Четвъртък, 18 Февруари 2016 16:41

Те дърпат конците в иранската икономика

Всеки пътник, който пристига на международното летище в Техеран, волю-неволю попада в полезрението на Иранската революционна гвардия. Защото тази елитна част на ислямската република е същевременно и оператор на международното летище "Имам Хомейни" и събира всички летищни такси, които са много доходоносен бизнес. Гвардията контролира границите на ислямската държава и на други летища и пристанища в страната и решава кои стоки да бъдат допускани и кои - не. Тя не плащат нито мита, нито данъци и не дава отчет на никого какви стоки и на каква стойност стигат до черния пазар и колко печеля от това елитните гвардейци.

"Армията на пазителите на ислямската революция", както е пълното ѝ име, разполага със сухопътни, морски и въздушни части и контролира стратегическия оръжеен арсенал на Иран. Тя наброява повече от 120 хиляди гвардейци. Освен това пазителите на ислямската революция са и гигантски концерн, притежаващ очни клиники и строящ магистрали, железопътни отсечки и линии на метрото. Революционните гвардейци са свързани и с добива на петрол и газ, строят язовирни стени и участват активно в минното дело.

Сделки за милиарди

Малко се знае за дейността на организацията - западни медии рядко информират за това. Такъв беше случаят през 2009 година, когато БиБиСи съобщи за сделка на Революционната гвардия на стойност 8 милиарда долара за свързване на югоизточното пристанище Чахбахар с железопътната мрежа на страната. Зад този стратегически инфраструктурен проект, както и зад много други скъпи начинания, стои фондацията "Печатът на Пророка". Зад това благочестиво име обаче не стои някаква организация с идеална цел, а технологичен холдинг на революционните гвардейци. Създадена в края на 80-те години, за да участва във възстановяването на страната след войната срещу Ирак, постепенно организацията увеличи икономическата с мощ и влияние - основно благодарение на бившия президент Махмуд Ахмадинеджад.

Междувременно предприемачите в униформа контролират вече една трета от иранската икономика, твърди експертът за Иран Бахман Нируманд за ДВ. "Няма точни данни, но преобладава мнението, че 1/3 от иранската икономика, а може б и повече, е в ръцете на революционните гвардейци", посочва той. По изчисления на Световната банка, БВП на страната през 2014 година е възлизал на повече от 425 милиарда долара. При това положение около 140 милиарда долара се падат на Революционната гвардия.

Бизнесмени във военни униформи

Иранската икономика обаче не се контролира само от униформените предприемачи на Революционната гвардия. В страната има и религиозни фондации, направлявани пряко от висшите шиитски духовници. Външното министерство в Берлин изчислява, че иранските елити контролират чрез религиозните фондации до 80 на сто от иранската икономика. Никой не знае общия обем на техния бизнес, защото те не са длъжни да публикуват финансовите си баланси и не се отчитат пред никого. При управлението на президента Ахмадинеджад безследно изчезнаха милиарди долари. Много иранци тогава се питаха къде са потънали тези пари, но не получиха никакви отговори, казва Нируманд. "Корумпирани имаше и по времето на шаха, но в сравнение със сегашните управляващи те изглеждат по-скоро като дребни джебчии", казва живеещият в Берлин публицист.

Една от големите религиозни фондации се нарича "Сетад". Разследване на агенция Ройтерс стига до извода, че фондацията има над 90 милиарда долара капитал. Тя е създадена от основателя на ислямската република аятолах Хомейни малко преди неговата смърт през 1989 година. Пълното име на организацията означава "Централа за изпълнение на нарежданията на имама". "Сетад" изгражда своята империя чрез систематично конфискуване на недвижими имоти от емигрирали или лишени от собственост поддръжници на шаха. Според един от съоснователите на фондацията, тя е създадена, за да помага на бедните и нуждаещите се. По-късно обаче организацията е превърната в една огромна империя, пряко подчинена на върховния водач.

Кой печели от отмяната на санкциите?

