Вече повече от половин век тази конференция събира заедно народите от Европа и отвъд океана за изграждане на нашата обща сигурност.

 

Основополагащите ценности, които споделяме – зачитане на човешкото достойнство, правата на човека, свободата, демокрацията и равенството – са обединени в обща кауза за колективни действия в наш общ интерес.

 

Основаната на правила система, за чието създаване имаме принос, направи възможно глобалното сътрудничество за опазване на тези общи ценности.

 

Днес, когато глобализацията сближава народите повече от когато и да било, ние сме изправени пред множество нови и растящи заплахи, които целят да подкопаят тези правила и ценности.

 

Тъй като вътрешната и външната сигурност са все по-преплетени, като вражеските мрежи вече не се коренят само в агресия от страна на дадена държава, а оръжията не се създават единствено за употреба на бойното поле, но и за атаки чрез киберпространството, способността ни да защитим нашите народи все повече зависи от общите ни действия.

 

Отражение на това е днешната най-мащабна по рода си световна среща с представители от над седемдесет държави.

 

Обединеното кралство винаги е съзнавало, че нашата сигурност и просперитет са обвързани с глобалната сигурност и просперитет.

 

Ние сме глобална нация – допринасяща за глобалния просперитет чрез векове на търговия, чрез талантливия ни народ и чрез обмен на знания и култура с партньорите ни по целя свят.

 

Инвестираме в глобалната сигурност, съзнавайки, че така най-добре защитаваме гражданите си в собствената ни страна и по света.

 

Ето защо, ние сме втората страна с най-висок принос към бюджета на НАТО и единствената страна членка на ЕС, която отделя 2% от своя БВП за отбрана, както и 0.7% от брутния национален доход за международно развитие. Това е и причината, поради която ще продължим да изпълняваме тези ангажименти.

 

Поради тази причина изградихме доста развити отношения в областта на сигурността и отбраната – със САЩ и партньорите от групата за обмен на разузнавателна информация „Пет очи” (Five Eyes), със страните от Залива и все повече с азиатските ни партньори.

 

Инвестирахме в критично важни способности – включително в нашия ядрен капацитет с възпиращ ефект, новите ни два самолетоносача, специалните ни сили от световна класа и разузнавателните служби.

 

Имаме водещо участие в международни мисии – от борбата с Ислямска държава в Ирак и Сирия до мироопазващите мисии в Южен Судан и Кипър и мисиите на НАТО в Източна Европа.

 

А в Европа работим все по-тясно с европейските ни партньори, привнасяйки влиянието и въздействието, генерирани от пълния спектър на взаимоотношенията ни с нашите глобални партньори.

 

Искаме да продължим това сътрудничество и след напускането на Европейския съюз.

 

Британските граждани взеха легитимно демократично решение процесът по вземане на решения и поемането на отговорност да се случват по-близо до дома.

 

Засилването на вътрешната ни сигурност винаги е било тясно свързано с глобалното сътрудничество, включващо работа с институциите, които го подкрепят, включително с ЕС.

 

Промяната на структурите, чрез които осъществяваме колективните си дейности не означава да забравим общата си цел – защита на нашите граждани и осъществяване на общите ни интереси по света.

 

В този смисъл, напускайки ЕС и поемайки по нов път, Обединеното кралство си остава все така ангажирано със сигурността на Европа за в бъдеще, както винаги е било досега.

 

Сигурността на Европа е и наша сигурност. Ето защо съм заявявала и днес пак ще го кажа - Обединеното кралство е безусловно ангажирано с поддържането на европейската сигурност.

 

Днес общото предизвикателство пред всички нас е да намерим формулата, по която да работим заедно чрез задълбочено и специално партньорство между Великобритания и ЕС, да запазим вече изграденото сътрудничество и да продължим напред срещу растящите заплахи, пред които сме изправени всички.

 

Сега не е време да допускаме съперничество между партньори, строги институционални ограничения или закостенели идеологии да възпрепятстват нашето сътрудничество и да застрашават сигурността на гражданите ни.

 

Трябва да направим това, което е най-практично и прагматично, за да гарантираме колективната ни сигурност.

 

Днес бих искала да изложа начина, по който вярвам, че можем да постигнем това – използвайки възможността за установяване на ново партньорство в областта на сигурността, което да защити гражданите ни, сега и за в бъдеще.

 

Защита на вътрешната ни сигурност

Ще започна с начина, по който осигуряваме сигурността в Европа.

 

Заплахите, пред които сме изправени не зачитат границите между държавите и не правят разлика между тях.

 

Всички присъстващи в тази зала сме изпитали болката и мъката, причинени от терористичните зверства, извършени в страните ни.

 

Измина почти година от срамната атака на Уестминстърския мост, последвана от нови атаки в Манчестър и Лондон.

 

За тези хора е без значение дали убиват и осакатяват жители на Париж, Берлин, Лондон или Манчестър, защото тяхната цел е да атакуват и унищожат общите ценности, които споделяме.

 

Но аз заявявам – ние няма да им позволим.

 

Когато се случват подобни зверства, хората очакват отговора от нас – лидерите.

 

Всички ние трябва да гарантираме, че нищо не може да ни спре да изпълним първостепенния ни дълг като лидери – защитата на нашите граждани.

 

Трябва да намерим практичните начини за гарантиране на сътрудничеството за постигане на тази цел.

 

Преди сме го постигали.

 

Когато правосъдие и вътрешни работи престанаха да бъдат обект на междуправителствени отношения и станаха обща компетенция в рамките на ЕС, във Великобритания, разбира се, имаше хора, които биха искали да възприемем изцяло подхода на ЕС, както имаше и такива, които биха поискали от нас да го отхвърлим без колебание.

 

Като министър на вътрешните работи аз бях решена да намеря практичен и прагматичен начин, даващ възможност на Обединеното кралство и ЕС да продължат сътрудничеството си по отношение на общата ни сигурност.

 

Ето защо разгледах поотделно всяка разпоредба и успешно защитих основанията на Обединеното кралство да участва повторно в тези, които очевидно са от полза за националния ни интерес.

 

Чрез отношенията, които изградихме, Великобритания беше сред водещите държави, формирали практическата и правна основа на нашето сътрудничество в областта на вътрешната сигурност.

 

Нашият принос към тези мерки е жизнено важен за защитата на европейските граждани в градовете из целия континент.

 

На първо място, практическото ни сътрудничество, включително ускорената ни процедура за екстрадиране и взаимната правна помощ, означават, че издирвани или осъдени извършители на тежки престъпления, както и доказателствата в подкрепа на постановените им присъди, се предават безпроблемно между Обединеното кралство и страните членки на ЕС.

 

Когато беше установено, че терорист като Закария Хадили живее във Великобритания – млад мъж, за когото се смяташе, че е бил радикализиран в Сирия и беше издирван за терористична дейност във Франция – незабавно беше предприето необходимото за екстрадирането му обратно във Франция и изправянето му пред съда.

 

Той е един от 10 000 лица, които Обединеното кралство екстрадира въз основа на Европейска заповед за арест. Всъщност, на всеки арестуван въз основа на Европейска заповед за арест, издадена от Великобритания, страната арестува осем души въз основа на ЕЗА, издадена от друга страна членка.

 

Европейската заповед за арест играе също така ключова роля в подкрепа на полицейското сътрудничество между Северна Ирландия и Ирландия, което беше важна част от политическото уреждане на въпроса там.

 

Второ, сътрудничеството между нашите правоприлагащи служби означава, че Обединеното кралство е една от страните с най-голям принос по отношение предоставянето на данни, информация и експертиза на Европол. Да вземем например, операция „Триаж”, в рамките на която британската полиция работи задълбочено с Европол и Чешката република за разбиването на банда, занимаваща се с трафик на хора с цел трудова експлоатация.

 

Трето, чрез Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС II), Обединеното кралство участва в обмена в реално време на данни за издирвани лица - извършители на престъпления, изчезнали лица и лица, заподозрени в тероризъм. Около 1/5 от всички сигнали са изпратени от Великобритания, като само през последната година в системата има над 13 000 съвпадения за лица и предмети, представляващи интерес за правоприлагащите органи в Европа.

 

Великобритания допринесе също така за въвеждането на единен европейски подход относно обработването на данни на пътниците, даващ възможност за идентифицирането и проследяването на извършители на престъпления, жертви на трафик и лица, уязвими от радикализация.

 

Това сътрудничество, както и уникалните правила, които създадохме през последните години за неговото осъществяване между британските и европейските институции, допринасят за по-добрата защита на хората в Европа във всички тези сфери.

 

Така че в наш общ интерес е да намерим начини да защитим способностите, които са в основата на това сътрудничество, когато Обединеното кралство вече ще е европейска държава извън ЕС, но в нови партньорски отношения с него.

 

За да се случи това, ще е необходима истинска политическа воля и от двете страни.

 

Отчитам факта, че понастоящем няма споразумение в областта на сигурността между ЕС и трета страна, което да отразява пълния спектър на сегашните ни взаимоотношения.

 

Но съществува прецедент за широкообхватни, стратегически взаимоотношения между ЕС и трети страни в други сфери, като например търговията. Няма правна или практическа причина, която да прави невъзможно постигането на подобно споразумение в областта на вътрешната сигурност.

 

Но ако избягването на каквато и да била нова форма на сътрудничество с държава извън ЕС се превърне в приоритет на преговорите, тогава тази политическа доктрина и идеология ще има реални негативни последствия за сигурността на всички наши граждани - в Обединеното кралство и ЕС.

 

Нека да си дадем ясна сметка какво би се случило, ако способите за осъществяване на това сътрудничество бъдат премахнати.

 

Екстрадирането въз основа на Европейска заповед за арест ще спре. Екстрадирането извън механизмите на ЕЗА може да струва четири пъти по-скъпо и да изисква три пъти по-дълъг срок.

 

Това би означавало край на обмена на голям обем данни и на съвместните действия чрез Европол.

 

Това би означавало също, че Обединеното кралство вече няма да може да получава в кратки срокове доказателства от европейските партньори по линия на Европейската заповед за разследване, с определени строги крайни срокове за събирането на исканите доказателства, а вместо това ще трябва да разчита на по-бавни и тромави механизми.

 

Това би се отразило неблагоприятно и на двете страни и би изложило на по-голям риск всички наши граждани.

 

Като лидери, не можем да допуснем това.

 

Така че трябва заедно да проявим известно въображение и амбиция, за да можем да посрещнем както бъдещите, така и днешните предизвикателства.

 

Това е причината, поради която предложих нов Договор, който да залегне в основата на бъдещите ни взаимоотношения в областта на вътрешната сигурност.

 

Договорът трябва да запази оперативните ни способности. Но трябва също така да изпълни три допълнителни изисквания.

 

Той трябва да зачита автономията както на британския, така и на европейския правен ред. Така, например, когато участва в служби на ЕС, Обединеното кралство ще зачита юрисдикцията на Европейския съд.

 

С оглед приключване на правното сътрудничество, необходимо е да се намери принципно, но прагматично решение, отразяващо уникалния ни статут на трета страна с наш собствен суверенен правен ред.

 

Както казах и преди, необходимо е да договорим стабилен и подходящ формат за независимо разрешаване на спорове във всички сфери на бъдещото ни партньорство, който и двете страни да смятат за достатъчно надежден.

 

Трябва да отчетем също така значението на широкообхватни и твърди мерки за защита на данните.

 

Британският Закон за защита на данните ще гарантира, че сме в синхрон с рамката на ЕС. Но ние искаме да отидем още по-далеч и да потърсим специално решение, което да отразява изключително високите стандарти за защита на данните, които са в сила в Обединеното кралство. Британската Служба на информационния комисар ще продължи да играе важна роля с оглед осигуряване на стабилност и увереност на гражданите и бизнеса в ЕС и Великобритания.

 

Готови сме вднага да започнем да работим по тези въпроси с колеги от Европейската комисия.

 

В заключение, така както успяхме да изготвим споразумението относно обработката и предаването на резервационни данни за пътниците във връзка с терористичните атаки през последните години, така Договорът трябва да е в състояние да гарантира, че взаимоотношенията ни ще могат да се адаптират към променящите се заплахи, пред които сме изправени.

 

Нищо не бива да възпрепятства отношенията ни оказване на взаимна помощ ежедневно и ежечасно, за да можем да опазим сигурността на нашите граждани.

 

Ако поставим тази цел в основата на нашата мисия, можем и ще намерим средствата за нейното постигане.

 

Не можем да отлагаме тази дискусия. Страните членки на ЕС ясно заявиха колко важно е да поддържаме съществуващите оперативни способности.

 

Трябва да действаме в спешен порядък за изготвяне на Договора, който ще защити всички европейски граждани, в която и точка на континента да се намират.

 

Външна сигурност

Разбира се, интересите ни в областта на сигурността не се ограничават в границите на нашия континент.

 

Не само заплахите за вътрешната ни сигурност идват отвъд границите ни. В наши дни светът е изправен и пред огромни предизвикателства за глобалния ред: спрямо мира, просперитета, основаващата се на правила система, която е в основата на самия ни начин на живот.

 

Вярвам, че в лицето на тези предизвикателства наша основна отговорност е да се обединим и възродим трансатлантическото сътрудничество, както и целия спектър на всичките ни глобални съюзи, така че да можем да защитим колективната ни сигурност и да защитим общите ни ценности.

 

Обединеното кралство не само е непоклатимо в ангажимента си към това партньорство, но и смятаме възраждането му за част от глобалната ни роля след излизането от Европейския съюз.

 

Като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, като водещ партньор в НАТО и като най-близкия партньор на САЩ, никога не сме определяли глобалния си мироглед основно през призмата на членството ни в Европейския съюз или на колективната европейска външна политика.

 

Така че, напускайки ЕС, нормално е Обединеното кралство да следва независима външна политика.

 

Но интересите, които ще се стремим да отстояваме в световен план, ще продължават да се коренят в общите ни ценности.

