Сряда, 17 Февруари 2016 09:26

Как стигнахме дотук

Публикуваме коментарът от "Фейсбук" страницата на Христо Иванов, бивш министър на правосъдието, относно готовността на Европейската комисия да преустанови действащия механизъм за надзор върху вътрешните работи и правосъдието на Румъния, преди да направи същото за България. Заглавието и акцентите са на редактора.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер е обявил готовност запрекратяване на европейския мониторинг за Румъния заради добрите резултати от борбата с корупцията. България, заради липсата на резултати от борбата с корупцията, вероятно ще продължи да бъде наблюдавана. С това ЕК изпреварващо съобщава съдържанието на предстоящите заключения на Европейския съвет, които официално ще обявят предоставянето на перспектива за излизане на Румъния от мониторинга след един или два доклада. Това (би трябвало да) е моментът на истината в София.

Важно е да си отговорим как стигнахме дотук и този отговор се съдържа в докладите на ЕК по мониторинговия механизъм. Фокусът на този мониторинг е един – гарантирано ли е на практика върховенството на правото и какви са резултатите от борбата с корупцията ПО ВИСОКИТЕ ЕТАЖИ НА ВЛАСТТА. Всичко останало - законодателни изменения, реорганизации, графици, съвети, обучения, координация и пр., е просто средство за постигане на тези резултати. От тази гледна точка съдебната реформа е едно просто нещо - привеждане на институциите на съдебната власт в състояние на практика да поемат отговорността да гарантират върховенство на правото и да се борят с корупцията по високите етажи на властта, включително в своите собствени редици.

В Румъния още преди присъединяването към ЕС направиха институция, годна да се бори с корупцията по високите етажи на властта. По същото време България се посвети на поредица от буфосинхронни уйдурми, които да прикрият трайния политически консенсус сред политико-бизнес кръговете, че техните висши представители трябва да останат недосегаеми за закона. Положение, което с охота е гарантирано от прокуратурата, лобитата в съдебната власт и другите регулатори и контролни институции, както и от пропагандната машинария, имитираща медии.

В резултат след близо 10 години наблюдение последният доклад за Румъния отново констатира наличието на впечатляващи конкретни резултати. Докладът за България отново констатира липсата на такива резултати и уйдурмите продължават със страшна сила.

Последната година е истински връх в това отношение - след масовите антикорупционни протести от 2013 г., след събарянето на КТБ, след активизацията на българските съдии, които поискаха изчистване на съдебната власт, след оголване до ослепителна очевидност на срастването между медийна, икономическа, съдебна и политическа власт в лицето на модела "Пеевски" - мнозинствато във Висшия съдебен съвет (ВСС), водено от главния прокурор, и политическата ни класа успяха и през 2016 г. да предотвратят началото на реална борба с корупцията и да спрат много от реформите, нужни за демонтажа на този модел.

Струва си да припомним акценти.

В опит да хванем влака през декември 2014 - януари 2015 г. заедно с колеги от кабинета и парламента предложихме да последваме румънския модел и да създадем специализирана независима (!) институция, обединяваща специално подбрани (!) прокурори и разследващи полицаи, които да водят наказателно преследване срещу корупцията по високите етажи на властта. Такава беше предвидена и в първия вариант на правителствената стратегия за борба с корупцията.

След като главният прокурор Сотир Цацаров се противопостави на подобна мярка, премиерът взе политическо решение вместо нея да има специализирано звено, интегрирано в настоящата нереформирана структура на прокуратурата, МВР и ДАНС. Звеното има ограничен брой служители, които не са минали никакъв специален подбор или обучение и няма никакви причини да се очаква да разполагат с необходимата институционална независимост, лична мотивация или специализирана подготовка да се изправят срещу корупционните схеми, които иначе всеки ден пълнят страниците на (реалните) медии у нас. То е подчинено на заместник-главен прокурор, чието име се крие от обществеността, очевидно защото се осъзнава, че съобщаването му няма да генерира, а напротив - ще отнеме – доверие. За сравнение - шефката на румънската специализирана прокуратура г-жа Лаура Кьовеши е герой не само в Румъния, но все повече и у нас. В края на годината това звено отчете с половин уста 30-ина разследвания срещу цаца от ниския и средния ешелон на местната, съдебната и централната власт, но нито една знакова фигура или такава, която може да бъде заподозряна, че реално носи отговорност за подмяната на легитимното демократично управление с обирджийски схеми, което се наблюдава у нас от години.

