Вторник, 06 Февруари 2018 20:26

Протестът, който никой не отрази*

Този материал вече съм го писал. Но ще го пренапиша като коментар към снимките от протеста ми пред БНР на 26 януари, който не отрази никоя медия. Въпреки, че ги изпратих на агенции, информационни сайтове и прочие. Мога да ги изброя, но необходимо ли е? ( Получава се като "Упражнение по стил" на Реймон Кeнo, 99 вариации за едно и също).

 

Защото в България протестите се превърнаха в далавера и активно мероприятие. Ако не е съгласувано, медиите не ги забелязват или отбелязват. Живковизмът продължава с това изключение, че полицията (с употреба като милицията) няма да те прибере да те бие. Но няма и да те легитимират, ти оставаш без име – макар да и си журналист и писатател. ТЕ определят кой какъв е. TЕ са тези, които сами се нарекоха КОЙ. Ако попаданеш някога в кадър, ще те отрежат. На истинските протестиращи им изключват звука и оставят да се изкажат на “лицата”, по предварителен сценарий.

 

В едно от последните си писма (адресирано е до Димитър Бочев) изключително честният пред съвестта си Георги Марков открива, че можеш само да крещиш на глас пред неколкцина приятели, но не и да публикуваш мнението си в независимите Таймс или ББС. И докато за Запад това може да се сметне за някаква неблагоприятна тенденция, при нашите условия е съвсем груба и бецеремонна стопроцентова практика.

 

Посланието ми беше към всички медии, въпреки, че споменах в него само "обществените". Там абсурдът е очевиден. Моят приятел и съидейник доцент д-р Теодор Дечев (и аз съм бил социалдемократ, в националния комитет на СДП на Иван Куртев) ми възрази:
"Няма картел, а жестока конкуренция между издателствата".

 

Защо да не кажем не само картел, а и мафия. Хареса ми мисълта на Мирослава Кортенска в интервю за "Уикенд" отпреди десетина години , че у нас мафия има във всяка област. Именно тя назначава не само капиталисти, а и "писатели". Може и да има конкуренция за чуждата, преводна литература. Но за българската - не. Картелът започва от издателствата и преминава през печатниците, книжарниците, критиците и медиите. Получава се затворен кръг или канал.

 

Зад девет десети от издаваната българска литереатура стои самофинасиране или спонсорство от олигарсите. Какви издателства тогава имаме, какви пет лева? Те са същински шивашки цехове, работещи на ишлеме. Дори и професори и академици си плащат. Тарифите са няколко. Най-ниската е само отпечатване, а по-високата е с реклама и разпространение. Интересното е, че парите и от западните фондации, и от русофилите-предприемачи отиват при едни и същ кръг от "писатели". Многи приличат на ловните дружинки около Тодор Живков. Това не е ли достатъчно за коментар под снимки?

 

* Заглавието е на редакцията на „Свободен народ онлайн”.

Публикувана в Гледища

На 30 септември 2016 г. в София, в залата на Асоциацията на индустриалния капитал в България се проведе семинар за повишаване на осведомеността на предприемачите и на мениджърите на предприятия в България по проблемите на Корпоративната социална отговорност (КСО). Семинарът се проведе в рамките на проекта „Корпоративна социална отговорност за всеки“ (CSR for All - www.csrforall.eu).

Публикувана в У нас

На 31 януари 2016 година, Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) огласи писмо до председателя на Комисията за защита на конкуренцията (Изх. № 057/29.01.2016 г.), относно "основателни съмнения за съществуване на картелно споразумение за цените на горивата в България". Всъщност, писмото директно си казва, че е на лице картел при търговията с горивата, а Комисията за защита на конкуренцията не е особено ревностна в разследването на този проблем.

По-долу привеждам точния текст на писмото, както и някои размисли, породени от таз сутрешния ми сблъсък с говорителя на КЗК - г-н Марио Гаврилов в студиото на Нова телевизия. Да започнем с пълния и точен текст на писмото:

Уважаеми Г-н Председател на КЗК,

На 30 юни 2015 г. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) стартира секторен анализ на пазара на горива, чиято официална цел е да даде детайлна представа за настоящите пазарни процеси във връзка с производството и реализацията на автомобилни горива.

Подписалите това обръщение Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) - национално представителна работодателска организация; Асоциация за квалификация на автомобилистите в България (АКАБ) и Браншови съюз за стопанска инициатива в транспорта (БССИТ) - представителни браншови организации от сферата на транспорта, се обръщаме към Вас с призив да ускорите процедурата по подготвяне на секторен анализ на пазара на горивата. Нашето и на обществото очакване е Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да се произнесе достатъчно бързо и ясно по въпроса за евентуалното съществуване на картелно споразумение за цените на горивата на територията на Република България.

Подписалите това обръщение организации, смятаме, че има изключително сериозни основания да се приеме, че в Република България действа картелно споразумение за цените на горивата. Основание за подобно твърдение ни дават следните факти:

От една страна, Република България е между страните с най-скъпи горива преди облагане с данъци, такси и акцизи. Става дума за стойности като 0,465 евро за литър бензин и 0,473 евро за литър дизел. Наблюденията сочат, че по-високи цени имат само Испания, Дания и Малта за бензина и Ирландия, Португалия, Чехия, Дания и Малта, що се отнася до дизела. (Прилагаме пълна справка за цените на безоловния бензин и дизела в страните от ЕС по компоненти).

