В последните години ставаме свидетели на множество инициативи за произвеждане на местен референдум за произнасяне по въпроси, които са изцяло в противоречие с поставените законови изисквания. Твърде често въпросите са формулирани така, че заложеният в тях смисъл всъщност е питане дали да бъде спазван законът или не.

 

Конституцията ни дава право да участваме в местното самоуправление, а Законът за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление описва как точно можем да реализираме това право. В Конституцията пише също, че Република България е правова държава. Тя се управлява според законите на страната и не бива да допускаме чрез местни референдуми да се намират вратички в правовия ред или да се поставят пречки пред упражняването на закона.

 

Актуален пример за противоречиво използване на пряката демокрация е решението за произвеждане на местен референдум в Община Трън. Там сме свидетели на поредица от решения на Общинския съвет, които органите на държавната власт обжалваха като незаконосъобразни. Налице е протест и от страна на Прокуратурата, но преди административният съд да е разгледал въпроса по същество, на местна почва вече „присъдата“ към най-големият инвеститор в района е произнесена в хода на активната популистка и манипулативна предизборна кампания.

 

Основната цел на тази кампания се сведе до очерняне и охулване на инвеститора с използване на всякакви средства, включително и недопустими от закона. По този начин грубо беше погазен още един конституционен принцип, а именно че правото на свобода на мнение не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие.

 

Казусът „Трън“ е симптоматичен за поредица от нарушения и повдига основателни въпроси, които заслужават общественото внимание с категорична позиция от страна на държавата, наред със съдебната власт. Чрез заобикаляне на закона се цели вотът на народа да подмени стратегическите приоритети на България без оглед на обществените последствия, бизнес средата и инвестиционния климат.

 

Не само в граничната община, но и на много други места в страната за общинските съветници референдумът изглежда като панацея за удовлетворяване желанията на местните общности. Често обаче тези желания не отговарят на закона и накърняват чужди права и интереси. Подобно разбиране за местните референдуми е на крачка от произвола и по никакъв начин не отстоява конституционните принципи и не допринася за демократичното решаване на възникнали спорове.

 

Провеждането на референдума в Трън с така поставения въпрос представлява директно послание към бизнеса, че всеки инвестиционен проект може да бъде препятстван без правно основание. Това би било изключително негативна индикация за влошаване на бизнес климата не само в тази община.

 

Наложително е, компетентните органи да изразят становище и ясно да заявят, че най-голямата гаранция за защита на правата и интересите на всеки човек, респективно на местните общности, е строгото прилагане на закона.

Публикувана в Гледища
Сряда, 10 Май 2017 20:42

Столът на Слави Тр.

Слави Трифонов се пристрасти към писмата. Напоследък шоуменът явно е открил епистоларната форма на общуване, като я е избрал за свой модел на поведение.

 

С едни писма той отправя ултиматуми и заплахи, с други размишлява по наболели обществени проблеми, има и такива, от които не се разбира за какво иде реч.

 

Лайтмотив обаче в тях е, ако можем така да се изразим – мажоритарната мечта. Внушил си е Слави, че са се случили неща, изискващи задължително да бъде променена изборната система в мажоритарна посока и това е. Започна да копае и не спира.

 

Конкретен повод за настоящите размишления е последното му, прясно-прясно писмо, сведено на вниманието на обществеността след 6 дни седянка пред парламента.

 

Ако проявим чувство за хумор, можем да отбележим, че дори Господ на седмия ден си е починал, за разлика от Слави, който неуморно сяда и пише писмо.

 

Ето го:

 

„Явно да приемеш волята на суверена, изразена в Референдум, е нещо много сложно. Поне така изглежда според действията на българските депутати. А всъщност е толкова просто. Има референдум. Суверенът се е произнесъл категорично. Депутатите го приемат. И... както казва един популярен български боксьор - "продължаваме напред".