Паралелно в течение на 2015 г. в съдебната власт се разви най-сериозният от години скандал, свързан с корупция и търговия с влияние: казусът "Софийски градски съд", прераснал в казуса "Ченалова - Янева", довел до "СМС гейт". Червената нишка на тези отварящи се като матрьошки скандали е опитът на различни лобита в съдебната власт да предотвратят разплитането на подозираната корупционна схема в СГС. Това беше и най-добрият ни шанс за начало реална операция "чисти ръце" в съдебната власт, включваща главния прокурор, ВСС и ВАС. Вместо това обаче цялото развитие на тези казуси беше белязано от отказа на ВСС и прокуратурата да се занимае със същността на излизащите на повърхността твърдения, подозрения и данни.

Не беше предоставен сорс-кодът на предишния софтуер за "случайно" разпределение на делата ("Лоу чойс") за проверка на подозренията за скрити функционалности (въпреки множеството ми призиви за това), не беше проведена проверка на сървърите на СГС и други съдилища с висок корупционен риск (на първо място ВАС) за следи от манипулация на разпределението на конкретни дела (отново - въпреки десетки призиви), записите от разговорите Ченалова - Янева бяха проверени по начин, който в най-добрия случай може да бъде наречен гавра. През цялото време г-н Цацаров лидираше опозицията срещу всички проверки и когато най-накрая обяви, че прокуратурата ще проверява и съдържанието на записите, изначално изключи себе си от кръга на проверяваните лица и не направи дори привидно усилие да се отстрани от възможността да влияе върху хода на проверката като свръховластен ръководител на централизираната прокурорска йерархия. Когато в навечерието на посещението на експерти на ЕК опитах да поставя на обсъждане пред ВСС дали не може да се направи повече за една убедителна проверка – бях обвинен, че правя преврат срещу главния прокурор и премиера. В забележителен синхрон пропагандната машина на Пеевски атакуваше всеки, който посмее да заговори за независима прокурорска институция, да настоява за проверка по скандалите или по друг начин стане неугоден на своя най-ценен и пазен клиент - Сотир Цацаров.

Съвсем логично някои от най-тежките констатации от тазгодишния доклад за липсата на воля за разследване на корупциия са свързани с казусите около СГС и ЕК отново (на две места!) препоръча независима и убедителна проверка по тях. В седмиците след доклада обаче няма никакво усилие да се поеме отговорност за това тотално фиаско от страна на мнозинството във ВСС и главния прокурор. Очевидно е, че те решиха, че това е краят на темата - санким, до следващия доклад остава цяла година. Нещо повече - когато в резултат на тези бурни успехи ЕК препоръча независима проверка на прокуратурата, в София се заеха да превърнат това начинание в поредната размита имитация и губене на време и пари. И, разбира се, аз бях обявен за виновник за доклада (сега ще бъда виновен и за разделянето ни от Румъния).

Пак през тази славна година бяха "загубени" тефтерите на Филип Златанов, с което беше турен край на всякакви очаквания да се понесе отговорност за превръщането на комисията за конфликт на интереси (КПУКИ) от поредната "мярка" за пред Брюксел в инструмент за политически натиск. Разбира се, отговорност не беше понесена нито за безславния край на делото, нито дори за изчезването на тефтера.

Паралелно продължи неотклонното замитане на казуса КТБ и напоителното прехвърляне на сметката към джоба на българските граждани. Вчера в опит да се омекоти ефектът от разделянето ни с Румъния биде разпоредено докладът на английския консултант да бъде предоставен на прокуратурата. Нещо, което е трябвало да стане веднага след изготвянето му и с което се признава, че за близо две години след като участва в сриването на КТБ, прокуратурата не е напреднала в изясняването на цялостната схема на политико-финансовата пирамида и просто чака връщането на Цветан Василев от Белград.

