От известно време насам, Конфедерацията на труда „Подкрепа“ поставя на висок глас въпроса за нощния труд, вредата от него и неговото заплащане. Синдикалистите огласяват нови изследвания, които според тях показват, че вредата от нощния труд е по-голяма от предполаганата до сега. Едновременно с това, те поискаха допълнителното възнаграждение за нощен труда да бъде повишено от 0,25 лева / час на 2,55 лева / час или казано математически – хиляда процентово увеличение.

 

Тук ние няма да дискутираме здравните аспекти на полагането на нощен труд. Може да се каже, че има много висока степен на съвпадение на мнението на работодателите и на синдикалистите за нощния труд. И едните и другите не се прехласват по него. Нощният труд повишава многократно риска от трудови злополуки и производствени аварии и всичко това не е по сърце нито на работниците нито на работодателите.

 

Доста по-дискусионен е въпросът за размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд. По принцип хората, които не са запознати с „кухнята“ на индустриалните отношения, могат да бъдат и шокирани, когато прочетат, че минималният размер на това възнаграждение, фиксиран с Наредбата за структурата и организацията на работната заплата от януари 2007 година е в размер на 0,25 лв./час.

 

Тук ключовата фраза е „минимално допустим размер“. Действително, преди 11 години по някакъв начин, след някакви преговори се е стигнало до числото 25 стотинки за час. Човек би се запитал – как е възможно такава „мижава“ стойност да се задържи цели 11 години до днес? Отговорът е прост – тази стойност просто не се прилага навсякъде, където има колективно договаряне в България.

 

Вместо да се занимават със стойността, фиксирана по регулативен път, синдикалистите и работодателите просто са си свършили работата на отраслово (браншово) ниво, както и в редица отделни предприятия. В подписаните между тях колективни трудови договори – на отраслово ниво или на ниво отделно предприятие са договорени стойности, които в много пъти надхвърлят минималната стойност от „националния стандарт“ установен с държавната регулация.

 

Затова и никой не посреща с каквото и да е притеснение или принципно несъгласие искането на КТ „Подкрепа“ за изменение в чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, иначе казано – увеличаването на допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд. Може обаче да се дискутира по реалностите в отделните икономически дейности и отрасли и по това как точно да се процедира.

 

От наша страна беше направен анализ на 38 (тридесет и осем) броя отраслови или браншови колективни трудови договора, като точните формулировки на текстовете, третиращи уреждането на допълнителното възнаграждение за нощен труд за представени дословно в даденото на края Приложение № 1.

 

От анализа се вижда, че уреждането на размера на допълнителните възнаграждения за нощен труд е масова, би могло да се каже дори „поголовна“ практика при колективното договаряне на отраслово или браншово ниво.

 

Договорените размери на допълнителното възнаграждение за нощен труд варират в широки граници, като в почти всички случаи значително надвишават предвидената в националната регулация минимална стойност от 25 стотинки на час. От тази гледна точка е некоректно да се говори, че в България нощният труд „струва 25 стотинки на час“. Навсякъде, където има колективно договаряне, било на отраслово / браншово равнище или на нивото на отделното предприятие са налице договорености, които в много пъти надхвърлят утвърдената на национално ниво минимална стойност от 0,25 лв./час.

 

Изключение правят само отрасъл „Водоснабдяване, канализация и пречистване на водите“ и отрасъл „Горско стопанство“ (и стопанисване и контрол). В отрасъл „Водоснабдяване, канализация и пречистване на водите“ от 2012 година насам устойчиво се договаря допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,30 лева / час. В отрасъл „Горско стопанство“ са договаряни размери на допълнителното възнаграждение за нощен труд от 0,35 лева / час.

 

В тези два отрасъла, собствеността е подавляващо държавна (в горското стопанство) или общинска и държавна (във ВиК сектора). В последния случай, изключение прави концесионираното водоснабдяване на София, но там за „Софийска вода“ си има отделен колективен трудов договор със значително по-високи параметри от тези в браншовия КТД. Може да се посочи, че отново излиза, че държавата и общините са едва ли не лоши работодатели, поне ако съдим по договарянето на този показател.

 

Иначе, многообразието на договорените размери за допълнителното възнаграждение при полагане на нощен труд се вижда пределно ясно. Договорености за допълнителното възнаграждение за нощен труд на отраслово равнище няма само в отраслите „Металоиндустрия“ и „Туризъм“.

 

За отрасъл „Металоиндустрия“, можем с чиста съвест да приемем, че договарянето на допълнителното възнаграждение за нощен труд е оставено за колективните трудови договори на ниво предприятие и от това работниците нищо не са загубили. Доброто състояние на колективното договаряне на ниво отделно предприятие в отрасъла е добре известно и се потвърждава и от синдикалните лидери на браншово равнище. Колективни трудови договори от предприятия от отрасъла са печелили награди за най-добър колективен трудов договор, учредени от синдикатите.

 

Така например, в предприятието „М+С Хидравлик“ и в редица технологично свързани с него продприятия, допълнителното възнаграждение за нощен труд е 1,00 лева/час, иначе казано – колкото е за лекарите, според техния отраслов КТД.

 

За отрасъл „Туризъм“ има дори изричен запис в цитираните колективни трудови договори, че допълнителното възнаграждение за нощен труд се договаря на ниво отделно предприятие, но там наистина би могло да се изрази по-скептично отношение на ефективността на колективното договаряне като цяло.

 

За всички останали разгледани отрасли, допълнителното възнаграждение за нощен труд варира от 0,50 лева / час (браншови КТД в отрасъл „Птицевъдна промишленост“, сключен на 01.06.2013 г.) до 1,7375 лева / час (отраслов КТД в отрасъл „Строителство“, сключен на 17.02.2015 г.).

 

Някой по-наблюдателен читател би казал, че и двата приведени тук отраслови колективни трудови договора са с изтекъл срок. Това е точно така, но в България няма практика, след изтичане на колективен трудов договор, дадено предприятие да се връща към минималните национални стандарти, докато се сключи нов колективен трудов договор. Напротив, масовата практика (сто процентова на отраслово ниво) е да се спазват договорените до този момент параметри.