Аятолах Али Хаменей контролира империята "Сетад" от 1989 година. Съгласно разследването на Ройтерс, организацията е разширила бизнеса си в финансовата сфера, телекомуникациите, петролния бизнес. През юни 2013 година американското Министерство на финансите наложи санкции на фондацията и част от корпоративните ѝ холдинги. По този начин американското правителство искаше да засегне икономическите интереси на иранското ръководство. Представител на финансовото министерство на САЩ заяви, че организацията е "гигантска мрежа от фасадни компании, които крият активите на иранските власти".

След отмяната на санкциите, отново най-много печалби ще извлекат големите фирми, контролирани от елитите на ислямската държава. Бахман Нируманд се надява, че и обикновените ирански граждани ще имат полза от това. "Хората ще спечелят от отмяната на санкциите, тъй като се очаква да потръгне търговията. В крайна сметка търговците и базарите, както и всички, които предлагат услуги, ще спечелят от отмяната на санкциите", твърди експертът.

 

Източник: https://money.bg/economics/te-darpat-kontsite-v-iranskata-ikonomika.html?utm_source=news.bg&utm_medium=article&utm_campaign=sidebar

Публикувана в Свят

Икономиката ни остава на първо място по корупция и на последно по икономическа свобода в ЕС, коментира пред BIG5.BG експертът Румен Гълъбинов.
Със счетоводни трикове и гимнастики отново ще се замаже положението на финасите в държавата. Не е ясно колко са дълговете на общините и чакаме новия регистър на Министерство на финансите. Инвестициите са нож с две остриета. Първо се хвалим, че сме привлекли бизнес инвеститори, а след това тези бизнесмени ни критикуват за корумпираната среда, в която бизнесът им не може да се развива.

По думите му бизнес климатът се влошава, отчита се реален ръст на безработицата и има силен спад на кредитирането. Това в момента е картината в България, а трябва да се прибави, че реално инвестициите също се наредиха в групата на намаляващите. Икономиката на България е в застой и основна пречка за развитието на бизнеса е несигурната среда. Инвеститорите постоянно се оплакват от корупция и непрозрачни обществени поръчки.

Сигналът на бизнесмена Ян Аронов, който се оплака за сделката с „Химко", предизвика нова вълна на анализи за реалната бизнес ситуация у нас, а не за онази, в която ни убеждават управляващите. Представители на търговски камари в България с открито писмо заявяват, че реформи не се случват и това води до неувереност от страна на инвеститорите.

„Липсата на реформи понижава желанието за инвестиции в България. Чуждият бизнес у нас призова за реформи и борба с корупцията. Икономиката ни остава на първо място по корупция и на последно място по икономическа свобода в ЕС", обясни Гълъбинов. Според него икономиката на България се маргинализира, а това следствие от отнемането на икономически възможности поради корупция и липса на прозрачност.

„Маргиналността създава друга среда, в която протичат процеси на курпулентност и криминализация. Превенцията и контролът са ограничени и слабо ефективни. Маргинализиращата се икономика у нас води до дълбока неустойчивост и спира развиването на предприемачеството", обясни бившият зам.-шеф на КФН.

„Държавният бюджет е на дефицит, като имаме спад на държавния фискален резерв и увеличение на държавния дълг. Няма ръст на преки чужди инвестиции, а отчетеният ръст е счетоводно пресметнат от дълг на „Лукойл“. Еврофондовете са финансирали вече над 75% от капиталовите разходи и над 25% от инвестициите в икономиката ни, която продължава да расте главно благодарение на европрограмите и еврозаемите. Имаме хронични дефицити в НОИ, НЗОК, общинските бюджети, енергетиката и транспорта", категоричен Гълъбинов.


Източник: http://big5.bg/ikonomika/finansi/ss-schetovodni-gimnastiki-prikrivat-istinata-za-chuzhdite-investiczii.html

Публикувана в Бизнес

Едно изказване на Герман Греф, шеф на най голямата руска банка "Сбербанк", за настъпващия край на петролната ера предизвика вълни от емоционални реакции, главно в България. Информацията във вестник "Дневник" за изказването му събра над 700 коментара за по-малко от ден.

