Започва 14-тото издание на традиционния студентски маратон в НАТФИЗ. На 28-ми и 29-ти април 2018 година, студентите ще разтворят вратите на Националната академия за театрално и филмово изкуство, за да представят на публиката, своята работа през изминалия сезон. това ще стане под формата на представления, прожекции и изложби.

 

В продължение на 36 часа, без каквото и да е прекъсване и при свободен вход, всички които пожелаят – зрители, бъдещи кандидат-студенти, възпитаници на Академията и просто любопитни, ще могат да видят на живо условията на обучение в НАТФИЗ, както и всичко, което студентите са създали със своя талант и труд през изминалата учебна година.

 

Програмата на 36-часовия театрален и кино маратон, включва около 30 представления и открити часове на сцените на Учебния куклен театър и на Учебния драматичен театър, както и филми на днешни студенти и на вече дипломирани възпитаници на НАТФИЗ, които ще бъдат излъчени в Учебната кинозала.

 

Събитието се осъществява с медийната подкрепа на: БНТ, БНР, Impressio, Свободен народ Онлайн, dir.bg , Агенция „София Прес“ и та сайта LoveTheater – www.lovetheater.bg

 

За „Свободен народ онлайн“ е огромна чест за първи път да бъде сред медийните партньори на 36-часовия театрален и кино маратон. Ние желаем вдъхновение и огромен успех на всички участници, а на зрителите – истинско 36-часово естетическо удоволствие и забавление.

 

Пълната програма на 36-часовия маратон, можете да видите тук:

http://natfiz.bg/event/36-chasa-teatralen-i-kino-maraton/ 

 

Публикувана в У нас

Абсолвентите на проф. Румен Рачев се завърнаха с 4 награди от тринадесетото издание на фестивала на международния студентски театър - FIST в Белград, Сърбия. „Кино-театър „Българан“ получи 2 награди за най-добър спектакъл – от професионалното и от детското жури на фестивала, другите индивидуални отличия отидоха при Иван-Александър Дойчев и Недялка Раева за ролята на Вълка и при Недялка Раева и Алек Чурчич за ролята на Ламята.

Професионалното жури беше в състав:

Дариян Михайлович – театрален режисьор и преподавател във Факултета за Драматично изкуство;
Милена Деполо – драматург в детския театър Боско Буха;
Зорана Милосакович – актриса в куклен театър „Пинокио“.

Детското жури се състоеше от 10 деца, които са преминали обучение в едногодишно работно ателие „Малки театрални експерти“, организирано от Assitej Serbia.

Ето и мнение на журито за представлението:

„Това представление чрез семплия си формат, успява да представи много: разказва ни български народни приказки използвайки различни техники на кукления театър, като включва и кратки филми за историята на киното. Решението прожекционистът да бъде разказвач на историята е смешно и същевременно умно решение, защото историята на развитието на езика на киното съвпада с историята на развитието на различни техники в кукления театър. Още едно качество на представлението – стилът не е за сметка на съдържанието. Героят и куклата вълк са пример за всеки необходим елемент в кукления театър - от дизайн, който е харесван от публиката до забавна актьорско музикална експресия“.

След успеха в Белград класът на проф. Румен Рачев проведе четиридневно турне в Кюстендил, със същия спектакъл. „Кино-театър „Българан“ беше представен и по време на честването на Международния ден на театъра в НАТФИЗ на 28 март.


5994 01
5994 02
5994 03
5994 04
5994 05
5994 06
5994 07
5994 08
5994 09
5994 10
5994 11
5994 12
5994 13
5994 14
5994 15
5994 16
5994 17
5994 18
5994 19
5994 20


Публикувана в Свят

Късно вечерта на 21 март 2018 година, в Столичен Куклен Театър се състоя деветата церемония по връчването на наградата „СИВИНА”. Наградата бе присъдена на младият актьор от Столичен куклен театър – Любомир Генчев. Той бе отличен за ролята си на Дребосъчето в спектакъла на Столичния куклен театър – „Карлсон“. Любомир Генчев получи статуетка, грамота и парична награда.