Задължително е да се подчертае, че този факт се наблюдава при положение, че в България са налице най-ниските производствени разходи при сравнение със страните от ЕС и че суровините се закупуват при борсови цени, еднакви за всички.

От друга страна, България е страната с най-малък марж, възлизащ на 0,18 на сто, между най-ниска и най-висока цена на горивата (бензин, дизел и пропан - бутан) сред повече от 100 държави. За сравнение - в Европа страната с най-голям марж е Гърция с 3,46 процента, а във Франция, Белгия, Португалия, Естония, Финландия и Швейцария маржът е 2,5 на сто.
Написаното до тук се основава на цените на бензина за периода 19.01.2015 г. - 25.01.2016 г. Минималният размер е 1,04 USD на 25.01.2016 г., а максималната цена е 1,14 USD на 19.10.2015 г. Респективно за дизела минималната цена е 1,01 USD на 25.01.2016 г., а максималната цена е 1,15 USD на 19.10.2015 г.

Данните за маржовете при бензина са взети от http://bg.globalpetrolprices.com/gasoline_prices/Europe/ , а при дизела са от: http://bg.globalpetrolprices.com/diesel_prices/Europe/ За първи път, в систематизиран вид, тези констатации бяха публично огласени в експресния бюлетин на БСК, "Стига вече" - 2, "След като се сринаха цените на горивата, защо бизнесът не намали цените на продукцията си ?", 28.01.2016 г., Пресцентър и връзки с обществеността на БСК.

Тези два факта, разглеждани кумулативно, навеждат на много сериозни и основателни подозрения, че пазарът на горивата в България е картелиран и това се отразява по най-неблагоприятен начин на националната икономика и на жизненото равнище в страната.

Във връзка с това, подписаните организации се обръщат към Вас, уважаеми г-н председател на КЗК, с настоятелното искане да ускорите процедурата по изготвяне на секторния анализ, която трябва ясно да отговори на въпроса за съществуването на картел на пазара на горива в Република България.

Защитата на конкуренцията и запазването на конкурентната среда са първостепенни държавни функции. Ние обаче сме принудени със съжаление да констатираме, че дългогодишният досегашен негативен опит сочи, че КЗК не е на нивото на което би трябвало да бъде една истинска независима институция, защитаваща конкуренцията. Затова си позволяваме да Ви напомним за огромната отговорност, която Вие и ръководената от Вас институция носите пред обществото и националната икономика и Ви призоваваме към обективност и отговорно поведение.

Писмото е подписано от: Г-н Васил Велев - председател на УС на АИКБ; г-н Красимир Георгиев - председател на УС на АКАБ; г-н Петър Захариев - председател на УС на БССИТ.

Отзвукът на писмото в медиите беше впечатляващ. Очевидно, дори и когато нещо не е новина (едва ли някой в България не е забелязал странностите на българските цени на горивата ...), изричането му високо и на глас се превръща в първостепенна новост. През последните 24 часа, Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) е сякаш грабната от водовъртеж. В подобно положение са и колегите от двете браншови организации - наши партньори. Журналистите са хванали всекиго от АИКБ, АКАБ и БССИТ, когото са успели да докопат и ги питат и ги разпитват ...

В рамките на това "питане и разпитване" и моят образ скромен лъсна в ефира на Нова телевизия и "България On Air" (дебатите в "България On Air могат да се проследят тук: http://www.bgonair.bg/sutreshen-blok/2016-02-01/ima-li-kartel-s-tsenite-na-gorivata ). Особено показателно е случилото се в студиото на Нова телевизия, където говорителят на КЗК - г-н Марио Гаврилов има удоволствието още един път (при неговата доста дълга кариера) да си припомни рисковете на живото предаване.

Говорителят на КЗК беше дошъл с явното намерение да убие темпото и предаването тихо "да се изтече" в рамките на лежерни приказки, колко прецизно работи Комисията, на която е говорител. Между другото, той ехидно подметна, че : "За разлика от Асоциацията, която представлява г-н Дечев, г-н Марешки подходи доста по-рационално и внесе при нас и работим по негови конкретни твърдения за картел. Не знам защо от Асоциацията са решили, че работим много бавно. По предишния алгоритъм бяхме готови да обявим резултатите още преди нова година.

Г-н Гаврилов не пропусна да се похвали и с новите законови "придобивки" на КЗК, които им позволяват да боравят с данни, които са осигурителна и данъчна тайна: "Можем да засечем информацията с данъчните и митниците. Сроковете, в които ще приключим не зависят само от нас, а когато получим тази информация. Мисля, че до максимум 1-2 месеца ще приключим окончателно нашия секторен анализ, заяви той на висок глас. (Двата цитата на г-н Гаврилов привеждам дословно по публикацията в сайта на Нова телевизия: http://novanews.novatv.bg ).

