На 09 август 2018 г., министърът на труда и социалната политика – г-н Бисер Петков, поиска становището на социалните партньори и най-паче становището на работодателските организации, относно предложението за ратифициране на Конвенция 151 „За защита на правото на организиране и за процедурите за определяне на условията на заетостта на държавна служба“ (Конвенция 151, http://www.conventions.ru/view_base.php?id=326) и на Конвенция 154 „За съдействие на колективното договаряне“ (Конвенция 154, http://www.ilo.org/wcmsp5/groups/public/---ed_norm/---normes/documents/normativeinstrument/wcms_c154_ru.htm ).

 

Имената на двете конвенции говорят сами за съдържанието им, но всеки, който желае може да се запознае със съдържанието им, което е достъпно в Интернет поне на пет езика. Иначе, трябва да се започне с това, че евентуалната ратификация на двете конвенции няма да изисква никакви нормативни промени и никаква законодателна интервенция в подкрепа на ратификацията. Това е формално – правната страна на въпроса.

 

По важен е обаче въпросът, какво бихме искали и евентуално – какво бихме могли да постигнем с ратификацията на конвенции 151 и 154.

 

Искането за ратифициране на Конвенция 154 към днешна дата, би трябвало да се тълкува единствено като търсене на гаранция срещу възпрепятствуването на колективното договаряне. Тъй като в частния сектор поне през последните десет-петнадесет години не са регистрирани никакви сериозни, нито дори епизодични случаи на противопоставяне срещу правото на колективно договаряне или на възпрепятстването му, остава впечатлението, че такива проблеми съществуват в обществения сектор, в публичната сфера, най-вероятно най-много сред държавните служители.

 

Вследствие на наличието на такива проблеми, профсъюзите търсят инструмент за защита на правото на колективно договаряне в конвенция с 37 годишна давност, която без да е ратифицирана е приложена изцяло в българското законодателство.

 

Между другото, Конвенция 154 по наше мнение не решава един от най-болезнените за синдикатите въпроси – въпросът за правото на сдружаване и на колективно договаряне в Министерството на вътрешните работи, поради крайно удобния за изпълнителната власт текст на Член 1, т. 2: „От националното законодателство или чрез правила или практики, може да се установява, в каква степен гаранциите, предвиждани от настоящата Конвенция, се разпростират над въоръжените сили и полицията”.

 

Когато говорим за правото на сдружаване в МВР, не можем да не изтъкнем забележителния факт, че съгласно Закона за МВР, нашите полицейски профсъюзи могат да членуват в международни организации, но НЕ могат да членуват в българските национално представителни синдикати или в други междуотраслови синдикални обединения. Дори само това обстоятелство говори, че проблеми с правото на сдружаване в МВР има …

 

Вероятно точно по тази причина, те търсят защитата и на Конвенция 151 на Международната организация по труда (ILO) – „За защитата на правото на организиране и процедурите на определяне на условията на заетостта на държавна служба”.

 

Тук точка 1 от член 1 на раздел І – Сфера на приложение и определения изрично постулира, че: „Настоящата конвенция се прилага към всички лица, наети от органите на държавната власт, ако към тях не се прилагат по-благоприятни условия на други международни трудови конвенции”. В този текст няма и сянка на съмнение, че текстовете на Конвенция 151 се отнасят до „всички лица, наети от органите на държавната власт”.

 

Лошата новина е, че точка 3 от член 1 на раздел І влиза в пряко противоречие с точка 1. Подобно на случая с Конвенция 154 в тази точка е записано, че: „Националното законодателство или правила определят, в каква степен гаранциите, предвидени от настоящата Конвенция, се прилагат към въоръжените сили и полицията”. Противоречието между двете точки за нас е очевидно и то вероятно ще бъде обект на сериозни дебати между синдикатите и изпълнителната власт, в частност – политическото ръководство на Министерството на вътрешните работи и на Министерсвото на отбраната.

 

Разбира се, становището „за” или „против” ратификацията на тези две конвенции не може да бъде функция единствено на предполагаемите мотиви, с които синдикатите предлагат ратифицирането им. Можем обаче с огромна доза сигурност да смятаме, че освен всичко друго, предложението за ратифициране на Конвенции 151 и 154 на МОТ е отражение на необходимостта от „отвързване” на колективното договаряне в Р. България и от необходимостта от неговото усилване, укрепване и ревитализиране чрез стандартни и иновационни средства.

