Крим - Ялта

32-ят Харакски форум отдели специално внимание на ситуацията в Република Крим

Четвъртък, 08 Юни 2017 17:35 Публикувана в Свят Прочетена 2125 пъти
Харакският Форум се провежда всяка година по два пъти – през май и ноември, от 1997г. насам. Тогава в Ялта се събират повече от 300 участници, от 15 страни в света. През 2017г. Форумът отбеляза своята 20-годишнина. Харакският Форум се провежда всяка година по два пъти – през май и ноември, от 1997г. насам. Тогава в Ялта се събират повече от 300 участници, от 15 страни в света. През 2017г. Форумът отбеляза своята 20-годишнина. Снимка: Автор: Spider death - собственна работа, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=19465250

Малко редакционно встъпление:

Напоследък читателите на "Свободен народ online" имат шанса все по-често да контактуват с текстове на д-р Георги Коларов. (Виж например: Жителите на Арцах и Азербайджан нямат друг избор, освен да станат добри съседи, 03 април 2017 10:16, http://svobodennarod.com/views/item/5877-zhitelite-na-artzah-i-azerbaydzhan-tryabva-da-stanat-dobri-sasedi.html ).

Използваме понятието "шанс" не само в неговия позитивен аспект, но и като негативно преживяване. Това е поради факта, че д-р Коларов в анализите и коментарите си е безкрайно честен към потенциалната читателска аудитория. Той не крие своите политически и културни пристрастия, свързани най-вече с официалната в момента управляваща стратегия на властите в Руската Федерация. За редакцията на "Свободен народ online" не представлява проблем да публикува мнения, които драстично се различават от нейните позиции, но на моменти д-р Коларов наистина "пресолява гостбата".

Винаги сме смятали, че живеем в свободна страна и затова всяко мнение, изложено в достатъчно възпитана и правописно издържана форма има право да бъде огласено, но понякога се чудим, дали ако някои съмишленици на д-р Коларов се докопат до властта, ще бъдат толкова толерантни с нас самите. За съжаление, смятаме, че имаме основателни подозрения, че няма да са особено нежни с нас.

Още повече, че в историята на вестник "Свободен народ" има достатъчно трагични прецеденти на саморазправи с автори и редактори на вестника от страна на съмишленици на д-р Коларов. За тези, които вече са позабравили тези факти ще напомним само два: съдебното убийство на лидера на социалдемократите Кръстю Пастухов и кончината на главния редактор Цвети Иванов.

Кръстю Пастухов е осъден на пет години строг тъмничен затвор, заради публикуването на две статии, посветени на проблемите на въоръжените сили на страната ни и на налагането на комунистическата идеология в тях - "Нашата войска" и "не ме изкушавайте лицемери". Ден преди изтичане на присъдата му, той е задушен от вкаран в килията му в Сливенския затвор "камерник". В смъртния му акт пише: "Починал от диагноза"

Цвети Иванов е изпратен без всякакви обяснения в концлагера в Белене, където той се наранява на ръждив пирон и се заразява с тетанус. Лагерните власти търпеливо изчакват нещата да станат необратими и чак тогава го изпращат в болница, за да си умре там. Запознати твърдят, че смъртта от тетанус е много мъчителна, така че става дума за убийство по особено жесток начин.

Не очакваме д-р Коларов да обещае на редакционния състав на "Свободен народ online" своето застъпничество в случай, че някакви "здрави сили" вземат да яхнат отново България и клетия ни народ, просто напомняме, че изграждането на демокрацията и нейните институции не е нито необратим, нито пък еднопосочен процес.

Д-р Коларов е тънък познавач на обществено-политическите процеси в Латинска Америка, но отдавна предмет на научните му и публицистични интереси е почти целия свят. Може би само Африка не е във фокуса на интересите му, но за нея слава Богу си имаме други автори. През последните месеци д-р Коларов взима активно участие в различни форуми в Русия, Армения, Нагорни Карабах (Арцах) и Полша, където, естествено, основна тема е засилващата се конфронтация в региона.

Настоящият му текст представлява кратка хронология на провелия се в края на май "Харакски форум" в Крим. Тук д-р Коларов влиза в ролята на малко по-безпристрастен хроникьор и историк, изваждайки есенцията от подбрани (от него) доклади на участници във форума.