Според Греф Русия е изостанала силно в конкуренцията на новите енергии и някак не е забелязала, че времето на петрола изтича. Още десетина години и хората може да престанат да използват петрол според Греф.

Прав ли е руският банкер?

В изказването на Греф се съдържат две неща. Едното е вярно и общоизвестно, другото е вярно, но емоционално преувеличено. Вярното е, че руската икономика се управлява зле. Този факт е общоизвестен и надали има икономист, журналист или какъвто и да било коментатор на Русия, който да не е казал, че Русия трябва да диверсифицира икономиката си. Изключителната зависимост от износ на горива е лоша политика и лоша икономика. Всички го знаят, всички го повтарят, но опиянението от газовите и петролните приходи за руското правителство е прекалено голямо, за да реагира рационално на подобна очевидност.

Според международната енергийна агенция през 2013 година 54% от износа на Русия е бил петрол и петролни продукти на стойност 283 милиарда долара. Падането на цената на петрола от над 100 долара за барел през 2013 до под 30 долара днес има тежки последствия за руската икономика и за държавната хазна. Заедно с петрола падат и цените на другите изкопаеми горива – газ и въглища. С други думи тревогата, дори паниката, за руското правителство и бизнес са напълно обясними.

Що се отнася до твърдението за края на петролната ера Греф е наполовина прав.

Краят настъпва, но по-бавно, отколкото той твърди. През 2015 година светът е консумирал по 92.8 милиона барела нефт на ден. ОПЕК очаква, че през 2040 година, тоест след 25 години, ще консумираме по 110 милиона барела на ден. Това разбира се е прогноза на ОПЕК, организация на петролни износители, които трудно могат да си представят, че нещо фатално може да се случи с петрола. Твърде вероятно е тяхната прогноза да се окаже сериозно сбъркана. Причината е в развитието на транспорта.

Голямата част от търсенето на петрол зависи от автомобилната индустрия. Около 44% от петрола се изгаря по пътищата. Индустрията изгаря около 15%, отделно химическата индустрия поглъща 11%, авиацията 6% и морският транспорт – 5%. За да говорим за край на петролната ера, трябва преди всичко да престанем да използваме бензин или дизел в колите си и да заменим двигателите с вътрешно горене с електродвигатели. Тази замяна се случва пред очите ни и по всяка вероятност ще приключи по-бързо, отколкото повечето хора очакват. Трудно е обаче да се случи за десет години по простата причина, че колите имат живот от около 15 години. Дори ако от утре всички автомобилни производители спрат да произвеждат коли с двигатели с вътрешно горене, след 15 години все още ще има коли, които ще имат нужда от бензин.

Химическата индустрия ще продължи дълго да използва петрол. Авиацията и морският транспорт също трудно ще се откажат от петрола. Малкото петролни продукти, които се употребяват в електропроизводството лесно ще се заменят с възобновяема енергия.

Нещо, което много анализатори рядко вземат предвид са технологичните революции.

Ако някой измисли утре нов тип гориво за авиацията, което да може да се конкурира с авиационния бензин, възможно е до 10 или 15 години това гориво да измести петролния продукт. Технологична революция в горивата е доста вероятна, защото в последните десетина години огромни средства бяха инвестирани в научни изследвания в сферата на чистите енергийни технологии.

Разликата между Русия и Китай, САЩ, Япония, Европейския съюз и някои други страни е че Русия не инвестира в нови енергийни технологии, извън, вероятно, в сферата на военните си изследвания. Русия обаче няма навика да комерсиализира военните си разработки в цивилната икономика.

Тревогата на руския банкер е все пак светъл лъч в московското икономическо мислене. Ден след неговото изказване, по време на годишната среща на Международната агенция за възобновяема енергия в Абу Даби един от руските заместник министър-председатели заяви, че

Русия има огромен потенциал за възобновяема енергия и че твърдо тръгва по пътя на соларната и вятърната енергия.