 

Това е валидно, независимо дали става въпрос за противодействие на идеологията на групировката Ислямска държава, разработване на нов глобален подход към въпроса за имиграцията, гарантиране прилагането на иранското ядрено споразумение или противопоставяне на враждебните действия на Русия, било то в Украйна, Западните Балкани или в киберпространството. Във всички тези случаи, успехът ни зависи от обхвата на партньорството, което се простира далеч отвъд институционалните механизми за сътрудничество с ЕС.

 

Това означава да се работи повече за развиване на двустранното сътрудничество между европейските народи, каквото удоволствие имах с президента Макрон в рамките на срещата на високо ниво Великобритания – Франция миналия месец.

 

Това означава създаване на групи ad hoc, които ни дават възможност да противодействаме на тероризма и заплахите на враждебни държави, което правим чрез Междуправителствената европейска група за борба с тероризма, в която членуват 30 държави – най-голямата подобна група в света.

 

Това означава да гарантираме, че един реформиран Северноатлантически пакт ще си остане стожера на колективната ни сигурност.

 

По същество, това означава, както Европа, така и САЩ да препотвърдят своята непоколебимост по отношение на колективната сигурност на този континент и да отстояват демократичните ценности, на които се основават интересите ни.

 

Единствено чрез засилване и задълбочаване на всички форми на партньорство в рамките на Европа и извън нея ще можем заедно да отговорим на еволюиращите заплахи, пред които сме изправени.

 

Какво означава това за бъдещото партньорство между Обединеното кралство и ЕС в сферата на сигурността?

 

Необходимо ни е партньорство, което зачита както автономността при вземане на решения от Европейския съюз, така и суверенитета на Обединеното кралство.

 

Това е напълно постижимо. Договорите на ЕС отделят специално място на Общата външна политика на ЕС, а нашите външни политики ще продължават да се развиват. Така че няма причина да не договорим отделни мерки относно нашето сътрудничество в областта на външната политика и отбраната в краткия преходен период, както предложи Комисията. Това би означавало, че ключови аспекти на бъдещото ни сътрудничество в тази област биха могли да влязат в сила още от 2019 г.

 

Не трябва да чакаме, когато това не се налага. Ако ЕС и оставащите в него страни членки смятат, че най-добрият начин да се засили приноса на Европа за колективната ни сигурност е чрез по-задълбочена интеграция, то тогава Обединеното кралство ще обмисли възможността да работи с вас, и ще ви помогне да го направите по начин, който ще заздрави НАТО, а също и по-широките ни партньорства, както ръководителите на ЕС неведнъж ясно са заявявали.

 

Ето защо, партньорството, което е необходимо да създадем трябва да предложи на Обединеното кралство и ЕС инструментите и избора да комбинираме усилията си по оптимален начин, където това е в наш общ интерес.

 

Има три сфери, в които трябва да насочим усилията си, за да осъществим това на практика, така че да посрещнем предизвикателствата, пред които всички ние сме изправени днес и за да изградим способностите, които ще са ни необходими утре.

 

На първо място, необходимо е на дипломатическо ниво да разполагаме с механизмите за редовни консултации помежду ни относно глобалните предизвикателства, пред които сме изправени и да координираме използването на лостовете, с които разполагаме, там където интересите ни съвпадат.

 

Бихме искали да продължим да работим в тясно сътрудничество по санкциите. Ще се постараем да продължим всички санкции на ЕС при напускането ни. Всички ние ще бъдем по-силни, ако Обединеното кралство и ЕС разполагат в настоящия момент с механизмите за сътрудничество по отношение на санкциите и евентуално за тяхното съвместно изготвяне за в бъдеще.

 

Второ, безспорно в наш общ интерес е да можем да продължаваме да координираме и работим на оперативно ниво.

 

Разбира се, ще продължим да работим заедно и в сътрудничество.

 

Но там, където и двете страни можем да бъдем най-ефективни, когато Обединеното кралство използва забележителните си способности и ресурси със и на практика посредством механизмите на ЕС, и двете страни трябва да сме отворени към тази възможност.

 

По отношение на отбраната – ако най-добрият начин да се подкрепят интересите на Обединеното кралство и ЕС е да се продължи приноса на Великобритания в операции или мисии на ЕС, както това се случва понастоящем, тогава и двете страни трябва да бъдем отворени към тази възможност.

 

Също така, въпреки че за в бъдеще Обединеното кралство ще решава как да разходва пълния размер на чуждестранната си помощ, ако приносът на страната към програми и инструменти за развитие на ЕС може да осъществи взаимните ни интереси по най-добър начин, тогава и двете страни трябва да бъдем отворени към тази възможност.

 

Но ако изберем да работим заедно по този начин, Обединеното кралство трябва да има възможност да играе подходяща роля при моделирането на общите ни действия в тези сфери.

 

Трето, би било също така в наш интерес да продължим да работим заедно за развиване на способностите в областта на отбраната, киберпространството и космоса, така че да посрещнем бъдещите заплахи.

 

Великобритания харчи около 40% от общия размер на европейската инвестиция за научноизследователска и развойна дейност в областта на отбраната. Тази инвестиция представлява съществен стимул за подобряване конкурентоспособността и способностите на Европа. И това е от полза за всички нас.

 

В този смисъл, отворен и включващ подход към развиването на европейските способности (който дава пълна възможност за участие на британската отбранителна индустрия) е в интерес на стратегическата ни сигурност, като помога за гарантиране сигурността на европейските граждани и запазване мощта на отбранителните индустрии в Европа.

 

Изтребителят „Еврофайтър Тайфун” е прекрасен пример за това – партньорство между Обединеното кралство, Германия, Италия и Испания, което подкрепи над 10 000 висококвалифицирани работни места в цяла Европа.

 

Това е и причината, поради която Обединеното кралство иска да договори бъдещи взаимоотношения с Европейския фонд за отбрана и Европейската агенция по отбрана, така че заедно да развиваме научноизследователска и развойна дейност относно най-добрите бъдещи способности, които Европа може да привлече.

 

Миналогодишната кибератака ‘NotPetya’ показа също така необходимостта да работим в тясно сътрудничество, за да защитим интересите си в киберпространството.

 

Дръзката атака, която Обединеното кралство и неговите партньори приписаха на Русия, разстрои функционирането на организации в цяла Европа, което струваше стотици милиони британски лири.

 

За да се борим с наистина глобална заплаха като тази, ни е необходим наистина глобален отпор, който ангажира не само Обединеното кралство и ЕС, но обединява действията на промишлеността, правителството, страни-съмишленици и НАТО с цел укрепване на способностите ни за киберсигурност.

 

И тъй като животът ни се случва все повече онлайн, ние също ще разчитаме все повече на космическите технологии. Космосът е като всяко друга област, където враждебни елементи ще се опитват да ни отправят заплахи.

 

Така че ние приветстваме усилията на ЕС да развива способностите на Европа в тази сфера. Трябва да държим отворени всички варианти, които ще дадат възможност за сътрудничество на Обединеното кралство и ЕС по възможно най-ефективен начин. Голяма част от авангардните способности на Европа в областта на космическите технологии се намират в Обединеното кралство; имали сме водеща роля, например, при разработването на програмата Галилео.

 

Държим това да продължи като част от новото ни партньорство, но както се случва в по-широк мащаб, необходимо е да сключим подходящите споразумения, които ще позволят на Обединеното кралство и бизнеса в страната да участват при условия на свободна и лоялна конкуренция.

 

Заключение

 

Именно жестоката касапница през 1972 г. по време на Олимпийските игри тук в Мюнхен, впоследствие вдъхновява британския министър на външните работи, Джим Калахан да предложи създаването на междуправителствена група, която да координира европейските антитерористичните и полицейски действия.

 

По това време този подход е извън формалните механизми на Европейската общност. Но след време той се превръща във фундамента на сътрудничеството, което днес осъществяваме в областта на правосъдие и вътрешни работи.

 

Днес, както и тогава, можем и трябва да мислим прагматично и практично за създаване на ред, който да постави сигурността на гражданите ни на първо място.

 

Става дума за динамични взаимоотношения, а не за набор от трансакции.

 

Взаимоотношения, изградени въз основа на непоколебим ангажимент към общите ни ценности.

 

Взаимоотношения, в които всички ние трябва да инвестираме, ако искаме да сме в състояние да реагираме и се адаптираме към заплахите, които вероятно ще се появят по-бързо отколкото някой от нас би могъл да си представи.

 

Взаимоотношения, в които всички ние трябва да играем пълноценна роля за запазване сигурността и свободата на континента, за възраждане на трансатлантическия съюз и основаната на правила система, на които се крепи общата ни сигурност.

 

Тези, които заплашват сигурността ни не биха искали нищо повече от това да ни видят разединени.

 

Те не биха желали нищо повече от това да видят как обсъждаме механизми и средства вместо да предприемем това, което е най-практично и ефективно за гарантиране сигурността на гражданите.

 

Нека днес посланието ни се чуе силно и ясно – няма да позволим това да се случи.

 

Заедно ще защитим и отстояваме нашите ценности по света и ще гарантираме сигурността на гражданите си – сега и занапред.

 

*Заглавието е на редакцията на „Свободен народ онлайн“. Текстът на речта се предава по неофициален превод, разпространен от Посолството на Нейно Величество Кралицата на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.

Публикувана в Гледища

Турската атака по кюрдския град Африн на сирийска територия и предстоящата по друг град – Манбидж предизвика оживена полемика сред арменските експерти, които по съвсем понятни причини са сред най-компетентните по проблемите на териториите заселени от кюрди и около тях – двата народа са исторически съседи от незапомнени времена. Историята им е сложна.

 

Авторът се възползва от факта на постоянното си пребиваване в Ереван да обобщи мненията им. По темата постоянно вземат отношение дипломати, историци, политолози, журналисти.

 

С миналогодишния удар по сирийска авиобаза, САЩ - най-силната във военно и икономическо отношение държава в света, показаха, че въпреки поредицата от провали в ислямския свят, имат тежката дума при определянето на «червената линия» на поведение на местните политици и държавници. Доналд Тръмп се прояви като върховен главнокомандващ на въръжените сили на САЩ. Башар Асад, с предизвикателното си поведение, пак му даде възможност да изглежда като «ястреб» пред американското обществено мнение.

 

Той демонстрира, че е в състояние да удари безнаказано по всяка една страна в света, която нарушава международния ред и заплашва световната сигурност. И доказа на другите два военни и геополитически полюса: Русия и Китай, че САЩ нямат намерение да изпускат първото място като икономика и военна сила. Между другото, ударът срещу сирийската авиобаза се случи по време на срещата на Доналд Тръмп със Си Цзин Пин. Много експерти го изтълкуваха като знак, че става дума за предупреждение не толкова срещу Русия, колкото срещу Китай.

 

Възможно е към Пекин да бъде отправен още един сигнал – да бъде ударена и КНДР. Заплахите на Ким Чен Ун за удар по територията на САЩ са силно преувеличени. И дори да успее да нанесе ответен удар по Южна Корея и Япония, ще му бъде за последен път.

 

Въпросът е, доколко сенчестата власт (или «вътрешното правителство») в САЩ ще успее да прекрои картата на Големия Близък Изток? Със сигурност, до голяма степен това ще стане във формат, харесван именно от американците. В случая, най-удобни за «таран» на американската политика в региона са кюрдите – най-големият мюсюлмански народ без държавност. Техните лидери са светски ориентирани и умело се ползват от подкрепата, както на Вашингтон, така и на Москва. По-точно е да се каже, в определени периоди в държавите, поделили Кюрдистан, различните кюрдски лидери се ползват от протекцията на едната, или другата велики сили.

 

Думата «кюрд» се появява след като Месопотамия е завоювана от арабите. Персите започват да наричат всички местни народи, останали без държава, «кард». Арабите възприемат думата от тях и прибавят своя характерен член – «ал кард». Останалите верни на зороастризма йезиди са наричани «кюрдски йезиди». С ислямизацията на йезидите започва и кюрдизацията на тези земи – люлка на най-древните цивилизации.

 

Етнически между йезидите и останалите кюрди няма различия. Говорят на един и същ език. Разделя ги единствено религията и различният поглед върху общата им история. Зороастрийците са страдали, мюсюлманите са упражнявали репресии върху тях и върху всичките си християнски съседи: арменци, асирийци.

 

Напоследък обаче са налице случаи на отделяне от кюрдската мюсюлманска общност и преминаване в йезидската. В случая играе роля осъзнаването на наличието на общи предци – жителите на легендарния Вавилон. Като цяло, религиозните различия пречат на кюрдското единство. В историята са налице достатъчно примери за прояви на Геноцид, от страна на кюрдските мюсюлмански племена срещу изповядващите грегорианството, несторианството и другите християнски деноминации народи, коренни жители на Османската и Персийската Империи.

 

Професор, доктор на историческите науки, преподавател в катедрата по световна история на Руско-Арменския (Славянския) Университет Ваагн Крбекян (Вахагън Кърбекян) в преведената си на български език монография «Участието на арменците в Руско-турската война 1877-1878» [1] дава достатъчно примери за кланетата, устройвани от турския башибозук над арменското население, живеещо в района на военните действия и до момента не вземало участие в тях.

 

От само себе си се разбира, че отношенията на кюрдските ислямски племена с Руската Империя са традиционно лоши. Не така стоят нещата обаче между кюрдите и СССР. С Третия Интернационал и с разпространението на марксизма-ленинизма по света, кюрдският елит бързо започва да свързва надеждите си за създаване на независима държава. Той се опитва да ги реализира с подписването на Севърския Договор (Севър тогава е предградие на Париж) от 10.08.1920 г., предвиждащ създаването на незаивисм Кюрдистан.

 

Той обаче остава лист хартия, тъй като военните победи на турските националисти, под командването на Мустафа Кемал Паша практически го обезмислят. След 3 години е подписан нов договор в швейцарския курорт Лозана. Според него, Западна Армения е върната на Турция. И кюрдите остават без държава.

