Вече повече от половин век тази конференция събира заедно народите от Европа и отвъд океана за изграждане на нашата обща сигурност.

 

Основополагащите ценности, които споделяме – зачитане на човешкото достойнство, правата на човека, свободата, демокрацията и равенството – са обединени в обща кауза за колективни действия в наш общ интерес.

 

Основаната на правила система, за чието създаване имаме принос, направи възможно глобалното сътрудничество за опазване на тези общи ценности.

 

Днес, когато глобализацията сближава народите повече от когато и да било, ние сме изправени пред множество нови и растящи заплахи, които целят да подкопаят тези правила и ценности.

 

Тъй като вътрешната и външната сигурност са все по-преплетени, като вражеските мрежи вече не се коренят само в агресия от страна на дадена държава, а оръжията не се създават единствено за употреба на бойното поле, но и за атаки чрез киберпространството, способността ни да защитим нашите народи все повече зависи от общите ни действия.

 

Отражение на това е днешната най-мащабна по рода си световна среща с представители от над седемдесет държави.

 

Обединеното кралство винаги е съзнавало, че нашата сигурност и просперитет са обвързани с глобалната сигурност и просперитет.

 

Ние сме глобална нация – допринасяща за глобалния просперитет чрез векове на търговия, чрез талантливия ни народ и чрез обмен на знания и култура с партньорите ни по целя свят.

 

Инвестираме в глобалната сигурност, съзнавайки, че така най-добре защитаваме гражданите си в собствената ни страна и по света.

 

Ето защо, ние сме втората страна с най-висок принос към бюджета на НАТО и единствената страна членка на ЕС, която отделя 2% от своя БВП за отбрана, както и 0.7% от брутния национален доход за международно развитие. Това е и причината, поради която ще продължим да изпълняваме тези ангажименти.

 

Поради тази причина изградихме доста развити отношения в областта на сигурността и отбраната – със САЩ и партньорите от групата за обмен на разузнавателна информация „Пет очи” (Five Eyes), със страните от Залива и все повече с азиатските ни партньори.

 

Инвестирахме в критично важни способности – включително в нашия ядрен капацитет с възпиращ ефект, новите ни два самолетоносача, специалните ни сили от световна класа и разузнавателните служби.

 

Имаме водещо участие в международни мисии – от борбата с Ислямска държава в Ирак и Сирия до мироопазващите мисии в Южен Судан и Кипър и мисиите на НАТО в Източна Европа.

 

А в Европа работим все по-тясно с европейските ни партньори, привнасяйки влиянието и въздействието, генерирани от пълния спектър на взаимоотношенията ни с нашите глобални партньори.

 

Искаме да продължим това сътрудничество и след напускането на Европейския съюз.

 

Британските граждани взеха легитимно демократично решение процесът по вземане на решения и поемането на отговорност да се случват по-близо до дома.

 

Засилването на вътрешната ни сигурност винаги е било тясно свързано с глобалното сътрудничество, включващо работа с институциите, които го подкрепят, включително с ЕС.

 

Промяната на структурите, чрез които осъществяваме колективните си дейности не означава да забравим общата си цел – защита на нашите граждани и осъществяване на общите ни интереси по света.

 

В този смисъл, напускайки ЕС и поемайки по нов път, Обединеното кралство си остава все така ангажирано със сигурността на Европа за в бъдеще, както винаги е било досега.

 

Сигурността на Европа е и наша сигурност. Ето защо съм заявявала и днес пак ще го кажа - Обединеното кралство е безусловно ангажирано с поддържането на европейската сигурност.

 

Днес общото предизвикателство пред всички нас е да намерим формулата, по която да работим заедно чрез задълбочено и специално партньорство между Великобритания и ЕС, да запазим вече изграденото сътрудничество и да продължим напред срещу растящите заплахи, пред които сме изправени всички.

 

Сега не е време да допускаме съперничество между партньори, строги институционални ограничения или закостенели идеологии да възпрепятстват нашето сътрудничество и да застрашават сигурността на гражданите ни.

 

Трябва да направим това, което е най-практично и прагматично, за да гарантираме колективната ни сигурност.

 

Днес бих искала да изложа начина, по който вярвам, че можем да постигнем това – използвайки възможността за установяване на ново партньорство в областта на сигурността, което да защити гражданите ни, сега и за в бъдеще.

 

Защита на вътрешната ни сигурност

Ще започна с начина, по който осигуряваме сигурността в Европа.

 

Заплахите, пред които сме изправени не зачитат границите между държавите и не правят разлика между тях.

 

Всички присъстващи в тази зала сме изпитали болката и мъката, причинени от терористичните зверства, извършени в страните ни.

 

Измина почти година от срамната атака на Уестминстърския мост, последвана от нови атаки в Манчестър и Лондон.

 

За тези хора е без значение дали убиват и осакатяват жители на Париж, Берлин, Лондон или Манчестър, защото тяхната цел е да атакуват и унищожат общите ценности, които споделяме.

 

Но аз заявявам – ние няма да им позволим.

 

Когато се случват подобни зверства, хората очакват отговора от нас – лидерите.

