В редакцията на „Свободен народ онлайн“ беше получено официално писмо от Н. Пр. Наргиз Гурбанова - извънреден и пълномощен посланик на Република Азербайджан в Република България. В писмото се оповестяват резултатите от проведените на 11 април 2018 година президентски избори в Р. Азербайджан. Предаваме текста на писмото, без каквито и да са съкращения или редакционни изменения.

 

До всички медии в България
София, 12 април 2018 г.

 

Скъпи приятели,

Искаме да доведем до вашето внимание долупосочената информация, свързана с проведените на 11 април 2018 г. в Република Азербайджан президентските избори, които показаха висока избирателна активност:

 

От 5 милиона 332 хиляди и 817 избиратели в изборите участваха 3 милиона 962 хиляди и 123 души и активността на президентските избори състави 74,30%. Изборите, проведени в 5641 избирателни пункта в 125 избирателни окръга безпрепятствено са наблюдавани от 60000 местни и международни наблюдатели. С цел наблюдаване на президентските избори, в това число и водещите световни СМИ, в Азербайджан пристигнаха 118 чуждестранни журналиста. Централната избирателна комисия на Република Азербайджан осигури възможност процесът на гласуването да се наблюдава непосредствено в режим “online”, като бяха установени 1000 уеб-камери.

 

894-те международни наблюдатели (в това число и от Република България), които наблюдаваха президентските избори, са представители на 59 държави и 61 международни организация. Изборите бяха проследени от около 20 български наблюдатели, включително членове на 44-то Народно събрание на Република България, представляващи различни политически партии, и представители на сдружение “Гражданска инициатива за свободни и демократични избори” (ГИСДИ). В изявленията пред местната и международната преса международните наблюдатели съобщиха, че президентските избори са организирани на високо ниво и се провеждат в прозрачни и демократични условия в съответствие с международните стандарти.

 

Според официалната информация на Централната избирателна комисия на Република Азербайджан в резултат на гласуването президентът на Република Азербайджан Илхам Алиев с 86,03% от гласовете е на първо място сред осемте кандидати. След като бяха известни резултатите от изборите президентът Илхам Алиев направи изявление към народа и му изрази благодарността си за проявеното отново доверие, отбелязвайки, че в името на успешното развитие на Република Азербайджан като държавен глава през последните 15 години води вътрешна и външна политика, в центъра на която винаги е бил гражданин на Азербайджан, неговите проблеми, неговите грижи и неговото благополучие и обеща, че през следващите 7 години ще продължи политическия курс, насочен към стабилност, сигурност, развитие и прогрес в бъдещата дейност.

 

Високата подкрепа на азербайджанските избиратели е логичният резултат от лидерството на Илхам Алиев, успешното демократично развитие и социално-икономическия прогрес на нашата страна под неговото ръководство през последните 15 години и нарастващото влияние на страната на международна сцена. Трансрегионалните енергийни и транспортни проекти, реализирани от Азербайджан, допринесоха не само за просперитета на Азербайджан, но и за социално-икономическото развитие на съседните страни и откриха нови възможности за взаимноизгодно регионално сътрудничество. Винаги надежден партньор в международните отношения, Азербайджан ще продължи своята политика на интеграция в световната общност и ще продължи да развива сътрудничеството си с международните си партньори, включително с Република България и Европейския съюз, които са стратегическите му партньори в рамките на този политически курс.
Това ме прави убеден оптимист за бъдещето на сътрудничеството между Азербайджан и България, което наистина има голям потенциал за развитие.

 

С уважение,
Д-р Наргиз Гурбанова
Извънреден и пълномощен посланик
на Република Азербайджан
в Република България

Публикувана в Свят

Последните дни хора, с които говоря, споделят, че са се отказали да  гласуват за първоначално избраната от тях партия, защото според социологическите проучвания не влиза в парламента, а те не искат да си загубят вота. Всъщност тази статия е точно за тези разколебали се и за малките партии, които според социологията към момента не прескачат бариерата.

 

1/ Социологическите проучвания грешат – тривиален факт, който често забравяме. Оставям настрана поръчковите проучвания от агенции, които обикновено се активни само по избори и представят „криво огледало” на нагласите с цел обслужването на определени партийни интереси.

 

Освен този проблем има две грешки, присъщи на всяко извадково изследване, включително и социологическите.