 

Според директора на Института по Ориенталистика на Националната Академия на Науките на Армения академик Рубен Сафрастян, «С независимостта на Кюрдистан ще започне да се променя картата на Близкия Изток, този процес наближава. Големите държави ще трябва да мислят за това какъв ход да дадат на този процес.

 

В този контекст, те ще се обърнат към Договора от Севър, като исторически документ, тъй като той засяга не само нас, но също така и териториите на Османската Империя в Близкия Изток». [2] Именно настъплението на турската армия в района на Африн е превантивната реакция на Анкара на предполагаемото създаване на независима кюрдска държава.

 

Както неведнъж твърди и самият Реджеп Тайип Ердоган, за Турция е жизнено важно да бъде запазена териториалната цялост на Ирак. Също, както и на Сирия. Колкото и да не ни се вярва сега, за в бъдеще е възможна действаща коалиция на тези три държави и Иран, насочена срещу независимостта на Кюрдистан. И толкова по-учудваща е неутралната руска реакция на него. Напомняме, че днешната руска външна политика, като цяло следва традициите на съветската и смяната на приоритетите, когато е налице, е второстепенна.

 

Руско-арменският военно-политически анализатор Леонид Нерсисян определя реакцията на руските министерства на външните работи и на отбраната на турското настъпление в района на кюрдския сирийски град Африн (като основна причина за него са посочени действията на САЩ за въоръжаване на сирийските кюрди) така:

 

«Всъщност, подобно поведение е абсолютно неетично и безпринципно, имайки предвид факта, че сирийските кюрди, заедно с правителствените войски на Башар Асад, станаха основа на борбата с «Ислямската Държава». Без тях участта на Башар Асад и на светската сирийска държава щеше да бъде поставена под голям въпрос. Сирийските кюрди нееднократно изразяват готовност за тясно сътрудничество с Русия. И Москва имаше прекрасен шанс да привлече този огромен народ на своя страна. Особено имайки предвид историческите връзки. Вместо това, тя заложи на Турция, която води настъплението заедно със Сирийската Свободна Армия. Последната никога няма да подпише никакво съглашение, нито с Башар Асад, нито с Руската Федерация». [3]

 

Авторът изказва предположение, че в момента Анкара шантажира Москва с възможността за нова война в Арцах, в случай на реална руска подкрепа за кюрдите. И напомня за азербайджанската атака от 20.01.2018г. на арменските позиции с БПЛА (без ефект и жертви), като ясно предупреждение.

 

Известно е, че бащата на президента на Иракски Кюрдистан, ползващия се с американското благоволение Масуд Барзани – Мустафа е бил съветски генерал и протеже на Сталин! Логично е да се очаква синът да демонстрира уважение и благодарност към Путин. Обаче, не го прави.

 

През лятото и есента на 2016г. Демократичната Партия на Кюрдистан на Масуд Барзани, заедно с Патриотичния Съюз на Кюрдистан на Джелал Талабани поотделно проведоха серия от срещи с ръководителите на кюрдските ислямски партии, с цел да преодолеят разногласията по предстоящия тогава референдум за независимост. От друга страна, некюрдските малцинства в Иракски Кюрдистан настояваха за референдум за определяне на границите по спорните територии.

 

По този въпрос беше налице и външна намеса – Анкара започна да настоява пред администрацията на иракската област Киркук да не използва кюрдските символи, защото там живеят и араби и туркмени, а не само кюрди. Сегашната военна операция в района на Африн се оправдава с необходимостта от защита на арабите, туркмените и други местни племена.

 

В момента пред САЩ се очертава едно тежко предизвикателство в Големия Близък Изток – авторитарният режим на Реджеп Тайип Ердоган, който вече проявява и някои признаци на тоталитаризма. Претендентът за нов турски султан спешно се помири с Владимир Путин и си осигури тила откъм Русия, в готовност да се противопостави дори на обединения Запад. Даже в Турция да избухне гражданска война, той най-вероятно ще я спечели.

 

Разбира се, едва ли ще остане господар на цялата сегашна турска територия – няма да може да задържи Турски Кюрдистан. Кюрдите са «таралеж в гащите» на Ердоган и ще продължат да се ползват от дискретната подкрепа на Москва и Вашингтон, потвърждавайки тенденцията за изолация на Турция, от страна на великите сили. А вътрешното напрежение в нея ще продължи да избива във външна агресия.

 

Това е причината, поради която САЩ са заинтересовани от нейното отслабване и бъдещ разпад – освен липсата на регионален опонент, те получават възможност за огромни продажби на оръжие (също както и руснаците). За да утвърди имиджа си на силен президент, Тръмп ще продължи да нанася удари и да защитава интересите на оръжейното лоби в САЩ.

 

Факт е, че след като турските ВВС нанесоха през миналата година силен удар по позициите на паравоенните отряди на сирийските кюрди в района на Карачох, на сирийско-турската граница, САЩ веднага им изпратиха 22 тира с оръжие и боеприпаси, а също и военно-транспортни средства. После продължиха сериозно да въоръжават кюрдските милиции в района на Африн. И дадоха на Русия повод да обяви неутралитет в турско-кюрдския конфликт.

 

За разлика от Москва обаче, Париж твърдо взе страната на кюрдите. И дори поиска спешно заседание на Съвета за Сигурност на ООН, който да обсъди (и осъди) турската агрессия. Това стана, въпреки предшестващото официално посещение на Ердоган в Париж, срещата и разговора с Емануел Макрон, наречени от френските и европейските СМИ «загадъчни».

 

Това поведение на Франция е още една причина Анкара да осъзнае безперспективността на своето навлизане в Сирийски Кюрдистан: освен разпадането на югоизточния фланг на НАТО (в интерес, преди всичко, на Москва), може да се стигне и до искуствено обединение пред общата опасност на досега противостоящи си кюрдски въоръжени формирования.

 

Факт е, че представителят на Патриотичния Съюз на Кюрдистан Мала Бахтияр обяви предстоящото изпращане на части на формацията в Африн, в подкрепа на тамошните кюрди. Това вече означава пълно избледняване на границата между Иракски и Сирийски Кюрдистан – свободното придвижване на кюрдските паравоенни формирования през нея, без да се иска съгласието на Багдад и Дамаск я превръща във формалност, с която никой не се съобразява.

 

Американският анализатор от арменски произход Дейвид Игнатиъс (Игнатосян) предполага в анализ във «Вашингтон пост», че САЩ няма да могат да спрат разпада на Сирия и образуването на Кюрдистан. Но са длъжни да защитят сирийските кюрди – най-важните си съюзници във войната против «Ислямската Държава». Затова «не е време да се извеждат от Сирия 1500-те американски военни». [4] Той е потомък на видния американски военен деец Пол Игнатиъс (Игнатосян), чиито родители благополучно са напуснали Турция преди Геноцида след 1915г.

 

Трябва да се има предвид, че сирийските кюрдски отряди наистина са опора на присъствието на САЩ в страната, но в никакъв случай не са американски наемници. Те сами поставиха под свой контрол районите на градовете Африн и Манбидж на десния бряг на река Ефрат, и целия ляв бряг. И така укрепиха позициите на Башар Асад. В ръцете им на практика е по-голямата част на Северна Сирия. Цялата щеше да бъде в ръцете им, ако през 2016 г., турците не бяха превзели Ел Баб, прекъсвайки по този начин връзката между Африн и Кобани.

 

Африн остана анклав и, може да се каже «абсцес» на южната турска граница. Не е ясно колко ще продължи турското настъпление и какво ще постигне, имайки предвид очакваната помощ за местните кюрди от сънародниците им и от правителствената армия на Башар Асад. А може би и от Русия (макар и максимално дискретна). Въпреки кюрдските заявления за руското предателство.

 

В резултат, според завеждащия катедрата по световна политика на Руско-Арменския (Славянския) университет Арман Навасардян, бивш заместник-министър на външните работи на Република Армения, ще се реализира окончателната цел на САЩ: «Прехвърляне на военните действия на територията на Турция и нейната подялба». [5] Тоест, създаване на нови-стари държави: независим Кюрдистан, историческа Армения по Севърския Договор и т. н.

 

От друга страна, Ердоган вече прилага по-реалистична тактика спрямо кюрдите от някои свои предшественици. Той не се стреми да ги турцизира, а да ги ислямизира. По този начин ги изолира, както от турските националисти, така и от левите сили в страната. Това е негова вътрешно-политическа маневра, която частично дава резултати. Защото възможността за кюрдска автономия и по принцип за федерализация на страната плаши управляващите в Анкара със спомена за разпадането на Османската Империя. Или, както се изразява министър-председателят Биналли Йълдъръм, «над страната надвисва призракът на Лорънс Арабски». Те (турските управляващи) все още не осъзнават, че отделянето на Кюрдистан е шанс за Турция.

 

Двама водещи експерти по кюрдската тематика отговориха на следните въпроси:
1 Какви са шансовете за обединение на всички кюрди в една държава?
2 Може ли да се очаква в скоро време създаване на държавност поне на част от историческата територия на Кюрдистан?
3 Доколко е значителен приносът на кюрдските паравоенни формирования в борбата с ИДИЛ?

 

Директорът на Института по Ориенталистика на Руско-Арменския (Славянския) Университет в Ереван, професор, доктор на историческите науки Гарник Асатрян смята, че общокюрдското обединение няма перспектива, тъй като различните кюрдски племена имат много различни приоритети и нямат много общо, нито в политическите си предпочитания, нито в културните традиции. Фразеологията свързана с обединението е насочена към постигането на конкретни цели, в краткотрайна перспектива.

 

Той е скептичен и към шансовете за създаване на кюрдска държавност, въпреки американските старания в тази насока. Не дава висока оценка даже и на възможностите на Иракски Кюрдистан да се отдели напълно от Ирак. От неговата независимост не са заинтересовани останалите «външни играчи», в това число и Руската Федерация. Според него, кюрдските паравоенни формирования нямат голям принос в разгрома на ИДИЛ в Сирия и Ирак. Нещо повече, има данни за тяхно участие в преследванията на йезидите в Северен Ирак.

 

Кандидатът на историческите науки, преподавател в катедрата по световна история в същия университет Антон Евстратов също е уверен, че обединението на всички кюрди в една държава не е възможно и че това е една чисто умозрителна конструкция – кюрдите никога не са били единна общност и към политическите и културните различия добавя и верски такива (сред тях има дори и християни). Той обаче смята Иракски Кюрдистан за реализирана държава и вижда шансове и за сирийските кюрди в Рожава и Кобани да създадат държавност.

 

Що се отнася до турските им събратя, е песимист за възможността им да упражняват власт над територията, където живеят. Според него, по време на разпадането на иракската държава, кюрдската «пешмерга» (паравоенните формирования), заедно с шиитското опълчение, останаха на стража на цивилизационните норми, светските принципи и търпимостта. Също така посочва, че сирийските кюрди, въпреки довоенните си противоречия с баасисткия режим в Дамаск, намериха в себе си сили да проявят политическа воля и да взаимодействат с армията на Башар Асад. Въпреки различията, те воюват заедно срещу ИДИЛ и местните протурски формации.

 

Според последни данни, кюрдите са 16 милиона в Турция, 8 в Иран, 6,5 в Ирак, 3,5 в Сирия. Сред тях освен мюсюлмани – сунити, има още шиити, алевити, християни, юдеи. И щом като йезидите са кюрди, трябва да добавим и зороастрийци. Въпреки религиозните различия, а също и споменатите по-горе противоречия, кюрдската общност като цяло става все по-силна. При прекрояването на картата на Големия Близък Изток, кюрдите ще играят ключова роля.

 

Използувани източници:

[1] Кърбекян Вахагън, Участието на арменците в Руско-турската война: 1877-1878. Военно Издателство, 2010

 

[2] Ще доведе ли независимият Кюрдистан до реанимация на Договора от Севър? Вахан, 27.09.2016, Пловдив, стр.1.

 

[3] Нерсисян Леонид, Операция „Оливковая ветвь”: Россия выбрала Турцию, а не курдов. Обзор возможных причин и последствий турецкой военной операции „Оливковая ветвь”, направленной против сирийских курдов, REGNUM, 22 января 2018, 09:55, www.regnum.ru/news/polit/2370325.html  

 

[4] Белов Александр, Washington Post: США и Турция в опасной близости от разрыва. Вашингтон должен способствовать диалогу между Анкарой и курдами, REGNUM, 24 января 2018, 10:10, www.regnum.ru/news/polit/2371469.html  

 

[5] Айрумян Наира, США: Турция имеет основания для страха, LragirAM, 22 января 2018, 13:26, www.lragir.am/index/rus/o/comments/views/60574  

Публикувана в Свят

Руската дискретност беше торпилирана от кюрдско официално изявление

Въоръжените милиции на сирийските кюрди – YPG са съобщили, че Русия изгражда военна база в северозападна Сирия. Това е резултат на двустранно споразумение между кюрдите и руснаците, като договорката включва обучението на кюрдските бойци. Огласеното от кюрдите съобщение беше незабавно коментирано, като „стъпка, която ще вбеси Турция, която се опитва да блокира напредването на кюрдите в близост до нейните граници“. (Perry Tom, U.S.-allied Kurd militia says struck Syria base deal with Russia, REUTERS, World News, Monday, March 20, 2017, 3:13 pm EDT,  http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-russia-idUSKBN16R1H4  ).

 

Съобщението веднага беше оценено като много важно от специализираните медии от типа на “Stratfor”, които веднага обърнаха внимание на новината, цитирайки коректно “Reuters”. Ударението се поставяше на значението на кюрдските Отряди за народна защита (YPG), като важна регионална въоръжена сила, както и на твърдението, че руски войски вече са пристигнали в кантона Африн (Afrin) в северозападна Сирия. От “Stratfor” не пропускат да напомнят, че YPG са формация, която е подкрепяна от Съединените щати и представляват ключов фактор в Сирийските демократични сили, които пък са от особено значение в борбата срещу Ислямска държава. (Syria: Russia to Train Kurdish Forces Under New Agreement, YGP Spokesman Says, Stratfor, Situation Reports, March 20, 2017, 14:53 GMT, https://www.stratfor.com/situation-report/syria-russia-train-kurdish-forces-under-new-agreement-ygp-spokesman-says  ).