 

Днес началото на приемането на волята на 2 милиона и половина българи бе дадено. Сложно или просто - но беше започнато. И сега ще стане ясно дали това е театър, с цел трупане на народна любов или са реални действия, с цел приемане на мажоритарния избор в два тура, намаляване на държавната субсидия на един лев и задължително гласуване на избори и референдуми. От действията на депутатите през следващите два месеца ясно ще се види кои са там, за да работят в интерес на хората и кои са там, за да работят за своя собствен интерес.

 

Нищо не е приключило и нищо не е свършило“.

 

Контекстът е внесеният от ГЕРБ законопроект в новия 44-ти парламент, който променя Изборния кодекс, както изискват въпросите от референдума – мажоритарни избори в два тура и почти премахване на партийната субсидия, която да стане 1 лев.

 

Авторът на писмото обаче доста прозорливо се усъмнява дали действията на герберите не са театър и затова приключва посланието си със заплашителната форма – „Нищо не е приключило и нищо не е свършило“.

 

В същност, действието на ГЕРБ не е театър, а по-лошо - ход на една вече много опитна политическа сила, владееща добре политико-административните хватки, с които не само излиза чиста от завързана ситуация, както в момента, но успява да постави политическите си партньори и опоненти в деликатно положение. Нещо от рода на Пилатовото умиване на ръцете…

 

Препоръчваме на Слави да си вземе много удобен и здрав стол, защото след известно прекъсване ще му се наложи да поднови седянката пред парламента.
Простата причина е, че внесените промени в избирателната ни система няма да минат. Което ще е справедливо, тъй като над 4 милиона българи не са гласували „за“ подобни промени. Много е елементарно наистина.

 

Всичко опира до аритметика на гласуването, като в най-лошия за Слави и сценаристите му вариант ще са необходими 121 гласа, за да се окажем в мажоритарна ситуация.

 

Ясно е, че само гласовете на депутатите от ГЕРБ са крайно недостатъчни. Патриотите са против и ще гласуват така. Логично е „Воля“ на Марешки също да са против, тъй като за тях мажоритарни избори означава нулев шанс за ново влизане в парламента. Остават БСП и ДПС. Социалистите се тупнаха в гърдите, че уважават волята на народа. (Коя воля обаче – на 2,5 млн., които гласуваха „за“ на референдума или на останалите 4 милиона, които са против или „въздържал се“ ?). Но хората на Нинова пък са против посочения тип мажоритарна система, да не говорим за орязването на субсидиите.

 

Остава ДПС, но с неговите 25 депутати, прибавени към 95-те на ГЕРБ, се получава точно 120 – с един по-малко от необходимата бройка за прокарване на проектозакона. Разбира се винаги може да се врътне една игричка с кворума, така че първоначалната регистрация да направи възможно дадено решение да се приеме от пленарна зала с много по-малко от 121 гласа.

 

Но за този сюжет са нужни доста „ако“-та. А и трябва да се повтори – ГЕРБ внасят законопроекта не с цел приемането му, а като демонстрация на принципност, последователност и т.н, и т.н. Освен това командата на Борисов не обича протести срещу себе си, особено ако управлява. Колкото и кротък да е до момента Слави, властта се чувства дискомфортно.

 

И накрая да припомним. Мажоритарната система, натресена ни като опция от референдумните популисти е опасна и няма да ни донесе нищо добро. България ще се разпарчетоса на 240 едномандатни района, които – като прибавим и ниската изборна активност, стават още по-малобройни и ще се окаже, че всеки уважаващ себе си местен олигарх може да осигури влизането в парламента на посочен му или избран от него кандидат.
И тогава, както обича да се изразява суверенът (същия, за когото пише Слави по-горе) – ще цъфнем и вържем.
Затова – по-добре Слави на стол пред парламента, отколкото мажоритарна избирателна система.