 

Председателят на Съюза на артистите в България (САБ), Христо Мутафчиев, поздрави всички кукленици и връчни паричната награда на победителя, а актрисата Ваня Сивинова приветства Любомир Генчев и му връчи статуетката, символ на емблематичната за трупата на СИВИНОВИ миниатюра „Метаморфози“, изработена от Васко Бърдаров.

 

Деветата церемония по награждаването беше истински празник за всички кукленици – тя се състоя на 21 март – Световния ден на кукления театър. На двойния празник присъстваха куклени творци от почти всички театри в страната. Радостта споделиха представители на куклените театри от Пловдив, Сливен, Благоевград, както и много студенти от НАТФИЗ „Кр. Сарафов”. Церемонията бе почетена и от много гости и журналисти.

 

Девет бяха претендентите за тазгодишната награда СИВИНА. Яркото присъствие и равностойните качества на младите таланти силно затрудниха избора на журито, в състав: Ваня Сивинова – актриса, Веселин Бойдев – режисьор и Неделина Роселинова – актриса.

 

Номинирани за „СИВИНА 2018” бяха:

 

1.Георги Янев за ролите на Набръчкания човек и Калкана в постановката на режисьора Петромил Денев „Пук!” в Държавен куклен театър Сливен;
2.Мария Джойкева – за ролята на Елза в постановката на режисьора Бисерка Колевска „Драконът” и ролята на Лили, с асистенти Никол Николова и Стела Стоянова, в постановката на режисьора Петромил Данев „Пук!” в Държавен куклен театър Сливен;
3.Елена Замяркова за ролята на Дороти в постановката на режисьора Бисерка Колевска „Магьосникът от Оз” в Драматично-куклен театър „Константин Величков” Пазарджик;
4.Виктор Кападжиев – за ролята на Разказвач в постановката на екип на BORVELS „Приказните разказвачи” в Общински куклен театър Благоевград;
5.Даниела Тенева – за ролята на Дарена в едноименната постановка на режисьора Ева Кьосовска в Държавен куклен театър Пловдив;
6.Актьорският дует Теодора Рашед и Пламен Кънев за ролите на Маша и Мечока в едноименната постановка на режисьорите Мая и Димитър Димитрови в Държавен куклен театър Видин;
7.Даниел Русев – за ролята му в постановката на режисьора Петър Пашов „Спомням си” в Театър „Ателие 313”;
8.Любомир Генчев – за ролята на Дребосъчето в постановката на режисьора Тодор Вълов „Карлсон” в Столичен куклен театър;
9.Мариан Рангелов – за ролите на Босе и Филе в постановката на режисьора Тодор Вълов „Карлсон” в Столичен куклен театър.

 

Наградата е учредена през 2009 г. на името на Сивина Сивинова, която беше една от най ярките млади актриси в Столичния Куклен Театър. Името на наградата е почит и преклонение пред творчеството на цялото талантливо актьорско семейство СИВИНОВИ – Иван, Ваня, Нина и Сивина. За огромно съжаление Иван, Нина и Сивина не са вече сред нас.

 

„СИВИНА” е името и на трупата на известната актьорска фамилия, с която те повече от 20 години играеха в страната и чужбина очаровайки зрителите с таланта си. Идеята за наградата е на доц. Петър Пашов и Кирякос Аргиропулос, подкрепена от режисьорската колегия към АКТ-УНИМА, България и Съюза на Артистите в България. Призът е за поощряване на млади актьори в кукленото изкуство. Те са номинирани и отличавани за една от първите си три изяви на професионална сцена.

Публикувана в У нас

На 21 март 2018 г., НАТФИЗ поздрави всички свои преподаватели и студенти, всички свои колеги и съмишленици, всички свои малки и пораснали приятели със Световния ден на кукленото изкуство.

 

Специалността „Актьорско майсторство за куклен театър” в НАТФИЗ е основана през 1962 г. от проф. Николина Георгиева и проф. Атанас Илков. От 1972 г. академичното образование подготвя специалисти по „Режисура за куклен театър“, 1992 г. е въведена „Сценография за куклен театър“. През последните години НАТФИЗ предоставя възможност за обучение в магистърските програми „Режисура в куклено-театралните практики“ и „Образователен и терапевтичен куклен театър“.