 

Причините за тези грешки са:

 

1/ основата за извадката, т.е. оценката за съвкупността, която се ползва

 

2/ стохастичната грешка, присъща на всяко извадково проучване. Ако извадката е 100% от съвкупността, тогава стохастичната грешка е 0%, в противен случай винаги я има – колкото по-малка е извадката спрямо съвкупността, толкова по-голяма е тази грешка.

 

Извадката се прави на база последното преброяване на населението или текущата демографска статистика на НСИ. След това се определя методът за извадката, като социолозите обикновено я структурират на база квоти или т.нар. относителни дялове по различни признаци на населението – пол, етнос, икономическа активност, големина на населените места, териториално разделение и др.

 

Проблемът е, че колкото сме по-далеч от преброяването, толкова по-голяма става грешката в това да се използват данните за населението оттогава, тъй като структурата на населението се променя. А последното означава, че т.нар. квоти по различни признаци, които социолозите използват, стават все по-неточни.

 

Към 2017 г. са минали 6 години от последното преброяване, което си е един сериозен период, т.е.най-вероятно отклонението също е сериозно. Текущата демографска статистика също е много далеч от истината, ако се съди от огромните ревизии на данните, например, за работната сила (които ползват текущата демографска оценка), след всяко преброяване на 10 години.

 

Грешката, свързана с неточната оценка за населението, означава също, че големи градове (или области) като столицата, Варна, Бургас и др. чието население постоянно расте, най-вероятно са подценени като представителство в извадката. Това се видя много ясно при ревизията назад на данните за населението и работната  сила след последното преброяване от 2011 г. Оказа се, че текущата демографска оценка е подценявала все повече населението на София и е надценявала това на области с много лоши демографски тенденции като Видин, например.
Т.е. само заради извадковия метод и самата оценка за населението, на която се базира извадката, имаме кумулация на две грешки - стохастична и такава, свързана с неточната оценка за съвкупността (цялото население на България).

 

Стохастичната грешка за 1000 души представителна извадка за населението е 3%, т.е. ако една партия получава подкрепа в социологическо проучване от 15%, това означава, че на практика нейната подкрепа би могла да бъде в интервала между 12 и 18%. Тази грешка е от особено значение за малките партии, защото в горната част на доверителния интервал може да влизат в парламента, а по средата – да не влизат. А социологическите агенции обикновено съобщават само средата на интервалите.

 

2/ в извадковите проучвания малките съвкупности (примерно редки болести, малки партии, малки етноси и т.н.) естествено се подценяват или надценяват, защото за тях грешката е много по-голяма.

 

3/ социологическите проучвания се провеждат единствено и само в страната – т.е. диаспорите и изселническите общности не са представени в тях. Това касае най-вече партии, които разчитат на такъв вот – в конкретния случай това са ДОСТ (изселници от Турция) и вероятно Да, България и Нова република, чиито кампании бяха насочени и към емигрантските общности в Европа.

 

4/ в политическата теория има един такъв феномен, за който споменах и по-горе и който може да се нарече „гласуване за победители”. Накратко, хората се влияят от социологията и ако видят, че тяхната партия не влиза в парламента, пренасочват вота си към по-печеливш кандидат за да не се „изгуби” гласът. Поръчковите социологически агенции знаят много добре това и го използват. Бих препоръчала да се гледат проучвания само на големи, постоянно действащи агенции, с добра репутация и история.

 

5/ дори и малка партия, за която гласувате, да не прескочи бариерата за парламента, ако има над 1% от вота, това означава държавна субсидия за нея до следващите избори (11 лева на глас; ако имаш примерно 100 000 гласа, това означава 1,1 млн. лева на година в следващите четири години). Тези пари дават финансово спокойствие на партията и могат да се използват за заздравяване на позициите й и цялостна политическа активност.

 

С две думи, много е възможно сегашните социологически оценки за няколкото малки партии като ДОСТ, Да, България, Нова република и АБВ, да се окажат силно подценени. Дори и да си дадете вота за малка партия, която в крайна сметка не влиза в парламента, този вот не е загубен, а дава възможност на тази малка партия да оцелее финансово и да развива политическа дейност в следващите години.

 

Бележка на редакцията: Редакцията на „Свободен народ онлайн“ има известни бележки към някои формулировки в статията, но изцяло подкрепя общия й дух и заключения. Принципът на „полезния вот“ е обществено зло, използувано по най-безскрупулен начин от така наречените „големи партии“ през целия период от изборите през 1991 година (първите проведени по пропорционалната система след 10 ноември 1998 година).