Напълно очаквано, авторите им разглеждат мотивите - политически, исторически и културологични, на акта на присъединяването на Република Крим към Руската Федерация. Напълно очаквано, авторите на докладите оправдават по един или друг начин този акт. В този контекст се включват и българските участници във форума. Те обаче не пропускат да си устроят "вътрешно български спор" по различни аспекти на македонския въпрос, по който неведнъж и самият д-р Коларов е предлагал коментари и анализи.

Ние не споделяме споменатите по-горе възгледи, оправдаващи практическата анексия на Кримския полуостров, която от своя страна задейства кръвопролитията в Източна Украйна - в Донецка и Луганска област. Смятаме обаче, че читателите ни заслужават да знаят за тези възгледи, още повече, че някои от българските участници във форума са политически изявени публични личности, а не само хора от академичната общност. Заключенията читателите ни могат да си направят и сами.

Д-р Коларов отделя по-специално внимание на професора от катедрата по православно-византийска култура на Ягелонския Университет в Краков д-р Ханна Ковалска-Стус, чието интервю "Свободен народ" предлага като "бонус". От интервюто с д-р Ханна Ковалска-Стус, можем да добием представа за някои измерения на съвременния полски национализъм и неговите чудни превъплащения.

Изявлението на д-р Ковалска-Стус: "Аз смятам за част от Русия не само Крим, а цяла Украйна, в това число Киев и Лвов", според нас е достатъчно да привлече любопитството на изкушения от темата читател.

Ето и текстът на д-р Коларов, който предаваме без каквито и да са промени:

От 17 до 21 май т.г. във Вила "Харакс" в Ялта, Република Крим се състоя 32-ят Международен Харакски Форум. В неговата работа взеха участие повече от 100 учени от Русия, България, Словакия, Полша, Унгария, Беларусь, Украйна, Финландия, Норвегия, Китай, Индия.

Харакският Форум е международна площадка за академични дискусии, посветени на изучаването на най-новите тенденции в развитието на Русия, страните от пост-съветското пространство, а също така световните политически, икономически, социо-културни процеси.

Форумът продължава традициите на научно сътрудничество между руските и чуждестранните учени, изследващи разнообразни теоретични проблеми, свързани с мястото и ролята на съвременните геополитически и цивилизационни процеси в обществото.

Харакският Форум се провежда всяка година по два пъти - през май и ноември, от 1997г. насам. Тогава в Ялта се събират повече от 300 участници, от 15 страни в света. През 2017г. Форумът отбеляза своята 20-годишнина.

На Форума се обсъждат широк кръг от теоретически и практически въпроси на между-дисциплинарните изследвания, в пресечната точка на съвременните етно-политология, история, философия, социология, актуални проблеми в сферата на изследване на геополитиката и идентичностите.

През тази година основна тема на Форума стана "Политическото пространство и социалното време: 1917-2017г.: смисъл и ценности на изминалото столетие". Заедно с широк кръг от въпроси, отнасящи се до осмислянето на тенденциите на развитието на Русия и света, през ХХ и началото на XХI век, участниците във Форума отделиха значително внимание на ситуацията в Република Крим.

Несменяемият председател на Оргкомитета на Харакския Форум проф. д. п. н. Т. А. Сенюшкина в доклада си "Влияние на етно-политическия фактор върху развитието на конфесионалните процеси в Крим", разгледа особеностите на конфликтния потенциал на местното общество, в зависимост от функционирането на разни етно-конфесионални общини в най-новия район на Руската Федерация.

Най-новата история на полуострова започва от 2014г., когато в резултат на референдума, на който мнозинството от населението се изказа за влизане на републиката в състава на Руската Федерация, се случи възсъединението на Крим с Русия. Заедно с това, културно-историческото и политическото минало на Крим е изцяло преплетено с историята на руската държава и руската православна култура, което става основна причина за избора на кримчаните на референдума през 2014г., подчерта Т. А. Сенюшкина.

Един от най-известните съвременни руски конфликтолози - проф. д. и. н., д. п. н. А. В. Баранов в един от докладите си на тема: "Баланс на идентичностите в съвременния Крим: избор между конфликтогенност и изграждане на един мирен свят", подчерта взаимното усилване на етническата и конфесионалната идентичност на полуострова.