 

Всички ние трябва да гарантираме, че нищо не може да ни спре да изпълним първостепенния ни дълг като лидери – защитата на нашите граждани.

 

Трябва да намерим практичните начини за гарантиране на сътрудничеството за постигане на тази цел.

 

Преди сме го постигали.

 

Когато правосъдие и вътрешни работи престанаха да бъдат обект на междуправителствени отношения и станаха обща компетенция в рамките на ЕС, във Великобритания, разбира се, имаше хора, които биха искали да възприемем изцяло подхода на ЕС, както имаше и такива, които биха поискали от нас да го отхвърлим без колебание.

 

Като министър на вътрешните работи аз бях решена да намеря практичен и прагматичен начин, даващ възможност на Обединеното кралство и ЕС да продължат сътрудничеството си по отношение на общата ни сигурност.

 

Ето защо разгледах поотделно всяка разпоредба и успешно защитих основанията на Обединеното кралство да участва повторно в тези, които очевидно са от полза за националния ни интерес.

 

Чрез отношенията, които изградихме, Великобритания беше сред водещите държави, формирали практическата и правна основа на нашето сътрудничество в областта на вътрешната сигурност.

 

Нашият принос към тези мерки е жизнено важен за защитата на европейските граждани в градовете из целия континент.

 

На първо място, практическото ни сътрудничество, включително ускорената ни процедура за екстрадиране и взаимната правна помощ, означават, че издирвани или осъдени извършители на тежки престъпления, както и доказателствата в подкрепа на постановените им присъди, се предават безпроблемно между Обединеното кралство и страните членки на ЕС.

 

Когато беше установено, че терорист като Закария Хадили живее във Великобритания – млад мъж, за когото се смяташе, че е бил радикализиран в Сирия и беше издирван за терористична дейност във Франция – незабавно беше предприето необходимото за екстрадирането му обратно във Франция и изправянето му пред съда.

 

Той е един от 10 000 лица, които Обединеното кралство екстрадира въз основа на Европейска заповед за арест. Всъщност, на всеки арестуван въз основа на Европейска заповед за арест, издадена от Великобритания, страната арестува осем души въз основа на ЕЗА, издадена от друга страна членка.

 

Европейската заповед за арест играе също така ключова роля в подкрепа на полицейското сътрудничество между Северна Ирландия и Ирландия, което беше важна част от политическото уреждане на въпроса там.

 

Второ, сътрудничеството между нашите правоприлагащи служби означава, че Обединеното кралство е една от страните с най-голям принос по отношение предоставянето на данни, информация и експертиза на Европол. Да вземем например, операция „Триаж”, в рамките на която британската полиция работи задълбочено с Европол и Чешката република за разбиването на банда, занимаваща се с трафик на хора с цел трудова експлоатация.

 

Трето, чрез Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС II), Обединеното кралство участва в обмена в реално време на данни за издирвани лица - извършители на престъпления, изчезнали лица и лица, заподозрени в тероризъм. Около 1/5 от всички сигнали са изпратени от Великобритания, като само през последната година в системата има над 13 000 съвпадения за лица и предмети, представляващи интерес за правоприлагащите органи в Европа.

 

Великобритания допринесе също така за въвеждането на единен европейски подход относно обработването на данни на пътниците, даващ възможност за идентифицирането и проследяването на извършители на престъпления, жертви на трафик и лица, уязвими от радикализация.

 

Това сътрудничество, както и уникалните правила, които създадохме през последните години за неговото осъществяване между британските и европейските институции, допринасят за по-добрата защита на хората в Европа във всички тези сфери.

 

Така че в наш общ интерес е да намерим начини да защитим способностите, които са в основата на това сътрудничество, когато Обединеното кралство вече ще е европейска държава извън ЕС, но в нови партньорски отношения с него.

 

За да се случи това, ще е необходима истинска политическа воля и от двете страни.

 

Отчитам факта, че понастоящем няма споразумение в областта на сигурността между ЕС и трета страна, което да отразява пълния спектър на сегашните ни взаимоотношения.

 

Но съществува прецедент за широкообхватни, стратегически взаимоотношения между ЕС и трети страни в други сфери, като например търговията. Няма правна или практическа причина, която да прави невъзможно постигането на подобно споразумение в областта на вътрешната сигурност.

 

Но ако избягването на каквато и да била нова форма на сътрудничество с държава извън ЕС се превърне в приоритет на преговорите, тогава тази политическа доктрина и идеология ще има реални негативни последствия за сигурността на всички наши граждани - в Обединеното кралство и ЕС.

 

Нека да си дадем ясна сметка какво би се случило, ако способите за осъществяване на това сътрудничество бъдат премахнати.

 

Екстрадирането въз основа на Европейска заповед за арест ще спре. Екстрадирането извън механизмите на ЕЗА може да струва четири пъти по-скъпо и да изисква три пъти по-дълъг срок.

 

Това би означавало край на обмена на голям обем данни и на съвместните действия чрез Европол.

