Терористични групировки на Филипините, търсещи „асоцииране“ с Ислямска държава, като нейни „франчайзи“, зоните на действие на които са обозначени на картата:

AKP: Ансар ал Халифа Филипини (Ansar al-Khalifa Philippines);
AS: Абу Саяф, известни и като Ислямска държава на Басилан (Abu Sayyaf, aka Islamic State Basilan);
BIFF: Ислямски бойци за свобода на Бангсаморо, известни и като Исямска държава на Магинданао (Bangsamoro Islamic Freedom Fighters, aka Islamic State Maguindanao);
Maute: „Групата Мауте“, известна и като Ислямска държава на Ланао (Maute Group, aka Islamic State Lanao);
Abu Sayyaf kidnapping gangs: Банди на Абу Саяф за отвличания с цел освобождаване срещу откуп; в съдружие с Абу Саяф - Ислямска държава на Басилан (Associated with Islamic State Basilan – AS).

 

 

Консолидацията на ислямистките радикали на архипелага Минданао

Нараства безпокойството, породено от продължаващото разклоняване на „асоциирани членове” и „франчайзи” на Ислямска държава във Филипините. По-конкретно, става дума за разширяването на присъствието на свързани с Ислямска държава въоръжени филипински фракции в южните острови на Минданао. Минданао е най-известен като вторият по големина остров на Филипините, но той от своя страна е част от едноименната островна група, която е една от трите островни групи на страната, заедно с останалите две – Лусон и Висаите. Островната група Минданао се състои от самия остров Минданао и от други, по-малки острови.

 

Според наличните статистически данни, населението на остров Минданао е 20 281 545 души, докато населението на островната група със същото име брои 21 968 174 жители. Най-големият град на Минданао е Давао Сити, който има 1 632 991 жители. Втори по големина е Замбоанга Сити (Zamboanga City) с 861 799 жители, а трети е Кагаян де Оро с население от 675 950 души. (Виж: Highlights of the Philippine Population 2015 Census of Population, Republic of the Philippines, Philippine Statistics Authority, Reference Number: 2016-058, Thursday, May 19 2016, https://web0.psa.gov.ph/content/highlights-philippine-population-2015-census-population ).

 

При така наречените „джихадистки групи“ в региона се наблюдава тенденция на сливане под знамето на групировката Абу Саяф (Abu Sayyaf), особено след като лидерът на Абу Саяф – Иснилон Тотони Хапилон (Isnilon Totoni Hapilon) е положил клетва за вярност към лидера на Ислямска държава Абу Бакр ал Багдади през 2014 година. (Виж: Ressa Maria A., Senior Abu Sayyaf leader swears oath to ISIS. The ISIS ideology is spreading fast on social media, “the new machine to recruit militants”, Rappler.com , published August 04, 2014, 11:45 AM; updated October 15, 2014, 10:38; http://www.rappler.com/nation/65199-abu-sayyaf-leader-oath-isis ). Официалното име на Абу Саяф е Харакатул ал Исламия (Harakatul al-Islamiyah).

 

Главата на Иснилон Хапилон е оценена на 5 милиона долара от ФБР в рамките на Американската програма „Възнаграждения“ за справедливост. (Виж: FBI, Most Wanted Terrorists, Isnilon Totoni Hapilon, https://www.fbi.gov/wanted/wanted_terrorists/isnilon-totoni-hapilon/view ). Има известно объркване, относно позицията на Хапилон в Абу Саяф. Според ФБР, той е „заместник командуващ или втори в йерархията на чуждестранната терористична организация – Абу Саяф“.

 

Преди по-малко от десет години, по оценката на експертите на „Стратфор“, многобройните днешни „асоциирани групировки“ на Ислямска държава на остров Минданао представляват „неописуема бъркотия“ от местни банди, занимаващи се най-вече с криминална дейност „под съмнителното знаме на джихада“. Някои от тези групировки, дори се превръщат временно във франчайзи на Ал Кайда в края на 90-те години на 20-ия век и в началота на 21-ия век. Приемайки „търговската марка“ на Ислямска държава и възприемайки някои от тактическите похвати на тази организация, лидерите на Абу Саяф и на други местни екстремистки ислямистки групировки търсят най-вече политическа легитимация пред света.

 

Пак според експертите на „Стратфор“, в чисто военно - технически план, ползата от преминаването под знамето на Ислямска държава е пренебрежимо малка, така че няма да е спекулация ако заключим, че в случая е търсен преди преди всичко медиен и в крайна сметка – „маркетингов“ ефект. (Виж: The Real Goal of the Philippines’ Jihadists, Stratfor, Media Center, February 27, 2017, 20:49, https://www.stratfor.com/image/real-goal-philippines-jihadists ).

 

На 23 юли 2014 година, във видеоканала YouTube е разпространен запис, на който се виждат лидерът на Абу Саяф – Иснилон Хапилон, заедно с група маскирани лица. Пропагандният филм започва със стоп кадри – фотографии, които демонстрират медународната известност на Хапилон. Зрителят вижда снимки на плакати на най-търсените терористи в Съединените щати (между тях са и няколко лидери на Ал Кайда), като портретът на Хапилон е ограден с маркер.

 

Във видеоклипът, който продължава 6 минути и 25 секунди се вижда как Хапилон и негови бойци полагат клетва (бай’ах) към Ислямска държава и нейния лидер – Абу Бакр ал Багдади. Клетвата се полага на местния диалект „Якан“ и на арабски, като заклеващите се държат за ръце, а Хапилон, който е единственият с открито лице е облечен в черна роба.

 

Филипинска телевизия излъчва около една минута и 42 секунди от видеоклипа (излъченото по филипинската телевизия може да се види на: Ressa Maria A., Senior Abu Sayyaf leader swears oath to ISIS. The ISIS ideology is spreading fast on social media, “the new machine to recruit militants”, Rappler.com , published August 04, 2014, 11:45 AM; updated October 15, 2014, 10:38; http://www.rappler.com/nation/65199-abu-sayyaf-leader-oath-isis ). Клипът е „овкусен“ и с черното знаме, което най-често е развявано от Ал Кайда, но според наблюдателите се използува от ислямисти – екстремисти в повече от 20 страни по света, включително и от чуждестранните бойци на Ислямска държава.

 

Черното знаме като символ на „Последната битка“ и на края на света

 

Всъщност, още в началото на месец август 2012 година, филипинската полиция открива такъв черен флаг, след като провежда внезапно нападение над лагер на Абу Саяф в Замбоанга Сити и го превзема. (Виж: Ressa Maria A., Al-Qaeda’s black flag seized in ASG camp, Rappler.com, published September 26, 2012, 9:55 AM; updated August 19, 2013, 8:13 PM; http://www.rappler.com/nation/13051-al-qaeda ).

 

Бившият агент на ФБР – Али Суфан (Ali Soufan) цитира секретен циркуляр на Ал Кайда, според който черните знамена са „послание, което убеждава бойците, че са част от свещен план“. (Виж: Soufan Ali, The Black Banners: The Inside Story of 9/11 and the War Against al-Qaeda, W. W. Norton and Company, New York, London, 2011).

 

В Ал Кайда вярват, че черните знамена са „вестители“ на апокалипсис, който ще доведе до триумфа на Исляма над целия свят. Това вярване се основава на хадис, в койято пророкът Мохамед (Мухаммад) казва: „Ако видите черните знамена да идват от Хорасан, присъединете се към тази армия, дори ако трябва да пълзите по лед за да го направите. Никоя сила няма да е способна да ги и те накрая ще стигнат Баитул Макдис (Йерусалим), където ще издигнат знамената си“.

 

Хорасан е името на историческата област, която включва североизточен и източен Иран и части от Туркменистан, Узбекистан, Таджикистан, Афганистан и северозападен Пакистан. (Едно още по-мащабно виждане на Ислямска държава за пределите на Хорасан, може да се види в тази статия: 2014 – 2015: Докато талибаните се разцепват, Ислямска държава се бори за засилване на влиянието си в Афганистан и в Пакистан, Свободен народ online, 02 септември 2016, 23:12, http://svobodennarod.com/past/item/5819-2015-talibanite-se-raztzepvat-a-id-zasilva-vliyanieto-si.html ).

 

В Ал Кайда вярват, че Ислямската версия на „Последната битка“ ще бъде някъде в Хорасан. („Последната битка“ неправилно е наричана масово „Армагедон“. Всъщност, според Откровението на Йоан Богослов, Армагедон е мястото, където ще трябва да се сблъскат за последен път силите на доброто и злото). Прочутата декларация на Осама бин Ладен, с която той обявява война на Съединените щати е с дата: „Петък, 23-ти август 1996, в Хиндукуш, Хорасан, Афганистан“.

 

Един от зловещите спомени, свързани с издигането на черното знаме е свързан с щурма на американското консулство в Бенгази, когато бяха убити четирима души, между които и посланникът на САЩ в Либия – Кристофър Стивънс (Christopher Stevens). Тогава тълпата, която щурмува посолството издига черното знаме. Американските власти обвиниха за нападението и станалите убийства, групировка свързана с Ал Кайда. Според тях, либийските съмишленици на Ал Кайда са се възползували от протест срещу анти-ислямски филм, за да предизвикат кръвопролитието. (Виж: Ressa Maria A., Al-Qaeda’s black flag seized in ASG camp, Rappler.com, published September 26, 2012, 9:55 AM; updated August 19, 2013, 8:13 PM; http://www.rappler.com/nation/13051-al-qaeda ).

 

Отговорността за нападението в Бенгази беше поета от Ал Кайда на Арабския полуостров (al-Quaeda in the Arabian Peninsula - AQAP), базиран предимно в Йемен франчайз на Ал Кайда. Според изявление на AQAP, нападението е било отмъщение заради ликвидирането на втория в йерархията на AQAP – Абу Яхия ал Либи (Abu Yahya al-Libi). След нападението в Бенгази, от AQAP призоваха мюсюлманите по целия свят да убиват американски дипломати в ислямските държави, без призивът им да е постигнал някакъв успех.

 

Клетвата на Хапилон пред Абу Бакр ал Багдади

 

От видеоклипа, разпространен в YouTube се чува и вижда, че лидерът на Абу Саяф и съмишлениците му, произнасят следната клетва:

 

„Ние полагаме бай’ах пред Халиф Шейх Абу Бакл ал Багдади Ибрахим Аууад ал Курайши ав Хуссеини“ за вярност и подчинение в беда и в добри времена“, изрича Хапилон, който чете клетвата от лист хартия. Маскираните хора, които са хванати за ръце с него, за които се смята, че са членове на Абу Саяф, повтарят текста на клетвата след водача си.

 

„Ние обещаваме да му се подчиняваме във всичко, което нашите сърца желаят или не желаят и да го ценим повече от когото и да било другиго“, продължава текстът на клетвата. „Ние няма да приемем никой друг емир освен него, докато не видим от негова страна някакъв очевиден акт на неверие, за който Аллах би могъл да му поиска отговорност в отвъдното“. (Виж: Ressa Maria A., Senior Abu Sayyaf leader swears oath to ISIS, Rappler.com , published August 04, 2014, 11:45 AM; updated October 15, 2014, 10:38; http://www.rappler.com/nation/65199-abu-sayyaf-leader-oath-isis ).

