Обществото на писателите във Варна реши да изненада публиката с нестандартен литературен конкурс. Ясно е, че приятелите на словото, живеещи и пишещи край морето са решили да направят състезание, което да бъде откровено отрицание на досегашните конкурсни практики. За това, че нещата стоят точно така можете да се убедите сами.

Темата на конкурса е: "По думите ще ги познаете". След като куцо и сакато в милото ни Отечество се скъса да повтаря, къде с основание, къде по чисто папагалски, снобски и подражателски подбуди, че „Дела трябват, не думи“ (Апостолът на свободата може би се е обърнал в гроба, макар че не знаем къде точно е той), време беше някой да обърне внимание на думите. За да има дела, трябва да има и думи. Преди да се прави нещо, то трябва да се обмисли и обсъди. А за това са нужни на първо време думи, а не дела от типа „Бег на месте“, както пееше неподражаемият Висоцки. Впрочем, забелязъл съм, че тези на които думите им са нефелни и делата им не ги бива. За толкова време вече се понаучихме да различаваме празнословието от сериозното говорене, което води до някакви забележими последствия.

Мотото на конкурса е: „Спечели, за да дариш“. Наистина, на хората им омръзна от конкурси, създадени за да могат издателствата да си хвалят авторите или членовете на журитата да си лансират дипломантите, докторантите, изобщо научните питомци. Не че е лошо да се грижиш за хората, които си учил и изучил – напротив, но не е лошо да се забравя, че всеки автор е бил учен, обучаван и образован от някого. Но няма как всички педагози и преподаватели от средното и висшето ни образование да се озоват заедно в едно жури. Ако разбира се, не решим да проведем общонационален конкурс по интернет, в който да могат да гласуват едно 60 – 70 хиляди души, имащи отношение към преподаването на български език и литература.

Така че, идеята изглежда е правилна – може би дори и праведна. Като си спечелил – подари на публиката отличеното си произведение. Или нещо друго, което би било приемливо. Какво ? Зависи от въображението на победителя, а може би и на публиката. Така или иначе, това не е конкурс от който да спечелиш хиляда лева …

Условията на конкурса са както следва:

Без ограничения за обем на текстовете (но все пак - да отговарят на критерия за литературен разказ). Покана за участие имат автори от всички възрасти. Разказите да не са публикувани, награждавани и / или издавани в книга.

Срок за провеждане на конкурса: 21 февруари - 11 май 2016 г. Адресът, на който да се изпращат текстовете е: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. , като това трябва да стане до 11 май включително.

От участниците се изисква: Заедно с текстовете (в същия файл) да изпращат свои данни: три имена, телефон, адрес. Препоръчително е да се приложи и кратка биография: какви издадени книги има авторът, какви други публикации има (ако има такива, разбира се…). Творбите ще бъдат оценени от жури, съставено от членове на Общество на писателите във Варна.

Петима от участниците ще бъдат отличени. Творбите им ще бъдат публикувани на страницата на Обществото www.varnawriterssociety.net. Като вземем пред вид мотото на конкурса, повече от естествено е, че награден фонд липсва. Организаторите ясно предупреждават, че „за сметка на това всички автори, престрашили се да участват, не само че няма да получат награда за своя номиниран текст, но ще трябва и да ... Дарят“.

Пак от организаторите идва твърдението, че тази идея „не е нахална“. Тя не била и от вчера. Още при основаването на Общество на младите писатели във Варна се е създала традиция – всеки път да се четат авторски текстове, след което да се гласуваме за най-добро произведение и победителят … да черпи.

Както казват инициаторите (един от тях е и нашият съжител в блогосферата, писателят и блогър – Теодор Иванов, www.kobata.blog.bg): „Целта беше не да придаваме парична или друга тежест на словото, а да подчертаем, че така или иначе се раздаваме пред белия лист, защо да не го направим особено в момент, когато сме заслужили достатъчно внимание. И ето как се роди идеята. Да оставим настрана традицията да се дават награди. Всеки автор добре знае какво означава писането и коя всъщност е най-голямата награда за него. Все пак има моменти, когато словото наистина се оказва мисия“.