 

Това би означавало също, че Обединеното кралство вече няма да може да получава в кратки срокове доказателства от европейските партньори по линия на Европейската заповед за разследване, с определени строги крайни срокове за събирането на исканите доказателства, а вместо това ще трябва да разчита на по-бавни и тромави механизми.

 

Това би се отразило неблагоприятно и на двете страни и би изложило на по-голям риск всички наши граждани.

 

Като лидери, не можем да допуснем това.

 

Така че трябва заедно да проявим известно въображение и амбиция, за да можем да посрещнем както бъдещите, така и днешните предизвикателства.

 

Това е причината, поради която предложих нов Договор, който да залегне в основата на бъдещите ни взаимоотношения в областта на вътрешната сигурност.

 

Договорът трябва да запази оперативните ни способности. Но трябва също така да изпълни три допълнителни изисквания.

 

Той трябва да зачита автономията както на британския, така и на европейския правен ред. Така, например, когато участва в служби на ЕС, Обединеното кралство ще зачита юрисдикцията на Европейския съд.

 

С оглед приключване на правното сътрудничество, необходимо е да се намери принципно, но прагматично решение, отразяващо уникалния ни статут на трета страна с наш собствен суверенен правен ред.

 

Както казах и преди, необходимо е да договорим стабилен и подходящ формат за независимо разрешаване на спорове във всички сфери на бъдещото ни партньорство, който и двете страни да смятат за достатъчно надежден.

 

Трябва да отчетем също така значението на широкообхватни и твърди мерки за защита на данните.

 

Британският Закон за защита на данните ще гарантира, че сме в синхрон с рамката на ЕС. Но ние искаме да отидем още по-далеч и да потърсим специално решение, което да отразява изключително високите стандарти за защита на данните, които са в сила в Обединеното кралство. Британската Служба на информационния комисар ще продължи да играе важна роля с оглед осигуряване на стабилност и увереност на гражданите и бизнеса в ЕС и Великобритания.

 

Готови сме вднага да започнем да работим по тези въпроси с колеги от Европейската комисия.

 

В заключение, така както успяхме да изготвим споразумението относно обработката и предаването на резервационни данни за пътниците във връзка с терористичните атаки през последните години, така Договорът трябва да е в състояние да гарантира, че взаимоотношенията ни ще могат да се адаптират към променящите се заплахи, пред които сме изправени.

 

Нищо не бива да възпрепятства отношенията ни оказване на взаимна помощ ежедневно и ежечасно, за да можем да опазим сигурността на нашите граждани.

 

Ако поставим тази цел в основата на нашата мисия, можем и ще намерим средствата за нейното постигане.

 

Не можем да отлагаме тази дискусия. Страните членки на ЕС ясно заявиха колко важно е да поддържаме съществуващите оперативни способности.

 

Трябва да действаме в спешен порядък за изготвяне на Договора, който ще защити всички европейски граждани, в която и точка на континента да се намират.

 

Външна сигурност

Разбира се, интересите ни в областта на сигурността не се ограничават в границите на нашия континент.

 

Не само заплахите за вътрешната ни сигурност идват отвъд границите ни. В наши дни светът е изправен и пред огромни предизвикателства за глобалния ред: спрямо мира, просперитета, основаващата се на правила система, която е в основата на самия ни начин на живот.

 

Вярвам, че в лицето на тези предизвикателства наша основна отговорност е да се обединим и възродим трансатлантическото сътрудничество, както и целия спектър на всичките ни глобални съюзи, така че да можем да защитим колективната ни сигурност и да защитим общите ни ценности.

 

Обединеното кралство не само е непоклатимо в ангажимента си към това партньорство, но и смятаме възраждането му за част от глобалната ни роля след излизането от Европейския съюз.

 

Като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, като водещ партньор в НАТО и като най-близкия партньор на САЩ, никога не сме определяли глобалния си мироглед основно през призмата на членството ни в Европейския съюз или на колективната европейска външна политика.

 

Така че, напускайки ЕС, нормално е Обединеното кралство да следва независима външна политика.

 

Но интересите, които ще се стремим да отстояваме в световен план, ще продължават да се коренят в общите ни ценности.

 

Това е валидно, независимо дали става въпрос за противодействие на идеологията на групировката Ислямска държава, разработване на нов глобален подход към въпроса за имиграцията, гарантиране прилагането на иранското ядрено споразумение или противопоставяне на враждебните действия на Русия, било то в Украйна, Западните Балкани или в киберпространството. Във всички тези случаи, успехът ни зависи от обхвата на партньорството, което се простира далеч отвъд институционалните механизми за сътрудничество с ЕС.

 

Това означава да се работи повече за развиване на двустранното сътрудничество между европейските народи, каквото удоволствие имах с президента Макрон в рамките на срещата на високо ниво Великобритания – Франция миналия месец.

 

Това означава създаване на групи ad hoc, които ни дават възможност да противодействаме на тероризма и заплахите на враждебни държави, което правим чрез Междуправителствената европейска група за борба с тероризма, в която членуват 30 държави – най-голямата подобна група в света.

 

Това означава да гарантираме, че един реформиран Северноатлантически пакт ще си остане стожера на колективната ни сигурност.

