Днес, 21 август 2016 година бяха представени резултатите от WorldPR Global Leadership Ranking 2016© (Световното класиране на лидерството за 2016). Най-важният акцент сред изводите от изследването беше даден може би от д-р Андрю Робъртс (Dr. Andrew Roberts), гост професор във факултета за военни изследвания в „Кингс Колидж” в Лондон. (War Studies Department, King’s College London). Той заяви:

Публикувана в Свят

Забравете за Brexit. Истинското препятствие пред по-дълбоката европейска интеграция не са създаващите проблеми британци, независимо дали ще изберат да останат в Европейския съюз със "специален статус", или ще напуснат Общността.

Опасността се крие в отдавна създалата се патова ситуация между Франция и Германия по въпроса как да се направи еврозоната по-силна и устойчива, където се сблъскват два коренно различни икономически и политически модела. Сега, когато Дейвид Камерън се договори за формалното запазване на специалния статут на Великобритания в ЕС, ако, разбира се, консервативните му избиратели не го отхвърлят напълно, тежестта за справяне с проблемите пада върху държавите основателки на европейската общност. Подкрепящите идеята за създаването Европейска федерация като белгийския премиер Шарл Мишел предупреждават, че условията, предоставени на британския премиер, могат да подтикнат и други към оспорване на европейските политики, което да доведе до разпада ЕС. "Не трябва да оставяме впечатлението, че Европа работи на принципа на самообслужването", заяви френският президент Франсоа Оланд. "Може да има различия, но не би могла да съществува Европа, в която всяка страна приема единствено това, което желае." Рискът от по-широкомащабни подривни действия стана още по-очевиден след едностранното решение на Австрия през изминалата седмица да наложи мигрантски квоти по границите си и от отказа на четири централноевропейски нации да вземат каквото и да било участие в приемането на милионите имигранти, влезли в Европа през изминалата година. Но провалът на съвместното френско-германско лидерство в еврозоната е това, което притеснява архитектите на европейската интеграция, тъй като тези страни представляват икономическото ядро на навършилият вече 60 години проект за създаване на обединена Европа. Париж и Берлин дълго време спяха в едно и също легло, сънувайки обаче коренно различни сънища. В разгара на дълговата криза в еврозоната в периода 2010-2012 г. те намериха нещо като общ език. Бяха затегнати фискалните правила, създаде се собствен спасителен фонд – финансово обединение под общ надзор, но поради нищожния си общ бюджет механизмът доведе до ликвидацията на фалиралите банки. Но след като Европейската централна банка предотврати разпада на изградената от 19 страни еврозона, заричайки се, че ще направи "всичко възможно" да спаси еврото, реформите, целящи засилване на икономическото управление, бяха преустановени.

Раздразнени и измамени

През 2012 г. проект, озаглавен "Към един истински икономически и паричен съюз" (Towards a Genuine Economic and Monetary Union) и подписан от четирима председатели на Европейската комисия, Съветът на Европа, Европейската централна банка, както и от всички министри от еврозоната, доведе до първите стъпки за създаването на банков съюз, но в последствие достигна до задънена улица.

Французите отказаха да изпълнят препоръките на Брюксел за реформа на консервативния си трудов пазар и щедрата си социална система, защото се опасяваха от евентуално обществено недоволство и рухване на правителството.

Германия и съюзниците й отказаха да предоставят финансови стимули на държавите, които не приеха подобни реформи. Берлин отхвърли идеите за създаване на общ бюджет на еврозоната, съвместна застраховка на банковите депозити или каквато и да било обща политика по отношение на дълговете.

Вторият доклад, излязъл през изминалата година и очертаващ рамките на по-скромен тристепенен план за реформа на еврозоната, подкрепен и от председателя на Европейския парламент, отново не доведе до никакви действия. И двете най-големи европейски сили са раздразнени и се чувстват взаимно измамени. Германците смятат, че фискалната дисциплина все още не се прилага в пълна степен, особено по отношение на Франция. Французите от своя страна обвиняват Берлин, че не успява да покаже солидарност с по-слабите южноевропейски икономики. Двете страни също така трябва да се справят с наболели вътрешни проблеми – огромната вълна от бежанци в Германия, проблем, по който Берлин се чувства изоставен от повечето си европейски партньори, и изключително острата несигурност във Франция във връзка с ислямистките атентати. Моментът на истината е отложен поне до националните избори във Франция и Германия през 2017 г. Плахата политика на Оланд по отношение на Европа се дължи на страх от разцепление на лявото пространство и загубата на още един референдум по европейските въпроси, след фиаското през 2005 г. по въпроса за Европейска конституция, казват запознати с вътрешната обстановка в страната.

