Ако се замислим, ще открием, че от така наречения “ЦУМ гейт“ има ползи дори и за средностатистическия електорат. Защото е ясно, че за онези, от големия бизнес и политика, дето обитават горните слоеве на атмосферата, гейтът е много ценен. Или поне за тази част от тях, която го е „продуцирала“, за да притисне в ъгъла другите.

 

Но и за пъплещите по земята, под облаците, хорица има ефект. Всеки един от нас може спокойно да освободи психическото си напрежение, използвайки класическия метод на ругатнята по адрес на „онези дето само си въртят далаверите, без да мислят за народа“ (или нещо от този род). Облекчението е почти същото, като това да налагаш боксова круша с лика на шефа.

 

Внимавалите в часовете по литература в училище може и по ерудирано да интерпретират „ЦУМ гейт“, припомняйки си заключението на бай Ганя по време на гостито му у Иречек – „Маскари са до един“, с което той демонстрира един лаконичен, но изключително съдържателен прочит на политическата конюнктура по онова време.

 

И е напълно прав, макар да бистри политиката с Иречек преди повече от 120 години. Поредният „гейт“ ни напомня, че кафето в бившия Централен универсален магазин е ежедневие, само дето за другите „кафета в някой кабинет“ не научаваме. Защото обитаващите горните слоеве на атмосферата решават кое да покажат и кое – не.

 

Разбира се наивно е да мислим, че осветляването на някое и друго „кафе“ е заради обществената полза и интерес. Всичко е като в махленската свада – важно е кой пръв ще удари. Останалото е въпрос на инерция, или казано с други думи в контекста на днешния ден – на логистика, пропаганда и медийно отразяване.

 

Незначителен факт, тъй като е ясно, че не това е била целта му, е как „ЦУМ гейт“ почти затъмни темата за скока на газа, на водата, на парното, евентуално на тока. В случая виновна е не триадата, дето е пила кафето, а вроденото ни неутолимо воайорство. Стига някой да се сети да нарече нещо „тайно“ и ние забравяме студа и се навеждаме към ключалката.

 

Но сега един въпрос, връщащ ни към реалността – ще успее ли БСП да си направи пълно и смъртоносно харакири, или само ще прокърви за кратко.

 

Тази дни се очаква да имаме редовен кабинет и както се казва да започне нормалният политически и управленски живот.

 

Очакванията са двойната коалиция, или може би – четворна, ако възприемем обединените патриоти като три партии, да имат много силна опозиция в парламента. Какви са обаче вероятностите, докато министрите се закълнат, а Народното събрание започне същинската си дейност, тази силна опозиция да се самоубие ритуално, замервайки се със скелети и икономически досиета?

 

Но дори и това е твърде частно и тяснопартийно зло, на фона на голямата тиня, в която ни вкарват подобни „гейтове“.

 

Демокрацията, която разни авторитети твърдят, че вече сме били постигнали, означава „народовластие“. То пък се проявява най-пълно и осезаемо по време на различните видове избори.

 

Ако съдим обаче по активността, се оказва, че демокрацията ни е плачевна. А „ЦУМ гейт“ постави поредно камъче в грамадата, затрупваща „народовластието“. Защото при всички положения, ще отблъсне едни хора, повярвали и гласували за едни политици, част от които предстои да бъдат облени с лайната на скелетите и икономическите досиета (не е важно заслужено или не). Важното е, че отборът на пасуващите и негласуващи ще набъбне. И никой не може да ги вини, защото отвращението и погнусата са човещини.

 

Страшно престъпление е когато хем не можеш сам да управляваш живота си, хем ти отнемат желанието да делегираш на някого това свое право (перифразирайки управленския ни модел според Конституцията).

 

Другата вероятност е да сме още в самото начало – в романтичния и розов период от демократичното ни битие. Да ни държи здраво измамното опиянение, че живеем по силата на свободната воля. Тъпо.

 

И ме подсеща са един позабравен стих на Миряна Башева – „С приспивен Микроземетръс / Дежурните се забавляват“ („Аз съм футуролог“, http://liternet.bg).