 

По същество, това означава, както Европа, така и САЩ да препотвърдят своята непоколебимост по отношение на колективната сигурност на този континент и да отстояват демократичните ценности, на които се основават интересите ни.

 

Единствено чрез засилване и задълбочаване на всички форми на партньорство в рамките на Европа и извън нея ще можем заедно да отговорим на еволюиращите заплахи, пред които сме изправени.

 

Какво означава това за бъдещото партньорство между Обединеното кралство и ЕС в сферата на сигурността?

 

Необходимо ни е партньорство, което зачита както автономността при вземане на решения от Европейския съюз, така и суверенитета на Обединеното кралство.

 

Това е напълно постижимо. Договорите на ЕС отделят специално място на Общата външна политика на ЕС, а нашите външни политики ще продължават да се развиват. Така че няма причина да не договорим отделни мерки относно нашето сътрудничество в областта на външната политика и отбраната в краткия преходен период, както предложи Комисията. Това би означавало, че ключови аспекти на бъдещото ни сътрудничество в тази област биха могли да влязат в сила още от 2019 г.

 

Не трябва да чакаме, когато това не се налага. Ако ЕС и оставащите в него страни членки смятат, че най-добрият начин да се засили приноса на Европа за колективната ни сигурност е чрез по-задълбочена интеграция, то тогава Обединеното кралство ще обмисли възможността да работи с вас, и ще ви помогне да го направите по начин, който ще заздрави НАТО, а също и по-широките ни партньорства, както ръководителите на ЕС неведнъж ясно са заявявали.

 

Ето защо, партньорството, което е необходимо да създадем трябва да предложи на Обединеното кралство и ЕС инструментите и избора да комбинираме усилията си по оптимален начин, където това е в наш общ интерес.

 

Има три сфери, в които трябва да насочим усилията си, за да осъществим това на практика, така че да посрещнем предизвикателствата, пред които всички ние сме изправени днес и за да изградим способностите, които ще са ни необходими утре.

 

На първо място, необходимо е на дипломатическо ниво да разполагаме с механизмите за редовни консултации помежду ни относно глобалните предизвикателства, пред които сме изправени и да координираме използването на лостовете, с които разполагаме, там където интересите ни съвпадат.

 

Бихме искали да продължим да работим в тясно сътрудничество по санкциите. Ще се постараем да продължим всички санкции на ЕС при напускането ни. Всички ние ще бъдем по-силни, ако Обединеното кралство и ЕС разполагат в настоящия момент с механизмите за сътрудничество по отношение на санкциите и евентуално за тяхното съвместно изготвяне за в бъдеще.

 

Второ, безспорно в наш общ интерес е да можем да продължаваме да координираме и работим на оперативно ниво.

 

Разбира се, ще продължим да работим заедно и в сътрудничество.

 

Но там, където и двете страни можем да бъдем най-ефективни, когато Обединеното кралство използва забележителните си способности и ресурси със и на практика посредством механизмите на ЕС, и двете страни трябва да сме отворени към тази възможност.

 

По отношение на отбраната – ако най-добрият начин да се подкрепят интересите на Обединеното кралство и ЕС е да се продължи приноса на Великобритания в операции или мисии на ЕС, както това се случва понастоящем, тогава и двете страни трябва да бъдем отворени към тази възможност.

 

Също така, въпреки че за в бъдеще Обединеното кралство ще решава как да разходва пълния размер на чуждестранната си помощ, ако приносът на страната към програми и инструменти за развитие на ЕС може да осъществи взаимните ни интереси по най-добър начин, тогава и двете страни трябва да бъдем отворени към тази възможност.

 

Но ако изберем да работим заедно по този начин, Обединеното кралство трябва да има възможност да играе подходяща роля при моделирането на общите ни действия в тези сфери.

 

Трето, би било също така в наш интерес да продължим да работим заедно за развиване на способностите в областта на отбраната, киберпространството и космоса, така че да посрещнем бъдещите заплахи.

 

Великобритания харчи около 40% от общия размер на европейската инвестиция за научноизследователска и развойна дейност в областта на отбраната. Тази инвестиция представлява съществен стимул за подобряване конкурентоспособността и способностите на Европа. И това е от полза за всички нас.

 

В този смисъл, отворен и включващ подход към развиването на европейските способности (който дава пълна възможност за участие на британската отбранителна индустрия) е в интерес на стратегическата ни сигурност, като помога за гарантиране сигурността на европейските граждани и запазване мощта на отбранителните индустрии в Европа.

 

Изтребителят „Еврофайтър Тайфун” е прекрасен пример за това – партньорство между Обединеното кралство, Германия, Италия и Испания, което подкрепи над 10 000 висококвалифицирани работни места в цяла Европа.

 

Това е и причината, поради която Обединеното кралство иска да договори бъдещи взаимоотношения с Европейския фонд за отбрана и Европейската агенция по отбрана, така че заедно да развиваме научноизследователска и развойна дейност относно най-добрите бъдещи способности, които Европа може да привлече.