Независимо дали, въпреки очакванията, Оланд бъде преизбран, или бъде наследен от представител на дясното пространство, предстои да видим дали предстоящите действия на Франция ще бъдат по-уверени. От своя страна предизвикателството да бъдат интегрирани милиони бежанци, проект от мащаба на съединението с посткомунистическа Източна Германия през 90-те, може да отклони политическото внимание от личността на канцлера Ангела Меркел или наследника й.

Дисбаланс

Засилващият се дисбаланс между икономически успешната Германия и стагнираната, неприлагаща реформи Франция задълбочава вече създадените различия. Германия мечтае за Европа, базирана на правилата и в която правителствата поставят финансовите си политики под централен надзор, който има право да ги санкционира и отстранява, а договорите за икономически реформи да бъдат съгласувани с европейските съдилища. В подобен съюз Берлин би могъл да приеме в някаква форма идеята за създаване на единен бюджет в рамките на еврозоната и съвместна застраховка на банковите депозити, но никога не би склонил към обща политика по отношение на дълговете. Подобен "обменен съюз", разпределящ богатството на богатия индустриален Север към безгрижния Юг е най-големият кошмар на Германия. Тя вижда това като възможност за "морален риск", като постоянна награда въпреки лошото поведение.

Много във Франция все още мечтаят за по-малка в ядрото си еврозона с уеднаквени данъци, общо минимално възнаграждение и солиден общ бюджет, подкрепен от възможността за отпускането на съвместни публични заеми.

Но, с много малки изключения, френската общественост остава изключително враждебно настроена към идеята за външен контрол над обществените й финанси и икономически политики. Тези проблеми няма да бъдат магически разрешени, независимо дали Великобритания реши да остане или да напусне ЕС, въпреки че шокът от подобен вот в подкрепа на отделянето би създал политически натиск да се търсят дръзки решения за проблемите в еврозоната.

За да се подсигури, Великобритания пое формалното задължение да не възпрепятства бъдеща интеграция на еврозоната в замяна на отстъпки по въпроса за работниците мигранти, освобождаването й от задължения по общоевропейката политическа интеграция и отмяната на надзора на финансовия й сектор.

Но страните от еврозоната първо трябва да постигнат съгласие как да засилят монетарния си съюз. Неуспешните усилия на групата от 11 държави от еврозоната без Великобритания да наложат данък на финансовите преводи, тема, довела до неубедителни спорове сред финансовите министри от 2012 г. насам, са показателни колко трудно е да стане това.


Източник: http://www.dnevnik.bg/analizi/2016/02/23/2709729_opasnostta_za_evropa_e_ne_eventualen_brexit_a/

Публикувана в Европа

- Ваше Превъзходителство, Вие променихте средата в България, в която се прави бизнес. Направихте го публично със скандала “Белведере”. По Ваше мнение кой е най-стряскащият проблем за потенциалните чуждестранни инвеститори?

- Десет търговски камари подписаха и публикуваха писмо относно проблема, който потенциалните инвеститори имат в България. Фокусът е върху съдебната реформа и съдебната система. Изглежда, че правовата държава не е достатъчно силна в България и че правата на инвеститорите не са достатъчно защитени. Няма гаранция за инвеститора, че може да прави капиталовложения с увереност, че няма да възникнат никакви непредвидими проблеми. Причината да се намеся публично през декември 2014 г. бе, че активите на една френска компания бяха ограбени (“Белведере” бел.ред.). Този проблем още съществува и именно затова търговските камари написаха въпросното писмо. Важно е да се разбере, че подобно писмо се пише за пръв път и че камарите подеха заедно движение поради сериозността на проблема.

- Румяна Ченалова бе основната причина да заговорите пред медиите по случая “Белведере”, като декларирахте, че има някои “гнили ябълки”. Сега тя се явява като основен борец срещу корупцията в съдебната система. От случая “Белведере” произтече ли нещо положително?

- От този скандал произтече нещо положително и то е, че “Белведере” спечели делото и запази активите си в България. Те могат да продължат да оперират в България и да инвестират в България. Това е първият положителен резултат от скандала. Второ, Висшият съдебен съвет постанови, че госпожа Ченалова е направила грешки, тя бе отстранена от съдебната система и не е магистрат от ноември 2015 г.

Сега е трудно да се каже какво от изявленията, които госпожа Ченалова направи пред медиите, е важно или представлява интерес. Засега тя прави декларации, но няма разследване относно това, което се опитва да внуши. Така че е невъзможно да се разбере какво се опитва да каже и кои хора е поставила на мушка, когато казва, че в системата има корупция. Може да е интересно, а може и да не е. От съдебната система зависи дали ще реши да разследва това, за което тя намеква.

- Ще има ли полза, ако експерти от Брюксел дойдат да проверяват българската съдебна система, както бе предложено?

