"Ако нямаш пари, защо правиш конкурс? Ако процедурата е законна, защо се спира? Държавното управление не може да е раздаване на обществени поръчки по усмотрение. Не е работа на никой премиер да казва еднолично и да спира поръчки", коментира лидерът на "Движение 21" Татяна Дончева по темата за спряната обществена поръчка за автомагистрала "Хемус" в предаването "Тази сутрин". Интервюто се публикува с незначителни съкращения.

-    Г-жо Дончева, „прерязаха” ли пътя за откриването на магистрала „Хемус”, дали ще се строи и с какви пари, и има ли замесени фирми, коментара, който даде Валентин Златев е, че просто Златев и Пеевски са удобни имена и той няма нищо общо с фирмите, участващи в обществената поръчка за довършването на автомагистрала "Хемус". Как се работи по слухове и как правиш конкурс, за който нямаш пари?

Опасявам се, че трябва да се съглася с Валентин Златев. Ако нямаш пари, защо правиш конкурса? И след като си направил конкурса твърдиш, че той бил законосъобразен, на какво основание го отменяш? Управлението на държавата не може да бъде „иди си, ела си”. Държавното управление не може да бъде раздаване на обществени поръчки по усмотрение. Обществените поръчки са част от функционирането на държавата. Те трябва да се правят от съответните институции, които са различни за здравеопазването и за инфраструктурата. Не е работа на министър-председателя по лично усмотрение да казва: „Аз това го спирам”. Българският зрител трябва вече да разбере, че е жертва на една грандиозна манипулация от страна на ръководството на държавата, което си раздава обществени поръчки по усмотрение. И когато се появят някакви слухове или някаква необходимост да развеят някаква сделка, по която са направили подобно действие, както сега, за да кажат на Брюксел, че се разграничават, това е пълен нонсенс.

-    Това разграничаване за пред Брюксел ли е или е за пред хората?

Няма никакво значение за пред кого е. Това са абсолютно забранени неща! Лиляна Павлова, ако е нормален министър ще подаде оставка. Не е възможно да става такова вмешателство от страна на министър-председател, освен в едни тоталитарни държави, където „аз” давам поръчките и „аз” ги вземам. Между другото, трябва да се види верни ли са слуховете, че управляващите са назначили във всяко министерство и във всяка агенция човек, който лично да им докладва обществените поръчки, които следва да бъдат раздавани, за да могат те да ги разпределят. И къде в строителния бизнес се намира зъболекаря на министър-председателя? Вярно ли е, че зъболекаря на министър-председателя има особена роля в строителния бизнес и в обществените поръчки?

-    Ще проверим кой къде стои във веригата. Чисто политически как да тълкуваме този ход? Част ли е от това да се отървем от едно име, в случая на Пеевски и Златев?

Първо, трябва да е ясно, че държава без правила не може да се управлява. Държавата не може да се управлява по усмотрение и по слухове. Второ, не може Северна България да продължава да бъде трета и четвърта категория по отношение на инфраструктурата си и всичко да се съсредоточава в Южна България.

-    Те обещаха, че ще извадят пари от бюджета за „Хемус”.

Няма „обещал съм”, Северна България има необходимост да бъде развивана инфраструктурно. Това нещо не зависи от слуховете, не зависи от отношенията на Борисов с Пеевски и със Златев. Трето, няма никакъв резон в такова отграничаване. Истинското отграничаване става "като си отграничат фирмите” в Дубай.
Докладът от КТБ трябва да се разсекрети целия и най-вече влоговете, безлимитните кредитни карти, както и всички, които са били на хранилката и ще изясним картинката.

-    Каква картинка ще се появи, г-жо Дончева?

Мисля, че Цветан Василев във финансовите отношения държи повече карти, отколкото се смята. Не искам да гадая картинката преди да сме я видели на екран. Защо мислите, че знам всичко? Знам за отношения на определени хора, но те се оказаха много повече. Проследете във времето зависимостите на вицепрезидента Маргарита Попова, на заместник главния прокурор Борислав Сарафов, на Светлин Танчев и неговата майка и възможностите им за влияние върху КТБ, а през КТБ - върху държавата.

-    Докъде ще стигнем, ако отворят доклада? Има теза, че с това ще бъдат заметени следите около замесените хора. Нашите служби не са ли достатъчно способни да направят анализа, а трябва да се доверим на американската фирма?

Нашите служби са назначени от хората в доклада. Какво искате от тях, освен да работят по разпореждане.

-    България ще продължи да бъде закопчана за мониторинговия доклад, а Румъния като че ли тръгва в зоната на свободата.

От няколко години Румъния се развива по по-правилен и разумен от нас начин.

-    С Мехмед Дикме си говорихме, че при влизането ни в ЕС дори не сме искали да бъдем с Румъния, защото тя е била по-назад от нас. Сега какво се случи?

И те правят грешки, но са взели нещата в ръце. Освен тава Виктор Понта е играч будещ респект, а не е подадакващ на Европейския съвет.

-    Докладите, които пристигат от Брюксел са критични и ще продължават да бъдат такива. От Брюксел ще освободят ли Румъния?

Защо да им правят мониторинг, след като там колелото е завъртяно, а тук – не е?!

-    Кога ще бъде завъртяно при нас?

Когато се сетим, че трябва да бъде завъртяно наистина, за да ни служи на нас, а не на Барозо, на Юнкер или на Меркел. Ние продължаваме да се занимаваме с ерзац упражнения, за да отчетем нещо някъде, а не да направим нещо за себе си.

-    Турция опитва ли се да влияе върху българската политика?