 

Филипинската подкрепа за Ислямска държава в социалните мрежи

 

Личното участие на Иснилон Хапилон в полагането на клетвата е потвърдено от филипинските власти, както и от бивш член на Абу Саяф. Наблюдатели отбелязват, че това не е първият път, когато филипинци се присъединяват към Ислямска държава или пък набират поддръжници за нея, макар че по техните думи „не е съвсем ясно, какво означава това“ в различните случаи.

 

Първият известен случай на подкрепа за Ислямска държава в социалните медии е от 02 юли 2014 година. В социалните мрежи се появяват кадри, от които се вижда как затворници във Филипините, много от които са настоящи или бивши членове на Абу Саяф, които са се събрали около черно знаме и полагат клетва за вярност към Ислямска държава.

 

Три дни по-късно, второ видео се разпространява във Фейсбук. На него около дванадесет маскирани мъже, говорещи на арабски заявяват:

 

„Наши братя по Вяра, ние сме Вашите братя от „Умма фи’е Сабилиллах“ (Ummah Fi’e Sabilillah), официалната медия на Харакатул ал Исламия (Harakatul al-Islamiyah). Бихме искали да информираме всички, че ние искрено подкрепяме нашите братя муджахидини от Ислямска държава. Ние искаме да протегнем към тях дясната си ръка, когато тяхната лява ръка е загубена“. (Както беше отбелязано по-горе, Харакатул ал Исламия (Harakatul al-Islamiyah) е официалното, пълно име на Абу Саяф).

 

Същите се обръщат към Абу Бакр ал Багдади с думите: „За нас Вие замествате нашите майки и бащи. Нашата цел е да се присъединим към Вас, за да завземем Ирак и Ас Шам и да споделим халифата по волята на Аллах“. Куриозното в случая е, че това видео е свалено от Фейсбук, преди филипинските власти да успеят да направят копие.

 

Властите в Югоизточна Азия разследват и трето видео. В него група маскирани мъже заявяват, че застават с филипинска поддръжка зад каузата на Ислямска държава, но някои от разследващите изказват съмнения, че участниците във видеото могат да са и индонезийци, които се правят на филипинци. Видеото е качено от територията на Индонезия. На него, участниците говорят на смесица от езици, включително арабски, индонезийски Бахаса и на Филипино. (Виж: Ressa Maria A., Senior Abu Sayyaf leader swears oath to ISIS, Rappler.com , published August 04, 2014, 11:45 AM; updated October 15, 2014, 10:38; http://www.rappler.com/nation/65199-abu-sayyaf-leader-oath-isis ).

 

Какво търсят „джихадистите“ на Филипините ?

 

Изследователите на тероризма в планетарен контекст, основателно отбелязват, че Минданао е била своеобразен „хъб“ за международни терористични групи на ислямисти – екстремисти доста преди Ислямска държава да се появи на сцената. Причината е в стратегическото положение на Минданао. Групата острови е разположена между Филипините, Индонезия и Малайзия. Това ги прави много привлекателна „дестинация“ за индонезийски и малайзийски ислямисти – екстремисти, когато те са преследвани от службите за сигурност в собствените им страни. Едновременно с това, архипелагът е с „изолирана география“ според терминологията на геополитиците, а в терена на островите преобладават силно пресечените местности. Всичко това прави групата острови Минданао трудни за управление. Ислямисти – екстремисти се прехвърлят от Малайзия в „джихадистки“ лагери в южната част на Филипините по контрабандистки маршрут, започващ в малайзийския град Кота Кинабалу (Kota Kinabalu). (Виж: The Real Goal of the Philippines’ Jihadists, Stratfor, Media Center, February 27, 2017, 20:49, https://www.stratfor.com/image/real-goal-philippines-jihadists ).

 

Преобладаващата част от терористичните нападения на островната група Минданао, за сега продължава да е прицелена във филипинските сили за сигурност, както и в местни общности, които се противопоставят на разбиранията на терористите, какъв е най-праведният вариант на Исляма. Според експертите на „Стратфор“, нанасяните удари демонстрират същото ниво на бойни терористични умения, които доста отдавна характеризират „джихадистките“ нападения в региона.

 

Кърваво нападение срещу „мека цел“

 

На 02 септември 2016 година, Абу Саят взривиха бомба на нощния пазар в Давао Сити. Става дума за нападение срещу „забележително мека цел“, но броят на пострадалите се оценява като „скромен“, независимо, че се смята, че Ислямска държава е оказала логистична помощ. (Виж: The Real Goal of the Philippines’ Jihadists, Stratfor, Media Center, February 27, 2017, 20:49, https://www.stratfor.com/image/real-goal-philippines-jihadists ).

 

Всъщност, тази оценка е въпрос на гледна точка. В следствие на експлозията, на място загиват 14 души и са ранени между 60 и 70 души. Тридесет ранени са откарани в болница. (Philippines: Bomb attack on Davao market kills 14, BBC News, World – Asia, 3 September 2016, http://www.bbc.com/news/world-asia-37262499 ). Впоследствие, броят на убитите нараства на 15 души, след смъртта на бременна жена, тежко ранена от експлозията.

 

Двадесет и една годишната Висента Асперин (Vicenta Asperin), умира на 12 септември 2016 година, единадесет дни след като изпада в кома, в медицинския и изследователски център „Метро Давао“ (Metro Davao Medical and Research Center - MDMRC). При експлозията на нощния пазар, тя е получила няколко много тежки рани от шрапнели в главата. Оказва се, че заложената бомба е експлодирала близо до студио за масаж, където Асперин е работела. На място в студиото загива дванадесет (12) годишен пациент, на когото Асперин е била физиотерапевт.

 

Висента Асперин е била бременна в шестия месец. Детето умира заедно с нея, но властите не обявяват, че броят на убитите е станал 16. Ръководителката на Градската служба за социално обслужване и развитие в Давао - CSSDO (City Social Service and Development Office), Мария Луиса T. Бермудо (Maria Luisa T. Bermudo), обяснява на журналистите, че тъй като майката и детето не са били разделени и плодът се е намирал в утробата на майката, смъртният случай следва да е брои като само един. (Tesiorna Ben O., Pregnant Davao bombing victim dies in hospital; death toll rises to 15, CNN Philippines, September 13, 2016, 19:51 PM PHT, http://cnnphilippines.com/news/2016/09/13/pregnant-davao-bombing-victim-dies-in-hospital-death-toll-rises-15.html ).

 

Всичко описано по-горе, ясно показва, че е изключително трудно да се намерят количествени измерители за размера и мащаба на човешката трагедия. Разбира се, направената от някои анализатори оценка, че броят на пострадалите при терористичния акт в Давао е бил „скромен“, се базира на съображението, че жертвите биха могли да бъдат в пъти повече с оглед на специфичните условия на атакувания нощен пазар.

 

Изборът на нощния пазар в Давао като „мека цел“ не е случаен. Нощният пазар е разположен по дължината на булеварда “Roxas Avenue”, който е в центъра на града, където са концентрирани много офиси на фирми и е само на 100 метра от основния кампус на университета „Атенео де Давао“ (Ateneo de Davao University). Атентатът е извършен в петък вечер, а петък е почивен ден за мюсюлманите.

 

Град Давао е родният град на президента на Филипините – Родриго Дутерте (Rodrigo Duterte). Нещо повече, по време на атентата, Президентът Дутерте пребивава в в Давао, макар и да се е намирал далеч от мястото на експлозията.

 

Делфин Лорензана (Delfin Negrillo Lorenzana) – Секретар на националната отбрана на Филипините, цитиран от GMA News, заявява също така, че атентатът е предизвикан от желанието на Абу Саяф да вземе реванш заради тежките загуби, понесени след като филипинските сили за сигурност атакуват една от крепостите на терористите на остров Джоло (Jolo Island), който се намира на около 900 километра от Давао.  В официално заявление, Лорензана декларира: „Ние бяхме предвидили това и бяхме съответно предупредили нашите въоръжени сили, но неприятелят е вещ в използуването на демократичното пространство, гарантирано от нашата конституция за да се придвижва свободно и безпрепятствено да сее терор“. (Esmaquel II Paterno, Abu Sayyaf claims responsibility for Davao blast, Rappler.com, published September 03, 2016, 8:28 AM; updated September 03, 2016, 5:58 PM, http://www.rappler.com/nation/145045-abu-sayyaf-responsibility-davao-explosion ).

 

Генерал майор от запаса Делфин Негрило Лорензана е 36-тият секретар на Националната отбрана. Той е роден на 28 октомври 1948 година и има повече от 40 години служба в областта на отбраната и на международните отношения, с впечатляваща военна и дипломатическа кариера. Виж: Republic of the Philippines, Department of National Defense, The Secretary, http://www.dnd.gov.ph/the-secretary-2.html).

 

На 03 септември 2016, терористичната група Абу Саяф поемат отговорност за смъртоносната експлозия на нощния пазар в Давао Сити. Филипинската радиостанция dzMM съобщава, че говорителят на Абу Саяф – Абу Рами (Abu Rami) е обявил поемането на отговорността за атентата на нощния пазар на булевард Роксас, извършен на 02 септември 2016. Според предаденото от радиостанция dzMM, Абу Рами е описал атентата като „призив за единство към всички ислямистки бойци партизани – муджахидини. Също така, говорителят на Абу Саяф е заявил, че експлозията е предупреждение към филипинското правителство, ръководено от президента Родриго Дутерте, който в миналото е бил кмет на Давао сити. Действително, експлозията в Давао Сити става повод за президента Дутерте да обяви „състояние на беззаконие“ (”state of lawlessness”) във Филипините, което е аналогично на въвеждането на военно положение (declaration of martial law).

 

От своя страна, кметицата на Давао Сити – Сара Дутерте – Карпио (Sara Duterte - Carpio), заявява в интервю за радио dzMM, че президентът Родриго Дутерте я е информирал с текстово съобщение, че злодеянието е „отмъщение на Абу Саяф“. (Esmaquel II Paterno, Abu Sayyaf claims responsibility for Davao blast, Rappler.com, published September 03, 2016, 8:28 AM; updated September 03, 2016, 5:58 PM, http://www.rappler.com/nation/145045-abu-sayyaf-responsibility-davao-explosion ).

 

Междувременно, Главният директор на Националната полиция на Филипините – генерал Роналд де ла Роса (Ronald dela Rosa), заявява в широко цитирано от медиите интервю, че полицията подозира, че атентатът е „диверсионен ход“ на Абу Саяф. Полицейският ръководител отбелязва, че целта на атентата е била „да отслаби натискът, който те изпитват в Сулу“, където са изпратени правителствени войски със заповед „да унищожат“ групировката Абу Саяф. Действително, на 29 август 2016 година, се водят ожесточени боеве между правителствените войски и Абу Саяф. Войските са изпратени от президента срещу „джихадистите“, след поредното обезглавяване на заложник от страна на последните.

