Днес, 21 август 2016 година бяха представени резултатите от WorldPR Global Leadership Ranking 2016© (Световното класиране на лидерството за 2016). Най-важният акцент сред изводите от изследването беше даден може би от д-р Андрю Робъртс (Dr. Andrew Roberts), гост професор във факултета за военни изследвания в „Кингс Колидж” в Лондон. (War Studies Department, King’s College London). Той заяви:

Публикувана в Свят

Путин не се интересува толкова от състоянието на страната си - важна за него е единствено властта му. А бежанската криза в Европа му дава златен шанс да осъществи отколешния си план: да разруши ЕС, твърди Фридрих Шмит.

Цената на петрола пада и затова Русия трябва да пести. Правителството на президента Путин разбира поне това. И добре прави, защото инак Путин е избрал за Русия ролята на аутсайдер: великата сила като отритната страна, която има чувството, че я третират зле и поради това не желае да спазва правилата - нито международното право, нито онези изисквания, които в други страни са задължителни, за да работи икономиката ефективно. Впрочем, „ефективно” е любимата дума на Путин. Само дето в 17-тата година от господството му руската икономика продължава е доминирана от държавни концерни, начело на които стоят хора на президента. Въпреки всички приказки за алтернативни енергоносители, икономиката на страната се държи единствено на петрола и газа, а държавните поръчки се раздават, естествено, на приятелите на Путин. Самият Путин говори за нередности, но не прави нищо срещу тях.

Пропаганда и власт

Русия е станала страна-аскет, страна-неудачник, твърди не без основание Герман Греф, съратник на Путин и шеф на най-голямата руска банка. Русия изтърва връзката с икономическия и технологически поврат в световен мащаб, смята още Греф. С твърдението си обаче той си навлече гнева на неколцина депутати, един от които дори го нарече „отстрелян дивеч”. Москва изобщо не си поплюва с изблиците на омраза. Кремълските медии стрелят ту по „украинците-фашисти”, ту по „коварните американци”, по „наивните европейци”, по мигрантите, по хомосексуалните, по „предателите на Отечеството” - само и само за да запазят властта на Путин и неговата клика, които в противен случай биха изгубили и богатствата си. Защото неефективната руска икономика може да бъде реформирана само ако се промени и властническо-командия модел на управление.

Забранен е дори въпросът кой ще наследи Путин един ден. 63-годишният президент се усмихва като восъчна фигура, но все още с младежко излъчване. Веднъж обявява кризата за приключена, друг път предупреждава своето правителство да се готви за "всички възможни сценарии". На пръв поглед Путин изглежда така, сякаш не се тревожи особено. Или пък му е все едно. И май се отнася със същото безразличие и към провалените надежди за нови източни партньорства и за подем на сътрудничеството с Китай. Притихна дори шумотевицата около реално съществуващия Евразийски икономически съюз.

Мнозина вярват, че поради кризата Путин е станал по-отстъпчив във външната политика. На принципа: „колкото по-евтин е петролът, толкова по-мек е Путин”. Тези наблюдатели смятат, че Русия търси решения, с които да запази поне фасона си - най-вече заради Източна Украйна. Издръжката на тамошните „народни републики” струва много пари, западните санкции също си казват думата. Но руското ръководство разглежда борбата за опазване на властта си като отпор срещу Запада. Бойните полета се сменят, битката обаче продължава. И затова нещата изглеждат всъщност така: колкото по-евтин е петролът, толкова по-голяма става заплахата.

Следващите президентски избори в Русия трябва да се проведат само след година. За Путин обаче изборният резултат не е достатъчен като извор на легитимация. Вече от много време той залага на великодържавните пози и на геополитиката, които за него означават едно: сблъсък с враговете. Срещу противниците му вътре в страната, така наречената „пета колона на Запада”, се водят сталинистки кампании в ключа „който не е с нас, е против нас”. Опозиционерите нямат достъп до политическата сцена, срещу инакомислещите се издават присъди в рамките на абсурдни процеси. А това ясно показва, че Кремъл не се доверява особено на рекордния рейтинг на Путин.