 

Салонът на Учебен куклен театър, НАТФИЗ отваря врати през 1966 г. Днес той е модерно оборудвана театрална сцена със 71 места.

 

На 21 март абсолвентите на проф. Румен Рачев, специалност „Актьорство за куклен театър“, представиха дипломния си спектакъл „Кино-театър „Българан“ на Международния студентски фестивал FIST в Белград, Сърбия. Така те по един великолепен начин отбелязаха професионалния си празник!

Публикувана в У нас

На 2 и 3 април (понеделник и вторник) 2018 г. за специалността “Театрознание и театрален мениджмънт” – една от основните специалности във факултет “Сценични изкуства” на Националната академия за театрално и филмово изкуство, ще се проведат предварителни кандидатстудентски изпити. Редовният кандидатстудентски прием е от 1 до 10 септември 2018 г.

 

Консултации (по индивидуална заявка) за предварителните кандидатстудентски изпити ще се провеждат всеки ден от 14.00 до 16.00 часа от понеделник до неделя от 10 март до 1 април 2018 г.

 

Специалността “Театрознание и театрален мениджмънт” наследява специалността “Театрознание”, създадена в НАТФИЗ през 1950 г. Обучението в нея е единственото в страната, което подготвя високо квалифицирани професионалисти в областта на театралната история и теория, на театралната критика и на театралния мениджмънт, притежаващи широка информация и базисни умения както за работа в театъра, така и в сферата на журналистиката, другите изкуства и културата.

 

Студентите придобиват знания върху всички компоненти на театъра в съвременния културен контекст. Те се запознават в детайли с историята и теорията на българския, европейския и световния театър, с теорията на драмата, представлението и зрителското възприятие, както и с основните принципи на театралния мениджмънт, маркетинг и културна политика в областта на сценичните изкуства. В хода на следването студентите усвояват базисни умения за анализ на драматургични текстове, спектакли, общите театрални процеси, състоянието на една театрална организация и на културния пазар.

 

Обучението има за цел да изгради практически способности за теоретични театрални изследвания, за критическо писане в широк спектър от специализирани и журналистически жанрове в печатни и електронни медии, както и за ръководна и експертна работа в субсидирани театри, независими трупи, проекти, фестивали и други формации.

 

В процеса на следването студентите развиват умения за работа в екип, участват в дейността на Учебния театър, публикуват в Годишника на НАТФИЗ, участват в програмите за студентски обмен с много училища по театър в европейските страни, практикуват като сътрудници в провеждането на театрални фестивали и други форуми.

 

Обучението е редовно, с продължителност четири години.

 

Завършилите специалността придобиват образователно-квалификационнастепен “Бакалавър”, с професионална квалификация “Театровед” и “Театрален мениджър”. Те могат да работят като:
• Театрални критици и журналисти в печатните и електроните медии,
• ръководители, драматурзи, консултанти на театри, трупи и медии,
• ръководители и координатори на проекти в областта на сценичните изкуства и културата,
• експерти в сферата на театралното производство, маркетинг и разпространение
• служители в държавна и общинска администрация по култура
• преподаватели в средните училища с профил “Изкуство”

Дипломиралите се студенти могат да продължат обучението си в магистърските програми „Театрално изкуство”, “Мениджмънт в сценичните изкуства”, както и в различни други магистърски програми у нас и в чужбина.

Предварителни кандидатстудентски изпити – 2 и 3 април 2018 г.

Редовни кандидатстудентски изпити– 1-10 септември 2018 г.

Консултации – индивидуални заявки – от 10 март до 1 април 2018 г. на телефон: +359 886742406

Записвания за консултациите (след направена заявка) – от 10 март до 1 април 2018 г. в касата на Учебния драматичен театър, ул.„Раковски” 108А, тел.:+ 359(2) 9231 303

Документи за участие в предварителните кандидатстудентски изпити се подават на 29 и 30 март 2018 г.
в касата на Учебния драматичен театър, ул. “Раковски” 108А

За повече информация: + 359 886742406; +359(2) 9231 271


ТЕАТРОЗНАНИЕ И ТЕАТРАЛЕН МЕНИДЖМЪНТ
БАКАЛАВЪРСКА СТЕПЕН

ПРИЕМЕН ИЗПИТ

І КРЪГ (анонимен, писмен)
Есе върху тема, зададена от комисията, свързана с представите на кандидата за театъра
Продължителност: 4 астрономически часа.
Цел: Проверка на способността за оригинално творческо мислене, общата писмена култура и отношението на кандидатите към изкуството.