Според А. В. Баранов, етническата и конфесионалната идентичност са съвместими във висока степен. Докладчикът посочи трите числено доминиращи в Крим етнически общини. Регионалното кримско общество е многосъставно, с руска, украинска и кримско-татарска сегментация, каза докладчикът. А. В. Баранов смята, че балансът на идентичностите във всяка от трите основни етнически групи е своеобразен, а регионализмът - противоречив: той може да бъде и резерва в конструирането на руската идентичност (сред руснаците и украинците) и конфликтно противопоставяне на последната (сред кримските татари). Изводът на А. В. Баранов е следният: в Крим руското самосъзнание е основа на регионалната идентичност, смислово ядро на руската гражданска идентичност.

Политиката на Запада по отношение на Крим и Косово сравни в доклада си кандидатът на историческите науки, доцент в Историческия Факултет на ВТУ «Свети Кирил и Методий» Стефан Анчев. По негово мнение, в резултат на преплитане на последствията от различни процеси, протичащи в държавите от социалистическата система, в края на ХХ век беше променено обществено-политическото устройство.

Това, от своя страна, доведе до разрив в отношенията между социалистическите страни и даже до демонтаж на тяхната държавност. От своя страна, западноевропейското общество тръгна по пътя на обединението, което доведе до създаването на ЕС. В тази организация, от самото начало, доминираща роля играят две държави: Германия и Франция. Този процес се оказа много по-голямо предизвикателство за САЩ, отколкото за СССР (с неговите все по-намаляващи съпротивителни сили и авторитет) и неговите наследници: ОНД и Руската Федерация.

След унищожаването на втора и трета Югославия, САЩ и техните европейски съюзници се придвижиха на Изток, повтаряйки същия политически процес и в Украйна. Очевидна цел беше териториалният и военен натиск върху Русия, като всяка нейна крачка се използваше в предварително подготвената антируска пропаганда. Една от съпътстващите цели беше намаляването на мощта на Черноморския Флот на Руската Федерация и превръщането на Черно Море в американска военна територия.

Следващите събития ясно потвърдиха тази политика. Арогантното политическо поведение на САЩ в международен план най-ярко се прояви в прилагането на двойни стандарти към отделни малки държави. Зависи от това, дали елитът е послушен и проамерикански настроен, или въпреки всичко, поддържа независимостта и суверенитета на държавата си. Така се създават приятели и врагове на демокрацията, демонизират се политически личности и даже цели народи. Косово и Крим са добър пример за всичко това, подчерта българският учен.

На актуален въпрос на автора за бъдещето на Република Македония, на фона на етно-политическата и социално-икономическата криза във всички държави от Западните Балкани (освен в членките на ЕС и НАТО Хърватия и Словения), докладчикът отговори, че вижда бъдещата ориентация на Скопие предимно към Белград, който може да гарантира териториалната цялост и прогрес на постюгославската република.

Този отговор провокира остра дискусия сред българските участници във Форума. Проф. д. ф. н. Минчо Минчев, пенсиониран преподавател във ВТУ "Свети Кирил и Методий", директор на Българския Евразийски Научен Център (БЕНЦ) и секретар на Партията на Българските Комунисти (ПБК) изтъкна, че до края на XIX век понятието "Македония" има изключително географско съдържание и всички етнографи, историци, политици, дипломати са били единодушни, ч ена тази територия мнозинството от населението е българско. Той посочи, че едва през ХХ век превратностите на историята са довели до появата на искуствено налагано македонско национално самосъзнание, предимно на територията на сегашната Република Македония.

Авторът на този текст (д-р Георги Коларов, бел. СН), цитира един от трудовете на кубинския национален герой Хосе Марти, написан по време на войната с Испания за независимост на Куба: "Ние воюваме с испанците за нашата независимост, но никога не трябва да забравяме, че всеки испанец е наш баща, син и брат!".

Според автора, такова трябва да бъде отношението към българите на политическия и научния елит с македонско самосъзнание в Скопие, визирайки примера с роднините си по майчина линия, родени и живеещи там (всичките, без изключение, част от този научен и политически елит). Той припомни думите на мастития български историк, директор на НИМ и бивш министър на диаспората проф. д. и. н. Божидар Димитров, че "Република Македония е едно уродливо творение на балканския лендер-секретариат на Коминтерна".