Опитите за сплашване на „враговете на народа” стигат чак до открити заплахи за убийство, произнесени от Путиновия „щурмовак” Рамзан Кадиров. А говорителят на Путин изрично подкрепи чеченския самодържец. Заплахите може би са и предпазна мярка срещу евентуални нови социални протести, още повече, че ако цените на петрола не тръгнат нагоре, в Русия неизбежно ще има ново затягане на коланите. А и цялата система на властта в страната е изправена пред нови изпитания, защото вече няма нито достатъчно постове, нито достатъчно пари за раздаване. През есента по подозрение в корупция бяха арестувани ръководителите на автономната република Коми, а това беше ясен сигнал, че извън тесния кръг около властта вече няма незаменими хора.

"Другаде е още по-лошо"

В борбата за опазване на властта си Путин и занапред ще се опитва да дискредитира всякакви демократични идеи и да блокира всички съответни усилия. Киевският „Майдан” трябва да се възприема от всички като символ на бедност и война, а демокрацията - като символ на несигурност, страх и лицемерие. Ето защо бежанската криза в Европа, която Москва допълнително влошава с въздушните си удари срещу противниците на Асад в Сирия, е златен шанс за Путин. Тя му дава възможност да втълпява на населението у дома, че другаде по света е още по-лошо. Но има и една друга цел: колкото по-слаб е ЕС, толкова по-добре за Кремъл. Защото в Москва отлично знаят, че отделните държави се шантажират много по-лесно.

Точно поради това Путин залага на националистите в Европа - от френския „Национален фронт” до „Алтернатива за Германия”. Путиновите медии вече от много време подклаждат недоверието срещу западните елити. А през последните седмици кремълската пропаганда се обедини с крайно десните в Германия около твърденията, че мигранти в Берлин били изнасилили едно момиче от руски произход - и по този начин се опита да насъска рускоезичните хора, живеещи в Германия. В резултат от това в края на миналата седмица в Берлин и другаде се стигна дори до демонстрации, а руският външен министър Лавров отправи няколко доста мрачни намека. Така бойното настъпление на Кремъл достигна своя досегашен апогей.

Публикувана в Свят

С всичкия си ли е Меркел? И още как! Тя отстоява твърдо позицията си и най-сетне започна да обяснява защо прави всичко това. Но един въпрос си остава без отговор: Казвате, че ще се справим, но как точно, г-жо Меркел?

Не, нямам план Б, заяви Ангела Меркел в неделя вечерта при гостуването си в едно популярно токшоу на германската обществено-правна телевзия ARD. На въпроса какво още трябва да се случи, за да промени курса си по отношение на бежанците, канцлерката реагира първоначално с леко стъписване, но след миг мълчание уверено отговори: нищо. Нищо ли? Как така нищо?

Тази нейна изява даде ясно да се разбере, че Меркел държи на позицията си. И че е готова на всичко, за да я защити. Защото, според нея, Европа би могла да излезе от тази криза още по-силна - въпреки телените заграждения по балканския маршрут, въпреки Австрия и въведената от нея горна граница за бежанците и напук на нестихващите критики към самата Меркел и нейната политика на отворените врати.

В името на Европа

В всичкия си ли е Меркел? И още как! Канцлерката се бори с всички сили. И очевидно най-сетне е осъзнала, че трябва да обяснява по-добре защо прави всичко това - защо залага на общото европейско решение, защо иска да привлече Турция към усилията за намиране на изход от кризата, защо настоява да бъдат защитени външните граници на ЕС, но без да се жертва свободата на придвижване вътре в Общността.

Меркел прави всичко това не защото е изгубила разсъдъка си, а защото се опитва да спаси европейската конструкция - нищо, че същата тази конструкция изглежда в момента така, сякаш усилията да бъде бранена вече не си заслужават. Но Меркел е твърдо решена да я спаси. На всяка цена. Да не би да спасихме Гърция в еврокризата, за да я изоставим сега в кризата с бежанците?! В никакъв случай, гласи посланието на германската канцлерка.
В снощната си изява Меркел демонстрира сила и увереност дори когато призна, че понякога и тя самата стига до отчаяние. Но задача на политиката е не да описва проблемите, а да ги решава, каза Меркел. И добави, че продължава да е против въвеждането на горна граница за приема на бежанци, защото всяка назована днес цифра само след три седмици вече няма да е актуална. И ето я отново прагматичката Меркел, която сякаш пак ни повтаря своето "Ще се справим".

