От известно време насам, Конфедерацията на труда „Подкрепа“ поставя на висок глас въпроса за нощния труд, вредата от него и неговото заплащане. Синдикалистите огласяват нови изследвания, които според тях показват, че вредата от нощния труд е по-голяма от предполаганата до сега. Едновременно с това, те поискаха допълнителното възнаграждение за нощен труда да бъде повишено от 0,25 лева / час на 2,55 лева / час или казано математически – хиляда процентово увеличение.

 

Тук ние няма да дискутираме здравните аспекти на полагането на нощен труд. Може да се каже, че има много висока степен на съвпадение на мнението на работодателите и на синдикалистите за нощния труд. И едните и другите не се прехласват по него. Нощният труд повишава многократно риска от трудови злополуки и производствени аварии и всичко това не е по сърце нито на работниците нито на работодателите.

 

Доста по-дискусионен е въпросът за размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд. По принцип хората, които не са запознати с „кухнята“ на индустриалните отношения, могат да бъдат и шокирани, когато прочетат, че минималният размер на това възнаграждение, фиксиран с Наредбата за структурата и организацията на работната заплата от януари 2007 година е в размер на 0,25 лв./час.

 

Тук ключовата фраза е „минимално допустим размер“. Действително, преди 11 години по някакъв начин, след някакви преговори се е стигнало до числото 25 стотинки за час. Човек би се запитал – как е възможно такава „мижава“ стойност да се задържи цели 11 години до днес? Отговорът е прост – тази стойност просто не се прилага навсякъде, където има колективно договаряне в България.

 

Вместо да се занимават със стойността, фиксирана по регулативен път, синдикалистите и работодателите просто са си свършили работата на отраслово (браншово) ниво, както и в редица отделни предприятия. В подписаните между тях колективни трудови договори – на отраслово ниво или на ниво отделно предприятие са договорени стойности, които в много пъти надхвърлят минималната стойност от „националния стандарт“ установен с държавната регулация.

 

Затова и никой не посреща с каквото и да е притеснение или принципно несъгласие искането на КТ „Подкрепа“ за изменение в чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, иначе казано – увеличаването на допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд. Може обаче да се дискутира по реалностите в отделните икономически дейности и отрасли и по това как точно да се процедира.

 

От наша страна беше направен анализ на 38 (тридесет и осем) броя отраслови или браншови колективни трудови договора, като точните формулировки на текстовете, третиращи уреждането на допълнителното възнаграждение за нощен труд за представени дословно в даденото на края Приложение № 1.

 

От анализа се вижда, че уреждането на размера на допълнителните възнаграждения за нощен труд е масова, би могло да се каже дори „поголовна“ практика при колективното договаряне на отраслово или браншово ниво.

 

Договорените размери на допълнителното възнаграждение за нощен труд варират в широки граници, като в почти всички случаи значително надвишават предвидената в националната регулация минимална стойност от 25 стотинки на час. От тази гледна точка е некоректно да се говори, че в България нощният труд „струва 25 стотинки на час“. Навсякъде, където има колективно договаряне, било на отраслово / браншово равнище или на нивото на отделното предприятие са налице договорености, които в много пъти надхвърлят утвърдената на национално ниво минимална стойност от 0,25 лв./час.

 

Изключение правят само отрасъл „Водоснабдяване, канализация и пречистване на водите“ и отрасъл „Горско стопанство“ (и стопанисване и контрол). В отрасъл „Водоснабдяване, канализация и пречистване на водите“ от 2012 година насам устойчиво се договаря допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,30 лева / час. В отрасъл „Горско стопанство“ са договаряни размери на допълнителното възнаграждение за нощен труд от 0,35 лева / час.

 

В тези два отрасъла, собствеността е подавляващо държавна (в горското стопанство) или общинска и държавна (във ВиК сектора). В последния случай, изключение прави концесионираното водоснабдяване на София, но там за „Софийска вода“ си има отделен колективен трудов договор със значително по-високи параметри от тези в браншовия КТД. Може да се посочи, че отново излиза, че държавата и общините са едва ли не лоши работодатели, поне ако съдим по договарянето на този показател.

 

Иначе, многообразието на договорените размери за допълнителното възнаграждение при полагане на нощен труд се вижда пределно ясно. Договорености за допълнителното възнаграждение за нощен труд на отраслово равнище няма само в отраслите „Металоиндустрия“ и „Туризъм“.

 

За отрасъл „Металоиндустрия“, можем с чиста съвест да приемем, че договарянето на допълнителното възнаграждение за нощен труд е оставено за колективните трудови договори на ниво предприятие и от това работниците нищо не са загубили. Доброто състояние на колективното договаряне на ниво отделно предприятие в отрасъла е добре известно и се потвърждава и от синдикалните лидери на браншово равнище. Колективни трудови договори от предприятия от отрасъла са печелили награди за най-добър колективен трудов договор, учредени от синдикатите.

 

Така например, в предприятието „М+С Хидравлик“ и в редица технологично свързани с него продприятия, допълнителното възнаграждение за нощен труд е 1,00 лева/час, иначе казано – колкото е за лекарите, според техния отраслов КТД.

 

За отрасъл „Туризъм“ има дори изричен запис в цитираните колективни трудови договори, че допълнителното възнаграждение за нощен труд се договаря на ниво отделно предприятие, но там наистина би могло да се изрази по-скептично отношение на ефективността на колективното договаряне като цяло.

 

За всички останали разгледани отрасли, допълнителното възнаграждение за нощен труд варира от 0,50 лева / час (браншови КТД в отрасъл „Птицевъдна промишленост“, сключен на 01.06.2013 г.) до 1,7375 лева / час (отраслов КТД в отрасъл „Строителство“, сключен на 17.02.2015 г.).

 

Някой по-наблюдателен читател би казал, че и двата приведени тук отраслови колективни трудови договора са с изтекъл срок. Това е точно така, но в България няма практика, след изтичане на колективен трудов договор, дадено предприятие да се връща към минималните национални стандарти, докато се сключи нов колективен трудов договор. Напротив, масовата практика (сто процентова на отраслово ниво) е да се спазват договорените до този момент параметри.

 

Всъщност, в някои отрасли, където в разпоредбите на колективния трудов договор са заложени функционални връзки между минималното заплащане на час в отрасъла и размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд, към днешна дата размерът на допълнителното възнаграждение вече би достигнал стойност надвишаваща 1,90 лева / час. Такива са отраслите „Строителство“ и „Транспорт“, като разбира се, би трябвало да сме наясно, че това са два крайни случая в „общия пейзаж“, които биха могли да бъдат резултат от създаването на автоматична връзка между минималното почасово възнаграждение и допълнителното възнаграждение за нощен труд.

 

Последното показва нагледно НЕцелесъобразността от обвързването на стойността на допълнителното възнаграждение за нощен труд, както и на всякакви други подобни параметри с минимални почасови (да не говорим за месечни) възнаграждения. У нас все още не е постигнато окончателно споразумение за механизъм за договаряне на минималната работна заплата на национално ниво, респективно на ниво отделни икономически дейности. Все още, определянето на минималната заплата (месечна или часова) е в ръцете на Министерския съвет, където тя определят административно и по политически съображения.

