Как се злоупотребява с "Възродителния процес"

Герои ли са жертвите на престъпния „Възродителен процес"? А може би дори мъченици? Какво цели ДПС като се опитва да употреби политически паметта за печалната „Голяма екскурзия“? Мнения на трима експерти.
Вторник, 12 Януари 2016 11:28 Публикувана в Свят Прочетена 371 пъти
Как се злоупотребява с "Възродителния процес Как се злоупотребява с "Възродителния процес

Парламентарната група на ДПС поиска събитията, свързани с престъпния „възродителен“ процес от 1970 до края на 1989, да получат своята историческа оценка. „Убедени сме, че такава оценка ще има и тя ще обяви всички жертви за герои на българската демокрация, а свързаните лица с процесите – за пионери на най-новата ни демократична история“, заяви новият председател на движението Мустафа Карадайъ.

Безспорно трагичните събития, свързани с опитите на режима на Тодор Живков да създаде единна социалистическа нация в НРБ, заслужават повече и по-задълбочени изследвания за мястото на диктатурата на БКП в класацията на най-кървавите и срамни престъпления на световния комунизъм. Но поисканата в декларацията на ДПС „историческа оценка“ е отдавна известна: събитията (от първите опити за асимилация на помаците през 60-те години на миналия век до кулминацията на „Възродителния“ процес - тъй наречената „Голяма екскурзия“ през лятото на 1989) се определят от повечето изследователи като безмилостно етническо претопяване и прочистване, съпроводено с кървави разправи с всяка съпротива.

Апологетите на развития социализъм обаче твърдят, че не всичко е било толкова зле за малцинствата в НРБ. В районите със смесено население са били направени значителни стопански и социални инвестиции, турски е изучаван в училищата, на турски са печатани вестници и книги. Младежите от районите със смесено население пък са влизали с привилегии в университети и институти. Някои си спомнят и една популярна сентенция през „добрите времена“ за малцинствата: „В България е най-добре да си футболист или турчин-комунист“. На този фон съвсем резонно възниква въпросът дали етническият мир в НРБ и "доброто" отношение на БКП спрямо малцинствата щяха да бъдат опазени, ако режимът на Живков не беше посегнал на имената и етно-религиозната идентичност на турци, помаци и цигани?

Медът и жилото на БКП

Експертът по етно-религиозните въпроси Михаил Иванов е категоричен, че всички културни и образователни привилегии за хората от смесените райони са били отнети още през 70-те години на миналия век. „Действително е имало обгрижвана върхушка и сред малцинствата. Но също така е показателно, че членове на БКП, в това число активни борци против фашизма и капитализма, а също и сътрудници на Държавна сигурност (ДС), на много места застават начело на борбата срещу преименуването и забраната да се говори на турски език", казва Иванов. Типичен в това отношение е зверски потушеният с танкове бунт в сливенското село Ябланово, продължава той. Там кметът и партийният секретар на селото, заедно с известен „активен борец“, се възпротивили на официалната линия и оглавили протеста на местните хора.

В кабинета на Милко Балев в ЦК на БКП Иванов открил документираните показания на ученичките Несрин и Гюлтен, които създали организация за борба с българските „възродители“, наречена от тях „Млада гвардия“ - по примера на едноименната група за съпротива в окупирания от нацистите Краснодон по време на Втората световна война. „Изтръпнах. В съзнанието на двете момичета образът на българските „възродители“ е съвпадал с този на нацистите“, казва Михаил Иванов. Той смята, че отношението към жертвите на „Възродителния процес“ трябва да бъде същото, както към падналите във войните за освобождение и обединение на България. „В този смисъл декларацията на ДПС трябва да бъде подкрепена. Заедно с това трябва да се знае, че за 27 години движението можеше да предложи за държавни награди хора с големи заслуги в противодействието на режима на Живков в смесените райони. Известно е обаче, че сред награждаваните не може да има сътрудници на ДС. Досега едва петима ръководители на Демократичната лига и Независимото дружество за правата на човека бяха наградени с ордени от президента Плевнелиев. Но имената им не бяха предложени от ДПС“, посочва Иванов.

Именно тези две правозащитни организации, заедно с групата „Виена-89“ и стачен комитет от Казанлък, а не обсебената от 12 агенти на ДС нелегална организация на намиращия се в затвора Ахмед Доган, стоят зад Майските събития през 1989, довели до „Голямата екскурзия“. „Следователят от ДС Ангел Александров, който разследва Доган, става особено близък с него. След падането на режима движението го лансира за шеф на националното следствие и член на Висшия съдебен съвет“, припомня Иванов. Според него, целта на декларацията на ДПС е да произведе груби реакции на националисти и популисти. Така, в навечерието на президентските избори, ДПС се надява да втвърди разклатеното от появата на партията на Лютви Местан единство в етническия вот за движението.

Разликата между жертви и герои

Философът Калин Янакиев съзира в декларацията на ДПС смесване на понятията „жертви“ и „герои“. „Не се съмнявам, че някои от хората, съпротивлявали се срещу „Възродителния процес", са проявили героизъм. Други пък несъмнено са жертви на репресиите. Но обявяването на някой за „герой в борбата за демокрация“ е смесване на понятията. Историята, а не институциите, се произнася за това кой е герой. По време на социализма героите бяха произвеждани от институциите – например героите на социалистическия труд“, посочва Янакиев. Той допълва, че въздигането на жертвите на „Възродителния процес" в герои на демокрацията всъщност маскира претенцията на ДПС да се представи за авангард в борбата за демократизирането на България. „А това е абсолютно неприемливо предвид авторитарния характер на тази партия от самото ѝ създаване до днес. Спомнете си как доскорошният формален лидер на ДПС Лютви Местан, по личната воля на почетния председател Доган, за една нощ се превърна от лидер във враг на партията и България", казва експертът.

Според Янакиев, не могат да бъдат „жертви“, а още пък по-малко „герои“ в борбата за демокрация, хора от ръководството на движението, представящи се за противници на „Възродителния процес“ и същевременно доносничели на ДС срещу собствения им етнос. Заедно с това не можем да не отдадем нужното признание на тези, които изгубиха живота си или бяха репресирани от „възродителите“ на Живков. "Ако ръководството на ДПС е искрено в намеренията си да поднесе своята почит към тях, то тогава незабавно би трябвало да поиска обяснение от своя стратегически партньор БСП за все още свежите цветя, поднесени пред паметника на инициатора на репресиите срещу малцинствата Тодор Живков“, казва Янакиев.

Заплашен ли е мирът между българи и турци?

Главният редактор на излизащия в София на български и турски език вестник „Заман“ Мехмед Юмер си спомня трагичното лято на 1989 г., но не желае тази страшна страница в историята да бъде превръщана в постоянен повод за вражди и разделение между етносите. „При комунизма постоянно живеехме в очакване, че всяка следваща изселническа спогодба с Турция може да отнесе и нашето село зад граница. По време на интервюта и разговори с роднини на хора, убити при смяната на имената, непрекъснато чувам, че паметта на близките им не бива да се използва за насаждане не омраза“, посочва Юмер. Той припомня, че по време на ежегодните възпоменателни митинги в смесените райони загиналите за имената и родовата си памет биват споменавани като мъченици. Такъв е и насловът на тези събирания – възпоменателни митинги за мъчениците.

"Герои или мъченици – този проблем вече е работа за историците. Ние сме призвани да опазим изградения през вековете комшулук между българи и турци и да продължаваме да се разбираме“, убеден е Юмер.

Последно променена в Вторник, 07 Юни 2016 09:41
Влезте, за да коментирате