"Всичко ще се нареди"

В едно отношение обаче позицията ѝ изглежда крайно неубедителна: Меркел не казва КАК точно ще се справим. Откъде да вземем учители, възпитатели в детските градини, преподаватели за езиковите и интеграционни курсове? Какво да отговорим на изнервените кметове на градове и общини, които желаят час по-скоро да върнат на спортните клубове техните спортни зали, където сега са настанени бежанци? И най-вече: как да спрем възхода на десните популисти? Всичко ще се нареди, отговаря Меркел лаконично. Но това не звучи никак убедително.

Вече е пределно ясно, че германската канцлерка няма да промени курса си. Тя е заложила всичко на една карта и отказва да обещава неща, които не може да изпълни. Поне от днешна гледна точка. Това е несъмнено една почтена и смела позиция. А фактът, че в тези повратни дни прие поканата да участва във вечерно токшоу по телевизията, показва, че Меркел е осъзнала колко е важно да разяснява по-добре позицията си. Най сетне! Но що се отнася до визията за родната ѝ Германия, канцлерката все още дължи на сънародниците си твърде много отговори.


Източник: http://www.dw.com/bg/%D1%81-%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B8-%D0%BB%D0%B8-%D0%B5-%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%B5%D0%BB-%D0%B8-%D0%BE%D1%89%D0%B5-%D0%BA%D0%B0%D0%BA/a-19081884

Публикувана в Европа

Забравете за Brexit. Истинското препятствие пред по-дълбоката европейска интеграция не са създаващите проблеми британци, независимо дали ще изберат да останат в Европейския съюз със "специален статус", или ще напуснат Общността.

Опасността се крие в отдавна създалата се патова ситуация между Франция и Германия по въпроса как да се направи еврозоната по-силна и устойчива, където се сблъскват два коренно различни икономически и политически модела. Сега, когато Дейвид Камерън се договори за формалното запазване на специалния статут на Великобритания в ЕС, ако, разбира се, консервативните му избиратели не го отхвърлят напълно, тежестта за справяне с проблемите пада върху държавите основателки на европейската общност. Подкрепящите идеята за създаването Европейска федерация като белгийския премиер Шарл Мишел предупреждават, че условията, предоставени на британския премиер, могат да подтикнат и други към оспорване на европейските политики, което да доведе до разпада ЕС. "Не трябва да оставяме впечатлението, че Европа работи на принципа на самообслужването", заяви френският президент Франсоа Оланд. "Може да има различия, но не би могла да съществува Европа, в която всяка страна приема единствено това, което желае." Рискът от по-широкомащабни подривни действия стана още по-очевиден след едностранното решение на Австрия през изминалата седмица да наложи мигрантски квоти по границите си и от отказа на четири централноевропейски нации да вземат каквото и да било участие в приемането на милионите имигранти, влезли в Европа през изминалата година. Но провалът на съвместното френско-германско лидерство в еврозоната е това, което притеснява архитектите на европейската интеграция, тъй като тези страни представляват икономическото ядро на навършилият вече 60 години проект за създаване на обединена Европа. Париж и Берлин дълго време спяха в едно и също легло, сънувайки обаче коренно различни сънища. В разгара на дълговата криза в еврозоната в периода 2010-2012 г. те намериха нещо като общ език. Бяха затегнати фискалните правила, създаде се собствен спасителен фонд – финансово обединение под общ надзор, но поради нищожния си общ бюджет механизмът доведе до ликвидацията на фалиралите банки. Но след като Европейската централна банка предотврати разпада на изградената от 19 страни еврозона, заричайки се, че ще направи "всичко възможно" да спаси еврото, реформите, целящи засилване на икономическото управление, бяха преустановени.

Раздразнени и измамени

През 2012 г. проект, озаглавен "Към един истински икономически и паричен съюз" (Towards a Genuine Economic and Monetary Union) и подписан от четирима председатели на Европейската комисия, Съветът на Европа, Европейската централна банка, както и от всички министри от еврозоната, доведе до първите стъпки за създаването на банков съюз, но в последствие достигна до задънена улица.

