Сряда, 10 Май 2017 20:42

Столът на Слави Тр.

Слави Трифонов се пристрасти към писмата. Напоследък шоуменът явно е открил епистоларната форма на общуване, като я е избрал за свой модел на поведение.

 

С едни писма той отправя ултиматуми и заплахи, с други размишлява по наболели обществени проблеми, има и такива, от които не се разбира за какво иде реч.

 

Лайтмотив обаче в тях е, ако можем така да се изразим – мажоритарната мечта. Внушил си е Слави, че са се случили неща, изискващи задължително да бъде променена изборната система в мажоритарна посока и това е. Започна да копае и не спира.

 

Конкретен повод за настоящите размишления е последното му, прясно-прясно писмо, сведено на вниманието на обществеността след 6 дни седянка пред парламента.

 

Ако проявим чувство за хумор, можем да отбележим, че дори Господ на седмия ден си е починал, за разлика от Слави, който неуморно сяда и пише писмо.

 

Ето го:

 

„Явно да приемеш волята на суверена, изразена в Референдум, е нещо много сложно. Поне така изглежда според действията на българските депутати. А всъщност е толкова просто. Има референдум. Суверенът се е произнесъл категорично. Депутатите го приемат. И... както казва един популярен български боксьор - "продължаваме напред".

 

Днес началото на приемането на волята на 2 милиона и половина българи бе дадено. Сложно или просто - но беше започнато. И сега ще стане ясно дали това е театър, с цел трупане на народна любов или са реални действия, с цел приемане на мажоритарния избор в два тура, намаляване на държавната субсидия на един лев и задължително гласуване на избори и референдуми. От действията на депутатите през следващите два месеца ясно ще се види кои са там, за да работят в интерес на хората и кои са там, за да работят за своя собствен интерес.

 

Нищо не е приключило и нищо не е свършило“.

 

Контекстът е внесеният от ГЕРБ законопроект в новия 44-ти парламент, който променя Изборния кодекс, както изискват въпросите от референдума – мажоритарни избори в два тура и почти премахване на партийната субсидия, която да стане 1 лев.

 

Авторът на писмото обаче доста прозорливо се усъмнява дали действията на герберите не са театър и затова приключва посланието си със заплашителната форма – „Нищо не е приключило и нищо не е свършило“.

 

В същност, действието на ГЕРБ не е театър, а по-лошо - ход на една вече много опитна политическа сила, владееща добре политико-административните хватки, с които не само излиза чиста от завързана ситуация, както в момента, но успява да постави политическите си партньори и опоненти в деликатно положение. Нещо от рода на Пилатовото умиване на ръцете…

 

Препоръчваме на Слави да си вземе много удобен и здрав стол, защото след известно прекъсване ще му се наложи да поднови седянката пред парламента.
Простата причина е, че внесените промени в избирателната ни система няма да минат. Което ще е справедливо, тъй като над 4 милиона българи не са гласували „за“ подобни промени. Много е елементарно наистина.

 

Всичко опира до аритметика на гласуването, като в най-лошия за Слави и сценаристите му вариант ще са необходими 121 гласа, за да се окажем в мажоритарна ситуация.

 

Ясно е, че само гласовете на депутатите от ГЕРБ са крайно недостатъчни. Патриотите са против и ще гласуват така. Логично е „Воля“ на Марешки също да са против, тъй като за тях мажоритарни избори означава нулев шанс за ново влизане в парламента. Остават БСП и ДПС. Социалистите се тупнаха в гърдите, че уважават волята на народа. (Коя воля обаче – на 2,5 млн., които гласуваха „за“ на референдума или на останалите 4 милиона, които са против или „въздържал се“ ?). Но хората на Нинова пък са против посочения тип мажоритарна система, да не говорим за орязването на субсидиите.

 

Остава ДПС, но с неговите 25 депутати, прибавени към 95-те на ГЕРБ, се получава точно 120 – с един по-малко от необходимата бройка за прокарване на проектозакона. Разбира се винаги може да се врътне една игричка с кворума, така че първоначалната регистрация да направи възможно дадено решение да се приеме от пленарна зала с много по-малко от 121 гласа.

 

Но за този сюжет са нужни доста „ако“-та. А и трябва да се повтори – ГЕРБ внасят законопроекта не с цел приемането му, а като демонстрация на принципност, последователност и т.н, и т.н. Освен това командата на Борисов не обича протести срещу себе си, особено ако управлява. Колкото и кротък да е до момента Слави, властта се чувства дискомфортно.

 

И накрая да припомним. Мажоритарната система, натресена ни като опция от референдумните популисти е опасна и няма да ни донесе нищо добро. България ще се разпарчетоса на 240 едномандатни района, които – като прибавим и ниската изборна активност, стават още по-малобройни и ще се окаже, че всеки уважаващ себе си местен олигарх може да осигури влизането в парламента на посочен му или избран от него кандидат.
И тогава, както обича да се изразява суверенът (същия, за когото пише Слави по-горе) – ще цъфнем и вържем.
Затова – по-добре Слави на стол пред парламента, отколкото мажоритарна избирателна система.

Публикувана в Гледища

Всички (или почти всички) ахнахме облекчено след изборните резултати в Холандия. Дружно поздравихме Рюте и холандците за това, че утвърдиха нормалността и подложиха крак на безумното говорене и висшите проявления на свръхпопулизма.

 

Все пак да не пропускаме анализите, обръщащи внимание на факта, че Марк Рюте губи депутати, докато Вилдерс прибавя към досегашната си сметка. Както и това, че настоящият, а вероятно и бъдещ премиер бе принуден да използва някои тактики от арсенала на Партията на свободата, което му помогна да спечели изборите.

 

Не е зле обаче, докато още сме под емоцията на холандския вот, да погледнем и в нашата си къщичка, на която й предстоят поредните предсрочни избори за депутати.

 

Макар родните избори да не са тема № 1 (те, уви, не са и в десятката) за Европа, залогът е огромен, особено на фона на нечувания и нагъл натиск от страна на Турция. Сюжетът тук е различен от холандския, но принципите са едни и същи.

 

Какво трябва да подчертаем дебело сред много новини, дошли от страната на лалетата? Числото 78. Това в проценти е изборната активност на холандците. И то във възможно най-делничния ден от седмицата – сряда. Това е и един от основните фактори, попречили днес Герт Вилдерс да тържествува.

 

По този начин избирателите в ниската земя – усетили „жегата“ на популизма и отрицанието – отговориха на цивилизационните заплахи – с незапомнена активност пред урните.

 

У нас също има „жега“, но идваща от Анадола. Говоренето на висши фактори в южната ни съседка премина и физическите, и морални граници. Явно дипломатическият отпор няма никакъв ефект и напомня единствено за притчата с кучетата и кервана.

 

Но не може ли избирателят да компенсира меката ни дипломация (тя и твърда да бе, все тая), като използва най-мощното си оръжие – масово гласуване. Всеизвестно е, че ужасът за партиите с постоянен, твърд електорат, е именно високата избирателна активност.

 

Ясно е, че ако през годините и у нас гласувалите бяха 70 и нагоре процента, то ДПС щеше да е незабележима партийка от миманса. Ако на 26 март ударим холандското постижение, то резултатът на местановия ДОСТ дори няма да може да влезе в графиките на социолозите.

 

Уви, подобна активност у нас е мечта (от тези, дето не се сбъдват никога). А точно сега е моментът да използваме силата на масовия вот, както и – звучи недемократично и не много цивилизовано – гласуването „против“, а не „за“.

 

Нямам смислено обяснение за извинението на негласувалия – „нямаше за кого“. И то при положение, че бюлетината (точно вчера ЦИК я показа) е дълга половин метър, че и повече при предишни избори със срамна активност.

 

Освен това справедливо е и да отчетем, че простотията със задължителното гласуване допълнително отблъсна част от избирателите. Сега обаче то на практика не съществува, след като Конституционният съд го обезсмисли.