Изброяването може да продължи – скандали, на които институциите отказват да реагират или, ако са принудени да се задействат, правят това с безочлива демонстрация, че всичко ще бъде само моментен кризисен PR и тотално замитане под килима. Отговорност няма нито за извършителите, нито за онези в прокуратура, полиция, съд, контролни органи, които се занимават с замитането. Пропагандно тази схема се обслужва от пеевската машина, която аз отказвам да наричам "медийна".

Пред същите тази година видяхме как политическата класа отказа да реформира конституционния статут на главния прокурор и да въведе каквато и да било форма на ефективна демократична отчетност. Не бива да пропуснем, разбира се, и инициативата от последните дни за определянето на по един зам.-министър за борба с корупцията във всяко министерство - мярка, с която окончателно ще тръшнем Румъния в земята.

В резултат на тези успехи в борбата с контрабандата дори изпращащият св. валентиновско-трифон-зарезановски сърчица Юнкер днес е принуден да обяви възможността за разделяне на Румъния от България. Родината ни е изправена пред поредното унижение да станем вече единствен в ЕС сертифициран парий по отношение на фундамента на държавността - наличието на върховенство на правото.

Изходът е прост и се състои в поемане на отговорност. Политическият ни елит би трябвало да осъзнае, че е време за реална промяна на "правилата на играта". Или да слезе от историческата сцена.

За пореден път призовавам парламента и политическите лидери, включително премиера Борисов, да поемат ясен ангажимент за радикална реформа на прокуратурата, МВР и другите служби, свързани с борбата с корупцията, за премахване на безконтролността на главния прокурор и за създаване на ефективно работеща прокуратура, която да гарантира сигурността на българските граждани и да разруши срастването на публичната власт с организираната престъпност.

Изключителни заслуги за този резултат има на първо място г-н Сотир Цацаров. Три години след началото на мандата му е пределно ясно, че той е лидер на антиреформаторското мнозинство във ВСС, вдъхновител на парламентарната съпротива срещу пълноценните изменения в конституцията, гарант, че в прокуратурата няма да мръдне нищо в посока повишаване на капацитета за борба с корупцията и скъпоценен клиент на пеевската пропагандна машина. Не е ли време е да поеме някаква отговорност, най-малкото като използва нововъведената възможност да бъде изслушван от Народното събрание по конкретни въпроси и от парламентарната трибуна да обясни на всеки български гражданин в името на какво счита, че трябва да продължи да заема поста главен прокурор в оставащите 4 години от своя мандат и нашия живот? За какво точно му служи неговият безконтролен статут, за чието съхраняване се бори толкова много? Отговорност следва да бъде понесена и от другите основни фигури на мнозинството във ВСС – шефовете на етичната и дисциплинарни комисии, новоизбрания представляващ.

Както се казва – да бъдем оптимисти.


Източник: https://www.facebook.com/hristaky/posts/10207871815206132

Публикувана в Гледища

След като се оказа замесен в скандал, румънският главен прокурор подаде оставка, която самият той определи като "жест на отговорност и чест". Историята неизбежно води до сравнения с България. Какво показват те?

 Миналата седмица, в разгара на битката в защита (неясно от кого и от какво) на „турското робство” и „българската национална идентичност” и на фона на страстите около излъчването на нов министър на образованието, сред най-четените и коментирани новини се промъкна и едно кратко известие от чужбина. Разбира се, само в изданията, които сметнаха за нужно да го публикуват.

"Дребно" (по българските стандарти) нарушение

Главният прокурор на Румъния подаде оставка само седмица, след като името му бе публично замесено в скандални разкрития от разследване срещу друг обитател на високите етажи на властта. Румънската национална дирекция за борба срещу корупцията (орган без еквивалент в българската практика, който е част от прокуратурата, но, забележете, ръководителят му е независим от главния прокурор) поиска (и получи) сваляне на имунитета и започване на наказателно преследване срещу доскорошен вицепремиер и днешен сенатор заради злоупотреба със служебно положение - при пътуванията си той неправомерно е използвал моторизиран полицейски ескорт. По закон в Румъния право на такъв ескорт имат само президентът, премиерът и лидерите на двете камари на парламента. За министрите той се полага само в извънредни случаи, но въпросният вицепремиер го е ползвал средно пет пъти дневно в продължение на почти две години за какви ли не цели.