Разбира се, Турция е бивша империя и в съвременния свят има аспирации да заема друго място. По същия начин и другите големи играчи се опитват да влияят.  Големите европейски ръководители, когато се задава някоя голяма поръчка или има голям проект винаги изпращат писмо на съответния министър-председател, за да препоръчат тяхна фирма, която трябва да вземе поръчката. България има стратегическо положение на Балканите и ако позволяваме, отвън ще продължават да ни скачат по главата – така се прави по отношение на всеки слабак.

-    Защо се стигна до забраната Ахмед Доган и Делян Пеевски да влизат в Турция?

Казват, че преди няколко месеца главния прокурор е бил извикан при турския президент, което не е общоприето и не е нивото на главния прокурор, където е бил сезиран с материали за контрабанда, за която е трябвало да вземе конкретни мерки. Такива мерки не са взети и съответно Турската държава пък взема други мерки.

-    Какво ще се случи с новия проект на Лютви Местан?

Нямам големи очаквания, защото не мисля, че Местан има капацитет да направи такова нещо.

-    Но, ако зад него стои Турция?

Ако зад него стои Турция, очаквам Турската държава, която даде недвусмислени знаци, че няма да подкрепя ДПС, при организацията на следващите избори да не активизира българската диаспора, да остави три секции в Анкара, Истанбул и Одрин, и колкото гласуват – толкова. Другото, което може да направи е да даде знак на турската общност в България, че не подкрепя ДПС.

-    Проруски настроения изплуваха в турските медии от страна на Доган и Пеевски.

Още от зората на демокрацията се знае, че Доган е руски човек, както и Пеевски. Дали се признава или не, това е друг въпрос.

-    Заради КТБ и „Хемус” отново се появиха се конспиративни теории, че Пеевски напуска политиката и България. Такъв  сюжет възможен ли е?

Пеевски има сериозни лостове на влияние. Защо има такива лостове за влияние върху политиката, икономиката и съдебната власт?  И могат ли да му бъдат избити?

-    Днес ще има вот на недоверие, ще мине ли? Коментарът Ви за политиката на Москов?

Няма значение дали ще мине или не. Пожелавам на всички опозиционни формации, които биха подкрепили вота да се представят добре и да направят хубав дебат. Наистина политиката на Москов и ситуацията с ваксините е достатъчно тревожна. Разбира се, мнозинството има гласовете, но доброто представяне има значение за общественото мнение.

-    Да очакваме ли предсрочни избори?

Възможно е, изтърването на нервите от страна на министър-председателя на срещата с българската общност в Лондон без видими причини говори за наличието на обстоятелства, които създават нервност.

-    Вие ще се кандидатирате ли за президент?

Има такава възможност, но още е рано.


Източник: http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/politika/tatjana-doncheva-ne-mu-e-rabota-na-premiera-da-spira-obshtestveni-porachki.html

Публикувана в У нас

"Забраната за влизане в Турция означава вкарване на Доган в "Черния списък" с враговете на Турция. Преведена тази забрана в конкретика, това означава заплаха за живота на Доган за пореден път”, заяви в предаването „Тази сутрин” проф. Людмил Георгиев, бивш член на Централния съвет на ДПС и бивш съветник на Доган.  Интервюто се публикува с незначителни съкращения.