 

Миналогодишната кибератака ‘NotPetya’ показа също така необходимостта да работим в тясно сътрудничество, за да защитим интересите си в киберпространството.

 

Дръзката атака, която Обединеното кралство и неговите партньори приписаха на Русия, разстрои функционирането на организации в цяла Европа, което струваше стотици милиони британски лири.

 

За да се борим с наистина глобална заплаха като тази, ни е необходим наистина глобален отпор, който ангажира не само Обединеното кралство и ЕС, но обединява действията на промишлеността, правителството, страни-съмишленици и НАТО с цел укрепване на способностите ни за киберсигурност.

 

И тъй като животът ни се случва все повече онлайн, ние също ще разчитаме все повече на космическите технологии. Космосът е като всяко друга област, където враждебни елементи ще се опитват да ни отправят заплахи.

 

Така че ние приветстваме усилията на ЕС да развива способностите на Европа в тази сфера. Трябва да държим отворени всички варианти, които ще дадат възможност за сътрудничество на Обединеното кралство и ЕС по възможно най-ефективен начин. Голяма част от авангардните способности на Европа в областта на космическите технологии се намират в Обединеното кралство; имали сме водеща роля, например, при разработването на програмата Галилео.

 

Държим това да продължи като част от новото ни партньорство, но както се случва в по-широк мащаб, необходимо е да сключим подходящите споразумения, които ще позволят на Обединеното кралство и бизнеса в страната да участват при условия на свободна и лоялна конкуренция.

 

Заключение

 

Именно жестоката касапница през 1972 г. по време на Олимпийските игри тук в Мюнхен, впоследствие вдъхновява британския министър на външните работи, Джим Калахан да предложи създаването на междуправителствена група, която да координира европейските антитерористичните и полицейски действия.

 

По това време този подход е извън формалните механизми на Европейската общност. Но след време той се превръща във фундамента на сътрудничеството, което днес осъществяваме в областта на правосъдие и вътрешни работи.

 

Днес, както и тогава, можем и трябва да мислим прагматично и практично за създаване на ред, който да постави сигурността на гражданите ни на първо място.

 

Става дума за динамични взаимоотношения, а не за набор от трансакции.

 

Взаимоотношения, изградени въз основа на непоколебим ангажимент към общите ни ценности.

 

Взаимоотношения, в които всички ние трябва да инвестираме, ако искаме да сме в състояние да реагираме и се адаптираме към заплахите, които вероятно ще се появят по-бързо отколкото някой от нас би могъл да си представи.

 

Взаимоотношения, в които всички ние трябва да играем пълноценна роля за запазване сигурността и свободата на континента, за възраждане на трансатлантическия съюз и основаната на правила система, на които се крепи общата ни сигурност.

 

Тези, които заплашват сигурността ни не биха искали нищо повече от това да ни видят разединени.

 

Те не биха желали нищо повече от това да видят как обсъждаме механизми и средства вместо да предприемем това, което е най-практично и ефективно за гарантиране сигурността на гражданите.

 

Нека днес посланието ни се чуе силно и ясно – няма да позволим това да се случи.

 

Заедно ще защитим и отстояваме нашите ценности по света и ще гарантираме сигурността на гражданите си – сега и занапред.

 

*Заглавието е на редакцията на „Свободен народ онлайн“. Текстът на речта се предава по неофициален превод, разпространен от Посолството на Нейно Величество Кралицата на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.

Публикувана в Гледища

Ако Туркменистанско-Афганистанско-Пакистанско-Индийският газопровод (TAPI) бъде построен някога, той ще доставя 33 милиарда кубически метра природен газ всяка година от находището в Галкънъш в южен туркменистан до "гладните" за енергоносители пазари на Пакистан и Индия. Също така, газопроводът ще доставя известни количества и за Афганистан, като даде на Кабул рядка възможност да развие собствената си икономика. Но TAPI е отлаган и отлаган след предлагането му през 1995 година.

Публикувана в Свят

Създаването на Хорасанския клон на Ислямска държава в региона на Афганистан и Пакистан, укрепи образа й като феномен с глобален обхват. Но връзките на новия клон със самата Ислямска държава на територията на Сирия и Ирак са крехки и той държи съществуването си повече на фрагментацията и на раздробяването на транс-граничното движение на Талибаните, нежели на нещо, извръшено от Ислямска държава.

Публикувана в Минало

Бележка на преводача: Това интервю е дадено на 23 декември 2015 година. То не е фалшификат и не е произведение от типа на „Гръцкият президент каза за българския народ …“. Това е във висша степен автентичен текст, разпространен от възможно най-лоялна към държавната власт в Руската федерация информационна агенция.

 

От гледна точка на това, кой е интервюираният (в случая висш руски държавен служител с много широки пълномощия за територията на Афганистан), на интервюто трябва да се даде по-сериозно значение, отколкото ако го беше дал самият държавен глава на Русия. Образно казано, държавният глава може да си позволи да импровизира нещо, може да сбърка, може дори да направи гаф. Хора като Кабулов нямат никакво право на грешка, интервютата които дават са предварително обмислени, претеглени, а най-често и предварително написани. Затова, всеки ред в това интервю трябва да се разглежда като послание било към американците (от тях то би могло да се разглежда, като не много приятен коледен подарък в руски, мечи стил), било към правителството в Кабул, било към талибаните, било към целия свят.

