Европа не се свени да сключи мръсна сделка с Турция, за да спре бежанския поток. ЕС явно е готов да се откаже от собствените си ценности и да се превърне в непревземаема крепост - точно както искат и десните популисти.

Особено сега - дни преди местните избори в няколко германски провинции - германските политици се нуждаят от силни послания. Например като това: "Бежанската криза е овладяна!". Само че канцлерката е принудена да се примири с факта, че окончателното решение на кризата с бежанците се отлага. Тя навярно само с половин уста ще представя като "пробив" най-новото предложения на Турция да приема обратно нелегалните мигранти от Гърция при няколко определени условия. Подобен "напредък" не върши никаква работа в германската предизборна борба. Турското предложение беше "изстреляно" твърде внезапно. И така прекалено много детайли останаха недоуточнени.

И този път източноевропейските държави бяха тези, които подеха спорове. Някои се чувстват пренебрегнати от решението, което според тях било инициирано от Германия. Канцлерката отрече да има такова нещо. Само че на някои от европейските ръководители навсякъде им се привижда дългата ръка на Берлин и това всъщност им е достатъчно, за да се обявят срещу всяко ново предложение. Унгария например за пореден път обяви, че не е съгласна с преразпределението на сирийските бежанци из европейските държави. В борбата си срещу всичко "чуждо" Будапеща проявява удивителна упоритост.

Нима ЕС ще се откаже от собствените си ценности?

Вярно е обаче, че в турското предложение липсваше един твърде важен детайл: датата, от която страната ще започне да приема обратно бежанците от Гърция. И още нещо: разбираемо на някои европейски държави цената за това обещание им се видя твърде висока: Турция иска допълнителни три милиарда евро за сирийските бежанци, живеещи на нейна територия, безвизов режим за турските граждани още от юни тази година и ускорени преговори за прием на страната в ЕС. Особено срещу последното условие се надигна силно възражение, независимо, че всички европейски държави искат едно: колкото се може по-бързо да затворят портите на Европа за бежанци. Австрия и балканските държави обаче смятат, че затворената граница към Македония също върши работа – при това без да има нужда да се правят нови отстъпки на Турция.

Онова, което почти не беше обсъждано на тази среща на върха, бе следният въпрос: Как да се води пазарлъкът с една страна като Турция, която точно сега по провокативен начин отменя свободата на печата? В подобна ситуация всъщност би било редно незабавно да се прекратят преговорите за прием на Турция в ЕС. Освен ако въпросният критерий (за свободата на печата) не бъде на бърза ръка изваден от списъка с основните изисквания на ЕС. Но явно Общността е способна дори и на подобно нещо, защото е крайно настървена да сключи сделка, с помощта на която да се отърве от бежанците.

Този път критиките срещу нападенията срещу печата и нарушенията на човешките права в Турция прозвучаха така плахо, както иначе само по отношение на Китай. Очевидно ценностите на ЕС са само украшение, което по време на преговори се превръща в пречка.

А какво да кажем за съдбата на отчаяните хора, които сега са блокирани в Идомени? И за това не бе изречена нито дума. Хуманизмът беше погребан бързо и старателно. Нито дума и за това, че Турция само отчасти може да бъде квалифицирана като "сигурна трета страна". Във всеки случай тя не е правова държава, което бе доказано с действията й срещу вестник "Заман".

Стъпка по стъпка към крепостта ЕС

Нима сега Турция ще започне да изтиква абсолютно всички иракски бежанци обратно през границата към Мосул, да връща със самолет всички афганистанци в Кабул и без суетене да изпраща иранците обратно в родината им?

В Германия подобно нещо не е възможно, защото всеки бежанец има право на това да бъдат проверени индивидуалните му основания за убежище. А ЕС като цяло е задължен да спазва Женевската конвенция за бежанците. Сега всичко това обаче явно не играе никаква роля, защото основната повеля гласи: броят на бежанците да се сведе до нула.

Така ние постепенно се доближаваме до идеала на всички десни популисти – а именно до превръщането на Европа в непревземаема крепост. След като прие само около милион бежанци, ЕС явно не се свени да постави под въпрос собственото си бъдеще, да сключи мръсна сделка с Турция и да премахне всички мостове, които свързват крепостта с външния свят. А това е твърде жалко представление.


Източник: http://www.dw.com/bg/%D0%B0%D0%BA%D0%BE-%D0%B5%D1%81-%D1%81%D0%BA%D0%BB%D1%8E%D1%87%D0%B8-%D1%82%D0%B0%D0%B7%D0%B8-%D0%BC%D1%80%D1%8A%D1%81%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BA%D0%B0-%D1%81-%D1%82%D1%83%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F/a-19100972

Публикувана в Европа
Вторник, 08 Март 2016 15:55

ЕС залага на куц кон

В тресавището от шокиращи числа от мигрантската криза в ЕС миналата седмица - 30 пъти повече хора, влезли в Европа през първите два месеца на тази година, отколкото през миналата; 70 000 вероятно се нуждаят от спешно настаняване в Гърция; между 2000 и 3000 новопристигнали всеки ден - едно се откроява.