Ако имате 15 минути време и съответната доза търпение, бихте могли да изгледате пълния запис на кратката ми схватка с г-н Гаврилов. Защо схватка? Защото г-н Гаврилов изведнъж реши да оспори това, което е най-лесно доказуемо и видно статистически - фактът, че България е световен лидер по най-малък марж между най-ниска и най-висока цена на горивата. Не знайно защо, той беше решил, че зрителите не са се наспали добре и лесно ще преглътнат твърдението му, че маржовете у нас не са толкова малки, защото имало разнообразни отстъпки за лоялни клиенти и други подобни.

Всъщност, зрителите на Нова телевизия са калени хора, те всяка Божа сутрин стават рано за да ходят на работа и са достатъчно събудени за да усетят как говорителят на КЗК лекичко прибутва шейничките им, за да ги пусне надолу по пързалката. Естествено, аз също се бях наспал добре и доста безкомпромисно му цитирах параметрите на някои от тези отстъпки. Най-паче на любимата на всички отстъпка, при която грубо казано за закупени 20 литра гориво ти "отстъпват" петнадесет (15) стотинки. Можем да си представим, доколко подобни отстъпки могат да изкривят статистиката на "маржа"...

На мен не ми е ясно, за какво му е потрябвало на говорителя на КЗК да оспорва неща, които не са изсмукани от пръстите на някого в АИКБ, а са статистически данни, признавани и разпространявани и от други работодателски организации. Има поговорка - "Волът рие, на гърба му пада". Разбира се, г-н Гаврилов не е вол, пък и физиката му е доста по-грацилна от конструкцията на въпросното добропорядъчно и високотърпеливо селскостопанско добиче, но смисълът си остава.

Странно е да отговаряш за защитата на конкуренцията в една държава и едновременно с това да се чудиш как от далече да си запазиш вратичка за отстъпление, ако секторният ти анализ не покаже това, което хората виждат и от космоса. Подобен изказ е тревожна индикация, че в КЗК разглеждат напълно сериозно тезата, че в България няма картел на цените на горивата. Дори и след "случая Марешки", който много нагледно показа, какво става ако някой реши да не се включва в картела ...

Естествено, говорителят на КЗК не пропусна да поехидничи и попита, дали в АИКБ няма компании, които да са заинтересувани от дебатите около цените. Лошо е да се задават такива въпроси, защото те получават еднозначни отговори - всичките повече от 6000 компании и предприятия в АИКБ, заедно с над 400000 работници, работещи в тях са МНОГО силно заинтересувани от това, картелната практика на пазара на горивата в България да спре. Такъв беше ясният отговор, който дадох на г-н Гаврилов и който потвърждавам и сега.

Не съм срещнал до сега човек, който да "проявява разбиране" към формирането на цените на пазара на горивата в България. Изключение може би правят някои рекламни директори на една - две медии, на които им е служебно задължение да проявяват разбиране, по силата на сключени рекламни договори. Но дори и те проявяват доста умерен ентусиазъм при защитата на рекламодателите си. Все пак рекламните договори са максимум с едногодишен срок, а репутацията на човека си е за цял живот. Колкото и относително понятие за България да е репутацията ...

Това, което обаче наистина ме изуми, беше изявлението на говорителя на КЗК, че дори и Комисията още утре да обяви картела, това няма да доведе до промяна в размера на цените, защото и обявяването на картела и свързаните с него "бомбастични глоби" (както се изразява г-н Гаврилов) щели да отлежават поне три години в съда !? За първи път чувам държавен служител, който така лековато да заяви на публиката, че от работата на институцията, в която се труди нищо не зависи.

Първо, това не е вярно. Ако КЗК посочи с пръст (и с доказателства, разбира си, но такива не липсват) картелиралите се търговци на горива, те едва ли ще се отнесат към това безгрижно. Колкото и безпардонни да се някои играчи на пазара на горивата, те много добре знаят, какви могат да бъдат последствията, ако получат такова "публично признание". А че биха могли да "разтеглят" събитията в рамките на няколко години не би трябвало да им бъде упование, защото на този грешен свят има и лихви. А българските лихви не са от ниските ...

На второ място, ако бъде признато съществуването на картел, едва ли вносът на горива ще бъде вече толкова труден, както е бил до сега. От най-различни места чуваме, че имало големи трудности с вноса на горива. Да разбираме - трудности с вноса за юридически лица, които не са вътре в уговорката, която ни държи в топ четири на цените на бензина преди данъчно облагане в целия ЕС. Народният представител Мартин Димитров неколкократно повдига този въпрос, макар и в малко по-учтива форма от пишещия тези редове.

Е, след като се огласи започването на производство за установяването на картелно споразумение, дали пък картелиралите се ще продължат да са толкова безгрижни и дали вносът ще продължи да е толкова труден ? Аз съм готов да се обзаложа, макар и на скромна сума, че и цените ще се отхлабят и вносът ще се улесни.