 

Затова е повече от разумно, допълнителното възнаграждение за нощен труд да се договаря самостоятелно, още повече, че ясно се вижда, че до момента има създадена много добра практика, при която за всеки отрасъл това допълнително възнаграждение се определя индивидуално и видимо в съответствие с икономическите реалности в отрасъла.

 

Една чудесна илюстрация на отчитането на различните реалности в донякъде сходни отрасли е случаят с договарянето на допълнителното възнаграждение за нощен труд в отраслите: „Пътно строителство“; „Водоснабдяване, канализация и пречистване на водите“ и „Строителство“. Интересното в случая е, че един от възможно най-влиятелните „decision makers“ и преговаряща страна в тези случаи е г-н Йоанис Партениотис, вицепрезидент на КТ „Подкрепа“ и лидер на съответната й браншова федерация, покриваща дейността на тези три отрасъла.

 

Лесно е да се види, че в пътното строителство въпросното допълнително възнаграждение е 1,535 лева/час; във ВиК отрасъла е 0,30 лева/час, а в строителството 1,7375 лева/час. Както се вижда, става дума за разлика от 1,4375 лева/час или 5,8 пъти. Дори разликата между строителството и пътното строителство е 0,2025 лева/час, което е близо до пълния минимален размер на ставката за въпросното допълнително възнаграждение, според стандартите на национално ниво.

 

Ясно е, че след като вицепрезидентът на КТ „Подкрепа“ е сложил подпис под тези три толкова различни стойности в трите отраслови колективни трудови договора, не става дума за някакви негови лични симпатии към едни отрасли и пренебрежително отношение към друго отрасли. Пък и дълги години, водомерните техници бяха нещо като „ядро“ на федерацията на г-н Партениотис.

 

Вижда се, че икономическата реалност в трите отрасъла е различна и тя е добросъвестно отразена от участниците в колективното договаряне – съответните работодателски и синдикални браншови структури. И от тук още един път стигаме до логичното заключение, че когато „ковем“ национални стандарти, добре е да видим първо спецификата на ниво икономически дейности и отрасли.

 

Горният анализ потвърждава още веднъж, дълбоката логика на договарянето на различни показатели (от минималната заплата, до допълнителното възнаграждение за нощен труд или пък допълнителното възнаграждение за прослужено време и стаж) на ниво икономическа дейност. Вижда се и ясната логика, преговорите на ниво икономически дейности и / или отрасли да предхождат преговорите по договаряне на национални стандарти. Ясно се очертава наличието на сериозни разлики между различните отраслови и браншови специфики, които обезателно трябва ад бъдат отчитани при договаряне на параметри с национално значение.

 

Всъщност, може да се констатира, че в областта на договарянето на допълнителното възнаграждение за нощен труд в България се е създала добра практика, която е довела до значително увеличаване на размера на това допълнително възнаграждение при съответно отчитане на отрасловата и браншова специфика.

 

Интересен факт е, че точно оставянето на размера на минималното допълнителното възнаграждение за нощен труд на национално равнище на една ниска стойност е довело до значително повишаване на ролята на колективното договаряне при определяне на този параметър, както и до постигане на високи договорени стойности там, където това е било възможно.

 

Във връзка с това, трябва да се подчертае принципното съгласие на работодателите (особено на АИКБ) за провеждане на добронамерени преговори на ниво национални ръководства на представителните организации на социалните партньори, на които да бъде разгледана възможността за увеличаването на минималния размер на допълнителното възнаграждение за нощен труд на национално ниво, при внимателно отчитане на представената в това писмо отраслова и браншова специфика. Последното е необходимо, поради факта, че определена част от икономиката не попада под обхвата на отрасловите и браншовите колективни трудови договори. В много предприятия няма и колективно договаряне на ниво предприятие.

 

Едновременно с това, трябва още един път да се подчертае, че към договарянето на национални стандарти трябва да се подхожда много отговорно, при съблюдаване на принципа „мисли първо за малкия“.

 

Важно е да се знае и за потвърдената от работодателите готовност за дискусия в посока на търсене на реални възможности за укрепване и разширяване на обхвата на колективното договаряне на отраслово и браншово ниво, както и за въвеждане на колективно договаряне на ниво икономически дейности.

 

И в крайна сметка, най-важното е да се обсъдят разумно и балансирано необходимостта и възможностите за ограничаване по целесъобразен начин на използуването на нощен труд.

 

Иначе, нашите партньори от КТ „Подкрепа“ се разхождат по срещи и форуми с едни фланелки, на които е написано: „Нощният труд е евтин ад“. Нямам нищо против креативността на синдикалните PR-и, но трябва да сме наясно. В някои производства, нощният труд може и да е ад, но той в никакъв случай не е евтин. Така поне излиза, ако съдим по данните, които бяха изнесени по-горе и подробности за които могат да се видят по-долу.

 

Приложение № 1

 

Справка за договореностите по отношение на заплащането на нощния труд от сключени отраслови и браншови колективни трудови договори в реалната икономика, сключени в периода 2011 – 2018 г.

 

1) Целулозно – хартиена промишленост (Браншови КТД от 28. 02. 2018 г.):

Член 18, ал. (1), т. 2., За всеки отработен нощен час или част от него се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер не по-малък от 30 на сто от минималната часова работна заплата за бранша.
Забележка: Член 11, ал. (1) от БКТД предвижда: „минимална часова работна заплата 3,04 лв./час при нормална продължителност на работното време“. Това означава, че допълнителното възнаграждение за нощен труд в бранш „Целулозно – хартиена промишленост“ е 0,912 лв./час.

 

2) Целулозно – хартиена промишленост (Браншови КТД от 23. 02. 2012 г.):

Член 17, ал. (1), т. 2., За всеки отработен нощен час или част от него се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер не по-малък от 30 на сто от минималната часова работна заплата за бранша.
Забележка: Член 12, ал. (1) от БКТД предвижда: „минимална часова работна заплата 1,67 лв./час при нормална продължителност на работното време“. Това означава, че допълнителното възнаграждение за нощен труд в бранш „Целулозно – хартиена промишленост“ е 0,501 лв./час.

 

3) Пивоварен бранш (Браншови КТД подписан на 30.01.2018 г.):

Член 29, ал. (1), За всеки отработен нощен час или част от него се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер на не по-малко от 1,20 лв./час;

 

4) Пивоварен бранш (Браншови КТД подписан на 27.08.2015 г.):

Член 29, ал. (1), За всеки отработен нощен час или част от него се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер на не по-малко от 1,20 лв./час;

 

5) Пивоварен бранш (Браншови КТД подписан на 20.05.2011 г.):

Член 29, ал. (1), За всеки отработен нощен час или част от него се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер на не по-малко от 1,15 лв./час;

 

6) Енергетика (Браншови КТД подписан на 29.11.2018 г.):

Член 33, ал. (1), За всеки отработен нощен час или част от него се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер, не по-малко от 0,50 лв. (петдесет стотинки) – за непряко заетите и не по-малко от 0,80 лв. (осемдесет стотинки) – за пряко заетите в производствения процес.