 

Унизително е чужда държава по най-нечистоплътен начин да се опитва да ти реди покъщнината. Едно опълчване срещу това чрез активно гласуване би било възможно най-достойният акт и проявление на европейска ценностна система.

Всичко останало отдавна е описано от Ботев „В механата“.

Публикувана в Гледища
Четвъртък, 11 Февруари 2016 15:41

Началото на края на Борисов

Доскоро премиерът Борисов имаше безупречно тефлоново покритие. Но един въпрос и две събития от последните дни подсказват началото на края на ерата "Борисов", твърди Полина Паунова в коментара си.

В началото на 2013 година правителството на Бойко Борисов падна от власт в резултат от масови протести. Дали те бяха инсценирани и кой стоеше зад тях - оставяме настрана. Предизвикани бяха предсрочни избори, които ГЕРБ спечели, но не успя да състави кабинет. И въпреки всички събития, които трябваше да отслабят позициите му на управленец, който очевидно не се справи с властта, а впоследствие не пожела да поеме отговорност, социологическите проучвания продължаваха да рисуват Борисов като най-популярния и одобряван български политик. Той запази този си ореол и в ролята на опозиционен лидер, а властващите по това време БСП и ДПС всячески се опитваха да засилят усещането, че ГЕРБ няма алтернатива. Назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС бе най-крещящият пример, но далеч не единственият.

Тефлон

Любопитен момент е, че по това време Борисов нито веднъж не събра куража да изрече скандалността на въпросното назначение, нито пък да влезе в пряка конфронтация с Движението за права и свободи. Но и тази двойственост не се отрази на неговия рейтинг. Имиджът му на „национален спасител“ си остана константен. А за първото му управление и до днес се мисли като за кабинет на малцинството, въпреки че той пребиваваше във властта благодарение на „Атака”, Яне Янев и ДПС.

С две думи: политико-тефлоновият слой на Борисов работи безотказно и почти няма ситуация в последните години, от която той да е понесъл негативи. Нещо повече: успяваше дори да извлече ползи. Всякакъв вид задкулисни договорки по време на настоящия коалиционен кабинет, участието във властта на проруската формация на Георги Първанов, официалното въвличане в управлението на националисти, плаващите мнозинства с ДПС, провалът на широко обговаряната съдебна реформа - всички тези безспорни гафове някак заобикаляха премиера. И нищо не подсказваше за резкия срив, който ще го сполети само за няколко дни и само заради няколко събития, които на пръв поглед не изглеждат кой знае колко значими за управлението.

Огледалото

“Искам да Ви попитам, когато четете неговите (на Делян Пеевски - бел. авт.) медии, употребявате неговите бизнеси или всъщност общите такива... "Шпигел" означава огледало на немски. Искам да Ви попитам започнахте ли да виждате в огледалото образа на Пеевски?" - с този въпрос започна началото на края на Бойко Борисов. Той бе зададен преди няколко дни на среща на премиера с представители на българската общност в Лондон, където той бе на посещение. А повод даде публикация на авторитетното германско списание “Шпигел“, което описа скандалния депутат от ДПС като айсберг на корупцията в България.

И изведнъж станахме свидетели на нещо невиждано досега: Борисов не отвърна подобаващо на атаката. "Категорично не е вярно", заяви премиерът. И така неусетно изпусна положението от контрол. Той, същият онзи тефлонов човек, който може да се измъкне от всяка ситуация, без да му полепне и грам "чернилка". Или по-скоро - можеше.

Няма ги атрактивните измъквания. Няма ги шегите и закачките. "Категорично не е вярно", повтаря той. И се опитва да насочи разговора към усвоените еврофондове. Номерът обаче не минава. "Защо Румъния ни изпревари?", гласи следващ въпрос. "В какво?", пита премиерът. Но самият факт, че не знае в какво, вече е отговор.

Тефлоновият политик изчезна. Неговото място неусетно зае един премиер, който изпускайки положението от контрол, насъсква медийните си съветници да “предупредят“ големите телевизии, че и те си имат взимане-даване с Пеевски. И затова не бива да нарушават омертата, разгласявайки случилото се в Лондон. Очевидно осъзнал, че контролът вече не е в негови ръце, министър-председателят всячески се опита да скрие белезите за това състояние. Което обаче освети ярко страховете му.

Междувременно още едно символно събитие показа, че увереният Борисов е заменен от балансьор, поддаващ се на натиск в името на властта. Именно той, който лансира номинацията на Кристалина Георгиева за генерален секретар на ООН, сам „отстреля“ собственото си предложение. В сряда правителството официално номинира спорната Ирина Бокова за генерален секретар на Организацията на обединените нации.

Страхът

Въпреки липсата на официална информация по темата, вече е съвсем ясно видимо, че в името на разбирателството с АБВ на Георги Първанов министър-председателят е склонил свързаната с комунистическия режим дама да бъде българската кандидатура. Редица анализатори веднага се запитаха: Какво накара Борисов да постъпи така? Отговорът е прост и еднозначен: страхът.

Страх, че изпуска контрола над привидностите, които години наред управляваше добре.

Страх, че след като ДСБ оттегли подкрепата си за кабинета, такава възможност съществува и за АБВ, а подобен сценарий би осветил здравите връзки между ГЕРБ и ДПС. Връзки, които до този момент не попадаха в обществения фокус. Дори когато бяха изговаряни в прав текст от самия Борисов (справка: репликата „Мерси, ефенди“).

Страх, че прокобата „Пеевски“ (без тук да има значение личността на самия Пеевски) ще сполети и неговата политическа съдба, точно както се случи със Сергей Станишев, Пламен Орешарски и дори Лютви Местан.

Страх, че не изпълнява ли определени искания, зависимостите му ще бъдат осветени. И именно заради този страх бившият Борисов (тефлоновият) вече го няма. А настоящият се държи още по-силно за тези зависимости. Затова изглеждащият всесилен лидер на ГЕРБ вече подлежи на рекет и изнудване. А единствените, които няма да забележат това, ще са медиите, свързани с Делян Пеевски. Медии, които никога няма да отразят въпроса кого вижда Борисов в огледалото. Защото отговорът е ясен.

По-важното обаче е, че няма никакво значение кой какво ще отрази. Зависимостите на доскоро всесилния премиер са вече видими за всички. От София до Лондон. И именно тази видимост е началото на края на ерата „Борисов“ в българската политика.

 
Източник: http://www.dw.com/bg/%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%B2/a-19041933

Публикувана в У нас

Изпитвам лека тревога от бързото сбъдване на прогнозите си. Дворцовият преврат в ДПС по Коледа бе типична мини -"война за американското наследство"

В последните месеци изчетох доста страници, изгледах доста часове документални филми за историята на Русия след 1991 г. – за 90-те хаотични и нулевите преломни години. Препоръчвам особено филмите – интернетът е пълен с тях – на сините колеги. Питам се също – къде са българските им съответствия? Нашите документални филми за "Мултигруп", за ВИС и СИК, за ТИМ, за РМД приватизацията и ликвидацията на АК "Балкан", за сделката за "Мариците" и за пируетите около "Белене" и "Южен поток"...

Доскоро избягвах такива руски документални ленти като кремълска пропаганда, едва след операция "Крим" почнах да им обръщам известно внимание. Документалистите в Русия решително са изпреварили авторите на fiction, които сами по себе си също са значителни. Много от романите – и авторите им – не насмогват обаче да следват хода на събитията. Последният роман на Пелевин е голямо разочарование. Сорокин се чете, но все по-трудно. Чхартишвили-Акунин наяве не може да разпознае истината, която мощно си пробива път в прозата му – "Аристономия", "Фантастика", че и някои от романите за Николас Фандорин. Питам се също кога ще четем български роман като "Аристономия", написан от седесар?

