Една добра и една лоша новина за Патриарха на Москва и цяла Русия

Неделя, 14 Февруари 2016 13:00 Публикувана в Свят Прочетена 254 пъти
Една добра и една лоша новина за Патриарха на Москва и цяла Русия Една добра и една лоша новина за Патриарха на Москва и цяла Русия Снимка: Агенция Франс прес (AFP)

Написах този коментар по повод публикацията „Историческа среща на Патриарха на Русия Кирил и Римския Папа Франциск” ("Историческа среща на Патриарха на Русия Кирил и Римския Папата Франциск" ). Авторът на тази публикация искрено се радва на срещата на двамата църковни йерарси, макар че сам той не е лишен от някои типични за нашите географски ширини предубеждения и предразсъдъци по отношение на различини католически ордени – най-паче за йезуитите.

Всъщност, единият от двамата участници в историческата среща в Хавана - Папа Франциск, също е йезуит. Йезуитите си имат своите трески за дялане, но демонизацията им се дължи до голяма степен и на атеистичната пропаганда - както по време на реалния социализъм, така и още по време на така наречената Велика френска революция. Все пак, да не забравяме, че точно с решаващия натиск на йезуитите е отменено робството в Латинска Америка.

Така че, нека не злословим за йезуитите точно сега.

Що се отнася до тезата, че Патриархът Московский и Всея Руси е еретик, защото си общувал с Папата Римский (за Патриарха Константинополский вече знаем, че е еретик - има си хас, нали и Божидар Димитров е казал така ... ), това единствено показва до какви нива може да стигне православният екстремизъм. Не казвам фундаментализъм, а точно екстремизъм - фундаментализмът и екстремизмът са различни неща. Фундаменталистите просто се придържат към корените на вярата, образно казано – тачат само Светото Писание, но не и Светото Предание и толкова, докато екстремистите са готови да доказват правотата си с бомбени атентати срещу държавни сгради.

Разбира се, екстремизмът взима най-често формата на крайно враждебно говорене и на риторика, която е била актуална някъде по време на Четвъртия кръстоносен поход. (Опс, пак стъпихме на някакъв исторически мазол – тогава нашата Българска църква е била в уния с католиците и с Папата Римски, нищо че све воювали с католиците маджари и с рицарите на Балдуина Фландърски. А Папата Римски, комай беше взел страната на нашия велик цар Калоян – Красивият Йоан при конфликта му с унгарския крал ...).

Така или иначе - сега просто ни трябват още 48 часа и от Света Гора ще потекат анатеми, афоресвания и проклетисвания, все под лозунга "православие или смърт". За последното не преувеличавам, съвсем наскоро по друг повод бяха развели знаме с този лозунг над един от Атонските манастири. (Впрочем българската блогосфера вече ражда първите изблици на православен екстремизъм. Четете тук, и се радвайте на живота: http://danailvdimitrov.blog.bg/zabavlenie/2016/02/13/analiz-na-izvratenata-papo-patriarsheska-deklaraciia-ot-hava.1429640 Но все пак, да не надценяваме значението на творчеството на нашите блогъри, тепърва има да четем праведното слово на Светогорските монаси, което със сигурност е по-меродавно сред православните верующи. За съжаление, вероятно ще станем свидетели на някои не по-малко огнени словоизвержения).

Декларацията на двамата върховни църковни йерарси е много хубава, само дето, казано на политически език е доста "валчеста". Всъщност, тя не може и да бъде друга при положение, че става дума за първа среща, на която и двете страни знаят много добре, с какво недоверие гледа отсрещната страна на тях.

За руската страна има две новини - добра и лоша. Естествено, руската страна ще разглежда резултатите от тази среща изцяло в политически план и от тук идва следното:

От една страна, те ще отчетат със задоволство, че на фона на доста сериозната изолация на Русия на Запад, Патриархът Московский и всея Руси е направил значителен пробив. Това си е така.

От друга страна, до този момент, руската пропаганда с наслада ядеше костите на Константинополския патриарх за "еретическия му икуменизъм" и Москва се славословеше като столица на православието и Трети Рим, който е повече Рим от Първия Рим. ...

... Сега обаче на Третия Рим му се наложи да се срещне с Първия Рим. И би било смешно, ако продължи кампанията под надслов - "тези, които си говорят с католиците са икуменисти - еретици, че и сатанисти отгоре". Както се казва "идея себя изжила". От тук нататък, знамето на "чистото православие" ще отиде в ръцете на някои Атонски манастирски общности, които ще си го веят гордо - в това число и в Интернет.

Московският Патриарх наистина загуби едно голямо тактическо предимство в своето уж негласно състезание с Константинополския - той вече е на тротоара на "влизащите в общение" с католиците. Е, не е отслужил още служба заедно с Папата Римски, ама както е тръгнало и това може да стане. Няма какво да ехидничим над проблемите му - освен религиозни, той има и много сериозни политически и геополитически задачи, които му се вменяват от белокаменния Кремъл. Човекът ги изпълнява, при това доста успешно.

Прочетете текстовете за Украйна и ще видите, че въпреки тяхната "облост", все пак Патриарх Кирил е измъкнал нещо за каузата на Москва. След общия призив на Московския Патриарх и на Папата Римски за единство на православните в Украйна, вече е въпрос на съвсем елементарна пропагандна техника да се разтръби, че ... Папата Римски подкрепя Московския Патриархат в Киев ...

Е, то точно това не пише в посланието, ама нали за това са тълкувателите и пропагандистите, Господ да ги поживи. Пък да не говорим, каква радост ще настане сред светските власти в Москва, ако православните от Киевския Патриархат и католиците и униатите в Украйна (припознаващи за свой духовен глава Папата Римский) вземат да се поскарат заради съвместното пастирско послание на двамата духовни глави.

Така че, светското началство в Русия никак не се чувствува нещастно от станалото в Хавана. Наистина, Московският Патриарх заплаща доста висока цена за постигнатия тактически успех около Украйна (за написаното да Близкия Изток тук няма място да се говори и анализира), но явно жертвата си струва ... от светска гледна точка.

Последно променена в Неделя, 14 Февруари 2016 13:15
Теодор Дечев

Завършил ВИАС през 1984 г. Магистър по политология. Доктор по социология. От 1993 г. до 1997 г. е главен редактор на вестник “Свободен народ”. От 1998 до 2001 г. е заместник министър на труда с ресор индустриални отношения. Почетен председател на ССИ. В периода 2003 – 2012 г. е член на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Автор е на около четиридесет научни публикации в областта на строителните конструкции и на повече от тридесет в областта на социологията, индустриалните отношения и политологията. Преподава в УНСС, НБУ и в КИА – Пловдив. Съпредседател на „Свободен народ“ - партията на свободните социалдемократи.

Уеб сайт: teodordetchev.blog.bg
Влезте, за да коментирате