 

7) Енергетика (Браншови КТД подписан на 12.04.2016 г.):

Член 33, ал. (1), За всеки отработен нощен час или част от него се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер, не по-малко от 0,50 лв. (петдесет стотинки) – за непряко заетите и не по-малко от 0,80 лв. (осемдесет стотинки) – за пряко заетите в производствения процес.

 

8) Енергетика (Браншови КТД подписан на 19.11.2013 г.):

Член 33, ал. (1), За всеки отработен нощен час или част от него се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер, не по-малко от 0,45 лв. (четиридесет и пет стотинки) – за непряко заетите и не по-малко от 0,60 лв. (шестдесет стотинки) – за пряко заетите в производствения процес.

 

9) Енергетика (Браншови КТД подписан на 21.12.2011 г.):

Член 33, ал. (1), За всеки отработен нощен час или част от него се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер, не по-малко от 0,45 лв. (четиридесет и пет стотинки) – за непряко заетите и не по-малко от 0,60 лв. (шестдесет стотинки) – за пряко заетите в производствения процес.

 

10) Проучване, добив и преработка на минерални суровини (Отраслов (Браншови) КТД подписан на 09.03.2017):

Член 29, ал. (1), Размерът на допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд се определя с КТД в дружествата, но не по-малко от 45 процента от минималната часова заплата за страната.

Забележка: Според Постановление № 316 от 20 декември 2017 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, минималната часова работна заплата за страната е 3,07 лева „при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица“. При това положение, допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд в отрасъла е 1,3815 лв./час.

 

11) Проучване, добив и преработка на минерални суровини (Отраслов (Браншови) КТД подписан на 29.01.2015):

Член 29, ал. (1), Размерът на допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд се определя с КТД в дружествата, но не по-малко от 45 процента от минималната часова заплата за страната.

Забележка: Според Постановление № 419 от 17 декември 2014 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, минималната часова работна заплата за страната е 2,20 лева „при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица“. При това положение, допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд в отрасъла е 0,99 лв./час.

 

12) Проучване, добив и преработка на минерални суровини (Отраслов (Браншови) КТД подписан на 31.01.2013):

Член 29, ал. (1), Размерът на допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд се определя с КТД в дружествата, но не по-малко от 45 процента от минималната часова заплата за страната.

Забележка: Според Постановление № 250 от 11 октомври 2012 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, минималната часова работна заплата за страната е 1,85 лева „при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица“. При това положение, допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд в отрасъла е 0,8325 лв./час.

 

13) Здравеопазване (Отраслов КТД подписан на 10.10.2016):

Член 51, ал. (1), За времето, отработено като нощен труд в интервала между 22.00 часа до 6.00 часа се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер 1,00 лев за всеки отработен нощен час или част от него.

 

14) Здравеопазване (Отраслов КТД подписан на 21.07.2014):

Член 81 ал. (2), За всеки отработен нощен час между 22:00 ч. и 06:00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер на не по-малко от 1,00 лв.

 

15) Eлектротехника и електроника (Отраслов КТД подписан на 05. 08. 2016 г.):

Чл. 31, ал. (2), Нощният труд се заплаща, като за всеки отработен нощен час, или част от него се заплаща трудово възнаграждение в размер, не по-малък от 0,75 лв./час.

 

16) Eлектротехника и електроника (Отраслов КТД подписан на 24. 07. 2014 г.):

Чл. 31, ал. (2), Нощният труд се заплаща, като за всеки отработен нощен час, или част от него се заплаща трудово възнаграждение в размер, не по-малък от 0,75 лв./час.

 

17) Пътно строителство (Браншови КТД подписан на 18.07.2016 г.):

Член 22. За всеки отработен нощен час или част от него работодателят заплаща допълнително трудово възнаграждение на работника или служителя в размер не по-малък от 50 % (петдесет процента) от минималната часова работна заплата за бранша.

Забележка: Член 12 от БКТД гласи: „Работодателят и синдикатите, страни по този КТД се споразумяха, че минималното месечно основно трудово възнаграждение за бранша се определя на база минималната работна заплата за страната“. Следователно, минималната часова ставка е 3,07х0,5=1,535 лв./час.

 

18) Пътно строителство (Браншови КТД подписан на 14.07.2014 г.):

Член 22. За всеки отработен нощен час или част от него работодателят заплаща допълнително трудово възнаграждение на работника или служителя в размер не по-малък от 50 % (петдесет процента) от минималната часова работна заплата за бранша.

Забележка: Член 12 от БКТД гласи: „Работодателят и синдикатите, страни по този КТД се споразумяха, че минималното месечно основно трудово възнаграждение за бранша се определя на база минималната работна заплата за страната“. Следователно, минималната часова ставка е 2,03х0,5=1,015 лв./час.

 

19) Пътно строителство (Браншови КТД подписан на 06.08.2012 г.):

Член 22. За всеки отработен нощен час или част от него работодателят заплаща допълнително трудово възнаграждение на работника или служителя в размер не по-малък от 50 % (петдесет процента) от минималната часова работна заплата за бранша.

Забележка: Член 12 от БКТД гласи: „Работодателят и синдикатите, страни по този КТД се споразумяха, че минималното месечно основно трудово възнаграждение за бранша се определя на база минималната работна заплата за страната“. Следователно, минималната часова ставка е 1,73х0,5=0,865 лв./час.

 

20) Металургия – производство на основни метали (Браншови КТД подписан на 02 май 2017 г., но влиза в сила от 03.11.2016 г.):

Член 27. За всеки отработен нощен час или част от него между 22.00 ч. и 06.00 ч., се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер, не по-малък от 0,90 лева / час.

 

21) Металургия – производство на основни метали (Браншови КТД подписан на 04.11.2014 г.):

Член 27. За всеки отработен нощен час или част от него между 22.00 ч. и 06.00 ч., се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер, не по-малък от 0,80 лева / час.

 

22) Водоснабдяване, канализация и пречистване на водите (Браншови КТД подписан на 27. 04. 2016 г.):

Член 18. За всеки отработен нощен час или част от него работодателите заплащат допълнително трудово възнаграждение на работника или служителя в размер не по-малък от 0,30 лв./ час.

 

23) Водоснабдяване, канализация и пречистване на водите (Браншови КТД подписан на 19. 02. 2014 г.):

Член 18. За всеки отработен нощен час или част от него работодателите заплащат допълнително трудово възнаграждение на работника или служителя в размер не по-малък от 0,30 лв./ час.

 

24) Водоснабдяване, канализация и пречистване на водите (Браншови КТД подписан на 10. 01. 2012 г.):

Член 19. За всеки отработен нощен час или част от него работодателите заплащат допълнително трудово възнаграждение на работника или служителя в размер не по-малък от 0,30 лв./ час.

 

25) Металоиндустрия (Отраслов КТД подписан на 27.01.2012 г., с анекси от 2013, 2015, 2016 и 2017 г.):

Няма изрични договорености – в сила са клаузите на Наредбата – 0,25 лв. / час.