Французите отказаха да изпълнят препоръките на Брюксел за реформа на консервативния си трудов пазар и щедрата си социална система, защото се опасяваха от евентуално обществено недоволство и рухване на правителството.

Германия и съюзниците й отказаха да предоставят финансови стимули на държавите, които не приеха подобни реформи. Берлин отхвърли идеите за създаване на общ бюджет на еврозоната, съвместна застраховка на банковите депозити или каквато и да било обща политика по отношение на дълговете.

Вторият доклад, излязъл през изминалата година и очертаващ рамките на по-скромен тристепенен план за реформа на еврозоната, подкрепен и от председателя на Европейския парламент, отново не доведе до никакви действия. И двете най-големи европейски сили са раздразнени и се чувстват взаимно измамени. Германците смятат, че фискалната дисциплина все още не се прилага в пълна степен, особено по отношение на Франция. Французите от своя страна обвиняват Берлин, че не успява да покаже солидарност с по-слабите южноевропейски икономики. Двете страни също така трябва да се справят с наболели вътрешни проблеми – огромната вълна от бежанци в Германия, проблем, по който Берлин се чувства изоставен от повечето си европейски партньори, и изключително острата несигурност във Франция във връзка с ислямистките атентати. Моментът на истината е отложен поне до националните избори във Франция и Германия през 2017 г. Плахата политика на Оланд по отношение на Европа се дължи на страх от разцепление на лявото пространство и загубата на още един референдум по европейските въпроси, след фиаското през 2005 г. по въпроса за Европейска конституция, казват запознати с вътрешната обстановка в страната.

Независимо дали, въпреки очакванията, Оланд бъде преизбран, или бъде наследен от представител на дясното пространство, предстои да видим дали предстоящите действия на Франция ще бъдат по-уверени. От своя страна предизвикателството да бъдат интегрирани милиони бежанци, проект от мащаба на съединението с посткомунистическа Източна Германия през 90-те, може да отклони политическото внимание от личността на канцлера Ангела Меркел или наследника й.

Дисбаланс

Засилващият се дисбаланс между икономически успешната Германия и стагнираната, неприлагаща реформи Франция задълбочава вече създадените различия. Германия мечтае за Европа, базирана на правилата и в която правителствата поставят финансовите си политики под централен надзор, който има право да ги санкционира и отстранява, а договорите за икономически реформи да бъдат съгласувани с европейските съдилища. В подобен съюз Берлин би могъл да приеме в някаква форма идеята за създаване на единен бюджет в рамките на еврозоната и съвместна застраховка на банковите депозити, но никога не би склонил към обща политика по отношение на дълговете. Подобен "обменен съюз", разпределящ богатството на богатия индустриален Север към безгрижния Юг е най-големият кошмар на Германия. Тя вижда това като възможност за "морален риск", като постоянна награда въпреки лошото поведение.

Много във Франция все още мечтаят за по-малка в ядрото си еврозона с уеднаквени данъци, общо минимално възнаграждение и солиден общ бюджет, подкрепен от възможността за отпускането на съвместни публични заеми.

Но, с много малки изключения, френската общественост остава изключително враждебно настроена към идеята за външен контрол над обществените й финанси и икономически политики. Тези проблеми няма да бъдат магически разрешени, независимо дали Великобритания реши да остане или да напусне ЕС, въпреки че шокът от подобен вот в подкрепа на отделянето би създал политически натиск да се търсят дръзки решения за проблемите в еврозоната.

За да се подсигури, Великобритания пое формалното задължение да не възпрепятства бъдеща интеграция на еврозоната в замяна на отстъпки по въпроса за работниците мигранти, освобождаването й от задължения по общоевропейката политическа интеграция и отмяната на надзора на финансовия й сектор.

Но страните от еврозоната първо трябва да постигнат съгласие как да засилят монетарния си съюз. Неуспешните усилия на групата от 11 държави от еврозоната без Великобритания да наложат данък на финансовите преводи, тема, довела до неубедителни спорове сред финансовите министри от 2012 г. насам, са показателни колко трудно е да стане това.