-    Проф. Георгиев, защо Доган и Пеевски са с забранен достъп за влизане в Турция? Защо му се случва това на Доган?
Очевидната причина е заради действията спрямо Лютви Местан преди Нова Година.
-    Като ответен удар?
Естествено.
-    Но излизат освен политическите, защото политиката по изказвания на г-н Доган, е свързана с обръч от фирми, икономически или политически?
Винаги съм твърдял, че Възродителния процес в България не струва нищо пред онова, което сполетя България преди 26 години, имам предвид „Демокрацията по български”. В условията на „Демокрация по български” се възродиха всички демони на българската психика - говоря за личното благоденствие, никакво чувство за общност, но наред с тях те се пренесоха и в българските турци. Българските турци в България в момента са абсолютно същите като нас българите – всеки срещу всеки, всеки гледа собственото си благоденствие, никакво чувство за общност, никакво чувство за колектив. В този смисъл аз мисля, че подобно на нас българите, които се клепаме в чужбина, резултат на подобни действия от страна на Местан и ръководството на бъдещата партия, т.е. приближените, но най-вече в лицето на Местан, неминуемо е допринесло за тази позиция на Ердоган.
-    Значи Местан е клепал Доган пред Ердоган?
Предполагам, логично е.
-    В пресата обаче излизат много любопитни детайли – „императора на контрабандните цигари”, в случая за Пеевски.
Ето това се цели. Като се пришие Доган към Пеевски, който очевидно е с негативно отношение в масовата публика се цели да се минимизира онова, което наистина Доган свърши, а то е от историческо значение, т.е. прекъсването на всякакви възможности на сегашното ръководство на Турция да влияе върху политическите процеси в България.
-    Какви са били амбициите на Турция, ако тя е искала да влияе на политическите процеси в България?
Веднага Ви казвам. Кемалистка Турция няма нищо общо с Ердоганова Турция. Достатъчно е само да прочетете книгата на Давутоглу, за да видите директните внушения по отношение на необходимото влияние на Балканите от страна на съвременна Турция. Ердоганова Турция в  момента нарушава всички принципи на Кемализма. Не е само Президентската република, не е само недопустимата намеса на религията в светския живот, но и най-вече онова, което беше задължение на Мустафа Кемал Ататюрк като необходим завет за всички бъдещи турски политици – мир в къщи, мир със съседите. Това е фундаментален принцип на Кемалистка Турция. В момента Ердоган и Давутоглу нарушават всички принципи на Кемалистка Турция. Нито има мир вътре в Турция, нито има мир навън.  
-    Как ни засяга това нас?
Нас ни засяга пряко. В тази книга, Кърджалийския район, забележете не България, а Кърджалийския район, според стратегическите виждания на Ахмед Давутоглу, всъщност идеолога на цялата тази неосманистка политика, би трябвало да бъде задължителна зона на влияние от страна на Турция. И нещо, което няма нищо общо с науката. Той говори за османска идентичност. Забележете каква фундаментална глупост е това от научна гледна точка.
-    Но защо чак сега говорим за тези неща? Книгата е от 2000-та година.
От една страна много се ускориха нещата през последните години, особено след 2011 г.  Имам предвид онова неистово желание да бъде свален Башар Асад в Сирия, изключително бързо текат процесите, и от друга страна, Вашия въпрос е лесен за отговор – защото българския политически елит по-далече от носа си не може да види. Той може да види до следващите избори.
-    В Кърджали сякаш влиянието не е засилено от преди години.
Момент, има разлика. Ахмед Доган през всичките тези 26 години директно е заявявал на всички политически елити, независимо дали са османисти или кемалисти, че Република Турция няма място в България, че българските турци са български граждани, и Република Турция да забрави всякакви мечтания за влияние на турска политика в България.
-    Как Ви се струва формулировката: „Доган – съвременния Левски”? Звучи цинично, според мен.
Иронията е едно, реалността е съвършено друго. Има една книга, която ще излезне есента на един мой голям приятел и близък до Доган, казва се Иван Палчев, който от 90-та година всеки ден си води записки. В тази книга ще видите множеството пъти, в които е заплашван живота на Доган, защото отстоява българския национален интерес. В момента е същото. Забраната за влизане в Турция означава вкарване в „Черния списък” с враговете на Турция.
-    Реална ли е тази заплаха? Защото няма официално потвърждение, освен чрез медиите и пресата.
Естествено, че е реална. Аз вярвам дълбоко на Соломон Паси, който обясни какво означава това на дипломатически език. Има забрана, която преведена в конкретика означава заплаха за живота на Доган за пореден път.
-    И зад тази заплаха стои Турция?
Естествено. Аз съм дълбоко убеден, че и зад неосъществения 2013-та година атентат, също стои Ердоганова Турция.
-    Нещо много важно. Ердоган заплашва с пускане на бежанците през България и през Гърция.
Ердоган е изпаднал в една тиха лудост, да не кажа тотална истерия, в която той се чуди какво да предприеме, защото Турция, както каза вчера и един бивш турски посланик, в тази ситуация тя няма печеливш ход. Турция възприема всички като враг – и Русия, и сирийските кюрди, и САЩ, и Европа. Ердоган се е обградил в своето светоусещане с врагове и прави грешка след грешка, включително и започналия обстрел над сирийските кюрди от онзи ден. Щатите го предупредиха да не прави това, европейците – също го предупредиха да не прави това.
-    Европа в позиция ли е въобще да го предупреждава, при условие, че той я държи на каишка с бежанците?
Това е трагедията на Европа, че се допусна един сам по себе си почти ненормален човек като Ердоган да държи Европа за каишката.
-    До онзи ден не беше нормално войската да е по границата, но днес вече ще приемат единодушно промяна в закона и ще ходи войската по границата. Това за какво е знак?
Това пак са палиативни мерки от днес за утре. В тази глобална ситуация трябват глобални действия. За съжаление българския политически елит не го виждам как ще се осъзнае. Има една прекрасна статия на Валери Найденов, който съвсем простичко обяснява какво трябва да се прави стъпка по стъпка. Целият проблем на българския политически елит е, че няма кой да чете. Още по-малко има кой да осъзнае и кой да действа.
-    Защо Местан излезе с тази провокация, както беше оценена от много хора, ДОСТ* като име на новата му партия и ще просъществува ли тя?
Според мен няма да просъществува. Това е последен отчайващ опит на един много тежък нарцис, какъвто е Местан. Имаше едни шеги навремето – въпроса е кой повече ревнува Местан, дали Ширин го ревнува повече или самия той се ревнува повече като се види в огледалото, понеже той се обича много и очевидно ревността му към себе си е голяма, това е в кръга на шегата. Но това е последен опит на един тотален нарцис да оцелее на политическата сцена. Всеки български политик, който не е успял или е бил отстранен си прави своя партия за лична употреба. Защо? Защото той не може да си изкарва хляба навън в живия живот.
-    С Доган кога се чухте последно?
Преди шест години и половина, ако не и повече. Ние не си говорим.

 

/б. ред./

* ДОСТ на турски значи приятел, а абревиатурата означава „Демократи за отговорност, свобода и толерантност”; освен приятел, „дост” означава и извънбрачно съжителство.

 

Източник: http://btvnovinite.bg/article/tazi-sutrin/razgovori-s-gosti/prof-emil-georgiev-zabranata-dogan-da-vliza-v-turcija-e-zaplaha-za-zhivota-mu.html

Публикувана в У нас

Парламентарната група на ДПС поиска събитията, свързани с престъпния „възродителен“ процес от 1970 до края на 1989, да получат своята историческа оценка. „Убедени сме, че такава оценка ще има и тя ще обяви всички жертви за герои на българската демокрация, а свързаните лица с процесите – за пионери на най-новата ни демократична история“, заяви новият председател на движението Мустафа Карадайъ.

Безспорно трагичните събития, свързани с опитите на режима на Тодор Живков да създаде единна социалистическа нация в НРБ, заслужават повече и по-задълбочени изследвания за мястото на диктатурата на БКП в класацията на най-кървавите и срамни престъпления на световния комунизъм. Но поисканата в декларацията на ДПС „историческа оценка“ е отдавна известна: събитията (от първите опити за асимилация на помаците през 60-те години на миналия век до кулминацията на „Възродителния“ процес - тъй наречената „Голяма екскурзия“ през лятото на 1989) се определят от повечето изследователи като безмилостно етническо претопяване и прочистване, съпроводено с кървави разправи с всяка съпротива.