 

26) Горско стопанство – контрол (Браншови КТД подписан на 02.12.2016 г., валиден за 2017 – 2018 г.):

Член 30, ал. (1), т. 1, За всеки отработен нощен час или част от него между 22.00 часа и 06.00 часа се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер не по-малък от 0,35 лева.

 

27) Горско стопанство – стопанисване (22.12.2014 г., валиден за 2015 – 2016 г.):

Член 13, ал. (1), т. 1, За всеки отработен нощен час или част от него между 22.00 часа и 06.00 часа се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер не по-малък от 0,35 лева.

 

28) Туризъм (Браншови КТД подписан на 26.05.2016 г.):

Няма изрични договорености – в сила са клаузите на Наредбата – 0,25 лв. / час.

 

29) Туризъм (Браншови КТД подписан на 01.04.2014 г.):

Няма изрични договорености – в сила са клаузите на Наредбата – 0,25 лв. / час.

 

30) Туризъм (Браншови КТД подписан на 19.04.2012 г.):

Няма изрични договорености – в сила са клаузите на Наредбата – 0,25 лв. / час.

 

31) Търговия (КТД за икономическа дейност „Търговия“, подписан на 15.12.2015 г.):

Член 15, ал. (2) За всеки отработен нощен час или част от него – се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд не по-малко от 30 на сто от минималната часова работна заплата за страната.

Забележка: Към датата на подписването на този КТД за икономическата дейност „Търговия“, минималната часова работна заплата е била 2,21 лева / час, но от 01.01.2016 г., тя става 2,50 лева на час. Това означава, че към датата на сключването на КТД допълнителното заплащане за нощен труд е било 0,75 лева / час. В момента, срокът на действие на КТД е изтекъл, но ако той се прилагаше, допълнителното възнаграждение би било 0,921 лева / час.

 

32) Търговия (КТД за икономическа дейност „Търговия“, подписан на 05.04.2012 г.):

Член 14, ал. (2) За всеки отработен нощен час или част от него – се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд не по-малко от 30 на сто от минималната часова работна заплата за страната.

Забележка: Към датата на подписването на този КТД за икономическата дейност „Търговия“, минималната часова работна заплата е била 1,61 лева / час, но от 01.05.2012 г., тя става 1,73 лева на час. Това означава, че към датата на сключването на КТД допълнителното заплащане за нощен труд е било 0,519 лева / час. В момента, срокът на действие на КТД е изтекъл, но ако той се прилагаше, допълнителното възнаграждение би било 0,921 лева / час.

 

33) Строителство (Отраслов колективен трудов договор, подписан на 17.02.2015 г.):

Член 22. За всеки отработен нощен част или част от него работодателят заплаща допълнително трудово възнаграждение на работника или служителя в размер не по-малък от 50 % (петдесет процента) от минималната часова работна заплата за отрасъла.

Забележка: Според член 12 от същия Отраслов колективен трудов договор, „минималното месечно основно трудово възнаграждение за отрасъла се определя на база минималната работна заплата за страната, завишена с коефициент – К=1,25“. Това означава, че към датата на подписване на ОКТД, минималната работна заплата в отрасъл „Строителство“ според този ОКТД е била 1,25 х 2,20 = 2,75 лева / час. В края на срока на действие на ОКТД, минималната работна заплата в отрасъл „Строителство“ е била 1,25 х 2,78 = 3,475 лева / час. Това означава, че допълнителното възнаграждение за нощен труд в отрасъл „Строителство“ е било договорено в размер на 1,375 лева / час към началото на срока на действие на ОКТД и е достигнало 1,7375 лева / час в края на срока на действие на ОКТД през 2017 г. Ако разпоредбите на ОКТД бяха в сила днес, то минималната работна заплата в отрасъл „Строителство“ според този ОКТД би била 1,25 х 3,07 = 3,8375 лева / час, а допълнителното възнаграждение за нощен труд в отрасъл „Строителство“ би било 1,91875 лева / час.

 

34) Строителство (Отраслов колективен трудов договор, подписан на 19.12.2012 г.):

Член 22. За всеки отработен нощен част или част от него работодателят заплаща допълнително трудово възнаграждение на работника или служителя в размер не по-малък от 50 % (петдесет процента) от минималната часова работна заплата за отрасъла.

Забележка: Според член 12 от същия Отраслов колективен трудов договор, „минималното месечно основно трудово възнаграждение за отрасъла се определя на база минималната работна заплата за страната, завишена с коефициент – К=1,25“. Това означава, че към датата на подписване на ОКТД, минималната работна заплата в отрасъл „Строителство“ според този ОКТД е била 1,25 х 1,85 = 2,125 лева / час. В края на срока на действие на ОКТД, минималната работна заплата в отрасъл „Строителство“ е била 1,25 х 2,20 = 2,75 лева / час. Това означава, че допълнителното възнаграждение за нощен труд в отрасъл „Строителство“ е било договорено в размер на 1,0625 лева / час към началото на срока на действие на ОКТД и е достигнало 1,375 лева / час в края на срока на действие на ОКТД през 2015 г. Ако разпоредбите на ОКТД бяха в сила днес, то минималната работна заплата в отрасъл „Строителство“ според този ОКТД би била 1,25 х 3,07 = 3,8375 лева / час, а допълнителното възнаграждение за нощен труд в отрасъл „Строителство“ би било 1,91875 лева / час.

 

35) Транспорт (Отраслов колективен трудов договор, подписан на 29.07.2015 г.):

Член 20. Страните се споразумяха за всеки отработен нощен час или част от него да се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер на:
Ал. (1) Не по-малко от 40 % от минималната часова работна заплата за отрасъла за лицата, пряко участващи в превозния процес, дейността на които през нощните часове е свързана с по-висок риск и отговорност.
Ал. (2) Не по-малко от 25 % от минималната часова работна заплата за отрасъла за останалия персонал.

Забележка: Според член 9, ал. (1) от този Отраслов КТД, минималната работна заплата за отрасъла е минималната работна заплата за страната, завишена с коефициент не по-малко от 1,3. Това означава, че към датата на подписване на ОКТД, минималната часова работна заплата в отрасъл „Транспорт“ според този ОКТД е била 1,3 х 2,21 = 2,873 лева / час. В края на срока на действие на ОКТД, през 2017 г., минималната работна заплата в отрасъл „Транспорт“ е била 1,3 х 2,78 = 3,614 лева / час. Това означава, че допълнителното възнаграждение за нощен труд в отрасъл „Транспорт“ за отговорни длъжности е било договорено в размер на 1,1492 лева / час към началото на срока на действие на ОКТД и е достигнало 1,4456 лева / час в края на срока на действие на ОКТД през 2017 г. Ако разпоредбите на ОКТД бяха в сила днес, то минималната работна заплата в отрасъл „Транспорт“ според този ОКТД би била 1,3 х 3,07 = 3,991 лева / час, а допълнителното възнаграждение за нощен труд за отговорни длъжности в отрасъл „Транспорт“ би било 1,5964 лева / час. От своя страна, допълнителното възнаграждение за нощен труд в отрасъл „Транспорт“ за длъжности, които не са с максимална отговорност, е било договорено в размер на 0,71825 лева / час към началото на срока на действие на ОКТД и е достигнало 0,9035 лева / час в края на срока на действие на ОКТД през 2017 г. Ако разпоредбите на ОКТД бяха в сила днес, то допълнителното възнаграждение за нощен труд за длъжности в отрасъл „Транспорт“ би било 0,99775 лева / час.