 

В този смисъл, почти очевидно е, че предложената от синдикатите ратификация на конвенции 151 и 154 трябва да се разглежда като част от пакет от промени в колективното договаряне в България, която да доведе до засилване на обхвата, на качеството и на ефективността на бипартитния социален диалог. Този подход би могъл да бъде наречен дори с определено основание „реформа на колективното договаряне“.

 

Въпросът за „отвързването” на колективното договаряне е нещо като решаване на шахматна задача в четири хода Ако следваме здравия разум, тези четири хода са четирите основни насоки за работа в разискваното до тук „пакетно решение”:

 

Окончателен отказ от административното определяне на минималната месечна работна заплата (МРЗ) и сключване на националното споразумение за въвеждане на механизъм за договарянето й. Някой може да възрази, че в случая не става дума за колективно договаряне.

 

Всъщност, става дума точно за един колективен трудов договор на национално равнище, който ще бъде надстроен с по-строги правила за страните (за много от които вече е постигнато принципно съгласие) и с ролята на държавата в случай, че страните не постигнат споразумение.

 

Отказът от административното определяне на минималната месечна работна заплата (МРЗ) и сключването на национално споразумение за въвеждане на механизъм за договарянето й е не само ключов момент в бъдещето на индустриалните отношения в България, но и източник на потенциален мощен тласък в областта на колективното договаряне.

 

Иначе казано, макар че споразумението ще бъде трипартитно (тристранно), ядрото на самата процедура ще има бипартитен (двустранен) характер, като то ще има много силно отражение върху бъдещето на колективното договаряне у нас.

 

Отказ от определяне на минимални осигурителни доходи (МОД) и замяната им в перспектива (надяваме се – достатъчно близка) с договаряне на минимални работни заплати по икономически дейности. Тук си позволяваме да мечтаем, че един ден, договарянето на минималната месечна работна заплата (МРЗ) за страната ще бъде предшествано от договарянето на минимални работни заплати по икономически дейности. Така минималната работна заплата за страната ще придобие изцяло резултативен характер от договарянето на ниво иконоическа дейност.

 

Широки работодателски среди са декларирали вече, че са готови да започнат договарянето на минималните заплати по икономически дейности, незабавно след премахването на минималните осигурителни доходи (или „прагове”). За това по принцип не са необходими никакви законодателни интервенции. Цялата процедура може да бъде вършена в рамките на досегашната законодателна уредба на колективното договаряне на ниво отрасъл или бранш.

 

Нещо повече, по всичко личи, че синдикатите и работодателите са на крачка от споразумение за броя на икономическите дейности и категориите, за които ще се сключват тези колективни споразумения. В момента (или по-точно – до преди три години, когато процедурата на договаряне на минимални осигурителни доходи спря), минималните осигурителни доходи се договарят за девет категории персонал и за 88 категории икономически дейности.

 

На масата вече е предложението на КНСБ за „компресирането им” в 38 икономически дейности и 4 категории персонал. Почти е сигурно, че в крайна сметка синдикатите и работодателите ще се споразумеят, договарянето да покрива 35 „уедрени” икономически дейности и 3 „съвсем обобщаващи” категории персонал – високо, средно и ниско квалифицирани.

 

Ако страните се разберат, за което не би трябвало да има някакви сериозни пречки, вече ще имаме договаряне, което ще гарантира интересите на работниците, а не на осигурителната система. Още с въвеждането на минималните осигурителни доходи или прагове, беше ясно, че те гарантират нива, до които държавата да си събира вноските във фонд „Пенсии”. Също така беше ясно, че държавата почти не се вълнува от факта, че минималните осигурителни прагове изобщо нямаха статута на минимални заплати по икономически дейности.

 

Премахването на осигурителните прагове и замяната им с минимални заплати по икономически дейности, дава преимущества на всички участници в социалния диалог. На работниците дава договорени с колективен трудов договор минимални заплати по икономически дейности.

