Всички (или почти всички) ахнахме облекчено след изборните резултати в Холандия. Дружно поздравихме Рюте и холандците за това, че утвърдиха нормалността и подложиха крак на безумното говорене и висшите проявления на свръхпопулизма.

 

Все пак да не пропускаме анализите, обръщащи внимание на факта, че Марк Рюте губи депутати, докато Вилдерс прибавя към досегашната си сметка. Както и това, че настоящият, а вероятно и бъдещ премиер бе принуден да използва някои тактики от арсенала на Партията на свободата, което му помогна да спечели изборите.

 

Не е зле обаче, докато още сме под емоцията на холандския вот, да погледнем и в нашата си къщичка, на която й предстоят поредните предсрочни избори за депутати.

 

Макар родните избори да не са тема № 1 (те, уви, не са и в десятката) за Европа, залогът е огромен, особено на фона на нечувания и нагъл натиск от страна на Турция. Сюжетът тук е различен от холандския, но принципите са едни и същи.

 

Какво трябва да подчертаем дебело сред много новини, дошли от страната на лалетата? Числото 78. Това в проценти е изборната активност на холандците. И то във възможно най-делничния ден от седмицата – сряда. Това е и един от основните фактори, попречили днес Герт Вилдерс да тържествува.

 

По този начин избирателите в ниската земя – усетили „жегата“ на популизма и отрицанието – отговориха на цивилизационните заплахи – с незапомнена активност пред урните.

 

У нас също има „жега“, но идваща от Анадола. Говоренето на висши фактори в южната ни съседка премина и физическите, и морални граници. Явно дипломатическият отпор няма никакъв ефект и напомня единствено за притчата с кучетата и кервана.

 

Но не може ли избирателят да компенсира меката ни дипломация (тя и твърда да бе, все тая), като използва най-мощното си оръжие – масово гласуване. Всеизвестно е, че ужасът за партиите с постоянен, твърд електорат, е именно високата избирателна активност.

 

Ясно е, че ако през годините и у нас гласувалите бяха 70 и нагоре процента, то ДПС щеше да е незабележима партийка от миманса. Ако на 26 март ударим холандското постижение, то резултатът на местановия ДОСТ дори няма да може да влезе в графиките на социолозите.

 

Уви, подобна активност у нас е мечта (от тези, дето не се сбъдват никога). А точно сега е моментът да използваме силата на масовия вот, както и – звучи недемократично и не много цивилизовано – гласуването „против“, а не „за“.

 

Нямам смислено обяснение за извинението на негласувалия – „нямаше за кого“. И то при положение, че бюлетината (точно вчера ЦИК я показа) е дълга половин метър, че и повече при предишни избори със срамна активност.

 

Освен това справедливо е и да отчетем, че простотията със задължителното гласуване допълнително отблъсна част от избирателите. Сега обаче то на практика не съществува, след като Конституционният съд го обезсмисли.

 

Унизително е чужда държава по най-нечистоплътен начин да се опитва да ти реди покъщнината. Едно опълчване срещу това чрез активно гласуване би било възможно най-достойният акт и проявление на европейска ценностна система.

Всичко останало отдавна е описано от Ботев „В механата“.

Публикувана в Гледища

"Не приемам популисткия подход към съдебната реформа. Тази система само с лозунги не може да се промени", заяви пред бТВ главният прокурор Сотир Цацаров. "Не желая политически популизъм, а прагматизъм. Политическият популизъм не е моето поприще. Не можеш да вдигнеш знамето съдебна реформа, без да обясняваш какво правиш. Мантрата, че Конституцията е ключ за всичко – решаването на социални и икономически проблеми - е ужасен популизъм", каза още той.

 


"Безкрайното връщане на делата не помага на никого, това е една от основните болки на нашето правораздаване. Прокуратурата не е некадърна. Има некадърници, но те не определят облика на прокуратурата", заяви Цацаров и добави, че предлага решения, но няма магическа пръчка и смята, че все пак консенсусът около прагматизма е възможен. Цацаров призова да не се превръща прокуратурата в черна ПР агенция.

Публикувана в Гледища