Публикувана в Очи в очи

Сирийски бунтовници съобщиха, че са взели контрола над град Джарабулус (Jarabulus) и са изтласкали силите на Ислямска държава. Това стана непосредствено след като започна подкрепяната от турските въоръжени сили операция „Ефратски щит” според съобщения в Twitter от 24-ти август 2016. Бунтовническите сили твърдят, че са стигнали центъра на града, който се намира на границата между Турция и Сирия. Турските военни са подпомогнали провеждането на операцията още преди 24 август, хвърляйки танкове и бронетранспортьори в подкрепа на настъпващите бунтовници.

Публикувана в Свят

Серия от необичайни атаки от страна на североафрикански клон на ал Кайда, може да хвърли светлина върху най-новите затруднения на „джихадистката” мрежа. В Ал Кайда в Ислямски Магреб (al Qaeda in the Islamic Maghreb - AQIM) се натрупва напрежение, поради необходимостта да се окаже съпротива на нарастващото проникване на Ислямска държава на нейната територия, на отнемането от страна на ИД на материални и финансови ресурси на ал кайдистите, както и на отнемане на част от човешките им ресурси.

Публикувана в Гледища

Русия спира използуването на иранската военно въздушна база до град Хамадан (Hamadan) за нанасяне на удари в Сирия. За това е съобщило министерството на външните работи на Иран, днес, 22 август 2016 година. Съобщението е препредадено от Reuters. (Sharafedin Bozorgmehr, Iran says Russian use of air base for Syria strikes over “for now”, August 22-nd 2016, 02:38 pm BST, Reuters, World News, http://uk.reuters.com/article/uk-mideast-crisis-russia-iran-idUKKCN10X0QR ).

Публикувана в Свят

Днес, 21 август 2016 година бяха представени резултатите от WorldPR Global Leadership Ranking 2016© (Световното класиране на лидерството за 2016). Най-важният акцент сред изводите от изследването беше даден може би от д-р Андрю Робъртс (Dr. Andrew Roberts), гост професор във факултета за военни изследвания в „Кингс Колидж” в Лондон. (War Studies Department, King’s College London). Той заяви:

Публикувана в Свят

На 05 август 2016 година, индонезийската полиция арестува шест души в Батам (Batam), за които се твърди, че са имали намерение да изстрелят ракета по Сингапур под ръководството на лице, за което се знае, че е член на Ислямска държава. Батам е част от индонезийската островна група Риау (Riau Islands), които са на около 16 километра от Сингапур, от другата страна на Сингапурския пролив. Батам и Сингапур са сврързани с ферибоот. Островът е популярна дестинация за сингапурците, които искат да поиграят голф или да се попекат на плажовете му. Също така, Батам е приютил много фабрики, собственост на фирми за производсво на електроника. Шестимата арестувани (един от които е бил освободен) са работили точно в такива фирми.

 

Вътрешни доклади предполагат, че групата е била свързана с Бахрун Наим (Bahrun Naim), индонезийски лидер на Ислямска държава, намиращ се в Сирия, който е подстрекавал индонезийски „джихадисти” да организират нападения по родните си краища. Наим е смятан за отговорен за планирането на взривяването и въоръженото нападение срещу търговският център „Сарина” (“Sarinah”) в Джакарта, проведени на 14-ти януари 2016 година. Той също така е заподозрян в планирането на самоубийственият бомбен атантат срещу полицейско управление в Суракарта (Surakarta) в централна Ява (на остров Ява – една от най-гъсто населените територии на света, б. ред.), проведен на 04 юли 2016 година. При нападението беше ранен един полицай.

 

Наим е положил големи усилия за да предаде терористична експертиза от своята организация в Сирия на индонезийските „джихадисти”. Такава необходимост явно съществува, съдейки по следните примери. Така например, молът в Сарина е бил препълнен с купувачи, когато е проведен бомбеният атентат, но са били ранени само четирима души. Нападателите са имали лошо изработени взривни устройства и слаби оперативни умения. Двама от атентаторите са се взривили сами, докато са се опитвали да задействуват своите примитивни „тръби - бомби”.

 

Така че, независимо от съобщенията на медиите, че групата от Батам е подготвяла ракетна атака, твърде съмнително е нападателите да са били способни на нещо повече от елементарни нападения с използуване на леко стрелково оръжие и / или на „тръби - бомби”. Съобщава се, че полицията е открила материали за изработване на бомби, пистолети и стрели по време на обиските в домовете на заподозрените, но не и ракети или материали за изработването на последните.

 

Очевидно е, че групата е имала повече пожелателни намерения, отколкото реални оперативни възможности, нещо, което не е нетипично за индионезийските „джихадисти”, след като властите в страната успяха да арестуват или да ликвидират последната кохорта от лица, планиращи терористични актове, имащи необходимата подготовка за организиране на атаки с по-голям мащаб от типа на експлозията на остров Бали от месец октомври 2002 година.

