ХАГ ПЕСАХ САМЕАХ!

Евреите в България и по света празнуват Песах – празникът на освобождението

Вторник, 11 Април 2017 11:46 Публикувана в Свят Прочетена 532 пъти
До 70 г. от н.е. празникът на спасението се празнувал в Йерусалим, защото там бил единственият еврейски храм – всички се събирали и празнували заедно. След като града и храма били сринати, Песах се превърнал в семеен празник. До 70 г. от н.е. празникът на спасението се празнувал в Йерусалим, защото там бил единственият еврейски храм – всички се събирали и празнували заедно. След като града и храма били сринати, Песах се превърнал в семеен празник. Снимка: © ASAR 11 PR&Consulting

От 11 април 2017 г. в продължение на 8 дни евреите в България и по света празнуват Песах – празника на Освобождението. Това е най-тържественият еврейски празник, който отбелязва Изхода на евреите от Египет на 15-тия ден от месец Нисан – до 22 Нисан (март-април) за евреите в диаспората и 7 дни за евреите в Израел. Песах символизира свободата, уважението на традициите, връзката между поколенията, почитта към родителите и миналото на еврейския народ.

 

В Тората се разказва, че Яков имал 12 сина, от тях най-много обичал Йосиф. Братята му завиждали и го продали в робство. Йосиф попаднал в Египет и от роб се издигнал до най-приближения човек на фараона. На земята настъпил глад, само в Египет имало храна, благодарение на усилията на Йосиф. От всички краища на света в Египет започнали да идват хора, за да търсят спасение. Сред тях били и братята на Йосиф, той им помогнал, защото сушата щяла да продължи 7 години. От Йосиф и неговите братя води началото си еврейския народ.

 

Постепенно евреите станали многобройни, фараонът започнал да се страхува от тях, поробил ги – за тях била отредена най-тежката работа на строежите. Това не му било достатъчно и заповядал да се убива всяко новородено момче. Едно от децата оцеляло – това бил Мойсей. Майка му го повила, поставила го в една кошница и го пуснала във водата на река Нил. Дъщерята на фараона го открила и го осиновила. След време, когато порастнал, за да защити свой сънародник-евреин, Мойсей убил един надзирател и за да се спаси избягал в Мадиамската земя. Там му се явил Бог и му казал на изведе еврейския народ от Египет.

 

Фараонът не искал да освободи евреите и Господ изпратил тежки изпитания на египтяните – превърнал водата в кръв; земята била нападната от напаст – въшки, скакалци и мухи; настанал мор по добитъка; хората страдали от гнойни циреи; настанала тридневна тъмнина; реколтата била унижена от градушка и накрая най-страшното наказание – смъртта на всеки първороден „от първородния на фараона, до първородния на слугинята…, и до всяко първородно от добитъка (Изход 11:5). За да се спасят от тази участ, евреите трябвало да заколят агне или яре и с кръвта му да намажат входните си врати, за да ги отмине това наказание.

 

Фараонът най-после се съгласил и пуснал народа на Мойсей от Египет. Те тръгнали бързо, нямали време да приготвят хляб, замесили само вода и брашно и тръгнали през пустинята водени от Мойсей към Обетованата земя. Този хляб се нарича маца и един от символите на Песах.

 

До 70 г. от н.е. празникът на спасението се празнувал в Йерусалим, защото там бил единственият еврейски храм – всички се събирали и празнували заедно. След като града и храма били сринати, Песах се превърнал в семеен празник.

 

Преди празника всеки дом се почиства, не трябва да има мая, квас или храни, които вкисват. Съдовете се чистят старателно, а много семейства имат и специална за празника съдове. Събирането около празничната трапеза се нарича Седер Песах и има специален ритуал и храни, които символизират Изхода на евреите от Египет. В Израел Седер Песах се прави само в първия ден от празника, а евреите в диаспората празнуван Седер първата и втората вечер.

 

В празничната вечер се чете „Агада” – книга, която разказва историята за спасението. На трапезата се поставят най-красивите съдове, сребърни прибори, свещи, кашерно вино и три големи парчета маца (безквасен хляб). Пред главата на семейството се поставя чиния с ритуалните храни – символ на празника, от която не се яде и специално украсена чаша за пророк Илия.

 

На трапезата задължително има: агнешко или пилешко месо с кокал – символ на пасхалното жертвоприношение; варено яйце – изразяващо скръбта по разрушения храм; горчиви треви – обикновено хрян, символ на тежкото робство; харосет – настъргани ябълки, канела и вино, които напомнят за глината, с която изработвали тухлите по строежите в Египет; карпас – магданоз, целина или зелена салата, потопени в солена вода – зелените растения са символ на оскъдната храна по време на робството, а солената вода сълзите на робите. По време на вечерята, като част от специален ритуал, се пият четири чаши кашерно вино.

Влезте, за да коментирате