 

36) Транспорт (Отраслов колективен трудов договор, подписан на 18.07.2012 г.):

Член 19. Страните се споразумяха за всеки отработен нощен час или част от него да се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер на:
Ал. (1) Не по-малко от 40 % от минималната часова работна заплата за отрасъла за лицата, пряко участващи в превозния процес, дейността на които през нощните часове е свързана с по-висок риск и отговорност.
Ал. (2) Не по-малко от 25 % от минималната часова работна заплата за отрасъла за останалия персонал.

Забележка: Според член 9, ал. (1) от този Отраслов КТД, минималната работна заплата за отрасъла е минималната работна заплата за страната, завишена с коефициент не по-малко от 1,3. Това означава, че към датата на подписване на ОКТД, минималната часова работна заплата в отрасъл „Транспорт“ според този ОКТД е била 1,3 х 1,73 = 2,249 лева / час. В края на срока на действие на ОКТД, през 2014 г., минималната работна заплата в отрасъл „Транспорт“ е била 1,3 х 2,03 = 2,639 лева / час. Това означава, че допълнителното възнаграждение за нощен труд в отрасъл „Транспорт“ за отговорни длъжности е било договорено в размер на 0,8996 лева / час към началото на срока на действие на ОКТД и е достигнало 1,0556 лева / час в края на срока на действие на ОКТД през 2014 г. Ако разпоредбите на ОКТД бяха в сила днес, то минималната работна заплата в отрасъл „Транспорт“ според този ОКТД би била 1,3 х 3,07 = 3,991 лева / час, а допълнителното възнаграждение за нощен труд за отговорни длъжности в отрасъл „Транспорт“ би било 1,5964 лева / час. От своя страна, допълнителното възнаграждение за нощен труд в отрасъл „Транспорт“ за длъжности, които не са с максимална отговорност, е било договорено в размер на 0,56225 лева / час към началото на срока на действие на ОКТД и е достигнало 0,65975 лева / час в края на срока на действие на ОКТД през 2017 г. Ако разпоредбите на ОКТД бяха в сила днес, то допълнителното възнаграждение за нощен труд за длъжности в отрасъл „Транспорт“ би било 0,99775 лева / час.

 

37) Птицевъдна промишленост (Браншови колективен трудов договор в сила от 01.06.2013 г.):

Член 26, т. 2 За всеки отработен нощен час или част от него се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер не по-малък от 0,50 лв.

 

38) Захар и захарни продукти (Браншови колективен трудов договор, подписан на 12.06.2013 г.):

Член 25, ал. (1), т. 1 За всеки отработен нощен час или част от него се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер не по-малък от 0,60 лв.

Публикувана в Гледища

Споделям няколко мои мисли и разсъждения относно предложеното в Бюджет 2019 повишаване на максималния осигурителен доход от 2600 лв. на 3000 лв.

 

1. Несъмнено, увеличението ще засегне най-високодоходната група, която обаче е високообразована и висококвалифицирана, чийто труд е най-производителен и с най-голяма добавена стойност, които носят голяма отговорност и вземат важни решения. Това са ръководители, мениджъри, инженери, архитекти, финансисти и 100 % от заетите в IT сектора. Общо малко над 148 000 души.

 

2. Какви са сметките:
400 лв. осигурителен доход х 32.30% = 129.20 лв., от които:

 

77,52 лв. ще плати работодателят, а 51.68 лв. - работникът.

 

От финансовото министерство даже са сметнали, че всъщност ефектът за работодателя ще е 69,77 лв., защото, видите ли, това ще е разход, който ще намали облагаемата печалба на бизнеса и съответно ще намали дължимия корпоративен данък (ами тези, които са на загуба?). Даже вадят и 5% данък при евентуално разпределение на тази печалба и тогава бизнесът губи само 66.29 лв.

 

Какво се случва при работника според МФ: работникът ще плаща 51.68 лв. повече осигурителни вноски, което пък му намалява данъчната основа за облагане по ЗДДФЛ и реално ще получи само 46,51 лв. по-малко, но пък 20 лв. ще отидат в личната му сметка в ДЗПО, а и срещу по-големия осигурителен доход ще има по-големи осигурителни права (при болничен, при бременност и раждане, при пенсиониране) и т.н...

 

Общият извод е: работодателите „бълха ги ухапала“ – 66.29 лв., пък работниците с тези големи възнаграждения няма да ги усетят 1,5% от голямата им заплата, къде не са ги дали, пък даже и ще имат по-големи права и ползи.

 

Да, ама не... това е на месец и за 1 човек...

 

За цялата година и за цялата икономика са 148 000 х 12 х 129.20 = 227 683 200 лeва ... еха, изведнъж започваме да говорим за милиони и то 230 млн. лв., които държавата взема от работодателите и най-работливите българи.

 

Какво става на микро ниво: 1 ИТ фирма с 49 човека (малко предприятие):

49 х 12 х 66.29 = 38 978,52 лв. повече разходи, по-малко печалба, по-малко инвестиции.

39 000 са много пари, за голяма част от малките предприятия, които пък са 95 % от всички, за 70% от тях това е годишната им печалба ?

 

3. Реалните ефекти ще са:

Първо, опасност от това ИТ компании да се изместят в Сърбия и Македония, където получават облекчения, а не утежнения. Ще загубим висококвалифицирани специалисти и ще убием сектор с висока добавена стойност.

 

Второ, ще увеличим сивата икономика, защото от тези 148 000 души, 20 000 са ИТ специалисти, а другите трудно ще отидат да работят в Сърбия и Македония, защото работата им е свързана с България. Просто ще минат "на сиво" или ще направят ЕООД с капитал 2 лв., ще сключат с бившия си работодател договор за услуга, която ще бъде извършена от ЕООД-то им и в края на месеца вместо заплата ще фактурират услугата си и ще получават възнаграждението бруто без удържани данъци и осигуровки. В ЕООД-то си ще се осигуряват като самоосигуряващи се лица върху минимален осигурителен доход – 560 лв. И накрая ще платят само 10% корпоративен данък и ако решат и са в настроение ще дадат на държавата още 5% данък дивидент.

 

Осигурителната система, вместо да вземе от тези хора по 129,20 на месец на човек, може да загуби (3000 - 560) х 32.30% = 788,12 лв.

? Тази сума да я умножа ли по 12, а..... после по 148 000, тогава милионите ще станат милиарди..... ?

 

Естествено, не всички ще имат това поведение и ще предприемат тези действия.

 

Дотук със сметките.