 

Атаките, подготвяни от групата в Батам, най-вероятно са щели да бъдат елементарни нападения срещу меки мишени, от типа на курортите на острова или срещу фабриките за електроника, където членовете на групата са работили. Наемането на работа на „джихадистите” в електронните предприятия още един път повдига въпроса за вътрешната заплаха от „доморасли”, местни „джихадисти”.

 

Вътрешни заплахи

 

Служителите от корпоративната сигурност с основание се страхуват от терористични атаки, извършени на работното място от „доморасли”, местни „джихадисти”, като тази, извършена през месец юни 2015 година от Ясин Салхи (Yassin Salhi), шофьор на камион от Лион, Франция, който е работел за американската компания “Air Products”. Салхи е обезглавил своя мениджър преди да вреже превозното си средство в сградата на фабриката. При разпита в полицията впоследствие, той признал, че това е бил опит да предизвика голяма експлозия.

 

Въоръженото нападение в Сан Бернардино, Калифорния от месец декември 2015 година е друг пример за подобна атака. При този инцидент, Сайед Ризван Фарук (Syed Rizwan Farook) се върнал на работа заедно със съпругата си Ташфен Малик (Tashfeen Malik), след кавга, избухнала по време на служебно празнично празненство, като двамата открили огън по своите колеги и се опитали и да детонират една бомба. Те убили 14 души и ранили други 21, преди да загинат в престрелка с полицията.

 

Независимо, че нападението в Сан Бернардино се отличава от много инциденти, свързани с насилие на работното място, тъй като в него са ангажирани двама стрелци, вместо обичайния самотен нападател, ние сме виждали подобни нападения от вътрешни хора, ангажирали многобройни враждебни участници по света. Така например, трима от въоръжените нападатели срещу нефтопреработвателното съоръжение на “ABB Lummus Global” в Янбу (Yanbu), Саудитска Арабия, извършили терористичен акт през месец май 2004 година, са работели там, на същото място. Техните карти за допуск до обекта и доброто им познаване на планировката на предприятието са били ключови при предприемането на атаката.

 

Дори когато вътрешните хора не предприемат лично атаката, те могат да осигурят съдбоносно важна вътрешна информация, която в много голяма степен да подпомогне тези, които планират нападението. Нападението срещу съоръжението за природен газ “Tigantourine”, намиращо се близо до Аин Аменас (Ain Amenas) в Алжир, в което се съобщава, че са участвували наз 30 нападатели, по всичко личи, че е разчитало на вътрешна информация, свързана с планировката на предприятието и с осигуряването на транспорта за чуждестранните работници до него.

 

Вътрешните хора могат също така да промъкнат оръжие покрай охраната. Един работник на цветар с магазини в хотелите “JW Marriott” и “Radisson” в Джакарта е успял да вкара в тях бомби, които са били използувани по-късно по време на самоубийствените атентати от месец юли 2009 година.

 

Вътрешните хора могат да представляват и друга заплаха – да използуват ресурсите на компанията за да се улеснят нападения на други места. Нидал Айяд (Nidal Ayyad), инженер – химик в “AlliedSignal” е използувал бланки на компанията, за да изпраща заявки за доставка на големи количества химикали, необходими за производство на експлозивите за „камиона - бомба”, използуван за атаката срещу Световния търговски център през 1993 година. Да се придобият големи количества от тези индустриални химикали без неговата помощ е било много трудна задача. Вътрешните лица, могат да използуват достъпа си до индустриални химически съоръжения и за да изпуснат в околната среда опасни химикали, като опитат по този начин да предизвикат масово увреждане на хора.

 

Противопоставяне на заплахата от вътрешни злонамерени лица

 

По много начини, видът на насилието на работното място, предизвикано от „доморасли”, местни терористи е подобен на насилието на работното място, организирано от нападатели, които не са мотивирани от „джихадизъм”. Наличието на психологически и психиатрични проблеми не изключва идеологическата мотивация. И двата фактора могат да играят роля при атаките с участие на „доморасли”, местни джихадисти.

 

Подобно сливане на мотивите е наблюдавано при стрелбата през месец ноември 2009 година във Форт Хууд (Fort Hood). Стрелецът, майор Нидал Малик Хасан (Maj. Nidal Malik Hasan) е бил радикализиран и е бил във връзка с лидера на Ал Кайда Ануар ал-Аулаки (Anwar al-Awlaki). Но той също така е демонстрирал обезпокоително поведение на работното си място и извън него, развивайки влошено психическо състояние.

 

Изключително рядко се случва, насилие на работното място (с „джихадистки” мотиви или от друг тип) да стане факт, без стрелецът да е дал предупредителни знаци за предстоящото нападение. Разследващите често откриват, че подобни предупредителни знаци или са били подценявани и омаловажавани или просто напълно пренебрегвани. След стрелбата във Форт Хууд, излезе на яве, че многобройни оплаквания от Хасан и предупреждения за странното му и заплашително поведение са били пренебрегнати.