Миналия септември, след месеци на напрегнати дискусии, Европейската комисия представи "решаващ" план на ЕС за преразпределяне из съюза на около 160 000 сирийци, иракчани и еритрейци, търсещи убежище от държави на фронтовата линия в Италия и Гърция.

Към петък миналата седмица единственото конкретно колективно усилие на ЕС за намиране на нови домове на малка част от 1,2 млн. бежанци и мигранти, които от януари миналата година стигнаха до южните брегове на съюза, се изрази в преместването на точно 600 души.

В съответствие с информация на Еврокомисията само 17 от страните-членки досега са осигурили 6 642 места, което представлява 4% от обещаното число. Числата, които действително са били приети, варират от двама в България до 140 във Финландия, което съставлява само 0,4% от определените като цел (и по-малко от 0,05% от тези, които са пристигнали).

Политици, официални представители и хуманитарни работници твърдят, че схемата, към която Великобритания реши да не се присъедини, е изправена пред значителни логистични, бюрократични и най-вече политически пречки, и предупреждават, че докато миграционната криза продължава да расте, то има риск при всеки случай да бъдат залети от събития.

„Дори ако планът е бил напълно разработен и операционализиран, той определено е с много малък мащаб с оглед на това, което сега преживява Европа", каза Стив Саймъндс, програмен директор по правата на бежанците и мигрантите в Амнести интернешънъл. Те също така подчертават, че ако тази временна схема не се прилага правилно, тя ще попречи бял свят да види една постоянна рамка, каквато Европейската комисия призна, че в крайна сметка ще бъде необходима. „Някои хора“, каза пред АФП официален представител на Брюксел, “се страхуват, че това ще се провали. Някои губят надежда. Но някои пък експлоатират тази загуба на надежда.“

Определен брой проблеми са чисто практически. Държавите се позовават на липса на адекватни за предоставяне жилищни и учебни помещения, както и на невъзможност за краткосрочно организиране на чартърни полети. Например много френски градове, от които е поискано да приютят някои от 24-те хиляди търсещи убежище, които Франция обеща да настани (досега са приети 130), нямат адекватен жилищен фонд, каза на изслушване в парламента в Париж Клебер Ару, национален координатор по бежанския въпрос.
„По места в основната си част са достъпни къщи с четири-пет спални поради убеждението, че търсенето ще бъде от страна най-вече на семейства“, каза той. „Само че молбите са предимно от самотни хора. Което означава, че са необходими гарсониери.“

Други страни казват, че забавянето и недостатъците на седемте т. нар. горещи точки – създадени въз основа на схемата в Гърция и Италия за идентифициране, регистрация и взимане на отпечатъци на новопристигналите – създават административни проблеми.

Няколко страни, включително Франция, Белгия и Швеция, засилиха проверките за сигурност на искащи убежище, след като се оказа, че някои от нападателите, извършили самоубийствени атентати и престрелки в Париж през ноември, може би са влезли в Европа като част от бежанската вълна през Гърция миналото лято. Съобщава се, че други страни правят подбор на религиозна и расова основа: унгарският премиер Виктор Орбан, който заяви, че няма да приеме нито един бежанец в съответствие с квотата, протестира миналата година, че унгарците „не искат голям брой мюсюлмани в нашата страна“.

Гръцкият министър по миграцията Янис Музалас каза миналия месец, че някои от приемащите страни също така „искат от нас (бежанците – бел. ред.) да не са чернокожи, да не са с големи семейства, искат от нас повече сигурност“.

Западен дипломат, пожелал анонимност, каза, че някои страни „търсят отговори на въпроси като дали търсещите убежище имат вече роднини в страната, или квалификация, професия, която може да бъде полезна“. Схемата за презаселване също така се проваля, защото самите бежанци не разбират как тя трябва да работи , но виждат съвсем ясно, че е неефективна.

Ару казва, че конкуренцията между „официалната система за презаселване, която е бавна, взискателна и ограничителна... и възможността да се опиташ свободно да се преместиш в Германия, Австрия, Швеция или Франция“ приключи с „пълно подкопаване ефективността“ на схемата на ЕС.

Възможно е, както каза Деметриос Пападеметриу, шеф на Института за миграционна политика в Брюксел, някои европейски страни да се съпротивляват срещу квотите за презаселване, защото не виждат в обозримо бъдеще приключване на миграционната криза, т.е. и на изискванията, срещу които ще се изправят.

Но най-големите спънки са политическите. През ноември гръцкият премиер Алексис Ципрас и няколко високопоставени представители на ЕС се събраха на летището в Атина да видят как първите бежанци ще бъдат презаселени според схемата, ставаше дума за 30 сирийци и иракчани, отправени към Люксембург. Ципрас допусна, че 30-те са „капка в морето“, но каза, че се надява те да се превърнат в „поточе, после в река от ... споделена отговорност“. Италианският вътрешен министър направи подобни изказвания през януари, когато 19 еритрейци се качиха на самолет за Лулеа в Швеция, наричайки полета „символ на надежда“.