ІІ КРЪГ (устен)
Коментар на личните впечатления на кандидата от спектакъл, предложен от комисията. Събеседване с кандидатите върху общата и театралната им култура.
Цел: Проверка на възможностите на кандидатите за възприемане и осмисляне на театрално представление. Запознаване с мотивацията им за избора на специалността, с естетическите им вкусове и интерес към театъра.

Препоръчителна литература:

Пиеси

1. Иван Вазов “Службогонци”
2. Антон Страшимиров “Вампир”
3. Пейо К. Яворов “В полите на Витоша”
4. П. Ю. Тодоров “Змейова сватба”
5. Рачо Стоянов “Майстори”
6. Ст. Л. Костов “Големанов”
7. Йордан Йовков “Албена”
8. Йордан Радичков “Януари”
9. Иван Радоев “Човекоядката”
10. Никола Русев “От земята до небето”
11. Константин Илиев “Нирвана”
12. Станислав Стратиев “Сако от велур”
13. Стефан Цанев “Последната нощ на Сократ”
14. Маргарит Минков “Камината”

Теоретични текстове

1. К. С. Станиславски. Моят живот в изкуството. Наука и изкуство. София. 1976
2. Бертолт Брехт. Малък органон за театъра. В: Избрани творби в четири тома. Т. ІV. Народна култура. София. 1985
3. Питър Брук . Празното пространство. В: Избрани произведения. Наука и изкуство. София. 1979

Публикувана в У нас

На 9 и 10 март студентите третокурсници на проф. д-р Петя Цветкова в специалност „Театър на движението – Танцов театър“ ще излязат с премиерата на „Нова земя“. Постановката на танцовия спектакъл е на Ана Митева, сценографията и костюмите са на Николай Влахов, а музиката е на Александър Евтимов – Шаманчето.

 

Участват: Алеко Дишев, Велизара Младенова, Катерина Стефанова, Силвия Манолова, Свилена Николова, Теодора Стоянова.

 

Ана Митева е съвременен танцьор, преподавател и хореограф. Тя е бивша възпитаничка на специалността „Театър на движението – Танцов театър“, завършва професионалното си образование в НАТФИЗ през 2007 г. Участва в международни ателиета на хореографи от България, Гърция, Хърватска, Македония, Словения, Франция, Германия, Япония, Англия и САЩ, които допълнително обогатяват знанията и оформят стила й. Занимава се професионално като танцьор и хореограф. През 2009 г. получава втора награда и награда на публиката за „Опит за близост” на „Национален Конкурс за Съвременна Хореография”, а през 2011 г. същият форум ѝ определя първа награда за „Чикито” и награда на публиката за „Лош навик”.

 

Според Ана Митева, „популяризирането на съвременния танц е наша мисия… Трябва да направим така, че да стигаме до по-широк кръг от хора... Аз мисля, че българинът обича да гледа танц, той е музикален и ритмичен, танцът е в кръвта му, но може би пътят, по който развиваме съвременния танц е малко неправилен, защото ние заимстваме отвън - от Европа или САЩ. Не го развиваме спрямо нашето усещане и натюрел, а копираме и впоследствие даваме авторство… Мечта ми е да отворим по-широки врати за това изкуство… Иска ми се да достигна до обикновените хора, не точно със съвременния танц, а въобще с танца като изкуство“.