Апологетите на развития социализъм обаче твърдят, че не всичко е било толкова зле за малцинствата в НРБ. В районите със смесено население са били направени значителни стопански и социални инвестиции, турски е изучаван в училищата, на турски са печатани вестници и книги. Младежите от районите със смесено население пък са влизали с привилегии в университети и институти. Някои си спомнят и една популярна сентенция през „добрите времена“ за малцинствата: „В България е най-добре да си футболист или турчин-комунист“. На този фон съвсем резонно възниква въпросът дали етническият мир в НРБ и "доброто" отношение на БКП спрямо малцинствата щяха да бъдат опазени, ако режимът на Живков не беше посегнал на имената и етно-религиозната идентичност на турци, помаци и цигани?

Медът и жилото на БКП

Експертът по етно-религиозните въпроси Михаил Иванов е категоричен, че всички културни и образователни привилегии за хората от смесените райони са били отнети още през 70-те години на миналия век. „Действително е имало обгрижвана върхушка и сред малцинствата. Но също така е показателно, че членове на БКП, в това число активни борци против фашизма и капитализма, а също и сътрудници на Държавна сигурност (ДС), на много места застават начело на борбата срещу преименуването и забраната да се говори на турски език", казва Иванов. Типичен в това отношение е зверски потушеният с танкове бунт в сливенското село Ябланово, продължава той. Там кметът и партийният секретар на селото, заедно с известен „активен борец“, се възпротивили на официалната линия и оглавили протеста на местните хора.

В кабинета на Милко Балев в ЦК на БКП Иванов открил документираните показания на ученичките Несрин и Гюлтен, които създали организация за борба с българските „възродители“, наречена от тях „Млада гвардия“ - по примера на едноименната група за съпротива в окупирания от нацистите Краснодон по време на Втората световна война. „Изтръпнах. В съзнанието на двете момичета образът на българските „възродители“ е съвпадал с този на нацистите“, казва Михаил Иванов. Той смята, че отношението към жертвите на „Възродителния процес“ трябва да бъде същото, както към падналите във войните за освобождение и обединение на България. „В този смисъл декларацията на ДПС трябва да бъде подкрепена. Заедно с това трябва да се знае, че за 27 години движението можеше да предложи за държавни награди хора с големи заслуги в противодействието на режима на Живков в смесените райони. Известно е обаче, че сред награждаваните не може да има сътрудници на ДС. Досега едва петима ръководители на Демократичната лига и Независимото дружество за правата на човека бяха наградени с ордени от президента Плевнелиев. Но имената им не бяха предложени от ДПС“, посочва Иванов.

Именно тези две правозащитни организации, заедно с групата „Виена-89“ и стачен комитет от Казанлък, а не обсебената от 12 агенти на ДС нелегална организация на намиращия се в затвора Ахмед Доган, стоят зад Майските събития през 1989, довели до „Голямата екскурзия“. „Следователят от ДС Ангел Александров, който разследва Доган, става особено близък с него. След падането на режима движението го лансира за шеф на националното следствие и член на Висшия съдебен съвет“, припомня Иванов. Според него, целта на декларацията на ДПС е да произведе груби реакции на националисти и популисти. Така, в навечерието на президентските избори, ДПС се надява да втвърди разклатеното от появата на партията на Лютви Местан единство в етническия вот за движението.

Разликата между жертви и герои

Философът Калин Янакиев съзира в декларацията на ДПС смесване на понятията „жертви“ и „герои“. „Не се съмнявам, че някои от хората, съпротивлявали се срещу „Възродителния процес", са проявили героизъм. Други пък несъмнено са жертви на репресиите. Но обявяването на някой за „герой в борбата за демокрация“ е смесване на понятията. Историята, а не институциите, се произнася за това кой е герой. По време на социализма героите бяха произвеждани от институциите – например героите на социалистическия труд“, посочва Янакиев. Той допълва, че въздигането на жертвите на „Възродителния процес" в герои на демокрацията всъщност маскира претенцията на ДПС да се представи за авангард в борбата за демократизирането на България. „А това е абсолютно неприемливо предвид авторитарния характер на тази партия от самото ѝ създаване до днес. Спомнете си как доскорошният формален лидер на ДПС Лютви Местан, по личната воля на почетния председател Доган, за една нощ се превърна от лидер във враг на партията и България", казва експертът.

Според Янакиев, не могат да бъдат „жертви“, а още пък по-малко „герои“ в борбата за демокрация, хора от ръководството на движението, представящи се за противници на „Възродителния процес“ и същевременно доносничели на ДС срещу собствения им етнос. Заедно с това не можем да не отдадем нужното признание на тези, които изгубиха живота си или бяха репресирани от „възродителите“ на Живков. "Ако ръководството на ДПС е искрено в намеренията си да поднесе своята почит към тях, то тогава незабавно би трябвало да поиска обяснение от своя стратегически партньор БСП за все още свежите цветя, поднесени пред паметника на инициатора на репресиите срещу малцинствата Тодор Живков“, казва Янакиев.

Заплашен ли е мирът между българи и турци?

Главният редактор на излизащия в София на български и турски език вестник „Заман“ Мехмед Юмер си спомня трагичното лято на 1989 г., но не желае тази страшна страница в историята да бъде превръщана в постоянен повод за вражди и разделение между етносите. „При комунизма постоянно живеехме в очакване, че всяка следваща изселническа спогодба с Турция може да отнесе и нашето село зад граница. По време на интервюта и разговори с роднини на хора, убити при смяната на имената, непрекъснато чувам, че паметта на близките им не бива да се използва за насаждане не омраза“, посочва Юмер. Той припомня, че по време на ежегодните възпоменателни митинги в смесените райони загиналите за имената и родовата си памет биват споменавани като мъченици. Такъв е и насловът на тези събирания – възпоменателни митинги за мъчениците.