Когато ЕС огласи пакет от помощи в размер на 700 млн. евро за Гърция като жест за подпомагане при тази криза, представители на Атина допуснаха, че сега изглежда страната им ще се превърне в приемник, а не в транзитен пункт за бежанци и мигранти.

 

Източник: http://www.bgnes.com/analizi-i-interviuta/analizi-i-interviuta/4413927/

Публикувана в Европа

Путин не се интересува толкова от състоянието на страната си - важна за него е единствено властта му. А бежанската криза в Европа му дава златен шанс да осъществи отколешния си план: да разруши ЕС, твърди Фридрих Шмит.

Цената на петрола пада и затова Русия трябва да пести. Правителството на президента Путин разбира поне това. И добре прави, защото инак Путин е избрал за Русия ролята на аутсайдер: великата сила като отритната страна, която има чувството, че я третират зле и поради това не желае да спазва правилата - нито международното право, нито онези изисквания, които в други страни са задължителни, за да работи икономиката ефективно. Впрочем, „ефективно” е любимата дума на Путин. Само дето в 17-тата година от господството му руската икономика продължава е доминирана от държавни концерни, начело на които стоят хора на президента. Въпреки всички приказки за алтернативни енергоносители, икономиката на страната се държи единствено на петрола и газа, а държавните поръчки се раздават, естествено, на приятелите на Путин. Самият Путин говори за нередности, но не прави нищо срещу тях.

Пропаганда и власт

Русия е станала страна-аскет, страна-неудачник, твърди не без основание Герман Греф, съратник на Путин и шеф на най-голямата руска банка. Русия изтърва връзката с икономическия и технологически поврат в световен мащаб, смята още Греф. С твърдението си обаче той си навлече гнева на неколцина депутати, един от които дори го нарече „отстрелян дивеч”. Москва изобщо не си поплюва с изблиците на омраза. Кремълските медии стрелят ту по „украинците-фашисти”, ту по „коварните американци”, по „наивните европейци”, по мигрантите, по хомосексуалните, по „предателите на Отечеството” - само и само за да запазят властта на Путин и неговата клика, които в противен случай биха изгубили и богатствата си. Защото неефективната руска икономика може да бъде реформирана само ако се промени и властническо-командия модел на управление.

Забранен е дори въпросът кой ще наследи Путин един ден. 63-годишният президент се усмихва като восъчна фигура, но все още с младежко излъчване. Веднъж обявява кризата за приключена, друг път предупреждава своето правителство да се готви за "всички възможни сценарии". На пръв поглед Путин изглежда така, сякаш не се тревожи особено. Или пък му е все едно. И май се отнася със същото безразличие и към провалените надежди за нови източни партньорства и за подем на сътрудничеството с Китай. Притихна дори шумотевицата около реално съществуващия Евразийски икономически съюз.

Мнозина вярват, че поради кризата Путин е станал по-отстъпчив във външната политика. На принципа: „колкото по-евтин е петролът, толкова по-мек е Путин”. Тези наблюдатели смятат, че Русия търси решения, с които да запази поне фасона си - най-вече заради Източна Украйна. Издръжката на тамошните „народни републики” струва много пари, западните санкции също си казват думата. Но руското ръководство разглежда борбата за опазване на властта си като отпор срещу Запада. Бойните полета се сменят, битката обаче продължава. И затова нещата изглеждат всъщност така: колкото по-евтин е петролът, толкова по-голяма става заплахата.

Следващите президентски избори в Русия трябва да се проведат само след година. За Путин обаче изборният резултат не е достатъчен като извор на легитимация. Вече от много време той залага на великодържавните пози и на геополитиката, които за него означават едно: сблъсък с враговете. Срещу противниците му вътре в страната, така наречената „пета колона на Запада”, се водят сталинистки кампании в ключа „който не е с нас, е против нас”. Опозиционерите нямат достъп до политическата сцена, срещу инакомислещите се издават присъди в рамките на абсурдни процеси. А това ясно показва, че Кремъл не се доверява особено на рекордния рейтинг на Путин.

Опитите за сплашване на „враговете на народа” стигат чак до открити заплахи за убийство, произнесени от Путиновия „щурмовак” Рамзан Кадиров. А говорителят на Путин изрично подкрепи чеченския самодържец. Заплахите може би са и предпазна мярка срещу евентуални нови социални протести, още повече, че ако цените на петрола не тръгнат нагоре, в Русия неизбежно ще има ново затягане на коланите. А и цялата система на властта в страната е изправена пред нови изпитания, защото вече няма нито достатъчно постове, нито достатъчно пари за раздаване. През есента по подозрение в корупция бяха арестувани ръководителите на автономната република Коми, а това беше ясен сигнал, че извън тесния кръг около властта вече няма незаменими хора.