 

Всъщност, в някои отрасли, където в разпоредбите на колективния трудов договор са заложени функционални връзки между минималното заплащане на час в отрасъла и размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд, към днешна дата размерът на допълнителното възнаграждение вече би достигнал стойност надвишаваща 1,90 лева / час. Такива са отраслите „Строителство“ и „Транспорт“, като разбира се, би трябвало да сме наясно, че това са два крайни случая в „общия пейзаж“, които биха могли да бъдат резултат от създаването на автоматична връзка между минималното почасово възнаграждение и допълнителното възнаграждение за нощен труд.

 

Последното показва нагледно НЕцелесъобразността от обвързването на стойността на допълнителното възнаграждение за нощен труд, както и на всякакви други подобни параметри с минимални почасови (да не говорим за месечни) възнаграждения. У нас все още не е постигнато окончателно споразумение за механизъм за договаряне на минималната работна заплата на национално ниво, респективно на ниво отделни икономически дейности. Все още, определянето на минималната заплата (месечна или часова) е в ръцете на Министерския съвет, където тя определят административно и по политически съображения.

 

Затова е повече от разумно, допълнителното възнаграждение за нощен труд да се договаря самостоятелно, още повече, че ясно се вижда, че до момента има създадена много добра практика, при която за всеки отрасъл това допълнително възнаграждение се определя индивидуално и видимо в съответствие с икономическите реалности в отрасъла.

 

Една чудесна илюстрация на отчитането на различните реалности в донякъде сходни отрасли е случаят с договарянето на допълнителното възнаграждение за нощен труд в отраслите: „Пътно строителство“; „Водоснабдяване, канализация и пречистване на водите“ и „Строителство“. Интересното в случая е, че един от възможно най-влиятелните „decision makers“ и преговаряща страна в тези случаи е г-н Йоанис Партениотис, вицепрезидент на КТ „Подкрепа“ и лидер на съответната й браншова федерация, покриваща дейността на тези три отрасъла.

 

Лесно е да се види, че в пътното строителство въпросното допълнително възнаграждение е 1,535 лева/час; във ВиК отрасъла е 0,30 лева/час, а в строителството 1,7375 лева/час. Както се вижда, става дума за разлика от 1,4375 лева/час или 5,8 пъти. Дори разликата между строителството и пътното строителство е 0,2025 лева/час, което е близо до пълния минимален размер на ставката за въпросното допълнително възнаграждение, според стандартите на национално ниво.

 

Ясно е, че след като вицепрезидентът на КТ „Подкрепа“ е сложил подпис под тези три толкова различни стойности в трите отраслови колективни трудови договора, не става дума за някакви негови лични симпатии към едни отрасли и пренебрежително отношение към друго отрасли. Пък и дълги години, водомерните техници бяха нещо като „ядро“ на федерацията на г-н Партениотис.

 

Вижда се, че икономическата реалност в трите отрасъла е различна и тя е добросъвестно отразена от участниците в колективното договаряне – съответните работодателски и синдикални браншови структури. И от тук още един път стигаме до логичното заключение, че когато „ковем“ национални стандарти, добре е да видим първо спецификата на ниво икономически дейности и отрасли.

 

Горният анализ потвърждава още веднъж, дълбоката логика на договарянето на различни показатели (от минималната заплата, до допълнителното възнаграждение за нощен труд или пък допълнителното възнаграждение за прослужено време и стаж) на ниво икономическа дейност. Вижда се и ясната логика, преговорите на ниво икономически дейности и / или отрасли да предхождат преговорите по договаряне на национални стандарти. Ясно се очертава наличието на сериозни разлики между различните отраслови и браншови специфики, които обезателно трябва ад бъдат отчитани при договаряне на параметри с национално значение.

 

Всъщност, може да се констатира, че в областта на договарянето на допълнителното възнаграждение за нощен труд в България се е създала добра практика, която е довела до значително увеличаване на размера на това допълнително възнаграждение при съответно отчитане на отрасловата и браншова специфика.

 

Интересен факт е, че точно оставянето на размера на минималното допълнителното възнаграждение за нощен труд на национално равнище на една ниска стойност е довело до значително повишаване на ролята на колективното договаряне при определяне на този параметър, както и до постигане на високи договорени стойности там, където това е било възможно.

 

Във връзка с това, трябва да се подчертае принципното съгласие на работодателите (особено на АИКБ) за провеждане на добронамерени преговори на ниво национални ръководства на представителните организации на социалните партньори, на които да бъде разгледана възможността за увеличаването на минималния размер на допълнителното възнаграждение за нощен труд на национално ниво, при внимателно отчитане на представената в това писмо отраслова и браншова специфика. Последното е необходимо, поради факта, че определена част от икономиката не попада под обхвата на отрасловите и браншовите колективни трудови договори. В много предприятия няма и колективно договаряне на ниво предприятие.

 

Едновременно с това, трябва още един път да се подчертае, че към договарянето на национални стандарти трябва да се подхожда много отговорно, при съблюдаване на принципа „мисли първо за малкия“.

 

Важно е да се знае и за потвърдената от работодателите готовност за дискусия в посока на търсене на реални възможности за укрепване и разширяване на обхвата на колективното договаряне на отраслово и браншово ниво, както и за въвеждане на колективно договаряне на ниво икономически дейности.

 

И в крайна сметка, най-важното е да се обсъдят разумно и балансирано необходимостта и възможностите за ограничаване по целесъобразен начин на използуването на нощен труд.

 

Иначе, нашите партньори от КТ „Подкрепа“ се разхождат по срещи и форуми с едни фланелки, на които е написано: „Нощният труд е евтин ад“. Нямам нищо против креативността на синдикалните PR-и, но трябва да сме наясно. В някои производства, нощният труд може и да е ад, но той в никакъв случай не е евтин. Така поне излиза, ако съдим по данните, които бяха изнесени по-горе и подробности за които могат да се видят по-долу.