 

Колко са „големи“ така наречените „големи партии“ ние добре знаем. Те могат да са големи откъм членове или от към изборен резултат, но откъм идеи са повече от бедни роднини на партиите от своите европейски политически семейства. За нас, една политическа партия е толкова голяма, колкото са големи идеите й и експертизата й.

 

Отделен въпрос е, че освен изнесените по-горе съображения има и обстоятелства, за които социолозите не носят каквато и да е отговорност. Има определени категории избиратели, които просто „крият“ вота си, когато попаднат в извадката за дадено емпирично социологическо изследване, наричано популярно „предизборен сондаж“.

 

Най-отчетливата категория такива избиратели са мюсюлманите в България. Години на ред, ДПС получаваше по-висок резултат от прогнозирания в проучванията. Това ставаше не защото социолозите са некадърни, а защото избирателите на ДПС предпочитат да отговарят на анкетьорите с „не съм решил още“, „няма да гласувам“ или пък дори с подвеждащо заявление за гласуване за някоя „обществено приемлива партия“ – най-често управляващата до момента.

 

Затова, ако в неделя ДОСТ ни поднесе изненада, добре ще да не виним социолозите за това, а просто да си дадем сметка, че тази медийна обстановка, определена част от потенциалните гласоподаватели на г-н Местан просто ще си замълчат.
В крайна сметка, нашият призив към избирателите е изобщо да не размишляват над това какви прогнози се разхвърлят из медиите и из публичното пространство, а да гласуват за този, който според тях отговаря на разбиранията им и (евентуално) ще защитава ефективно интересите им. Всичко друго е вятър и мъгла.

 

Други статии от Десислава Николова можете да прочетете на сайта на Института за пазарна икономика (ИПИ). Тази статия е публикувана там на 24 март 2017 година на адрес: http://ime.bg/bg/articles/za-sociologiyata-malkite-partii-i-izborite/

Публикувана в У нас

Всички (или почти всички) ахнахме облекчено след изборните резултати в Холандия. Дружно поздравихме Рюте и холандците за това, че утвърдиха нормалността и подложиха крак на безумното говорене и висшите проявления на свръхпопулизма.

 

Все пак да не пропускаме анализите, обръщащи внимание на факта, че Марк Рюте губи депутати, докато Вилдерс прибавя към досегашната си сметка. Както и това, че настоящият, а вероятно и бъдещ премиер бе принуден да използва някои тактики от арсенала на Партията на свободата, което му помогна да спечели изборите.

 

Не е зле обаче, докато още сме под емоцията на холандския вот, да погледнем и в нашата си къщичка, на която й предстоят поредните предсрочни избори за депутати.

 

Макар родните избори да не са тема № 1 (те, уви, не са и в десятката) за Европа, залогът е огромен, особено на фона на нечувания и нагъл натиск от страна на Турция. Сюжетът тук е различен от холандския, но принципите са едни и същи.

 

Какво трябва да подчертаем дебело сред много новини, дошли от страната на лалетата? Числото 78. Това в проценти е изборната активност на холандците. И то във възможно най-делничния ден от седмицата – сряда. Това е и един от основните фактори, попречили днес Герт Вилдерс да тържествува.

 

По този начин избирателите в ниската земя – усетили „жегата“ на популизма и отрицанието – отговориха на цивилизационните заплахи – с незапомнена активност пред урните.

 

У нас също има „жега“, но идваща от Анадола. Говоренето на висши фактори в южната ни съседка премина и физическите, и морални граници. Явно дипломатическият отпор няма никакъв ефект и напомня единствено за притчата с кучетата и кервана.

 

Но не може ли избирателят да компенсира меката ни дипломация (тя и твърда да бе, все тая), като използва най-мощното си оръжие – масово гласуване. Всеизвестно е, че ужасът за партиите с постоянен, твърд електорат, е именно високата избирателна активност.

 

Ясно е, че ако през годините и у нас гласувалите бяха 70 и нагоре процента, то ДПС щеше да е незабележима партийка от миманса. Ако на 26 март ударим холандското постижение, то резултатът на местановия ДОСТ дори няма да може да влезе в графиките на социолозите.

 

Уви, подобна активност у нас е мечта (от тези, дето не се сбъдват никога). А точно сега е моментът да използваме силата на масовия вот, както и – звучи недемократично и не много цивилизовано – гласуването „против“, а не „за“.

 

Нямам смислено обяснение за извинението на негласувалия – „нямаше за кого“. И то при положение, че бюлетината (точно вчера ЦИК я показа) е дълга половин метър, че и повече при предишни избори със срамна активност.