Този човек неправомерно осигурил същата привилегия и за главния прокурор, което двамата скрепили с протокол между ръководените от тях институции. Та именно заради съмнения, че се е възползвал от тази дребна по българските стандарти неправомерна облага, румънският главен прокурор подаде оставка. Въпреки че, както твърди, никога не е искал и не се е възползвал от такъв ескорт. И въпреки впечатляващите резултати от работата му, оценени подобаващо в излезлия дни преди това доклад на Европейската комисия за Румъния. Подаде оставка като „жест на отговорност и чест”, за да няма последици за имиджа на институцията.
Коментарите

Първите коментари под тази новина в българските издания бяха шегаджийски: „какъв балък, подава оставка за такава глупост”, „клети, глупави румънци, клатят си държавата и се дестабилизират сами, а имат толкова силна нужда от стабилност”... Следващите бяха по-сериозни: Румъния явно е вече на „светлинни години пред нас”, това вече е „цивилизационна разлика”, „а нашият главен прокурор, от чиято работа не се забелязват никакви резултати, какво чака”...

Имаше и скептични коментари, които отбелязваха, че нещата там не са толкова цветущи, че румънският главен прокурор е с 3-годишен мандат, който изтичал след само 2-3 месеца, че освен това зависи от изпълнителната власт и министъра на правосъдието (макар да е назначаван с президентски указ) и че е свързан с предишното правителство на Виктор Понта. И напомняха, че самият Понта дълго не подаваше оставка въпреки доказаното си плагиатство и въпреки че бе разследван за корупция.

Невиждано в България

Някои от забележките на скептиците имат основание. Румъния наистина не е „цъфнала и вързала”. Румънските управленци сигурно още не са прегърнали масово цивилизования европейски и световен стандарт, при който подаваш оставка и при най-малкото съмнение, че си нарушил принципите на закона или на морала. И все пак тази оставка се случи, което е и първата разлика между двете съседни страни. В България подобни жестове на „отговорност и чест” няма, въпреки изобилието от поводи. Както „дребни”, като например правителствен самолет да вози футболни отбори на приятелски мач или пък поставянето и снемането на държавна охрана по неясни критерии, така и далеч по-сериозни примери за съвсем основателни съмнения за използване на институциите за частни интереси, превишаване на правомощия и потъпкване разделението на властите. Достатъчно е да припомним само няколко случая като например „Ало, Ваньо”, „Ти си го избра”, „Костинброд”, КТБ, „Яневагейт”...

Колкото до аргумента със статута на румънския главен прокурор, той е валиден с по-голяма сила в обратната посока. Което пък ни отвежда до втората разлика между двете страни.

На румънския главен прокурор не само може да му се иска оставката. Него има кой да го контролира (за разлика от България, където „над главния прокурор е само Бог”). И въобще: в Румъния има кой да разследва управляващите, при това без да зависи от тях. И не просто да ги разследва, а дори да доказва провиненията им и да „ги хваща”. Ето само няколко примера, за които научихме едновременно с новината за оставката на главния прокурор. Същия ден румънски съдия бе осъден на 22 години затвор (плюс конфискация на пари и луксозен автомобил) за това, че е взел подкуп, за да издаде благоприятни съдебни решения по няколко дела за фалит на компании на един от най-богатите бизнесмени в Румъния. Заедно с него бяха осъдени още трима съдии. Подкупилият ги през декември 2013 бизнесмен също е осъден - на 4 години и 4 месеца затвор. Мимоходом да споменем, че след ареста на съдиите адвокатът на бизнесмена се хвърлил под влак.

За колко такива истории в България се сещате? Тук прокуратурата проверява сама себе си. Управляващи се проверяват само след като паднат от власт, но последствия така или иначе няма. Никога нищо не се доказва - независимо, че често пъти нещата се виждат или чуват съвсем ясно. Това е правилото, от което практиката не предлага нито едно изключение.
 Тази разлика е описана ясно в докладите на Европейската комисия. За Румъния (за пореден път) тя посочи: „През последната година станахме свидетели на професионализъм, ангажираност и добри резултати на съдебната система и на специализираната прокуратура за борба срещу корупцията, бяха въведени реформи”. Какво писа и за пореден път не написа за България - вече знаете.