Двете изказвания най-вероятно ще си останат самотни представления, не на последно място защото възобновяемата енергия е доста непригодна за централизирани клептократични режими и идеята, Русия да се хвърли да слага слънчеви панели по покривите на сградите не изглежда много реалистична.

Русия днес е силно притисната да намери решение за фундаментално сгрешената си икономика, която не само и отрежда незавидно място в глобалната икономическа конкуренция, но поставя под съмнение националната й сигурност. За да намали рисковете за националната си сигурност, Москва ще направи по-добре ако престане да се вторачва в НАТО, в границите си и в съседните територии и да насочи тревогата си към малката територия в Москва, оградена от стените на Кремъл.


Източник: http://b2bmedia.bg/view.php?url=http://www.dnevnik.bg/analizi/2016/01/22/2688115_idva_li_kraiat_na_erata_na_petrola/?ref=rss

Публикувана в Свят

Последствията могат да са всеобхватни и не само негативни. Разбира се, прекалено рано е за нещо повече от спекулации, но здравият разум диктува, че ще има последствия за бизнеса и европейската икономика от терористичните атаки в Париж, които добавиха ново измерение на заплахата от „Ислямска държава“.

Първоначалните удари, които ще понесат туристическият бранш и потребителското харчене (помислете за всички онези коледни пазари, които се превръщат в сочни лесни мишени) са най-очакваните и вероятно най-краткотрайните. Все пак нямаше забележими трайни икономически сътресения след атаките срещу редакцията на „Шарли Ебдо“. Има обаче последици, които са трудно предвидими и могат да имат огромно, макар и индиректно, влияние. Повечето от тях ще влязат като държавни политики. По-важното – не всички са негативни.

1. Наблюдението ще се увеличи
Европейският дебат за наблюдението вероятно остро ще се наклони в посока "за" подслушването, като гласоподавателите ще сметнат, че сигурността им е по-важна от прикриването на тайните хазартни наклонности, изневерите и избягването на данъци. Толкова усъвършенствани и добре координирани атаки изискват много предварително планиране и комуникация. Вероятно голяма част от този процес е протичал електронно. Това не значи непременно, че повече наблюдение ще спре подобен тип атаки. Съвсем наскоро Франция прие закон с едни от най-всеобхватните възможности за следене в Европа, който не изглежда да свърши много работа. Атаките обаче са голямо напомняне за всички като изпълнителния директор на Apple Тим Кук, които твърдят, че неприкосновеността на личната комуникация е свещена. Преди 2 седмици Великобритания предложи нова версия на скандалния Закон за комуникациите, наричан „Snooper's Charter” (Закон на подслушвача). Там за първи път се позволява изрично на полицията да хаква компютри и да събира огромни количества данни от лична комуникация. Също така телекомуникационните компании биват задължени да предоставят закодирана информация при полицейски разследвания. Сега е много по-лесно документът да премине през парламента и дори мерките в него да бъдат подсилени заради атаките.

2. Европейската политика за миграцията си отива
 Още нищо не е потвърдено, но някои доказателства сочат, че поне един от джихадистите е влязъл в Европа през гръцката граница, под предлог че е бежанец. Това е сбъдване на предупрежденията на европейските десни политици, независимо дали от по-възпитаните или тези, които са по-сурови в изказа си. Готовността за прием на огромни количества трудни за асимилиране мюсюлмански мигранти, който отдавна е най-много хладен, ще пострада лошо от такива разкрития.

Антиимигрантската реторика на фигури, като унгарския премиер Виктор Орбан, ще получи разбиране и поощрение.

Планът на Европейската комисия да преразпредели 160 000 мигранти из целия континент чрез фиксирани квоти, който вече срещна доста трудности, сега плува с корема нагоре. По-важното – ако атаките в Париж задълбочат различията в отношението към потоците мигранти, то рискът този проблем да парализира други решения от икономическа важност се повишава.