 

Генерал де ла Роса се съгласява с мнението на интервюиращия, че чрез това нападение, терористите от Абу Саяф „се подиграват“ на администрацията на президента Дутерте. „Да, какво друго може да означава това? Те наистина си позволяват да ни предизвикват открито“, казва той във филипинския радио ефир. (Esmaquel II Paterno, Abu Sayyaf claims responsibility for Davao blast, Rappler.com, published September 03, 2016, 8:28 AM; updated September 03, 2016, 5:58 PM, http://www.rappler.com/nation/145045-abu-sayyaf-responsibility-davao-explosion ).

 

След като коментарите за взрива в Давао Сити заливат медиите и по въпроса са се изказали всякакви високопоставени филипински политически лица, включително и президентът Дутерте, в един момент от Абу Саяф се отричат от авторството си на експлозията. Те обявяват, че взривът на нощния пазар на булевард Роксас е дело на техните съюзници от Даулат ул Исламия (Daulat Ul-Islamiya), които го извършили от солидарност и симпатия към каузата на Абу Саяф.

 

На същия ден, когато генерал де ла Роса самокритично признава, че терористите се подиграват с властите във Филипините, от Абу Саяф се отмятат от поетата отговорност. Говорителят на Абу Саяф - Муамар Аскали (Muammar Askali), известен повече с прозвището си Абу Рами, посочва нов извършител на нападението. В телефонен разговор с местното издание INQUIRER.NET, Аскали – Абу Рами посочва като извършител Даулат ул Исламия и заявява следното:

 

„Те направиха това, за да покажат симпатията си към нашата група и ние изпращаме послание към президента Родриго Дутерте, че всички членове на Даулат по страната не се страхуват от него“. (Nawal Allan, Julie S. Alipala, Karlos Manlupig, Inquirer Mindanao, September 03, 2016, 01:46 PM, Abu Sayyaf disowns Davao explosion, says ally was behind attack,  http://newsinfo.inquirer.net/812451/abu-sayyaf-disowns-davao-explosion-says-ally-was-behind-attack ).

 

Абу Рами заявява, че бомбената атака е само началото на поредица от подобни атаки, които ще последват ако армията продължи да притиска силите на Абу Саяф в провинция Сулу (съвпадаща общо взето с островите от архипелага Сулу – Sulu). В телефонния разговор той заявява: „На нас ние трудно да се обръщаме към хората, но все още можем да нанасяме поражения на войниците“. Според него, по онова време в провинция Сулу са прехвърлени около 9000 войници, които преследват бойците на Алу Саяф. От 26 август до 03 септември 2016 година, са били убити 15 войници и 30 бунтовници. Според Аскали – Абу Рами, бомбените нападения ще спрат само „ако Дутерете направи нашия хадис свое законодателство и поиска да приеме Исляма“.

 

Според същия източник обаче, междувременно полицията е започнала да се съмнява в авторството на Абу Саяф, респективно на евентуално симпатизиращата им група Даулат ул Исламия. Мануел Гаерлан (Manuel Gaerlan), директор на полицията в Южен Минданао, който наблюдава пряко разследването на случая се експлозията на нощния пазар, заявява, че полицията разглежда като възможни извършители не само Абу Саяф, но и евентуални „недоволни търговци“, както и други терористични групи.

 

„Имало е някои търговци, които са били недоволни от начина на отпускане на сергиите в нощния пазар. Това е един от мотивите, които ние разглеждаме“, заявил директорът на полицията. Той добавя, че всяка групировка може да поеме отговорност за даден терористичен акт, като експлозията на нощния пазар и това е съвсем нормално.

 

„Те могат да изпозуват това (поемането на отговорността, бел. авт.) за да подсилват популярността си, но аз казвам, че ние все още разследваме“, казва Гаерлан. Той дори посочва, че полицейското разследване към момента на изявлението му все още не е потвърдило, че експлозията е причинена точно от бомба. „Все още събираме улики, парченце по парченце“, добавя той. (Nawal Allan, Julie S. Alipala, Karlos Manlupig, Inquirer Mindanao, September 03, 2016, 01:46 PM, Abu Sayyaf disowns Davao explosion, says ally was behind attack,  http://newsinfo.inquirer.net/812451/abu-sayyaf-disowns-davao-explosion-says-ally-was-behind-attack ).

 

От своя страна, главен инспектор Андреа де ла Церна (Andrea dela Cerna) говорител на полицията в Южен Минданао (по-точно – говорител на полицейска регионална служба 11) е съобщила на медиите, че от телата на убитите и на ранените са извадени метални парченца, но все още не било изяснено, дали причинителят на експлозията е импровизирано взривно устройство. Тя се е позовала на резултатите на Специалната разследваща група (Special Investigation Task Group), сформирана след експлозията на нощния пазар.

 

На 04 октомври 2016 година, според изявление на Делфин Лорензана, секретар на националната отбрана на Филипините, със съвместните действия на въоръжените сили и на националната полиция, са били арестувани трима души, за които се предполага, че стоят зад смъртоносната експлозия в Давао Сити от 02 септември 2016 година. Тримата са от „Групата Мауте“ (Maute Group), за която се смята, че поддържа връзки с Абу Саяф. Заподозрените, които са били задържани в Котабато Сити са показани на медиите на 07 септември 2016 година, петък.

 

Според Лорензана, задържаните са Ти Джей Тагадая Макабаланг, Уендел Апостол Фактуран и Мусали Мустафа, всичките членове на „Групата Мауте“, които са били задържани при опит да избегнат полицейска проверка на контролно – пропускателен пункт. Тримата заподозрени са се возели на мотоциклет (!) без регистрационен номер. Заподозрените са носели взривни устройства, пистолети и мобилен телефон, но който е имало видозаписи и снимки от експлозията на нощния пазар в Давао Сити.

 

„Ние имаме сериозни улики, че те наистина са терористите, които взривиха пазара в Давао Сити“, казва Лорензана. Макабаланг е обвинен, че е детонирал бомбата, която е била поставена от Фактуран. На свой ред, Мустафа е бил заснел експлозията с мобилния си телефон. За да бъдат задържани, на тримата са повдигнати обвинения в нелегално притежание на експлозиви и на огнестрелно оръжие.

 

Пак според Лорензана, тримата задържани заподозрени са измежду десетима членове на „Групата Мауте“, които според властите са замесени в терористичния акт в Давао сити. Той е заявил, че няма да разкрие имената на останалите заподозрени, защото продължава операцията по издирването и задържането им. В същото изявление, Лорензана посочва, че има „признаци“, че „Групата Мауте“ се опитва да се съюзи и асоциира с Ислямска държава, като междувременно вече е създала връзка с Абу Саяф. (Tan Kimberly Jane, “Maute Group” men arrested over Davao City blast, ABS – CBN News, October 07, 2016, 04:41 PM, updated October 08, 2016, 02:39 AM, http://news.abs-cbn.com/news/10/07/16/maute-group-men-arrested-over-davao-city-blast ).

 

„Групата Мауте“ – още един потенциален франчайз на „Ислямска държава“

 

„Групата Мауте“, която напоследък използува и названието „Ислямска държава в Ланао“ е съставена от бивши партизани от „Ислямския фронт за освобождение на Моро“ (Джабхат Тахрир Моро ал Исламия) и известен брой чуждестранни бойци.  (Espina-Varona Inday, Alphabet of terror in Philippines’ political boiling pot. Cycle of violence is all part of a real-life Game of Thrones, March 10, 2016, http://www.ucanews.com/news/alphabet-terror-philippines-political-boiling-pot/75448 ).

 

Групировката се ръководи от Абдуллах Мауте (Abdullah Maute), предполагаемият основател на „Ислямска държава“ базирана в провинция Ланао дел Сур, намираща се на остров Минданао. „Групата Мауте“ добиват известност, когато поискват голям откуп за двама отвлечени заложници- работници в дъскорезница. Бедните им семейства не успяват да съберат откупа и двамата заложници са обезглавени.

 

За бойците на „Мауте“ се знае, че са въоръжени с автомати „Калашников“ АК-47 и с автоматични пушки М-14. Те развяват черното знаме на „Ислямска държава“, за което стана дума по-горе. Групата пребивава в отдалечени и трудно достъпни райони („барангайас“ – най-малките административни единици на Филипините) в Бутиг (муниципалитет от шести клас в провинция Ланао дел Сур), където събират рекет от селяните, наричан „пари за защита“. (Unson John, Maute group beheads 2 captive sawmill workers, PHILSTAR GLOBAL, UPDATED April 13, 2016, 08:38 PM,  http://www.philstar.com/nation/2016/04/13/1572591/maute-group-beheads-2-captive-sawmill-workers ).

 

Някъде през месец февруари 2016 година, „Групата Мауте“ е изтласкана от намиращия се под техен контрол „анклав“, намиращ се югозападно от Бутиг с помощта на въоръжените сили. Това става в рамките на операция, продължила цяла седмица, при която и двете страни дават жертви. Правителствените войски превземат основния лагер на терористичната групировка в Бутиг, Ланао дел Сур на 25 февруари 2016 година, а на следващия ден провеждат в него „операцията за прочистване“.

 

По време на ожесточените боеве на 25 февреари 2016 година, войниците от 103 пехотна бригада на филипинската армия са се сражавали срещу около 180 бойци на „Групата Мауте“. Битката е била толкова ожесточена, че военните е трябвало да използуват мотострелкови подразделения, включително и съвсем нови бронетранспортьори с дистанционно управление, както и да повикат на помощ подкрепа от въздуха.

 

„Това беше укрепен лагер, с кули за снайперисти и със бетонни заграждения. Там биха могли да лагеруват около 180 души“, съобщава полковник Ноел Детоято (Noel Detoyato), ръководител на отдела за връзки с обществеността на въоръжените сили на Филипините. Пак според него, в лагера са били открити телата на трима убити членове на „Групата Мауте“. Открити са били още две пушки М-16, ръчен противотанков гранатомет (РПГ) и пушка – снайпер М-50. (Ho Alex, AFP overruns extremists’ camp in Lanao, 45 killed since fighting erupted, CNN Philippines, http://cnnphilippines.com/regional/2016/02/26/AFP-overruns-camp-Lanao-45-killed-since-fighting-erupted.html ).

 

Според майор Филемон Тан (Filemon Tan), говорител на специалната бойна група за борба с тероризма Western Mindanao Command (Wesmincom – в нея участват един специален пехотен дивизион за борба с тероризма, един батальон следотърсачи – рейнджъри, един лек батальон за бързо реагиране, военноморските дили на Западен Минданао и един въздушен дивизион от военно-въздушните сили на Филипините), около 42 бойци на „Групата Мауте“ са били убити в сраженията, които започнали на 20 февруари 2016 година. От страна на военните имало трима убити и 11 ранени.

 

Тан е направил важното уточнение, че независимо, че въоръжените сблъсъци са станали близо до лагер на Ислямския фронт за освобождение на Моро, няма връзка между двете въоръжени групировки. Около 1700 бойци на Ислямския фронт за освобождение на Моро, водени от командира си, известен с прозвището Браво, временно са напуснали района, за да не възникнат недоразумения между тях и армията. Тан също така е съобщил, че Ислямският фронт за освобождение на Моро е оказал съдействие за създаването на „евакуационни райони“ и за подпомагане на преместените от района на бойните действия местни жители.