 

Предупредителните знаци, че един работник или служител е способен на насилие на работното място, могат да включват: внезапни промени в поведението; намалена производителност; несвойствени проблеми с разтакаване и идването на работа; както и оттеглянето от социални кръгове, в които служителят се е движел до тогава.

 

Кражбата или саботирането на работодателя или на колега – работник могат да бъдат друг знак, на ред с внезапното проявяване на отрицателни черти, като нетипични нива на раздразнителност, нахвърляне върху колеги или обождането им, както и внезапно пренебрегване на личната хигиена.

 

Може би най-красноречивите сигнали за предстоящо насилие са разговорите за самоубийство или за мъченичество и отправянето на преки или косвени заплахи към околните. Друг съществен предупредителен сигнал, наблюдаван преди няколко инцидента с насилие на работното място е страхът на колеги – работници или на надзиратели от даден човек, дори и когато не е могло да бъде дадено разумно обяснение за този страх.

 

В много компании се смята, че противопоставянето на насилието на работното място е задача на отдела за корпоративна сигурност. Нищо не може да бъде по-далече от истината. Повечето отдели за корпоративна сигурност, са окоплектовани само като „скелет” и твърде често са първите, които предприемат съкращения, когато компаниите се окажат лице в лице с тежки икономически проблеми.

 

Повечето отдели по корпоративна сигурност се фокусират върху физическата охрана, върху превенцията на загубите и върху кражбите на имущество на компаниите. С техния ограничен на брой състав и едновременно с това – големи отговорности, те имат малко възможности да научат, какво става с човека в средната кабинана третия етаж, който гледа много джихадистка пропаганда и натрупва гняв срещу Запада.

 

Дори компании, чиито екипи са се посветили на защитата на висши мениджъри на компанията, често се фокусират изключително върху външните заплахи. Те отделят много повече внимание въру охраната на изпълнителния директор по време на негово пътуване в чужбина, отколкото по време на негово посещение в кафенето на компанията. Старшите ръководители на компаниите, също често вярват, че в техните предприятия не могат да съществуват вътрешни заплахи, което е твърде НЕбезопасно приемане за която и да е фирма.

 

След като полицията и отделите за корпоративна сигурност не са нито вездесъщи, нито пък всезнаещи, други хора в компанията трябва да вдигат тревога за потенциалното насилие на работното място. Колегите и най-близките до работниците мениджъри (first – line managers) най-общо казано са първите хора, които трябва да забележат предупредителните сигнали. Така че, истинската първа отбранителна линия срещу вътрешните заплахи трябва да бъдат работниците и служителите в компанията. По тази причина, те трябва да бъдат обучавани за евентуалните вътрешни „джихадистки” заплахи на работното място. Също така, те трябва да бъдат насърчавани да говорят за потенциалните заплахи, без страх от отмъщение.

 

Това овластяване идва от обучението и от това, че комуникацията се провежда не само „от горе - надолу”, но и „от долу нагоре”.

 

Топ мениджмънтът на компанията трябва да създаде очакването, че подобни съобщения и доклади ще бъдат приемани сериозно. Отделите за човешки ресурси, корпоративна сигурност и правните отдели трябва да имат мандат да разглеждат и да се справят с тези случаи своевременно и бързо. Предупрежденията направени от колеги по отношение на Хасан във Форт Хууд са били пренебрегнати, защото тези, които са ги получили не са били овластени или насърчавани да предприемат действия.

 

Изграждането на култура на проактивно отношение към потенциалните вътрешни заплахи, може да бъде предизвикателство. Това може да е особено вярно за отдалечени и изолирани места като фабрика за полупроводници в Индонезия, но е също толкова важно и за такива обекти. Цената на пренебрегването на предупредителните знаци на дадена вътрешна заплаха, без значение къде възниква тя, често е трагедия.

 

Превод: д-р Теодор Дечев


* (Stewart Scott, Employees, the First Line of Defense Against Jihadist Insiders, August 11-th 2016, 08:00 GMT, Stratfor, Security Weekly, https://www.stratfor.com/weekly/employees-first-line-defense-against-jihadist-insiders ).

 

Авторът на анализа - Скот Стюарт, отговаря за анализите върху тероризма и въпросите на сигурността в „Стратфор”. Преди да се присъедини към екипа на „Стратфор”, той е бил специален агент на Държавния департамент на САЩ в течение на десет години и е участвал в стотици разследвания на терористични актове.

Публикувана в Гледища

Съвместна операция на кюрдските, иракските и американските сили със специално предназначение, проведена на 11 август 2016 година е довела до смъртта на Сами Джассим ал-Джабури (Sami Jassim al-Jabouri), известен също така като Хаджи Хамад (Haji Hamad), ръководител на действуващото на черния пазар в Сирия и Ирак нефтено предприятие на Ислямска държава. Съобщението е на кюрдски официални лица, предадено от Reuters. (Kurds say Islamic State oil overseer killed in joint ops with U.S., Reuters, World News, August 11-th 2016, 04:19 pm EDT, http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-kurds-islamic-state-idUSKCN10M20C ).

Публикувана в Свят
Страница 1 от 4