 

Африн е един от трите кантона, на ред с Кобани (Kobane) и Cizre, които сирийските кюрди се опитаха да свържат в едно цяло, контролирано от тях, но намеренията им бяха провалени от проведената през миналото лято операция „Ефратски щит“ на турската армия. По време на операция „Ефратски щит“, турците и най-вече техните съюзници от Сирийската свободна армия, взеха под контрола си градовете Джарабулус (Jarabulus) и Ал Баб (al-Bab).

 

Русия отрича, кюрдите са горди с постигнатото

 

В създалата се възбудена обстановка, руският министър на отбраната тутакси заяви, че Руската федерация няма никакви планове и намерения да отваря нови военни бази в Сирия. Той обясни, че клон на руския „помирителен център“, който посредничи в договарянето на местни споразумения между воюващите страни в Сирия е бил разположен в провинция Алепо, близо до Африн.

 

„Няма планове за разполагане на нови военни бази на територията на Сирийската арабска република“, се казва в официално изявление от 20-ти март 2017 година.

 

„Според руско – турското споразумение от 30 декември 2016 година, звената на Руския център за помиряване на противостоящите страни на територията на Сирия, осъществява 24 часово наблюдение на прекратяването на огъня. С оглед на предотвратяването на нарушения на режима на прекратяване на огъня, едно поделение на Руския център за помиряване на противостоящите страни е бил разположен в контактната зона между отряди на кюрдските милиции и формации на Свободната сирийска армия, контролирани (формациите на ССА, бел. авт.) от турската страна“, заявява министърът, визирайки района на Африн в провинция Алепо. (Erkuş Sevil, Turkey not convinced with Russian denial for military base in Afrin, March 22, 2017, http://www.hurriyetdailynews.com/turkey-not-convinced-with-russian-denial-for-military-base-in-afrin.aspx?PageID=238&NID=111078&NewsCatID=510  ).

 

Това обаче се намира в значително противоречие със заявеното от говорителя на YPG – Редур Шелил (Redur Xelil) пред “Reuters”. Според кюрдския официален говорител, споразумението е било сключено в неделя на 19 март 2017 година и че руските войски вече пристигат с камиони и бронетранспортьори и се разгръщат на позиции около Африн. В писмено съобщение до медиите, Redur Xelil заявява, че въпросното споразумение е „първото от такъв вид“. (Perry Tom, U.S.-allied Kurd militia says struck Syria base deal with Russia, REUTERS, World News, Monday, March 20, 2017, 3:13 pm EDT,  http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-russia-idUSKBN16R1H4  ).

 

Турските медии, по-специално меродавният вестник „Хюриет“, от своя страна цитират дословно изявлението на Redur Xelil, в което се казва: „Споразумението беше на основата на рамката на сътрудничество за борба с тероризма и на обучението на нашите бойци от страна на руската армия. Ние имаме преки връзки с Русия“. (Erkuş Sevil, Turkey not convinced with Russian denial for military base in Afrin, March 22, 2017, http://www.hurriyetdailynews.com/turkey-not-convinced-with-russian-denial-for-military-base-in-afrin.aspx?PageID=238&NID=111078&NewsCatID=510  ).

 

Почти по същия начин звучи изявлението на говорителя на YPG, цитиран от “Reuters”:

 

„Руското присъствие … идва поради споразумение между YPG и руските въоръжени сили, действуващи в Сирия в рамките на сътрудничеството срещу тероризма и за да се помогне на обучението на нашите сили (силите на YPG, бел. авт.) на модерно военно изкуство и за създаване на точка на пряк контакт с руските сили“. (Perry Tom, U.S.-allied Kurd militia says struck Syria base deal with Russia, REUTERS, World News, Monday, March 20, 2017, 3:13 pm EDT,  http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-russia-idUSKBN16R1H4  ).

 

Според говорителя на кюрдите от YPG, Redur Xelil, цитиран от “Reuters”, местността, където са разположени новопристигналите руски войски, известна като Кафр Джина (Kafr Jina), наскоро е била подложена на артилерийски обстрел от страна на турската армия, от позиции, намиращи се оттатък минаващата наблизо граница. Кюрдският говорител е отказал да даде сведения, колко руски войници са пристигнали в Кафр Джина.

 

„Споразумението влезе в сила днес“ е заявил Redur Xelil на 20 март 2017 година. Той на няколко пъти е изтъкнал ефективността на YPG в „борбата с тероризма“. „Това е, което тласна много сили да сътрудничат и да правят съюзи с YPG“, заявил е официалният говорител на кюрдските милиции. (Perry Tom, U.S.-allied Kurd militia says struck Syria base deal with Russia, REUTERS, World News, Monday, March 20, 2017, 3:13 pm EDT,  http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-russia-idUSKBN16R1H4  ).

 

Крият ли се кюрдите зад руски щит ?

 

Кореспондентът на “Reuters” в Бейрут – Том Пери, коментира, че това споразумение „по-нататък ще покаже как сирийските кюрди са успели да привлекат едновременно Вашингтон и Москва на тяхна страна, след като кюрдите са се представили като организирана сила, способна да се противопостави на джихадистките групи и да отнеме територии от Ислямска държава“. Последният коментар е доста спорен – едва ли сядането на два стола е най-успешната тактика в толкова сложна ситуация като войната в Сирия, но вън от всякакво съмнение е, че различни замесени в сирийския конфликт сили са готови да ухажват кюрдите с оглед на техния боен потенциал.

 

Според Том Пери, разполагането на руски войски би могло да помогне за „възпирането“ на атаки през границата от страна на Турция срещу доминираният от кюрдите район на Африн. Анкара е враждебна към отрядите на YPG, смятайки ги (не без основание, бел. авт.) за маша на Кюрдската работническа партия (PKK), която се опитва да предизвика безредици в Турция.

 

От “Reuters” напомнят, че по-рано този месец, на около 100 километра източно от Африн, подразделение на американската армия предотврати турска атака срещу бойци, съюзници на YPG, които контролираха по това време град Манбидж (Manbij). Американците се намесиха, след като турската армия и бойци от Свободната сирийска армия се опитаха да превземат града.

 

От вестник „Хюриет“ пък припомнят факта, че в началото на месец март 2017 година, Сирийските демократични сили, (които по това време се определят от наблюдателите като „хлабава коалиция, състояща се предимно от кюрдските отряди на YPG и от различни етнически милиции на араби – сунити, тюркмени, язиди и асирийци - християни“, достигат до споразумение с Русия за предаването на някои села, намиращи се западно от Манбидж (Manbij) на сирийските правителствени лоялистки сили, с оглед на възпирането на намерението на Турция да атакува града. (Erkuş Sevil, Turkey not convinced with Russian denial for military base in Afrin, March 22, 2017, http://www.hurriyetdailynews.com/turkey-not-convinced-with-russian-denial-for-military-base-in-afrin.aspx?PageID=238&NID=111078&NewsCatID=510 ).

 

В Анкара са меко казано нервни

 

Новините от Африн веднага предизвикаха реакцията на турския вицепремиер Нуман Куртулмуш (Numan Kurtulmuş), който попитан от журналисти за възникналата ситуация, заяви по доста емоционален начин, че Анкара никога няма да позволи в северна Сирия да се създаде това, което той нарича „терористичен регион, терористична страна“, имайки пред вид присъствието на YPG.

 

„Ние сме довеждали това до знанието на всички заинтересувани страни при почти всички наши срещи. Руснаците знаят това и американците знаят това и всички други държави знаят това“, заявява Куртулмуш на пресконференция в Анкара. (Perry Tom, U.S.-allied Kurd militia says struck Syria base deal with Russia, REUTERS, World News, Monday, March 20, 2017, 3:13 pm EDT,  http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-russia-idUSKBN16R1H4 ).

 

Междувременно, източник, цитиран като „турско официално лице“, завява пред вестник „Хюриет“, че руското министерство на отбраната е отхвърлило съобщенията за изграждане на военна база в Африн, но Анкара не е убедена в това от руските обяснения, независимо от това, че турската страна се е въздържала от публичен отговор на създавания съюз между Москава и сирийските кюрди.

 

Същият източник е съобщил, че Русия не е информирала Турция за разполагане на въоръжени сили в райиона на Африн. Турското разузнаване е установило, че руски конвой от четири бронетранспортьора е пристигнал в Африн през района на Менах (Menagh), намиращ се южно от Азез (Azez).

 

Друго турско официално лице, също останало анонимно е обяснило пред „Хюриет“, че съществуващите центрове за наблюдение на спазването на примирието, разположени във военно-въздушната база в Хмеимим (Hmeimim) в Сирия от страна на Русия и в Анкара от турска страна, като част от споразумението за спиране на огъня от 30 декември 2016 година, са способни да наблюдават ситуацията на терена. Източникът на „Хюриет“ изрично е подчертал, че в момента няма никакви сблъсъци в района на Африн, които да изискват изпращането на наблюдателна мисия. Същият източник е обяснил, че Турция все още не е изградила център за наблюдение на спазването на споразумението за прекратяване на огъня на сирийска територия поради затруднения с осигуряването на сигурността на мисията. (Erkuş Sevil, Turkey not convinced with Russian denial for military base in Afrin, March 22, 2017, http://www.hurriyetdailynews.com/turkey-not-convinced-with-russian-denial-for-military-base-in-afrin.aspx?PageID=238&NID=111078&NewsCatID=510 ).

 

Както вече стана дума, от турска страна предполагат, че целта на разгръщането на руските сили в района на Африн цели да се възпрепятства възможността за каквито и да са сблъсъци между групите на сирийската опозиция (най-вече от Сирийската свободна армия) и YPG, заедно с политическото й крило – партията „Демократичен съюз“ (PYD). Според информиран турски източник, Турция е изразила своят дискомфорт от военното сътрудничество между Русия и кюрдите от YPG още преди да започне руската операция в района на Африн.

 

От своя страна, Русия задълбочава отношенията си с YPG, независимо от факта, че Турция е против каквото и да е сътрудничество със сирийските кюрди, тъй като Анкара разглежда „Отрядите за народна защита“ като „издънка от дървото“ на Кюрдската работническа партия (PKK), която е смятана за терористична организация и е обявена извън закона в Турция.

 

Интересен факт е, че въпреки че руското протеже – Башар Асад и кюрдите имат зад гърба си дългогодишна история на взаимна враждебност, през време на вече шест годишната гражданско – религиозно – прокси война в сирия, YPG и лоялистите от Дамаск успяха почти изцяло да избегнат въоръжени сблъсъци помежду си.

 

Що се отнася до политическото крило на YPG – партията „Демократичен съюз“ (PYD), Турция се противопоставя и на всякаква форма на участие на въпросната партия в мирните преговори около сирийската криза, но Москва се застъпва за необходимостта сирийските кюрди да са представени на разговорите в Женева и в Астана. На предишната среща в Астана, Русия предложи проект за конституция на Сирия, в който се предвижда културна автономия за сирийските кюрди. От своя страна, YPG и PYD се опитват да задълбочат тяхната задаваща се на хоризонта автономия, чрез въвеждане на федерално управление в северната част на Сирия.

 

Евентуалният контрол на кюрдите от YPG над отделни анклави в североизточна Сирия и над региона на Африн в северозападна Сирия, предизвиква голяма загриженост в Турция. Подпомагани активно от своите съюзници от Сирийската свободна армия, турците започнаха офанзива в северна Сирия за да пресекат възможността YPG да създаде непрекъсната ивица от кюрдска територия по протежение на по-голямата част от границата между Турция и Сирия.

 

Турските притеснения са напълно разбираеми, като се има пред вид, че на 20 март тази година, от YPG са направили изявление, че до края на годината смятат броя на бойците във въоръжените им милиции да надхвърли 100 000 души (!), като целта е тази въоръжена сила да стане по-организирана и да започне да наподобява традиционните армии.

 

Турция оказва натиск и върху Вашингтон, за да бъде анулиран съюзън между американците и сирийските кюрди, а вместо него да бъдат подкрепени бунтовниците, които са в съюз с Анкара. Последното се иска най-вече в контекста на подготвяното настъпление за превземане на столицата на Ислямска държава – Ракка (Raqqa), която остава като последен голям град – крепост на Халифата. Това не е попречило на лидера на да заяви наскоро пред “Reuters”, че атаката ще започне в началото на април и че бойците на YPG ще вземат участие в нея, редом с арабите от сирийската опозиция.

 

От своя страна от Пентагона са заявили, че по въпроса не е взето решение. (U.S.-allied Kurd militia says struck Syria base deal with Russia, REUTERS, World News, Monday, March 20, 2017, 3:13 pm EDT,  http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-russia-idUSKBN16R1H4 ).

Публикувана в Свят

Терористични групировки на Филипините, търсещи „асоцииране“ с Ислямска държава, като нейни „франчайзи“, зоните на действие на които са обозначени на картата:

AKP: Ансар ал Халифа Филипини (Ansar al-Khalifa Philippines);
AS: Абу Саяф, известни и като Ислямска държава на Басилан (Abu Sayyaf, aka Islamic State Basilan);
BIFF: Ислямски бойци за свобода на Бангсаморо, известни и като Исямска държава на Магинданао (Bangsamoro Islamic Freedom Fighters, aka Islamic State Maguindanao);
Maute: „Групата Мауте“, известна и като Ислямска държава на Ланао (Maute Group, aka Islamic State Lanao);
Abu Sayyaf kidnapping gangs: Банди на Абу Саяф за отвличания с цел освобождаване срещу откуп; в съдружие с Абу Саяф - Ислямска държава на Басилан (Associated with Islamic State Basilan – AS).