Ставащото в Русия през последното десетилетие и половина е изключително важно за нас – също както в младостта ни бе важно ставащото там след 1986 г. За разлика от тогава, когато новото руско влияние се всмукваше от прогресивната ни интелигенция с възторг, граничещ с наркотично опиянение, сега то получава напълно изкривено негативно отражение в сините медии, а нали там са горе-долу същите хора, които така се радваха с нас навремето. Ставащото в Русия след 2000 г. трябва да бъде внимателно изучавано и в България, а и в Брюксел, и защо не в Америка.

Специално България обаче през последните повече от два века си е поначало безспорно в руската "сфера на влияние". България дължи съществуването си като съвременна европейска държава изключително на Русия. Трите най-определящи събития в най-новата й история – Освобождението и създаването на новобългарската държавност, социалистическите преобразувания след 1944 г., демократичните промени след 1989 г. – се дължат не просто на руското влияние, но на преки намеси на Русия – на победите й в две горещи войни и едно доброволно прекратяване на Студена война, или доброволна капитулация, на когото повече му харесва този термин.

Видяхме, че най-големите успехи в историята на България след 1878 г., измерени със съотношението на средния й БВП на глава спрямо средния световен и средния западноевропейски – по данни на Ангъс Медисън – се падат по времето на руската хегемония в средата на 70-те години на ХХ век. Тези постижения сега са недостижими за нас в обозримото бъдеще. По-голямата близост на България с Русия преопредели и нейния сравнително мирен посткомунистически път на сближаване със САЩ и ЕС – за разлика от по-независимата дотогава Сърбия.

А отдалечаването на България от Русия от началото на новото хилядолетие пък обуслови провалите й от тогава до сега. Руските патриотични елити, издигнали тогава Путин, успяха, както казват американците, to turn on a dime, да обърнат нещата в последния момент – да спасят страната си от пропадане в бездната на Третия свят с колапс на държавността, феодален разпад на територията, разграбване на природните й богатства от глобалните корпорации, деиндустриализация и обезлюдяване на регионите, отчаяна мизерия и мор за мнозинството плюс на върха шепа супербогати олигарси, трупащи и харчещи милиарди на Запад. Путин при това, много е важно сините колеги да го разберат, е по произход типичен руски либерал, "опомнил се седесар", а съвсем не невнедрил се в синята власт криптокомунист и ченге.

Нещата, за които и аз навремето критикувах Путин – обсесията му от "вертикала на властта", централното му назначаване на губернаторите – сега вече и премахване титлата "президент" на регионалните републикански лидери, преследването на "дисидентстващите" олигарси като Ходорковски и одържавяването на фирмите им – се оказаха решаващи в борбата за спирането на разпада, за спирането на ограбването, за напълването на бюджета, повишаване на жизненото равнище и създаването на нова средна класа. За реиндустриализацията – засега видима главно във ВПК, но напираща вече и извън него, за преобразяването на въоръжените сили и внезапното връщане на Русия като суверенна световна велика сила. Сегашните трудности се приемат от огромното мнозинство руски граждани само като необходим етап в борбата за спасението на отечеството. И тази борба все повече се приема по света като съзвучна с интересите на мнозинството страни и на мнозинствата в самите развити западни страни.

До лятото на 2009 г. евроеуфорията в България, споделяна и от мене, не ни позволяваше да прозрем тази несложна истина, но с пристигането на световната криза и у нас плюс установяването на режима на ГЕРБ тя бързо стана очевидна. В последните месеци изпитвам дори известно неудобство от бързото сбъдване на прогнозите ми – от "новата държава Новорусия" и "нашествието на сарацините" до "войните за американското наследство".

Дворцовият преврат в ДПС по Коледа например бе типична минивойна за американското наследство, за препозициониране в постамериканския свят – от партия – пета колона на Ердоган, предполагаемото американско протеже, в "националноотговорна българска партия", предполагаемо под руско влияние. Много хора смятат Доган за изключителен политик – какъвто той, разбира се, не е, както не е и що-годе интересен философ (чел съм едно време негови опуси по метафизика), макар още да пуска в речта си разни – старомодни съветски – наукообразни изрази. Но Доган, за разлика от останалите марионетки, проявява автономен здрав разум и разбира донякъде правилно "съдържанието на съвременната епоха". А самият живот на Доган дава чудесен материал за тв сериал, нови "Записки".

В коментара ми отпреди месец и нещо се прогнозираше и колапсът на ГЕРБ като пета колона на Ердоган, и ето, Борисов с поредното новогодишно салтомортале вече претендира за значката на "човек на Москва" в София – ако не били го свалили с "пуч", щял бил досега да построи "Южен поток". (Казват, май там Кери и Лавров се били договорили вече за "новата Ялта".) Общонародната партия-държава ГЕРБ с олелия и скърцане развърта щурвала за падане по вятъра. Но както констатирах по-миналия декември, нормализацията с Русия минава само през трупа на Борисов и ГЕРБ.

Пребиваването на България в руската сфера на влияние не е нещо добро или лошо, а обективен географски и исторически факт. Между двете страни има и много по-стара специална връзка, датираща от самото им възникване в Ранното средновековие, в която първоначално водеща в културно отношение е България. Тази връзка е извънредно подобна на специалното отношение между Англия и Америка и не е точно отношение на "вечна дружба" или на имперско господство.

Между Англия и Америка са водени и войни, в Ню Йорк още ходим сред паметниците от тях, осеяли всички райони на града. Америка на Ф. Д. Рузвелт даде важен импулс за разпадането на английската колониална империя. Но след края на войните им специалното отношение винаги надделявало, САЩ проумявали, че въпреки всичко нямат по-близък съюзник от бившата си метрополия – така е и в нашия случай с Русия.

В наше време Англия е в американската сфера на влияние, което не значи, че Лондон е напълно лишен от суверенитет, нито му попречи досега да участва в европейската интеграция. По същия начин съвременна България е в руската сфера на влияние и това не й пречи да членува в ЕС, който сега е в дълбока криза, но подлежи на ремонт и има бъдеще. Нито й пречи, при наличие на компетентно национално правителство в бъдеще, да води относително суверенна външна политика.

Това, което й е обективно невъзможно да прави безнаказано, е да участва в открито антируски съюзи и кампании. Т.е. може да участва, но бива наказана, както виждаме и в момента от анихилирането на Украйна. Това наказание не е непременно кремълска завера, а настъпва от обективното действие на факторите, определящи принадлежността на страната към дадената сфера на влияние. Същото е с Англия – и тя обективно не може да участва в открито антиамерикански съюзи и кампании. Англия и България са двата полюса на Европа, и двата посвоему и недоевропейски, отдето хората "отиват в Европа", когато пътуват до Париж или Виена, и двете в специално отношение със съседна квазиевропейска велика сила, порождение на Европа и на самите тях двете, но далече надрасли мащаба на европейството.

Има ли в България патриотични елити, които да оглавят "путинизацията" на страната? Задачите са сравнително ясни – прекратяване васалитета на САЩ, установяване взаимоизгодни равноправни отношения с Вашингтон, както и с Москва, прекратяване участието на страната във всички незаконни и контрапродуктивни форми на политически и икономически натиск на Запада спрямо Русия, напускане на НАТО, активна и прагматична национална индустриална и социална политика.

Последната обаче ще е невъзможна без дълбока реформа на ЕС – а в зависимост от преобладаващия в близко бъдеще политически климат на Стария континент тя ще бъде или напред към политически и фискален съюз в добавка към монетарния, но с икономическа политика за растеж и пълна заетост плюс външна политика на равнопоставеност на САЩ и Русия в отношенията им с Брюксел. Или пък назад с ликвидация на паричния съюз и брюкселската бюрокрация – връщане към началата на ЕИО от 80-те години. Засега няма определена тенденция за развитието на политическия климат – в едни страни от ЕС сега побеждава десницата, в други – левицата, на много места се засилват партиите на протеста. Но общата историческа логика ще е движението вляво.