"Другаде е още по-лошо"

В борбата за опазване на властта си Путин и занапред ще се опитва да дискредитира всякакви демократични идеи и да блокира всички съответни усилия. Киевският „Майдан” трябва да се възприема от всички като символ на бедност и война, а демокрацията - като символ на несигурност, страх и лицемерие. Ето защо бежанската криза в Европа, която Москва допълнително влошава с въздушните си удари срещу противниците на Асад в Сирия, е златен шанс за Путин. Тя му дава възможност да втълпява на населението у дома, че другаде по света е още по-лошо. Но има и една друга цел: колкото по-слаб е ЕС, толкова по-добре за Кремъл. Защото в Москва отлично знаят, че отделните държави се шантажират много по-лесно.

Точно поради това Путин залага на националистите в Европа - от френския „Национален фронт” до „Алтернатива за Германия”. Путиновите медии вече от много време подклаждат недоверието срещу западните елити. А през последните седмици кремълската пропаганда се обедини с крайно десните в Германия около твърденията, че мигранти в Берлин били изнасилили едно момиче от руски произход - и по този начин се опита да насъска рускоезичните хора, живеещи в Германия. В резултат от това в края на миналата седмица в Берлин и другаде се стигна дори до демонстрации, а руският външен министър Лавров отправи няколко доста мрачни намека. Така бойното настъпление на Кремъл достигна своя досегашен апогей.

Публикувана в Свят

Паоло Джентилони произхожда от благородна римска фамилия, от 15 години е част от Демократическата партия, а през 2014 г. е назначен за външен министър на Италия, заменяйки на този пост Федерика Могерини. Интервю на Валтер Майер за списание „Шпигел”.

Господин министър, според Вас срещата между Ангела Меркел и Матео Ренци в Берлин успя ли да сложи край на сериозния конфликт между двете държави?

Имаме много разминавания в мненията, особено по въпросите за икономическата и финансовата политика. Но за външната и миграционната политика сме много единни. Няма други такива държави в Европа, които да се доближават помежду си толкова по тези въпроси, колкото Италия и Германия.

Но междувременно канцлерката промени тона и казва, че бежанците след няколко години трябва да се върнат отново в родните си държави. Изненадва ли Ви това?

Държанието на Меркел от лятото на 2015 г. е много ценено от нашето правителство. Преди всичко, защото тя защитава шенгенските правила.

Въпросът беше за последната смяна на посоката на Меркел по отношение на въпроса с бежанците и връщането им в страните обратно.

Нека го кажа така: изпълнен съм с увереност, че шенгенските правила ще бъдат спазвани. По отношение на връщането на бежанците обратно – напълно съм съгласен с нея.

Значи и Вие също искате бежанците да се върнат в държавите, от които идват, веднага, когато конфликтите там приключат?

Да, защото не можем да се отнасяме с хора, които имат право на убежище по същия начин, както с тези, които идват от сигурни страни на произход. Те трябва да бъдат изпращани обратно в страните си. Това от наша гледна точка е напълно ясно. Под въпрос обаче е един повтарящ се принцип. С регистрацията на бежанците и различаването на хората с право на убежище и такива, на които трябва да им бъде отказано такова, да бъдат натоварвани само тези страни, в които мигрантите пристигат първо.

Вие настоявате за отмяна на Дъблинското споразумение, така ли?

Смешно е да вярваме, че Гърция ще може да вземе един милион мигранти, да ги регистрира, после да задържи тези, които имат право на убежище и да изпрати обратно всички онези, които нямат. Гърция не прави това. В това гърците могат да бъдат упрекнати, но незабавно дъблинските правила трябва да се променят. Ако упорстваме с този нереалистичен метод, това не означава нищо друго, освен че защитаваме Дъблин и се отказваме от Шенген.

Според Вас дъблинската процедура ще бъде ли променена от Европейския съюз през март?

В действителност, не съм особено оптимистичен, но се надявам, че липсата на алтернативи ще доведе до това. Трябва да напомня, че до май 2015 г. почти нямаше общ европейски дневен ред по отношение на имиграцията. Нула. Чак след една трагедия в Средиземно море по италианската инициатива започна да се мисли и да се изисква регистрация за бежанци, които да остават, и други, които да бъдат връщани обратно в страните им.

Обаче това засега функционира само на теория.

Така е, значително изоставаме в прилагането на тези принципи. Но ще бъдем принудени да започнем нова европейска политика, за да спасим крайъгълния камък на европейската политика: свободното движение на хора.

Вие пледирате за разделение на бежанците във всички страни-членки на Европейския съюз?

През 2015 г. 900 000 мигранти дойдоха в Гърция. Дъблинските правила гласят: всеки, който има право на убежище остава в Гърция, останалите трябва да бъдат върнати по местата си. Това е невъзможно! Товарът трябва да бъде поет единно. А това означава: обща гранична полиция, разпределение на бежанците във всички държави на ЕС и депортиране обратно на тези, които нямат право на убежище. Логистиката и финансирането трябва да бъдат на сметката на всички.

Точно срещу това повечето страни в ЕС се бунтуват. Те не искат бежанци.