 

Приложение № 1

 

Справка за договореностите по отношение на заплащането на нощния труд от сключени отраслови и браншови колективни трудови договори в реалната икономика, сключени в периода 2011 – 2018 г.

 

1) Целулозно – хартиена промишленост (Браншови КТД от 28. 02. 2018 г.):

Член 18, ал. (1), т. 2., За всеки отработен нощен час или част от него се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер не по-малък от 30 на сто от минималната часова работна заплата за бранша.
Забележка: Член 11, ал. (1) от БКТД предвижда: „минимална часова работна заплата 3,04 лв./час при нормална продължителност на работното време“. Това означава, че допълнителното възнаграждение за нощен труд в бранш „Целулозно – хартиена промишленост“ е 0,912 лв./час.

 

2) Целулозно – хартиена промишленост (Браншови КТД от 23. 02. 2012 г.):

Член 17, ал. (1), т. 2., За всеки отработен нощен час или част от него се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер не по-малък от 30 на сто от минималната часова работна заплата за бранша.
Забележка: Член 12, ал. (1) от БКТД предвижда: „минимална часова работна заплата 1,67 лв./час при нормална продължителност на работното време“. Това означава, че допълнителното възнаграждение за нощен труд в бранш „Целулозно – хартиена промишленост“ е 0,501 лв./час.

 

3) Пивоварен бранш (Браншови КТД подписан на 30.01.2018 г.):

Член 29, ал. (1), За всеки отработен нощен час или част от него се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер на не по-малко от 1,20 лв./час;

 

4) Пивоварен бранш (Браншови КТД подписан на 27.08.2015 г.):

Член 29, ал. (1), За всеки отработен нощен час или част от него се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер на не по-малко от 1,20 лв./час;

 

5) Пивоварен бранш (Браншови КТД подписан на 20.05.2011 г.):

Член 29, ал. (1), За всеки отработен нощен час или част от него се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер на не по-малко от 1,15 лв./час;

 

6) Енергетика (Браншови КТД подписан на 29.11.2018 г.):

Член 33, ал. (1), За всеки отработен нощен час или част от него се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер, не по-малко от 0,50 лв. (петдесет стотинки) – за непряко заетите и не по-малко от 0,80 лв. (осемдесет стотинки) – за пряко заетите в производствения процес.

 

7) Енергетика (Браншови КТД подписан на 12.04.2016 г.):

Член 33, ал. (1), За всеки отработен нощен час или част от него се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер, не по-малко от 0,50 лв. (петдесет стотинки) – за непряко заетите и не по-малко от 0,80 лв. (осемдесет стотинки) – за пряко заетите в производствения процес.

 

8) Енергетика (Браншови КТД подписан на 19.11.2013 г.):

Член 33, ал. (1), За всеки отработен нощен час или част от него се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер, не по-малко от 0,45 лв. (четиридесет и пет стотинки) – за непряко заетите и не по-малко от 0,60 лв. (шестдесет стотинки) – за пряко заетите в производствения процес.

 

9) Енергетика (Браншови КТД подписан на 21.12.2011 г.):

Член 33, ал. (1), За всеки отработен нощен час или част от него се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер, не по-малко от 0,45 лв. (четиридесет и пет стотинки) – за непряко заетите и не по-малко от 0,60 лв. (шестдесет стотинки) – за пряко заетите в производствения процес.

 

10) Проучване, добив и преработка на минерални суровини (Отраслов (Браншови) КТД подписан на 09.03.2017):

Член 29, ал. (1), Размерът на допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд се определя с КТД в дружествата, но не по-малко от 45 процента от минималната часова заплата за страната.

Забележка: Според Постановление № 316 от 20 декември 2017 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, минималната часова работна заплата за страната е 3,07 лева „при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица“. При това положение, допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд в отрасъла е 1,3815 лв./час.

 

11) Проучване, добив и преработка на минерални суровини (Отраслов (Браншови) КТД подписан на 29.01.2015):

Член 29, ал. (1), Размерът на допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд се определя с КТД в дружествата, но не по-малко от 45 процента от минималната часова заплата за страната.

Забележка: Според Постановление № 419 от 17 декември 2014 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, минималната часова работна заплата за страната е 2,20 лева „при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица“. При това положение, допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд в отрасъла е 0,99 лв./час.

 

12) Проучване, добив и преработка на минерални суровини (Отраслов (Браншови) КТД подписан на 31.01.2013):

Член 29, ал. (1), Размерът на допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд се определя с КТД в дружествата, но не по-малко от 45 процента от минималната часова заплата за страната.

Забележка: Според Постановление № 250 от 11 октомври 2012 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, минималната часова работна заплата за страната е 1,85 лева „при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица“. При това положение, допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд в отрасъла е 0,8325 лв./час.

 

13) Здравеопазване (Отраслов КТД подписан на 10.10.2016):

Член 51, ал. (1), За времето, отработено като нощен труд в интервала между 22.00 часа до 6.00 часа се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер 1,00 лев за всеки отработен нощен час или част от него.

 

14) Здравеопазване (Отраслов КТД подписан на 21.07.2014):

Член 81 ал. (2), За всеки отработен нощен час между 22:00 ч. и 06:00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер на не по-малко от 1,00 лв.

 

15) Eлектротехника и електроника (Отраслов КТД подписан на 05. 08. 2016 г.):

Чл. 31, ал. (2), Нощният труд се заплаща, като за всеки отработен нощен час, или част от него се заплаща трудово възнаграждение в размер, не по-малък от 0,75 лв./час.

 

16) Eлектротехника и електроника (Отраслов КТД подписан на 24. 07. 2014 г.):

Чл. 31, ал. (2), Нощният труд се заплаща, като за всеки отработен нощен час, или част от него се заплаща трудово възнаграждение в размер, не по-малък от 0,75 лв./час.