Публикувана в Гледища

Президентът на Турция – Реджеп Тайип Ердоган спечели с нищожна преднина на 16 април 2017 година, конституционен референдум (“razor thin victory” – 51,4 от гласовете бяха „за“, като преднината в брой гласове беше 1379934 гласа) за преобразуване на политическата система в посока на президентска република, като това му даде възможността да консолидира властта си. Европейските страни и Държавният департамент на САЩ реагираха на това събитие, като най-вече укориха управлението на Ердоган заради начина, по който контролира медиите и потиска опозицията в навечерието на вота.

 

Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (OSCE), поканена от Турция да наблюдава гласуването, заяви, че референдумът „не съответствува на стандартите на Съвета на Европа“. Независимо, че от OSCE не цитираха конкретни случаи на измама, от там посочиха, че решението на турската изборна администрация да допусне да се броят неподпечатани бюлетини противоречи на избирателния закон.

 

В няколко случая по време на предизборната кампания в навечерието на референдума, Ердоган реагира на критики от страна на европейски лидери, като ги обвини, че използуват фашистка реторика срещу Турция и ги сравни с нацистите. Независимо, че европейците бяха втрещени от неговите коментари, подстрекателската реторика очевидно сработи и успя да събуди необходимата му подкрепа от чужбина, за ад спечели победа.

 

В Германия, Франция, Нидерландия, Австрия и Белгия, „да“-то за Ердоган спечели с голяма разлика. При по-далечните дестинации, като Обединеното кралство, АЩ, Австралия и Канада, където Ердоган инвестира по-малко политически капитал в кампанията, сред пребиваващите турци преобладаваше отговорът „не“ на разширяването на президентските пълномощия.

 

С много тънка разлика за победата си, несъмнено подкрепена точно от турските гласоподаватели в различни части на Европа, Ердоган вече може драматично да разшири властта си и да удължи политическия си мандат.

 

Доколкото дълбоката поляризация на турските избиратели стана съвсем ясна в хода на референдума, Ердоган ще бъде въвлечен в още по-мощно националистическо течение, за да запази подкрепата сред тази половина от турците, които подкрепиха исканите от него мерки. Тъй като отговорът „не“ доминираше в трите големи турски мегаполиса – Истанбул, Ангара и Измир, Ердоган е наясно, че няма шанс да привлече секуларизираният елит на своя страна. Така че, той ще прибегне до още по-извънредни мерки за укрепване на властта си, докато още може. (How Turkey’s President Eked Out a Victory, Stratfor, Media Center, April 18, 2017, 22:19 GMT, https://www.stratfor.com/image/how-turkeys-president-eked-out-victory ).

Публикувана в Свят
Сряда, 29 Март 2017 03:21

Кой беше Слави Трифонов?

Станислав Трифонов, по известен като Слави Трифонов или „Дългия“, от много време ходи по ръба. Най-вероятно осъзнато, тъй като е опитен телевизионер и продуцент.

 

Обратното би било притеснително и смущаващо.

 

Шефът на „Шоуто на Слави“ няма как да не е предполагал, че в един момент тенджерата ще прелее и някъде ще даде накъсо.

 

Дори може да се твърди, че bTV го изтърпяха много повече от нормалното.

 

В тоя ред на мисли беше напълно задължително да вземат решение за спиране на това шоу, полупревърнато от водещ и сценаристи в публицистично предаване, надхвърлящо значително формАта на политическа и друга сатира.

 

Иницииране на референдум, рекламирането му, внушения, призиви и заплахи – всичко това се лее месеци наред от ефира, докато в същото време шефовете на телевизията демонстрираха завиден стоицизъм и търпение.

 

Дали Слави слиза завинаги от ефира на bTV не се знае, все пак са намесени договори, ангажименти и пари. Но както е видно, шоуменът (дали все още е адекватно това негово определение при положение, че той неприкрито си политиканства?) няма намерение да сваля гарда и да се отказва от фикс-идеята за мажоритарни избори.