Да, ама говорителят на КЗК в прав текст ни казва, че дори и утре да се обяви наличието на картел, "да не си правим илюзии", че веднага ще има промяна на цените. Ами тогава, защо издържаме такива институции като КЗК, ако самите те ни уверяват, че полза от интервенциите им ... няма да има. Същият въпрос ми беше зададен и от един крайно високопоставен държавен мъж, веднага след предаването, но последният не ме е упълномощил да го цитирам поименно. Пък и не е нужно да си на върха на държавната пирамида, за да те споходи подобен въпрос...

Всъщност, едва ли някой друг в КЗК би излязъл публично с подобна теза, но г-н Гаврилов явно е много смел човек. Подобна откровеност е похвална, но все пак нека и той да не си забравя инстинкта за самосъхранение в къщи - добричките му началници може да не оценят откритостта му.

И не на последно място, трогателно впечатление прави, когато "журналисти от кариерата" използуват клишета от рода на това, че действията на работодателите "са бесен профсъюзен популизъм". Научете се бе хора - АИКБ, АКАБ или БССИТ не са политически партии и не се борят за мащабни сегменти от народната любов. Ние сме освободени от необходимостта непрекъснато да се харесваме на избирателите. Ние защитаваме интересите на членовете си, а в случая техните интереси съвпадат с интересите на горе-долу цялата индустрия.

А пък ако не дай си Боже, някой от профсъюзите дочуе, че говорителят на КЗК е говорил за "бесен профсъюзен популизъм", можем само да гадаем на какво ще го обърнат г-н Гаврилов - на "бъз и на коприва", "на пух и перушина" или на "прах и пепел". Те в синдикатите много обичат да ги етикетират като "популисти". Току виж - занесли на говорителя на КЗК козунак и червено яйце за Великден ...

Горните нещица аз сколасах да ги "рекна" на г-н Гаврилов в открит ефир, но "думите отлитат - писаното остава". Нека говорителят на КЗК не се обижда - нищо лично няма в тези редове. Нито лично против него, нито срещу институцията КЗК, макар че последната има предостатъчно трески за дялане. Въпросът е, че "основателното подозрение" за картел на пазара на горивата, засега наистина е само подозрение. Да, подозрение, но МНОГО сериозно, ТВЪРДЕ подплатено с ясни индикатори и изобщо - ужасно основателно. И вместо да мислиш как да не си докараш на главата гнева на иначе влиятелното лоби на "нефтяници и газовици", добре е да се позамислиш, какво е да ти се разсърдят няколко милиона български граждани.

Публикувана в Гледища
Понеделник, 01 Февруари 2016 16:51

Има ли картел в цените на горивата?

В предаването „Здравей, България” по Нова ТВ Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Теодор Дечев посочи, че има не просто съмнение, а почти клони към убеждение, че е налице картел на горивата и че при тази ситуация КЗК или трябва да санкционира евентуален картел, или Марешки, който прави дъмпинг на пазара. Говорителят на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) обяви, че проверката има ли картел за цените на горивата ще приключи в най-кратки срокове, след като бъде получена поисканата вече информация от данъчните органи и от митниците. Интервюто предаваме с незначителни съкращения.

- Г-н Дечев, какви са причините да смятате, че много се бави комисията? И може би се съмнявате, че има картел, или не?
Ние не даваме оценки на Комисията точно в момента какво прави. В исторически план общо взето тя не е натрупала славата на голям борец срещу горивния картел. В момента смятаме, че тя има шанса да промени тази репутация. В момента има едни числа, които са ужасно категорични и ние сме ги цитирали.

-    Какви са те?
Един важен параметър е цената на горивата преди данъчно облагане, защото България е страна с може би с най-ниския акциз върху бензина и дизела. България е в първата четворка на Европа по цена на бензина преди данъчно облагане и в първата шестица след. Като кажем, че една държава като Дания е в първата тройка в света ясно е, че ние сме наистина много нагоре в класацията. Освен това, много показателно е, че цените и на бензина и на дизела преди данъчно облагане са забележимо над средната за ЕС. Това е едната страна на въпроса. Втората страна на въпроса е факта, че ние имаме най-ниския марж между най-висока и най-ниска цена - 0,18 на сто е маржа в България. За сравнение - за една широка група държави в ЕС, водена от Франция, маржът е 2,5 на сто. За Гърция, която е най-пазарно ориентирана що се отнася до горивата (бензин, дизел и пропан – бутан) – е 3,5. Така че виждате каква е разликата. Когато маржът е толкова голям, а цената преди данъчно облагане е толкова висока – възниква съмнение, което почти клони към убеждение, че има картел. Като прибавиме и казуса с г-н Марешки, който направи една нагледна демонстрация какво може да стане, ако някой не иска да бъде в картел, смятаме че уважаваната комисия защитава...

-    Вие  убедихте ли се като човек, който се занимава с бизнес и следи тези процеси, че това което прави Марешки е пазарно, а не е провокация, която не води до печалба?
Теодор Дечев: Нещата са много прости, ако Марешки играе пазарно, ако тези числа са верни, а те са верни - ако има картел, трябва да бъде наказан картелът, ако няма картел, то трябва да бъде наказан Марешки, защото прави дъмпинг. Едно от двете, но бездействие вече не е възможно, някой трябва да бъде санкциониран.