"Герои или мъченици – този проблем вече е работа за историците. Ние сме призвани да опазим изградения през вековете комшулук между българи и турци и да продължаваме да се разбираме“, убеден е Юмер.

Публикувана в Свят

Да започнем с “дръндарската реч”, както я наричам – или, още по-добре, “The Drundar Address”.

(смях) Добре казано, но според мен публикуваното е само внимателно редактирана част от реално казаното от Доган на онзи съдбоносен купон. Не смятам да се отдавам на тълкуване на велемъдрите Доганови слова, но тъй като се занимавам с организационно развитие и лидерство, за мен е ясно едно: има криза на лидерството в ДПС и тя лесно може да прерасне в организационна криза. Ако това се случи, вече имаме проблем, защото това би означавало криза на представителството на значителна част от малцинственото население на България.

Плюс, да не бъдем наивни, на свръхпредставителството на икономическите интереси, които стоят зад ДПС.

За тях не се притеснявай, те ще му намерят колая. Но освен представител на сенчести корпоративни интереси, ДПС все пак е представител и на немалка част от българските граждани. В контекста на големите геополитчески конфликти, в които пряко са въвлечени Русия и Турция и косвено България, дестабилизирането на ДПС чрез дворцов, или по-точно сарайски преврат, носи висок риск за цялата система. Аз споделям тревогата на Доган, че електоратът на ДПС може да се превърне в заложник на тези конфликти, но се опасявам, че неговата реч с нищо не намалява тази заплаха. Да не забравяме, че в примитивната, суеверна и сервилна среда на българската псевдопубличност думите на Доган традиционно имат статут на политически акт от висш, почти трансцедентален порядък, и неслучайно бяха последвани от светкавично, масирано и добре режисирано остракиране на Местан. Моите опасения са, че ако ДПС спешно не се обнови, като призовава самият Доган, тази криза може да отключи необратим процес на маргинализация и капсулация на партията и на многострадалния електорат, когото едновременно контролира и представлява.

Но какво всъщност ни съобщава Доган между редовете? Наивисткият прочит: че EС е един вид “чао”, че руското влияние тук е неотменимо, и че в новия контекст ще бъдем маргинализирани, защото Турция, САЩ и НАТО, един вид, няма да си мръднат пръста заради нас. Или пък тъжно-прозаичният прочит: “говорит Москва”. Поне така ме алармира вътрешната ми пулсация, не се ебавам.
(смях) Вътрешната ти пулсация не те лъже. Няма никакво съмнение, че през оракулския глас на Доган поне отчасти говори и Москва, но това не отменя валидността на казаното от него. ЕС наистина изглежда объркана и безпомощна, Русия и Турция наистина са в режим на имперска реставрация и ескалиращо противопоставяне, а САЩ и НАТО не изглеждат особено загрижени за случващото се в България – за разлика впрочем от Русия, която, както винаги, се меси активно и зловредно в политическия и икономически живот на страната. Споделяйки своите опасения, Доган дава израз на основателните страхове и тревоги на голяма част от нашите сънародници. Така той за пореден път ловко се позиционира като български патриот и държавник-визионер, искрено ангажиран със съдбата на България и загрижен за това, което се случва с неговите съграждани, независимо от етническата им принадлежност. Тази позиция е достойна за уважение, но фактът, че я заема точно сега и по толкова рязък и потенциално разрушителен начин, повдига много въпроси за неговите мотиви.

Т.е. с кое от казаното от Доган си съгласен?

С едно нещо определено съм съгласен – Доган го казва по сложен начин, вероятно за да впечатли семплата партийна аудитория – и то е, че успешното лидерство е повече функция на връзката с колективното несъзнавано, отколкото владеенето на идеологическия дискурс (в което, извън съмнение, няма по-добър от низвергнатия Местан). Навярно Доган е почувствал властта си застрашена от идеологическия супермасизъм на своя еманципирал се падуан, който смело и неразумно се заигра с евроатлантическите ценности и българо-турската дружба, забравяйки кои са основните акционери в корпорацията ДПС. И старият джедай реши да вземе партията на ръчно управление и да покаже на всички кой владее Силата, или “морфичния резонанс”. Както обикновено в нашата отдалечена политическа галактика, Силата победи идеологическия дискурс.

(смях) Блестящо. Но, по моему, по-скоро сюприйм лийдър-ът Сноук ефенди (някогашен Палпатин, така да се каже) “десублимира” своя разколебан Кайло Рен.

Може и така, разбира се. Но – вече сериозно – ключовата характеристика на лидерството не е софистицираното и политкоректно говорене – което е по-скоро отчуждаващо и дистанциращо, отколкото свързващо, – а първичната връзка с дълбинните пластове на колективното въображение, способността за инвокация на примитивни страхове, стереотипи, фантазии и копнежи и тяхното смислово моделиране в политически послания. Винаги съм твърдял това и бях приятно изненадан, че Доган споделя моите възгледи по въпроса. Впрочем той не просто познава, но очевидно владее онази алхимия на властта, която за краткост наричаме “харизма”. Родната публика остана смаяна, трогната и очарована от този триумф на волята и на интелекта, може би защото беше сварена напълно неподготвена, изпаднала в предпразнично “олабване”. Поуката е, че не трябва да се ебаваме с морфичния резонанс, това е сериозна работа, не е за всеки, както уместно отбеляза Доган.

Аз пък мисля, че Доган има доста какво да попрочете още – и всеобщата фасцинация от тази реч, оргазмените въздишки в стил “планината проговори”, до голяма степен са плод на недообразованост. Той звучи като DIY-философ, пощипнал оттук-оттам – например прословутото вече морфично поле на Шелдрейк, или пък “колективното тяло” при Зенон (consensus gentium), да не говорим за привидната мистика и простоватите препратки към Юнг (ако изобщо). Не го подценявам, разбира се, но съм истински изумен, че Доган масово е смятан за “свръхумния”, матусалът, Джим Хенсън на нашия куклен политически театър. Това ми съобщава нещо предмодерно – нивото на речта на Доган, според мен, си остава Галена, аматьорски опит за геополитичски анализ с щипка морфическо тинтири-минтири. Т.е. високата мисъл – западна, руска, все едно – отдавна е в стратосферата и Доган няма нищо общо с нея.

