всяко отклонение ярко се забелязва.

 

Още повече, че подобни анкети дори вършат услуга на ГЕРБ, защото по всякаква логика данните от тях би следвало да мобилизират партийния електорат. Вместо да викне – вижте какво става, стягайте редиците, лидерът на управляващите нервно започва да напада въпросната агенция и да задава реторични въпроси от рода, „ама вие нали знаете кой е собственикът й?“, с ясната идея да омаловажи цифрите и да ги постави под графата „манипулативни“ и „фалшиви“.

 

Ами ако целта на проучването е била именно да тества реакцията на премиера и лидер на ГЕРБ? То тогава акцията е успешна. И в анализаторските центрове - ако има такива - на противниковите политически щабове светва сигнална лампа. Нервността и безпокойствието по върховете на основния ти опонент е прекрасна новина, която ти дава ясна насока за действие.

 

Странно впрочем е и публичното говорене на премиера за „патриотичния“ коалиционен партньор на ГЕРБ. Всичко е цветя и рози, фанфари и шампанско, ако слушаме Борисов. По думите му, коалицията си работи прекрасно, „ето днес имахме Министерски съвет…“. Да се чуди човек дали министър-председателят говори за същата тази тройна миникоалиция, чиито лидери пълнят с изказванията си „вестникарските страници“.

 

Поетично можем да я сравним с „изригващ вулкан“, а по-махленски - с очакването всеки момент да се развъртят шамари между войводи, атакисти и национал-фронтоваци. Борисов обаче ни внушава, че всичко е ОК. Защо ли? Дали не смята, че е като мантрата - става реалност при непрестанно повтаряне?

 

Проблеми има и те ще се проявят тепърва. Единственото спасение за тези в ГЕРБ, които искат пълен мандат, се казва „инстинкт за самосъхранение“ на политици, усещащи, че излязат ли от властта, връщане няма да има. Именно в тази ситуация са Сидеров, Каракачанов и Симеонов и това може би ще охлади страстите, поне що се отнася на ниво правителство и парламент.

 

Иначе напълно нормално и реалистично елитът ни се държи в навечерието на евроизборите с ясното съзнание, че сме много младши партньор на големите в ЕС. И че с няколкото евродепутатски мандата дори и за цвят в Брюксел не ставаме. Затова към евровота се подхожда като към голямо и реалистично социологическо проучване, преброяване на редиците, генерална репетиция за местните, а защо не и другите избори.

 

Това може би е причината, че в ключовото слово на Бойко Борисов на срещата с елита на ГЕРБ, най-малко се чу за официалния повод – изборът на евродепутати, номиниране, листи и т.н. Темите бяха глобални, но вътрешни и по-скоро визираха „суджуци“, „семейни обръчи по места“ и други, но не и статута на страната като член на ЕС.

 

Подобна е логиката и в поведението на Волен Сидеров, който поставя редица неизпълними условия – падане на процентната бариера, отказване на евродепутати от заплати и т.н. В противен случай щял да бойкотира вота. Дали не е търсен и желан бойкот?

 

Та въпросът е, как да подходим ние, средностатистическите избиратели, към евроизборите. И дали да подходим въобще…

Публикувана в Гледища

Френската крайна десница Национален фронт отново се събра на традиционната си манифестация на 1 май в Париж от Кралския дворец до площада на операта. Марин льо Пен чества този 1 май от позиция на силата. Докато правителството е твърде непопулярно, тя се надява нейната партия да успее да вземе първо място на европейските избори.

Публикувана в Свят

ГЕРБ (17.6%) продължава да води пред БСП БСП (15.9%) с шанс за повече депутати. Още 4 партии имат реален потенциял, показва проучване на "Алфа Рисърч". 

Публикувана в У нас

Централната избирателна комисия заличи регистрацията на независимия кандидат за евродепутат Алекс Алексиев заради изискванията за уседналост. Според справка на ГРАО Алексиев е посочил, че настоящият му адрес е в САЩ и това обстоятелство не е било променено до днес.