Но кой ще оглави "путинизацията"? Сред подписалите интересната Харта за свободна, справедлива и солидарна България, под която с няколко малки поправки се подписвам, има само интелектуалци. Няма политици, капитани на индустрията, банкери, генерали, дипломати, чиновници, дори и известни talking heads – тв водещи и други журналисти и медийни звезди. Ще е твърде странно импулсът да дойде от Брюксел или Вашингтон, нали?

Явно вече е в ход и закриването на неоосманисткия проект. Той е геополитически несъвместим със завръщането на Русия като глобална суверенна велика сила. Знаем също, че за експертите ориенталисти неоосманизмът, както и пантюркизмът са само временни светски съюзници на ислямисткия проект и като такива също са обречени да паднат в борбата с него, която явно се активизира и от американска страна. За България деосманизацията в най-широк план си остава стратегически, но незавършен проект на Възраждането ни и цялата ни следосвобожденска история. Няма да има по-благоприятен исторически момент за форсиране на деосманизацията от сегашния – на колапс на неоосманския политически проект на управляващата Турция АКП.

Преди дни социалните мрежи разпространиха "новина" за тайно споразумение между Давутоглу и Борисов за предаването на Турция на три български гранични области срещу турски гаранции за българската сигурност за 60 години. Дори, както мисля, в това да няма нищо вярно, България е много важна за неоосманския проект. Освен че е единственият добър съсед на Турция и неин мост към Европа, неоосманлиите помнят, че преди 1878 г. българските земи, обхващащи едва 8,5% от територията на империята, осигурявали 25% от данъчните й постъпления и 40% от плащанията по заемите на Портата към европейските банки. Българските земи, най-близки до "Европа", т.е. Дунавският вилает, били османските Бохемия и Моравия.

И позорният факт, че България при ГЕРБ се оказа по-бедна от съседна Турция на Ердоган, според неоосманлиите доказва несъстоятелността на новобългарската държава. Вече по-сериозни медии съобщиха, че при посещението на Давутоглу било договорено отварянето в София на офис на турската агенция за сътрудничество и развитие ТИКА, която се смята за прикритие на разузнаването (МИТ).

Ако политическият ислямизъм се дължи на много по-дълбоки и обективни, дългосрочни политически и икономически причини, засягащи големия Близък изток, неоосманизмът е много по-плитко, опортюнистическо и волунтаристично политическо течение на анадолските бизнес и политически среди. То изразяваше и фрустрацията им от недостъпността на ЕС и от изолацията на Турция от арабския свят, но бе галванизирано от разпадането на СССР и нестабилния преход на Балканите, а после и от Арабската пролет и особено от предизвикания от Запада хаос в Ирак и Сирия.

Ако за пълното неутрализиране на ислямизма са нужни координираните усилия на световните сили и значително прекрояване на днешния Близък изток, включително и реабилитация на арабския социализъм, за ликвидирането на неоосманизма е достатъчна Русия с новата си коалиция в Сирия и с мълчаливото съгласие на САЩ, с проекта за евразийска интеграция, и разбира се, с една нова българска външна политика. Изявленията на местните пети колони на Ердоган в Русия (особено в големия руски град Казан) и България (Местан) след свалянето на руския бомбардировач през ноември начертаха подробна пътна карта за деосманизацията в тези страни. Тя няма нищо общо с уважението към турците и мюсюлманите, а само с неутрализацията на мрежите на Ердогановите служби.

Решаващо значение ще има урегулирането на Сирия и развитието на кюрдската автономия на турска територия. Важно ще е самото отстраняване на Ердоган от власт, което в зависимост от начина си дори може и да демонстрира, че Турция също е попаднала в руската сфера на влияние. Впрочем републиканска Турция в голяма степен оцеля благодарение помощта на СССР, който виждаше в нея съюзник против Антантата и важен елемент от световната антиколониална революция. Но след Втората световна война обаче Турция отново бе превърната от САЩ в клиент и бастион срещу СССР, а след първата трета на XIX в. Турция е клиент на Запада, поддържан единствено за възпиране на Русия към Средиземноморието. Промяната на този международен контекст може лесно да доведе и до разпадане на Турция, както стана и с Югославия в 1991 г.

Пантюркизмът е турска реплика на руския панславизъм от XIX в. и още по-несъстоятелен политически от него. Преди всичко тюркизмът е неоснователен и в самата Турция, дето над половината от населението не е от тюркски произход, т.е. предците им не са говорели тюркски език. Самият Ердоган е по произход грузинец мюсюлманин от Батум, Давутоглу – по произход кримски евреин. Ерата на културното влияние на Анкара в бивша съветска Средна Азия, Кавказ и Поволжието вече залязва. В 1991 г. СССР се разпадна, а Турция беше привлекателна – западна, „демократична“, пазарна, съюзник на САЩ. Но сега Русия отново е глобална велика сила, която открито унижава Ердоган и изглежда ще го свали от власт.  

България и тук може да бъде полезен съюзник на Русия и със своята история на дълъг и цивилизован съвместен живот на българи, български турци и други мюсюлмани, а и с широкия интерес на много български и руски граждани към общите корени на прабългарите и ред днешни народи на РФ в Поволжието, Урал, Сибир и Кавказ, както и в Казахстан и другаде в Средна Азия. Прабългарите били – поне що се отнася до военноплеменния им елит – тюркоезични, и те са пример за тюркоезичен народ, изградил хармонична етническа общност съвместно със славянски и други народи на днешната ни територия.

Българските турци са и най-многочислената в света група етнически турци – граждани на ЕС, патриоти на родината си – страна от ЕС, със светско и често социалистическо възпитание и с богат опит от съвместен живот със славяноезични съотечественици и с много смесени бракове. Българските турци могат, значи, да бъдат важен кадрови резерв за бъдещата деердоганизация на Турция. Но все пак цялостното решение на въпроса за политическия ислямизъм ще зависи от по-широки реформи в големия Близък изток.

 

Източник: http://www.glasove.com/categories/na-fokus/news/kratyk-year-ender-chetivo-za-kraya-na-godinata-za-putin-i-erdogan

Публикувана в Гледища

Доц. Иво Христов е магистър по право и доктор по социология на правото на СУ "Св. Климент Охридски". Доцент е в катедра "Приложна и институционална социология" във философско-историческия факултет на ПУ "Паисий Хилендарски". Доц. Иво Христов направи най-прецизната дисекция на събитията, обагрили годината във вътрешно- и външнополитически план. Кой управлява Борисов, има ли разцепление в ДПС, ще бъдат ли отделени от територията ни Източните Родопи с център Кърджали и защо Третата световна война ще бъде много по-зловеща, отколкото предишните две? Отговорите само в интервюто, което доц. Христов даде пред Костадин Филипов за читателите на delo.bg в самия край на годината.

Кървавите, безпрецедентни и прецизно организирани атентати на 13 ноември в Париж и сваленият руски самолет от Турция, който като че ли стана официалният повод за началото на Трета световна война. Това ли са събития в международен план, очертали 2015 г., доц. Христов?

Не бързайте с Третата световна война. Тя няма да ни се размине, казвам го със зловещ хумор, но все още не е това, което много хора очакват, защото тази война тече отдавна. Тя е от съвършено друго измерение. Тя на нашите сърца, умове и души вече е нанесла огромни последици и щети. Огледайте се само какво става с нашите нрави, нашите деца и това не е само у нас, това е в световен мащаб. Ето защо тази война е различна, но резултатите ще бъдат още по-зловещи, отколкото Първата и Втората световна война. Тя е без фронтове, без страни, без официални противници, без окопи, но е много по-зловеща, отколкото другите две.

Какво имате предвид като казвате по-зловеща, докъде може да ескалира този конфликт?