Източник: http://www.dnevnik.bg/analizi/2016/02/23/2709729_opasnostta_za_evropa_e_ne_eventualen_brexit_a/

Публикувана в Европа
Петък, 12 Февруари 2016 13:07

Краят на ерата „Меркел”

Берлин. Следващите няколко седмици най-вероятно ще определят бъдещия подход на Германия към бежанската криза, а може би и бъдещето на самата държава.
Две важни дати наближават – срещата на лидерите на Европейския съюз на 18 и 19 февруари, която е последният шанс на Ангела Меркел да убеди останалата част от Европа в правотата на своята политика на отворени врати спрямо бежанците. След това, на 13 март, идват изборите в три федерални германски провинции, които ще играят ролята на скрит референдум за политическия курс на госпожа Меркел.

Бъдещите поколения може да си спомнят изминалите месеци като последните дни на една ера на конвергенция. На континентално ниво „конвергенция” означава следвоенното политическо развитие към „все по-тесен съюз” между европейските държави, по думите на германския историк Андреас Виршинг. Доскоро конвергенцията изглеждаше почти като природен закон, неизбежност, която може да бъде забавена, но не и премахната.

За последното десетилетие – „ерата на Меркел” – „конвергенцията” бе прилагана и в границите на Германия. Културните и икономически различия между Източна и Западна Германия, въпреки че все още са значителни, изглежда намаляват. Обществото става все по-толерантно, например към гейовете и майките, които гонят успешна кариера. Децата и внуците на турските емигранти успяват да заемат значими работни позиции, които ги вкореняват в немското общество. Голямата коалиция между социалдемократите и християндемократите, изглежда, е заличила това, което е останало от лявото и дясното. Като жена, източногерманка и умерена във всяко едно отношение, госпожа Меркел е както и резултатът, така и водещата фигура на това развитие.

Такива бяха онези дни, но си отидоха.

Мощни центробежни сили вече са в действие. Германската партийна система е в ситуация на преустройство. Онези, които чувстват, че са губещите в тази епоха на нараснало многообразие – източните германци, по-възрастните бели мъже – демонстрират своя гняв в интернет и пред урните, гласувайки за крайно дясната партия „Алтернатива за Германия”, която обещава да се бори срещу „политическата коректност” и да затвори границите.

Прогнозите вещаят партията да получи от 7 до 15 процента от гласовете на следващите федерални избори. „Алтернатива за Германия” печели избирателите на някога великите социалдемократи, които според проучванията ще спечелят само около 13,5 процента в провинцията Баден-Вюртемберг. Освен това крайно дясната партия най-вероятно ще спечели повече гласове от Зелените. В Германия, където правителствата обикновено се формират от коалиция между водещите партии, да имаш крайно дясна партия в сценария, е най-меко казано обезпокоително.

Не става въпрос само за политика. По улиците, дори сред семействата, се таят гняв и недоволство. Насилието срещу убежищата за бежанци се увеличава. Дебатите в интернет представляват врящ котел от предразсъдъци и предубеденост, гражданите обвиняват правителството и германските медии, че ги лъжат в лицето, и търсят информация от руските държавни медии.

Най-очевидният симптом на разпад е може би самата Ангела Меркел. В продължение на години нейният висок рейтинг я правеше недосегаема. Сега, изведнъж, 81 процента от германците не са съгласни с политиката на правителството по отношение на мигрантската криза, а една анкета от миналата седмица показа, че личният й рейтинг е спаднал с 12 процента – до 46 %. Госпожа Меркел, до неотдавна центърът на германския центризъм, също е маргинализирана.

Разговорът за конвергенцията е от телеологическо естество. „Все по-тесният съюз” не е просто термин в договор или пък трезво описание на ситуацията, на която ставаме свидетели през последните десетилетия. Той е това, което сме вярвали, че е естествено, това, което е трябвало да направи Европа.

Същото се отнася и за все по-тясното обединение на германското общество. За градски хора с по-скоро леви убеждения като мен, идеята, че може би вървим към фаза на разпад – да не кажа регресия – е особено болезнена, защото показва, че сме повярвали в една лъжа – лъжата, че историята е еднопосочна улица, която винаги води към свободно, либерално и мултикултурно общество. Безпокойството, което предизвиква притокът на мигранти, доказва, че много германци вече не споделят това виждане, ако изобщо някога са го споделяли.

Може би госпожа Меркел е станала жертва на същия капан. Сърдечната й покана към бежанците миналото лято и убеждението й, че цяла Европа трябва да ги посрещне с „добре дошли”, изглежда се основаваха на убеждението, че всяко развитие е крачка напред.