 

4. Тезата на синдикатите - и най-вече на КТ Подкрепа, и най-вече на Ваня Григорова:

Максималният осигурителен доход беше обвързан с МРЗ и беше 10 пъти МРЗ, затова бъдете благодарни, че сега не искаме да е 5600 лв. Даже не трябва да има максимален осигурителен доход, а осигуровки да се дължат върху целия брутен доход.

 

Опа, кога беше обвързан максималният осигурителен доход с МРЗ - до 2007 г., когато МРЗ беше 180 лв., тогава той беше 1800 лв.

 

Защо, обаче, го развързаха? Защото не може МРЗ, която се определя административно и е инструмент за правене на политика по доходите, да е база за определяне на максималния осигурителен доход. Защото максималният ОД пък определя тавана на пенсиите, който пък предпазва пенсионната и осигурителна система от финансов колапс и от фалит.

 

Проблемът е в солидарната осигурителна система и опита за осигуряване на справедливост. Пример:

Висококвалифициран специалист (ИТ, инженер, мениджър и т. н.), работи по 12 часа, и събота, и неделя, и понякога и през нощта, получава 10 000 лв. месечно възнаграждение. Така до пенсия, ако доживее, ще се надява да взема 4000 лв. пенсия, което е 40% заместващ доход и това, ако има кой да работи и да внася осигуровки, че да може НОИ да му я плаща. Само че по сегашните правила не може и ще вземе най-много 1200, защото пари няма и трябва да отидат и при другия, който ще опиша по-долу.

Другият е нискообразован маргинал, разбрал се с работодателя си да се води и осигурява на МРЗ на 4 часа (за да му се признава за трудов стаж), т.е. внася осигуровки върху 280 лв. При 40% заместващ доход ще трябва да получава 112 лв. пенсия, което е справедливо, защото е изчислена според осигурителния му принос, но не може - ще получава 220 лв., това е минималната пенсия за 2019 г.

 

Изводът е, когато пенсионните осигуровки не отиват в индивидуална партида на осигурения, а в общ солидарен фонд, за да има все пак някаква социална справедливост, винаги се използва ограничението на максималния осигурителен доход.

 

Ако вноските са по индивидуални партиди, всеки ще получава под формата на пенсия това, което е събрал по сметката си и тогава не е нужно законът да го ограничава колко да внася. Впрочем, това е логиката и тези възможности осигуряват задължителното и доброволното допълнително пенсионно осигуряване на сегашния пенсионен модел. Но когато с вноските си плащаш пенсиите на сегашните пенсионери и не е гарантирано, че когато ти се пенсионираш ще има кой да плаща, за да получаваш пенсията, която си заслужил според осигурителния си принос, добре би било законът да ограничава тази социална несправедливост с максимален осигурителен доход, който трябва да е в размер, който поне да се доближава до осигурителния ти принос.

 

ОК, доказахме нуждата от ограничението на максималния осигурителен доход. Сега да помислим как справедливо да се определя размера му.

 

В никакъв случай това не е МРЗ, защото към настоящия момент тя се определя административно и не отразява обективната икономическа действителност, а и няма нищо общо с осигурителната система и пенсионното осигуряване.

 

Може би това трябва да е минималният осигурителен доход?.... Цък, не, и той се определя административно, чрез минималните осигурителни прагове, които пък трябва да се отменят, защото са вредни и минималния осигурителен доход е равен на МРЗ.

 

Но пък май сме на прав път... топло... защото все пак има нещо общо с осигурителната система, все пак е осигурителен доход.

 

БИНГО!!! Защо пък да не е среден осигурителен доход? Няма ли да е най-справедливо максималният осигурителен доход да е функция на средния осигурителен доход. Показателят средномесечен осигурителен доход участва при определянето размера на пенсиите за осигурителен стаж и възраст, изчислени от осигурителен доход, т.е. пряко е влиянието му върху размера на пенсиите.

 

Средният осигурителен доход е осреднена стойност на осигурителните доходи на всички осигурени лица. Той се изчислява от НОИ за всеки месец и за цялата година.

 

Последният изчислен средномесечен осигурителен доход е за месец август и е 861.52 лв.

 

Справедливо ще е максималният осигурителен доход да се определя като средномесечен осигурителен доход и да се умножи по определен коефициент, защото нека тези, които са най-работливи, производителни, висококвалифицирани и "на светло", да се сравняват не с най-мързеливите, нискоквалифицирани и "на тъмно", а със осреднената стойност на осигурителния доход за страната, със средностатистическия работещ.

 

За справка, това е механизмът за определяне на максималния осигурителен доход в Германия - средномесечният осигурителен доход се умножава с определен коефициент, който е константа, не се променя.

 

Ако сме съгласни с всичко казано дотук, остава да решим въпроса колко трябва да е този коефициент за България. Надявам се, когато се решава този въпрос в някоя съботно-неделна среща между министър-председателя на Р България и синдикатите, да бъдат поканени и работодателите - третата страна в тристранния социален диалог. ?

 

За справка, пак в Германия - жизненият стандарт, към който се стремим - този коефициент е 2.1. За да не се получи объркване или неразбиране, ще го напиша и словом – две цяло и едно.

 

Ако приложим германския коефициент към българския средномесечен осигурителен доход, то максималният осигурителен доход в България трябва да е – 861.52 х 2.1 = 1809,19 лв.

 

ДА НИ Е ЧЕСТИТ ПРЕДЛОЖЕНИЯТ В БЮДЖЕТ 2019 МАКСИМАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ДОХОД В РАЗМЕР НА 3000 ЛЕВА !

 

Добрин Иванов е изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) – национално представителната работодателска организация, представена в най-много икономически дейности в страната. Магистър по счетоводство и контрол и магистър по право. Работи в областта на индустриалните отношения, икономическите анализи и финансовото управление на бизнеса.

Публикувана в Гледища

На 09 август 2018 г., министърът на труда и социалната политика – г-н Бисер Петков, поиска становището на социалните партньори и най-паче становището на работодателските организации, относно предложението за ратифициране на Конвенция 151 „За защита на правото на организиране и за процедурите за определяне на условията на заетостта на държавна служба“ (Конвенция 151, http://www.conventions.ru/view_base.php?id=326) и на Конвенция 154 „За съдействие на колективното договаряне“ (Конвенция 154, http://www.ilo.org/wcmsp5/groups/public/---ed_norm/---normes/documents/normativeinstrument/wcms_c154_ru.htm ).

 

Имената на двете конвенции говорят сами за съдържанието им, но всеки, който желае може да се запознае със съдържанието им, което е достъпно в Интернет поне на пет езика. Иначе, трябва да се започне с това, че евентуалната ратификация на двете конвенции няма да изисква никакви нормативни промени и никаква законодателна интервенция в подкрепа на ратификацията. Това е формално – правната страна на въпроса.

 

По важен е обаче въпросът, какво бихме искали и евентуално – какво бихме могли да постигнем с ратификацията на конвенции 151 и 154.