Точно така изглежда, но в случая ти правиш основно наративен анализ. Само че смисълът на политическото говорене се поражда не в отношението му към философските мета-текстове, а в отношението му към конкретен човешки контекст. Какъвто и концептуален миш-маш да забърка Доган, той го прави осъзнато и целенасочено, с безпогрешен усет за природата на лидерството и груповия живот, както показват развитията след онзи драматичен и травматичен купон. Нима не чувстваш мрачното очарование на идеята за мистичната, почти окултна връзка между лидера и групата, която впрочем има дълбоки корени в европейската, и в частност немската философска традиция и политическа практика? Нека отдадем заслуженото на този коледен спектакъл: бяхме поканени да станем свидетели на драмата на лидера, който вижда как неговата партия, неговото свидно чедо, се е отклонила от правия път и се е устремила към бездната, и понечва да я спаси от сигурна гибел. Доколко ще успее, предстои да видим. Във всеки случай той успя да фасцинира аналитичната общност, какво казваш, и която през последните денонощия се занимава трескаво с тази драма, в прехлас и омая. Превъзбудена е, разтревожена, развълнувана и донякъде влюбена – чух трепетни любовни обяснения към Доган от мастити корифеи на обществото мнение, при това от двата пола.

Но точно тук (пак херменевтично погледнато) крещя без глас, сякаш като в картината на Мунк - все пак трябва да се научим да разграничаваме пърформанса от съдържанието. Привидната политика срещу мета-политиката.

Съдържанието и формата са взаимообусловени и подчинени на прагматична цел. Ако целта да се произведе зашеметяващ ефект, подходящата форма е магически спектакъл, в който добрият екзорсист прогонва злите духове, обладали колективното тяло. Това се постига, разбира се, чрез магията на езика, която Доган владее прекрасно. Той държи словото като вълшебно огледало, чиято повърхност улавя дъха на невидимото, но живо колективно тяло, и така му придава реалност. Докато Местан, също виртуоз в употребата на езика, държи неговото огледало насочено към абстрактни концептуални модели и идеологически конструкции. Именно тук се сблъскват не просто техните геополитически предпочитания или лидерски амбиции, а два различни режима на лидерство.

Т.е. две различни версии за това какво е политика.

Именно. Местан е всепризнат майстор на “високото” говорене, обърнато към ценностите и идеите, облечено в политически формулировки и доктрини. Но се оказва, че има и “дълбинно” говорене, обърнато към първичното, примордиалното, архетипното, идентичностното, което се оказва по-мощно и помита високия наратив. Това не е голяма изненада – за неопитомените умове сумрачните дълбини са по-примамливи от недостъпните върхове, осветени от студеното слънце на разума. Неслучайно речта на Доган предизвика всеобщо облекчение: той “резонира” и назовава онова, което се вихри под повърхността, в света на емоциите, на границата на осъзнаването. Между другото, една от задачите на лидерството е да превежда неосъзнатото на езика на осъзнатото. Доган прави точно това, и го прави майсторски, а с какви цели и в чия полза е съвсем отделен въпрос.

Добре, но не мога да се примиря: тази нищо и никаква реч, натежала от клишета, труизми и морфическа ала-бала, успява да прелъсти и истински мислещи, дори високообразовани хора. Само поради факта, че не е говорил отдавна и отново уж жертва “царица”, за да изкара “топ” или “офицер” в ендшпила.

Ти така си се втренчил в текста, че пропускаш да оцениш контекста. Пак казвам – тази реч не адресира мисленето, а страстите, и затова прелъстява наред – и мислещи, и немислещи (които впрочем са подавляващо мнозинство). Тъй че нека отдадем заслуженото на стария магьосник Доган. Няма съмнение, че той е във връзка с несъзнаваните пластове на колективното въображение, или, казано на неговия език, владее морфичния резонанс, долавя и предусеща движенията на мистичното Колективно тяло на общността. Това го прави, и не само в собствените му очи, нещо повече от лидер на етническа партия – превръща го в нещо като мета-политик и народен трибун, който има самочувствието да задава националния дневен ред. Както всички отбелязаха, неговата реч не е насочена само към актива на ДПС или към българските турци, а към цялата общност. Не е трудно да бъде омагьосана аудиторията от амбициозни провинциалисти, която представлява т. нар. “елит на ДПС”. Но трябва да му се признае, че той постигна доста повече – успя да шашардиса българската политическа класа и да фасцинира целокупната медийна общественост, която, според вкуса си, се отдаде на разюздни венцехваления, плахи критики и дълбокомислени тълкувания. Ето, дори ние с теб, при всичките си претенции за просветено мислене, се впуснахме ненаситно в интерпетации и вариации върху провиденциалното слово на Доган, и вече половин час се отдаваме на тази нечестива херменевтика (смях). Аз предлагам да спрем, преди да сме погубили душите си. И нека все пак завършим с нещо оптимистично – един политик с изключителна власт и авторитет разкрива, че е във връзка с несъзнаваните групови процеси и насочва вниманието на публиката към тази сфера. Това е добра новина. Другият, който владее тази езотерична материя, разбира се, е Борисов, само че той не си дава труда да артикулира своите забележителни умения във висок наратив като Доган. Той предпочита по-популярни дискурсивни форми.

Да сме честни – той и не подозира какво е “дискурсивни форми”. Освен ако няма европрограма за дискурсивни форми, в която некви там “брюкселски педали” (които ей сега с Пеевски ше ги врътнеме), изсипват пари към него, за да “усвои” дискурсивните форми.