 

 

Консолидацията на ислямистките радикали на архипелага Минданао

Нараства безпокойството, породено от продължаващото разклоняване на „асоциирани членове” и „франчайзи” на Ислямска държава във Филипините. По-конкретно, става дума за разширяването на присъствието на свързани с Ислямска държава въоръжени филипински фракции в южните острови на Минданао. Минданао е най-известен като вторият по големина остров на Филипините, но той от своя страна е част от едноименната островна група, която е една от трите островни групи на страната, заедно с останалите две – Лусон и Висаите. Островната група Минданао се състои от самия остров Минданао и от други, по-малки острови.

 

Според наличните статистически данни, населението на остров Минданао е 20 281 545 души, докато населението на островната група със същото име брои 21 968 174 жители. Най-големият град на Минданао е Давао Сити, който има 1 632 991 жители. Втори по големина е Замбоанга Сити (Zamboanga City) с 861 799 жители, а трети е Кагаян де Оро с население от 675 950 души. (Виж: Highlights of the Philippine Population 2015 Census of Population, Republic of the Philippines, Philippine Statistics Authority, Reference Number: 2016-058, Thursday, May 19 2016, https://web0.psa.gov.ph/content/highlights-philippine-population-2015-census-population ).

 

При така наречените „джихадистки групи“ в региона се наблюдава тенденция на сливане под знамето на групировката Абу Саяф (Abu Sayyaf), особено след като лидерът на Абу Саяф – Иснилон Тотони Хапилон (Isnilon Totoni Hapilon) е положил клетва за вярност към лидера на Ислямска държава Абу Бакр ал Багдади през 2014 година. (Виж: Ressa Maria A., Senior Abu Sayyaf leader swears oath to ISIS. The ISIS ideology is spreading fast on social media, “the new machine to recruit militants”, Rappler.com , published August 04, 2014, 11:45 AM; updated October 15, 2014, 10:38; http://www.rappler.com/nation/65199-abu-sayyaf-leader-oath-isis ). Официалното име на Абу Саяф е Харакатул ал Исламия (Harakatul al-Islamiyah).

 

Главата на Иснилон Хапилон е оценена на 5 милиона долара от ФБР в рамките на Американската програма „Възнаграждения“ за справедливост. (Виж: FBI, Most Wanted Terrorists, Isnilon Totoni Hapilon, https://www.fbi.gov/wanted/wanted_terrorists/isnilon-totoni-hapilon/view ). Има известно объркване, относно позицията на Хапилон в Абу Саяф. Според ФБР, той е „заместник командуващ или втори в йерархията на чуждестранната терористична организация – Абу Саяф“.

 

Преди по-малко от десет години, по оценката на експертите на „Стратфор“, многобройните днешни „асоциирани групировки“ на Ислямска държава на остров Минданао представляват „неописуема бъркотия“ от местни банди, занимаващи се най-вече с криминална дейност „под съмнителното знаме на джихада“. Някои от тези групировки, дори се превръщат временно във франчайзи на Ал Кайда в края на 90-те години на 20-ия век и в началота на 21-ия век. Приемайки „търговската марка“ на Ислямска държава и възприемайки някои от тактическите похвати на тази организация, лидерите на Абу Саяф и на други местни екстремистки ислямистки групировки търсят най-вече политическа легитимация пред света.

 

Пак според експертите на „Стратфор“, в чисто военно - технически план, ползата от преминаването под знамето на Ислямска държава е пренебрежимо малка, така че няма да е спекулация ако заключим, че в случая е търсен преди преди всичко медиен и в крайна сметка – „маркетингов“ ефект. (Виж: The Real Goal of the Philippines’ Jihadists, Stratfor, Media Center, February 27, 2017, 20:49, https://www.stratfor.com/image/real-goal-philippines-jihadists ).

 

На 23 юли 2014 година, във видеоканала YouTube е разпространен запис, на който се виждат лидерът на Абу Саяф – Иснилон Хапилон, заедно с група маскирани лица. Пропагандният филм започва със стоп кадри – фотографии, които демонстрират медународната известност на Хапилон. Зрителят вижда снимки на плакати на най-търсените терористи в Съединените щати (между тях са и няколко лидери на Ал Кайда), като портретът на Хапилон е ограден с маркер.

 

Във видеоклипът, който продължава 6 минути и 25 секунди се вижда как Хапилон и негови бойци полагат клетва (бай’ах) към Ислямска държава и нейния лидер – Абу Бакр ал Багдади. Клетвата се полага на местния диалект „Якан“ и на арабски, като заклеващите се държат за ръце, а Хапилон, който е единственият с открито лице е облечен в черна роба.

 

Филипинска телевизия излъчва около една минута и 42 секунди от видеоклипа (излъченото по филипинската телевизия може да се види на: Ressa Maria A., Senior Abu Sayyaf leader swears oath to ISIS. The ISIS ideology is spreading fast on social media, “the new machine to recruit militants”, Rappler.com , published August 04, 2014, 11:45 AM; updated October 15, 2014, 10:38; http://www.rappler.com/nation/65199-abu-sayyaf-leader-oath-isis ). Клипът е „овкусен“ и с черното знаме, което най-често е развявано от Ал Кайда, но според наблюдателите се използува от ислямисти – екстремисти в повече от 20 страни по света, включително и от чуждестранните бойци на Ислямска държава.

 

Черното знаме като символ на „Последната битка“ и на края на света

 

Всъщност, още в началото на месец август 2012 година, филипинската полиция открива такъв черен флаг, след като провежда внезапно нападение над лагер на Абу Саяф в Замбоанга Сити и го превзема. (Виж: Ressa Maria A., Al-Qaeda’s black flag seized in ASG camp, Rappler.com, published September 26, 2012, 9:55 AM; updated August 19, 2013, 8:13 PM; http://www.rappler.com/nation/13051-al-qaeda ).

 

Бившият агент на ФБР – Али Суфан (Ali Soufan) цитира секретен циркуляр на Ал Кайда, според който черните знамена са „послание, което убеждава бойците, че са част от свещен план“. (Виж: Soufan Ali, The Black Banners: The Inside Story of 9/11 and the War Against al-Qaeda, W. W. Norton and Company, New York, London, 2011).

 

В Ал Кайда вярват, че черните знамена са „вестители“ на апокалипсис, който ще доведе до триумфа на Исляма над целия свят. Това вярване се основава на хадис, в койято пророкът Мохамед (Мухаммад) казва: „Ако видите черните знамена да идват от Хорасан, присъединете се към тази армия, дори ако трябва да пълзите по лед за да го направите. Никоя сила няма да е способна да ги и те накрая ще стигнат Баитул Макдис (Йерусалим), където ще издигнат знамената си“.

 

Хорасан е името на историческата област, която включва североизточен и източен Иран и части от Туркменистан, Узбекистан, Таджикистан, Афганистан и северозападен Пакистан. (Едно още по-мащабно виждане на Ислямска държава за пределите на Хорасан, може да се види в тази статия: 2014 – 2015: Докато талибаните се разцепват, Ислямска държава се бори за засилване на влиянието си в Афганистан и в Пакистан, Свободен народ online, 02 септември 2016, 23:12, http://svobodennarod.com/past/item/5819-2015-talibanite-se-raztzepvat-a-id-zasilva-vliyanieto-si.html ).

 

В Ал Кайда вярват, че Ислямската версия на „Последната битка“ ще бъде някъде в Хорасан. („Последната битка“ неправилно е наричана масово „Армагедон“. Всъщност, според Откровението на Йоан Богослов, Армагедон е мястото, където ще трябва да се сблъскат за последен път силите на доброто и злото). Прочутата декларация на Осама бин Ладен, с която той обявява война на Съединените щати е с дата: „Петък, 23-ти август 1996, в Хиндукуш, Хорасан, Афганистан“.

 

Един от зловещите спомени, свързани с издигането на черното знаме е свързан с щурма на американското консулство в Бенгази, когато бяха убити четирима души, между които и посланникът на САЩ в Либия – Кристофър Стивънс (Christopher Stevens). Тогава тълпата, която щурмува посолството издига черното знаме. Американските власти обвиниха за нападението и станалите убийства, групировка свързана с Ал Кайда. Според тях, либийските съмишленици на Ал Кайда са се възползували от протест срещу анти-ислямски филм, за да предизвикат кръвопролитието. (Виж: Ressa Maria A., Al-Qaeda’s black flag seized in ASG camp, Rappler.com, published September 26, 2012, 9:55 AM; updated August 19, 2013, 8:13 PM; http://www.rappler.com/nation/13051-al-qaeda ).

 

Отговорността за нападението в Бенгази беше поета от Ал Кайда на Арабския полуостров (al-Quaeda in the Arabian Peninsula - AQAP), базиран предимно в Йемен франчайз на Ал Кайда. Според изявление на AQAP, нападението е било отмъщение заради ликвидирането на втория в йерархията на AQAP – Абу Яхия ал Либи (Abu Yahya al-Libi). След нападението в Бенгази, от AQAP призоваха мюсюлманите по целия свят да убиват американски дипломати в ислямските държави, без призивът им да е постигнал някакъв успех.

 

Клетвата на Хапилон пред Абу Бакр ал Багдади

 

От видеоклипа, разпространен в YouTube се чува и вижда, че лидерът на Абу Саяф и съмишлениците му, произнасят следната клетва:

 

„Ние полагаме бай’ах пред Халиф Шейх Абу Бакл ал Багдади Ибрахим Аууад ал Курайши ав Хуссеини“ за вярност и подчинение в беда и в добри времена“, изрича Хапилон, който чете клетвата от лист хартия. Маскираните хора, които са хванати за ръце с него, за които се смята, че са членове на Абу Саяф, повтарят текста на клетвата след водача си.

 

„Ние обещаваме да му се подчиняваме във всичко, което нашите сърца желаят или не желаят и да го ценим повече от когото и да било другиго“, продължава текстът на клетвата. „Ние няма да приемем никой друг емир освен него, докато не видим от негова страна някакъв очевиден акт на неверие, за който Аллах би могъл да му поиска отговорност в отвъдното“. (Виж: Ressa Maria A., Senior Abu Sayyaf leader swears oath to ISIS, Rappler.com , published August 04, 2014, 11:45 AM; updated October 15, 2014, 10:38; http://www.rappler.com/nation/65199-abu-sayyaf-leader-oath-isis ).

 

Филипинската подкрепа за Ислямска държава в социалните мрежи

 

Личното участие на Иснилон Хапилон в полагането на клетвата е потвърдено от филипинските власти, както и от бивш член на Абу Саяф. Наблюдатели отбелязват, че това не е първият път, когато филипинци се присъединяват към Ислямска държава или пък набират поддръжници за нея, макар че по техните думи „не е съвсем ясно, какво означава това“ в различните случаи.

 

Първият известен случай на подкрепа за Ислямска държава в социалните медии е от 02 юли 2014 година. В социалните мрежи се появяват кадри, от които се вижда как затворници във Филипините, много от които са настоящи или бивши членове на Абу Саяф, които са се събрали около черно знаме и полагат клетва за вярност към Ислямска държава.

 

Три дни по-късно, второ видео се разпространява във Фейсбук. На него около дванадесет маскирани мъже, говорещи на арабски заявяват:

 

„Наши братя по Вяра, ние сме Вашите братя от „Умма фи’е Сабилиллах“ (Ummah Fi’e Sabilillah), официалната медия на Харакатул ал Исламия (Harakatul al-Islamiyah). Бихме искали да информираме всички, че ние искрено подкрепяме нашите братя муджахидини от Ислямска държава. Ние искаме да протегнем към тях дясната си ръка, когато тяхната лява ръка е загубена“. (Както беше отбелязано по-горе, Харакатул ал Исламия (Harakatul al-Islamiyah) е официалното, пълно име на Абу Саяф).

 

Същите се обръщат към Абу Бакр ал Багдади с думите: „За нас Вие замествате нашите майки и бащи. Нашата цел е да се присъединим към Вас, за да завземем Ирак и Ас Шам и да споделим халифата по волята на Аллах“. Куриозното в случая е, че това видео е свалено от Фейсбук, преди филипинските власти да успеят да направят копие.

 

Властите в Югоизточна Азия разследват и трето видео. В него група маскирани мъже заявяват, че застават с филипинска поддръжка зад каузата на Ислямска държава, но някои от разследващите изказват съмнения, че участниците във видеото могат да са и индонезийци, които се правят на филипинци. Видеото е качено от територията на Индонезия. На него, участниците говорят на смесица от езици, включително арабски, индонезийски Бахаса и на Филипино. (Виж: Ressa Maria A., Senior Abu Sayyaf leader swears oath to ISIS, Rappler.com , published August 04, 2014, 11:45 AM; updated October 15, 2014, 10:38; http://www.rappler.com/nation/65199-abu-sayyaf-leader-oath-isis ).

 

Какво търсят „джихадистите“ на Филипините ?

 

Изследователите на тероризма в планетарен контекст, основателно отбелязват, че Минданао е била своеобразен „хъб“ за международни терористични групи на ислямисти – екстремисти доста преди Ислямска държава да се появи на сцената. Причината е в стратегическото положение на Минданао. Групата острови е разположена между Филипините, Индонезия и Малайзия. Това ги прави много привлекателна „дестинация“ за индонезийски и малайзийски ислямисти – екстремисти, когато те са преследвани от службите за сигурност в собствените им страни. Едновременно с това, архипелагът е с „изолирана география“ според терминологията на геополитиците, а в терена на островите преобладават силно пресечените местности. Всичко това прави групата острови Минданао трудни за управление. Ислямисти – екстремисти се прехвърлят от Малайзия в „джихадистки“ лагери в южната част на Филипините по контрабандистки маршрут, започващ в малайзийския град Кота Кинабалу (Kota Kinabalu). (Виж: The Real Goal of the Philippines’ Jihadists, Stratfor, Media Center, February 27, 2017, 20:49, https://www.stratfor.com/image/real-goal-philippines-jihadists ).