3. Краят на отворените граници
Премахването на вътрешните граници беше едно от най-големите постижения на Европейския съюз. Кризата с бежанците доведе до това една след друга различни държави да възстановяват контрола по разделителните линии. Най-напред това се случи на Балканите, където паниката, предизвикана от пристигащите стотици хиляди, доведе до връщането към живот на телените огради. Сега това правят и държави, като “предпочитаните дестинации“ Швеция и Германия. Ако т.нар. Шенгенска зона се срине, това ще удари най-напред трансграничната търговия и превозът с камиони, но ще причини по-големи и по-трудно осезаеми вреди върху бизнес доверието в обединена Европа.

4. Краят на Ангела Меркел

Атаките в Париж са двоен удар срещу германския канцлер. Тя беше един от най-големите защитници на поверителността на информацията (все пак американците я шпионираха), а предприе и огромен политически риск с „Ще се справим“ подхода си спрямо огромния брой мюсюлмански мигранти. За пръв път в своя политически живот, тя заложи авторитета си на голяма, смела демонстрация на лидерски потенциал и все повече изглежда, сякаш ще загуби. Рейтингът й, който преживя 7 изключително непопулярни кредитирания на еврозоната, сега потъна. Възмущението от атентатите в Париж няма да доведат до края на Меркел, но ще придадат увереност на онези, които я критикуват за самодоволството й по мигрантския въпрос. Нейно оттегляне не представлява пряка заплаха за икономиката, но е възможно нейният заместник (защо не финансовият министър Волфганг Шойбле) да не споделя безпокойството й от изхвърлянето на членове на Еврозоната, следващия път, когато някой от тях закъса.


5. Мир в Сирия
Не всичко е мрачно и обречено. Атентатите засенчиха изходът от разговорите във Виена, където великите сили се споразумяха за начина на провеждане на прехода в Сирия. Уеднаквяването на политическата цел беше ключова предпоставка за ефективни, координирани военни действия срещу Ислямска държава, които да стъпят върху операциите по отстраняването на Джон Джихадиста и превземането на Синджар в Северен Ирак от кюрдски бойци. Мирът в Сирия ще означава край на най-големия геополитически риск в света за момента. Той ще повиши и шансовете за договорка между Европа и Русия относно конфликта в Украйна, който е огромен камък около врата и на двете
икономики.


Източник:www.bgnes.com

Публикувана в Свят

Заради добавката за прослужено време, чието премахване се обсъжда, заплатата на млад учен и на хигиенист в БАН ще бъде една и съща - така Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал, защити премахването на добавката за стаж:

Ние считаме, че тя трябва да се премахне и предвид прекомерния ръст на минималната работна заплата, защото точно в резултат на тази добавка в БАН например се получава този ефект младите учени и възрастните хигиенисти, чистачки и портиери да получават едно и също възнаграждение. Заплатата на чистачката и на учения ще бъде една и съща.

Тази добавка е остатък от миналото, по своя характер е дискриминационна спрямо по-младите при по-малък трудов стаж, една и съща длъжност, една и съща основна заплата, един и същи труд и един и същи принос, подчерта Велев:

Не винаги белите коси са признак на компетентност, пример за това е IT секторът.

Васил Велев допълни, че в частния сектор има възможности този негативен ефект да бъде неутрализиран.
Президентът на КТ „Подкрепа“Димитър Манолов защити съхраняването на добавката за стаж и обясни, че няма значение откога съществува тя.

"И аз не знам откога съществува. До какъв извод ще доведе това откога съществува? Ако е нещо отпреди 30 години значи е нещо старо, гадно, комунистическо и трябва да се махне, така ли? Такава логическа схема ли следваме? Не мога да разбера докога ще се движим в тази посока непрекъснато да взимаме нещо на хората и това да се счита за голямо реформаторство и непрекъснато да се бием в гърдите с неща, които тормозят хората. Ако доходите са нормални, тогава може да стане и анахронизъм, но когато доходите са такива каквито са, нито лев върху заплатата не е анахронизъм."