 

Междувременно, местните социални служби съобщават, че общо 4311 семейства, което отговаря на 20091 души, от пет „барангаяс“ са били преместени, поради пламналите боеве.

 

Нещо за историческия контекст на мюсюлманската съпротива в южните Филипини

 

Тук е мястото да се кажат няколко думи за контекста на отношенията между Ислямския фронт за освобождение на Моро и „Групата Мауте“. Всичко започва през 60-те години на миналия век, след прословутото „клане в Джабидах“. Национално освободителният фронт на Моро (Moro National Liberation Front - MNLF) е създаден през 1972 година, като се отцепва от съществуващото по онова време Мюсюлманско освободително движение – преимуществено политическо движение, трансформирало се после в Движение за независимост на Минданао. (Cassman Daniel, Stanford University, Mapping Militant Organizations, Moro National Liberation Front, August 14, 2015, http://web.stanford.edu/group/mappingmilitants/cgi-bin/groups/view/379 ).

 

Национално освободителният фронт на Моро (MNLF) се опира на народите Моро и Лумад. Той се бори за по-голяма автономия на Бангсаморо в южните Филипини. (Guide to the Philippines conflict, BBC News, One Minute World News, page last updated at 12:49 GMT, Friday, 18 December 2009, http://news.bbc.co.uk/2/hi/asia-pacific/7887521.stm). В досието на Национално освободителният фронт на Моро (MNLF) има и терористични нападения и политически убийства, извършени при преследването на целите на Фронта. (Pike John, Moro Islamic Liberation Front, GlobalSecurity.org, June 16-th, 2015,  http://www.globalsecurity.org/military/world/para/milf.htm ).

 

Народът Моро, наричан също „Бангсаморо“ или „Бангса Моро“, на практика съвпада с мюсюлманското население на Филипините. Той представлява най-голямата НЕ-католическа група в страната  и към месец август 2007 година съставлява 5,1 на сто от цялото население на Филипините. (Pangalangan Raul C., Religion and the Secular State: National Report for the Philippines, International Center for Law and Religion Studies, November 2-nd, 2015, https://www.iclrs.org/content/blurb/files/Philippines%20wide.pdf ). От школата на ал Шафи в сунитския Ислям (Шафи’и Мадххаб – виж: Arnold James R., The Moro War: How America Battled a Muslim Insurgency in the Philippine Jungle, 1902 – 1913, Bloomsbury Publishing, p. 3, 2011).

 

Народът Лумад е етническа група на един от коренните народи в южните Филипини. Етническите лумади НЕ са мюсюлмани. Названието „Лумад“ е съкратен термин от „Катауахан Лумад“, което в буквален превод означава коренен народ, „аборигени“. Това название е възприето официално от делегатите на учредителното събрание на Федерацията на народите на Минданао (Lumad Mindanao Peoples Federation – LMPF), проведено на 26 юни 1986 година в град Кидапауан Сити – столицата на провинция Котабато на остров Минданао – Филипините. Названието „Лумад“ е колективна идентичност на коренните народи на Минданао.

 

Правителството на Филипините изпраща войски в южните Филипини срещу бунтовниците. През 1976 година, тогавашният либийски лидер – Муаммар Кадафи посредничи успешно за сключването на споразумение между правителството в Манила и лидера на Национално освободителният фронт на Моро (MNLF) – Нур Мисуари (Nur Misuary). Споразумението то 1976 е сключено в столицата на Либия – Триполи, като Фронтът приема предложението на правителството за частична автономия на бунтовните региони. (Виж: Abuza Zachary, Militant Islam in Southeast Asia: crucible of terror, Lynne Rienner Publishers, 2003, p. 39, p. 115 – note 3).

 

Подписването на споразумението довежда до сериозно разцепление в ръководството на Национално освободителния фронт на Моро (MNLF). През 1977 година се формира група, която оспорва лидерството на дотогавашното ръководство, начело с Хашим Саламат. Групата включва 57 военни командири на Фронта и е наречена от членовете на MNLF – „Новото ръководство“. (Виж: Atty John Carlo and Gil M. Sadian, The Long Struggle to Silence the Guns of Rebellion, The CENSEI Report,   Strategic Analysis and Research by the Center for Strategy, Enterprise & Intelligence,   https://www.scribd.com/document/89147694/The-CenSEI-Report-Vol-2-No-13-April-2-8-2012#page=3 ).

 

През декември 1977 година, Мисуари изключва Саламат от организацията. От своя страна, Саламат премества щаб квартирата си в Кайро. По-късно, през 1980 година той отново се премества в Лахор в Пакистан. Новата организация се съсредоточава върху дипломатическата си дейност. На нейната база през 1984 година е създаден Ислямският фронт за освобождение на Моро (Джабхат Тахрир Моро ал Исламия – Moro Islamic Liberation Front, MILF). (Виж: Abuza Zachary, Militant Islam in Southeast Asia: crucible of terror, Lynne Rienner Publishers, 2003, p. 39, p. 115 – note 3). Основен поддръжник и дългосрочен спонсор на MILF става Муаммар Кадафи. (Виж: Davis, Brian L., Qaddafi, Terrorism and the Origins of the U.S. Attack on Libya, Praeger, New York, 1990. Отзив на Даниел Пайпс за тази книга може да се прочете тук: http://www.danielpipes.org/504/qaddafi-terrorism-and-the-origins-of-the-us-attack-on-libya ).

 

През януари 1987 година, Национално освободителният фронт на Моро (MNLF) приема предложението на филипинското правителство за ограничена автономия на бунтовните региони, което довежда до създаването на Автономния район на мюсюлмански Минданао на 06 ноември 1990 година. (Виж: Atty John Carlo and Gil M. Sadian, The Long Struggle to Silence the Guns of Rebellion, The CENSEI Report,   Strategic Analysis and Research by the Center for Strategy, Enterprise & Intelligence,   https://www.scribd.com/document/89147694/The-CenSEI-Report-Vol-2-No-13-April-2-8-2012#page=3 ). Автономният район на мюсюлмански Минданао включва пет преимуществено мюсюлмански провинции: Басилан (Basilian) - без Изабела Сити), Ланао дел Сур (Lanao del Sur), Магинданао (Maguindanao), Сулу (Sulu) и Тауи-Тауи (Tawi-Tawi). Това е единственият регион във Филипините със собствено правителство. Фактическото седалище на правителството е Котабато Сити (Cotabato City), но самият град се самоуправлява извън юрисдикцията на Автономния район на мюсюлмански Минданао.

 

От Ислямския фронт за освобождение на Моро (MILF) обаче отхвърлят правителствената оферта и продължават бунтовническите си действия. Общо споразумение за прекратяване на враждебните действия е подписано между правителството и MILF през месец юли 1997 година, но то е денонсирано от филипинската армия през 2000 година, по време на управлението на президента Джоузеф Естрада. В отговор, Ислямският фронт за освобождение на Моро (MILF) обявява „джихад“ срещу правителството, неговите граждани и поддръжници. При президента Глория Арройо (Gloria Arroyo),  правителството подписва с MILF споразумение за спиране на огъня и възстановява преговорите за мир. (Huang Reyko, In the Spotlight: Moro Islamic Liberation Front, Terrorism Project, CDI, Internet Archive Way Back Machine, February 15-th, 2002, https://web.archive.org/web/20080709075858/http://www.cdi.org/terrorism/moro.cfm ).

 

По този начин, най-радикално настроените бойци на Ислямския фронт за освобождение на Моро (MILF), намират мястото си в редовете на „Групата Мауте“ или дори на „Абу Саяф“.

 

Някои заключения

 

Както вече беше отбелязано, „асоциирането“ на различни филипински ислямистки екстремистки групи към „Ислямска държава“, като нейни франчайзи не е довело до някакво съществено изменение в тяхната тактическа и техническа подготовка. Или както казват експертите на „Стратфор“ – „ново име, същата тактика“. За експлозията на нощния пазар в Давао по-горе беше изнесена достатъчно информация, която показва, че в крайна сметка, независимо как се преценява броят на жертвите, това си остава едно нападение срещу крайно „мека цел“.

 

При взривовете на терористичните актове в Лейте (Leyte) и в Котабато Сити (Cotabato City) през месец декември 2016 година, са използувани гилзи от артилерийски снаряди, като детонаторите са задействувани от разстояние с клетъчен телефон – техника и тактика, които са използувани от ислямистките екстремистки терористични групи на Филипините, много преди те да развеят знамето на Ислямска държава.

 

Филипинската полиция подозира, че „Групата Мауте“, действуваща в Ланао, която също се стреми към „асоцииране“ в Ислямска държава е била отговорна за поставянето на импровизирано взривно устройство в кошче за боклук в центъра на Манила през месец ноември 2016 година. Ако подозренията им са основателни, излиза, че групата се опитва да разшири обхвата на операциите си в посока на столицата на Филипините или дори, че се прилага нова стратегия. Експертите обаче подчертават, че фактът, че устройството не е успяло да детонира е показателен за ограничеността на възможностите на филипинските ислямски екстремисти.

 

Все пак, смята се, че няколко атаки на остров Минданао в последно време, показват, че има „трансфер на опит“ и на технологии от Ислямска държава към Филипините. През месец март 2016 година, стрелец в Замбоанга Сити прострелва и ранява саудитски проповедник (!), който е бил посочен като достоен за убиване в списанието на Ислямска държава „Дабик“ (“Dabiq Magazine”). Никоя групировка обаче не пое отговорност за нападението. Междувременно, „Групата Мауте“ разпространи в Интернет видеозаписи на обезглавявания на двама отвлечени работници в дъскорезница, които са били осъдени на смърт по обвинение в шпионаж в полза на правителстмвените сили. Последното е несъмнена реплика на медийните практики на Ислямска държава. (For Philippine Jihadists, What’s in a Name?, Stratfor, Analysis, February 8, 2017, 09:31 GMT,  https://www.stratfor.com/analysis/philippine-jihadists-whats-name ).

 

Експерти в областта на тероризма отбелязват, че вече две години след „асоциирането” им в Ислямска държава, „джихадистите” от Минданао „все още съсредоточават вниманието си върху еждневната им криминална дейност”. Бойците от терористичните групировки си доставят оръжие като нападат филипински военни постове или от убити правителствени войници. Разобличени са и политически фигури в Минданао, които са отклонявали оръжие и военни материали от доставки за армията за да снабдяват терористите в региона. Местните групировки, които са „асоциирани” в Ислямска държава се справят добре със собственото си финансиране. Бойците на Абу Саяф на остров Джоло въртят бойка „търговия” с отвличания срещу откуп в морето около островите Сулу и Целебес. Приходите от тази „бизнес дейност” са оценени на седем милиона американски долара само за 2015 година.

 

Въоръжените формирования на ислямистките екстремисти на Минданао са самодостатъчни до такава степен, че те функционират без каквато и да е подкрепа от ядрото на Ислямска държава. Анализаторите от „Стратфор” със съвсем лека ирония заключават, че „в сравнение с такива доходни предприятия (като отвличането за откуп и други подобни, бел. авт.), организирането и провеждането на зрелищни терористични атаки НЕ е главната цел на „джихадистите” в южната част на Филипините”. (Виж: The Real Goal of the Philippines’ Jihadists, Stratfor, Media Center, February 27, 2017, 20:49, https://www.stratfor.com/image/real-goal-philippines-jihadists ).