 

На работодателите дава опростена процедура, при която минималните заплати по икономически дейности се договарят на база на първокласен закон – Кодекса на труда, а не на някакви „виолетови” регламентации, каквато беше регламентацията на осигурителните прагове. Освен това, договарянето вече е така „рамкирано”, че практически за всяка икономическа дейност ще има адекватни работодателски и синдикални браншови организации, които да се договарят. Последното ще направи процедурата много по-представителна и по-адекватна на икономическите реалности.

 

Самото обществено осигуряване няма да бъде ощетено, защото неплащането и укриването на осигурителни вноски в България е отдавна криминализирано и всеки ще трябва да бъде осигуряван върху своята реална работан заплата, а не върху някакви минимални осигурителни прагове.

 

Пълно прехвърляне на определянето на допълнителните възнаграждения за прослужено време и професионален опит (така наречените „класове“) в сферата на колективното договаряне. Многократно са излагани изчерпателно аргументите в полза на необходимостта това да стане. Представяни са сравнителни анализи на нашата и чуждестранната практика. Налагало се е и да бъдат опровергавани недобросъвестни спекулации и изкривяване на фактите за световната практика. Тук само трябва да се добави, че при положение, че се търсят нови средства за мотивиране на персонала и за повишаване на производителността на труда, които ще бъдат изцяло обект на колективното договаряне, естествено е допълнителните възнаграждения за прослужено време и професионален опит да бъдат също обект на колективно договаряне, като бъдат поставени в същия контекст.

 

Въвеждане на практиките на договаряне на производителността на труда в колективното договаряне в Р. България. Тук трябва да се подчертае, че става дума не за простото отчитане на динамиката на производителността на труда в дадено предприятие, икономическа дейност, бранш и отрасъл, за които се водят колективни преговори. Става дума за договаряне на мерки за повишаване на производителността на труда в конкретните предприятия, където протича колективно договаряне, постигането на които да бъде възнаградено с повишаване на заплатите на работниците или с други придобивки, договорени с работодателите.

 

По въпроса за колективното договаряне на производителността на труда има натрупана значителна по обем практика с напълно реални резултати и за повишаването на производителността на труда и за повишаването на възнагражденията. В Обединеното кралство в периода 1965 – 1970, от лейбъристкото правителство на Харолд Уилсън дори е създадена специална институция, National Board for Prices and Incomes, една от задачите на която е методически и логистично да подкрепя колективното договаряне на производителността на труда.

 

Изобщо, една от целите на положителните промени в областта на колективното договаряне или на реформата на колективното договаряне като цяло, трябва да бъде създаването на предимства за форми на заплащане, които да са в по-голяма степен мотивиращи високопроизводителния труд.

 

В случай, че у социални партньори - синдикатите, работодателите и държавата в лицето на изпълнителната власт има желание да се работи в посока на такова комплексно усъвършенстване на колективното договаряне, може да се смята, че ще се постигнат наистина реални и полезни резултати.

 

Поставеният от синдикатите въпрос за ратифициране на конвенции 151 и 154 има своите сериозни основания, но той има смисъл да бъде разглеждан само в общия контекст на описания по-горе „пакет“ от проблеми в областта на колективното договаряне.

 

Ратифицирането на конвенции 151 и 154 би създало предпоставки за решаване на част от проблемите около колективното договаряне в България. То би подсетило някои, министри, членове на политически кабинети и държавни служители от най-високите етажи на администрацията, които не искат да се учат, нито пък да водят някакъв диалог с личния състав на целокупната държавна администрация, че за социалния диалог в поверените им институции има и международно правни основания.

 

От написаното по-горе обаче, би трябвало да е станало ясно, че има какво да се направи и в областта на колективното договаряне в частния сектор, при това във взаимна изгода и на работници и на работодатели. Нещо повече – евентуалните нови моменти в колективното договаряне в частния сектор със сигуронст ще донесат по-големи позитиви за икономиката, а от там и за данъчните сборове.

 

Остава да се надяваме, че „размразяването“ на индустриалните отношения в Република България ще продължи.