 

17) Пътно строителство (Браншови КТД подписан на 18.07.2016 г.):

Член 22. За всеки отработен нощен час или част от него работодателят заплаща допълнително трудово възнаграждение на работника или служителя в размер не по-малък от 50 % (петдесет процента) от минималната часова работна заплата за бранша.

Забележка: Член 12 от БКТД гласи: „Работодателят и синдикатите, страни по този КТД се споразумяха, че минималното месечно основно трудово възнаграждение за бранша се определя на база минималната работна заплата за страната“. Следователно, минималната часова ставка е 3,07х0,5=1,535 лв./час.

 

18) Пътно строителство (Браншови КТД подписан на 14.07.2014 г.):

Член 22. За всеки отработен нощен час или част от него работодателят заплаща допълнително трудово възнаграждение на работника или служителя в размер не по-малък от 50 % (петдесет процента) от минималната часова работна заплата за бранша.

Забележка: Член 12 от БКТД гласи: „Работодателят и синдикатите, страни по този КТД се споразумяха, че минималното месечно основно трудово възнаграждение за бранша се определя на база минималната работна заплата за страната“. Следователно, минималната часова ставка е 2,03х0,5=1,015 лв./час.

 

19) Пътно строителство (Браншови КТД подписан на 06.08.2012 г.):

Член 22. За всеки отработен нощен час или част от него работодателят заплаща допълнително трудово възнаграждение на работника или служителя в размер не по-малък от 50 % (петдесет процента) от минималната часова работна заплата за бранша.

Забележка: Член 12 от БКТД гласи: „Работодателят и синдикатите, страни по този КТД се споразумяха, че минималното месечно основно трудово възнаграждение за бранша се определя на база минималната работна заплата за страната“. Следователно, минималната часова ставка е 1,73х0,5=0,865 лв./час.

 

20) Металургия – производство на основни метали (Браншови КТД подписан на 02 май 2017 г., но влиза в сила от 03.11.2016 г.):

Член 27. За всеки отработен нощен час или част от него между 22.00 ч. и 06.00 ч., се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер, не по-малък от 0,90 лева / час.

 

21) Металургия – производство на основни метали (Браншови КТД подписан на 04.11.2014 г.):

Член 27. За всеки отработен нощен час или част от него между 22.00 ч. и 06.00 ч., се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер, не по-малък от 0,80 лева / час.

 

22) Водоснабдяване, канализация и пречистване на водите (Браншови КТД подписан на 27. 04. 2016 г.):

Член 18. За всеки отработен нощен час или част от него работодателите заплащат допълнително трудово възнаграждение на работника или служителя в размер не по-малък от 0,30 лв./ час.

 

23) Водоснабдяване, канализация и пречистване на водите (Браншови КТД подписан на 19. 02. 2014 г.):

Член 18. За всеки отработен нощен час или част от него работодателите заплащат допълнително трудово възнаграждение на работника или служителя в размер не по-малък от 0,30 лв./ час.

 

24) Водоснабдяване, канализация и пречистване на водите (Браншови КТД подписан на 10. 01. 2012 г.):

Член 19. За всеки отработен нощен час или част от него работодателите заплащат допълнително трудово възнаграждение на работника или служителя в размер не по-малък от 0,30 лв./ час.

 

25) Металоиндустрия (Отраслов КТД подписан на 27.01.2012 г., с анекси от 2013, 2015, 2016 и 2017 г.):

Няма изрични договорености – в сила са клаузите на Наредбата – 0,25 лв. / час.

 

26) Горско стопанство – контрол (Браншови КТД подписан на 02.12.2016 г., валиден за 2017 – 2018 г.):

Член 30, ал. (1), т. 1, За всеки отработен нощен час или част от него между 22.00 часа и 06.00 часа се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер не по-малък от 0,35 лева.

 

27) Горско стопанство – стопанисване (22.12.2014 г., валиден за 2015 – 2016 г.):

Член 13, ал. (1), т. 1, За всеки отработен нощен час или част от него между 22.00 часа и 06.00 часа се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер не по-малък от 0,35 лева.

 

28) Туризъм (Браншови КТД подписан на 26.05.2016 г.):

Няма изрични договорености – в сила са клаузите на Наредбата – 0,25 лв. / час.

 

29) Туризъм (Браншови КТД подписан на 01.04.2014 г.):

Няма изрични договорености – в сила са клаузите на Наредбата – 0,25 лв. / час.

 

30) Туризъм (Браншови КТД подписан на 19.04.2012 г.):

Няма изрични договорености – в сила са клаузите на Наредбата – 0,25 лв. / час.

 

31) Търговия (КТД за икономическа дейност „Търговия“, подписан на 15.12.2015 г.):

Член 15, ал. (2) За всеки отработен нощен час или част от него – се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд не по-малко от 30 на сто от минималната часова работна заплата за страната.

Забележка: Към датата на подписването на този КТД за икономическата дейност „Търговия“, минималната часова работна заплата е била 2,21 лева / час, но от 01.01.2016 г., тя става 2,50 лева на час. Това означава, че към датата на сключването на КТД допълнителното заплащане за нощен труд е било 0,75 лева / час. В момента, срокът на действие на КТД е изтекъл, но ако той се прилагаше, допълнителното възнаграждение би било 0,921 лева / час.

 

32) Търговия (КТД за икономическа дейност „Търговия“, подписан на 05.04.2012 г.):

Член 14, ал. (2) За всеки отработен нощен час или част от него – се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд не по-малко от 30 на сто от минималната часова работна заплата за страната.

Забележка: Към датата на подписването на този КТД за икономическата дейност „Търговия“, минималната часова работна заплата е била 1,61 лева / час, но от 01.05.2012 г., тя става 1,73 лева на час. Това означава, че към датата на сключването на КТД допълнителното заплащане за нощен труд е било 0,519 лева / час. В момента, срокът на действие на КТД е изтекъл, но ако той се прилагаше, допълнителното възнаграждение би било 0,921 лева / час.