-    -    Дали има картел или играча от Варна прави дъмпинг и действа непазарно като подбива цените? Коя е истината?

Марио Гаврилов: Още е много рано да говорим дали има картел. Нека да приключим нашия секторен анализ и евентуално производство за картел след това. Между другото, за разлика от организацията, която представлява г-н Дечев, г-н Марешки подходи доста по-рационално и внесе при нас и ние работим още от преди Нова година по негови твърдения, че има картел в пазара на горивата. Работим на практика по всички текстове от Закона за защита  на конкуренцията за злоупотреба с господстващо положение. Нека да приключим нашия секторен анализ. Не знам защо от Асоциацията са решили, че ние работим много бавно. Ние работим по предишния алгоритъм, по който наскоро преди 2-3 години пак правихме секторен анализ. По предишния алгоритъм бяхме готови още преди Нова година да оповестим своите заключения. Досега ние нямахме право да оперираме с осигурителна и с данъчна тайна. След промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс такава възможност ни беше дадена и промените в закона влязоха в сила от 1 януари.

-    Без тази информация по предишния алгоритъм какво щеше да бъде заключението Ви?

Не желая преди да приключим окончателната си работа да оповестявам някакви междинни резултати. Но това ни дава възможност да погледнем на пазара от един друг ъгъл – не само да се основаваме на информация, която получаваме от участниците на този пазар, а да засечем и информацията, която имат държавните органи – данъчни и митници. Сроковете, в които ще приключим не зависят единствено и само от нас. Защото ние сме изпратили искане за предоставяне на набор от информация от тези институции. Когато получим тази информация аз имам категоричното усещане, че ние до максимум месец-два ще приключим окончателно нашия секторен анализ.

-    Толкова ли е трудно да се установи дали един единствен играч на една единствена бензиностанция не прави дъмпинг, в случая Варненския казус, щом има такова съмнение за картел или дъмпинг?

Теодор Дечев: Това е риторичен въпрос, защото за нас е ясно кое е по-вероятното.

-    Да, но все пак Комисията трябва да установи.
Марио Гаврилов: Първо, това, което цитират от Асоциацията не е коректно като цифри. В България се е установил един модел, в който търговците на дребно оперират с едни много сериозни отстъпки към крайните си клиенти и маржовете, които те цитират не са верни.

-    Има по-голяма разлика между най-висока и най-ниска цена?
Марио Гаврилов:Точно така, защото като отидете на бензиностанция на фирмата „Х” за лоялни клиенти се прилагат разнообразни по вид отстъпки, които намаляват финалната цена. Това, че цените са много близки е някакво съмнение, но не е достатъчно да се докаже, че има картел. Ние не можем да отидем в съда само на базата на основателни подозрения, които г-н Дечев има. Очевидно, че ние сме имали подобни подозрения, за да започнем 6-7 месеца преди да се появи Асоциацията в този казус. Нашият секторен анализ започва на 30 юни. Не мога да допусна да има такъв абсолютно популистки натиск върху Комисията.  Добре, ако комисията реши, че няма картел, значи ставаме неефективни, ако реши, че има картел -  сме ефективни. Нека г-н Дечев да каже, дали фирмите в неговата Асоциация имат личен интерес от нашето решение, защото има едни други асоциации, които биха могли да кажат, които имат конфликтни диаметрални интереси на Асоциацията.

Теодор Дечев: Всички фирми в нашата Асоциация, 6000 на брой, имат интерес да няма картел и да се приключи това безобразие с горивата. По този нисък марж ние не сме лидери в Европа. Ние сме лидери в един клъстер от 100 държави, а ЕС съвсем не се състои от 100 държави. АИКБ не е политическа партия и за популизъм не може да се говори.

-    А обвинението, че се взема определено решение?

Теодор Дечев: Ние не искаме КЗК да вземе точно решение, но бихме искали все пак това да стане в някакъв по-обозрим срок.
-    Кажете кога можете да се справите?
Марио Гаврилов: Веднага щом получим информацията от Митници и НАП, до месец-два максимум ще приключим. Чакаме тази информация, която за нас е изключително съществена. За първи път можем да погледнем този пазар от един друг ъгъл. Ние пет години се борихме, за да получим тази възможност да оперираме с тази информация и сега сме я получили. Иначе по стария начин, както беше преди три години, преди Нова година бяхме готови.
-    Пак ли щеше да е същото решение?

Не мога да Ви кажа, т.е. не желая да Ви  кажа, дали щеше да е същото решение. Искам да обърна внимание, че в други държави подобни секторни анализи траят с години. Ние бяхме готови за шест месеца. И не сме виновни за това, че промените в закона влязоха в сила от 1 януари.

Теодор Дечев: Аз бих се радвал всичко това да е така, но мен ме обезпокои силно една реплика на г-н Гаврилов. Той казва: „Не е вярно това за маржовете, защото има едни отстъпки”. Как мислите - при 15 стотинки отстъпка за покупка от 50 лева т.е. 15 стотинки за 20 литра грубо казано, каква част от стотинката е отстъпката на литър? И как това се отразява на маржовете, които не били верни? Тези уговорки, които непрекъснато се пускат, включително и през последните пет минути ни карат да стоим нащрек и да очакваме някаква неблагоприятна развръзка за всичкото това нещо. По тази причина, пак казвам,  ние няма да се явяваме на избори, така че не ни трябва в момента да спечелим обичта на публиката, но действително всички фирми, които потребяват горива са живо заинтересовани този въпрос да се изясни по един коректен начин.
-    Да не би да е битка между бизнес лобита?