– Преформулиране на човешкото същество като такова, подмяна на исконни, вековни човешки ценности, превръщане на огромни маси от хора в биороботи през цялото време дълбоко убедени, че те живеят в най-свободния от всички възможни светове. Метафората на Пинк Флойд с ходещите чукове тук е докарана до абсолютен абсурд, виртуозен абсурд. Не е нужно да подчините големи маси от хора и да ги насъскате един срещу друг със старите класически средства. Това вече става по друг начин. Тази отрова се движи в умовете на хората, превръща ги в безмозъчни същества, при това дълбоко убедени, че те живеят в най-свободният от всички възможни светове. Това е перверзията на ситуацията и тя е чудовищна. Масова, мащабна манипулация, оглупяване на огромни маси от хора, липсата на елементарни ориентири за добро, за лошо, за това къде къде започват пясъците на посредствеността. Не е нужно да ходите много далече, просто вижте какво става с България – една относително цивилизована средноразвита европейска страна за 25 години беше превърната в една дивашка карикатура на страна и на хора.

В средата на декември в т.нар. Сараи на Доган в Бояна на високо ниво бяха отнети всички лидерски функции в ДПС на Лютви Местан, тъй като се е изправил срещу националните интереси на България. Има ли разцепление в ДПС и как това ще повлияе на политическите процеси у нас?

– Докато не се сменят генералните проблеми и системата, която провежда тези проблеми – много важно дали Доган щял да смени Местан или обратно, дали Пеевски ще бъде назначеният брокер или ще го сменим с Гудевски. Няма разцепление в ДПС, просто Доган изхвърли Лютви Местан, който се опита да се еманципира от него като използва Турция за целта. Местан беше "сготвен" и той ще последва съдбата на другите отцепници, които в годините са вървели и са правили такива опити в системата на ДПС. Въпреки широко разпространеното клише, че ДПС е протурска партия, разбирайте пета колона на Анкара в България, българското ДПС – организацията на българската олигархия и на част от българския протурски (като етнически състав) елит никога не е бил оръжие на Анкара. Причината е проста – ако ДПС стане пета колона на Анкара, те ще загубят собствената си ценност, а тяхната ценност се състои в това да бъдат както те обичат да казват „незаобиколим фактор в българската политика“. Стане ли част от широката османска политика, ще престане да бъдете какъвто и да е субект, а ще се превърне в обект. И всъщност тъкмо лидерите на ДПС и електората на ДПС ще отнесат по пълна програма негативите от един такъв чисто фантасмагоричен сценарий, какъвто между другото не може да се случи.

Ще успее ли Местан да сформира своя партия и каква ще е съдбата на Пеевски?

Местан, опирайки се на широкия гръб на Турция, ще се опита да разиграе турска националистическа карта в България и мисля, че това ще бъде неговият край в политически смисъл. Местан вече приключи. Що се отнася до Пеевски, той не е най-важният проблем в България. Олигархичната система няма да се промени у нас, тя е светая светих на българския преход. ДПС събира в капка вода уродството на българския преход. Елиминирането на каквито и да е механизми на меритокрация (бел.ред. – форма на държавно управление, която се основава на участие в управлението на заслужилите), на свободно движение на хора, които да отстояват своите интереси чрез своите качества. Един сложен лифт, социален, пирамидален, в който богоизбрана част от един определен елит раздава "пържолките", а друг порциите. Този модел ще ни заведе на дъното. Няма го субекта, който ще ни изведе от този олигархичен модел – аморфното оглупяло българско население, това ли е субектът? Или пък още по-аморфната и безропотна маса на българските турци-мюсюлмани. Няма такова нещо! В България ако нещо се случи, то ще се случи като външна геополитическа комбинация и обективното рухване на олигархичния модел, поради липсата на ресурс. Това е единственият шанс.

Борисов остана настрана от свалянето на Местан. Дори отказа да се срещне с външния министър на Турция. Кой управлява премиерът ни, доц. Христов?

– Елитите на ГЕРБ и ДПС работят много отдавна заедно. Мълчанието на Борисов е рамо на Доган. Не знам в двойката Борисов-Доган кой е водещият и кой воденият. Както вече казах Местан разчита изцяло на турския фактор, за да използва външен ресурс и да се еманципира от Доган, в тази връзка става дума за две олигархични клики в ДПС – нито едната, нито другата е по-добра, но втората използва вътрешния турски ресурс плюс далеч по-големите си чисто индивидуални качества (Ахмед Доган). Доган и Местан са несъизмерими величини. Това затъване в блатото можеше да продължи с лишаване на България дори от имитацията на суверенитет, който има в момента, говоря в турските райони и в Родопите, ако не се беше случило събитието с руския самолет, което изправи челно Русия и Турция и от там се пристъпи към бърза, светкавична реакция на цезаровото сечение, което Доган реализира.

Споделяте ли тезата, че у нас катастрофата отдавна се е състояла, а в момента живеем в посткатастрофическа ситуация и от НРБ сме се превърнали в ОРБ – Олигархична Република България. Какво е нужно, за да оцелее България?

– Не смятам, че в днешното българско население (не мога да кажа народ) липсват качества и то не е в състояние да осъзнае драматизма на собственото си мизерно битие. Забележете как се дешифрира сегашната ситуация – през дребни битовизми. Ще го кажа съвършено ясно – с много малко ярки изключения, България няма интелектуален капацитет, който да интерпретира ситуацията адекватно. Съжалявам, но това е истината. Това, което в момента наричаме Олигархична Република България не е нищо друго освен мутация на късния социализъм. У нас не се е извършила никаква революция, никаква промяна, всичко това е посипано от приспивните приказки на т.нар. Преход. Просто българската късна комунистическа олигархия с нейния специфичен чисто биографичен и антропологичен профил, плавно ограби страната, пусна огромна част от населението в режим "свободно падане" във всички измерения – икономически, социални, дори чисто биологически. Тя беше продадена от Горбачов на т.нар. наши западни партньори, които пък от друга страна нямат абсолютно никакъв интерес тук да има каквато и да била субектност. Ето защо се получи обективно съвпадение на вътрешната животинска логика на оцеляването на една тясна социална група на късния социализъм с външната геополитическа логика и имаме сегашния резултат в България.

Отец Боян Саръев заяви, че някой ден ще се събудим и ще видим, че Източните Родопи вече не са част от България, същото го е пророкувала и проницателката Слава Сердюкова. Очаквате ли нещо подобно да се случи. Има ли опасност Източните Родопи да се превърнат в българското Косово с център Кърджали?

– Кърджали не е Косово, единственото общо е, че започва с К. Ако има нещо, което е плашещо това е, че България се е оттеглила от Родопите, най-вече от Източните Родопи много отдавна, още преди четвърт век. Българският политически субстрат се е оттеглил от тези райони, поради липсата на перспектива и на работа. Дивашкото закриване на индустрията там, което основно се крепеше на българския етнически инженерен капацитет и технологии доведе след себе си до буквално обезбългаряване на цялата тази област. Отделянето на област с център Кърджали може се случи, както в Косово, само ако мощен геополитически фактор поиска това. (Иначе ако САЩ не бяха взели челен курс да разбият Югославия и досега Косово щеше да бъде интегрална част от СФРЮ, бъдете сигурни в това!) Вътрешната ерозия, демографска, национална, спихването на българската национална тъкан, което особено видно в т.нар. смесени райони, може да бъде процес, който може да трае десетки години и да не бъде активиран, но ако външен фактор реши да направи това, може да се случи буквално за една нощ.

При условие, че България е член на НАТО, може ли отделянето на която и да е част от страната ни да се случи на практика?