 

Искането за ратифициране на Конвенция 154 към днешна дата, би трябвало да се тълкува единствено като търсене на гаранция срещу възпрепятствуването на колективното договаряне. Тъй като в частния сектор поне през последните десет-петнадесет години не са регистрирани никакви сериозни, нито дори епизодични случаи на противопоставяне срещу правото на колективно договаряне или на възпрепятстването му, остава впечатлението, че такива проблеми съществуват в обществения сектор, в публичната сфера, най-вероятно най-много сред държавните служители.

 

Вследствие на наличието на такива проблеми, профсъюзите търсят инструмент за защита на правото на колективно договаряне в конвенция с 37 годишна давност, която без да е ратифицирана е приложена изцяло в българското законодателство.

 

Между другото, Конвенция 154 по наше мнение не решава един от най-болезнените за синдикатите въпроси – въпросът за правото на сдружаване и на колективно договаряне в Министерството на вътрешните работи, поради крайно удобния за изпълнителната власт текст на Член 1, т. 2: „От националното законодателство или чрез правила или практики, може да се установява, в каква степен гаранциите, предвиждани от настоящата Конвенция, се разпростират над въоръжените сили и полицията”.

 

Когато говорим за правото на сдружаване в МВР, не можем да не изтъкнем забележителния факт, че съгласно Закона за МВР, нашите полицейски профсъюзи могат да членуват в международни организации, но НЕ могат да членуват в българските национално представителни синдикати или в други междуотраслови синдикални обединения. Дори само това обстоятелство говори, че проблеми с правото на сдружаване в МВР има …

 

Вероятно точно по тази причина, те търсят защитата и на Конвенция 151 на Международната организация по труда (ILO) – „За защитата на правото на организиране и процедурите на определяне на условията на заетостта на държавна служба”.

 

Тук точка 1 от член 1 на раздел І – Сфера на приложение и определения изрично постулира, че: „Настоящата конвенция се прилага към всички лица, наети от органите на държавната власт, ако към тях не се прилагат по-благоприятни условия на други международни трудови конвенции”. В този текст няма и сянка на съмнение, че текстовете на Конвенция 151 се отнасят до „всички лица, наети от органите на държавната власт”.

 

Лошата новина е, че точка 3 от член 1 на раздел І влиза в пряко противоречие с точка 1. Подобно на случая с Конвенция 154 в тази точка е записано, че: „Националното законодателство или правила определят, в каква степен гаранциите, предвидени от настоящата Конвенция, се прилагат към въоръжените сили и полицията”. Противоречието между двете точки за нас е очевидно и то вероятно ще бъде обект на сериозни дебати между синдикатите и изпълнителната власт, в частност – политическото ръководство на Министерството на вътрешните работи и на Министерсвото на отбраната.

 

Разбира се, становището „за” или „против” ратификацията на тези две конвенции не може да бъде функция единствено на предполагаемите мотиви, с които синдикатите предлагат ратифицирането им. Можем обаче с огромна доза сигурност да смятаме, че освен всичко друго, предложението за ратифициране на Конвенции 151 и 154 на МОТ е отражение на необходимостта от „отвързване” на колективното договаряне в Р. България и от необходимостта от неговото усилване, укрепване и ревитализиране чрез стандартни и иновационни средства.

 

В този смисъл, почти очевидно е, че предложената от синдикатите ратификация на конвенции 151 и 154 трябва да се разглежда като част от пакет от промени в колективното договаряне в България, която да доведе до засилване на обхвата, на качеството и на ефективността на бипартитния социален диалог. Този подход би могъл да бъде наречен дори с определено основание „реформа на колективното договаряне“.

 

Въпросът за „отвързването” на колективното договаряне е нещо като решаване на шахматна задача в четири хода Ако следваме здравия разум, тези четири хода са четирите основни насоки за работа в разискваното до тук „пакетно решение”:

 

Окончателен отказ от административното определяне на минималната месечна работна заплата (МРЗ) и сключване на националното споразумение за въвеждане на механизъм за договарянето й. Някой може да възрази, че в случая не става дума за колективно договаряне.

 

Всъщност, става дума точно за един колективен трудов договор на национално равнище, който ще бъде надстроен с по-строги правила за страните (за много от които вече е постигнато принципно съгласие) и с ролята на държавата в случай, че страните не постигнат споразумение.

 

Отказът от административното определяне на минималната месечна работна заплата (МРЗ) и сключването на национално споразумение за въвеждане на механизъм за договарянето й е не само ключов момент в бъдещето на индустриалните отношения в България, но и източник на потенциален мощен тласък в областта на колективното договаряне.

 

Иначе казано, макар че споразумението ще бъде трипартитно (тристранно), ядрото на самата процедура ще има бипартитен (двустранен) характер, като то ще има много силно отражение върху бъдещето на колективното договаряне у нас.

 

Отказ от определяне на минимални осигурителни доходи (МОД) и замяната им в перспектива (надяваме се – достатъчно близка) с договаряне на минимални работни заплати по икономически дейности. Тук си позволяваме да мечтаем, че един ден, договарянето на минималната месечна работна заплата (МРЗ) за страната ще бъде предшествано от договарянето на минимални работни заплати по икономически дейности. Така минималната работна заплата за страната ще придобие изцяло резултативен характер от договарянето на ниво иконоическа дейност.

 

Широки работодателски среди са декларирали вече, че са готови да започнат договарянето на минималните заплати по икономически дейности, незабавно след премахването на минималните осигурителни доходи (или „прагове”). За това по принцип не са необходими никакви законодателни интервенции. Цялата процедура може да бъде вършена в рамките на досегашната законодателна уредба на колективното договаряне на ниво отрасъл или бранш.

 

Нещо повече, по всичко личи, че синдикатите и работодателите са на крачка от споразумение за броя на икономическите дейности и категориите, за които ще се сключват тези колективни споразумения. В момента (или по-точно – до преди три години, когато процедурата на договаряне на минимални осигурителни доходи спря), минималните осигурителни доходи се договарят за девет категории персонал и за 88 категории икономически дейности.

 

На масата вече е предложението на КНСБ за „компресирането им” в 38 икономически дейности и 4 категории персонал. Почти е сигурно, че в крайна сметка синдикатите и работодателите ще се споразумеят, договарянето да покрива 35 „уедрени” икономически дейности и 3 „съвсем обобщаващи” категории персонал – високо, средно и ниско квалифицирани.

 

Ако страните се разберат, за което не би трябвало да има някакви сериозни пречки, вече ще имаме договаряне, което ще гарантира интересите на работниците, а не на осигурителната система. Още с въвеждането на минималните осигурителни доходи или прагове, беше ясно, че те гарантират нива, до които държавата да си събира вноските във фонд „Пенсии”. Също така беше ясно, че държавата почти не се вълнува от факта, че минималните осигурителни прагове изобщо нямаха статута на минимални заплати по икономически дейности.

 

Премахването на осигурителните прагове и замяната им с минимални заплати по икономически дейности, дава преимущества на всички участници в социалния диалог. На работниците дава договорени с колективен трудов договор минимални заплати по икономически дейности.