Трудно е да предвидим какво ще се случи в бъдеще. Госпожа Меркел вероятно няма да се отметне напълно, не този път, но по своя характерен предпазлив начин вече е започнала да унищожава образа на „Майка Меркел”. На регионална партийна конвенция, проведена на 30 януари, тя директно се обърна към бежанците: „Когато мирът възтържествува в Сирия, когато „Ислямска държава” бъде победена в Ирак, очакваме да се върнете там”.

Междувременно един от най-близките съюзници на госпожа Меркел и водещ кандидат на изборите през март, Юлия Кльокнер, е дала предложение да се сложи горна граница на броя бежанци, които да се допускат в страната – нещо, което канцлерът отказваше да направи. Широко се коментира, че чрез плана на Кльокнер всъщност Меркел опипва почвата за това. Но предвид сериозните сътресения в Германия, дори квотите надали ще успеят да уталожат напрежението.

Професор Виршинг твърди, че кризите са прекъснали конвергенцията, но и в крайна сметка са създали нови линии на сътрудничество, които са обединили още повече Стария континент. И може би в дългосрочна перспектива същото ще може да се каже и за Германия. Аз просто не виждам този ден да дойде скоро.


Източник: http://www.glasove.com/categories/na-fokus/news/krayat-na-erata-merkel

Публикувана в Европа

Първият в Германия аутобан за велосипедисти получи зелена светлина и първите 5 км от него са вече факт.

В отговор на задръстванията, мръсния въздух и изгубените часове за пътуване до работното място в Германия ще бъде изградена вело магистрала, чиято планирана дължина е 100 км.

Трасето ще свързва десет големи града в западната част на Германия, сред които Дуисбург, Бохум и Хам, както и четири университета. Маршрутът минава предимно покрай изоставени жп трасета в индустриалния регион Рур, като е напълно отделен от шосетата и аутобаните за автомобили.

Велоалеите са широки 4 метра, като имат и лента за изпреварване.

Повече от 2 милиона германци живеят на до 2 км от магистралата и ще могат да пътуват бързо и спокойно с колело по нея до работното си място всеки ден. Очаква се проектът да допринесе за поне 50 000 автомобила по-малко по пътищата всеки ден.

Идеята, вече реализирана в Холандия и Дания, набира привърженици и в други части на Германия. Планира се 30-километрово скоростно велотрасе от Франкфурт до Дармщат, Мюнхен ще строи 15-километров маршрут до предградията си, а Нюрнберг и Берлин правят проучвания за подобни велоалеи.

 
Източник: http://www.peika.bg/statia/Germaniya_stroi_magistrala_za_velosipedisti_l.a_i.97723.html

Публикувана в Любопитно
Вторник, 12 Януари 2016 14:58

Новите европейски недокосвани

Вече няколко стотин германки от Кьолн и други немски градове подадоха оплаквания пред властите, че в новогодишната нощ са били сексуално малтретирани от стотици чужденци със северноафрикански външен вид. Има и изнасилени. Действия осъдителни от всяка гледна точка на западната култура.

Но какъв е интимният живот на тези милион млади мъже в хедонистична Германия, където секс и консумация на материални блага се виждат на всяка крачка? Те са извън това общество, а нямат свое, което да компенсира изключването им, както българските гастарбайтери имат български работнички да им режат мезето, докато си пият ракията и слушат заедно чалга, псувайки „тъпите германци“.

Те са сами в своята мъжка компания и повечето жени в Германия няма дори да си помислят за секс с тях. Защото обикновено секс става между равни, а мигрантите дори не са на дъното, техният социален статут е под дъното – те са новите европейски недокосвани. Техни са само проститутките, ако намерят пари да си платят, а пари те нямат.

Постоянно възниква въпросът защо се стигна до тук – милиони млади мъже да нахлуят в Западна Европа, някои дори рискуващи живота си по пътя през планини и морета? Войната в нестабилните райони на Близкия Изток, опортюнизма на безработното население, сигурността и богатствата на Запада? Това са само второстепенни причини за миграцията.