– Въпросът Ви е хубав, защото обикновено се дава пример с Кипър, а когато беше разделен, Кипър не беше член на НАТО. Друг е въпросът доколко днешното НАТО е същото НАТО от преди 25 години. Първо, няма такова нещо като европейски фактор, защото Европа е едно изтъркано и безсъдържателно клише и второ, разбира се, това е възможно само и единствено, ако САЩ поискат това. Дотолкова, доколкото интересите на Турция и САЩ съвпадат в определени сфери, но не съвпадат в други (Сирия) мисля, че играта е доста по-сложна. Ще го кажа съвсем директно: под въпрос е поставена не толкова териториалната цялост на България (нещо, което винаги е стояло под въпрос), а по-скоро териториалната цялост на Турция.

 

Източник: http://delo.bg/positions/interview/dots-ivo-hristov-dps-sabira-v-kapka-voda-urodstvoto-na-balgarskiya-prehod/

Публикувана в Очи в очи
Понеделник, 28 Декември 2015 15:40

ДПС-ология

Зад политичеческата екзекуция на Лютви Местан стои кълбо от интереси, за които политиката е само прозрачен параван
Ако има нещо сигурно в скандала с ДПС, то е, че отстраняването на Лютви Местан от ръководството на партията не е свързано със "заплаха за националната сигурност" на страната. Освен, ако под "националната сигурност" не се крие Ахмед Доган - почетният председател на движението и негов реален ръководител. Причината за изненадващата намеса на Доган вероятно се дължи не толкова в опасностите за България от сблъсъка между Русия и Турция, както заяви почетният председател на ДПС, колкото в подмолната борба за влияние в страната. И геополитическата шумотевица е по-скоро прикритие на далеч по-тривиално разчистване на сметки.

Очевидните неща са две. Първо, наистина Лютви Местан завъртя кормилото на ДПС към Турция и вероятно това е силен мотив за отстраняването му. В подобни речи (спомнете си за обръчите през 2009 г.) Ахмед Доган е директен и казва това, което мисли. Второто е, че най-яростни в атаката срещу Местан бяха медиите, свързани с Делян Пеевски. Оттук насетне следват неочевидните неща. Всъщност до какво точно е довел завоят на ДПС към Турция? Или какъв е интересът на Пеевски да махне Местан? И каква е ролята на настоящия трус в ДПС за преформатирането на управляващата коалиция?

Просто бизнес, но накрая всичко е лично

Да започнем от лесното - защо Делян Пеевски би имал интерес да се отстрани Местан? Със сигурност за Пеевски е било болезнено решението на Местан да обяви през 2014 г., че стои зад замразяването на руския проект за газопровод "Южен поток". Каймакът на струващия 4.7 млрд. евро български участък на "Южен поток щеше да се обере от два консорциума, вторият воден от фирми, свързани с Делян Пеевски. Те щяха да получат половината от тази сума за строежа на 450-километровия газопровод на наша територия.

Това обаче е най-видимата причина. Поне от 2011 г. турските власти искат от България да направи всичко възможно да спре контрабандата на цигари, която според тях основно се извършва от "Булгартабак". Дружеството изнася за Дубай, а от там цигарите влизат в Турция през Сирия, Ирак и Иран. Това беше и основна тема на турското посолство у нас, чиито дипломати не пропускаха да споменат този проблем. И на практика атакуваха основния бизнес фактор в ДПС - Делян Пеевски. Който няма как да не е записал много черни точки за Местан, който е известен с близостта си до посланика.

Но както се казва, в подобни конфликти никога не става дума само за бизнес.

Въпреки че именно доскорошният лидер на ДПС формално предложи депутата от Пазарджик за директор на ДАНС, преди година и половина Местан каза, че е отправил "силна препоръка… [Пеевски] да се раздели с медиите си, ако иска да разчита на продължаваща политическа кариера в ДПС". Това не се случи, дори напротив - още медии влязоха в скандалната машина за манипулации. Именно Местан оглави завоя на ДПС на 180 градуса към ГЕРБ през 2014 г., когато символично пи кафе с Бойко Борисов. Една от пречките завоят да стане пълен беше именно неуспелият кандидат за директор на ДАНС. "Когато Пеевски напусне ДПС, тя ще стане удобна за разговор", каза премиерът в началото на юни.

От средата на предната година обаче упорито се заговори, че Пеевски се оттегля, като вместо с политика ще се занимава само с бизнес. Ход, който много напомня съвета на Местан от 2014 г., а и премиерът не пропускаше да пусне по някоя многозначителна реплика в тази посока. Това обаче не се случи - вместо Пеевски, от политиката излиза Местан.

Междувременно в последните няколко месеца фирми, близки на Делян Пеевски, отново започнаха да печелят обществени поръчки, а ГЕРБ реши, че може да рискува коалиционното си партньорство с Реформаторския блок. С подкрепата си за промените в конституцията, които бяха внесени от АБВ, а не от РБ, на практика Борисов принуди правосъдния си министър Христо Иванов да подаде оставка. Само между другото Иванов също беше основна мишена на Пеевските медии. С този си ход Борисов рискува стабилността на управлението си, освен ако е нямал гаранция, че ще изгуби десет депутата, но ще спечели други 30-тина на своя страна. Подобна гаранция обаче няма как да бъде дадена от Местан.

Не е изключено гневът на Доган да има и вътрешно партийни измерения, освен личната победа на Местан със затоплянето на отношенията с Турция. Малко встрани остана фактът, че на някои места по време на местните избори бившият лидер на ДПС се опита да наложи свои хора в листите. Такъв беше случаят в Пловдив, където за кмет беше издигнат депутатът Венцислав Каймаканов, а за водач на листата - активист от младежката организация на движението. Това предизвика недоволството на областния лидер Гюрсел Алиев и местната структура на ДПС в Пловдив буквално бойкотира местните избори в града. Местан се противопостави и на издигането за трети път на кмета на Котел Христо Киров като ръководството сне доверието си от него. Заради бойкот на една част от общинските съветници от ДПС в Кърджали срещу одобряваната от Местан и вече бившия областен председател на движението Бахри Юмер кандидатура за председател на общинския съвет, вече два месеца работата на местната власт е блокирана. Ако Местан се е опитал  да постави свои хора за областни председатели на предстоящите областни конференции, не е изключено Доган да е решил, че бившият лидер се опитва да овладее и партията. Намек в такава посока направи единият от триувмирата, който временно ще ръководи ДПС - Рушен Риза. Той заяви, че Местан е ръководил движението без да се допитва до централното оперативно бюро на партията. "През последната година и половина в ДПС се вземаха еднолични решения без те да са обсъждани в ръководството", заяви Риза.

Турската карта

На този фон използването на турската карта в българската политика от ДПС и цялата геополитическа абракадабра е доста забавен ход. С това Ахмед Доган най-малкото би трябвало да получи дълга поредица от овации от Волен Сидеров. Всъщност в речта си на 17 декември Доган никъде не е казвал, че България трябва да завие към Русия, а че ЕС и НАТО в настоящия си вид са слаби и не дават достатъчно гаранции за сигурността на членките си. Нещо, което можете да чуете във всяка столица на Източна Европа, в един или друг вариант. Този скепсис активно се използва от руската пропаганда, която така или иначе няма какво друго да покаже като пример. В речта на Доган всичко това е омесено с явно неверени твърдения (например, че НАТО нямал позиция по свалянето на руския самолет), високопарни думи (ние вече не говорим за Колективното тяло) и странни брътвежи за телепатични канали. Вместо присмех, думите на Доган предизвикаха супер сериозни анализи за опитите му да предотврати ислямизирането на движението. 

Ако в ДПС има завой към Турция, то първо той не е иницииран от Лютви Местан, а ефектът от него със сигурност не е ислямизирането на партията. Опитите за сближаване започнаха още през 2010 г., но тогава това не се случи – Реджеб Таип Ердоган дори отказа среща на Ахмед Доган, въпреки че в първоначалната програма от посещението тогава на Ердоган в София в качеството му на премиер беше предвидена такава. За сметка на това той се срещна с Касим Дал, който вече беше изпаднал в немилост пред Доган, но все още беше в ДПС. Освен възраженията към агентурното минало на Доган, причината за разминаването тогава беше, че Ердоган явно разчиташе, че може да постигне много повече с кабинета на Бойко Борисов, вместо с поне публично атакуваната от българския премиер ДПС.