Марио Гаврилов: От петролната асоциация могат утре да излязат с подобно писмо и да кажат, ако комисията постанови картел може да се случи това и това. Искам да разсея една много сериозна заблуда. Нали не си представя г-н Дечев, че ако утре, хипотетично, КЗК установи картел ще наложи едни бомбастични глоби и цените на горивата автоматично от 2 лева за литър ще станат 1 лев?
-    Не мисля, че някой храни такива надежди.
Марио Гаврилов: Така се получава.
Теодор Дечев: Това е интересен въпрос. Ако някой ми каже в очите и това не е журналист или обществена организация, а оторизираната институция, че злоупотребявам с монополно положение, сигурно бих се замислил за своето пазарно или непазарно поведение. Г-н Гаврилов тук ни убеждава, че регулацията е едва ли не толкова неефективна, че дори някого да го хванем по бели гащи, това ще отлежи в съда и дълго време няма да стане. Не подобава на говорителя на КЗК да ни „успокоява” по такъв начин. Ако Комисията постанови такова нещо, моето очакване е, че ще има резултат.

Марио Гаврилов: Резултат ще има, но нека обясним следното нещо. Имаме случаи на установени картели, при които са наложени глоби. Например за доставка на самолетни билети за държавната администрация. Тези случаи отстояват трета година в съда още на първа инстанция. Това не е довело до някакъв ефективен резултат в цените на съответния пазар. Това, което искам да кажа е, че ние ще постановим решение независимо от натиска на бизнес организации, на компании, които имат свои бизнес интереси, което се основава на доказателства. Защото едно са съмненията, друго са доказателствата. Ние също сме имали някакви съмнения, но трябва да докажем, че има картел, а не просто да имаме някакви основателни подозрения, както са формулирани в писмото от вчера.
Теодор Дечев: Дано действително да научим резултата, а какво ще последва е в ръцете на Всевишния.
-    И на Съда, както стана ясно от думите на г-н Гаврилов.

 

Източник: http://novanews.novatv.bg/news/view/2016/02/01/138087/%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D0%BB%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B5%D0%BB-%D0%B2-%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0/

 

 

 

 

Публикувана в Очи в очи

Банкерката Петя Славова претърпя провал в дело за клевета, заведено от нея срещу съпредседателя на партия „Свободен народ“ Теодор Дечев.Искът на бизнес дамата е бил за 50 000 лева. След тригодишни обиколки по съдилищата Теодор Дечев спечели на последна инстанция.
„Единствената санкция за Славова, която години наред е упражнявала психически тормоз над невинен гражданин, е това, че ще трябва да плати съдебните разходи“, обясниха запознати.


Теодор Дечев сподели, че не изпитва нищо друго освен умора и отегчение от случилото се. А случилото се е следното. През пролетта на 2012 г. ПП „Свободен народ“ даде пресконференция по повод на т. нар. „българо-катарски бизнес форум“, когато в делегацията, посетила Доха, бяха включени тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов и собственичката на „Инвестбанк“ Петя Славова.

Публикувана в У нас

Снимката с която съм украсил този текст и към която води линкът малко по-долу е използувана като илюстрация на статия в сайта „Силна България“, озаглавена: „Бареков: Връзката на Борисов с ДПС се корени в криминалното му минало“.

Публикувана в Гледища

На 18 юли 2014 г., се проведе среща между голям брой работодателски организации в България и ръководството на политическата партия „България без цензура“. Срещата се проведе в зала „Запад“ на сградата на Народното събрание. Сред представителите на ББЦ изпъкваха Николай Бареков, Рада Коджабашева и Светлин Танчев. От работодателите присъствуваха представители на АИКБ, БСК, БТПП, ССИ и на Съюз „Произведено в България“.

 

Първи беше поканен да вземе думата някогашният сружебен министър-председател и кмет на София, г-н Стефан Софиянски. Според Стефан Софиянски, „проблемът с КТБ трябва да се реши с оздравяването на банката. БНБ трябва да реши въпроса с оставането на банката. На времето, служебното правителство през 1997 г., реши въпроса с „Биохим“, където също беше възникнала тежка ситуация“.

 

Стефан Софиянски изрично подчерта, че „Народното събрание не е необходимо за решаването на проблема с КТБ. Трябва да се направи работна група в състав: представители на БНБ – представители на министерството на финансите (желателно е в групата да има и един заместник министър от МФ) – представители на КТБ. Групата трябва да разработи професионално решение на проблема“.

 

Софиянски беше категоричен, че „ресурси за преструктуриране на банката има и у собствениците и у държавата“.