Според финансиста Мика Зайкова, работодателите и министър Горанов заблуждават обществото, защото добавката за прослужено време не е за трудов стаж въобще, а за професионален опит в една и съща професия и именно тази добавка отчита индивидуалния професионализъм и квалификацията и елиминира шуробаджанащината:

Това е добавка за професионален опит и за наличие на квалификация. У нас това се неглижира и затова сме на този хал...

Тази добавка не е комунистическа, тя е от 20-те години на миналия век, когато за комунизъм не е ставало дума, допълни Зайкова. Според нея, при ниското ниво на доходите в България това е единственото, което влияе върху увеличаването на работната заплата. Зайкова подчерта, че тази добавка не се получава цял живот, защото в условията на тежка безработица хората сменят не само работните си места, но и професията си.

Според експерта, става дума за цената на труда и никой у нас не иска да говори за това да се определи цената на труда – за всеки тип професия, за час, за ден, седмица, месец:

В България трудът е все още по тодорживковски, каквото има работодателят "на джоб и на сърце".


Източник: www.bnr.bg

Публикувана в Бизнес

В следващите 3 години минималната работна заплата може да се увеличи с 12% на година и да достигне до 540 лв. , а средната работна заплата може да се увеличи с 8-10% годишно. Това заяви на пресконференция във Варна лидерът на КНСБ Пламен Димитров. Според него икономиката на страната и в момента позволява повишение на заплатите, но трябва да се търси подкрепа и разговори по темата.

Публикувана в Гледища

Египет ще се присъедини към зоната за свободна търговия на Евразийския икономически съюз, Русия ще строи атомна електроцентрала в северозападната част на страната, ще има своя индустриална зона край Суецкия канал, планирани са няколко мащабни руско-египетски проекта. Това са основните резултати от двудневното посещение на руския президент Владимир Путин в Египет, съобщават египетските държавни медии.

Публикувана в Свят
Вторник, 09 Декември 2014 20:55

Проф. Дуранкев за Бюджет 2015

Проф. Боян Дуранкев, икономист, преподавател в УНСС, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.


Фокус: Знаете, проф. Дуранкев, в последните години бюджетът се сравнява с пица - постна, с плънка и т.н. Ако трябва да използваме тази лексика, Бюджет 2015, като каква пица ще изглежда?

Боян Дуранкев: Даже, ако използваме този бюджетен жаргон, който се използва напоследък, отговорът е, че когато един бюджет е по начало сгрешен, обикновено се извършва преход от тънка пица към постна картофена супа. В момента се подготвя една постничка супа. Дъното на тенджерата се вижда общо взето и нещата не стоят добре. Но причините не са само в нас, ако трябва да бъда точен и конкретен. Причините са и извън нас. Даже, ако позволите, ще цитирам едно изследване, буквално от вчерашния ден, на председателя на Съвета за развитие на президента Барак Обама, който хвърля поглед към страните за следващата година и към техните бюджети.

Публикувана в Гледища

Причините за върховенството на островния град-държава анализатори на британското издание  намират в "ефективна и отворена икономика". Класацията се основава на привлекателността на бизнес средата, като критериите включват политически климат, отвореност към чужди инвестиции, данъци, пазар на труда и инфраструктура.

От държавите на стария континент най- предно място заема Швейцария (второ място), Швеция(пето място), Дания (осмо място) и Финландия( десето място). Десятката се допълва от Австралия, Хонконг, Канада, САЩ  и Нова Зеландия. Леко повишение се забелязва при Великобритания, която се предвижва с едно място до 21-во, непосредствено след Австрия и Франция.

"Влиянието на дълговата криза върху политическата и икономическа стабилност и възможностите за финансиране оставиха страните от ЕС в подножието на класацията", се казва в доклада на EIU.

Публикувана в Свят

Асоциация на индустриалния капитал в България обяви началото на конкурса за Награди „Икономика на светло“. Целта на конкурса е да открои примери за успехи в борбата с неформалната икономика. Организаторите имат желание да наградят водещи институции и личности с активна позиция и принос в ограничаването на сивата икономика.

Публикувана в У нас
Страница 1 от 2