 

33) Строителство (Отраслов колективен трудов договор, подписан на 17.02.2015 г.):

Член 22. За всеки отработен нощен част или част от него работодателят заплаща допълнително трудово възнаграждение на работника или служителя в размер не по-малък от 50 % (петдесет процента) от минималната часова работна заплата за отрасъла.

Забележка: Според член 12 от същия Отраслов колективен трудов договор, „минималното месечно основно трудово възнаграждение за отрасъла се определя на база минималната работна заплата за страната, завишена с коефициент – К=1,25“. Това означава, че към датата на подписване на ОКТД, минималната работна заплата в отрасъл „Строителство“ според този ОКТД е била 1,25 х 2,20 = 2,75 лева / час. В края на срока на действие на ОКТД, минималната работна заплата в отрасъл „Строителство“ е била 1,25 х 2,78 = 3,475 лева / час. Това означава, че допълнителното възнаграждение за нощен труд в отрасъл „Строителство“ е било договорено в размер на 1,375 лева / час към началото на срока на действие на ОКТД и е достигнало 1,7375 лева / час в края на срока на действие на ОКТД през 2017 г. Ако разпоредбите на ОКТД бяха в сила днес, то минималната работна заплата в отрасъл „Строителство“ според този ОКТД би била 1,25 х 3,07 = 3,8375 лева / час, а допълнителното възнаграждение за нощен труд в отрасъл „Строителство“ би било 1,91875 лева / час.

 

34) Строителство (Отраслов колективен трудов договор, подписан на 19.12.2012 г.):

Член 22. За всеки отработен нощен част или част от него работодателят заплаща допълнително трудово възнаграждение на работника или служителя в размер не по-малък от 50 % (петдесет процента) от минималната часова работна заплата за отрасъла.

Забележка: Според член 12 от същия Отраслов колективен трудов договор, „минималното месечно основно трудово възнаграждение за отрасъла се определя на база минималната работна заплата за страната, завишена с коефициент – К=1,25“. Това означава, че към датата на подписване на ОКТД, минималната работна заплата в отрасъл „Строителство“ според този ОКТД е била 1,25 х 1,85 = 2,125 лева / час. В края на срока на действие на ОКТД, минималната работна заплата в отрасъл „Строителство“ е била 1,25 х 2,20 = 2,75 лева / час. Това означава, че допълнителното възнаграждение за нощен труд в отрасъл „Строителство“ е било договорено в размер на 1,0625 лева / час към началото на срока на действие на ОКТД и е достигнало 1,375 лева / час в края на срока на действие на ОКТД през 2015 г. Ако разпоредбите на ОКТД бяха в сила днес, то минималната работна заплата в отрасъл „Строителство“ според този ОКТД би била 1,25 х 3,07 = 3,8375 лева / час, а допълнителното възнаграждение за нощен труд в отрасъл „Строителство“ би било 1,91875 лева / час.

 

35) Транспорт (Отраслов колективен трудов договор, подписан на 29.07.2015 г.):

Член 20. Страните се споразумяха за всеки отработен нощен час или част от него да се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер на:
Ал. (1) Не по-малко от 40 % от минималната часова работна заплата за отрасъла за лицата, пряко участващи в превозния процес, дейността на които през нощните часове е свързана с по-висок риск и отговорност.
Ал. (2) Не по-малко от 25 % от минималната часова работна заплата за отрасъла за останалия персонал.

Забележка: Според член 9, ал. (1) от този Отраслов КТД, минималната работна заплата за отрасъла е минималната работна заплата за страната, завишена с коефициент не по-малко от 1,3. Това означава, че към датата на подписване на ОКТД, минималната часова работна заплата в отрасъл „Транспорт“ според този ОКТД е била 1,3 х 2,21 = 2,873 лева / час. В края на срока на действие на ОКТД, през 2017 г., минималната работна заплата в отрасъл „Транспорт“ е била 1,3 х 2,78 = 3,614 лева / час. Това означава, че допълнителното възнаграждение за нощен труд в отрасъл „Транспорт“ за отговорни длъжности е било договорено в размер на 1,1492 лева / час към началото на срока на действие на ОКТД и е достигнало 1,4456 лева / час в края на срока на действие на ОКТД през 2017 г. Ако разпоредбите на ОКТД бяха в сила днес, то минималната работна заплата в отрасъл „Транспорт“ според този ОКТД би била 1,3 х 3,07 = 3,991 лева / час, а допълнителното възнаграждение за нощен труд за отговорни длъжности в отрасъл „Транспорт“ би било 1,5964 лева / час. От своя страна, допълнителното възнаграждение за нощен труд в отрасъл „Транспорт“ за длъжности, които не са с максимална отговорност, е било договорено в размер на 0,71825 лева / час към началото на срока на действие на ОКТД и е достигнало 0,9035 лева / час в края на срока на действие на ОКТД през 2017 г. Ако разпоредбите на ОКТД бяха в сила днес, то допълнителното възнаграждение за нощен труд за длъжности в отрасъл „Транспорт“ би било 0,99775 лева / час.

 

36) Транспорт (Отраслов колективен трудов договор, подписан на 18.07.2012 г.):

Член 19. Страните се споразумяха за всеки отработен нощен час или част от него да се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер на:
Ал. (1) Не по-малко от 40 % от минималната часова работна заплата за отрасъла за лицата, пряко участващи в превозния процес, дейността на които през нощните часове е свързана с по-висок риск и отговорност.
Ал. (2) Не по-малко от 25 % от минималната часова работна заплата за отрасъла за останалия персонал.