Третата разлика

И още нещо беше казано от Брюксел покрай този доклад: "През последната година Румъния и румънският народ демонстрираха готовността си да се борят срещу корупцията и да защитават независимостта на съдебната система. Масовите демонстрации показаха колко важни са тези въпроси за румънските граждани”. Тези думи визират протестите от есента на миналата година, които под лозунга „Корупцията убива” принудиха Виктор Понта да подаде оставка. И показаха, че младите и образованите румънци поемат нещата в свои ръце.

Това е третата разлика между двете страни. Подобни признаци на пробуждане се забелязват и тук. Но те остават нечути. А и за преобладаващата част от българското общество „тези въпроси” очевидно не са толкова важни. Във всеки случай не толкова важни, колкото например дискусията кога точно ще се изучават Паисий и Балканджи Йово.

Румъния, разбира се, още не е „на светлинни години пред нас”. Но румънците са стъпили на верния път. И вече започват да се губят от погледите ни в далечината.


Източник: http://www.dw.com/bg/%D1%82%D1%80%D0%B8-%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%BD%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8-%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D1%80%D1%83%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D0%B8%D1%8F/a-19032900

Публикувана в Гледища
Понеделник, 01 Февруари 2016 10:31

Поглед отвън

Румънка пред Фрог: ЕК се отказа да търси в България върховенство на закона
Самостоятелно погледнато докладът на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка /МСП/ за България е най-скучният материал, които съм чела от ноември 1989 г., когато се състоя последният конгрес на румънската комунистическа партия. Докладът за България за 2015 г. не казва нищо. По това си прилича с предишните 8 доклади за България. Погледнато формално, той е фактически точен, успокоителен за партийната и чиновническата върхушка, коментира пред Фрог нюз румънката Адина Саве, работила за European Division 2 и оттам и за България.

 

Тя съпоставя докладите на България и Румъния и вижда колосални разлики и почти никакви прилики.


Ето коментара й:


В преамбюла, за 9 -ти пореден път, по един и същ начин ни се припомня, че сме равноправни членове на голямото европейско семейство по собствено желание, че сме приети въпреки недостатъците си и, най-важното, че на 1 януари 2007 сме приели отговорността да подобрим недостатъците и да спазваме задълженията си, произтичащи от подписаните договори.
ЕК споменава „положителният“ факт, че България е изпълнила  формалната част от поетите ангажименти по договорите: с европейски пари, България е създала ВСС, напълнила е някаква сграда със столове, маси, чиновници и....ТОЛКОВА. По същият начин и Административния Съд: сграда, столове, маси, чиновници и ....ТОЛКОВА. Съдебни инспекторати на различни равнища - отново столове, маси, чиновници и......ТОЛКОВА. Гласувани стратегии, намерения, пожелания и .....ТОЛКОВА. Докладът описва в множество страници механизма на гласуване в Народното събрание на разни стратегии и пожелания за неуточнено бъдеще, обяснява се нашироко как дълго време не се е появил кандидат за председател на ВКС и едва след година се намери; как 2 години нямаше кандидат за Главен инспектор при ВСС и на края се намери и куп подобни неща. В края на 35-те страници оставяш с чувството, че си си изгубил времето. Докладът за България е политически коректен и издържан в характерния бюрократичен на нашата администрация стил, с други думи нищо не казва. И по-важното е кой казва това нищо, защото Докладът НЯМА автор. Еднакво възможно е Докладът да е написан от Юнкер лично или от чистачката на сградата на Комисията.