 

Наблюдателите на ситуацията на Филипините заострят вниманието ни върху етно-националистическия вектор на съпротивата срещу филипинското централно правителството на архипелага Минданао. Те напомнят за 40 годишната история на съпротивата на войнствуващите групировки на етническите Моро, сред които на първо място са Ислямският фронт за освобождение на Моро (MILF) и Национално освободителният фронт на Моро (MNLF). Етно-националистическото движение за освобождение на Моро е несъмнено много по-силно от „джихадистите“, като броят на бойците на двата фронта се оценява на десетки хиляди.

 

Много показателно е, че лидерите на радикалните ислямистки групировки „Ислямска държава Магинданао“ (Islamic State Maguindanao), „Ансар ал Халифа – Филипини“ (Ansar al-Khalifah Philippines) и „Групата Мауте“ (Maute Group) произхождат пряко от бойни групи на етно-националистите от Моро. (For Philippine Jihadists, What’s in a Name?, Stratfor, Analysis, February 8, 2017, 09:31 GMT,  https://www.stratfor.com/analysis/philippine-jihadists-whats-name ).

 

Този факт може да се тълкува двояко. Наблюдателите на „Стратфор“ смятат, че това показва влиянието на етно-националистическите сили на Моро върху „джихадистките групировки“. Едновременно с това, същият факт може да се интерпретира и като движение на най-радикалните привърженици на сепаратизма на Моро от класическите етно-националистически организации към франчайзи на международното движение за Ислямска държава и Халифат.

 

Подобни примери се наблюдават много контрастно при етно-националистическите движения на туарегите в Западна Африка, където част от уважаваните лидери – националисти през последните години преминаха поне на пръв поглед на радикални ислямистки позиции. При други африкански етноси, като народа Фулани, също сме свидетели на осъществяването на практика на лозунга „всяко племе със собствена ислямистка терористична организация“.

 

Тук отново се сблъскваме с феномена на терористичните организации с „двойно дъно“, които от една страна се трансформират във франчайзи на Ал Кайда или на Ислямска държава, но едновременно с това разчитат на солидната подкрепа на бойци и помагачи с племенна и етно-националистическа мотивация. (Виж: Дечев Т., „Двойно дъно” или „шизофренично раздвоение”? Взаимодействието между етно-националистическите и религиозно – екстремистките мотиви в дейността на някои терористични групировки, Сп.: „Политика и сигурност”, год. І, бр. 1, 2017 г.).

 

Има многократно изразявано мнение, че докато сепаратисткият конфликт с Моро продължава да тлее, „джихадистките“ групи ще продължават да намират убежище на Минданао. Смята се, че филипинското правителство е направило голяма стъпка към разрешаване на конфликта през 2014 година, подписвайки мирно споразумение с Ислямският фронт за освобождение на Моро (MILF). На 27 март 2014 година, главните преговарящи на филипинското правителство и на MILF поставят подписите си под мирното споразумение в присъствието на президента Бениньо Акино ІІІ, на председателя на Фронта – Мурад Ибрахим (Murad Ibrahim) и на министър-председателя на Малайзия – Наджиб Разак (Najib Razak), чиято страна изиграва важна роля в посредничеството за сключване на споразумението в течение на повече от десет години.

 

Новото мирно споразумение замества съществуващият от 06 ноември 1990 година Автономен район на мюсюлмански Минданао и състоящ се от югозападната част на остров Минданао и близките острови, с нов административен регион, наречен Бангсаморо. Това осигурява на Ислямския фронт за освобождение на Моро (MILF) така необходимата му политическа автономия, за която фронтът настоява отдавна, дори и за сметка на някои елементи от Национално освободителния фронт на Моро (MNLF), които са влиятелни в региона.

 

Давайки на региона автономия, контрол върху данъчните власти и други права, Манила се надява да даде тласък за буксуващият мирен процес и да окуражи голяма част от нелегализиралите се бунтовници да се интегрират в политическата система на страната. Нова би трябвало да доведе до изолация на криминалните елементи, които паразитират върху сепартисткия конфликт и да съдаде по-големи възможности за управление на региона с политически средства. (The Philippines: A Peace Deal is Signed, but Challenges Lie Ahead, Stratfor, Geopolitical Diary, March 28, 2014, 01:54 GMT, https://www.stratfor.com/geopolitical-diary/philippines-peace-deal-signed-challenges-lie-ahead ).

 

Колкото и да е оптимистична тази картина, несигурността си остава до ден днешен. Страната среща големи затруднения в изпълнението на споразумението, в създаването на относителна сигурност в региона, в развитието на икономиката на новосъздадения Административен регион Бангасаморо и в умиротворяването на останалите бунтовници и неутрализирането на криминалните групировки. Колкото по-бавен е този процес, толкова по-трудно е за лидерите на народа Моро да удържат бойците си да спазват мирното споразумение.

 

Едновременно с това, по-войнствените фракции в сепаратисткото движение надигат глас за нови насилствени действия. Това насърчава дезертьорството от паравоенните формирования на организациите, сключили мир с Манила и захранва редовете на радикалните формации, сред които ислямистките радикали заемат ключово място. (For Philippine Jihadists, What’s in a Name?, Stratfor, Analysis, February 8, 2017, 09:31 GMT,  https://www.stratfor.com/analysis/philippine-jihadists-whats-name ).

 

Описаните процеси биха могли да бъдат разгледани и в контекста на глобалното развитие на терористичните дезорганизации като Ал Кайда и ускоряващия се процес на превръщане на Ислямска държава от стегната организация, която е регионален фактор в глобална дезорганизация с влияние от Нигерия до Афганистан, Бангладеш, Филипините и Индонезия. Тезата, че „на мястото на старите терористични организации от типа на ЕТА и ИРА (или по-точно – успоредно с тях), идват нови терористични дезорганизации е изказана преди близо 11 години. „Ал Кайда” е типична „дезорганизация” в смисъла, в който Лаш употребява това понятие”. (Виж: Дечев, Теодор, Деловите решения, индустриалните отношения и тероризмът, Сп. “Геополитика”, брой 4, 2005, стр. 167 – 181).

 

Днес, с хода на времето се вижда не само, че тази констатация е била вярна но е налице ясна тенденция, терористични организации с ясна йерархична структура, по естествен път започват да придобиват черти на дезорганизации с глобално присъствие. Освен създалата се като дезоргавизация Ал Кайда, на сцената вече започва да се утвърждава и трета глобална терористина дезорганизация – тази на салафистките групировки, които са независими от Ал Кайда и от Ислямска държава. Салафистите се представят отлично в Западна Африка, където умело маневрират между Ал Кайда и Ислямска държава, като използуват майсторски и регионалната етническа специфика. (Виж: Дечев Т., Възходът на глобалните терористични дезорганизации. Терористичен франчайзинг и ребрандиране на терористичните групировки. В: Юбилеен сборник в чест на 90 – годишнината на проф. д.и.н. Тончо Трендафилов, Издание на ВУСИ, Пловдив, 2016 г., стр. 193 – 201).

 

Ситуацията във Филипините показва устойчива тенденция в нарастването на тежестта на „бранда“ на Ислямска държава, както и реална възможност за възникване на нови терористични организации с „двойно дъно“ – организации, опиращи се на етно-националистическата мобилизация, но едновременно с това, легитимиращи се като част от световното движение за Ислямска държава и за установяване на Халифат.

Публикувана в Свят

Създаването на Хорасанския клон на Ислямска държава в региона на Афганистан и Пакистан, укрепи образа й като феномен с глобален обхват. Но връзките на новия клон със самата Ислямска държава на територията на Сирия и Ирак са крехки и той държи съществуването си повече на фрагментацията и на раздробяването на транс-граничното движение на Талибаните, нежели на нещо, извръшено от Ислямска държава.

Публикувана в Минало

Серия от необичайни атаки от страна на североафрикански клон на ал Кайда, може да хвърли светлина върху най-новите затруднения на „джихадистката” мрежа. В Ал Кайда в Ислямски Магреб (al Qaeda in the Islamic Maghreb - AQIM) се натрупва напрежение, поради необходимостта да се окаже съпротива на нарастващото проникване на Ислямска държава на нейната територия, на отнемането от страна на ИД на материални и финансови ресурси на ал кайдистите, както и на отнемане на част от човешките им ресурси.

Публикувана в Гледища

На 05 август 2016 година, индонезийската полиция арестува шест души в Батам (Batam), за които се твърди, че са имали намерение да изстрелят ракета по Сингапур под ръководството на лице, за което се знае, че е член на Ислямска държава. Батам е част от индонезийската островна група Риау (Riau Islands), които са на около 16 километра от Сингапур, от другата страна на Сингапурския пролив. Батам и Сингапур са сврързани с ферибоот. Островът е популярна дестинация за сингапурците, които искат да поиграят голф или да се попекат на плажовете му. Също така, Батам е приютил много фабрики, собственост на фирми за производсво на електроника. Шестимата арестувани (един от които е бил освободен) са работили точно в такива фирми.

 

Вътрешни доклади предполагат, че групата е била свързана с Бахрун Наим (Bahrun Naim), индонезийски лидер на Ислямска държава, намиращ се в Сирия, който е подстрекавал индонезийски „джихадисти” да организират нападения по родните си краища. Наим е смятан за отговорен за планирането на взривяването и въоръженото нападение срещу търговският център „Сарина” (“Sarinah”) в Джакарта, проведени на 14-ти януари 2016 година. Той също така е заподозрян в планирането на самоубийственият бомбен атантат срещу полицейско управление в Суракарта (Surakarta) в централна Ява (на остров Ява – една от най-гъсто населените територии на света, б. ред.), проведен на 04 юли 2016 година. При нападението беше ранен един полицай.

 

Наим е положил големи усилия за да предаде терористична експертиза от своята организация в Сирия на индонезийските „джихадисти”. Такава необходимост явно съществува, съдейки по следните примери. Така например, молът в Сарина е бил препълнен с купувачи, когато е проведен бомбеният атентат, но са били ранени само четирима души. Нападателите са имали лошо изработени взривни устройства и слаби оперативни умения. Двама от атентаторите са се взривили сами, докато са се опитвали да задействуват своите примитивни „тръби - бомби”.

 

Така че, независимо от съобщенията на медиите, че групата от Батам е подготвяла ракетна атака, твърде съмнително е нападателите да са били способни на нещо повече от елементарни нападения с използуване на леко стрелково оръжие и / или на „тръби - бомби”. Съобщава се, че полицията е открила материали за изработване на бомби, пистолети и стрели по време на обиските в домовете на заподозрените, но не и ракети или материали за изработването на последните.

 

Очевидно е, че групата е имала повече пожелателни намерения, отколкото реални оперативни възможности, нещо, което не е нетипично за индионезийските „джихадисти”, след като властите в страната успяха да арестуват или да ликвидират последната кохорта от лица, планиращи терористични актове, имащи необходимата подготовка за организиране на атаки с по-голям мащаб от типа на експлозията на остров Бали от месец октомври 2002 година.