Забележка: Според член 9, ал. (1) от този Отраслов КТД, минималната работна заплата за отрасъла е минималната работна заплата за страната, завишена с коефициент не по-малко от 1,3. Това означава, че към датата на подписване на ОКТД, минималната часова работна заплата в отрасъл „Транспорт“ според този ОКТД е била 1,3 х 1,73 = 2,249 лева / час. В края на срока на действие на ОКТД, през 2014 г., минималната работна заплата в отрасъл „Транспорт“ е била 1,3 х 2,03 = 2,639 лева / час. Това означава, че допълнителното възнаграждение за нощен труд в отрасъл „Транспорт“ за отговорни длъжности е било договорено в размер на 0,8996 лева / час към началото на срока на действие на ОКТД и е достигнало 1,0556 лева / час в края на срока на действие на ОКТД през 2014 г. Ако разпоредбите на ОКТД бяха в сила днес, то минималната работна заплата в отрасъл „Транспорт“ според този ОКТД би била 1,3 х 3,07 = 3,991 лева / час, а допълнителното възнаграждение за нощен труд за отговорни длъжности в отрасъл „Транспорт“ би било 1,5964 лева / час. От своя страна, допълнителното възнаграждение за нощен труд в отрасъл „Транспорт“ за длъжности, които не са с максимална отговорност, е било договорено в размер на 0,56225 лева / час към началото на срока на действие на ОКТД и е достигнало 0,65975 лева / час в края на срока на действие на ОКТД през 2017 г. Ако разпоредбите на ОКТД бяха в сила днес, то допълнителното възнаграждение за нощен труд за длъжности в отрасъл „Транспорт“ би било 0,99775 лева / час.

 

37) Птицевъдна промишленост (Браншови колективен трудов договор в сила от 01.06.2013 г.):

Член 26, т. 2 За всеки отработен нощен час или част от него се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер не по-малък от 0,50 лв.

 

38) Захар и захарни продукти (Браншови колективен трудов договор, подписан на 12.06.2013 г.):

Член 25, ал. (1), т. 1 За всеки отработен нощен час или част от него се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер не по-малък от 0,60 лв.

Публикувана в Гледища

През изминалите дни, проектът на Закон за хората с увреждания породи много емоции, предимно негативни. На фона на дебатите, кой кого е обидил, може ли да се говори така и прочее, дискусията за качествата на законопроекта просто се стопи във въздуха, като усмивката на Чеширския котарак от „Алиса в страната на чудесата”. А за съжаление, въпреки ентусизмът на редица участници в процеса на подготовка на законопроекта, качествата му никак не са за препоръчване.

 

Интересно е, че и критиците на законопроекта (най-вече вицепремиерът г-н Симеонов и министърът на финансите – г-н Горанов), също акцентират на неща, с които пороците на законопроекта далече не се изчерпват.

 

Работодателските организации бяха сред най-активните участници в цялата дискусия около проекта на Закон за хората с увреждания, но до публиката стигна единствено твърдението, че работодателите са против въвеждането на задължителни квоти за назначаване на хора с увреждания в предпирятията. Това твърдение е само частично вярно, при това „твърде частично”. Нещо повече, критиките на работодателските организации, в частност на АИКБ, бяха глобални по отношение на цялостната философия и съдържание на законопроекта и изобщо не бяха съсредоточени само върху въпроса за задължителните квоти.

 

Да, действително в един момент въпросът за „квотите” беше доста проблематичен и това беше в периода, когато се правеше опит да се наложи предложението, в предприятията с численост от 16 до 50 души да има задължителни квоти за назначаване на хора с увреждания.

 

Този героичен законодателен напън беше разбира се пълно безобразие, но слава Богу за тази част от малките предприятия, въпросът беше решен сравнително бързо. Не бих казал – лесно, но все пак бързо.

 

Това, което никой не иска да види в становищата на работодателите и особено в това на АИКБ е, че основната критика срещу законопроекта е, че той изобщо не предполага системна промяна. Това е най-големият му недостатък, а не прословутите квоти, дискусията около които беше преекспонирана, може би защото беше най-разбираема поне за част от публиката, в това число и от журналистите.

 

Всъщност, острата критика на работодателите идва от съвсем друго място. Тя се дължи на факта, че статутът на прословутите ТЕЛК-решения се запазва, а той по думите на една от най-сведущите дами по въпросите на хората с увреждания у нас е „универсален ключ към всички системи и „билет“ за всички придобивки”. Участниците в законотворческия процес преднамерено забравиха, че точно корупцията около ТЕЛКовете беше сред основните мотиви за искания за промени в законодателството за хората с увреждания.

 

Някои по-паметливи читатели биха могли да си спомнят, че сегашната драма със Закона за хората с уврежданията беше предхождана от един кратък епизод, когато правителството се опита да внесе в Народното събрание законодателни текстове, които да реформират така наречената медицинска експертиза. Срещу това действие се вдигна невъобразима врява и тогава точно хора с тежки увреждания коментираха, че срещу предложенията за реформа на медицинската експертиза протестират не „хората с увреждания”, а „хората с ТЕЛК решения”. Само че, хората въоръжени с „ЕР на ТЕЛК” се оказаха значително повече от хората с увреждания и реформата на медицинската експертиза беше снета от дневен ред в рамките на 24 часа.

 

И ето че днес, проектът на Закон за хората с увреждания не е просто е прегърнал, а се е вкопчил в „институцията ТЕЛК”. „ТЕЛКът” е алфата и омегата на закона, с което за неопределено време се дава неограничен мандат за продължаване на лошите практики и корупцията, познати ни най-вече от отпускането на така наречените „инвалидни пенсии”. Това е гнилото ядро на закона и това е основната причина за възраженията на работодателите, а не злополучните квоти.

 

Ако трябва да сме до край обективни, ще трябва да отбележим, че точно бясното издаване и продаване на експертни решения от страна на ТЕЛКовете, в много голяма степен обезсмисля квотите за хора с увреждания. Квотата в едно предприятие с примерно сто работещи е двама души. Вероятността между 100 души да има двама, които по някакви причини са придобили заветното експертно решение (ЕР на ТЕЛК) е повече от голяма. Дали тези двама души имат наистина трайни увреждания е въпрос с повишена трудност, но те може да са си дали труд да се „инвалидизират”, дори и само за да ползват популярната привилегия за „инвалидно паркомясто”. Просто, шансът „квотата” да е изпълнена априори, без да има необходимост работодателят да си търси за работници хора с увреждания е наистина много голям.