Авторът цитира и думите на известния руски историк Лев Вершинин: "Македония е продукт на вековния труд на полит-технолози, откъснали от България къс от България и превърнали тамошните българи в нещо друго по свой интерес". Същият е публикувал 2 книги, посветени на българската история.

Авторът цитира и интервюто на началника на отдела за взаимодействие с РПЦ и председател на Асоциацията на руските православни експерти Кирил Фролов, в което се казва че "македонците са българи, Македония и България са едно!". Следва да се има предвид, че той е много уважаван в руската експертна общност, а въпросният институт работи под прякото ръководство на президента В. В. Путин (толкова по-непонятно е защо никой не посъветва руския президент да си мери думите, по време на срещата с македонския му колега на 24 май).

В заключение авторът изрази недоумение защо ние българите трябва да се занимаваме с Косово, където живеят няколко десетки хиляди българи-мюсюлмани, почти всички с помътнено национално самосъзнание. Докато в Република Македония нашите сънародници наброяват около 1 250 000 и са болшинството от населението. По данни на местни български активисти, около половината от тях са с потомствена или възстановена българска идентичност.

Към присъстващите руски колеги и от посочените държави беше изказана благодарност за търпението им да изслушат вътрешно-българската дискусия по македонския въпрос (разбира се, тя, както и целият Форум, се проведоха изключително на руски език - всички го знаеха).

По време на дискусията, участниците обсъдиха най-актуалните за Крим и Русия като цяло въпроси, които ще се отразят в научните публикации, посветени на Форума.

Завеждащата катедрата по византинистика на Ягелонския Университет в Краков проф. д. х. н. Ханна Ковалска - Стус смята за част от Русия не само Крим, а цяла Украйна, в това число Киев и Лвов. Тя подчерта, че говори не като политик, а като културолог. Според нея, на Изток Полша граничи само с православната руска култура.

Историкът и писател С. А. Пинчук, помощник на вице-премиера на Република Крим и ръководител на нейното постоянно представителство в Москва Г. Л. Мурадов (дългогодишен пълномощен министър в посолството на Руската Федерация в София) се включи задочно в дискусията. Той подчерта, че на полуострова винаги са живяли много народи и етноси. Конкретно, начислява повече от 100 народа и националности.

Критикува управляващата по съветско време номенклатура затова, че не се е съобръзявала с мнението на хората и е обръщала малко внимание на етно-политическата география. Затова Крим, също както и Новорусия, са включени с волунтаристично решение в състава на Украйна. По време на разпадането на съветската държава, мнозинството кримски жители пожелаха да останат в Руската Федерация. Тяхното желание беше игнорирано.

Според С. А. Пинчук, ръстът на украинския национализъм (грижливо отглеждан на Запад, както и от недалновидните политици в Киев) стана катализатор на събитията по време на "Кримската пролет" и на възсъединението на полуострова с Русия. В Крим, започвайки от XIX, се формира руска етническа територия, където руснаците абсолютно доминират, останалото население е или рускоезично, или рускокултурно. Украинците в Крим са се заселвали в малки количества и предимно в малките села. Там почти напълно са били асимилирани от руснаците.

Украинизацията започва едва в средата на ХХ век, след волунтаристкото решение за предаването на полуострова на Украйна. С. А. Пинчук отбелязва, че навремето татарското население е било мнозинство. Обаче, вследствие на миграционните процеси, а също и преселването по време на Втората световна война, осъществено по заповед на Сталин, то се е превърнало в малцинство, макар и значително. Той посочва числото 232 000, или 10.57% от цялото население на Крим.

Според него, през ХХ век руснаците безвъзвратно се утвърждават като мнозинство. И полуостровът окончателно се превръща в руска етническа територия. Общата езикова и културна традиция, общото съветско минало на народите на Крим и Русия, предопределиха резултатите от референдума през 2014г. обобщи С. А. Пинчук.

По кримската, косовската, македонската и останалите теми, на Форума се разгоря активна и остра дискусия, в която всеки участник свободно и аргументирано изрази мнението си.

Последно променена в Петък, 09 Юни 2017 12:20
Влезте, за да коментирате