И пак според организаторите, „после идва интересното“ – победителите ще трябва да намерят училищна или читалищна библиотека, творчески кръжоци или празни етажерки за книги в някоя планинска хижа, читалня в село или град, заведение и другаде, където да дарят определен брой книги на съвременни български автори (издадени след 1989 г.). Печелившият проект за Варненската библиотека. Победителите в конкурса биха могли да дарят книга и на нея, но по-добре да не чакат осъществяването на победилия проект. Снимка: Дарик радио – Варна.

Ясно е, че целта на цялото упражнение е да се привлече внимание към съвременната българска литература, която определено не може да се издържа от какъвто и да е награден фонд. Но, според организаторите, тя „може да бъде забелязана, тъй като от години тя си остава с най-силно подчертан акцент в областта на духовността. Спечелилите ще бъдат нейни говорители“.

Слава Богу, варненското Общество на писателите нямало намерение да остави своите лауреати сами да се справят с дарителската задача, а щяло да им помогне с кампания за набиране на книги от съвременни български автори. (Авторите не уточняват, дали всички книги на хора, имащи се за съвременни български автори могат да се използуват в кампанията, но явно нещата са оставени на добрия вкус на доброволните участници в начинанието).

Все пак, за да има и някаква персонална полза от участието им за отличените автори, Обществото на писателите щяло да ги покани на литературно четене, където те да представят своите творби и цялостно творчество. Мястото подлежи на допълнително уточняване.

Обществото на писателите – Варна е убедено, че ще има много участници в конкурса и от сега им желае успех!

Публикувана в У нас

От няколко дни не мога да ям и да спя. Чета, слушам, гледам, скърцам със зъби и едвам се удържам да не се влея и аз в говорилнята на едро. Мислех, че ще успея да издържа в мълчание, докато нещата се прояснят, а след това ще излея всичко, което премислих и чувствах през цялото време. Само че работите продължават да се усложняват, забъркват се нови лица и обстоятелства, събуждат се нездрави обществени настроения, и се опасявам, да не би в един момент да се докараме до събития, от които ще се срамуваме поколения напред.

Публикувана в Гледища

Разговорът с г-н Теодор Иванов беше проведен в „ти“ форма, защото всяка друга би породила основателен присмех от страна на запознатата публика.

 

Как усети, че писането е твоето призвание. Имаше някакво силно желание  да пишеш, да разказваш или разбра, че си орисан за писател и разказвач по някакъв друг начин?

Публикувана в Очи в очи
Петък, 09 Май 2014 16:00

ЦЕНТЪРА ГО НЯМА...

И все мисля, че отдавна съм си научил всички житейски уроци по трудния начин, че никога повече няма да правя безсмислени неща, и пак току нещо прибръмне покрай олисялата ми главица и се озова до ушите в киреча.

Публикувана в Гледища
Неделя, 16 Март 2014 14:21

Страната на кимаджиите

Преди време писах статия за български седмичник, в която изрисувах скудоумието на един български министър и мимоходом направих ретроспекция на няколко трагични случаи от нашето съвремие.

След това излезе от печат и книгата ми „Заличаване”, която изобилства от подобни черни истории от близкото минало.

И много пъти ми се налага да отговарям на въпроси от типа на: „Защо се случва всичко това?”... „Как нищо не се промени в тази България?”... „Защо не се учим от грешките си?”...

Публикувана в Гледища

През годините на прехода се утвърди клишето, че на пазара няма място за качествена литература, че книгоиздаването е в криза, че интелектуалците издъхват на фона всеобщата бездуховност. Без да се отричат изцяло тези твърдения, не можем да не отбележим, че през годините те бяха многократно опровергавани от различни български автори и издателства. Няма да цитираме имена, за да не се подпали някоя поредна враждебна фейсбук дискусия, както тази около достойнствата на личността на г-н Георги Господинов.

Публикувана в У нас