 

На работодателите дава опростена процедура, при която минималните заплати по икономически дейности се договарят на база на първокласен закон – Кодекса на труда, а не на някакви „виолетови” регламентации, каквато беше регламентацията на осигурителните прагове. Освен това, договарянето вече е така „рамкирано”, че практически за всяка икономическа дейност ще има адекватни работодателски и синдикални браншови организации, които да се договарят. Последното ще направи процедурата много по-представителна и по-адекватна на икономическите реалности.

 

Самото обществено осигуряване няма да бъде ощетено, защото неплащането и укриването на осигурителни вноски в България е отдавна криминализирано и всеки ще трябва да бъде осигуряван върху своята реална работан заплата, а не върху някакви минимални осигурителни прагове.

 

Пълно прехвърляне на определянето на допълнителните възнаграждения за прослужено време и професионален опит (така наречените „класове“) в сферата на колективното договаряне. Многократно са излагани изчерпателно аргументите в полза на необходимостта това да стане. Представяни са сравнителни анализи на нашата и чуждестранната практика. Налагало се е и да бъдат опровергавани недобросъвестни спекулации и изкривяване на фактите за световната практика. Тук само трябва да се добави, че при положение, че се търсят нови средства за мотивиране на персонала и за повишаване на производителността на труда, които ще бъдат изцяло обект на колективното договаряне, естествено е допълнителните възнаграждения за прослужено време и професионален опит да бъдат също обект на колективно договаряне, като бъдат поставени в същия контекст.

 

Въвеждане на практиките на договаряне на производителността на труда в колективното договаряне в Р. България. Тук трябва да се подчертае, че става дума не за простото отчитане на динамиката на производителността на труда в дадено предприятие, икономическа дейност, бранш и отрасъл, за които се водят колективни преговори. Става дума за договаряне на мерки за повишаване на производителността на труда в конкретните предприятия, където протича колективно договаряне, постигането на които да бъде възнаградено с повишаване на заплатите на работниците или с други придобивки, договорени с работодателите.

 

По въпроса за колективното договаряне на производителността на труда има натрупана значителна по обем практика с напълно реални резултати и за повишаването на производителността на труда и за повишаването на възнагражденията. В Обединеното кралство в периода 1965 – 1970, от лейбъристкото правителство на Харолд Уилсън дори е създадена специална институция, National Board for Prices and Incomes, една от задачите на която е методически и логистично да подкрепя колективното договаряне на производителността на труда.

 

Изобщо, една от целите на положителните промени в областта на колективното договаряне или на реформата на колективното договаряне като цяло, трябва да бъде създаването на предимства за форми на заплащане, които да са в по-голяма степен мотивиращи високопроизводителния труд.

 

В случай, че у социални партньори - синдикатите, работодателите и държавата в лицето на изпълнителната власт има желание да се работи в посока на такова комплексно усъвършенстване на колективното договаряне, може да се смята, че ще се постигнат наистина реални и полезни резултати.

 

Поставеният от синдикатите въпрос за ратифициране на конвенции 151 и 154 има своите сериозни основания, но той има смисъл да бъде разглеждан само в общия контекст на описания по-горе „пакет“ от проблеми в областта на колективното договаряне.

 

Ратифицирането на конвенции 151 и 154 би създало предпоставки за решаване на част от проблемите около колективното договаряне в България. То би подсетило някои, министри, членове на политически кабинети и държавни служители от най-високите етажи на администрацията, които не искат да се учат, нито пък да водят някакъв диалог с личния състав на целокупната държавна администрация, че за социалния диалог в поверените им институции има и международно правни основания.

 

От написаното по-горе обаче, би трябвало да е станало ясно, че има какво да се направи и в областта на колективното договаряне в частния сектор, при това във взаимна изгода и на работници и на работодатели. Нещо повече – евентуалните нови моменти в колективното договаряне в частния сектор със сигуронст ще донесат по-големи позитиви за икономиката, а от там и за данъчните сборове.

 

Остава да се надяваме, че „размразяването“ на индустриалните отношения в Република България ще продължи.

Публикувана в Гледища

Продължение от: http://www.svobodennarod.com/evropa/4101-sotzialniyat-terorizam-nachaloto-okupatziya-i-syarna-kiselina-v-ardenite.html

 

Конфликтът в “Cellatex” слага началото както на поредица от действия, които са окачествени като „социален тероризъм“, така и на съответната дискусия във Франция „за или против“ подобни радикални действия. Тази дискусия не е прекъснала и до ден днешен, като по-късно ще й отделим много по-сериозно внимание. Сега, изцяло в контекста на описаните събития само ще маркираме някои основни акценти. На първо място, относителният успех на работниците от „Cellatex“ се дължи на изключително остри заплахи. Вече цитирахме мнението на  Michel Wieviorka, че действията на служителите във фабриката „не е нищо по-малко от терористично изнудване“. Оценката е дадена не от някой доморасъл политолог, който си изкарва хляба чрез поръчкови изявления по медиите, а от един от най-солидните авторитети в областта на съвременните социални конфликти и на тероризма.

Публикувана в Европа

Когато неотдавна беше обявено, че започва публикуването на моето изследване върху така наречения „социален тероризъм“, станах свидетел на неочаквана реакция. Читател на НЮЗ.бг избухна, че публикуването на изследването цели да се внушава на публиката, че социалните протести са форма на социален тероризъм. Иначе казано – изследването е поръчано най-вероятно от Делян Пеевски и е насочено срещу протестиращите, срещу ранобудните студенти или срещу Бог знае кого.

Подобна интерпретация е меко казано погрешна. Няма да използувам по-тежки квалификации, защото целта на тези публикации не е да обиждаме читателите или пък да ръзпъждам четящата аудиторията.Истината обаче е, някои читатели изобщо не четат текстовете, които коментират. Ако да би чели, щяха да разберат, че става дума за явление, което за сега присъствува убедително във Франция и започва да пуска корени в Белгия и в Италия. Става дума за действия, които възникват при безизходни ситуации в предприятия, които се закриват или пък се преместват на друго място, където разходите за труд са по-ниски.

Публикувана в Европа

През месец април 2012 г., тоест преди около двадесет месеца, сайтът за геополитика и геоикономика www.stratfor.com публикува материал със заглавието: „Тенденции в европейското профсъюзното членство“ (Trends in European Labour Union Membership, 12 april 2012, http://www.stratfor.com/image/trends-european-labor-union-membership). В него се правят няколко констатации, които ще цитирам изцяло по-долу. В „Stratfor” пишат следното:

 

През първото тримесечие на 2012 година, профсъюзите в Испания и в Португалия не успяха да окажат влияние върху правителствата на своите две страни и последните реформираха трудовото законодателство. През януари 2012 г., португалското правителство успя да раздели профсъюзите и да прокара реформи на пазара на труда без някакви особени сътресения.В Испания профсъюзите бяха обединени и протестираха срещу реформите на трудовото законодателство на 29 март 2012 г. Независимо от това, правителството на министър-председателя Мариано Рахой прокара трудовата реформа без да трябва да прави съществени редакции на предложените първоначално текстове, защото испанските профсъюзи са относително слаби – те представляват около 16 процента от активната работна сила.

Публикувана в Европа