 

Освен това справедливо е и да отчетем, че простотията със задължителното гласуване допълнително отблъсна част от избирателите. Сега обаче то на практика не съществува, след като Конституционният съд го обезсмисли.

 

Унизително е чужда държава по най-нечистоплътен начин да се опитва да ти реди покъщнината. Едно опълчване срещу това чрез активно гласуване би било възможно най-достойният акт и проявление на европейска ценностна система.

Всичко останало отдавна е описано от Ботев „В механата“.

Публикувана в Гледища

Ако администрацията в България се модернизира, ще отпаднат хиляди чиновници, които разкарват хората за щяло и нещяло. Но това няма да се случи. Обяснението най-често започва с Цветан Цветанов, но има по-дълбоки причини.
 Сряда вечер. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в Народното събрание разглежда проектозакона за електронната идентификация. Всичко върви по план, докато председателят на комисията - бившият вътрешен министър и шеф на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов - не предлага два текста от преходните и заключителни разпоредби да отпаднат. Това би означавало новите български документи за самоличност да нямат електронен чип за идентификация - т.е точно обратното на онова, което предлага министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова, също от ГЕРБ.

Това не е първият сблъсък на предвожданото от Цветанов мнозинство с думата „електронно“. Докато официалната позиция на партията ГЕРБ е да подкрепя въвеждането на електронното гласуване, подписан от Цветан Цветанов проектозакон на ГЕРБ предвижда това да стане на парламентарните избори през 2018 година, но само експериментално, само в някои райони, и само за сведение. В четвъртък Народното събрание прие на първо четене както този, така и по-нетърпеливия проект на Реформаторския блок, а самият Цветанов реагира емоционално, че не бил против поставянето на чип в документите, обаче куп други правни аргументи не му позволявали да замълчи пред „заинтересованите кръгове“. Тази риторика не може да замъгли очевадните причини за тази съпротива. А те са поне три:

Машината за избори

Ускореното въвеждане на нови документи за самоличност с електронна идентификация ще направи невъзможно да се отлага въвеждането на дистанционно гласуване по интернет. Това означава, че всеки, който желае, ще може да гласува от всяка точка на света на български парламентарни или президентски избори, както и на референдуми. На думи тази идея се подкрепя от мнозинството в Народното събрание, още повече, че над милион и 800 хиляди души гласуваха точно за това по време на референдума, проведен заедно с последните местни избори.
На практика обаче воденото от Цветанов мнозинство се опитва да отложи по всички възможни начини модернизирането на начина за гласуване – независимо дали става дума за дистанционно електронно или машинно гласуване. Обяснението за това е много просто – всяка стъпка напред към електронизация на изборния процес намалява значението на създадената от Цветанов изборна машина. От доста време насам процентът на недействителни бюлетини расте постоянно, все по-висок е процентът и на сгрешените протоколи, които по правило се оказват в полза на партията-победител. Властелинът на най-ефективната изборна машина е именно председателят на парламентарната група на ГЕРБ. При въвеждане на електронна или машинна система за гласуване тази роля ще избледнее. Не ролята на ГЕРБ, защото в момента няма причина партията на Бойко Борисов да не е първа политическа сила на каквито и да било избори. Но пък ролята на втория в партията вече няма да изглежда чак толкова безценна.

Машината за назначения

Въвеждането на единна електронна идентификация и в документите за самоличност означава едно – всеки български гражданин или фирма да може да контактува с всяка институция, почти неограничено и за всичко. Това на практика е обсъжданото от почти две десетилетия електронно управление, което веднага би спестило огромни разходи на гражданите и на бизнеса. Но и веднага би направило излишни огромен брой чиновници в администрацията.
Точно това ще представлява ефективна административна реформа, която да не е подчинена на интереса на назначаващия – т.е. на управляващата партия, а на интереса на гражданите. Със сигурност това ще доведе до сериозни съкращения в администрацията и до сериозно ограничаване на възможностите за дребна чиновническа корупция. Но тъкмо от нея се възползват всички управляващи партии в България. Нито един властелин на партийните структури няма интерес от административна реформа, която ще му отнеме козовете да набира, назначава и размества кадрите. Както и да печели от всичко това.