 

След някогашния служебен премиер и кмет Стефан Софиянски се изказа и другият познат на публиката Стефан Софиянски - някогашният изпълнителен директор на застрахователната компания „Лев Инс“ и настоящ председател на ССИ. Той коментира, че малките и средните предприятия отново пострадаха тежко. Според него „България има достатъчно ресурси, а основен проблем е кризата на доверието“. Според него „трябват незабавни избори и съдздаване на стабилно мнозинство“.

 

Стефан Софиянски напомни, че „от ССИ първи предупредиха за КТБ. За случая категорично са виновни политиците. Те допуснаха огромни ресурси на общини и държавни предприятия да влизат в КТБ с нищожна доходност за вложителите, а със същите средства се даваха кредити с големи лихви“. Той продължи с това, че „институциите вече си противоречат с изявленията си за КТБ дори в рамките на един и същи ден. Необходимо е да се даде на обществото ВЯРНА информация за случващото се“.

 

Следващо по ред беше изказването на председателя на УС на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) – Васил Велев, който заяви:

 

Ние проведохме срещи с ГЕРБ, БСП и ДПС. Бихме се срещнали и с Реформаторския блок, а защо не и с „Атака“. В България няма финансова, нито икономическа криза. През месец май имахме ръст на БВП, ръст на износа и за първи път от толкова време насам имахме намаляване на безработицата. Борсите изобщо не се впечатлиха от евроизборите. Те обаче тръгнха стремглаво надолу през юни, когато станаха ясни измеренията на ПОЛИТИЧЕСКАТА криза“.

 

По отношение на предлаганата актуализация на бюджета, коментарът на г-н Васил Велев беше: „сигурно е добре да се вдигне лимита на дълга. Не е добре обаче да се използуват публични средства и ресурси за оздравяването на КТБ. Това би било приемливо ако имаше доверие между политическите сили. Такова доверие обаче няма. Неотдавна бяхме свидетели на оздравяването на банки, които са били в много по-тежко положение от КТБ. Банките в Кипър бяха в много по-трагично състояние, но бяха оздравени. КТБ трябва да работи и има такава възможност. Там са 8 – 10 процента от парите на България. Там са парите на цели сектори от икономиката. В момента, отбранителната промишленост има открит акредитив в КТБ за половин милиард долара. Затова подкрепяме предложението на КТ „Подкрепа“ за осигуряване на прозрачност и публичност при провеждането на оценките на КТБ“.

 

Васил Велев недвусмислено заяви, че „оценката на счетоводители, одитори и чиновници не е същата като на финансистите от по-голям мащаб. Това, което се прави в момента с КТБ е абсолютно погрешно. Добре е, че поне не се взе прибързано решение за КТБ, но не бива бавенето да продължава“.

 

Разгърналата се дискусия за съдбата на КТБ стана повод всички участници в дискусията да декларират липса на конфликт на интереси в случая.

 

След Васил Велев, становището си изложи Пламен Грозданов от Съюз „Произведено в България“:

 

В България икономическа криза няма. Макар и много бавно, страната излиза от кризата. Всичко ще зависи от това дали ще се преодолее политическата криза. Ако след изборите продължи тази котерийна борба, това няма да бъде търпяно от обществото.

 

Банковата криза е изкуствена. КТБ трябва да продължи да работи. Няма банка в света, която да издържи на атака като тази срещу КТБ. Политиците трябва да престанат с РАЗНОГОВОРЕНЕТО си“.

 

Тук в дискусията се включи Николай Бареков, който заяви в прав текст, че „банковата криза беше използувана за неморални цели от Бойко Борисов“. Във връзка с този му коментар, Теодор Дечев (АИКБ) отправи към Николай Бареков въпрос, свързан с мнението му за участието на България в Европейския банков съюз. Теодор Дечев напомни на Николай Бареков изказването на Иван Искров направено на откриването на учебната година в УНСС на 17 септември 2012 г., в което той отхвърля евентуалното членство на България в Европейския банков съюз:

 

Друг пример е свързан с лансираната неотдавна идея за т.нар. „банков съюз” в ЕС. БНБ принципно подкрепя задълбочаването на интеграцията и управлението вътре в еврозоната, в т.ч. фискален съюз, банков съюз, политически съюз, тъй като поради натрупаните съществени дисбаланси в еврозоната това вероятно е единственият път за нейната стабилизация. Ние обаче сме против присъединяването на България към банковия съюз на еврозоната на този етап. Когато се иска ограничаване на националната компетентност и прехвърляне на права, трябва да се говори и за отговорности. От обявените преди няколко дни предложения на Европейската комисия обаче става ясно, че едно присъединяване на България към така замисления банков съюз ще се сведе главно до едностранното прехвърляне на значителен национален суверенитет към Франкфурт и Брюксел, без обаче в замяна страната ни да получи нищо. Освен това заедно с единния надзор върви и създаването на обща схема за гарантиране на депозитите и обща рамка за преструктуриране на банките. Нещо, което липсва в настоящето предложение и все още не знаем как точно ще изглежда“. (пълният текст на изказването на Иван Искров на 17 септември 2012 г., може да се прочете на адрес: http://www.bnb.bg/PressOffice/POStatements/POADate/02_ISKROV_20120917_BG ).