Всъщност ДПС отдавна играе оплетен танц с Турция. От една страна, ръководството на движението няма как да мине без Анкара, тъй като нейното одобрение е нещо като гаранция за част от електората за това, че партията наистина работи за техните интереси. От друга страна, в Турция не са забравили, че Ахмед Доган все пак е бивш агент на българската Държавна сигурност и има доста по-сериозен стаж от Местан в нея. Поради това в ДПС винаги е имало посредник за отношенията с Турция - преди Касим Дал, а доскоро Лютви Местан.

През подобни посредници обаче минаваха и бизнес контактите, които често осигуряват независим от българските условия финансов източник. Достъпът до него води до усещане за еманципиране у посредниците и затова Доган никога не е позволявал твърде голяма самостоятелност по тази линия.

Местан поддържаше много близки отношения с турския посланик Сюлейман Гьокче. Неофициално се твърди и, че тримата депутати, които го последваха - Хюсеин Хафъзов, Айдоан Али и Шабанали Ахмед, са поставени на избираеми места в листите с протекцията на Местан и след одобрението на турския посланик. Пак по неофициална информация това е било и едно от условията, за да се осъществи срещата на Местан с Ердоган в Анкара в средата на септември миналата година, малко преди парламентарните избори. Не е изключено това затопляне на отношенията между официалните власти в Турция и вече бившия лидер на ДПС да е подразнило Ахмед Доган, защото е червена точка за Местан в очите на избирателите на движението. Терен, на който Доган докато беше лидер на ДПС не постигна успех. В полза на Местан се обади дори турският премиер Ахмед Давутоглу. За разговора му с премиера Бойко Борисов на 23 декември знаем подробности само от БНТ, така че е трудно да разберем мотива, но въпреки всичко, това е безпрецедентен ход.

Забавното е, че Касим Дал също беше обвиняван, че иска да тласне ДПС към ислямистите. Подобно на Местан сега, и Дал беше наричан "турски агент" и беше обвиняван, че финансира партията си със средства от Турция. Въпреки че отстраняването му беше резултат от нарастващото му влияние в партията и противопоставянето му на "бизнес" крилото в ДПС - Христо Бисеров-Камен Костадинов-Делян Пеевски. Този аргумент беше особено силно използван, когато формацията на Дал - НПСД, реши да се присъедини към Реформаторския блок, а целта му беше да предизвика отстраняването на партията на Дал от десния съюз.

Подобно на Дал, и Местан не е заемал позиции в изпълнителната власт, а е бил само депутат. И не може да бъде компрометиран с осветяване на участието му в корупционни схеми. По тази причина аргументът, че е "работил срещу националните интереси на България" изглежда най-удобният за Доган, за да оправдае махането му от лидерския пост. Трудно доказуем, но за сметка на това ефектен за публиката. И идеално пасващ на факта, че в деня преди отстраняването му от председателското място на ДПС, Местан потърси помощ в турското посолство.

Руската карта

Обвиненията към Ахмед Доган, че е част от руската пета колона са също толкова пресилени, колкото и, че Местан води ислямистите в България. Най-малкото трябва да се припомни позицията на ДПС по време войната в Югославия или твърдата му подкрепа за членството на България в НАТО. И, ако почетният председател на ДПС има някакви симпатии към Русия, те са по-скоро корпоративни, отколкото политически. Факт е, че без благоволението на Русия, няма как да мине най-големият инфраструктурен проект в България – българският участък на "Южен поток". Примерът с "Южен поток" обаче показва как парите лесно преминават в политика.

След развалянето на отношенията между Турция и Русия отново има хипотетична възможност за възобновяване на "Южен поток" - нещо, за което правителството на Бойко Борисов не спира да търси вариант. "Южен поток, който е добър проект за България, отдавна щеше да се построи ако не бяхме паднали от власт", каза той само преди два месеца. Дори в телефонния си разговор с Давутоглу, който според публичната информация е бил по повод Местан, Бойко Борисов не е пропуснал да му напомни как Турция е подходила вероломно срещу България, като се е съгласила на допусне "Турски поток", проектът, който трябваше да замени пропадналия "Южен поток".

За да се случи обаче възобновяването на "Южен поток" под някаква форма, Москва трябва отново да приеме, че България е по-надеждното трасе - нещо което е доста трудно като се има предвид, че през декември 2014 г. руският президент Владимир Путин директно размаха пръст срещу София като главна виновница за неговия провал.

Много хипотетичната възможност строежът на газопровода да захрани групировката около ДПС обаче става нулева при публичната подкрепа на Турция в противопоставянето й с Русия. Някак си не върви да прочетеш декларация за свалянето на руския бомбардировач, а после да получаваш пари от Москва.

За обръча от фирми и интереси около Делян Пеевски обаче има много голяма мотивация да се надяват и на последната сламка, тъй като около проекта са поемани много ангажименти, които трябва да бъдат изпълнени по някакъв начин. Например си спомнете абсурдно високата цена, която "Газпром" плати за земята, където се очакваше "Южен поток" да да излиза на сушата - 100 млн. евро, или по 606 евро за квадратен метър, които отидоха в Първа инвестиционна банка.

Реалните обяснения за това какво се случи са заровени в Сарая - прословутата резиденция на Доган в софийския квартал Бояна, и без отворен "портал за телепатична информация" (един от знаменателните изрази в речта му на 17 декември) е трудно да се проникне в тях. Затова и голяма част от анализите напомнят жанра на Кремъл-огията - какво може да се разбере за разположението на силите и политиката на СССР от подредбата на членовете на Политбюро и ЦК на КПСС на празничната трибуна за 1-ви май и от посланието между редовете на "Правда" и ТАСС. При ДПС-ологията също са видни само повърхностни действия и събития, а някои аналитични похвати са още по-сложи - четенето на кафявите медии, близки до Делян Пеевски, си е достатъчно миризливо и неприятно занимание, за да бъдат и анализирани.

Сигурно е само, че театърът това да ни се представи като политическо действие е неубедителен. Такива са и опитите случващото се да бъде анализирано само по публичните изяви на основните участници. ДПС никога не е била точно политическа партия, а политическото крило на мащабна бизнес организация, фокусирана върху кражбата на публични ресурси. И върху разпределянето на порциите в държавата.

 

Източник: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2015/12/28/2676996_dps-ologiia/?sp=0#storystart

Публикувана в У нас

Стокхолмски синдром

Смешници от местния политически театър, подвизаващи се като "реформатори", преди малко повече от година бяха удостоени с честта да управляват заедно с Бойко Борисов. Направиха този ценностен компромис в името на възвишени цели и идеали – да европеизират политическия живот в България, да реформират съдебната система, да ни освободят от захапката на олигархията, да върнат държавата на хората…

Тринадесет месеца по-късно все по-малко се говори за идеи, а още по-малко за идеали. Сякаш упоени в задушливата прегръдка на Б. Борисов, реформаторите притихнаха, снижиха се, размиха се в безличната маса на по-едрия коалиционен партньор. Успани от медийните сирени на Пеевски, повечето министри от Реформаторския блок зациклиха в зоната си на институционален комфорт, явно изпълнили личните си кариерни проекти. Хъс за промяна остана само у Христо Иванов и Петър Москов.

Логично и двамата срещнаха жесток отпор от мафиотски лобита, овапцани с боите на целия политически спектър. Целите и залозите на двамата министри обаче бяха несравними. Докато Москов трябваше да се справи главно със схемите за източване на здравната каса, Христо Иванов целеше конституционни промени, отнемащи огромни властови и корупционни ресурси.