Машината за минало

В конкретната ситуация в България имаме и личностно противопоставяне – бившият министър на вътрешните работи Цветан Цветанов използва целия си наличен партиен ресурс, за да бойкотира начинанията на настоящия министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова. Ревността за поста не може да бъде омаловажавана, но основен тук е структурният проблем – желанието (осъзнато или не) да се запази статуквото. България се управлява от силни в момента фигури, които не изгарят от желание да изказват идеи за бъдещето, но са изключително ревностни в усилията си да запазят настоящето.

Парламентарната група на ГЕРБ вече е дала няколко доказателства в тази посока – още преди електронната идентификация и електронното гласуване, точно тази група, начело с Цветанов, внесе промени в Закона за съдебната власт, които бламираха правителството и обслужваха статуквото в системата. Тези три причини са достатъчно сериозни, за да провокират размисъл в редиците на най-голямата управляваща партия ГЕРБ. Тя има структурен проблем, който може да приема и като персонален. Лесно е да го наречеш Цветан Цветанов. Трудно е да го решиш.

 

Източник: http://www.dw.com/bg/%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BA%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D0%BC-%D0%BA%D0%BE%D0%B9%D1%82%D0%BE-%D0%B5-%D0%B8-%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD/a-19110388
 

Публикувана в У нас

От нас зависи само едно – в края на тази година да си изберем авторитетен, а не авторитарен държавен глава. И в началото на следващата – българска жена за премиер – с европейска визия, с мъжки характер, с буден и безстрашен ум, казва за Фрогнюз поетът и общественик.

- След една мъчителна и бездуховна 2015 г. влизаме във високосната 2016. Разчиташ ли отнейде да се появят известни симптоми за духовно възмогване, за които да се „хванем”, или все така ще тънем в безидейност, във всестранна нищета…

- Да, следващите дванайсет месеца ще са заключителна фаза на цяла поредица от регионални и световни събития… Битката за целостта на Украйна приключи – колоната на тежката руско-украинската ненавист временно е спряна от движение и е вдигната на дървени трупчета, страната на практика е поделена, но заради икономическата криза ще паднат политически глави и главанаци, както  в Киев, така и в Москва. Инфлацията, стоковият дефицит и рязкото масово обедняване може би ще вразумят лидерите на двата братски народа и те ще стигнат до историческо споразумение, или галопиращите проблеми ще ги довърши финансово и морално.  Ако ембаргото срещу Русия продължи и след май-юни, Путин може и наистина да се паникьоса, макар че е студенокръвен тип държавник, с хладен ум и горещо кагебистко сърце. Той отдавна смекчи тона – говори с намеци срещу светлите намерения на тъмния човек в Белия дом и в нежните му упреци има наистина истини, както и, разбира се, дежурните полуистини. Оказа се, че ембаргото е повече от ефикасно,  особено проверените в годините на Студената война механизми за сваляне цената на петрола – така рухна СССР, така временно умря неосталинизмът на Брежнев, но при Путин е отново във възкресение. Във всички случаи бъдещето на култа към Путин, както и личната му физическа участ са поставени на небивал досега риск..

- Защо смяташ така?
- Защото той по-добре от всеки друг човек на планетата познава реалната картинка на руската икономика. И знае, че планетарното производство на шистов газ и износът на щатски нефт вече поставят Русия пред огромни вътрешни проблеми.  И че грандиозните валутни запаси в хазната на Кремъл се топят всеки ден. И ако не тази година, то през 2017 г. това скоростно стопяване може да докара нещата дори до смяна на караула пред мумията на Илич. Е, това може и да не се случи, разбира се, и едва ли ще бъде допуснато да се случи, но при условие, че Вашингтон и Москва си разпределят сферите на влияние в Близкия Изток. И го преформатират. Затова си мисля, че тази година е част от финалната фаза, с която завършва един продължителен деветгодишен цикъл, след който започва започва поредното обещаващо начало…

- И какво ни обеща това начало?
- Нищо хубаво, макар че всяко начало по принцип е обещаващо. Преди това начало ЕС трябва да се справи с мигрантите, сърцето на европейската икономика – Германия - да бъде предпазено от масивен заден инфаркт, Турция да бъде прикоткана, за да не пуска повече бежанци към безсърдечната система на повечето уплашени християнски държави. Има значение в края на октомври дали новият американски президент се казва Хилари Клинтън или Доналд Тръмп. Тези промени, макар и да изглеждат формални, ще имат решаващо значение за страната ни и за планетарното ни бъдеще. Но те, процесите, ще тръгнат след  февруари 2017, когато новите домакини на Белия дом ще встъпят в длъжност.