 

Преобладаващата част от терористичните нападения на островната група Минданао, за сега продължава да е прицелена във филипинските сили за сигурност, както и в местни общности, които се противопоставят на разбиранията на терористите, какъв е най-праведният вариант на Исляма. Според експертите на „Стратфор“, нанасяните удари демонстрират същото ниво на бойни терористични умения, които доста отдавна характеризират „джихадистките“ нападения в региона.

 

Кърваво нападение срещу „мека цел“

 

На 02 септември 2016 година, Абу Саят взривиха бомба на нощния пазар в Давао Сити. Става дума за нападение срещу „забележително мека цел“, но броят на пострадалите се оценява като „скромен“, независимо, че се смята, че Ислямска държава е оказала логистична помощ. (Виж: The Real Goal of the Philippines’ Jihadists, Stratfor, Media Center, February 27, 2017, 20:49, https://www.stratfor.com/image/real-goal-philippines-jihadists ).

 

Всъщност, тази оценка е въпрос на гледна точка. В следствие на експлозията, на място загиват 14 души и са ранени между 60 и 70 души. Тридесет ранени са откарани в болница. (Philippines: Bomb attack on Davao market kills 14, BBC News, World – Asia, 3 September 2016, http://www.bbc.com/news/world-asia-37262499 ). Впоследствие, броят на убитите нараства на 15 души, след смъртта на бременна жена, тежко ранена от експлозията.

 

Двадесет и една годишната Висента Асперин (Vicenta Asperin), умира на 12 септември 2016 година, единадесет дни след като изпада в кома, в медицинския и изследователски център „Метро Давао“ (Metro Davao Medical and Research Center - MDMRC). При експлозията на нощния пазар, тя е получила няколко много тежки рани от шрапнели в главата. Оказва се, че заложената бомба е експлодирала близо до студио за масаж, където Асперин е работела. На място в студиото загива дванадесет (12) годишен пациент, на когото Асперин е била физиотерапевт.

 

Висента Асперин е била бременна в шестия месец. Детето умира заедно с нея, но властите не обявяват, че броят на убитите е станал 16. Ръководителката на Градската служба за социално обслужване и развитие в Давао - CSSDO (City Social Service and Development Office), Мария Луиса T. Бермудо (Maria Luisa T. Bermudo), обяснява на журналистите, че тъй като майката и детето не са били разделени и плодът се е намирал в утробата на майката, смъртният случай следва да е брои като само един. (Tesiorna Ben O., Pregnant Davao bombing victim dies in hospital; death toll rises to 15, CNN Philippines, September 13, 2016, 19:51 PM PHT, http://cnnphilippines.com/news/2016/09/13/pregnant-davao-bombing-victim-dies-in-hospital-death-toll-rises-15.html ).

 

Всичко описано по-горе, ясно показва, че е изключително трудно да се намерят количествени измерители за размера и мащаба на човешката трагедия. Разбира се, направената от някои анализатори оценка, че броят на пострадалите при терористичния акт в Давао е бил „скромен“, се базира на съображението, че жертвите биха могли да бъдат в пъти повече с оглед на специфичните условия на атакувания нощен пазар.

 

Изборът на нощния пазар в Давао като „мека цел“ не е случаен. Нощният пазар е разположен по дължината на булеварда “Roxas Avenue”, който е в центъра на града, където са концентрирани много офиси на фирми и е само на 100 метра от основния кампус на университета „Атенео де Давао“ (Ateneo de Davao University). Атентатът е извършен в петък вечер, а петък е почивен ден за мюсюлманите.

 

Град Давао е родният град на президента на Филипините – Родриго Дутерте (Rodrigo Duterte). Нещо повече, по време на атентата, Президентът Дутерте пребивава в в Давао, макар и да се е намирал далеч от мястото на експлозията.

 

Делфин Лорензана (Delfin Negrillo Lorenzana) – Секретар на националната отбрана на Филипините, цитиран от GMA News, заявява също така, че атентатът е предизвикан от желанието на Абу Саяф да вземе реванш заради тежките загуби, понесени след като филипинските сили за сигурност атакуват една от крепостите на терористите на остров Джоло (Jolo Island), който се намира на около 900 километра от Давао.  В официално заявление, Лорензана декларира: „Ние бяхме предвидили това и бяхме съответно предупредили нашите въоръжени сили, но неприятелят е вещ в използуването на демократичното пространство, гарантирано от нашата конституция за да се придвижва свободно и безпрепятствено да сее терор“. (Esmaquel II Paterno, Abu Sayyaf claims responsibility for Davao blast, Rappler.com, published September 03, 2016, 8:28 AM; updated September 03, 2016, 5:58 PM, http://www.rappler.com/nation/145045-abu-sayyaf-responsibility-davao-explosion ).

 

Генерал майор от запаса Делфин Негрило Лорензана е 36-тият секретар на Националната отбрана. Той е роден на 28 октомври 1948 година и има повече от 40 години служба в областта на отбраната и на международните отношения, с впечатляваща военна и дипломатическа кариера. Виж: Republic of the Philippines, Department of National Defense, The Secretary, http://www.dnd.gov.ph/the-secretary-2.html).

 

На 03 септември 2016, терористичната група Абу Саяф поемат отговорност за смъртоносната експлозия на нощния пазар в Давао Сити. Филипинската радиостанция dzMM съобщава, че говорителят на Абу Саяф – Абу Рами (Abu Rami) е обявил поемането на отговорността за атентата на нощния пазар на булевард Роксас, извършен на 02 септември 2016. Според предаденото от радиостанция dzMM, Абу Рами е описал атентата като „призив за единство към всички ислямистки бойци партизани – муджахидини. Също така, говорителят на Абу Саяф е заявил, че експлозията е предупреждение към филипинското правителство, ръководено от президента Родриго Дутерте, който в миналото е бил кмет на Давао сити. Действително, експлозията в Давао Сити става повод за президента Дутерте да обяви „състояние на беззаконие“ (”state of lawlessness”) във Филипините, което е аналогично на въвеждането на военно положение (declaration of martial law).

 

От своя страна, кметицата на Давао Сити – Сара Дутерте – Карпио (Sara Duterte - Carpio), заявява в интервю за радио dzMM, че президентът Родриго Дутерте я е информирал с текстово съобщение, че злодеянието е „отмъщение на Абу Саяф“. (Esmaquel II Paterno, Abu Sayyaf claims responsibility for Davao blast, Rappler.com, published September 03, 2016, 8:28 AM; updated September 03, 2016, 5:58 PM, http://www.rappler.com/nation/145045-abu-sayyaf-responsibility-davao-explosion ).

 

Междувременно, Главният директор на Националната полиция на Филипините – генерал Роналд де ла Роса (Ronald dela Rosa), заявява в широко цитирано от медиите интервю, че полицията подозира, че атентатът е „диверсионен ход“ на Абу Саяф. Полицейският ръководител отбелязва, че целта на атентата е била „да отслаби натискът, който те изпитват в Сулу“, където са изпратени правителствени войски със заповед „да унищожат“ групировката Абу Саяф. Действително, на 29 август 2016 година, се водят ожесточени боеве между правителствените войски и Абу Саяф. Войските са изпратени от президента срещу „джихадистите“, след поредното обезглавяване на заложник от страна на последните.

 

Генерал де ла Роса се съгласява с мнението на интервюиращия, че чрез това нападение, терористите от Абу Саяф „се подиграват“ на администрацията на президента Дутерте. „Да, какво друго може да означава това? Те наистина си позволяват да ни предизвикват открито“, казва той във филипинския радио ефир. (Esmaquel II Paterno, Abu Sayyaf claims responsibility for Davao blast, Rappler.com, published September 03, 2016, 8:28 AM; updated September 03, 2016, 5:58 PM, http://www.rappler.com/nation/145045-abu-sayyaf-responsibility-davao-explosion ).

 

След като коментарите за взрива в Давао Сити заливат медиите и по въпроса са се изказали всякакви високопоставени филипински политически лица, включително и президентът Дутерте, в един момент от Абу Саяф се отричат от авторството си на експлозията. Те обявяват, че взривът на нощния пазар на булевард Роксас е дело на техните съюзници от Даулат ул Исламия (Daulat Ul-Islamiya), които го извършили от солидарност и симпатия към каузата на Абу Саяф.

 

На същия ден, когато генерал де ла Роса самокритично признава, че терористите се подиграват с властите във Филипините, от Абу Саяф се отмятат от поетата отговорност. Говорителят на Абу Саяф - Муамар Аскали (Muammar Askali), известен повече с прозвището си Абу Рами, посочва нов извършител на нападението. В телефонен разговор с местното издание INQUIRER.NET, Аскали – Абу Рами посочва като извършител Даулат ул Исламия и заявява следното:

 

„Те направиха това, за да покажат симпатията си към нашата група и ние изпращаме послание към президента Родриго Дутерте, че всички членове на Даулат по страната не се страхуват от него“. (Nawal Allan, Julie S. Alipala, Karlos Manlupig, Inquirer Mindanao, September 03, 2016, 01:46 PM, Abu Sayyaf disowns Davao explosion, says ally was behind attack,  http://newsinfo.inquirer.net/812451/abu-sayyaf-disowns-davao-explosion-says-ally-was-behind-attack ).

 

Абу Рами заявява, че бомбената атака е само началото на поредица от подобни атаки, които ще последват ако армията продължи да притиска силите на Абу Саяф в провинция Сулу (съвпадаща общо взето с островите от архипелага Сулу – Sulu). В телефонния разговор той заявява: „На нас ние трудно да се обръщаме към хората, но все още можем да нанасяме поражения на войниците“. Според него, по онова време в провинция Сулу са прехвърлени около 9000 войници, които преследват бойците на Алу Саяф. От 26 август до 03 септември 2016 година, са били убити 15 войници и 30 бунтовници. Според Аскали – Абу Рами, бомбените нападения ще спрат само „ако Дутерете направи нашия хадис свое законодателство и поиска да приеме Исляма“.

 

Според същия източник обаче, междувременно полицията е започнала да се съмнява в авторството на Абу Саяф, респективно на евентуално симпатизиращата им група Даулат ул Исламия. Мануел Гаерлан (Manuel Gaerlan), директор на полицията в Южен Минданао, който наблюдава пряко разследването на случая се експлозията на нощния пазар, заявява, че полицията разглежда като възможни извършители не само Абу Саяф, но и евентуални „недоволни търговци“, както и други терористични групи.

 

„Имало е някои търговци, които са били недоволни от начина на отпускане на сергиите в нощния пазар. Това е един от мотивите, които ние разглеждаме“, заявил директорът на полицията. Той добавя, че всяка групировка може да поеме отговорност за даден терористичен акт, като експлозията на нощния пазар и това е съвсем нормално.

 

„Те могат да изпозуват това (поемането на отговорността, бел. авт.) за да подсилват популярността си, но аз казвам, че ние все още разследваме“, казва Гаерлан. Той дори посочва, че полицейското разследване към момента на изявлението му все още не е потвърдило, че експлозията е причинена точно от бомба. „Все още събираме улики, парченце по парченце“, добавя той. (Nawal Allan, Julie S. Alipala, Karlos Manlupig, Inquirer Mindanao, September 03, 2016, 01:46 PM, Abu Sayyaf disowns Davao explosion, says ally was behind attack,  http://newsinfo.inquirer.net/812451/abu-sayyaf-disowns-davao-explosion-says-ally-was-behind-attack ).

 

От своя страна, главен инспектор Андреа де ла Церна (Andrea dela Cerna) говорител на полицията в Южен Минданао (по-точно – говорител на полицейска регионална служба 11) е съобщила на медиите, че от телата на убитите и на ранените са извадени метални парченца, но все още не било изяснено, дали причинителят на експлозията е импровизирано взривно устройство. Тя се е позовала на резултатите на Специалната разследваща група (Special Investigation Task Group), сформирана след експлозията на нощния пазар.

 

На 04 октомври 2016 година, според изявление на Делфин Лорензана, секретар на националната отбрана на Филипините, със съвместните действия на въоръжените сили и на националната полиция, са били арестувани трима души, за които се предполага, че стоят зад смъртоносната експлозия в Давао Сити от 02 септември 2016 година. Тримата са от „Групата Мауте“ (Maute Group), за която се смята, че поддържа връзки с Абу Саяф. Заподозрените, които са били задържани в Котабато Сити са показани на медиите на 07 септември 2016 година, петък.

 

Според Лорензана, задържаните са Ти Джей Тагадая Макабаланг, Уендел Апостол Фактуран и Мусали Мустафа, всичките членове на „Групата Мауте“, които са били задържани при опит да избегнат полицейска проверка на контролно – пропускателен пункт. Тримата заподозрени са се возели на мотоциклет (!) без регистрационен номер. Заподозрените са носели взривни устройства, пистолети и мобилен телефон, но който е имало видозаписи и снимки от експлозията на нощния пазар в Давао Сити.

 

„Ние имаме сериозни улики, че те наистина са терористите, които взривиха пазара в Давао Сити“, казва Лорензана. Макабаланг е обвинен, че е детонирал бомбата, която е била поставена от Фактуран. На свой ред, Мустафа е бил заснел експлозията с мобилния си телефон. За да бъдат задържани, на тримата са повдигнати обвинения в нелегално притежание на експлозиви и на огнестрелно оръжие.

 

Пак според Лорензана, тримата задържани заподозрени са измежду десетима членове на „Групата Мауте“, които според властите са замесени в терористичния акт в Давао сити. Той е заявил, че няма да разкрие имената на останалите заподозрени, защото продължава операцията по издирването и задържането им. В същото изявление, Лорензана посочва, че има „признаци“, че „Групата Мауте“ се опитва да се съюзи и асоциира с Ислямска държава, като междувременно вече е създала връзка с Абу Саяф. (Tan Kimberly Jane, “Maute Group” men arrested over Davao City blast, ABS – CBN News, October 07, 2016, 04:41 PM, updated October 08, 2016, 02:39 AM, http://news.abs-cbn.com/news/10/07/16/maute-group-men-arrested-over-davao-city-blast ).