Затова Москов тактически губеше само басовете с Борисов за резултатите от разни мачлета, а Христо Иванов беше превърнат в боксова круша на премиера и на целия му разноцветен отбор. За разнообразие в боя се включиха и резервите от ДПС.

Тъй като реформите в съдебната система целяха повече независимост на съдиите и повече отчетност на главния прокурор, те a priori бяха неприемливи за босовете, които практически назначиха главния прокурор и неговите протежета във Висшия съдебен съвет (ВСС).

Тяхната логика е желязна. Който има главния прокурор, получава три в едно. Той държи всички прокурори, а чрез Цацаровото мнозинство (16 от 25 членове във ВСС) командва парада в съдебния съвет и в цялата съдебна система. Емблематични примери за това са назначенията на Владимира Янева, Георги Колев и Румяна Ченалова на ключови места в най-важните съдилища...

Затова и парламентарният аборт на промените в конституцията не е изненада. Не е изненадваща и оставката на Христо Иванов и оттеглянето на подкрепата към управляващите от Радан Кънев.

Изненадата дойде от Москов, Лукарски и Кунева. Те вече не говорят за принципи, а от договорената реформа останаха само компромиси. Нищо, че поредното приклякане пред силовашките методи на Борисов прилича повече на ритуално самоубийство, отколкото на разумен компромис.

Традиционно в българската политика принципите не са на почит. Традицията ни не познава нито рицарските турнири, нито дуелите. У нас конфликтите се решават със засади и с предателства. Затова еволюционно сме развили рутинна способност без угризения и свян да обясняваме и да оправдаваме удобните лъжи и предателства.
Има популярен психологически тест. Дават на дете бонбон и му казват, че ако устои на изкушението да го изяде през следващите 10 минути, ще му дадат още един. Така се пробва зрелостта и способността да се преценяват ползите и загубите във времева перспектива. Москов, както и хората на Кунева и Лукарски спонтанно, по детски избраха сигурността и сладостта на първия бонбон. Да им е сладко!

Нищо, че това доуби илюзията, че могат да бъдат реална алтернатива на поддържания от Борисов, АБВ и ДПС олигархичен ред. Парадоксално е, че към зрелост и далновидност призова точно Петър Москов, който първи грабна бонбончето.

Така, демонстрирайки пълната клинична картина на "стокхолмски синдром", "реформаторите" "со кротце со благо" станаха заложници в кабинета "Борисов" и васали на Пеевски и ДПС. Като в немислима сюрреалистична бурлеска видяхме и чухме в един хор Москов и Близнашки, Кунева и Цветанов, Лукарски и Цацаров. Следвайки личните си амбиции, маскирани като грижа за стабилността, те предадоха Републиката, заради която съществува цялата държавна машинария.

Явно Борисов като тесен познавач на "Винету" и на индианския фолклор предвиди, че ще изберат да реформират своята реформа вместо неговото управление. Сред мъдростите има и нещо окуражително за хората с илюзии и за изоставените от своите съратници Радан Кънев и Христо Иванов: "Ако забележиш, че яздиш умрял кон, слез!".

 

Източник: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/mnenia/2015/12/15/2670761_mneniia_daily_-_i_reformatorite_stanaha_vasali_na/

Публикувана в Гледища

БСП има 56 агенти на Държавна сигурност в листите си за местните избори на 25 октомври. ГЕРБ е с 39, а ДПС с 38.

Това установи проверка на комисията по досиетата, чиито резултати бяха огласени днес. Проверени са 9092 лица, а всички бивши сътрудници са общо 267.

Само 3% от кандидатите за кметове на местните избори са сътрудничели на ДС.

Всички парламентарно представени партии и коалиции имат в листите си агенти на ДС. След БСП, ГЕРБ и ДПС е АБВ с 12 агенти, Реформаторският блок с 10, НФСБ с 7. "Атака" има 5, от БДЦ са с 4-ма агенти, а сред кандидатите на ВМРО има трима бивши сътрудници.

Останалите са от различни извънпарламентарни партии и коалиции. Предстои в допълнителни решения по области Комисията по досиетата да обяви агентите сред кандидатите за общински съветници.
Издигнатите от БСП Диан Цонев (Търговище), Георги Георгиев в Ботевград и Георги Тодоров в Шабла са били агенти на ДС. Издигнатият от ГЕРБ в Антон Стоил Карагьозов също е бил сътрудник на ДС. Агентите на ДС сред кандидатите на ДПС са предимно в по-малки населени места.


Пълният списък на агентите на ДС сред кандидат кметовете можете да видите тук.

 

Източник: www.offnews.bg

Публикувана в У нас
Сряда, 28 Октомври 2015 12:48

Бостанът цъфна и върза в Доспат

За балотажа в неделя: ГЕРБ подкрепя ДПС, ДПС - ГЕРБ. Това разбираме от страницата на ГЕРБ-Доспат.

В нея кандидат-кметът на ГЕРБ съобщава, че "в населените места, където нямат кмет от ГЕРБ на балотаж, ще подкрепят кандидатите на ДПС, а за кмет на община ДПС пък ще подкрепя кандидатът на ГЕРБ".

"По този начин Движението за права и свободи доказа, че е наистина отговорна политическа сила не само в парламента, но и на местно ниво. ДПС може да работи за проблемите на жителите на община Доспат каза още Радев, но не и реформаторите.", пише още в сайта.

Балотажът в неделя е между Елин Радев от ГЕРБ, който има 46% и Евтим Мутафов от Реформаторския блок с 33%.
Тъй като официалната политика на ГЕРБ е да пазят в тайна коалицията си с ДПС, имаме обосновано предположение, че статията може да бъде изтрита и затова прилагаме скрийншот на страницата.

Бостанът цъфна и върза в Доспат

Източник: www.offnews.bg

Публикувана в У нас
Четвъртък, 17 Септември 2015 15:27

В медиите на Пеевски - коалиция БОСТАН

Разпореждане до всички в медиите на Делян Пеевски гласи хвалебствено да се обслужват предизборните кампании и на ДПС, и на ГЕРБ. Ако някой се отклони от указанията, ще режа уши, - заканил се депутатът-милионер на съвещание с медийни шефове. То било проведено преди няколко дни в известния като щаб-квартира на Пеевски х-л "Берлин".

Основни остриета в "черния ПР" щели да бъдат "Труд", ПИК, "Уикенд", "Стандарт" и Блиц. Освен да се разправят публично с опонентите на ГЕРБ и ДПС изданията щели да венцехвалят кандидатите на двете политически формации. "24 часа" и няколко други издания щели да подържат някакъв баланс, за да се вземат пари за реклама и от други политически сили.
Специално внимание щяло да се обърне на постиженията на правителството под ръководството на Бойко Борисов. В това отношение ПИК вече вдигна летвата толкова високо, че отразяването на Борисов може да се сравни единствено с това на Вълко Червенков по време на култа през 50-те години на м.в.
Към повечето медии на Пеевски били насочени и финансови потоци по различни програми на някои от министерствата, твърдят запознати. Въпреки това самият Пеевски дал дума на премиера да не иска и стотинка за кампанията на ГЕРБ като компенсация за скандала "Костинброд". Медии били захранвани финансово и чрез рекламата на борбата с контрабандата, инициирана от "Булгартабак", към която били пришити Министерство на финансите и агенция "Митници". Двете държавни институции за благодарност трябвало да отслабят контрола върху нелегалната търговия с цигари. Аргументът бил проблемът с бежанците, а в същото време парламентът гласува поправки в закони, които обслужват именно "Булгартабак".
На наш въпрос към отгоорен служител от медия на Пеевски за въпросните указания той отговори: "Проявете разбиране, всеки има семейство. Не искайте да коментирам подобни неща, защото все едно съм си ритнал трудовата книжка...".

 

Източник: frognews.bg

Публикувана в У нас
Страница 1 от 20