Докладът за Румъния по МСП излезе по същото време. Освен идентичния преамбюл, Докладът за Румъния е коренно различен. И въпреки че отново няма автор, то самият доклад казва, че в Румъния механизмът има нарочен постоянен представител. От изложението личи, че е положено усилие да се изясни настоящата ситуация в страната. Той обсъжда подробно, в отделни глави, основните механизми на демокрацията като принципите на върховенството на закона, правовата държава, принципът на проверки и баланси или принципите, които стоят в основата на целия конструкт на Европейски съюз и са задължителни за всяка страна членка. Докладът за Румъния е сериозен документ и истински инструмент в помощ на съдебната система в Румъния. Какво имам предвид: в доклада за Румъния се говори за нуждата от Етичен код за политиците, като защитна мярка за независимостта на съдебната система. Комисията е притеснена от опитите за натиск на политиците и медиите – които се намират в ръцете на румънските  олигарси, върху румънската съдебна система. Тя хвали съдебната система за твърдата съпротива срещу тези опити за натиск и коментира опита на други, по-развити страни. С други думи, ЕК приема, че румънската съдебна система е жива, самостоятелна, работи и показва УСТОЙЧИВО желание да бъде независима и да превърне Румъния в правова държава. Ролята на гражданското общество е изяснена и призната. Така например заради общественият натиск Механизмът за сътрудничество и проверка има постоянен представител в Букурещ. Крайният резултат е високото обществено доверие в съдебната система и върховенството на закона. Например една нелепо загубена заради чиновническа небрежност детска ръка струва 1.5 милиона евро изплатено обезщетение от държавата, едно групово изнасилване струва по 18 години затвор на всеки извършител, 50 жертви на корупцията (става дума за инцидента, при който 50 души изгоряха в дискотека в Букурещ) струват една цяло правителство и няколко хора с вече влязла в сила присъда. Това означава върховенството на закона.
Погледнато през призмата на Доклада за Румъния, Докладът за България придобива други измерения. Докладът за Румъния показва ясно, че независима, работеща, справедлива съдебна система е възможна и е въпрос на ВОЛЯ и вътрешно убеждение на самата система. За разлика от румънската, справедливата българска съдебна система е мъртва, актуалната е само апендикс на авторитарния режим, обслужваща интересите на политическата върхушка. 800 години след Magna Carta, българската съдебна система е в стабилно състояние на търсене на господар. Ако премиерът не желае, нека да е БНБ, или някои министър или поне някой кмет. Понятия като върховенството на закона, система на проверки и баланси са толкова чужди за българската съдебна система, че дори не са споменати в Доклада, въпреки ясните доказателства, че българската съдебната система нарушава систематично тези принципи и правото на гражданите на справедлив процес и на добра администрация.

Само когато погледнем на Доклада за Румъния като преюдициален, Докладът за България придобива яснота и разликите между прогреса на двете страни вземат съществени размери. За разлика от румънското, българското общество не присъства в Доклада, нито в качество на коректор, нито като краен получател на продукта на съдебната система, защото най-вероятно ЕК не разполага с никакво доказателство, че българското общество иска и има нужда от този продукт. Тоест, че иска промяна.  В повечето случаи, българските граждани се отказват от правото си да получават справедливост или опират до саморазправа. Обратно на общественото очакване, ЕК отказва да влиза в ролята на брюкселски Зевс и да удари с мълнията си ВСС или един или друг политик.

И все пак остават въпросите: Ако е Механизъм за проверка, защо е толкова политически коректен и неангажиращ? Защо трябва да прочетем първо Доклада за Румъния, за да разберем правилно Доклада за България? Защо в България НЯМА постоянен представител на МСП?“

 

Източник: http://www.frognews.bg/news_106109/Rumanka-pred-Frog-EK-se-otkaza-da-tarsi-v-Balgariia-varhovenstvo-na-zakona/

Публикувана в У нас
Вторник, 19 Януари 2016 09:47

Шанс за Молдова?

Сделка между ЕС и Русия може да сложи край на безизходицата в кризата между Молдова и Приднестровието. Накрая ще имаме една проруска Приднестровска република и една проевропейска остатъчна Молдова.

От две години насам не бяха водени разговори за решаване на кризата в Приднестровието във формата 5+2. В него участват: представители на двете конфликтни страни Молдова и отцепилият се регион на Приднестровието, посредниците ОССЕ, Русия и Украйна и наблюдателите ЕС и САЩ.