Без съмнение. Но общият натиск от страни като Германия, Италия или Франция може да окаже въздействие да се тръгне в тази посока. В играта има нещо много съществено: свободното движение на хора.

Забавиха ли се германците прекалено дълго време, докато италианците още през 2013 г. изваждаха бедстващи бежанци от морето с операцията „Mare Nostrum”?

Не само германците, даже по въпросите за бежанците те реагираха винаги навременно. Цяла Европа се събуди много късно.

От наивност или от пресметливост?

Докато определен проблем засяга най-вече някоя друга страна, в случая Италия, това не стои високо в списъка с приоритети. Днес бежанските маршрути са през Гърция и Балканите или през Италия; в случай на криза в Североизточна Европа, Полша също така би могла да бъде засегната. Имаме си работа с механизми, които не умеем да управляваме. Това трябва да променим. Меркел наскоро каза: „Ще се справим!” Това „ние” трябва да стане европейско „ние”.

Какво влияние имаше политиката на Меркел върху Италия?

Такъв ефект, че аз съм съгласен с нея. Европа може да се справи с още бежанци, които имат право на убежище.

Трябва ли да бъде казано по-ясно: Не можем да вземем всички, които търсят по-добър живот.

Посланието „Не можем да вземем всички” е задължително. Трябва много точно да бъде определено това кой има право на убежище. Ясно е, че някои страни, като например тези на Балканите, се смятат за сигурни страни на произход. Други, обратното, по мое мнение примерно Еритрея, трябва да е страна на произход, която дава основание за право на убежище. При една трета група държави като Нигерия, всеки един случай трябва да бъде внимателно проверяван. Най-накрая да спомена и Афганистан, откъдето има много съмнителни случаи. Във всеки случай е нужен общ европейски подход. Това изискване за европеизация може да звучи утопично, но няма друга алтернатива.

Досега Италия е поставила три вместо обещаните шест „горещи точки” за бежанци. Те бяха изходни пунктове за нелегална имиграция. Вашите органи на реда са претоварени и безнадеждни по отношение на наплива на бежанци и разпределянето им.

Не сме перфектни. Но без съмнение сме изпълнили своите задължения към ЕС доста повече, отколкото Съюзът към Италия. Що се отнася до преразпределението на бежанци и изпращането им обратно в страните, от които идват. Италия изпълнява домашното си доста по-добре от всички останали държави в Европа.

Заради бежанската криза, бъдещето на Европейския съюз не е ли поставено под въпрос?

Може да се каже така. Защото тази криза отразява и други неща: референдумът във Великобритания „за” или „против” оставане в ЕС, напредъкът на популистите във все повече държави. Смесицата от всичко това застрашава бъдещето на Европа. Ние в момента изживяваме вероятно най-тежката криза в историята на целия Европейски съюз. Пробният камък дали ще се справим с нея или не ще бъде имиграцията.

Премиерът Ренци разкритикува ЕС, защото само Меркел и Оланд определят кой какво трябва да прави. Вие казахте, че най-малкото сте се надявали в Берлин, както преди, да бъде предпочетена европейската Германия вместо германската Европа. Къде е проблемът?

Има проблем, когато всеки има различно виждане към икономиката, към конюнктурата. Растежът е нищожен при нас. Това трябва да се промени. Знам, че ролята на Европейската централна банка е голяма, трябват повече инвестиции и т.н. Заради такива неща отношенията между Германия и Италия бяха напрегнати. Но трябва да се правят компромиси. Така се намира правилният път.

Матео Ренци в последно време направи така, че да е ясно, че няма да се оставя да бъде поучаван от Берлин или Брюксел. Какво мислите за това?

В това отношение мисля, че Ренци има право!

Вие съвсем скоро говорихте с външния министър на САЩ за борбата срещу ИДИЛ. Бойците на Халифата се намират на 600 км южно от италианския морски бряг. Как изглежда стратегията на Вашето правителство?

Ние сме военно силно ангажирани в Ирак и Афганистан. В страни като Сирия се нуждаем от дипломатически пробив, с който да приключи войната. Дали той реално е осъществен, предстои да видим в следващите седмици. В Либия най-напред трябва да се стабилизира страната, за да бъде спряна „Ислямска държава”. Това означава: подкрепа на либийското правителство, също и по отношение на сигурността. Не искаме да повтаряме грешките на миналото в тази държава. Положението е крайно опасно, следващите дни могат да се окажат решаващи.


Източник: http://a-specto.bg/evropa-se-sabudi-mnogo-kasno/

Публикувана в Европа

Интервю с Петер Слотердайк за списание Cicero, един от най-влиятелните и продуктивни съвременни германски философи. Слотердайк говори за Ангела Меркел, бежанците и управлението на страха. През март на пазара излиза неговата последна книга „Какво се случи през XX век?”. Предишните му книги са „Страшните деца на новото време” (2014 г.) и „Ти трябва да промениш живота си” (2009 г.). Съвсем скоро Петер Слотердайк направи и нов превод на „Малкият принц”.  