 

„Групата Мауте“ – още един потенциален франчайз на „Ислямска държава“

 

„Групата Мауте“, която напоследък използува и названието „Ислямска държава в Ланао“ е съставена от бивши партизани от „Ислямския фронт за освобождение на Моро“ (Джабхат Тахрир Моро ал Исламия) и известен брой чуждестранни бойци.  (Espina-Varona Inday, Alphabet of terror in Philippines’ political boiling pot. Cycle of violence is all part of a real-life Game of Thrones, March 10, 2016, http://www.ucanews.com/news/alphabet-terror-philippines-political-boiling-pot/75448 ).

 

Групировката се ръководи от Абдуллах Мауте (Abdullah Maute), предполагаемият основател на „Ислямска държава“ базирана в провинция Ланао дел Сур, намираща се на остров Минданао. „Групата Мауте“ добиват известност, когато поискват голям откуп за двама отвлечени заложници- работници в дъскорезница. Бедните им семейства не успяват да съберат откупа и двамата заложници са обезглавени.

 

За бойците на „Мауте“ се знае, че са въоръжени с автомати „Калашников“ АК-47 и с автоматични пушки М-14. Те развяват черното знаме на „Ислямска държава“, за което стана дума по-горе. Групата пребивава в отдалечени и трудно достъпни райони („барангайас“ – най-малките административни единици на Филипините) в Бутиг (муниципалитет от шести клас в провинция Ланао дел Сур), където събират рекет от селяните, наричан „пари за защита“. (Unson John, Maute group beheads 2 captive sawmill workers, PHILSTAR GLOBAL, UPDATED April 13, 2016, 08:38 PM,  http://www.philstar.com/nation/2016/04/13/1572591/maute-group-beheads-2-captive-sawmill-workers ).

 

Някъде през месец февруари 2016 година, „Групата Мауте“ е изтласкана от намиращия се под техен контрол „анклав“, намиращ се югозападно от Бутиг с помощта на въоръжените сили. Това става в рамките на операция, продължила цяла седмица, при която и двете страни дават жертви. Правителствените войски превземат основния лагер на терористичната групировка в Бутиг, Ланао дел Сур на 25 февруари 2016 година, а на следващия ден провеждат в него „операцията за прочистване“.

 

По време на ожесточените боеве на 25 февреари 2016 година, войниците от 103 пехотна бригада на филипинската армия са се сражавали срещу около 180 бойци на „Групата Мауте“. Битката е била толкова ожесточена, че военните е трябвало да използуват мотострелкови подразделения, включително и съвсем нови бронетранспортьори с дистанционно управление, както и да повикат на помощ подкрепа от въздуха.

 

„Това беше укрепен лагер, с кули за снайперисти и със бетонни заграждения. Там биха могли да лагеруват около 180 души“, съобщава полковник Ноел Детоято (Noel Detoyato), ръководител на отдела за връзки с обществеността на въоръжените сили на Филипините. Пак според него, в лагера са били открити телата на трима убити членове на „Групата Мауте“. Открити са били още две пушки М-16, ръчен противотанков гранатомет (РПГ) и пушка – снайпер М-50. (Ho Alex, AFP overruns extremists’ camp in Lanao, 45 killed since fighting erupted, CNN Philippines, http://cnnphilippines.com/regional/2016/02/26/AFP-overruns-camp-Lanao-45-killed-since-fighting-erupted.html ).

 

Според майор Филемон Тан (Filemon Tan), говорител на специалната бойна група за борба с тероризма Western Mindanao Command (Wesmincom – в нея участват един специален пехотен дивизион за борба с тероризма, един батальон следотърсачи – рейнджъри, един лек батальон за бързо реагиране, военноморските дили на Западен Минданао и един въздушен дивизион от военно-въздушните сили на Филипините), около 42 бойци на „Групата Мауте“ са били убити в сраженията, които започнали на 20 февруари 2016 година. От страна на военните имало трима убити и 11 ранени.

 

Тан е направил важното уточнение, че независимо, че въоръжените сблъсъци са станали близо до лагер на Ислямския фронт за освобождение на Моро, няма връзка между двете въоръжени групировки. Около 1700 бойци на Ислямския фронт за освобождение на Моро, водени от командира си, известен с прозвището Браво, временно са напуснали района, за да не възникнат недоразумения между тях и армията. Тан също така е съобщил, че Ислямският фронт за освобождение на Моро е оказал съдействие за създаването на „евакуационни райони“ и за подпомагане на преместените от района на бойните действия местни жители.

 

Междувременно, местните социални служби съобщават, че общо 4311 семейства, което отговаря на 20091 души, от пет „барангаяс“ са били преместени, поради пламналите боеве.

 

Нещо за историческия контекст на мюсюлманската съпротива в южните Филипини

 

Тук е мястото да се кажат няколко думи за контекста на отношенията между Ислямския фронт за освобождение на Моро и „Групата Мауте“. Всичко започва през 60-те години на миналия век, след прословутото „клане в Джабидах“. Национално освободителният фронт на Моро (Moro National Liberation Front - MNLF) е създаден през 1972 година, като се отцепва от съществуващото по онова време Мюсюлманско освободително движение – преимуществено политическо движение, трансформирало се после в Движение за независимост на Минданао. (Cassman Daniel, Stanford University, Mapping Militant Organizations, Moro National Liberation Front, August 14, 2015, http://web.stanford.edu/group/mappingmilitants/cgi-bin/groups/view/379 ).

 

Национално освободителният фронт на Моро (MNLF) се опира на народите Моро и Лумад. Той се бори за по-голяма автономия на Бангсаморо в южните Филипини. (Guide to the Philippines conflict, BBC News, One Minute World News, page last updated at 12:49 GMT, Friday, 18 December 2009, http://news.bbc.co.uk/2/hi/asia-pacific/7887521.stm). В досието на Национално освободителният фронт на Моро (MNLF) има и терористични нападения и политически убийства, извършени при преследването на целите на Фронта. (Pike John, Moro Islamic Liberation Front, GlobalSecurity.org, June 16-th, 2015,  http://www.globalsecurity.org/military/world/para/milf.htm ).

 

Народът Моро, наричан също „Бангсаморо“ или „Бангса Моро“, на практика съвпада с мюсюлманското население на Филипините. Той представлява най-голямата НЕ-католическа група в страната  и към месец август 2007 година съставлява 5,1 на сто от цялото население на Филипините. (Pangalangan Raul C., Religion and the Secular State: National Report for the Philippines, International Center for Law and Religion Studies, November 2-nd, 2015, https://www.iclrs.org/content/blurb/files/Philippines%20wide.pdf ). От школата на ал Шафи в сунитския Ислям (Шафи’и Мадххаб – виж: Arnold James R., The Moro War: How America Battled a Muslim Insurgency in the Philippine Jungle, 1902 – 1913, Bloomsbury Publishing, p. 3, 2011).

 

Народът Лумад е етническа група на един от коренните народи в южните Филипини. Етническите лумади НЕ са мюсюлмани. Названието „Лумад“ е съкратен термин от „Катауахан Лумад“, което в буквален превод означава коренен народ, „аборигени“. Това название е възприето официално от делегатите на учредителното събрание на Федерацията на народите на Минданао (Lumad Mindanao Peoples Federation – LMPF), проведено на 26 юни 1986 година в град Кидапауан Сити – столицата на провинция Котабато на остров Минданао – Филипините. Названието „Лумад“ е колективна идентичност на коренните народи на Минданао.

 

Правителството на Филипините изпраща войски в южните Филипини срещу бунтовниците. През 1976 година, тогавашният либийски лидер – Муаммар Кадафи посредничи успешно за сключването на споразумение между правителството в Манила и лидера на Национално освободителният фронт на Моро (MNLF) – Нур Мисуари (Nur Misuary). Споразумението то 1976 е сключено в столицата на Либия – Триполи, като Фронтът приема предложението на правителството за частична автономия на бунтовните региони. (Виж: Abuza Zachary, Militant Islam in Southeast Asia: crucible of terror, Lynne Rienner Publishers, 2003, p. 39, p. 115 – note 3).

 

Подписването на споразумението довежда до сериозно разцепление в ръководството на Национално освободителния фронт на Моро (MNLF). През 1977 година се формира група, която оспорва лидерството на дотогавашното ръководство, начело с Хашим Саламат. Групата включва 57 военни командири на Фронта и е наречена от членовете на MNLF – „Новото ръководство“. (Виж: Atty John Carlo and Gil M. Sadian, The Long Struggle to Silence the Guns of Rebellion, The CENSEI Report,   Strategic Analysis and Research by the Center for Strategy, Enterprise & Intelligence,   https://www.scribd.com/document/89147694/The-CenSEI-Report-Vol-2-No-13-April-2-8-2012#page=3 ).

 

През декември 1977 година, Мисуари изключва Саламат от организацията. От своя страна, Саламат премества щаб квартирата си в Кайро. По-късно, през 1980 година той отново се премества в Лахор в Пакистан. Новата организация се съсредоточава върху дипломатическата си дейност. На нейната база през 1984 година е създаден Ислямският фронт за освобождение на Моро (Джабхат Тахрир Моро ал Исламия – Moro Islamic Liberation Front, MILF). (Виж: Abuza Zachary, Militant Islam in Southeast Asia: crucible of terror, Lynne Rienner Publishers, 2003, p. 39, p. 115 – note 3). Основен поддръжник и дългосрочен спонсор на MILF става Муаммар Кадафи. (Виж: Davis, Brian L., Qaddafi, Terrorism and the Origins of the U.S. Attack on Libya, Praeger, New York, 1990. Отзив на Даниел Пайпс за тази книга може да се прочете тук: http://www.danielpipes.org/504/qaddafi-terrorism-and-the-origins-of-the-us-attack-on-libya ).

 

През януари 1987 година, Национално освободителният фронт на Моро (MNLF) приема предложението на филипинското правителство за ограничена автономия на бунтовните региони, което довежда до създаването на Автономния район на мюсюлмански Минданао на 06 ноември 1990 година. (Виж: Atty John Carlo and Gil M. Sadian, The Long Struggle to Silence the Guns of Rebellion, The CENSEI Report,   Strategic Analysis and Research by the Center for Strategy, Enterprise & Intelligence,   https://www.scribd.com/document/89147694/The-CenSEI-Report-Vol-2-No-13-April-2-8-2012#page=3 ). Автономният район на мюсюлмански Минданао включва пет преимуществено мюсюлмански провинции: Басилан (Basilian) - без Изабела Сити), Ланао дел Сур (Lanao del Sur), Магинданао (Maguindanao), Сулу (Sulu) и Тауи-Тауи (Tawi-Tawi). Това е единственият регион във Филипините със собствено правителство. Фактическото седалище на правителството е Котабато Сити (Cotabato City), но самият град се самоуправлява извън юрисдикцията на Автономния район на мюсюлмански Минданао.

 

От Ислямския фронт за освобождение на Моро (MILF) обаче отхвърлят правителствената оферта и продължават бунтовническите си действия. Общо споразумение за прекратяване на враждебните действия е подписано между правителството и MILF през месец юли 1997 година, но то е денонсирано от филипинската армия през 2000 година, по време на управлението на президента Джоузеф Естрада. В отговор, Ислямският фронт за освобождение на Моро (MILF) обявява „джихад“ срещу правителството, неговите граждани и поддръжници. При президента Глория Арройо (Gloria Arroyo),  правителството подписва с MILF споразумение за спиране на огъня и възстановява преговорите за мир. (Huang Reyko, In the Spotlight: Moro Islamic Liberation Front, Terrorism Project, CDI, Internet Archive Way Back Machine, February 15-th, 2002, https://web.archive.org/web/20080709075858/http://www.cdi.org/terrorism/moro.cfm ).

 

По този начин, най-радикално настроените бойци на Ислямския фронт за освобождение на Моро (MILF), намират мястото си в редовете на „Групата Мауте“ или дори на „Абу Саяф“.

 

Някои заключения

 

Както вече беше отбелязано, „асоциирането“ на различни филипински ислямистки екстремистки групи към „Ислямска държава“, като нейни франчайзи не е довело до някакво съществено изменение в тяхната тактическа и техническа подготовка. Или както казват експертите на „Стратфор“ – „ново име, същата тактика“. За експлозията на нощния пазар в Давао по-горе беше изнесена достатъчно информация, която показва, че в крайна сметка, независимо как се преценява броят на жертвите, това си остава едно нападение срещу крайно „мека цел“.

 

При взривовете на терористичните актове в Лейте (Leyte) и в Котабато Сити (Cotabato City) през месец декември 2016 година, са използувани гилзи от артилерийски снаряди, като детонаторите са задействувани от разстояние с клетъчен телефон – техника и тактика, които са използувани от ислямистките екстремистки терористични групи на Филипините, много преди те да развеят знамето на Ислямска държава.

 

Филипинската полиция подозира, че „Групата Мауте“, действуваща в Ланао, която също се стреми към „асоцииране“ в Ислямска държава е била отговорна за поставянето на импровизирано взривно устройство в кошче за боклук в центъра на Манила през месец ноември 2016 година. Ако подозренията им са основателни, излиза, че групата се опитва да разшири обхвата на операциите си в посока на столицата на Филипините или дори, че се прилага нова стратегия. Експертите обаче подчертават, че фактът, че устройството не е успяло да детонира е показателен за ограничеността на възможностите на филипинските ислямски екстремисти.