Публикувана в Гледища

23 януари 2015 г., се проведе заседание на Националния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). На заседанието се очакваше участието на г-жа Румяна Бъчварова – заместник министър председател по коалиционната политика и административната реформа. Поради свикването на Съвета за развитие (съвместно заседание на Министерския съвет и ръководствата на политическите партии от управляващото мнозинство) по същото време, г-жа Бъчварова не можа да участвува в дискусията по време на заседанието на НС на АИКБ и беше представена от свой съветник.

 

Националният съвет на АИКБ отправи към вицепремиера Бъчварова обръщение (Изх. № 024 / 22.01.2015 г. на АИКБ) в което са посочени десет предложения на бизнеса към правителството, подбрани сред многобройните идеи на предприемачите по признак „най-много потърпевши“. Поради важното значение на формулираните в писмото проблеми, тук прилагаме пълния му текст:

 

Уважаема г-жо Бъчварова,

 

Управителният съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България се обръща към Вас, в качеството Ви на заместник министър-председател по коалиционната политика и административната реформа с десет конкретни предложения за по-доброто регулиране, които по наше виждане ще са от полза за постигане на по-добра среда за развитие на предприемачеството и представляват ограничена и специална селекция от многобройните предложения на бизнеса, извършена  по признак „най-голям брой потърпевши“:

 

І. Такса битови отпадъци да се определя на база генерираните отпадъци.

 

В съответствие с промените в Закона за местните данъци и такси е изготвен и внесен в Министерския съвет на Република България проект на Методика за изготвяне на план-сметка с необходимите разходи за дейностите и за видовете основи, които служат за определяне на таксата за битови отпадъци по закона за местните данъци и такси. Проектът на Методика е изготвен от работна група с участието на бизнеса и общините. С приемането й ще се постигне справедливо въвеждане и прилагане в практиката на принципа „замърсителят плаща“ – нещо, към което сме се стремили в продължение на години и което ще ни доближи до добрите европейски практики.

 

ІІ. Да се преустанови въведеното като антикризисна, временна мярка задължение на работодателите да заплащат първите 3 дни болничен на работника (чл. 40, ал. 5 от КСО) и да се възстанови предишното положение.

 

ІІІ. Да отпадне допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит (т.нар. клас) и за работещите по трудово правоотношение, по аналогия с нормите за служебно правоотношение.

 

Това може да се постигне като се отмени Постановление № 147 от 29 юни 2007 г. за определяне на минималния размер на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит (с което се определя минимален размер на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,6 на сто за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит) и се приемат изменения и допълнения в Наредба за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които се отменя допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, а придобитите права се запазват за работниците и служителите.

 

С предлаганото преструктуриране на работната заплата и отпадането на допълнителното възнаграждение за прослужено време, което вече ще се инкорпорира в основната месечна заплата на работника или служителя, ще се даде възможност за равнопоставеност на новопостъпилите служители с тези, които имат дългогодишен стаж.

 

Приемането на такова предложение, освен премахване на анахронизъм без аналог в европейските страни, ще създаде възможност за връщане на трудовия пазар на работници и служители, чието наемане е препятстватно понастоящем от по-високите разходи за труд, които от своя страна са икономически необосновани.

 

ІV. Служебно вписване на годишни финансови отчети в Търговския регистър, след като са предадени в НСИ / НАП.

 

За нас разрешаването на този проблем се състои в отмяната на задължението за обявяване, което може да се реализира чрез отмяна на т. 1 от чл. 40, ал. 1 от Закона за счетоводството и на раздел XX от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър.

 

След като в НАП и НСИ се представя финансовата информация за търговеца в съответните срокове, за нас е неясна необходимостта да се подава финансов отчет и в Търговския регистър към АВп. Освен че не се огласява различна информация, това задължение струва допълнително време и средства на бизнеса. Не на последно място подобно законодателно решение противоречи на чл. 2 от Закона за електронното управление и чл. 5, ал. 2 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, съгласно която административният орган не може да изисква предоставяне на информация или документи, които са налични при него или при друг орган, а ги осигурява служебно за нуждите на съответното производство.  По тези причини предлагаме да се предвиди възможност по служебен път НАП да предоставя достъп на АВп до финансовите отчети на търговците, а задължението за представяне на отчетите в търговския регистър на АВп от самите търговци да отпадне, което значително би улеснило работата, както на бизнеса, така и на самата агенция.