- С други думи – тази високосност няма да е от особено значение…
 - Предстоящата ни месечна дузина може и да е високосна, но човечеството като цяло едва ли заради нейната високосност най-сетне ще придобие осъзнато желание за духовно извисяване или повече мъдрост в приложен план. По-скоро то ще продължи да зяпа с увиснало чене онова, което го сполетява - имам предвид най-вече озадачените и леко ошашавени народи от богатата и цивилизована част на Европа. За тях комфортът, колкото и несъвършен, но мечтан от повечето държави като нас, приключи. Застрашен е не само битовият им уют, но и продължилият до 2008 г. порядък. Застрашена е системата им от цивилизационни правила, навици, подредби, душевни механизми и пр. Затова, според мен, 2016-та ще е преходна и ще продължим да се въртим в геополитическите центрофуги, познати ни от лани. При всички случаи дотогава ще сме в деветия кръг на поредното изпитание.

- Деветият кръг? Звучи почти по Данте, като в ад…
- Ако днешните западни лидери знаеха кой е Данте, нямаше да има нужда им се обяснява, какво означава предупреждение към властта в достъпна за нея форма… Спомнете си за геополитическия рай, настъпил след разведряването и ядреното разоръжаване, след края на Студената война. Този рай приключи на 11 септември 2001 г. Последваха години на нов застой, нови руско-американски вечни дружби, общи интереси и общи врагове, в лицето на терористите, на борците за независимостта на Чечня и на прововерните чеда на Ал Кайда. Сетне дойде финансовата криза през 2008 г. , която разклати, но не срути новия световен ред, ала окончателно го превърна в глобалистичен хаос, експлозивен продукт на банкерския капитализъм, погребал завинаги индустриално-ресурсния си предшественик, доживял до средата на ХХ век.

- А Арабската пролет, чиито клонове и клонинги нацъфтяха и вързаха след нея?
- Арабската пролет ни изпъди от обезчестения геополитически рай, обладан от фалшивия мир, и направо ни запрати  в чакалнята на поредното световно чистилище. Идеята на белите й бащи, че фанатиците бързо ще се корумпират, по подобие на сталинистите, и бързо ще бъдат принудени да се съобразят с големите играчки на западната цивилизация, засега не само не се случва, а обратно – християнската ни цивилизация се превърна в играчка на ислямистките сатанински сили. Новото изобретение на секретните лаборатории се оказа адски агресивна, самоуправляваема се биологическа бомба за масово поразяване. В крайна сметка лъсна уродливият гъз на опашатото ни лъжехристианство, проповядвано от лъжедемократите и прилагано с лицемерно смирение и безбожна богоугодливост. Целият мит около тъмния стопанин на Белия дом ще рухне много скоро и едва тогава, ние, европейците, ще осъзнаем, какво точно ни се е случило. Но ще бъде късно да променим нещата, защото пред нас има само един избор – или да минем през предстоящия ад, който ни очаква с нетърпение, или да останем във все по-тясната душегубка на чакалнята, докато пред нас се появи друга възможност, друг вид изход.

- Каква е същностната разлика – като последствия –  между двата варианта?
- Едното е щастливо измъкване, благодарение на стеклите се обстоятелства, самоутеха, че и този  път ни се е разминало, защото така е трябвало да стане – това означава отново безмозъчен и бездуховен разплод и нищо повече. Другият вариант не е изход, а вход  – жесток, мъчителен и много болезнен, но личен, индивидуален, безценен опит в колективната ни вяра, надежда и любов. Този обществен опит ще ни държи влага поне 100 години и ще ни изкачи – отново мъчително – на ново ниво в спиралата, наречена духовно усъвършенстване… И двата случая са възможни  – и временно спасителният, безгрижно игрив, живуркане по биоинерция. И другият, да го наречем ново-времевият, изтощително-продължителният. Но и при всеки от тях няма да има нищо случайно – ала как да го обясниш на пълзящата паплач…