 

Николай Влахов е мултидисциплинарен артист - фотограф, сценограф и дизайнер. Завършва школата по фотография на НАТФИЗ “Кр. Сарафов” през 2012 г. През 2014 г. учи дизайн в “Институт по изкуствата Индонезия". Сценограф е на театралните постановки “Истинският Ивайло” 2012г., “Театър, любов моя“ 2013 г. и “Змейова сватба” 2014 г. на ТФ “Щрих”. Създава сценографията на танцовите спектакли “Катексис” 2012 г. и “1+1=1” 2015 г. През 2017 г. “Театър, любов моя” печели награда за сценография на Второто издание на Балкански фестивал на камерните театрални форми за непрофесионалисти “Езоп - свободата на роба”.

 

Александър Евтимов – Шаманчето е музикант, терапевт и артист, основател е на лейбъла за независима музика “Биг Банда“. Активен участник в независимата музикална сцена с множество проекти като “Попара”, “Трипъл Ей”, “Дъ Строубери Финс” и др.


“Нова земя”
“Нова земя”
“Нова земя”
“Нова земя”
“Нова земя”
“Нова земя”
“Нова земя”
“Нова земя”

Публикувана в У нас

Веднага след премиерата на „Сън в лятна нощ“ - клас проф. Маргарита Младенова, камерната Сцена 47 на Учебен драматичен театър, ще се изпълни с репетиращите възпитаници на проф. д-р Петя Цветкова в специалност „Театър на движението – Танцов театър“.

 

Танцовият спектакъл на класа - „Нова земя“, в постановка на Ана Митева, ще бъде готов за среща с младата си публика на 9, 10 и 23 март. Задължително е да се отбележи, че учебните сцени на НАТФИЗ са от малкото пространства в София, където професионално се създават и могат да бъдат гледани прекрасни танцови и пантомимни спектакли.

 

Основана през 1990 г. в НАТФИЗ, специалността „Пантомима“ се развива и обогатява българското сценично пространство със средства и специалисти почти 30 години. Съвременният репертоар на Учебен драматичен театър подържа за любителите на танца и пантомимата спектаклите „Нос“ и „Ориент експрес“.

 

На 22 февруари, 14 и 31 март студентите на проф. д-р Александър Илиев ще представят „Нос“ от Н. В. Гогол, в постановка на знаменития руски професор Андрей Толшин. На 24 февруари, 2 и 15 март същия клас ще представи „Ориент експрес“ в постановка на проф. д-р Александър Илиев.

 

Заповядайте и се запознайте със съвременния танцов театър и пантомима! Обещаваме, че ще се върнете за още.

Публикувана в У нас

Софийската опера и балет инициира проект за популяризиране на оперното и балетното изкуство сред образованите млади българи – „Операта от близо“. В подкрепа на проекта застанаха НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, НМА „Панчо Владигеров“, Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Руски културен център.

 

В качеството си на партньор, НАТФИЗ ще бъде домакин на втората среща по проекта.

 

На 20 февруари (вторник) от 12.00 часа, на Сцена 47 на Учебен драматичен театър, лекторите Красимира Филипова – (драматург на Софийска опера и балет) и Валентин Стамов (експерт маркетинг и реклама) ще очакват всички любопитни да се срещнат с изкуството на операта.

 

Красимира Филипова ще разгледа драматургичните конфликти в произведението на Любомир Пипков „Янините девет братя“, а Валентин Стамов, който е и композитор, ще изсвири вариации върху теми от Любомир Пипков.

 

Премиерата на операта „Янините девет братя“ ще се състои на 22 март. Входът за събитията в проекта е свободен! Посещения ще се извършват след предварително записване на имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..

Публикувана в У нас

Дни делят студентите на проф. Маргарита Младенова от премиерата на „Сън в лятна нощ“. Класът подготвя дипломния си спектакъл на голяма сцена. Първата му среща с публиката е на 14, 15 и 28 февруари. Постановката на спектакъла е дело на проф. Маргарита Младенова, режисурата е на Албена Георгиева, сценографията и костюмите са на Ивайло Николов, а музиката на Христо Намлиев.

 

От НАТФИЗ цитират казаното от проф. Маргарита Младенова за спектакъла:

 

„Сън в лятна нощ“ често е четена (може би поради Менделсон и романтичната традиция) като лека и светла любовна комедия. В нашия опит този „сън с отворени очи“ е жесток; нощта – плашещо време-пространство на стъписващи узнавания; на горчиво познание за низкото и възвишеното в самите нас; на откровение. Така се припознаваме в Шекспировия човек, който „гази в калта и гледа към звездите“.