 

Атаките, подготвяни от групата в Батам, най-вероятно са щели да бъдат елементарни нападения срещу меки мишени, от типа на курортите на острова или срещу фабриките за електроника, където членовете на групата са работили. Наемането на работа на „джихадистите” в електронните предприятия още един път повдига въпроса за вътрешната заплаха от „доморасли”, местни „джихадисти”.

 

Вътрешни заплахи

 

Служителите от корпоративната сигурност с основание се страхуват от терористични атаки, извършени на работното място от „доморасли”, местни „джихадисти”, като тази, извършена през месец юни 2015 година от Ясин Салхи (Yassin Salhi), шофьор на камион от Лион, Франция, който е работел за американската компания “Air Products”. Салхи е обезглавил своя мениджър преди да вреже превозното си средство в сградата на фабриката. При разпита в полицията впоследствие, той признал, че това е бил опит да предизвика голяма експлозия.

 

Въоръженото нападение в Сан Бернардино, Калифорния от месец декември 2015 година е друг пример за подобна атака. При този инцидент, Сайед Ризван Фарук (Syed Rizwan Farook) се върнал на работа заедно със съпругата си Ташфен Малик (Tashfeen Malik), след кавга, избухнала по време на служебно празнично празненство, като двамата открили огън по своите колеги и се опитали и да детонират една бомба. Те убили 14 души и ранили други 21, преди да загинат в престрелка с полицията.

 

Независимо, че нападението в Сан Бернардино се отличава от много инциденти, свързани с насилие на работното място, тъй като в него са ангажирани двама стрелци, вместо обичайния самотен нападател, ние сме виждали подобни нападения от вътрешни хора, ангажирали многобройни враждебни участници по света. Така например, трима от въоръжените нападатели срещу нефтопреработвателното съоръжение на “ABB Lummus Global” в Янбу (Yanbu), Саудитска Арабия, извършили терористичен акт през месец май 2004 година, са работели там, на същото място. Техните карти за допуск до обекта и доброто им познаване на планировката на предприятието са били ключови при предприемането на атаката.

 

Дори когато вътрешните хора не предприемат лично атаката, те могат да осигурят съдбоносно важна вътрешна информация, която в много голяма степен да подпомогне тези, които планират нападението. Нападението срещу съоръжението за природен газ “Tigantourine”, намиращо се близо до Аин Аменас (Ain Amenas) в Алжир, в което се съобщава, че са участвували наз 30 нападатели, по всичко личи, че е разчитало на вътрешна информация, свързана с планировката на предприятието и с осигуряването на транспорта за чуждестранните работници до него.

 

Вътрешните хора могат също така да промъкнат оръжие покрай охраната. Един работник на цветар с магазини в хотелите “JW Marriott” и “Radisson” в Джакарта е успял да вкара в тях бомби, които са били използувани по-късно по време на самоубийствените атентати от месец юли 2009 година.

 

Вътрешните хора могат да представляват и друга заплаха – да използуват ресурсите на компанията за да се улеснят нападения на други места. Нидал Айяд (Nidal Ayyad), инженер – химик в “AlliedSignal” е използувал бланки на компанията, за да изпраща заявки за доставка на големи количества химикали, необходими за производство на експлозивите за „камиона - бомба”, използуван за атаката срещу Световния търговски център през 1993 година. Да се придобият големи количества от тези индустриални химикали без неговата помощ е било много трудна задача. Вътрешните лица, могат да използуват достъпа си до индустриални химически съоръжения и за да изпуснат в околната среда опасни химикали, като опитат по този начин да предизвикат масово увреждане на хора.

 

Противопоставяне на заплахата от вътрешни злонамерени лица

 

По много начини, видът на насилието на работното място, предизвикано от „доморасли”, местни терористи е подобен на насилието на работното място, организирано от нападатели, които не са мотивирани от „джихадизъм”. Наличието на психологически и психиатрични проблеми не изключва идеологическата мотивация. И двата фактора могат да играят роля при атаките с участие на „доморасли”, местни джихадисти.

 

Подобно сливане на мотивите е наблюдавано при стрелбата през месец ноември 2009 година във Форт Хууд (Fort Hood). Стрелецът, майор Нидал Малик Хасан (Maj. Nidal Malik Hasan) е бил радикализиран и е бил във връзка с лидера на Ал Кайда Ануар ал-Аулаки (Anwar al-Awlaki). Но той също така е демонстрирал обезпокоително поведение на работното си място и извън него, развивайки влошено психическо състояние.

 

Изключително рядко се случва, насилие на работното място (с „джихадистки” мотиви или от друг тип) да стане факт, без стрелецът да е дал предупредителни знаци за предстоящото нападение. Разследващите често откриват, че подобни предупредителни знаци или са били подценявани и омаловажавани или просто напълно пренебрегвани. След стрелбата във Форт Хууд, излезе на яве, че многобройни оплаквания от Хасан и предупреждения за странното му и заплашително поведение са били пренебрегнати.

 

Предупредителните знаци, че един работник или служител е способен на насилие на работното място, могат да включват: внезапни промени в поведението; намалена производителност; несвойствени проблеми с разтакаване и идването на работа; както и оттеглянето от социални кръгове, в които служителят се е движел до тогава.

 

Кражбата или саботирането на работодателя или на колега – работник могат да бъдат друг знак, на ред с внезапното проявяване на отрицателни черти, като нетипични нива на раздразнителност, нахвърляне върху колеги или обождането им, както и внезапно пренебрегване на личната хигиена.

 

Може би най-красноречивите сигнали за предстоящо насилие са разговорите за самоубийство или за мъченичество и отправянето на преки или косвени заплахи към околните. Друг съществен предупредителен сигнал, наблюдаван преди няколко инцидента с насилие на работното място е страхът на колеги – работници или на надзиратели от даден човек, дори и когато не е могло да бъде дадено разумно обяснение за този страх.

 

В много компании се смята, че противопоставянето на насилието на работното място е задача на отдела за корпоративна сигурност. Нищо не може да бъде по-далече от истината. Повечето отдели за корпоративна сигурност, са окоплектовани само като „скелет” и твърде често са първите, които предприемат съкращения, когато компаниите се окажат лице в лице с тежки икономически проблеми.

 

Повечето отдели по корпоративна сигурност се фокусират върху физическата охрана, върху превенцията на загубите и върху кражбите на имущество на компаниите. С техния ограничен на брой състав и едновременно с това – големи отговорности, те имат малко възможности да научат, какво става с човека в средната кабинана третия етаж, който гледа много джихадистка пропаганда и натрупва гняв срещу Запада.

 

Дори компании, чиито екипи са се посветили на защитата на висши мениджъри на компанията, често се фокусират изключително върху външните заплахи. Те отделят много повече внимание въру охраната на изпълнителния директор по време на негово пътуване в чужбина, отколкото по време на негово посещение в кафенето на компанията. Старшите ръководители на компаниите, също често вярват, че в техните предприятия не могат да съществуват вътрешни заплахи, което е твърде НЕбезопасно приемане за която и да е фирма.

 

След като полицията и отделите за корпоративна сигурност не са нито вездесъщи, нито пък всезнаещи, други хора в компанията трябва да вдигат тревога за потенциалното насилие на работното място. Колегите и най-близките до работниците мениджъри (first – line managers) най-общо казано са първите хора, които трябва да забележат предупредителните сигнали. Така че, истинската първа отбранителна линия срещу вътрешните заплахи трябва да бъдат работниците и служителите в компанията. По тази причина, те трябва да бъдат обучавани за евентуалните вътрешни „джихадистки” заплахи на работното място. Също така, те трябва да бъдат насърчавани да говорят за потенциалните заплахи, без страх от отмъщение.

 

Това овластяване идва от обучението и от това, че комуникацията се провежда не само „от горе - надолу”, но и „от долу нагоре”.

 

Топ мениджмънтът на компанията трябва да създаде очакването, че подобни съобщения и доклади ще бъдат приемани сериозно. Отделите за човешки ресурси, корпоративна сигурност и правните отдели трябва да имат мандат да разглеждат и да се справят с тези случаи своевременно и бързо. Предупрежденията направени от колеги по отношение на Хасан във Форт Хууд са били пренебрегнати, защото тези, които са ги получили не са били овластени или насърчавани да предприемат действия.

 

Изграждането на култура на проактивно отношение към потенциалните вътрешни заплахи, може да бъде предизвикателство. Това може да е особено вярно за отдалечени и изолирани места като фабрика за полупроводници в Индонезия, но е също толкова важно и за такива обекти. Цената на пренебрегването на предупредителните знаци на дадена вътрешна заплаха, без значение къде възниква тя, често е трагедия.

 

Превод: д-р Теодор Дечев


* (Stewart Scott, Employees, the First Line of Defense Against Jihadist Insiders, August 11-th 2016, 08:00 GMT, Stratfor, Security Weekly, https://www.stratfor.com/weekly/employees-first-line-defense-against-jihadist-insiders ).

 

Авторът на анализа - Скот Стюарт, отговаря за анализите върху тероризма и въпросите на сигурността в „Стратфор”. Преди да се присъедини към екипа на „Стратфор”, той е бил специален агент на Държавния департамент на САЩ в течение на десет години и е участвал в стотици разследвания на терористични актове.

Публикувана в Гледища

В предишна публикация се спряхме доста подробно на използуването на жени за самоубийствени, терористични нападения в Нигерия. Става дума разбира се за „постиженията“ на нигерийската Уилаят ал Судан ал Гхарби (Wilayat al Sudan al Gharbi), по-известна като „Боко Харам“. (Виж: В „Боко Харам“ пламна борба за лидерство. Групировката масирано използува жени за самоубийствени атентати, Свободен Народ, 06 август 2016, 23:04, http://svobodennarod.com/world/5799-v-boko-haram-gori-borba-za-liderstvo-i-izpolzvat-zheni-za-atentati.html ).

 

Разбира се, Боко Харам съвсем не са открили използуването на жени, като атентаторки – самоубийки. И други войнствуващи и терористични групи са изпращали жени да провеждат самоубийствени операции в миналото, особено в края на 20-ия век. Като се започне с Ливан в край на 80-те години на 20-ия век, където членове на Сирийската социална националистическа партия в Ливан (виж справка за Сирийската социална националистическа партия в Ливан в края на публикацията), използуват „коли - бомби“ за да нанансят удари по израелската армия и по подкрепяната от Израел Армия на Южен Ливан. За разлика от Хизбула, ислямистката шиитска групировка, която е „пионер“ в използуването на атентатори – самоубийци в Ливан, Сирийската социална националистическа партия, използува това оръжие за да прокарва един светски, а не религиозен дневен ред. Партията използува и жени като атентаторки – самоубийки. (Stewart Scott (Lead analyst), An Unprecedental Use of Female Suicide Bombers, October 23-rd 2015, 09:15 GMT, Stratfor, Analysis, https://www.stratfor.com/analysis/unprecedented-use-female-suicide-bombers ).