Господин Слотердайк, във вашата книга „Страшните деца на новото време” има едно изречение, което звучи така: „Властта е способността да се разгромяват фактите”. Можем ли да отнесем тази дефиниция към бежанската политика на канцлера Меркел?

В момента фактите енергично се обаждат, че всъщност са тук и не са изчезнали. Властта изглежда бяга от тях. Фактите са ловците, а властимащите – преследваните.

В новогодишната нощ много жени тичаха по улиците на Кьолн. Според формулировката на полицията, те са били обезпокоени от „извършители от северноафрикански произход”, сред които е имало както бежанци, така и кандидати за статут на бежанци.  

Първоначално взех това произшествие за интеркултурна новогодишна шега. Все пак не е необичайно на новогодишни партита да се прегръщаме и целуваме с напълно непознати хора. Първоначално си помислих, че някои чужденци биха имали изгода от това. Нова година е ден, в който при нас има проява на приятелско отношение към непознатите. Само този, който не си е „вкъщи” в Германия, може да си помисли, че европейките са проявили най-ниския възможен праг на достъпност.

По кьолнския случай имаше много различни дебати: дали причината за ексцесията е в исляма, към който принадлежат извършителите, или се дължи на патриархалните структури в страните, от които произхождат, дали на изкривения им поглед към свободите на Запада?! Стана ясно, че бежанската политика на Меркел направи Германия несигурна страна.  

Човек трябва да е наясно, че и модерните общества са латентно управлявани от страха, макар да имат претенции, че всъщност се справят с него. Ето защо кьолнският феномен е толкова оскърбяващ, защото се прицелва точно в беззащитността. Целият свят говори за тероризъм, въпреки че терорът е модерната форма на една много стара, дълбоко вкоренена реалност на име фобокрация. Фобокрацията е също толкова стара, колкото държавите от Античността и религиите в Древен Рим. Страхът от Бога е създал социалната връзка в колективите, извън племената. Все пак модерността е предизвикала структурни промени във фобокрацията. В царството на XIX век атентатите на анархистична основа са били епидемични. Причината е била, че бунтовниците, които мечтаели за един по-добър свят, са намерили достъп до експлозиви. Един германски анархист на име Мост е написал „Философия на бомбата” и е ликувал от полезните ефекти на експлозиите.

Днес тези, които хвърлят света в страх и ужас не са анархисти, а ислямисти. Как би трябвало да се отнасяме към тях?  

Най-напред трябва да се вникне в смисъла на думата „терор”. През по-голямата част от XX век терорът е бил практикуван под формата на държавен тероризъм. На първо място в Съветския съюз и неговите сателити, както и в различните конструкти на национал-социализма, особено в Италия и Германия, които са държали населението в шах чрез всяване на страх и уплах. Тези системи са били атеистични, но са искали ужасът на ада да оживее, поради което те са пожелали със собствени средства да изградят ада на Земята. Воденето на война през XX век е предизвикало използването на оръжия за терор. Това се случва първо при водената от германците газова (химическа) война при Ипер. Чърчил без задръжки е нарекъл себе си терорист, защото е знаел какво цели с бомбената си война срещу германските градове.

Това, което изживяваме от 11 септември 2001 г. насам, е нещо съвсем различно като основа. Днес ние се сблъскваме с един раздържавен тероризъм. В същността си този раздържавен тероризъм трябва да се разбира като публикационен метод. Той поставя една перверзна успешна форма на публицистика, която е възможна само в едно свръх медиализирано общество като нашето. Един атентат на правилното място е достатъчен. Стига едно пробождане с определена бруталност в обществото. Останалото е грижа на медиите на атакуваното общество. Заслепени от насилието, те подсилват този външен терор на определено място, превръщайки го във „вътрешен” терор.

Трябва ли да не се говори по медиите за терора?

Аз бих посъветвал заплахите да се отнасят по-скоро към една прагматична, криминологична плоскост. Въздушни духовни войни в стила на „борба между цивилизациите” са безполезни. Заради завършената медиализация, обществото ни предлага идеалните водещи дразнения за терористичния стрес. От това се създава асиметричната война като медиен ефект. Понякога си представям да съм под карантина, както едно време са били корабите, застрашени от чума – моряците са били изолирани 40 дни от бреговата линия, за да е сигурно, че няма да се заразят. При нас на причинителите на терора им е позволено чрез медиите практически да влизат в реално време. Защо? Къде е просвещенската ценност в това, всички медии в една минута да се надпреварват да съобщават в унисон за атентат пред Синята джамия в Истанбул, съвсем малко след самата атака. Тук говорим за едно систематично свързване между атентат и медиен апарат.

Но една такава карантина днес е невъзможна.

За жалост е така. Хипотетично терорът може да бъде затрит с оръжието на мълчанието. Но не притежаваме това умение, тъй като за нас преди всичко най-важното е правото да крещим и да викаме. Такъв е тонът. Точно в това е партньорството между извършителите на терористични атаки и системата на медиите. Нашият медиен свят сам по себе си има афинитет към терора, защото той е обвързан тясно с първенството в сензацията. В най-големите „акции” сензацията обещава като премия широко обществено внимание. Именно терорът има тази способност да поставя обществото в монотематична реакция, която е типична за народи по време на война, преди всичко при избухване на война. Терорът е жанр на медийната развлекателна индустрия.