 

В такъв случай разводът му с телевизията е сигурен. Това за известно време може и да го направи „мъченик“ и би му помогнало да увлече някакви маси за евентуални протести, на които обаче не трябва да бъде обръщано никакво внимание. Защото не може да има по-лумпенски натиск от този, който в момента Трифонов налага спрямо още несъбралия се парламент. След цялата тази поредица от извънредни избори да искаш нови и то по някаква авантюристична мажоритарна система си е диагноза.

 

На Слави и предаването му никак няма да е комфортно, ако слязат от ефира на bTV, тъй като едва ли друга медия може да му осигури ресурс, близък до този, с който в момента разполага. Чу се, че някаква кабеларка от Бургас го кани. Смях. От големите телевизии не е реалистично да очаква оферта, освен ако не преформатира шоуто си в някакво публицистично предаване и да кандидатства с него.

 

В интерес на истината, едва сега Трифонов ще попадне в нормална и реална обстановка и ще му се наложи да агитира и отстоява идеите си без помощта на праймтайма на национална телевизия.

 

При всички положения Слави сгреши и обърка тактиката. Щом толкова му се иска, трябваше да поеме дълбоко въздух, да остави телевизията, да сформира партия и сега твърде вероятно щеше да е в парламента. Където много по-лесно – и където му е мястото, можеше да се бори за мажоритарната си кауза.

 

Сега е твърде късно, проблемите в държавата се трупат и трябва да се върши работа. Трифонов просто не е включен в дневния ред, това е.

 

А и за какво? Настоящата проекция на мажоритарно избиране – преференциите, показаха за пореден път сериозни дефекти, някои от които комични. А и да припомним – за пореден път, „референдумът на Слави“ успя единствено защото се проведе заедно с президентския вот. Ако не беше така, резултатът му щеше да е тъжен и жалък. Факт.

Остава да разберем с какво bTV ще запълни овакантеното място в програмата си и да проверим каква е зависимостта между ефирен образ и популярност. С други думи – кога ще започнем да задаваме въпроса – „Кой беше Слави?“.

Публикувана в Гледища

Конституционният съд поокастри плевела „задължително гласуване“, появил се в Изборния кодекс от дръзновението на така наречените патриоти в миналия парламент.

 

Безславен край на една глупава идея, тръгнала преди три години от доскорошния президент Плевнелиев.

 

Станахме малко по-нормална държава. Но малко.

 

Конституционните съдии не отмениха напълно унижението за българския гласоподавател, но с акта си все пак подчертаха несъстоятелността на подобни решения.

 

Обявявайки за противоконституционни санкциите, предвидени в кодекса за негласувалите граждани, КС на практика превърна чл. 3 от Изборния кодекс в абсолютно излишен, като присъствието му дори вече е комично.

 

Редно е следващите законотворци напълно да го изхвърлят, тъй като в момента ситуацията е малко абсурдна. От една страна законът ни задължава да гласуваме, без обаче да ни наказва, ако не му се подчиним. Така гласуването зависи единствено от желанието ни, чувството за отговорност и гражданска активност. Както беше преди и както е редно да бъде.

 

Ако искат активност и опашки пред урните, политиците да се напрегнат малко и да убедят избирателя, че има смисъл от гласуването му. Това обаче не е лесно, тъй като е свързано с по-малко приказване, но с повече работа, която да превърне в реалност изречените обещания. Свързано е и с повече морал и личен пример.

 

Недоразуменията, които витаят около избирателната ни система не свършват обаче със задължителното гласуване.

 

Сериозно сме застрашени от вероятността да бъде въведен мажоритарен избор на депутати и то с абсолютно мнозинство в два тура. Благодарение на „референдума на Слави“, провел се заедно с президентския вот, сега някои среди, а и самият шоумен, засилват натиска зададените въпроси в него веднага да бъдат вкарани в Изборния кодекс от бъдещите депутати.

 

Да припомним, освен за мажоритарното гласуване народът бе попитан и за премахването на партийните субсидии, и за… задължителното гласуване. По последния въпрос днес стана ясно какво мисли конституционният съд.