 

Все пак, смята се, че няколко атаки на остров Минданао в последно време, показват, че има „трансфер на опит“ и на технологии от Ислямска държава към Филипините. През месец март 2016 година, стрелец в Замбоанга Сити прострелва и ранява саудитски проповедник (!), който е бил посочен като достоен за убиване в списанието на Ислямска държава „Дабик“ (“Dabiq Magazine”). Никоя групировка обаче не пое отговорност за нападението. Междувременно, „Групата Мауте“ разпространи в Интернет видеозаписи на обезглавявания на двама отвлечени работници в дъскорезница, които са били осъдени на смърт по обвинение в шпионаж в полза на правителстмвените сили. Последното е несъмнена реплика на медийните практики на Ислямска държава. (For Philippine Jihadists, What’s in a Name?, Stratfor, Analysis, February 8, 2017, 09:31 GMT,  https://www.stratfor.com/analysis/philippine-jihadists-whats-name ).

 

Експерти в областта на тероризма отбелязват, че вече две години след „асоциирането” им в Ислямска държава, „джихадистите” от Минданао „все още съсредоточават вниманието си върху еждневната им криминална дейност”. Бойците от терористичните групировки си доставят оръжие като нападат филипински военни постове или от убити правителствени войници. Разобличени са и политически фигури в Минданао, които са отклонявали оръжие и военни материали от доставки за армията за да снабдяват терористите в региона. Местните групировки, които са „асоциирани” в Ислямска държава се справят добре със собственото си финансиране. Бойците на Абу Саяф на остров Джоло въртят бойка „търговия” с отвличания срещу откуп в морето около островите Сулу и Целебес. Приходите от тази „бизнес дейност” са оценени на седем милиона американски долара само за 2015 година.

 

Въоръжените формирования на ислямистките екстремисти на Минданао са самодостатъчни до такава степен, че те функционират без каквато и да е подкрепа от ядрото на Ислямска държава. Анализаторите от „Стратфор” със съвсем лека ирония заключават, че „в сравнение с такива доходни предприятия (като отвличането за откуп и други подобни, бел. авт.), организирането и провеждането на зрелищни терористични атаки НЕ е главната цел на „джихадистите” в южната част на Филипините”. (Виж: The Real Goal of the Philippines’ Jihadists, Stratfor, Media Center, February 27, 2017, 20:49, https://www.stratfor.com/image/real-goal-philippines-jihadists ).

 

Наблюдателите на ситуацията на Филипините заострят вниманието ни върху етно-националистическия вектор на съпротивата срещу филипинското централно правителството на архипелага Минданао. Те напомнят за 40 годишната история на съпротивата на войнствуващите групировки на етническите Моро, сред които на първо място са Ислямският фронт за освобождение на Моро (MILF) и Национално освободителният фронт на Моро (MNLF). Етно-националистическото движение за освобождение на Моро е несъмнено много по-силно от „джихадистите“, като броят на бойците на двата фронта се оценява на десетки хиляди.

 

Много показателно е, че лидерите на радикалните ислямистки групировки „Ислямска държава Магинданао“ (Islamic State Maguindanao), „Ансар ал Халифа – Филипини“ (Ansar al-Khalifah Philippines) и „Групата Мауте“ (Maute Group) произхождат пряко от бойни групи на етно-националистите от Моро. (For Philippine Jihadists, What’s in a Name?, Stratfor, Analysis, February 8, 2017, 09:31 GMT,  https://www.stratfor.com/analysis/philippine-jihadists-whats-name ).

 

Този факт може да се тълкува двояко. Наблюдателите на „Стратфор“ смятат, че това показва влиянието на етно-националистическите сили на Моро върху „джихадистките групировки“. Едновременно с това, същият факт може да се интерпретира и като движение на най-радикалните привърженици на сепаратизма на Моро от класическите етно-националистически организации към франчайзи на международното движение за Ислямска държава и Халифат.

 

Подобни примери се наблюдават много контрастно при етно-националистическите движения на туарегите в Западна Африка, където част от уважаваните лидери – националисти през последните години преминаха поне на пръв поглед на радикални ислямистки позиции. При други африкански етноси, като народа Фулани, също сме свидетели на осъществяването на практика на лозунга „всяко племе със собствена ислямистка терористична организация“.

 

Тук отново се сблъскваме с феномена на терористичните организации с „двойно дъно“, които от една страна се трансформират във франчайзи на Ал Кайда или на Ислямска държава, но едновременно с това разчитат на солидната подкрепа на бойци и помагачи с племенна и етно-националистическа мотивация. (Виж: Дечев Т., „Двойно дъно” или „шизофренично раздвоение”? Взаимодействието между етно-националистическите и религиозно – екстремистките мотиви в дейността на някои терористични групировки, Сп.: „Политика и сигурност”, год. І, бр. 1, 2017 г.).

 

Има многократно изразявано мнение, че докато сепаратисткият конфликт с Моро продължава да тлее, „джихадистките“ групи ще продължават да намират убежище на Минданао. Смята се, че филипинското правителство е направило голяма стъпка към разрешаване на конфликта през 2014 година, подписвайки мирно споразумение с Ислямският фронт за освобождение на Моро (MILF). На 27 март 2014 година, главните преговарящи на филипинското правителство и на MILF поставят подписите си под мирното споразумение в присъствието на президента Бениньо Акино ІІІ, на председателя на Фронта – Мурад Ибрахим (Murad Ibrahim) и на министър-председателя на Малайзия – Наджиб Разак (Najib Razak), чиято страна изиграва важна роля в посредничеството за сключване на споразумението в течение на повече от десет години.

 

Новото мирно споразумение замества съществуващият от 06 ноември 1990 година Автономен район на мюсюлмански Минданао и състоящ се от югозападната част на остров Минданао и близките острови, с нов административен регион, наречен Бангсаморо. Това осигурява на Ислямския фронт за освобождение на Моро (MILF) така необходимата му политическа автономия, за която фронтът настоява отдавна, дори и за сметка на някои елементи от Национално освободителния фронт на Моро (MNLF), които са влиятелни в региона.

 

Давайки на региона автономия, контрол върху данъчните власти и други права, Манила се надява да даде тласък за буксуващият мирен процес и да окуражи голяма част от нелегализиралите се бунтовници да се интегрират в политическата система на страната. Нова би трябвало да доведе до изолация на криминалните елементи, които паразитират върху сепартисткия конфликт и да съдаде по-големи възможности за управление на региона с политически средства. (The Philippines: A Peace Deal is Signed, but Challenges Lie Ahead, Stratfor, Geopolitical Diary, March 28, 2014, 01:54 GMT, https://www.stratfor.com/geopolitical-diary/philippines-peace-deal-signed-challenges-lie-ahead ).

 

Колкото и да е оптимистична тази картина, несигурността си остава до ден днешен. Страната среща големи затруднения в изпълнението на споразумението, в създаването на относителна сигурност в региона, в развитието на икономиката на новосъздадения Административен регион Бангасаморо и в умиротворяването на останалите бунтовници и неутрализирането на криминалните групировки. Колкото по-бавен е този процес, толкова по-трудно е за лидерите на народа Моро да удържат бойците си да спазват мирното споразумение.

 

Едновременно с това, по-войнствените фракции в сепаратисткото движение надигат глас за нови насилствени действия. Това насърчава дезертьорството от паравоенните формирования на организациите, сключили мир с Манила и захранва редовете на радикалните формации, сред които ислямистките радикали заемат ключово място. (For Philippine Jihadists, What’s in a Name?, Stratfor, Analysis, February 8, 2017, 09:31 GMT,  https://www.stratfor.com/analysis/philippine-jihadists-whats-name ).

 

Описаните процеси биха могли да бъдат разгледани и в контекста на глобалното развитие на терористичните дезорганизации като Ал Кайда и ускоряващия се процес на превръщане на Ислямска държава от стегната организация, която е регионален фактор в глобална дезорганизация с влияние от Нигерия до Афганистан, Бангладеш, Филипините и Индонезия. Тезата, че „на мястото на старите терористични организации от типа на ЕТА и ИРА (или по-точно – успоредно с тях), идват нови терористични дезорганизации е изказана преди близо 11 години. „Ал Кайда” е типична „дезорганизация” в смисъла, в който Лаш употребява това понятие”. (Виж: Дечев, Теодор, Деловите решения, индустриалните отношения и тероризмът, Сп. “Геополитика”, брой 4, 2005, стр. 167 – 181).

 

Днес, с хода на времето се вижда не само, че тази констатация е била вярна но е налице ясна тенденция, терористични организации с ясна йерархична структура, по естествен път започват да придобиват черти на дезорганизации с глобално присъствие. Освен създалата се като дезоргавизация Ал Кайда, на сцената вече започва да се утвърждава и трета глобална терористина дезорганизация – тази на салафистките групировки, които са независими от Ал Кайда и от Ислямска държава. Салафистите се представят отлично в Западна Африка, където умело маневрират между Ал Кайда и Ислямска държава, като използуват майсторски и регионалната етническа специфика. (Виж: Дечев Т., Възходът на глобалните терористични дезорганизации. Терористичен франчайзинг и ребрандиране на терористичните групировки. В: Юбилеен сборник в чест на 90 – годишнината на проф. д.и.н. Тончо Трендафилов, Издание на ВУСИ, Пловдив, 2016 г., стр. 193 – 201).

 

Ситуацията във Филипините показва устойчива тенденция в нарастването на тежестта на „бранда“ на Ислямска държава, както и реална възможност за възникване на нови терористични организации с „двойно дъно“ – организации, опиращи се на етно-националистическата мобилизация, но едновременно с това, легитимиращи се като част от световното движение за Ислямска държава и за установяване на Халифат.

Публикувана в Свят

Президентът на Йемен, Абд Раббух Мансур Хади (Abd Rabboh Mansour Hadi) съобщи на 22 февруари 2017 година, че Саудитска Арабия е заделила десет милиарда долара за да възстанови освободените райони в Йемен. Информацията е на „Стратфор”, които цитират “Al Yemen Al Ikhbari”. Според цитирания източник, президентът на страната е съобщил, че два милиарда американски долара са специално предназначени за Централната банка на Йемен. (Виж: Yemen: Riyadh Pledged 10 Billion USD for reconstruction, Yemeni President Says, Stratfor, Situation Reports, February 22-nd, 2017, 15:44 GMT, https://www.stratfor.com/situation-report/yemen-riyadh-pledged-10-billion-reconstruction-yemeni-president-says ).

 

От „Стратфор” коментират, че макар че десет милиарда долара са само незначителна част от необходимите средства за възстановяване на Йемен, все пак те идват в момент, когато разкъсваната от война страна има кртична нужда от финансиране. Осигуряването на финансова помощ е един от пътищата, по които Рияд да демонстрира подкрепата си за тези, които стоят на страната на Саудитската коалиция и на правителството на Хади и отхвърлят възможността да бъдат управлявани от бунтовниците Хути.

 

Предвидените фондове също така показват стъпка напред от страна на Саудитска Арабия в състезанието й с Обединените арбски емирства (ОАЕ) в подпомагането на възстановяването и на реконструкцията на определени райони в Южен Йемен.

Публикувана в Свят

Ако Туркменистанско-Афганистанско-Пакистанско-Индийският газопровод (TAPI) бъде построен някога, той ще доставя 33 милиарда кубически метра природен газ всяка година от находището в Галкънъш в южен туркменистан до "гладните" за енергоносители пазари на Пакистан и Индия. Също така, газопроводът ще доставя известни количества и за Афганистан, като даде на Кабул рядка възможност да развие собствената си икономика. Но TAPI е отлаган и отлаган след предлагането му през 1995 година.

Публикувана в Свят

Създаването на Хорасанския клон на Ислямска държава в региона на Афганистан и Пакистан, укрепи образа й като феномен с глобален обхват. Но връзките на новия клон със самата Ислямска държава на територията на Сирия и Ирак са крехки и той държи съществуването си повече на фрагментацията и на раздробяването на транс-граничното движение на Талибаните, нежели на нещо, извръшено от Ислямска държава.

Публикувана в Минало

Бележка на преводача: Това интервю е дадено на 23 декември 2015 година. То не е фалшификат и не е произведение от типа на „Гръцкият президент каза за българския народ …“. Това е във висша степен автентичен текст, разпространен от възможно най-лоялна към държавната власт в Руската федерация информационна агенция.

 

От гледна точка на това, кой е интервюираният (в случая висш руски държавен служител с много широки пълномощия за територията на Афганистан), на интервюто трябва да се даде по-сериозно значение, отколкото ако го беше дал самият държавен глава на Русия. Образно казано, държавният глава може да си позволи да импровизира нещо, може да сбърка, може дори да направи гаф. Хора като Кабулов нямат никакво право на грешка, интервютата които дават са предварително обмислени, претеглени, а най-често и предварително написани. Затова, всеки ред в това интервю трябва да се разглежда като послание било към американците (от тях то би могло да се разглежда, като не много приятен коледен подарък в руски, мечи стил), било към правителството в Кабул, било към талибаните, било към целия свят.

Публикувана в Очи в очи

Сирийски бунтовници съобщиха, че са взели контрола над град Джарабулус (Jarabulus) и са изтласкали силите на Ислямска държава. Това стана непосредствено след като започна подкрепяната от турските въоръжени сили операция „Ефратски щит” според съобщения в Twitter от 24-ти август 2016. Бунтовническите сили твърдят, че са стигнали центъра на града, който се намира на границата между Турция и Сирия. Турските военни са подпомогнали провеждането на операцията още преди 24 август, хвърляйки танкове и бронетранспортьори в подкрепа на настъпващите бунтовници.

Публикувана в Свят

Серия от необичайни атаки от страна на североафрикански клон на ал Кайда, може да хвърли светлина върху най-новите затруднения на „джихадистката” мрежа. В Ал Кайда в Ислямски Магреб (al Qaeda in the Islamic Maghreb - AQIM) се натрупва напрежение, поради необходимостта да се окаже съпротива на нарастващото проникване на Ислямска държава на нейната територия, на отнемането от страна на ИД на материални и финансови ресурси на ал кайдистите, както и на отнемане на част от човешките им ресурси.

Публикувана в Гледища
Страница 1 от 6