 

Далече на изток от Сирия, „Тигри за освобождение на Тамил Илам“ (“The Liberation Tigers of Tamil Felam”), революционна организация, отдадена на каузата да отхвърли управлението на синхалите надз населените с тамили част от Шри Ланка (Цейлон), също използуват жени за самоубийствени мисии. От 90-те години на 20-ия век, до разпускането си през 2009 година, „Тигрите“ използуват повече атентаторки – самоубийки от която и да е друга войнствуваща групировка до този момент, като изпращат на смърт най-малко 46 жени.

 

Жена, членуваща в „Тигри за освобождение на Тамил Илам“ извърши прочутото убийство на индийския министър – председател Раджив Ганди през 1991 година, след като поставя гирлянд от цветя на врата му по време на политическо шествие. През 2007 година, се проведе друг знаменит атентат. Тогава жена, членуваща в „Тигри за освобождение на Тамил Илам“, направи неуспешен опит да убие министър от правителството на Шри Ланка, като взриви експлозиви, скрити в сутиена й.

 

В края на 90-те години на 20-ия век, Кюрдската работническа партия (PKK) провежда няколко атаки срещу турски военни и полицейски обекти, чрез жени – атентаторки. Няколко от сътрудничките на PKK дори разполагат взривните устройства на корема си, за да създават впечатление, че са били бременни. (Stewart Scott (Lead analyst), An Unprecedental Use of Female Suicide Bombers, October 23-rd 2015, 09:15 GMT, Stratfor, Analysis, https://www.stratfor.com/analysis/unprecedented-use-female-suicide-bombers ).

 

Според анализатора на „Stratfor“ – Скот Стюарт (Scott Stewart), всички тези терористични групи, използували жени за самоубийствени атентати в ранния период на прилагане на това средство са били от марксистки произход, за разлика от „джихадистите“, които са основните организатори на самоубийствени атентати днес. Това твърдение може да се приеме с известни уговорки, защото Сирийската социална националистическа партия има по-далечно отношение към войнствуващите марксисти. Несъмнено, тя е влизала в съюзи с комунистически партии, както и с Арабската социалистическа партия БААС, като в момента въоръжените милиции на социал-националистите се бият в защита на президента Башар Асад.

 

Социал-националистите, стартират от позициите на един специфичен сирийски национализъм и иредентизъм, свързан с образуване на сирийска държава върху целия „Плодороден полумесец“ (виж справката за Сирийската социална националистическа партия в края на публикацията). В определени периоди, партията е третирана дори като основна дясна партия в региона. Всъщност, в нея можем да открием както наследник на първичния арабски национализъм, борещ се срещу османското владичество и срещу френския колониализъм, така и реплика на симпатията на мнозина арабски политици към германския националсоциализъм, за което свидетелствуват дори и символът на партията., който представлява просто една леко стилизирана свастика.

 

Тук е мястото да си спомним, че пан-арабизмът на Гамал Абдел Насър минава през сътрудничество и с националсоциалистите и през дружба със СССР. Така или иначе, има общност между тези групировки, изповядващи комунистически, национал – комунистически и национал социалистически възгледи.

 

Преди около десетилетие, чеченци станаха първите членове на радикална ислямистка или „джихадистка“ организация, която привлича жени за самоубийствени атентати. Между 2000 и 2004 година, чеченките – атентаторки самоубийки, често наричани и „Черни вдовици“, атакуват руски военни обекти в Чечня и цивилни обекти в Русия и дори се опитаха да ликвидират чеченския президент.

 

Според Скот Стюарт, независимо, че мъжете са приканвани по-често да жертват живота си заради вярата, все пак в Корана могат да бъдат намерени някакви аргументи в подкрепа и на мъченичеството на жените. Първият мъченик на Исляма е жена с името Сомайя. В добавка към мотиви като гняв и желание за отмъщение, които те споделят така, като го правят и секуларните терористи, жените „джихадистки“, които осъществяват самоубийствени мисии могат също така да се опрат и на някои мюсюлмански концепции за мъченичеството от типа на опрощаването на всички грехове и незабавното влизане в Рая.

 

Тук е мястото да се подчертае, че има достатъчно аргументирани становища на ислямски богослови, които изцяло отричат праведността на терористичните действия, така че става дума за личната интерпретация на потенциалната кандидатка за терористка и мъченица на вярата. Смята се, че в редица случаи, атентаторките – самоубийки се наемат със смъртоносни мисии, като начин да изкупят минали грехове или срам, свързан с изнасилване, изневяра или извънбрачна бременност.

 

С началото на втората Интифада, известна и като Интифадата „Ал Акса“, през септември 2000 година, бойните групи на палестинската съпротива широко използуват самоубийствените атентати като оръжие. Този метод е изключително ефективен за партизански начин на водене на война. Тъй като те отнасят малки, евтино изработени взривни устройства непосредствено до целите, атентаторите самоубийци, независимо от пола им, могат да нанесат по-големи поражения от по-големи устройства, които са взривени на разстояние от целите. При същото качество на експлозивите, изисквано за изработване на „камионите - бомби“, терористите могат да произведат дузини взривни устройства за самоубийствени нападения с тегло от 4,5 до 9 килиграма, вместо да използуват цялото количество експлозив наведнъж. Вместо да извъшат еднократен акт, терористите могат да организират със същите ресурси продължителна серия от нападения, с които да стресират и изтощят противника. (Stewart Scott (Lead analyst), An Unprecedental Use of Female Suicide Bombers, October 23-rd 2015, 09:15 GMT, Stratfor, Analysis, https://www.stratfor.com/analysis/unprecedented-use-female-suicide-bombers ).

 

По-специално, жените – атентаторки имат предимството, че излизат извън представите и стереотипите, как трябва да изглежда един боец – терорист. Затова те могат да се промъкват покрай служителите по сигурността без да бъдат заподозрени ни най-малко. Също така, има много сериозни културни препятствия пред това те да бъдат подлагани на физическо претърсване. Специално в Близкия Изток, жените – терористки могат да получат разрешение да преминат през контролно – пропескателни постове без да бъдат претърсвани, като често и лицата им остават покрити от традиционното облекло – „бурка“ или „никаб“, под което те лесно пренасят експлозиви и взривни устройства.

 

По време на Интифадата от 2000 година, когато израелците противопоставиха на вълната от самоубийствени нападения нови мерки за сигурност, палестинците започнаха да ангажират жени, за да ги заобикалят. Новата тенденция се видя през 2002 година, когато 28 годишна жена, свързана с „Бригадата на мъчениците от Ал Акса“, детонира „шахидски пояс“ в Йерусалим, като уби един човек и рани още 81 души. След примера на „Бригадата на мъчениците от Ал Акса“, „Ислямски джихад“ и Хамас също използуваха жени – самоубийки за нападения срещу израелците.

 

Вълната от палестински самоубийствени атентати и по-специално от самоубийствени мисии на жени – атентаторки, спада драматично след като достига максимум през 2002 – 2003 година. През месец ноември 2006 година са проведени две самоубийствени бомбени атаки с участието на жени, срещу израелските сили в ивицата Газа. Но от територията на Израел няма съобщения за самоубийствени атентати с участието на жени от 2005 година насам, ако не се брои един аматьорски опит от месец октомври 2015 година.

 

Междувременно, други ислямистки организации възприемат тази ефективна тактика. Ал Кайда на Абу Мусаб ал Заркауи в Ирак, сега вече известна като Ислямска държава, започва да използува жени за самоубийствени нападения в края на 2005 година, като през месец ноември 2005 година, организира зрелищи атаки срещу три западни хотела в столицата на Йордания - Аман.

 

След като Ал Кайда започна да губи територия в Ирак след началото на така нареченото „пробуждане Анбар“, използуването на жени за самоубийствени нападения драматично нарастна на фона на отчаянието на ръководството на терористичната мрежа. През 2008 година бяха организирани 31 самоубийствени атаки с участието на 35 жени. От 2008 година насам, Ал Кайда в Ирак (сега вече – Ислямска държава) използува жени за самоубийствени нападения „пестеливо“. Независимо от това, ако Ислямска държава продължи да губи територии, може отново да стане свидетели на скок в броя на женските самоубийствени атентати в Ирак и в Сирия.

 

Всъщност, факт е, че в момента повечето „джихадистки“ групи, които използуват жени за самоубийствени нападения са ограничили използуването им в подобни операции. От края на 2005 година насам, извън Нигерия има само няколко такива изолирани случая. Повечето групи предпочитат да обличат мъже – самоубийци в женски дрехи, вместо да изпращат жени на такива мисии.

 

Точно този факт прави нигерийската Уилаят ал Судан ал Гхарби (Wilayat al Sudan al Gharbi), по-известна като „Боко Харам“, уникален случай в днешни дни. Става дума наистина за безпрецедентна терористична активност. (Виж: В „Боко Харам“ пламна борба за лидерство. Групировката масирано използува жени за самоубийствени атентати, Свободен Народ, 06 август 2016, 23:04, http://svobodennarod.com/world/5799-v-boko-haram-gori-borba-za-liderstvo-i-izpolzvat-zheni-za-atentati.html ). Само преди 10 години, „тигрите за освобождение на Тамил Илам“ бяха смятани за изключително явление, за това, че бяха изпратили на смърт 46 жени – тирористки в продължение на 18 години. Уилаят ал Судан ал Гхарби или „Боко Харам“, „сколаса“ да използува 50 жени за самоубийствени атаки само в рамките на една година – 2015.

 

Справка за Сирийската социална националистическа партия:

 

Сирийската социална националистическа партия (Syrian Social Nationalist Party, Parti populaire syrienor, Parti social nationaliste syrien) е националистическа поритическа партия, действуваща в Ливан, Сирия, Йордания, Ирак и Палестина. Тя се застъпва за създаване на Сирийска национална държава, простираща се върху така наречения „плодороден полумесец“ (също така известен като „люлката на цивилизацията“), включваща днешните Сирия, Ливан, Ирак, Кувейт, Йордания, Палестина, Израел, Кипър, Синай, югоизточна Турция (Александрета и Киликия) и югозападен Иран (Ахваз). Според Сирийската социална националистическа партия, тази държава ще се основава на „естествените географски граници“ на тази територия и на общата история, която споделят хората, живеещи в тези граници. (Setting things straight – whaш we mean by the word “Syria” & why ?, http://www.ssnp.com/new/about.htm ).

 

В сайта на партията, е дадена дефиниция на понятието „нашата Сирия“, което използуват сирийските социал-националисти в противовес на днешната Република Сирия: „Нашата Сирия има отчетливи естествени граници и се простира от планинската верига Таурус на северозапад и от Загроските планини на североизток до Суецкия канал и Червено море на юг, като включва Синайския полуостров и залива Акаба и от Сирийското море на запад (тук явно се има пред вид Източно Средиземно море, б. авт.) заедно с остров Кипър до дъгата на Арабската пустиня и Персийския залив на изток. (Този регион е известен и като Сирийския плодороден полумесец)“. . (Setting things straight – what we mean by the word “Syria” & why ?, http://www.ssnp.com/new/about.htm ).