За да отговорим на криминалния терор, се нуждаем от мощни държави със силна власт. В Германия обаче властта се е отчуждила от хората и те гледат на нея с лошо око.

Якоб Буркхарт пише в „Наблюдения върху световната история”, че властта сама по себе си е нещо лошо. Това не трябва да го приемаме за валидно днес. Тук Хана Аренд е стигнала по-далеч. С поглед към американското общество, тя пише „демокрацията зависи от това, как се конструира властта: като способност да правиш правилното и нужното”.

Някои смятат отворените граници за престараване. Скоро казахте пред „Берлинер Цайтунг”, че „смислена „welcome култура” може да има само тогава, когато се реши кой може да влиза и кой не. Да се оставиш да те прегазят е недопустимо”.

Нека се замислим върху имагинерните спорове между Карл Шмит и Валтер Бенямин. Според Шмит суверенен е този, който решава в извънредно положение. Бенямин оспорва това и казва, че извънредното положение е едно ежедневно преживяване за бедните дяволи, както тогава са наричали пролетариата. Пренесено към днешните отношения, това означава: днес бежанецът решава за извънредното положение. Германското правителство се остави на прегазването и се отказа от суверенитета си. Тази абдикация с всеки изминал ден и нощ се задълбочава все повече и повече. До края на нашия кратък разговор, хиляди бежанци вече ще са прекрачили границата ни.  

Какво означава това? Какво според Вас трябва да се направи?

Разликата между право на убежище и право на имиграция трябва най-накрая да бъде по-остро и ясно дефинирана. Някогашният председател на Конституционния съд в Германия остро разкритикува германската бежанска политика, че прецизността този път липсва из основи. Безброй бежанци заемат мястото на слабия в постмодерната, а изглежда вече и постнационална държава. Постмодернизираното общество мечтае да бъде в положение „отвъд защитата на границите”. То съществува в някакво сюрреалистично състояние на „забрава на границите”. То се наслаждава на битието си в културата на плоския контейнер. Където в миналото е имало по-силни граници, са се създали тесни мембрани, които сега масово биват претъпквани. За жалост границите за германците са по-скоро туристически препятствия. Те не искат да схванат, че след 1945 г. са създадени около 150 нови държави с 30 000 километра допълнителни граници. Тук все още се смята, че границата я има, само за да се преминава.

Защо това е така?

Вероятно при нас има една вродена слабост да се различават лявата и дясната страна на една линия.

Ангела Меркел обърна една голяма част от германския народ срещу себе си. Много хора се бунтуват.

Политиката на отворените граници няма как на финала да свърши добре. Меркел иска да завърти лодката обратно. Но не бива канцлерката да бъде притисната в ситуация, в която ще загуби лицето си. Нейните запаси от опортюнизъм не са за подценяване.

Ще се върне ли доверието в политиците?

Който говори за доверие, иска игрово пространство, обичайно за измамата. Небесният простор е толкова плътен, че не е бил такъв дори по времето на Студената война.

Не е ли важен сигнал това, че Вие, като образован човек и интелектуалец, казвате, че не може да се има доверие на никакви политици днес и че всички те лъжат. Това означава, че не можем да очакваме демокрация.   

Господин Юнкер от Европейската комисия го обясни много добре. Цитирам: „Когато нещата стават сериозни, трябва да лъжеш”. Юнкер не е циник. Той е един добросъвестен работник в сфера, в която няма и грам истинност. Тя се нарича политика. Почти като сферата на журналистиката.

Ключова дума за политиката на Меркел е интеграцията, на която се подигравате в книгата Ви от 2014 г. Наричате я игрален жетон за високите политически дискурси. Какво не ви харесва?

Интеграцията е израз, който преследва недостижима цел. Бихме били повече от доволни, ако спокойната съвместна екзистенция ни беше довела до приятелско равнодушие. Но отвъд тази мечта, виждаме, че има прекалено много хора, които нямат нищо общо помежду си. Има ситуации, които не могат да се свържат, има хора, които не си пасват. Европа е погрешно форматирана. Има някаква парична общност на еврото, която повечето обикновени хора не разбират, но са притиснати докрай заради нея. Тя означава много повече за чиновниците в Брюксел и Страсбург и те говорят постоянно за нея. Разбира се, че Европа е пространство за свободна мобилност и обмен на културно богатство, това е нещо страхотно. Европа е скъпоценният камък на света. Но принудителното „прекалено приобщаване” чрез еврото се доказа като претоварващо и ненужно. С това на Европа й се даде форма, в която страните-членки трябва да се отчуждят една от друга. И става дума не толкова за национализъм, колкото за локална самоотбрана. Тенденцията за все по-голямо единство вече не е правилната посока на развитие.

Ще се разпадне ли Европейският съюз?