 

Ако гората е тъмното игрище на съня, събуждането е завръщане в града – нашата „горчива Аркадия“, нашия отрезвяващ образ на битието. За да ни светне – в края на играта – след края на илюзиите – че сме „срочни“ същества и битката не е помежду ни, а с изтичащото време ...

 

От НАТФИЗ Ви канят на 14, 15 и 28 февруари, от 19.00 ч. на Голямата сцена в Учебния драматичен театър.

Публикувана в У нас
Четвъртък, 05 Ноември 2015 09:27

Спектакълът "Сидеров"

Позиция
Зад кулисите на спектакъла "Сидеров"
От анализ на Полина Паунова за "Дойче веле"

 

Масовият човек в България смята политиците за недосегаеми. Последният пример беше цирковата постановка на Волен Сидеров и трупата му "Атака" в театралната академия и в магазинче за цигари пред нея. Едно от изстъпленията й специално се случи в изборната нощ - депутатът не можеше да бъде изведен от НАТФИЗ, стигна се до добре режисиран удар в лицето му, полицията изглеждаше безсилна, а на място пристигна дори вътрешният министър.


Вместо да говорят за провала на МВР, на следващия ден управляващите лансираха галещата ухото на избирателя идея за отпадане на депутатския имунитет. Последва мощна вълна на одобрение от страна на медиите, а народни представители започнаха да обясняват в националния ефир как не са нищо повече от всеки друг гражданин и затова не искат да имат защита от наказателно преследване.


Медиите се възпалиха, че в Западна Европа политиците се ползват с имунитет единствено за думите, но не и за постъпките си. Само че нашият проблем е манталитетен. Както никъде на Запад не могат да си представят, че кмет ще уринира във фонтан или че депутат ще щурмува университет, така не могат да си представят и че главният прокурор може да е личен избор на премиера.


Сидеров е продукт на същата система, отгледала и БСП, и ДПС, и ГЕРБ. Нещо повече - те го отглеждаха като "партиен лидер", за да го ползват, когато им е необходим. Последният такъв случай - с неговите гласове минаха на първо четене промените в конституцията за прословутата съдебна реформа. Ако се върнем малко по-назад във времето - той именно крепи една година правителството "Орешарски". А преди това крепи и първия кабинет "Борисов".


Малко е странно, не мислите ли - след като толкова години трите въртящи се във властта партии се възползваха от него, а прокуратурата си затваряше очите за всичките му изстъпления, Сидеров изведнъж се оказа повод за конституционни промени, които имали за цел да бъде "защитена демокрацията". И точно това ни дава основание да си зададем въпроса дали акцията му в изборната нощ не беше всъщност поредната услуга - лансираната от ГЕРБ конституционна поправка "Сидеров" да заглуши промените, пряко свързани със съдебната реформа.


Освен това в държава като България, в която прокуратурата действа избирателно - отказва да разследва Делян Пеевски например, но е безощадна към дребните риби, отпадането на депутатския имунитет едва ли е най-добрата идея. Когато иска, прокуратурата може. А когато не иска, просто твърди, че не открива противоречие между декларирания стар опел и придобиванено на куп медии.


В България властта е тясно свързана с прокуратурата, защото "сама си я избира". И именно това стои зад отказа от реформа на държавното обвинение, без която никаква съдебна реформа не може да има. А ако в тази омерта се появи истинска опозиция, липсата на депутатски имунитет може да върне постсоциалистическата ни политика в ранния комунизъм и като в случая "Никола Петков"* неудобните да бъдат арестувани още на банките в парламента пред доволните погледи на Сидеров и покровителите му.


* Годината е 1947. Народното събрание снема имунитета на Никола Петков, когото арестуват още в парламента. Обесен е три месеца по-късно след режисиран процес. Комунистическата партия вече не се нуждае от опозиция за пред света и затова я премахва.

 

Източник: www.capital.bg

Публикувана в У нас
Страница 1 от 2