 

V. Да се преустанови зачитането за трудов стаж по отношение на правото на платен годишен отпуск.

 

Когато работничка или служителка ползва отпуск за бременност и раждане (по чл. 163 от КТ), отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст (чл. 164 от КТ), това време се зачита за придобит трудов стаж, респ. се придобива право на платен годишен отпуск за периода, в който е ползван отпуск на посочените основания, без ефективно да е престиран труд. Т. е. придобива се право на редовен платен годишен отпуск на основание, че е ползван друг отпуск.

 

VІ. Да отпадне изискването за представяне на свидетелства за съдимост.

 

Това предложение се основава на Закона за електронното управление (чл. 2, ал. 1), по смисъла на който административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, не могат да изискват от гражданите и организациите представянето или доказването на вече събрани или създадени данни, а са длъжни да ги съберат служебно от първичния администратор на данните.

 

VІІ. Удостоверение за липса на задължение от НАП да става служебно. Аргументите за това предложение са аналогични на изложените в предходната точка.

 

VІІІ. При договарянето на минималните осигурителни доходи да се прилага швейцарското правило за база и резултат там, където няма споразумение.

 

След като т. нар „швейцарско правило“ е норма при индексирането на пенсиите, т.е. на изхода на системата, логично е същото правило да се прилага и при определянето на базата за размера на осигуровките, т. е. на входа на системата. По този начин ще се постигне по-адекватна обвързаност на плащанията по отношение на икономическите дейности, за които няма постигната споразумение между синдикати и работодатели.

 

ІХ. Договаряне на минималната работна заплата по икономически дейности.

 

Считаме, че размерът на минималната работна заплата следва да се определя чрез договаряне между социалните партньори на диференцирани стойности на МРЗ по икономически дейности. Административното повишаване на доходите оставя много от работната сила, особено нискоквалифицираните работници, извън пазара на труда. Основната цел на политиката на пазара на труда не трябва да бъде изкуственото покачване на доходите на нископлатените работници, а повишаване на заетостта – нископлатеният труд има своите социални измерения, но липсата на труд може да има катастрофални последствия както за икономиката, така и в личен план. Административното определяне на все по-висока МРЗ, при липса на икономически предпоставки и договореност между синдикати и работодатели не отчита финансовото състояние на отделните фирми и съсипва малките и средните предприятия в редица икономически дейности и общини.

 

Х. Да се въведе понятието „микросубект“ в Закона за счетоводството.

 

Микропредприятията разполагат с ограничени ресурси, с които да изпълнят високите регулаторни изисквания. Ако няма специални правила за микропредприятията, за тях се прилагат правилата, които важат за малките  предприятия. Тези правила налагат върху тях административна тежест, която е непропорционална на тяхната големина и следователно създават относително по-тежки условия за микропредприятията в сравнение с другите предприятия. Ето защо съгласно разпоредбите на Директива 2013/34/ЕС е възможно държавите-членки да освобождават микропредприятията от някои задължения, приложими за малките предприятия, които биха довели до ненужно голяма административна тежест за тях.

 

Предлагаме критериите за определяне на едно предприятие като микросубект по Закона за счетоводството да бъдат граничните от Директивата, а именно да отговаря най-малко на които и да е две от следните три условия:

 

- обща балансова стойност – до левовата равностойност на 350 000 евро;

- годишен оборот – до левовата равностойност на 700 000 евро;

- среден брой на наетите лица през финансовата година – до 10.

 

Следвайки директивата, предлагаме микросубектите да бъдат освободени от някои задължения, вменени им по Закона за счетоводството, а именно: съставяне на доклад за дейността; предоставяне на информация по „Предоставени аванси и натрупани приходи“ и по „Натрупани задължения и приходи за бъдещи периоди“; съставяне на бележки към финансови отчети; публикуване на годишните финансови отчети. В допълнение към изложеното предлагаме микросубектите да изготвят само съкратен баланс и съкратен отчет за приходите и разходите. По този начин от облекченията ще се възползват близо 90% от регистрираните в Република България търговци.

Публикувана в У нас