 

С повече от 100 000 члена през 2014 година, Сирийската социална националистическа партия е втората по големина легална (!) политическа групировка в Сирия след Арабската социалистическа партия БААС – партията на фамилията Асад в Сирия и на Саддам Хюсеин в Ирак. (Оценката, че партията включва повече от 100 000 члена е на изданието „Заман ал Уасл“ (Zaman Al Wasl), създадено от Фатхи Ибрахим Байюд през 2005 година в град Хомс. Виж: Socialist Nationalist Party Mourns Two Fighters Killed in Clash With Rebels, January 30-th 2014, Zaman Al Wasl, https://en.zamanalwsl.net/news/3467.html ).

 

В Ливан, тя е била основна светска, секуларна, високо организирана елитарна партия в продължение на повече от 80 години. До ден днешен, тя е ключов фактор в коалцията „Съюз 8-ми март“. („Съюзът 8-ми март“ е коалиция от различни партии в Ливан. Тя е управляващата коалиция по време на правителството с министър – председател Наджиб Микати от юни 2011 до 23 март 2013 година. (March 8 finished, Aoun out in the cold, July 10-th 2013, 12:44 AM, The daily Star – Lebanon, Lebanon News, http://www.dailystar.com.lb/News/Politics/2013/Jul-10/223165-march-8-finished-aoun-out-in-the-cold.ashx#axzz2YVHIO4jG ).

 

Името на коалицията идва от 08-ми март 2005 година, когато различни партии призовават за провеждане на масова про-сирийска демонстрация в центъра на Бейрут в отговор на така наречената „Кедрова революция“. На демонстрацията се изказва благодарност на Сирия „за това, че е помогнала да се спре ливанската гражданска война“ и за „помощта й за стабилизиране на Ливан“ и за помощта й за „съпротивата на Ливан срещу израелската окупация“).

 

Сирийската социална националистическа партия е създадена в Бейрут през 1932 година, като антиколониална и национално освободителна организация, враждебна към френския колониализъм. Партията играе съществена роля в ливанската политика и в опитите за праврат през 1949 и 1961 година. След тези „участия“ на партията, тя е подложена на масови репресии.

 

Партията се опълчва срещу израелската интервенция в Ливан през 1982 година и срещу последвалата окупация на Южен Ливан до 2000 година. Тогава, поради продължителната си и последователна подкрепа за сирийското присъствие в Ливан тя се превръща в инструмент в ръцете на Арабската социалистическа партия БААС в Сирия.

 

В Сирия, Сирийската социална националистическа партия се превръща в основна дясна политическа сила в началото на 50-те години на 20-ия век, но е подложена на силни репресии през 1955 – 1956 година. Тя успява да запази организационната си структура и до към края на 60-те години на 20-ия век се присъединява към левицата, като се съюзява с Организацията за освобождение на Палестина и с Ливанската комунистическа партия, независимо от съществуващото между тях идеологическо противопоставяне.

 

През 2005 година, партията е легализирана в Сирия и се присъединява към водения от Арабската социалистическа партия БААС, Национален прогресивен фронт. В периода 2012 – 06-ти май 2014 година, партията е част от Народния фронт за промяна и освобождение. (Народният фронт за промяна и освобождение (Al-Jabha al-Shaabia lil-Taghyer wal-Tahrir) е коалиция от сирийски политически партии и е водеща сила сред легалната опозиция в Народния съвет на Сирия – еднокамарният парламент на страната). Фронтът е създаден през месец август 2011 година. (O’Bagy Elizabeth, Syria’s political Struggle: Spring 2012, June 07-th 2012, http://www.understandingwar.org/sites/default/files/Backgrounder_SyriasPoliticalStruggle_Spring2012.pdf ).

 

На 06 май 2014 година, лидерът на , Сирийската социална националистическа партия – Али Хайдар обяви, че партията му се оттегля от Народният фронт за промяна и освобождение, поради неразбирателство по отношение на позициите на партиите от коалицията за предстоящите президентски избори в Сирия. Сирийската социална националистическа партия застава в подкрепа на преизбирането на Башар ал-Асад.

 

В хода на гражданската война в Сирия, партията успява да повиши своето значение в границите на Сирия, като въоръженият й клон – Орлите на бурята (the Eagles of the Whirlwind), успява да набере около 8000 бойци, които се сражават редом с лоялистките сирийски въоръжени сили, подкрепящи Башар Асад срещу Сирийската опозиция и срещу Ислямска държава. (Samaha Nour, The Eagles of the Whirlwind, March 28-th 2016, Foreign Policy, http://foreignpolicy.com/2016/03/28/the-eagles-of-the-whirlwind/?utm_source=Sailthru&utm_medium=email&utm_campaign=New%20Campaign&utm_term=Flashpoints ).

Публикувана в Гледища

През последните години се говори много за „терористичният франчайзинг”. Действително и Ал Кайда, (която може да бъде наречена „класическа дезорганизация” в смисъла, който влага в понятието „дезорганизация” Скот Лаш) и Ислямска държава се сдобиха с не малко „клонове” и „филиали” по целия свят, които се присъединиха към тях точно на принципа на франчайзинга.

Публикувана в Гледища

Ислямска държава разширява достъпа си по земното кълбо, като една от последните й мишени е Бангладеш. В последния брой на лъскавото си списание „Дабик” (“Dabiq”), ръководителят на операциите на Ислямска държава в Бангладеш – Шейх Абу Ибрахим ал-Ханиф, разглежда целите на групировката за многолюдната страна на брега на Бенгалския залив. Засега, бойците на Ислямска дъжава са провели няколко не особено значителни нападения в Бангладеш, но сега те вече искат да си „вдигнат акциите” пред местните „джихадисти” и да представляват интересите на по-голяма организация.

Публикувана в Гледища

Обратите в хода на събитията белязаха гражданската война в Сирия откакто тя започна през 2011 година. По различни времена ту бунтовниците, ту лоялистите надделяваха на бойното поле. Но по-късно, най-решаващият елемент, който определя кой взема връх, се оказа степента на външна помощ и подкрепа, която всяка от страните получава. За сирийските възстанници, Турция беше важен спонсор, ако не и най-важният. Днешният хаос в Турция, последвал провалилият се опит за преврат, по-скоро ограничава активността на Анкара в сирийския конфликт. (Wanning Support Weakens the Syrian Rebelion, 26-th of July 2016, 14:44 GMT, https://www.stratfor.com/image/waning-support-weakens-syrian-rebellion ). От гледна точка на бунтовниците, опитът за преврат не можеше да се случи в по-НЕподходящ момент. Точно когато те бяха едновременно в тежка зависимост от турската помощ и под изключителен натиск от страна на враговете им.

Публикувана в Свят

Нека да се изправим пред истината: Европа, САЩ, целият западен свят живеят в отрицание на реалността. С други думи: Европа - за европейците, а Близкият изток - ако ще и да се взриви. Скоро ще минат пет години от началото на гражданската война в Сирия, войната, която от дълго време е проблем не само за сирийския народ и за президента Башар ал-Асад.

Става дума за конфликт, в който бе въвлечена Русия, Иран и "Хизбула" (шиитски лагер, който се бори със "Свободната сирийска армия", "Фронта ан-Нусра" и редица групировки, които принадлежат към сунитския клон на исляма, получаващи помощ от страни като Саудитска Арабия, Йордания и Турция). Но над всички надвисва Ислямската държава (ИД).

ИДИЛ започна пътя си през 2004 г. като част от организацията "Ал Кайда" в Ирак. Шест години по-късно, един човек на име Абу Бакр ал Багдади пое ръководството на организацията. През 2011 г. в разгара на гражданската война в Сирия, ал Багдади реши да изпрати в страната свои бойци от Фронта ан-Нусра. След известно време ал Багдади решава да превърне своята група от друг местен клон на "Ал Кайда" в Ислямски халифат под собствен контрол. В първия етап, според замисъла на ал Багдади, халифатът трябва да се разпространи в Сирия и Ирак. В тази връзка възникна идеологическия разрив между ИД и "Ал Кайда".
Армията на ал Багдади започна да действа в Сирия срещу различни сунитски групи и разбира се, срещу режима на Башар Асад. Ал Багдади основа столицата на своя халифат в сирийския град Ракка. Така неговата групировка засили военните и политическите си позиции. През юни 2014 ал Багдади провъзгласи създаването на Ислямска държава в Ирак и Сирия (ISIS).

От този момент започва решаващият развой на събитията, който европейците и американците все още не са осъзнали: ИД престана да бъде фракция и стана държава. Освен това ИД има столица и управител, тя има своя собствена идеология - разпространението на исляма чрез джихад, война срещу неверниците и превръщането на техните държави (домът на войната) в територии, управлявани по законите на Корана (домът на исляма). Между другото, в тази категория влизат всички арабски и мюсюлмански режими, които са от гледна точка на "Ислямска държава", "еретични" - алавитска Сирия, Саудитска Арабия, светски Египет, Йордания, Ирак, Турция. Списъкът на тези страни е достатъчно голям.

Но освен идеология ИД има също военна, икономическа, образователна и правна инфраструктура. Ислямската държава има армия, в чиито редици воюват 30-50 хиляди бойци и контролира 40 процента от сирийската територия. На териториите, заети от ИД, държавата на ал Багдади решава множество въпроси от ежедневието на жителите на тези райони - осигуряване на ток, вода, санитарни проблеми, техническа поддръжка на инфраструктурата.

"Ислямска държава" е създала специално министерство, което събира данъци, а също и развити бюрократични структури, занимаващи се с финансови въпроси. С помощта на патрулни отряди 24 часа на ден по улиците на населените места на територията, контролирана от ислямистите, се следи за стриктното спазване на законите на Шериата: скромен вид на мъжете и жените, своевременни молитви, забраната на наркотиците и алкохола, и т.н.

И накрая, както всяка държава, през ноември 2014 г. Ислямска държава започна да печата свои собствени банкноти - ислямски динар.

"Ислямска държава" създаде своя собствена правна система, в която решенията се вземат от мюсюлмански съдии. Тези съдии са арбитри и в рутинни дела, свързани с ежедневието: семейни конфликти, отношенията между мюсюлмани и немюсюлмани. Това е още един фактор на независимия статут на ИД.

В икономическата сфера ИД също има средства за съществуване. Според различни източници, "Ислямската държава" получава финансиране и от страните от Персийския залив (Катар, Кувейт, Саудитска Арабия). Парите под прикритието на благотворителни средства, се прехвърлят от частни лица и правителствени организации. Тези, които превеждат парите, прекрасно знаят къде отиват. Освен това, на разположение на "Ислямска държава" се оказаха петролните и газовите полета на Сирия и Ирак.

 

Източник: www.offnews.bg

Публикувана в У нас

Американски въздушен удар в Йемен е убил един от лидерите на терористичната групировка „Ал Кайда“, предава AFP, като се позовава на информация от разузнавателната група SITE.

 

Убитият лидер на ислямистите е Насер бин Али ал Анси, който се появи във видеото, чрез което „Ал Кайда“ пое отговорност за януарската атака срещу френския сатиричен седмичник Шарли Ебдо, както и в друг клип, чрез който организацията пое отговорността за отвличането и екзекуцията на американския журналист Люк Сомърс.

Публикувана в Свят
Страница 1 от 7