Като по-свободен съюз Европейският съюз има бъдеще. Но на националната държава може да й се предскаже дълъг живот, защото тя е единственото политическо образувание, което може да функционира. Претоварените структури могат да съществуват по зададени критерии, но само националните държави могат да ги третират.

В световен мащаб обаче само една обединена Европа може да издържи и оцелее?

Европа има почти двойно повече жители, отколкото САЩ. Ако 28 малки европейски армии са под обща команда, Европа би имала най-силните въоръжени сили. Разбира се, за нашите врагове и конкуренти, по-добре е Европа да не е обединена и колкото се може по-слаба. Те я искат такава. Колкото повече бежанци идват към нас, толкова по-лабилна става Европа – за радост на нейните съперници. Затова Обама хвали Меркел. Кадафи заплаши Европа преди години с огромни бежански потоци. Нито един европейски политик не реагира на това. Клетвата на Кадафи обаче днес вече се сбъдна.

Днешното преселване според Вас води ли до предвкусването на бъдещи миграционни вълни?

XXI век има една мегатема: миграцията. Два милиарда човека се преселват от селски райони към урбанизирани райони, един милиард се опитват от по-бедни райони да се заселят в по-благоприятни държави с по-висок стандарт на живот. Все пак нещата биха могли да се нормализират, когато ни напусне времето на илюзиите от всички посоки. Европейците, рано или късно, ще развият ефикасна и обща гранична политика. Няма морално задължение за саморазрушаването.


Източник: http://a-specto.bg/tova-nyama-da-svarshi-dobre/

Публикувана в Европа
Четвъртък, 29 Октомври 2015 15:28

Двете фатални изречения на Меркел

В края на това лято, когато Европа изведнъж се оказа залята от бежанци, Меркел произнесе две фатални изречения. Заради упоритата си морална позиция по отношение на бежанците тя е на път да проиграе огромния си авторитет.

В ЕС сякаш вече не се говори за нищо друго, освен за бежанците. Дълговата криза години наред държа Евросъюза в напрежение, защото се смяташе, че на карта е поставена съдбата на цяла Европа. Сега идват новини, че кредиторите бавят траншовете за Гърция, тъй като Атина закъснява с реформите. Тоест - тази криза все още е на дневен ред. Ала споменаването на Гърция ни подсеща за още нещо: само за няколко седмици германската канцлерка Ангела Меркел драматично изгуби огромна част от авторитета си в Европа.

По време на дълговата криза Меркел натрупа голямо доверие. Тя държеше да се спазват правилата, да има солидарност, но и да се укрепва единството на Европа. И беше готова на компромиси, когато се налагаше. Не всички харесваха нейната стабилизираща политика. Но дори критиците ѝ признаваха, че лекарството на „мама Меркел” върши работа.

"Ще се справим"

Така беше докъм края на това лято, когато в отговор на бежанския наплив Меркел произнесе двете фатални изречения „Няма горна граница” и „Ще се справим”. Тя и до днес държи на тези си думи. Нещо повече: към тях се добавиха селфита с бежанци и личното ѝ решение едностранно да отмени Дъблинските правила.

Публикувана в Свят

Европейският съюз би искал да има добри отношения с Русия и се надява на сътрудничество, заяви германският канцлер Ангела Меркел в седмичното си обръщение. 

"Споразуменията за асоциация с Украйна, Грузия и Молдова не са насочени срещу Русия, а целят укрепване на икономическите връзки, от които Русия не трябва да се изключва", посочва Меркел. 

Публикувана в Свят

Европейската комисия предложи себе си като единствена институция, която ще има правомощията да ликвидира дейността на банките в еврозоната. Aко предложението бъде прието,  изпълнителният орган на ЕС ще влезе в конфликт с най-влиятелната икономика в съюза – Германия.

Публикувана в Европа

В официално писмено изявление Егемен Багъш изказа съжалението си, че репликите му към решенията на ЕС, отправени към канцлера на Германия Ангела Меркел са били възприети като заплаха.

Публикувана в Свят

След като официалната визитa на американския президент Барак Обама в Берлин приключи, германският канцлер Ангела Меркел отпътува за  Санкт Петербург, където ще участва в Международния икономически форум, организиран от руските власти. Меркел ще използва посещението си, за да се срещне и с президента Владимир Путин.
В официално съобщение за пресата, канцлерът на Германия заяви, че партньорството с Кремъл си остава важно за Берлин, така както  съюзът със САЩ ще продължава да бъде основен приоритет за германците.
Съвсем друго, обаче е отношението на Берлин към Анкара. След срещата на  Ангела Меркел с австрийския външен министър Михаел Шпинделегер във Виена миналата седмица, и двете страни изразиха скепитизъм относно членството на Турция в ЕС.
"По този въпрос и Германия, и Австрия таят сериозна загриженост. Основните права на гражданите, като свободата на демонстрации и свободата на изразяване, трябва да бъдат уважавани във всяка страна. В това отношение не трябва да има абсолютно никакви изключения ", заяви Шпинделегер след срещата си с  Меркел.

Публикувана в Свят