- Какво по-точно…
- Ами, че изходът на истинското спасение минава през входа. И че само качественото натрупване ще доведе до преломни като количество промени. И само те ще предизвикат необходимото мозъчното сътресение у безмозъчната ни цивилизованост. Засега това е само теория на вероятностите –  непредвидено и непредсказуемо, но логично притеснение – всички и у нас, и в Америка си викат, да му мислят германците, сякаш глобализмът не ни превърна в  скачени съдове… Но тези сегашни и предстоящи глобални сражения между християнските принципи и антихристиянските дела на лъжехристияните са неразбираеми за малкия човек. Той отдавна се грижи единствено за собствената си нищожност. На Запад малкият човек си гледа комформисткия битов и душевен комфорт, а на Изток се сражава с житието си на оцеляващ жител, загрижен за дневната си порция водка. От такъв прост материал сложен строеж на световното битие няма как да се получи. Лидерите на света, които преминаха през прозренията на Втората световна война, отдавна са щастливо мъртви. Сегашният лидерски дефицит оставя всички християнски народи, нации и племена без умни и мъдри водачи. А без техния колективен ум и без техните екипни действия няма как новото човечество да бъде доведено до диханието на качественото натрупване. И да прескочи неговия критичен праг…

- Не залагаш ли прекалено много на автентичното християнство и провала на неговите ценности в глобален мащаб – все пак обективните опасности идват от използването на религията за политически цели…   

- Някога християнската философия се е налагала с огън и меч, но днес без никаква духовна и физическа съпротива първите политици на епохата се отвърнаха от клетвите си пред Библията и Бога. И вкупом станаха заложници на Антихристите в Белия дом и в Кремъл. Християнското учение, което някога е завладяло умовете и душите на народите  в Европа, в двете Америки, Австралия, та чак до Океания и в почти цяла Африка, това учение днес е безсилно да промени поведението както на примитивните си последователи, така и на циничните си предводители. Светските световни и религиозни лидери са пълни бездуховници, безсъдържателни умове,  устремени единствено към цената на материалната печалба, на осребрената почит и благоденствие, но не към ценностите на цивилизацията ни.

- Аргументирай, ако обичаш, тези твърдения…
- Какво имаме днес? Един показен, празнодумен уж вселенски патриарх, който лично присъства на откриването на неговия бюст-паметник, сякаш не е раб Божий, не е смирен Божий служител, а е комунист и атеист като  Леонид Илич Брежнев, триждий герой на Съветския съюз. Остава само да си пусне дълги вежди и да си ги сресва като Илич със специално гребенче. Или да вземем политизирания елит на православие в Русия, който обслужва авантюристичните комплекси на новия самодържавец, безбожник и безусловно злокобен бес. Тази негова църква, изградена и поддържана по подобие на руската имперска самодостатъчност, е стиснала за гушите по-малките автокефални православни църкви, и ги има за свои руски фондове за въздействие. А какво да речем за прекрасното празнодумство на популистките видове протестанство – те обявиха, че ако Бог ти е дал дарбата да работиш и да печелиш, работи непрекъснато и печели непрекъснато, освен когато се молиш. Печели, докато задоволиш потребностите си. И помагай на другите, които искат да работят, но нямат твоя талант да правиш пари. И това реформаторско вместилище роди организирани и модернизиращи се държави и общества, преобладаващо съставени от скромни, старомодни и дори твърде догматично възпитани моралисти. Благодарение на този протестантски морал преди повече от 200 години Америка започна и достигна своя зенит в замогването и просперитета. До онзи исторически момент, когато в същата тази, но вече доста променена Америка, бе обявен девиза: „Алчността работи!“ И потребителските урагани пометоха завинаги рационалното, морално начинание и превърнаха чедата на бившите робовладелци в поробени от алчността си черноработници, обсебени от изолационния си егоизъм и глобален вождизъм. Политиката на Америка, с която тя успя икономически да срази империята на Злото, вече 25 години след глобалния си успех, е обсебена от Злото, от антихристиянското си езичество – Бог е Доларът и няма друг Бог, но ги има и другите валути.  

- А каква е преценката ти за днешното състоянието на католицизма?

- Католицизмът днес също е повече култ, отколкото жива всекидневна култура, дори сред бедните латиноамериканци. Той е повече зрелище, повече средновековен ритуален театър, натруфен маскарад за възрастни, натруфен, подобно на православния клир. Слава Богу, поне папската институция все още има някакъв респект, но повече морален и препоръчителен за политическите елити, отколкото с някакви реални възможности за влияние. Папата не може дори да повлияе на  папството си да избира праведни и блажени политически пастири, който да учат на мъдрост, скромност, порядъчност и чест. Католитическа катедралност през последните десетилетия излъчи от средите си поне двама достойни мъже, умници, паметни люде, но и те не успяват, дори с изключителния си пример, да спрат настъплението на бесовете сред бизнеса, на търговията с плът, кръв и наркотици в Храма на хората християни. И сегашният Папа е много позитивен духовен пастир, Бог да го поживи, но и той е нещо като почетен председател на ООН – световно известно име, от което световната олигархия, корпоративна мафия и банкерски лобита нямат ни срам, ни страх, дори не го зачитат и за пет цента. И трижди по-свестен и по-прозорлив папа да се възкачи на папския престол, няма да му дадат възможност да оглави Световното правителство в сянка. Защото нито обкръжението му е готово за подобни  промени, нито световните политическите промени са готови да се вслушат в светостта на надматериалното му верую.