 

Но първите два, особено в комбинация, биха означавали (колкото и изтъркано да звучи), че настоящата и бъдеща олигархия ще се настани много трайно и особено уютно в българския парламент.

 

Основната цел на мажоритарното гласуване – изчезването на малките партии от парламента, което ще позволи по-лесно постигане на управляващо мнозинство, е разбираема, но избраният начин за постигането й е вреден и опасен. Защото причината за роенето на партии не е системата на гласуване, а ширещата се тотална безпринципност сред политиците ни (доказателство – настоящите кандидат-депутатски листи). Тя кара хората в разочарованието си непрекъснато да търсят нови и нови месии, които да ги изведат от блатото.

 

Впрочем спокойно може да се твърди, че бламираното от КС задължително гласуване изигра доста сериозна роля за масовостта на отминалия референдум, присламчил се удобно към изборите за президент.

 

Чул недочул, изплашен от санкциите, гласоподавателят отиде доста многобройно до изборните секции, като рекордната активност се оказа една перфектна патерица за допитването до народа. Което при други обстоятелства можеше и да не мине санитарния праг от 20 процента.

 

Ако в някакъв момент, който би бил щастлив за нас, политическата ни класа вземе, че потърси причините за хаоса у нас най-вече в себе си и се направят необходимите експертни и морални корекции, то тогава подобни промени в начина на гласуване и избиране на управляващи ще се окажат напълно излишни.

 

Звучи елементарно, но явно граничи с невъзможното – крайно време е политиците да спрат с напъните да нагодят системата спрямо себе си, своите амбиции и комплекси. Напълно справедливо е да поискаме ТЕ да „влязат в релсите“ на обществения интерес.

Утопия.

Публикувана в Гледища

Проведеният паралелно с местните избори на 25.10.2015 г. Втори национален референдум по въпроса: за или против електронното гласуване, вече е в историята. Самото му провеждане е успех на гражданите, събирали подписка за него, както и личен успех на Президента Росен Плевнелиев, който има своето право да е въодушевен от резултатите от него. Трезвият анализ на числата би следвало, обаче, да охлади президентския ентусиазъм.


Първо, нека да припомним нормативната основа, при която се състоя вторият референдум. Миналите през юли 2015 г. с много мъки поправки в закона /ЗАКОН ЗА ПРЯКО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ И МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ/, не доведоха до промяна в най-важната му част, а именно член 23, които определя, кога един референдум се счита за успешен. Така остана правилото: „Предложението, предмет на референдума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели.” За съжаление на всички поддръжници на електронното гласуване, победили противниците му с резултат в проценти 70:26 (при 4 % недействителни бюлетини), в референдума са взели участие малко над 2,73 млн. гласоподаватели, докато на последните парламентарни избори са гласували 3,5 млн. човека. При тези числа и при данните от ЦИК, които дават избирателна активност от 39,67%, намира приложение следващият текст от закона: „Когато в гласуването са участвали по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание, но повече от 20 на сто от гражданите с избирателни права, и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума, предложението, предмет на референдума, се внася в Народното събрание …”, за по-нататъшно разглеждане.
Излиза, че при така действащия закон резултатите от Втория референдум са същите като при Първия референдум: за или против ядрената енергетика, проведен на 27.01.2013 г., малко преди да падне кабинетът Борисов 1. Нали си спомняте, какво стана после - въпросът за развитието на ядрената енергетика на България беше внесен повторно в Народното събрание и безславно приключи – явно избирателна активност от 20,22% на референдума не стимулира особено депутатската активност, въпреки резултата от 61:38 „за” ядрената енергетика. Странно защо Президентът Плевнелиев смята, че сегашните 39,67% участие ще накарат народните избраници тутакси да се размърдат.