 

Последното не е тайна за никого. Всички знаят, че у нас има ненормално висок дял на хората с „инвалидни пенсии” и това е резултат от безобразната корупция в ТЕЛКовете. Всеки знае тази фактология, но ако някой го каже на глас го обвиняват във всички смъртни грехове. (Това не е случаят с репликата на вицепремиера Симеонов, но и за това може да Ви обвинят в човекоядство). Затова и всички би трябвало да разберат, че драмата с „квотите” не е нищо друго освен прах в очите на хората с увреждания. Даже не на хората с увреждания – те чудесно знаят за какво става дума. Прахът е в очите на тази част от публиката и от журналистите, които нямат преки лични патила или впечатления от въпросната материя, иначе казано – нямат около себе си човек с увреждания.

 

Вдигнатата шумотевица около „квотите” не носи абсолютно нищо на хората с увреждания, защото проблемът изобщо не е в желанието или нежеланието на работодателите да назначават на работа хора с увреждания. Цялата страна знае, че в различните индустрии има огромен дефицит на човешки ресурси. Работодателите с удоволствие биха назначили на работа всеки, който би могъл да се справя със задачите си. Ситуацията на пазара на труда е такава, че работодателите са готови да докарат хора от другия край на света и последното, което би им дошло на ум е да дискриминират кандидатите за работа, най-малко пък хората с увреждания.

 

И отново стигаме до това, до което се стига всеки път, когато започне да се говори сериозно по тези въпроси. Проблемът не е човек с увреждания да бъде назначен в дадено предприятие. Проблемът е в това, човекът с увреждания да може да стигне до това предриятие. И точно тук е заровено кучето – проблемът с мобилността на хората с увреждания, с достъпната архитектурна среда, с възможността те да стигнат до работните си места, изобщо не е предмет на Закона за хората с увреждания. Той е предмет на Закона за устройство на територията (ЗУТ), където има един куп записи в правилна посока – от чудесни, по-чудесни. А виж, достъпната архитектурна среда я няма.

 

Затова и работодателите реагират срещу политиката на „квотите”, защото тя не води до нищо друго, освен до създаване на общо впечатление, че властта се е загрижила за хората с увреждания. На хората с увреждания им трябват обаче съвсем други неща. Трябват им политики, насочени към рязко повишаване на мобилността им. Трябват им политики, насочени към подобряване на професионалната им квалификация в посока, съобразена със състоянието и възможностите им. Трябват им добронамерени и адекватни политики, водещи до действия, които да ги изваждат от социална изолация, а не имитации и неработещи законодателни текстове.

 

Когато говорим за неработещи текстове, съвсем НЕ е задължително въпросните текстове да НЕ са смислени и рационални. Пред очите ни постоянно стои Законът за устройство на територията (ЗУТ) с неговите напълно разумни и адекватни текстове, които продължават да не се спазват поголовно. Има много хора, които искат да помогнат на хората с увреждания с активната си гражданска позиция. Тези хора би трябвало на първо място гръмко да запитат, защо не се спазва ЗУТ, а чак след това да се впуснат в дебрите на Закона за хората с увреждания.

 

С една дума – в ТЕЛКовете има безобразна корупция, тяхната работа води до разхищаване на значителни по обем публични ресурси и до създаване на цяла обществена прослойка от „хора с ТЕЛК решения”, които не са точно „хора с увреждания”, но никой не иска да си пъха пръстите там, където скърца. Не случайно наричат историята около ТЕЛКовете – „корупцията на бедните”. Така де, корупцията е станала национален спорт и трябва да има поле за изява за всички. За богатите – обществени поръчки, за бедните – ТЕЛКове и инвалидни пенсии. Пък ако някой реши да си пъхне пръстите „там, където скърца”, веднага ще види, с какви масови протести ще се сблъска.

 

При положение, че ТЕЛКовете са „крайъгълен камък” на набедения за „нов” проект на Закон за уврежданията, всички други критични бележки стават от второстепенен характер, макар, че по чудесен начин потвърждават тезата, че новото в законопроекта го няма никакво. То се свежда до това, че законопроектът предполага, че така наречените „интеграционни добавки“ ще се раздават все така на калпак, но в по-големи размери.

 

Тук не мога да не приведа критиките на хора, далече по-сведущи от мен, що се отнася до проблемите на хората с увреждания и на пътищата за търсене на решения на тези проблеми. Заключенията на тези хора, които са залегнали примерно в последното от няколко писмени становища на АИКБ по проекта на Закон за хората с увреждания са кристално ясни:

 

„Начинът, по който се чете и интерпретира Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания е изключително порочен и говори за крайна управленска некомпетентност. Всички безсмислени записи в законопроекта се „аргументират“ с Конвенцията, която задължава държавите-членки да водят политики по уврежданията, които ще направят средата по-достъпна и дружелюбна за хората с увреждания, а те – хората с увреждания – ще получат достъп до ресурси, които са необходими за компенсиране на дефицита, предизвикан от увреждането.

 

Последното означава: (а) индивидуална оценка на потребностите, последвана от целеви ресурс за всеки индивид; (б) компетентна институция с правомощия да прави индивидуални оценки и да предоставя целеви ресурс на всеки индивид; (в) отворени системи за здравеопазване, образование, заетост, култура, спорт, правораздаване и прочее с гарантиран достъп до тях и на хората с увреждания; (г) определяне на „една или повече оперативни единици (focal points)“ за прилагане на Конвенцията, както и „създаване или определяне на КООРДИНАЦИОНЕН МЕХАНИЗЪМ в рамките на правителството, за стимулиране на действия в различните сектори и на различните нива“.

 

В Конвенцията никъде не се говори за „национално представителни организации на и за хора с увреждания“, а „хора с увреждания и представителни за тях организации“, които трябва да участват в процеса на наблюдение на политиките”.