Фактът, че страните в преговорите са събраха в Берлин, може да бъде окачествен като успех за германското председателство на ОССЕ. Но това си остава и единствената добра новина от проведената среща. Въпреки настоятелните апели на германския външен министър Франк-Валтер Щайнмайер, фронтовете остават втвърдени. "Доверието може да бъде възстановено само когато страните се обединят около решение на практическите въпроси. И това ще доведе до нова положителна динамика в решаването на конфликта. Призоваваме и двете страни решително да преследват тази цел", заяви Щайнмайер. Но както Молдова, така и Приднестровието са твърде далеч от представите на германския външен министър.

Историческата обремененост

Историческата и геополитическа предистория на целия регион на източната граница на ЕС обаче не спомага за възстановяване на доверието между двете страни в конфликта. Република Молдова възникна като част от бившата провинция Бесарабия, отделена от Румъния през 1940 година с пакта Хитлер-Сталин и станала част от Съветския съюз. Към новооснованата съветска република Молдавия принадлежеше и Приднестровието - регион с преобладаващо руско и украинско население.
След като Република Молдова обяви своята независимост (след краха на Съветския съюз), в началото на 90-те години Приднестровието се отцепи след кървави сблъсъци и обяви самостоятелност, която не е призната международно и до днес. По време на войната бившата съветска 14-а армия застана на страната на Приднестровието. И до днес в отцепилия се регион са разположени руски войски, въпреки че още през 1999 година Москва се задължи с договор да се изтегли.

Разединената страна

Положението в целия регион се влоши драматично след войната в Източна Украйна и руската анексия на полуостров Крим. Към това се прибавя и фактът, че Молдова е затънала в дълбока вътрешнополитическа криза, корупция, борба за власт между олигарсите и все повече се отдалечава от понятието за демократична правова държава. Разочаровани от тъй наречените проевропейски правителства, все повече молдовци дават гласа си за проруските социалисти. Междувременно се изпари и еуфорията от подписването на Споразумението за асоцииране с ЕС през 2014 година и безвизовия режим за молдовските граждани.

Според последните проучвания, едва 30 процента от молдовските граждани подкрепят проевропейския курс на правителството, а подкрепяният от Москва лидер на социалистите Игор Додон е с най-големи шансове да спечели президентските избори през есента. Той открито мечтае за федерализиране на Молдова, което означава Приднестровието отново да стане част от републиката, но с разширена автономия. А това би провалило сметките на проевропейските сили в Кишинев и Букурещ за повторно обединение между Молдова и Румъния.

На този фон в Кишинев се говори за един друг сценарий - за сделка между ЕС и Москва, т.е. Приднестровието да остане самостоятелна република и никой да не пречи на една "остатъчна" Република Молдова да продължи по пътя си към Европа. Предстои да видим кой от тези варианти ще определя политическата реалност през следващите години.

Предпазлив оптимизъм

"Приднестровието не бива да бъде пречка за проевропейския път на Република Молдова", заяви депутатът от Бундестага Бернд Фабрициус за ДВ след посещение в Молдова. Той е убеден, че Споразумението за асоцииране с ЕС може да доведе до стабилно партньорство, което оставя открит "молдовския" път, а от друга страна не утежнява връзките на страната с евразийските ѝ съседи. "При този сценарий Приднестровието не представлява никаква спънка", уверен е депутатът.

В Берлин беше подписан протокол, в който двете страни се задължават да изпълнят конкретни задачи за подобряване на техническото сътрудничество помежду си. На първо време става въпрос за малки проекти, които трябва да подобрят живота на хората от двете страни на Днестър.

Публикувана в Свят

Главният прокурор на Румъния Тибериу Ницу подаде оставка във вторник заради неправомерно използване на ескорт от пътна полиция.

Скандалът се разрази покрай разследване на Националната дирекция за борба с корупцията (НДБК). Службата поиска свалянето на имунитета и започването на наказателно преследване срещу бившия вицепремиер Габриел Опря по обвинения в злоупотреба със служебно положение, съобщава информационният сайт Зиаре, цитиран от БТА. Габриел Опря е депутат и лидер на Националния съюз за прогрес на Румъния (НСПР), както и бивш вицепремиер и министър на вътрешните работи в правителството на Виктор Понта. Той е уличен в злоупотреба със служебно положение, защото при своите пътувания е използвал неправомерно моторизиран ескорт от полицията.