 

Излишно е да уточняваме коя е „опитомената Галактика“.

Публикувана в Гледища

Интервю на премиера Бойко Борисов във вторник сутрин (пред "Медиапул") в съпровода на два телевизионни гастрола - на зам.-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов (пред Би Ти Ви) и на главния прокурор Сотир Цацаров (пред БНТ), потвърдиха за публиката, която все още е имала съмнения, визията на лидера Борисов по основни въпроси:

- Да се управлява стабилно България днес означава да се приеме безусловно, че над един човек е само небето и той е главният прокурор;

- Законите са досадна формалност за стабилността, министрите са пионки на шахматната дъска, нормално е обществените поръчки да се спират и пускат според възникващите спорадично и неясно от какво мотивирани желания на един човек;

- Враговете на така съществуващата стабилност са председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов и на Софийски градски съд (СГС) Калоян Топалов. Борисов изрично подчертава "Остава само ВАС" (оглавяван от Георги Колев - бел. ред.). "Това, което истински ме тревожи, че все повече съдии се обвързват с една друга политическа сила. С ДСБ." На въпрос кои съдии и съдилища, премиерът отговаря: "ВКС в лицето на Лозан Панов и СГС. От трите големи съда остава само ВАС. Те се ръководят от хора, които не се крият, че са близки с определени медии и определени хора."

- Премиерът се страхува да не би случайно депутатът от ДПС Делян Пеевски да помисли, че той, Бойко Борисов, смята  да му стори зло, като му спира обществените поръчки. ("Но ето, нито веднъж в това интервю с нещо не съм го обидил. Казал съм само това, че когато има поръчка, която може да бъде направена по-добре и да бъде защитена публично, аз съм длъжен да го наложа. Но такива са много, много бизнесмени. Като Пеевски.")

Ако смогнем да се проврем през възлите от взаимноизключващи се съждения и съмнителни твърдения в интервюто на премиера, можем да заключим:

Потвърждение и лична гаранция от премиера, че реформа на прокуратурата няма да има. И коментарът можеше да свърши тук.

Но Цветанов заслужава внимание заради придобития кураж след оправдателната присъда и почерпеното вдъхновение от своя вожд, след което и той смело посочи виновните. Така се стигна  до трагикомичното представление в ранната сутрин, поднесено от триото на властта: Цацаров нападна съдиите, че не осъждат; Цветанов ги нападна, че осъждат (макар че те го оправдаха) и оневини Цацаров (макар че той уж го обвини); а Борисов се увъртя във вихъра на жалки противоречия: никой не можел да подчини съда и прокуратурата, обаче Панов и Топалов са зависими от ДСБ (макар че първият  бе предложен и подкрепен от независимите Георги Колев и Цацаров).

Изводът: Катарзисът се отлага, картите са  на масата, врагът е посочен, главният прокурор целият в бяло, командата е дадена - бой по смутителите.

И това бе обявено от най-високо - Борисов одързостява  Цацаров и противниците на реформата да се разправят с всеки осмелил се да посочи произвол, незаконни и поръчкови решения, търговия с влияние, и изобщо събития и действия не само в съдебната власт, но и в държавата, които не съответстват на тяхната визия за правомерно и неправомерно, за морално и неморално. Така всеки опит за прозрачност, всяко искане на проверка и отчет, всяка легитимна обществена претенция за  законност и почтеност в управлението на съдебната власт и във воденето на делата дори, ще бъдат вече "легитимно" смазвани. (Имат санкцията на вожда-премиер -  какъв закон, каква конституция, какви пет лева, опозиция няма, а медиите, които казваме всичко това, сме изначално квалифицирани като врагове. Без аргументи.)

Защо Борисов даде този безпрецедентен картбланш на главния прокурор?
И защо си позволява дори да заблуждава несведущата публика, че главният прокурор щял да се отчита пред парламента веднъж годишно, понеже сме били парламентарна република? Промяната в конституцията не задължава Цацаров, напротив - оставя главния прокурор сам да решава дали да удостои избраниците на парламентарната република с благоволението си, или да ги игнорира.