 

От своя страна, Николай Бареков заяви:

 

Трябва да призная, че не само Искров но и Цветан Василев е правил изказвания в посока на отхвърляне на участието на България в Европейския банков съюз. Както се изразяваше баба ми, това очевидно беше правено със „задни мисли“. Както знаете, аз принадлежа към консервативната група в Европейския пърламент, където сме скептични към прибързаната федерализация на ЕС, но за банковия съюз мога да заявя, че лично аз съм катигорично „за“. Подкрепям участието на България в Европейския банков съюз“.

 

След като в зала „Запад“ беше „произведена новината“, че Николай Бареков подкрепя участието на България в Европейския банков съюз, думата беше взета от Бойко Недялков (АИКБ). Той потвърди неколкократно заявената теза за наличие на признаци за икономическо оживление и за изкуственият характер на банковата паника:

 

Работодателите започнаха да наемат нова работна ръка. Това е факт, така е и в ръководеното от мен предприятие. Паниката е режисирана. И медиите и политиците помогнаха максимално за раздухването на паниката. Политиците се държат жалко. Дано това жалко поведение спре. Това, което предприятията постогнаха на борсите за около една година, беше стопено на половина от политиците в рамките на няколко дин. Най-лошото е, че останахме без партньорско споразумение с Европа“.

 

Камен Колев (БСК) наблегна на нуждата от политическа стабилност и на някои от нововъзникващите рискове за българската икономика:

 

Нужна е политическа стабилност. Затова „Стандарт енд Пуърс“ ни понижи рейтинга. Аз съм съгласен с Васил Велев, че икономиката се оживява, но сега през месец юни възникват нови проблеми – блокирането на обществените поръчки. Ето, през май за първи път строителството тръгна нагоре от толкова време насам, но сега това може да бъде пресечено от блокирането на обществените поръчки. Каквото бизнесът постигна до месец май беше постигнато ВЪПРЕКИ политиците“.

 

Камен Колев (БСК) коментира и последните решения на ДКЕВР и станалата задължителна тема за КТБ:

 

Последните решения на ДКЕВР почиват на хипотетични пожелания. БСК предлага изпълнението на последните решения на ДКЕВР да се замрази. Относно КТБ – от БСК предложихме решение. (За предложението на БСК, можете да прочетете тук: http://www.svobodennarod.com/bulgaria/4790-%D0%B1%D1%81%D0%BA-%D1%81-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D0%B5.html )“. До ликвидация винаги може да се стигне. По-добре е в оздравяването на банката да участвуват и останалите търговски банки в България.

 

Главният секретар на БТПП, Васил Тодоров предпочете да говори за това, за което до момента не беше станало дума. Той подчерта:

 

Здравеопазването беше фокус на общата декларация на синдикатите и работодателите. Здравеопазването ще продължава да гълта още средства без видим ефект ако продължава сегашната политика. Не бива да се загърбват дабатите по енергийните поректи. Тези проекти по които има консенсус, трябва да бъдат защитени от политиците пред Европейската комисия. Много лошо е забавянето на преговорите по партньорското споразумение. Може иза него, г-н Бареков да напише едно отворено писмо …“.

 

Катя Ганчева от Съюз „Произведено в България“ още един път подчерта, че „бизнесът има нужда от спокойствие“.

 

В заключение, Николай Бареков пое ангажимент като член на Комисията по енергетика в Европейския парламент (той наблегна на факта, че най-много представители в тази комисия има от консервативната група) да съдействува всячески на развитието на българската енергетика и за информираността на бизнеса за актуалните тенденции в европейското законодателство. Той се съгласи с представителите на работодателските организации, че страната страда не от финансова или икономическа криза, а от развихрилата се политическа и институционална криза. Той се солидаризира и с многократно заявеното мнение, че КТБ трябва да бъде оздравена, а „който е виновен – да си носи наказателната отговорност“.

 

Николай Бареков изказа голямо съжаление за това, че най-вероятно партньорското споразумение няма да бъде подписано от това правителство. Накрая той даде думата на харвардския възпитаник Светлин Танчев от ръководството на „България без цензура“. Последният поздрави представителите на бизнеса заради усилията им и проявения стоицизъм през последните години. Той цитира примера с банката “JP Morgan Chase”която е била оздравена след като е имала загуби от над 2 милиарда долара.

 

Светлин Танчев коментира състоянието на българското здравеопазване с думите: „Здравната каса започна с 400 милона лева, сега е с 4 милиарда лева, а услугата не се е променила“. В заключение, Светлин Танчев също подкрепи участието на България в Европейския банков съюз.

Публикувана в У нас

В „Свободен народ online“ получихме писмо от г-н Недялко Недялков, който очаква от нас извинение за това, че сме му приписали „небивали измислици и клевети” в публикацията „Как Недялко Недялков и Мартин Радославов надуваха тиражите на в."Уикенд" - със секс, лъжи и пак лъжи”. Спазвайки правилата на журналистическата етика и зачитайки правото на г-н Недялков да защитава репутацията си, поместваме по-долу изцяло текста на писмото му като своеобразно право на отговор.

Публикувана в Кабаре