- И сега как да завършим това интервю?
- С началото. Казват, че през високосна година не трябва да се започват нови кроежи, да не се местим в нова къща, да не си сменяме досегашната работа. И досегашната държава. Тоест да не правим резки движения, а както е модно да се рече – устойчиво да устоим на идващите промени. Съдбата на България не е в нейните ръце – зависими сме от цената и количеството на руския газ, от Брюкселските валутни инжекции, а при евентуална агресия ще се надаме на защита от страна на НАТО. От нас зависи само едно – в края на тази година да си изберем авторитетен, а не авторитарен държавен глава, с международна легитимност, интелигентен, с услужлив ум и дипломатически дарби. И в началото на следващата – българска жена за премиер – с европейска визия, с мъжки характер, с буден и безстрашен ум, която да се обгради и подкрепи с  елитни български синове… И в тандем с новия президент да бъдат не само готови, но и отлично подготвени да преведат страната и населението й през позора и величието, които ни очакват…

 

Източник: http://frognews.bg/news_105157/R-Leonidov-Sadbata-na-Balgariia-ne-e-v-ratsete-i-izborite-%E2%80%93-DA!/

Публикувана в Очи в очи

Коалицията на левите радикални сили СИРИЗА спечели историческа победа на парламентарните избори в Гърция, която може да окаже влияние на курса на строги икономии в Европа. Сириза е спечелила 36,34% от гласовете, което й дава право на 149 депутати в 300-местния парламент, предаде AFP, позовавайки се на данните на вътрешното министерство на страната след преброяване на 100% от бюлетините.

Така, за абсолютно мнозинство на партията не й достигат две депутатски места. Сириза има преднина от 8,53% пред Нова демокрация на досегашния премиер Андонис Самарас, която е подкрепена от 27,81% от избирателите и изпраща 76 свои представители в парламента.Дясната партия Независими гърци, която Сириза избра за свой коалиционен партньор, е шеста политическа сила в Гърция с 4,75% от гласовете и 13 депутати. Така двете партии в управляващата коалиция ще имат 162 гласа в парламента.

Публикувана в Свят

Ево Моралес положи днес клетва като президент на Боливия за трети мандат, който ще продължи пет години до 2020 г., предаде ТАСС. 

На изборите през октомври Моралес спечели 61 на сто от гласовете, а неговата партия "Движение за социализъм" запази мнозинството си в двете парламентарни камари. За пръв път Ево Моралес, който е от индианската общност аймара, стана президент след изборната си победа през декември 2005 г. После той обяви курс на национализация в енергийния сектор и принуди чуждестранните петролни и газови компании да сеоткажат от част от печалбите си в полза на държавата. Предишната боливийска конституция предвиждаше право на два поредни президентски мандата.

Публикувана в Свят

Водещ: ГЕРБ се обяви за задължително гласуване и провеждане на референдум заедно с местния вот за възможните промени в изборните правила. Председателят на парламентарната група на партията Цветан Цветанов заяви в декларацията за приоритетите на формацията през новия политически сезон, че партията е решена да отиде докрай при решаването на проблема с купения вот и гледа извънредно сериозно на идеята да се въведе задължително гласуване. За предстоящите наесен местни избори Цветанов коментира, че ще бъдат тест не само за отношението на хората към управлението на страната, но и за готовността им да делегират повече отговорност на местно ниво. Темата ще коментираме с Димитър Димитров – политолог и преподавател по изборно законодателство в СУ „Св. Климент Охридски“. Отново се повдига темата за задължително гласуване, какви са плюсовете и минусите на това? 

Публикувана в У нас

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) реагира остро срещу лансирането в публичното пространство на идеи за рязко повишаване на осигурителната тежест. По-долу предлагаме пълния текст на становището на АИКБ, разпространено днес:

Публикувана в У нас

Патрули на ромското паравоенно формирование - ОМОН („Организация за защита на малцинствата от насилие“) ще контролират реда и честността на предстоящите предсрочни парламентарни избори.

Публикувана в У нас
Страница 1 от 5