Публикувана в У нас

В Централната избирателна комисия (ЦИК) публично бе изтеглен жребият за определяне поредните номера на кандидатските листи на регистрираните партии, коалиции и инициативни комитети. Бюлетините, с които ще се гласува за членове на Европейския парламент от Република България на 25 май 2014 г.  са следните:

Под номер 1 е ПП „Българската левица”.
Под номер 2 е ПП „Глас народен”.
Под номер 3 е ПП „Партия на зелените”.
Под номер 4 е ПП „Зелена партия”.
Под номер 5 е независим кандидат Николай Бобринов Йовев.
Под номер 6 е ПП „Християндемократическа партия на България”.
Под номер 7 е независим кандидат Янаки Ганчев.
Под номер 8 е ПП „Българска национално-патриотична партия”.
Под номер 9 е ПП „Синьо единство”.
Под номер 10 е Коалиция от партии „Реформаторски блок”.
Под номер 11 е ПП „Национален фронт за спасение на България”.
Под номер 12 е ПП „БАСТА”.
Под номер 13 е Коалиция от партии „АБВ – Алтернатива за българско възраждане”.
Под номер 14 е ИК – Александър Райков Алексиев.
Под номер 15 е Коалиция от партии „Коалиция за България”.
Под номер 16 е ИК – Виктор Тенчев Папазов.
Под номер 17 е Коалиция от партии „КОД – Антония Първанова,, Илиана Раева – ОБ, НДСВ, СДП”.
Под номер 18 е ПП „ГЕРБ”.
Под номер 19 е независим кандидат Евгения Златева Банева.
Под номер 20 е ПП „Атака”.
Под номер 21 е ПП „Съюз на комунистите в България”.
Под номер 25 е ПП „Българска комунистическа партия”.
Под номер 26 е ИК – Румяна Вълчева Угърчинска-Винсенти.
Под номер 27 е ПП „Зелените”.
Под номер 28 е България без цензура, ВМРО-БНД, ЗНС, Движение „Гергьовден”.
Под номер 29 е ПП „Движение за права и свободи”.
Под номер 30 е Коалиция „Националистически партии на България”.
От ЦИК обясниха, че липсват номерата 22, 23 и 24, тъй като някои от независимите кандидати са се отказали.

Публикувана в У нас

Само четири формации – ГЕРБ, БСП, ДПС и коалицията "България без цензура" с ВМРО, ЗНС и "Гергьовден" ще успеят да изпратят депутати в следващия Европейски парламент, прогнозира социологът от "Медиана" Кольо Колев в интервю за в. "Монитор".Според цитирани данни на неговата агенция коалицията на ББЦ би взела на вота 7%. Колев дава лек превес на социалистите – 21,9% пред ГЕРБ - 19,6 на сто, - разлика, която влиза в рамките на статистическата грешка. На ДПС той отрежда 8,8%. Под линия за влизане в ЕП остават националистите от НФСБ – 4%. Реформаторският блок би взел 3,8 на сто от гласовете, проектът на експрезидента Първанов АБВ – 3,7%, а "Атака" – 2,5%.

Публикувана в У нас

Върлите противници на Европейския съюз от "Атака" регистрираха евролистата си в Централната избирателна комисия. Волен Сидеров ще води партийната листа за европейските избори, следван от депутатите Десислав Чуколов и Магдалена Ташева. На следващите три места са проф. Станислав Станилов, Павел Шопов и Явор Нотев. 

Публикувана в У нас

На въпрос, за листата на коя партия или коалиция ще гласувате на предстоящите избори за депутати в Европейския парламент, 22,5% отговарят, че ще гласуват за ГЕРБ, 18,9% - за Коалиция за България, 6% - за ДПС; 5,3% - за България без цензура, ВМРО - БНД, ЗНС, Движение Гергьовден. За Реформаторския блок биха гласували - 5,2%, за АБВ – 5%, НФСБ – 3,4%. Това показват данните от национално представително проучване на „Екзакта Рисърч Груп”, представени на пресконференция.

Публикувана в У нас
Страница 1 от 3