Хипотезите са три:

- Поети ангажименти от Бойко  Борисов, от които той не може да отстъпи при никакви обстоятелства. Ако това е вярното допускане, ангажиментът е свързан с КТБ - да не се пречи на разпределението (грабежа) на остатъците и да не се търсят отговорности нито за миналото, нито за предстоящото - че хазната ще плаща милиони на американски адвокатски кантори по делата, които вече се водят срещу България в чуждестранни  съдилища. Няма друг казус, по който главният прокурор толкова ясно, дефинитивно да е показал, че е заел страна и че мачът е свирен в полза на Пеевски. А точно по този казус и председателят на ВАС облече тогата, за да отреже акционерите в спора им с БНБ/Пеевски. Оттук и стриктното придържане към "реалностите" във височайшата оценка на Борисов по въпроса за независимостта - те са независимите - прокуратурата и ВАС! Оттук и стриктното спазване на омертата от Борисов - нито дума срещу Пеевски.
- Втората хипотеза, по-безобидната: опасения, че ДСБ ще се обособи като самостоятелен играч. А това е неприятно, не че плаши, но просто дразни. И като застанеш до всевластния главен прокурор, най-елементарно показваш на малкия досадник кой диктува музиката.

- Третата хипотеза - задават се избори. А избори се печелят не само със сговорчиви, а в случая подчинени служби за сигурност (чрез Цветанов като шеф на вътрешната комисия и премиера като техен върховен надзорник). Без гаранциите на прокуратурата Бойко Борисов не смее да тръгне на избори. Сделката е потвърдена: от него гаранцията за безграничната власт на главния прокурор, от главния прокурор гаранцията за необезпокояваната власт на Бойко Борисов, ако се наложи -  и чрез независима от него разправа с враговете му - той няма да има нищо общо, той няма да си цапа ръцете.

(Аз имам и своя, четвърта, свръхсубективна и самотна хипотеза: дали премиерът осъзнава сериозността и дълбоката и тъмна опасност, включително и за него самия,  на това, което  ни разкрива като свое убеждение...)

Но да не се отклоняваме с глезотии: врагът, да повторя акцента на Борисов, е посочен, фронтът е очертан, зарът е хвърлен, войната е обявена.

За разлика обаче от избора на римския император и войската му пред Рубикон, за когото връщане назад е нямало, пред Бойко Борисов връщане назад може да се наложи. Каквато и безпределна власт да обладава Цацаров, твърде брутално ще трябва да я използва, за да резне надигащите се глави на дисидентите сред гнилата и воняща от поръчки, конюнктура и произвол прокурорско-следователска система тип "Пепи Еврото", която мнозинството на ВСС със зъби и нокти опитва да опази. А и големите телевизии вече не крият смелчаците, хората виждат и научават неща, които пропагандата на медийната империя "Певески" не може да заглуши. Няма да помогне и примитивният популизъм на прокурорски акции и кампании, предназначени да погалят слуха на широките народни маси (като последната обявена проверка, и то от Върховната прокуратура, кой е възнамерявал да подмени в учебниците по история думата "робство" с "османско присъствие"... Какво грандиозно и достойно прокурорско занимание - кой казва, че Борисов бил най-големият популист).

А социологическите анкети отбелязват макар и лек отлив на народна любов и разбиране към "неумолимите обстоятелства", които държат премиера и показват, че хората не вярват само на няколко спрени поръчки. И нищо чудно на Борисов да му се наложи да балансира в по-майсторска схема на зависимостите, отколкото тази, която чистосърдечно ни разкри в интервюто си.


Източник: http://www.dnevnik.bg/analizi/2016/03/09/2719397_vlast_bez_granici_za_glavniia_prokuror_potvurdeno/

Публикувана в У нас
Понеделник, 29 Февруари 2016 15:20

Докато ни занимаваха с куршума за Борисов

Заплахата за убийство на премиера Борисов замъгли два скандала, които можеха да послужат за разкриването на свръхважни истини за България. Дали историята с покушението не беше всъщност умишлена информационна димка?