Логично е да се предвиди, че нищо подобно няма да настъпи в днешното 43-то Народно събрание. Електронното гласуване е може би последната възможност за българските граждани да се измъкнат от желязната хватка на партиите на статуквото, възможност, която би се открила при масовото включване на избори на близо 1 млн. наши сънародници зад граница, които няма как да бъдат напазарувани с кебапчета, ток, вода, екскурзии или направо с левове в брой. Този рубеж е твърде важен за наследниците на партията-майка БКП от БСП, ГЕРБ, ДПС и останалите от кохортата, която продължава да си прибира по 12 лева на глас на година от „постната пица” на народа (за една година от бюджета ще бъдат отделени за партиите над 35,6 млн. лв., а за четири години – близо 143 млн. лв.) и никой от тях няма интерес да го предаде без бой. Много за сигналите, че депутатите ще дадат отпор – Президентът вече ги посочи на днешната си пресконференция.


Затова гражданският натиск трябва да продължи без отслабване, както по отношение на нови промени в закона за референдумите, така и спрямо народните избранници. Може пък респектиращият резултат от 70:26 „за” да ги постресне, а и Росен Плевнелиев е на страната на електронното гласуване. Рано или късно то трябва да се случи.

 

ВАЛЕНТИН МОНЧОВСКИ

Публикувана в У нас

Политиците да кажат ясно къде е мястото на прокуратурата – в или извън съдебната власт. Това трябва да се стане ясно, за да може да има съдебна реформа. Това заяви вицепрезидентът Маргарита Попова пред БНТ.


Тя уточни, че това не може да стане без Велико народно събрание. "Никой не излиза ясно да артикулира, да каже какво иска да стане с прокуратурата – да остане в съдебната, или да се върнем назад с 25 години и да я пратим в изпълнителната власт", подчерта Попова. Да се работи така заобиколно, зад кулисите – да правим едни стъпки, а да говорим друго, това няма да доведе до резултат, смята тя. А ако ти не говориш открито, ако го правиш с нападки срещу прокуратурата – това ще ни върне във време което е недемократично.

Публикувана в У нас

Национална гражданска инициатива срещу разполагането на чуждестранeн военен контигент на територията на България, започва инициативен комитет от юристи, журналисти и граждански активисти по идея на гражданското непартийно Движение "Модерна България".


Подписката е по реда на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и ще бъде внесена в Народното събрание и Министерския съвет, които трябва да се произнесат по нея. В инициативния комитет за подписката участват представители на "Модерна България" - юристите Борислав Цеков, Петър Кичашки, Здравка Кръстева, Росен Георгиев и политологът Иво Инджов, както и журналистът Александър Симов, главният редактор на сайта "Поглед.инфо" Румен Петков, депутатът от VII ВНС Еленко Божков, предприемачът Георги Дренчев, един от водачите на февруарските протести Ангел Гаджев и др.

Публикувана в У нас

Водещ: ГЕРБ се обяви за задължително гласуване и провеждане на референдум заедно с местния вот за възможните промени в изборните правила. Председателят на парламентарната група на партията Цветан Цветанов заяви в декларацията за приоритетите на формацията през новия политически сезон, че партията е решена да отиде докрай при решаването на проблема с купения вот и гледа извънредно сериозно на идеята да се въведе задължително гласуване. За предстоящите наесен местни избори Цветанов коментира, че ще бъдат тест не само за отношението на хората към управлението на страната, но и за готовността им да делегират повече отговорност на местно ниво. Темата ще коментираме с Димитър Димитров – политолог и преподавател по изборно законодателство в СУ „Св. Климент Охридски“. Отново се повдига темата за задължително гласуване, какви са плюсовете и минусите на това? 

Публикувана в У нас

В неделя швейцарците ще гласуват на референдум за ограничаване на имиграцията, който има за цел да защити околната среда, предаде AFP.

Вотът е иницииран от организацията „Екология и население”, която се бори срещу пренаселването. Групата иска да ограничи годишния миграционен ръст до 0,2% от населението или до около 16 хиляди души. Организацията призовава още Швейцария да отдели 10% от фондовете си за развитие за мерки за контрол на раждаемостта в южните страни.

Публикувана в Свят
Страница 1 от 3