Първостепенни са западната демографска криза, алчността на европейците за по-богат живот и демокрацията. Да демокрацията, защото където няма демокрация и хуманизъм (държавите от Персийския залив, например), чуждестранните работници идват с договор за определен период, не могат да доведат семействата си и си заминават обратно когато изтече договорът.

Демографскатата криза и алчността за по-добър живот са всъщност двете страни на една и съща монета. Без деца се живее охолно, с едно дете се живее добре, с две деца повечето семейства ще трябва да пожертват ваканция, а с три деца няма да имат семейна кола, а да не говорим, че дори единият родител ще трябва да пожертва и кариерата си.

Затова най-лесното решение е на мястото на неродените деца да се поканят гастарбайтери. Милиони турци, северноафриканци, карибци и югославяни се заселиха в Западна Европа и Германия. Тези трудови вълни от 60-те и началото на 70-те застрашиха работните места и натискаха надолу заплатите на западните работници, които са и избиратели. Политиците намериха решение в хуманизма. Нежеланието на част от западняците да се внася работна ръка се заобикаля със станалата удобна системата от периода на Студената война, даваща политическо убежище и закрила.

И други индустриализирани държави извън Европейския съюз са изправени пред проблема с недостига на работна ръка и нежеланието на част от населението да се внася такава. Канада и Австралия са сред най-успешните. Те внасят толкова и такива хора каквито им трябват. Канада е географски защитена от непоканени мигранти, а Австралия изпраща дошлите нелегално през морето персийци, иракчани и афганци на лагер в съседните островни държави Науру и Папуа Нова Гвинея. Посланието, което отправят към тях властите е: „Никога няма да можете да се заселите в Австралия. Живейте в лагера или се връщайте у дома“. Същевременно австралийците приемат за имигрант всеки, от когото имат нужда и който е бил подробно преценен и оценен от тях.

САЩ имат квота за имигранти одобрена от парламента, но тази квота е недостатъчна за тяхната икономика, затова властите допускат влизането нелегално в страната на милиони латинос. Те работят главно в строителството, селското стопанство и сферата на услугите. Без милионите мексиканци американската икономика би изпитвала значителни трудности. От години в американското общество се дискутират до безкрайност мерки как да се реши този „проблем“. В крайна сметка тези работливи латинос вероятно ще бъдат легализирани.

А Германия живее с надеждата, че половината от тези един милион мигранти ще се включат в икономиката и няма да посягат на германки, а ще си доведат жени от своята култура и, както досега, ще живеят в гета. Останалите млади мъже, новите недокосвани, ще бъдат принудени или подкупени да си отидат сами, или ще бъдат депортирани. Но дали ще е възможно? Сцени, показващи товарене на хора на влакове (самолети) и насилственото им откарване нанякъде са много смущаващи за голям брой хора по света, виждали подобни картини от Втората световна война, а Германия страда от комплекс за вина.

_____________________________________________________________________________________________________
Тези, които не трябва да бъдат докосвани (недокосваните), или кастата на далитите (нечистите) са най-нисшата класа в Индия, която другите касти дори не трябва да докосват.

Авторът е бил имигрант в Германия 1977 – 1980 и редактор в Българската редакция на БиБиСи – Лондон 1980 – 2000.

 

Източник: http://offnews.bg/news/Analizi_289/Novite-evropejski-nedokosvani_619365.html

Публикувана в Свят
Понеделник, 21 Декември 2015 16:24

Как Гаук разгневи Ердоган

Турският премиер Ердоган явно е бил бесен, когато заяви язвително, че бившият пастор Гаук продължава да си мисли, че трябва да изнася проповеди. Един булеварден турски вестник пък обвини германския президент, че по време на посещението си в Турция се държал като колониален владетел. На свой ред Йоахим Гаук уточни, че критичните му забележки по отношение на демокрацията в Турция дори са били крайно въздържани.

Погледът към двамата спорещи показва ясно разликите между тях. Йоахим Гаук е човек със силно изразено свободолюбие и нетърпимост към всякакъв вид тоталитарни порядки. Ердоган пък, който е известен с избухливия си нрав, управлява авторитарно и не търпи чужди вмешателства.