“Ни най-малко не съм притеснен. Най-малко като събереш близо 3 милиарда от контрабандистите… Като спреш за 1,7 милиарда поръчки, като всеки ден уволняваш като днес в Агенцията за бежанците…”. Така премиерът Бойко Борисов коментира заплахата за убийство. “Всеки да си поеме кръста”, заяви още той и предупреди, че повече на подобни въпроси няма да отговаря, защото детето му се плашело.

Заканата за ликвидация на премиера съвпадна с няколко събития. Първо, с уволнението на директора на Агенцията за бежанците, когото незнайно защо Борисов замеси в цялата история. По-интересни обаче са другите два сюжета - поставянето на държавна охрана за скандалния депутат и неуспял шеф на ДАНС Делян Пеевски и купищата нарязани документи, свързани с аферата КТБ, които незнайно как се озоваха в кофа за боклук.

Кратка хронология на събитията

Всъщност, поредността на събитията е следната: денят е понеделник, 22 февруари, точно седмица след като премиерът започна демонстративно да спира обществени поръчки с огромни публични капитали - заради съмнения, че са свързани с фирми на Делян Пеевски и Валентин Златев.

По обед лично главният секретар на МВР Георги Костов свика извънреден брифинг, на който съобщи, че с ръководителите на ДАНС и НСО са взели решение да назначат държавна охрана на Пеевски. Причината била, че разследвайки неуспешния атентат срещу Алексей Петров, службите се „натъкнали” на готвено покушение срещу депутата от ДПС. Тук можем да обобщим само, че мистични наемници за втори път не са успели да преминат към осъществяване на пъкления си план за покушение.

Два часа по-късно следователят Бойко Атанасов, който в серия от интервюта заяви, че главният прокурор Сотир Цацаров използва "шпиц команда" в столичното следствие, за да оказва политически натиск, откри голямо количество материали по делото "КТБ", изхвърлени в контейнери за смет до сградата на следствието. И ги показа на журналисти.

Междувременно сред журналистическата гилдия се носеше слух, че е получена по холивудски отиграна заплаха за живота на премиера. Неофициалната информация гласеше, че става дума за писмо, получено в Министерски съвет, което съдържа снимка на Борисов и патрон. Адресът на плика пък бил изписан с изрязани от вестници букви - за да няма почерк.

Медийната димка

След тези събития, повдигащи изключително много въпроси, министър-председателят се появи публично, за да потвърди, че има недоброжелатели, които искат смъртта му. Като причини посочи предотвратената контрабанда и уволнените чиновници. Новината гръмна във всички медии, а героичната му поза на баща на нацията, готов да плати с живота си за добруването на народа, веднага бе възпроизведена с охота от редица издания. А смелостта му на фона на смъртната заплаха само допълни богоподобния му образ. И така всички останали новини изчезнаха от публичното пространство. Например информацията за поредното покриване на кражбата КТБ. Според следователя, алармирал медиите, нарязаните с шредер доказателства по аферата са описи от разпити и други документи, сред които договори за продажба на дружествени дялове. Да, потресаващата гледка намери място в информационните емисии, но доста след патрона в плик, надписан с изрезки от вестници.

Държавната охрана на националното богатство в лицето на Делян Пеевски също бе изтикана назад в потока от новини. На следващия ден (вторник) сутрешните блокове продължиха да се занимават с холивудския сценарий за заплахата срещу премиера и неговата неустрашимост.

В тази ситуация почти нито една медия (с едно, две изключения) не се занима с наложителните питания, които не просто илюстрират аферата КТБ, а буквално разкриват модела на работа в държавното обвинение. Най-важният въпрос дори не е за публичните пари, потънали в бездната КТБ. От съществено значение е да съумеем да разберем модела на работа в прокуратурата. А той е доведен до водевил.