Не го подценявай – и аз мислех, че има много неща, които Борисов не знае и не може, но той продължава да ме изненадва.

(смях) А и не знаем до какво ще доведе вътрешната му пулсация.

Ние много неща не знаем за него, но със сигурност знаем, че вътрешната му пулсация ще следва пулсациите на Колективното тяло. Защото, за добро или лошо, неговият “портал” към груповото несъзнавано е широко отворен. Както неотдавна сам сподели, него трима папи са го галили по главата, или иначе казано, осенен е от благодат свише. За това впрочем е напълно прав, говоря сериозно, не се ебавам. А какви пулсации ще споходят Колективното тяло, е неведома тайна. Едно нещо е сигурно, и то е че нашето колективно съзнание, а с него и колективното ни тяло, напуска модерността и започва бързо да се омагьосва, което предвещава възход на лидерството от жречески, заклинателен тип.

Т.е. веберовото разомагьосване приключи – светът пак започна да се омагьосва?

Точно това имам предвид. Ние все повече живеем в магически свят, въпросът е дали тъмната или светлата магия ще вземе връх. Това не е изненадващо в период на криза на организиращите мисловни модели за света, когато цялото налично знание е поставено под въпрос, защото изглежда недостатъчно да обясни случващото се. В такива времена хората започват да търсят магически решения, да се вслушват в шепота на сенките, да се оглеждат за герои, спасители и прорицатели. От лидера в една магическа реалност се очаква да функционира като посредник между света на неназованото, неартикулираното, невидимото, и злочестия човешки свят, да говори заклинателно и евокативно, да призовава силите на отвъдното, да усмирява демоните и да опитомява страховете. Това е втората поука от разигралата се по Коледа драма между лидерите на ДПС. Третата поука е нещо очевидно, което упорито отказваме да видим – колко крехка и ефимерна е политическата власт, особено в размирни времена. Колко е уязвим е лидерът и колко лесно може да бъде превърнат в изкупителна жертва от регресиралата група.

Включително погрешното мислене на и за политическото лидерство като омнипотентност – и още по-зле, “началничество” или дори “главатарство”. Особено в колективистични култури като нашата.

Тъкмо фантазиите за омнипотентност правят лидерството така крехко и уязвимо. Във всички култури съдбата на лидерите е заложник на мощни групови процеси, върху които никой няма пълен контрол. В някои групи тази динамика е особено дива и разрушителна, и нейна жертва по правило стават падналите от власт. В момента примитивните групови процеси се нагнетяват не толкова от политиците, колкото от няколко долнопробни медии, които призовават сваленият лидер да бъде обвинен, охулен, поруган и, в политически смисъл, публично екзекутиран. В духа на османската традиция султанът да изпраща копринен шнур на изпадналия в немилост везир като покана за самоубийство.

Или още по-прекрасната късноримска традиция – низвергнатият нобил да се самоубие срещу гаранцията, че държавата няма да пипа наследството му. В наши времена пресъздадена от Копола – Франк Пентанджели и т.н.

За щастие все още живеем в цивилизовани времена, когато никой не е нужно да умира, дори политически. Впрочем ДПС бе създадена тъкмо с тази благородна цел от българските служби за сигурност – да не се допусне разрушителен етнически конфликт в смутните времена на прехода, като гарантира правата и свободите на малцинствата и им осигури политическо представителство. Време е да признаем заслугите на старите верни ченгета от всички партии – те се справиха отлично с тази трудна задача, за което им дължим благодарност. Чел съм доста експертни анализи за конфликтния потенциал на Балканите и те уверявам, че всички признават ключовия принос на ДПС България да не се плъзне към гражданска война като в бивша Югославия. На второ място, ДПС има мисията да поддържа светския характер на управлението, като активно участва в него, и да не допусне мюсюлманското население да стане жертва на радикалния ислям. Всичко това опредля ДПС като партия от светски, кемалистки тип, и когато нейният лидер настоява тя да участва във властта, то не е само за да “разпределя порциите”, но и за да може да изпълнява своята удържаща роля. Доган просто припомни този основополагащ дневен ред на партията и призова той да бъде следван неотклонно. За да се върне обаче към оригиналната си мисия и идентичност, ДПС първо трябва да се отърси от неприсъщите си корпоративни функции, с които е обрасла в годините на прехода, а това далеч не е толково проста задача, колкото да бъде сменен лидерът.

Съгласен съм. Дано не прозвучи твърде патетично, но нищо не струва нищо срещу дори капка пролята българска кръв. И все пак, да не бъдем съвсем наивни: “цената” на този своеобразен Pax Dogana беше да му подарим голяма част от държавния ресурс.

Уви, този щедър подарък не му понесе добре. В това е големият грях и трагичната вина на ДПС и нейното лидерство към България и към собствения им електорат. Те допуснаха да бъдат покварени и заслепени от прекомерна алчност и властолюбие и, както виждаш, плащат висока цена. И това е само началото.

Добре, да го погледнем в контекста на прословутата прегръдка ГЕРБ-ДПС. С речта си Доган малко прилича на разярения съпруг, който нахлува в спалнята и вижда, че Местан се е прегърнал с Борисов. И го изгонва с шутове, докато се преориентира геополитически.

(смях) Не забравяй, че в добрата мюсюлманска традиция имаш право на повече от една жена, ако можеш да си го позволиш. Тази сладка традиция не е чужда на българската култура, и в частност на политическата ни култура. Борисов например поддържа доста пъстър “политически харем”, което естествено поражда люта завист и ревност. Но е несправедливо да бъде упрекван и ревнуван, тъй като това е не е някаква похотлива прищявка, а императив на управлението.

А какво правим с фрустрираните ханъми в “харема”?

