„Червеният“ депутат Иво Христов подаде оставка и напусна парламента. Това стана веднага, след като е осъзнал какво е направил, наричайки близо 6 милиона българи „дебили“.

 

Уви, горното не е вярно. Класическа „фалшива новина“ е. А звучи толкова логично и естествено. Направо буди недоумение защо този човек още е в парламента. Объркването се засилва пък и от поведението на колегите му социалисти, които едва ли не с телата си защитиха депутата Христов.

 

Бил се извинил. Благодаря, не се приема. Освен ако - в тон с модерните времена, Христов не преосмисля и премотивира научно приказката „Казана дума, хвърлен камък“. Може би народният представител е открил, че хвърленият камък се връща отново в ръката след изричането на вълшебното заклинание „Извинявам се“, а счупеният прозорец или пукнатата глава мигом се оправят. Доста дебилно, ако е така.

 

Но да оставим депутата Христов на мира. Той завинаги влезе в голямата хроника на нагли изказвания от български политици. Почти сигурно е, че след години името му ще се свързва единствено с това негово умотворение за 80-те процента дебили сред българите.

 

Само да вметнем, че за хиляди пъти по-невинни думи и действия в някои нормални държави политиците наистина си тръгват, завинаги. И никога повече дори и не им хрумва да помислят за обществени длъжности и правене на политики.

 

У нас не е така, ние не сме нормална държава. Тук само биологичният изход изкарва наглите политици от битието им.

 

Крайно време е социолози, психолози, политолози и т.н. да се хванат и установят какво се случва с нашенеца, който влиза в политиката (става депутат, издига се в партията си, става висш политически чиновник и прочие). Как така изведнъж престава да му дреме, решава, че най-малко 100 % е безнаказан, забравя произход, предишен живот. С вълшебното „народът ме избра“ той заменя „Сезам, отвори се“ от древната приказка.

 

И ние отваряме една скоба, отново за депутата Христов – дали е наясно каква част от неговите избиратели са дебили... Затваряме скобата.

 

Лошото е, че не всички са маскари. Но дори и тези, които имат лице, чувство за срам и обществена принадлежност биват омаскарявани от бруталните си „другари“. Общият знаменател залива всички с помия, а ние стоим мирно, вдървено и неподвижно, за да не правим вълнички.

 

Някои биха посъветвали – спрете да четете и слушате новини, за да не се ядосвате. Не става. Онези само това чакат, за да се разюздят окончателно. Не че сега кой знае какво ги стяга, но тогава ще им създадем личен техен рай. Без св. Петър на портата с ключовете и тефтера.

 

Казват, че изборите били едно от най-големите достояния на демокрацията и колкото повече граждани гласуват, толкова по-добре. Сигурно. Но защо това у нас не сработва, още повече, че бюлетината почти винаги е дълга около метър от многото мераклии за политическото поприще.

 

Тогава да преобърнем полюсите и да помечтаем. Ако (на теория, разбира се) на следващите избори отидат да гласуват 0.0 % имащи право на глас? Супер шамар за така наречената ни политическа класа. Ясно, че е невъзможно, най-малкото защото бюлетини ще пуснат самите кандидати, техните лели, чичовци, братчеди и т.н.

 

Ами ако наистина сме дебили и депутатът от горните редове се окаже прав? Защото, с какво може да се обясни фактът, че вече 28 години след началото на „демократичния ни преход“ продължаваме да тикаме нагоре хора, които ни се подиграват, ругаят, обиждат, след което се извиняват и отиват да пийнат по едно?

 

Редно е да се замислим. А дотогава поне можем да се опитаме да отговорим – другарю Христов, не приемаме извинението ви!

Публикувана в Гледища

НЦИОМ може да бъде запазен като структура, но преместен от Народното събрание към БАН. Този вариант е обсъден между парламентарния шеф Михаил Миков и председателя на академията акад. Стефан Воденичаров на среща в петък.

Публикувана в У нас