 

Така че, можем да заключим, че всички недъзи на досегашния закон са съхранени в тяхната цялост. За съжаление, предложеният проектозакон за хората с увреждания не предлага системно нови решения за социално включване на хората с уреждания в съответствие с Конвенцията на ООН, а е неумел опит за балансиране между различни интереси на статуквото.

Публикувана в Гледища

С решението на КЕВР за рязко вдигане на цената на електроенергията за индустрията, чрез драстично увеличаване на ценовата добавка „Отговорност към обществото“, което влиза в сила от днес – 01 август 2015 г., се изчерпаха всички надежди и илюзии, че комисарите от енергийния регулатор ще  проявят загриженост към съдбата на промишлеността в страната. И за първокурсниците по икономика е ясно, че обявеното повишаване на ценовата добавка „Отговорност към обществото“ води до повишаване на себестойността на продукцията на индустриалните предприятия, до загуба на конкурентоспособност и от там представлява заплаха за работните места в предприятията.

Публикувана в У нас

Не наблюдавам тенденция към увеличаването на фирмите в несъстоятелност. Напротив, посоката по-скоро е обратна на твърдението на Агенцията по вписванията за първото полугодие на 2015 г. 


Все пак, имаме ръст на БВП по-голям от очаквания за първото тримесечие, който е 2%. Ръст има и при експорта, изразяващ се в двуцифрено число, върви нагоре заетостта, спада безработицата. Може да се каже, че сме свидетели на икономическо оживяване, макар и крехко.

Публикувана в Гледища

ДО:
Г-ЖА ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА

МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ


Г-Н БОЖИДАР ЛУКАРСКИ, 

МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ


Г-Н ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ, 

МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ


КОПИЕ ДО:Г-Н ДЕЛЯН ДОБРЕВ, 

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ЕНЕРГЕТИКА ПРИ 43-ТО НС


Г-Н ИВАН ИВАНОВ,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ


ОТНОСНО: Проект за Наредба за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници 



УВАЖАЕМИ ГОСПОЖО И ГОСПОДА МИНИСТРИ,

Днес, с дълбока загриженост научихме от средствата за масова информация, че Министерство на енергетиката планира да възприеме подход в Наредбата, при който ще получат облекчение за зеления компонент само дружества с енергопотребление над 10 ГВтч. годишно. Изготвена от консултанти на АИКБ експертна оценка, съгласувана и с възможностите на актуалния ценови модел, разработен от КЕВР показва, че възприемането на подход за компенсиране на всички засегнати предприятия от правоимащите сектори не би довело до съществено превишение на заложения общ обем на финансов ресурс, необходим за обезпечаване на компенсационния механизъм. При размер на компонентата за разпределение на разходите за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, като част от цената в интервала 15,00 -17,00 лв./МВтч., разликата би била няколко милиона лева. 

Публикувана в У нас

Национално представителните работодателски организации (АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ), които координираха протеста в подкрепа на реформи в енергетиката, състоял се на 26 юни 2015 г., изразяват своята благодарност към всички мениджъри, работници и служители от протестиралите повече от 1250 предприятия в 76 населени пункта от страната. Тези над 170 000 души показаха забележително гражданско чувство и са пример за обществена солидарност по съдбоносен за българската икономика въпрос.

Още един път подчертаваме, че протестът на 26 юни 2015 г. беше първо „ЗА“ реформи в енергетиката и след това „ПРОТИВ“ узаконения грабеж, разхищенията, злоупотребите, кражбите и лошото управление в отрасъл „Енергетика“. Той по никакъв начин не може да се интерпретира като насочен срещу правителството или управляващото парламентарно мнозинство. 

Публикувана в У нас

Ако енергийните компании не започнат да оптимизират разходите си, някои от тях няма да оцелеят. Това каза председателят на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев след четири часова среща със синдикати, работодатели и представители на държавните енергийни дружества, на която бяха обсъдени възможностите за благоприятно за всички решение относно цените на електроенергия, предаде репортер на Агенция „Фокус”. 


„След срещата стана ясно за нас работодателите, че останахме със синдикатите на позициите, на които си бяхме, защото за нас има възможност за намаляване на административните разходи с 10%, или 1 460 000 лева. Тоест в тях се включват и разходите за персонал”, посочи Велев. Той заяви, че данните за размера на възнагражденията в енергийния сектор, за които се твърди, че не са високи, всъщност показват, че те са два и половина пъти над средните на работещите в преработващата индустрия.

Публикувана в Гледища

"Секторът енергетика в България е смъртоносно болен и сега иска да прехвърли тази болест и на останалата част от икономиката". 
Това обявиха за пореден път „рамо до рамо" четирите национално представителни работодателски организации у нас.


На неделна пресконференция работодателите заявиха единодушно, че са категорично против планираното увеличение на цената на електроенергията за индустрията от началото на юли. И днес организациите твърдо казаха, че няма да се откажат от планираните вече протестни действия, които ще започнат от 26 юни.

Публикувана в У нас

Всеки може да иска оставката на всеки. Не мога да им се сърдя. Това заяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова, коментирайки позицията на работодателите, които заплашиха да поискат нейната оставка и тази на председателя на КЕВР Иван Иванов във връзка с повишаването на цените на тока.


Петкова подчерта, че министерството на енергетиката няма пряко отношение към определянето на цената на тока, защото нейното определяне е в правомощията на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, предаде репортер на БГНЕС.

Публикувана в У нас

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БОРИСОВ,


  В продължение на нашите протести срещу планираното поскъпване на електроенергията от 01.07.2015 г. – между 13% и 20% за преобладаващата част от активните предприятия в България и между 4% и 13% за най-големите енергоинтензивни производства – отново категорично настояваме в България да се приложат европейските политики и най-добри практики в сектора „Енергетика“.


  Обръщаме се към Вас, водени от позицията на нашата отговорност като работодатели на стотици хиляди работници и служители.

Публикувана в У нас
Страница 1 от 3