Прокурорите от НДБК са намерили доказателства, че Опря е осигурил същата услуга и за главния прокурор Тибериу Ницу, като за целта двамата са подписали протокол. Според румънските медии името на Ницу фигурира в делото в качеството му на бенефициент на "неправомерни облаги". В съобщението, с което обявява оставката си, Ницу посочва, че се оттегля от поста си, въпреки положителния доклад на Европейската комисия за Румъния. Той твърди, че никога не е искал и не се е възползвал от "официален кортеж в смисъла, в който това понятие е дефинирано в закона".

По-рано същия ден Апелативният съд в Букурещ постанови присъда от 22 години затвор за румънския съдия Мирча Молдован. Той е обвинен, че е взел подкуп, за да издаде благоприятни съдебни решения по няколко дела, засягащи един от най-богатите бизнесмени в Румъния, предаде АП. Съдът е разпоредил и конфискация на луксозен автомобил и пари от съдия Молдован. Заедно с него на лишаване от свобода са осъдени още трима съдии.

Бизнесменът, в чиято полза според обвинението е решавал делата си Молдован - Дан Адамеску също е осъден, но на 4 години и 4 месеца затвор. Присъдата на Адамеску е за това, че е инструктирал адвоката си да подкупи съдиите с 20 000 евро през декември 2013 година. Парите били, за да излязат с благоприятно за Адамеску решение по няколко дела за фалит на негови компании. След ареста на съдиите адвокатът на бизнесмена се хвърли под влак.

Публикувана в Свят

По време на посещението си във Вашингтон, министърът на външните работи на Румъния - Титус Корлъцян е обсъдил с американски представители ситуацията в Украйна, която има обща граница с Румъния. Министърът е заявил, че дългосрочното присъствие на американските кораби в Черноморския регион трябва да бъде увеличено, за да се окаже съпротива на дестабилизиращите инициативи на Москва.

Публикувана в Свят


Телевизионният канал СиБиСи съобщи, че  шест канадски изтребителя CF-18 са напуснали  въздушната база Бегътвил в провинция Квебек. Самолетите са изпратени в Румъния, за да се включат в мисията „Въздушна полиция” на НАТО във връзка с кризата в Украйна.

Публикувана в Свят

"Радвам се да бъда днес тук на откриването на вашата кампания и да видя всички вас, толкова много хора, които сте застанали зад идеята за по-добра Европа, както аз и нашият общ кандидат за президент на ЕК Мартин Шулц. Преди една година бях тук, пред хиляди от вас, за да покажа подкрепа си за Виктор, да покажа подкрепата на европейските социалисти за вас и за нужната в Румъния промяна. Чудесно е отново да бъда в Румъния и да видя колко голям е напредъкът оттогава."С тези думи на румънски започна речта си пред присъстващите над 10 000 членове и симпатизанти на социалдемократическата партия на северната ни съседка лидерът на БСП и президент на ПЕС Сергей Станишев по време на откриването на предизборната кампания на социалдемократите в Румъния. Той допълни, че с избирането на Виктор Понта, Румъния е поела по пътя на възстановяването и устойчив икономически растеж, съобщиха от пресцентъра на БСП.

Публикувана в У нас

Полиция в Париж: Вътрешна заповед на полицейския комисариат в 6-и район в Париж нарежда да се изтикват систематично ромите от територията му, разкрива вестник "Паризиен". Изтичането на информация за нея скандализира гражданските сдружения, които дори призоваха за  протест.Министърът на вътрешните работи "уточни" разпореждането. Бернар Казньов съобщава в специално комюнике, че "не е възможно да бъде упражняван никакъв контрол над личността в зависимост от нейната действителна или предполагаема националност".

Публикувана в Свят

Британският премиер Дейвид Камерън обяви, че ще засили правилата за отпускане на социални помощи на имигрантите. Камерън обясни, че предриетите мерки са взети във връзка с новата вълна на имигранти, които се очаква да пристигнат от България и Румъния след като на 1 януари отпаднат и последните ограничения за гражданите на двете държави, съобщи агенция Франс Прес.

Публикувана в Европа
Страница 1 от 3