"Заплаха за демокрацията"

По време на посещението си в Анкара в реч пред студенти Гаук заяви, че е загрижен за демокрацията в Турция, предупреждавайки, че не бива да се ограничава независимостта на съдебната власт, нито да се орязва свободата на мненията и на печата. В отговор на тези негови "съвети", Ердоган заяви, цитиран от Анадолската агенция, че германците трябвало да разкрият истината за серията убийства над турски граждани, извършени от една неонацистка групировка, вместо да дават съвети на неговото правителство. Премиерът подчерта освен това, че "намесата на Гаук във вътрешните работи на Турция" е неприемлива за турското правителство.

Защо всъщност Гаук разяри така турския премиер? "Позволих си да направя това, което правя винаги - а именно да обърна внимание на критичните теми, които се обсъждат във всяко общество. Това е нещо нормално сред приятели", заяви германският държавен глава във вторник (29.04.), добавяйки, че в подобни случаи винаги се информира за състоянието на нещата не само от управляващите, а и от управляваните, за да си състави собствена представа за нещата.

Редица германски политици реагираха с неразбиране на острия тон на Ердоган. Според Клаудия Рот от Зелените, политическият стил на турския премиер издава "липса на почтеност и демократична култура", а държавният министър във външното министерство на Германия Михаел Рот обяви "емоционалните излияния" на Ердоган за "несъответни по съдържание и стил".

Отзвукът в турските медии

Турският печат е твърде разединен в оценките си за речта на германския президент в Анкара. Опозиционните медии хвалят откритостта му и подчертават критичните му думи по адрес на Ердоган. Същевременно вестниците, които са близко до управляващата партия, отделят по-голямо внимание на похвалите на Гаук за това, че Турция е проявила гостоприемство спрямо сирийските бежанци. Те споменават съвсем бегло критиките му.

Никога досега германският президент не е получавал такъв яростен отзвук на своя реч в чужбина, посветена на една основна тема, каквато е свободата на отделната личност и защитата ѝ от държавния произвол. Както германски, така и турски медии се обединиха в оценките си, че германският президент Гаук съзнателно е излязъл извън рамката на досегашната дипломатическа линия на германската политика спрямо Турция.

Публикувана в Свят
Четвъртък, 29 Октомври 2015 15:28

Двете фатални изречения на Меркел

В края на това лято, когато Европа изведнъж се оказа залята от бежанци, Меркел произнесе две фатални изречения. Заради упоритата си морална позиция по отношение на бежанците тя е на път да проиграе огромния си авторитет.

В ЕС сякаш вече не се говори за нищо друго, освен за бежанците. Дълговата криза години наред държа Евросъюза в напрежение, защото се смяташе, че на карта е поставена съдбата на цяла Европа. Сега идват новини, че кредиторите бавят траншовете за Гърция, тъй като Атина закъснява с реформите. Тоест - тази криза все още е на дневен ред. Ала споменаването на Гърция ни подсеща за още нещо: само за няколко седмици германската канцлерка Ангела Меркел драматично изгуби огромна част от авторитета си в Европа.

По време на дълговата криза Меркел натрупа голямо доверие. Тя държеше да се спазват правилата, да има солидарност, но и да се укрепва единството на Европа. И беше готова на компромиси, когато се налагаше. Не всички харесваха нейната стабилизираща политика. Но дори критиците ѝ признаваха, че лекарството на „мама Меркел” върши работа.

"Ще се справим"

Така беше докъм края на това лято, когато в отговор на бежанския наплив Меркел произнесе двете фатални изречения „Няма горна граница” и „Ще се справим”. Тя и до днес държи на тези си думи. Нещо повече: към тях се добавиха селфита с бежанци и личното ѝ решение едностранно да отмени Дъблинските правила.

Публикувана в Свят

Канцлерът на Германия Ангела Меркел призова Русия да признае оценката на мисията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за резултатите от президентските избори в Украйна, които ще се проведат на 25 май.

„Очаквам Русия да признае без съмнение обективната оценка на ОССЕ, тъй като тя е член на тази организация”, заяви канцлерът пред журналисти. Меркел изрази съжаление относно отказа на Русия да изпрати свой наблюдател в състава на мисията на ОССЕ. В същото време германският канцлер отбеляза, че за Русия „очевидно е трудно да се съгласи с това, че Украйна върви по свой независим път”.

Публикувана в Свят
Страница 1 от 6