Да, във всеки харем си има фаворити и по-малко любими, макар че патриархът се стреми да е справедлив и да ощастливи всички, доколкото може. Но ханъмите са капризни, от време на време някоя се фръцва и заплашва, че си тръгва от харема, с което създава лек дискомфорт и усещане за политическа криза. Но обикновено бързо бива приласкана обратно, щом си даде сметка колко много мераклии напират да се присъединят към харема. Докато политическата потентност на патриарха – Господ здраве да Му дава! – е гарантирана, аз не виждам повод за особено притеснение. Останалото са вътрешнохаремни свади.

Говориш за “стабилността” ли?

(смях) За това говоря през цялото време. Стабилността на политическия харем е ключова за политическата стабилност на управлението от патримониален тип, което към момента изглежда единствено работещо в български условия.

Но в същото време отдолу гетоизацията си тече.

Да, и за това вече трябва да се говори сериозно. Повдигаш една от най-важните теми, която е в центъра на моите изследователски интереси. Според мен разбирането на феномена на гетото във всичките му измерения и формирането на адекватна анти-гето политика е ключово за оцеляването и развитието на нашето общество. Дори създадохме с колеги и притятели специална организация, която кръстихме “Анти-Гето Проектът” с мисията да поставим тази тема на публично обсъждане и да привлечем съмишленици за съвместно мислене и действие.

Но самите политически партии, включително и ДПС, са форма на политически “гета”. Разни главатари на вид “племена” усвояват целия външен ресурс, който иначе, по условие, е предназначен за преразпределение.

Абсолютно си прав, партиите на прехода и техните отношения с общностите опасно се доближават до дефиницията за гето. Обитателите на гетото се делят на два типа: тарторите, които управляват границите, монополизирали са транзакциите с външния свят и съответно контролират всички ресурси, които влизат и излизат от гетото. Втората група е пасивното множество, което е държано в зависимо, дезорганизирано и безпомощно състояние, като пожизнен заложник на тарторите и техните интереси. Тоест определящи за гетото са не толкова етническите, икономически, социални или образователни особености, а неговата безнадеждна политическа ситуация – системната и неоспорвана злоупотреба с власт от страна на силните над слабите, която се проектира в ежедневата култура и се превръща във втора природа на гето-човека – тази окаяна и деградирала версия на хомо сапиенс.

Т.е. за да бъде преодоляно гетото, е необоходимо най-вече полтическо действие?

Разбира се, но действието трябва да бъде предшествано от мислене и разбиране. В трескавия си стремеж да наваксаме изоставането от развития свят, ние често действаме, без да мислим, и внасяме в средата объркване, наместо порядък. Например политическата ситуцията в гетото често се бърка с традиционния модел на групово и съсловно представителство, на който се крепят старите многонационални империи. Така впрочем е управлявана Османската империя – общностите излъчват свои представители пред Високата Порта, която се опитва да балансира между техните интереси. Последният властващ Хабсбург – Франц-Йосиф I, известен като императорът-бюрократ – по един всеотдаен начин е посветил августейшите си дни на срещи с представители на всички общности в държавата: чехи, унгарци, немци, украинци, евреи, словенци, хървати, сърби, босненци и пр., в усилие да удържи целостта на империята. Както знаем, този модел е доста устойчив, той осигурява стабилност и известно развитие, преди да бъде взривен отвътре от възхода на модерния национализъм. Той е дълбоко вкоренен в нашата политическа култура и във време на криза лидерството интуитивно прибягва към него. Гетото може да се разглежда като перверзия, но и като модел на групово представителство, при който овластените посредници подменят интересите на общността със своите собствени и от лидери се превръщат в тартори. Тези дистинкции са важни, защото границата между служенето на общността и злоупотребата с нея е много тънка.

Но как да се справим с факта, че тарторите, “башиите” на различните икономически, корпоративни и всякакви други интереси постоянно са във връзка помежду си и някак си текат някакви предоговарния, преразпределения на ресурси, на полета, на територии, които изглеждат доста стряскащо за тези, които не са посветени в тях?

Фактът, че още не сме се изпотрепали и че обществото криво-ляво функционира, показва, че в български условия традиционните модели на социална организация и политическо представителство успяват да съжителстват с модерните форми, макар и в постоянно напрежение. Аз лично смятам, че моделът на племето постепенно ще отстъпва пред модела на гражданското общество - с израстването на новите поколения, които - по силата на своята култура, образование, ценности и социална идентичност - ще имат повече характеристики на самоуправляващи се свободни индивиди, отколкото на членове на затворени общности. Индивиди, които ще умеят да се свързват пълноценно и пълноправно с други свободни хора за съвместни начинания, и няма да се нуждаят от закрилата на племето и на неговите вождове и магьосници. Тези поколения вече са сред нас, нашата задача е да ги опазим, докато израснат и укрепнат, да не допуснем гетото да ги погълне и задуши, или още по-лошо – да ги поквари и разврати. Това ми се струва по-достойна и смислена цел за нашето преходно поколение, отколкото да се оплакваме, че сме недооценени и прецакани.

И да престанем с разбирането, че гетото е вид онтологично зло, obtstreperous evil, което не се поддава на развитие?

Точно така - всяко нещо, което се поддава на разбиране, изследване и себеизследване, се поддава и на промяна и развитие. Можем дълго да говорим за това, но е време да приключваме, че утре е празник и трябва да избирам подаръци. Желая ти весела Коледа, а догодина ще продължим нашата раздумка.

Salve et vale. [Здравей и на добър час! (лат.) бел.р.]

Едно интервю на Ивайло Цветков.

 

Източник: http://offnews.bg/news/Nashite-avtori_2490/Haralan-Aleksandrov-Dogan-Mestan-i-getoizatciiata_612926.html

Публикувана в Очи в очи