Водевилът

След разкритията за “шпиц команди“ (с които следователят Бойко Атанасов потвърди теорията за „опраскването“) няма как да не си помислим, че разследването на нарязаните документи, покриващи огромна по своите размери кражба, по всяка вероятност ще бъде забулено. На този фон медиите трябваше да зададат въпроса: кой може да проведе безпристрастна проверка, която да стигне до истината? И дали това може да се очаква от проверка, назначена от главния прокурор и извършена от негови подчинени?

Отговорът не закъсня - ден по-късно от обясненията на Сотир Цацаров стана ясно, че нарязаните документи всъщност не били нищо особено. Дали обаче думите на главния прокурор имат значение след разкритията на следователя и дали акуратното рязане не е дело на някого от “шпиц командите“? Това са все въпроси, които бяха изместени от заплахата за покушение срещу Борисов.

Политическият екшън, скроен с изрязани от вестници букви, измести от обществения фокус и причинно-следствените връзки около държавната охрана за Делян Пеевски. Дали това решение е било взето заради реална заплаха за живота му - или държавата просто демонстрира, че депутатът ѝ е важен? Ако е второто - за кого е предназначено това послание на държавната машина? И дали то има връзка с Турция, където съмненията за българска контрабанда, в която е замесен неуспелият шеф на ДАНС, стават все по-големи? И не на последно място - как се допълват сюжетите около Пеевски и КТБ и каква е ролята на опраскващите „шпиц команди” в този театър?

В крайна сметка всички тези въпроси останаха незададени, а отговорите им все така се въртят в кръга на догадките. Но можем да направим едно предположение: след като премиерът Борисов така самоотвержено покри важните новини от седмицата, които можеха да послужат за разкриването на скандали, разтрисащи основите на българската държавност, неговото лично участие в тях изглежда много вероятно. Сцената с куршума и изрезките от вестници само подсилва тази хипотеза.

 

Източник: http://www.dw.com/bg/%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%85%D0%B0-%D1%81-%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%88%D1%83%D0%BC%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%B2/a-19072319

Публикувана в Гледища

Публикуваме коментара на бившия правосъден министър Христо Иванов от профила му във "Фейсбук", направен след искането на ГЕРБ и Реформаторите за оставка на Висшия съдебен съвет:

В акт на върхово безочие управляващите търсят с кого да си измият ръцете за доклада на ЕК и да спасят Цацаров.

Очевидно не са успели да постигнат достатъчно редакции в текста и се провалиха в опита с предварителното му манипулативно представяне за позитивен в кореспонденция на БТА, разтръбена от БНТ и Пеевските бухалки (Труд: „Брюксел нежно ни критикува”). И сега очевидно трябва да се посочат виновните. Това са ВСС (и конкретно тези, които правят скандали в него, като се обаждат) и предходният министър на правосъдието (т.е. аз). Сценката се разиграва преди обявяването на доклада утре, за да не се стигне изобщо до неговото прочитане.

Защото ако го прочетем, ще видим следното. ВСС е критикуван за действията на Цацаровото мнозинство. Действията на реформисткото малцинство получават очевидна подкрепа, безпрецедентна за такъв документ.

ЕК критикува онези, които се съпротивляваха на проверките по скандала Ченалова-Янева, които опитваха да използват дисциплинарни производства, за да запушат устата на опозицията в съда, които замазваха ситуацията в Софийски градски съд, които години наред се правеха на неразбрали за проблемите на софтуера за случайното разпределение и после отказаха твърдо да се провери кой се е възползвал от неговата незащитеност: това е мнозинството, водено от г-н Цацаров. Малкото похвали са свързани с работата на малцинството (опозицията на Цацаров, водена от Калин Калпакчиев и Лозан Панов): ЕК изрично хвали съдиите, които са подкрепили реформата (Цацаров и мнозинството бяха против с всички средства) и които са набрали смелост да говорят за проблемите (разбирай „правят скандали и показват смсите на премиера”). Очевидно, онези, които във ВСС водиха трудна борба ("скандали") срещу всички критикувани от ЕК (без)действия на мнозинството, получават подкрепата на ЕК. На тези хора трябва да се изкаже огромна благодарност, а не да им се искат оставките.

Другата област на тежки критики е работата на прокуратурата. Когато в средата на мандата на Сотир Цацаров ЕК иска международен одит на прокуратурата (нещо, срещу което той се бори със зъби и нокти при съставянето на Стратегията за съдебна реформа), това е най-близката до неговото бламиране позиция, която Комисията може да си позволи без да организира военна операция в България.

Общото в критиките към мнозинството във ВСС и към прокуратурата е персоната на Сотир Цацаров. Явно в ролята на персоналнен гарант за това, че в България няма да има реална борба с корупцията като в Румъния (какъв ужас, нали!). Ако някой трябва да си подава оставката, това е той. Кризата със съдебната реформа се случва заради отказа на Народното събрание да пристъпи към реформа на прокуратурата и да ограничи безконтролността на главния прокурор. Нещо, което става достатъчно ясно и от доклада на ЕК. Вместо това и днес парламентът доказва, че ние живеем в прокурорска република и поради това мнозинството се опитва да спаси тази основна за конструкцията на олигархичния ни режим фигура.

Колкото до критиката към мен – сред малкото позитиви в доклада на ЕК са изработената от моя екип Стратегия, подробно и позитивно описаните основни положения от нашия ЗИД на ЗСВ, настоятелността ми да инициирам дисциплинарни производства пред ВСС и да обжалвам отказите му за образуване, да искам проверки по скандалите, въпреки съпротивата на Цацаровото мнозинство, винаги подкрепено от пропагандната машина на Пеевски. Привеждането на ЗИДЗСВ към измененията в Конституцията е въпрос на двудневно редактиране на готовия законопроект.

ГПК и НПК изобщо не са във фокуса на ЕК. МП изработи по няколко изменения в ГПК и НПК в области, за които има ясна необходимост. Отвъд това, призивите за някаква мащабна промяна в практически чисто новите ГПК и НПК никога не бяха подкрепени от конкретна концепция и целяха единствено да се подмени реформата на ВСС с нещо (каквото и да било!) друго, без да се държи сметка, че отново може да доведе до накърняване на човешките права и справедливия процес. Не допуснах да се правят авантюри с процесуалните ни кодекси. Да обясня само с един пример – как точно и в чий интерес ще премахваме формализма на НПК без да сме реформирали прокуратурата и да сме я подчинили на върховенството на правото?!

Няма да се получи замазването.
Уважаеми г-н премиер, уважаеми депутати от мнозинството, или реформирайте из основи прокуратурата и премахнете безконтролността на главния прокурор, включително с нови изменения в конституцията, или се гответе за процедура по чл. 7. Този доклад достигна максимума на онова, което ЕК може да направи в рамките на мониторинга и с подобни куци сценки няма да промените фактите. А те са очевидни за все повече хора в България!

 

Източник: https://www.facebook.com/hristaky/posts/10207737013156165

Публикувана в Гледища

Юлий Москов, журналист, главен редактор на вестник „7 дни спорт”, в разговор с Илиана Беновска в ефира на „Радио К2”, заяви позиции по следните теми:

 

Приетата от Министерски съвет актуализирана стратегия за съдебна реформа.

    Юлий Москов заяви, че преди да се отговори на този въпрос трябва да се изясни какво представлява всъщност съдебната система в България и даде пример с делото за убийството на Андрей Луканов. „Обвинените за убийството на Андрей Луканов бяха оправдани от съда не защото не са го убили, а защото били изтезавани по време на разпитите от полицаите, а полицаите бяха оправдани, защото не са изтезавали, разбирате ли този абсурд”, попита журналистът. На въпроса на водещата как с помощта на стратегията за съдебна реформа можем да се справим със задкулисието в съдебната система и влиянието в нея на властимащите, Юлий Москов отговори, че е наивно да мислим, че с каквато и да било реформа ще прекратим категорично влиянието на властта, олигархията и чуждите сили, въпросът е те да бъдат намалени до поносими нива.

Публикувана в У нас