- Българското правителство и Европейската комисия трябва да решат какви експерти са необходими. Какви да бъдат задачите им? И кои членки на Европейския съюз ще могат да изпратят експерти в България? Това би бил положителен ход, тъй като биха могли да се направят промени в Механизма за сътрудничество и проверка от последните 8 години.

- Вие сте един от най-активните посланици на страни членки на Европейския съюз, но си навлякохте и критики заради тази си активност. Как отговаряте на Вашите критици?

- Когато говорит, както го правя аз, пред различни представители на медиите, съвсем нормално е някои хора невинаги да са съгласни с мен. Това е съвсем нормално в едно свободно и демократично общество. Не за пръв път чуждестранен посланик се намесва в някой конкретен случай. Принципно не смятам, че моята позиция е намеса във вътрешни политически проблеми. Механизмът за сътрудничество и проверка съществува, защото България, Европейският съюз и другите страни членки решиха, че когато България бъде приета в ЕС, ще има условие и това условие е България да приеме въпросния механизъм. Всички страни членки са задължени да коментират годишния доклад на комисията. През март Европейският съвет ще получи коментари от посланиците на страните членки по специфичните проблеми.

Целта не е да се критикува или да се обвинява специфична партия, хора или личност. Целта е в края на краищата механизмът да си свърши работата и да бъде премахнат.

- Когато бяхте пресаташе в България в началото на демократичните промени, медиите бяха много различни, с много повече издания и доста жълта журналистика. Как са се променили българските медии днес?

- Когато дойдох в България в началото на 90-те години, бе впечатляващо да виждаш как почти всеки ден се появяват нови издания. Бих казал обаче, че журналистиката не бе много професионална. Тогава стартираха нови радиостанции. Малко по-късно бе създаден и втори канал на националната телевизия. Това бе ново начало за българските медии.

25 години по-късно е нормално много от тези издания да са изчезнали. Не само защото бяха толкова много, но и поради глобалната криза в печатните медии, причинена от конкуренцията на електронните медии. Сега има 2 национални частни телевизионни канала и много други медии, така че медийният пейзаж в България е наситен. За последните десетина години забелязахме силна концентрация на медии в ръцете на една медийна група, която е собственост на депутат. Този медиен магнат притежава също така много компании.

Пресата има ролята да бъде критична към всяка власт, независимо дали е политическа или икономическа. За нещастие тази преса е зависима от  икономическата мощ на един човек, който не само е много богат бизнесмен, но също така депутат в парламента. Това вероятно днес е най-големият проблем пред българската преса.

- Смятате ли, че трябва да се напише закон, който да предотврати този конфликт на интереси?

- Не съм сигурен, че има нужда от нов закон. По-скоро може би има нужда от приложение на закона. Обществеността заслужава да получава различни мнения. Факт е, че има много вестници, но ако те всички принадлежат на една и съща медийна група и нейният собственик определя политическата линия на журналистите, тогава българската преса има огромен проблем.

 

Източник: http://iconomist.bg/bg/article/51572.bylgarskite_medii_imat_ogromen_problem

Публикувана в У нас

Без дори да се усети Мадам Д. на българската журналистика даде отговор по Фройд на щекотливия въпрос: Що за хора са тия, които разстрелват мирни хора в центъра на Париж и накрая се самовзривяват?
В сутрешния блок на Нова ТВ се състоя следният диалог между Мадам Д. и български мюсюлманин от цигански произход в джамията в Пазарджик:

  • (Мадам Д.) Тия хора след зверствата в Париж написаха в социалните мрежи: наши 8 братя се опасаха с бомби и показаха на този глупак Оланд, че не може да прави това, което иска в Сирия…
  • Ма, те са французи, те са французи!
  • (Мадам Д.) Французи ли са вече? Французи ли са? Това, че са второ поколение емигранти във Франция, прави ли ги французи?
  • А? Ми, щом имат документи на френски граждани, какви са?!

Има основания да се чуди пазарджишкият мюсюлманин на тази реакция на питащата го журналистка. Лошото е, че подобна е подсъзнателната реакция и на по-голямата част от самите французи. За тях дори родените във Франция второ поколение емигрантски деца не са французи, те са нещо друго, от друга категория хора са. Сега схващате ли, защо се взривяват?

 

Валентин Мончовски

Публикувана в У нас

С минута мълчание от 18 часа в петък пред посолството на Франция в София ще бъде почетена паметта на загиналите при атентата срещу "Шарли ебдо".

Френският посланик Ксавие Лапер дьо Кабан призова хората, съпричастни към скръбта на френския народ, да дойдат на мълчаливото бдение.

"Нека всички, българи и французи, граждани от всички страни на света, намиращи се в София, да склоним глава и запазим няколко минути мълчание пред посолството на Франция в петък, 9 януари, от 18 часа", пише посланик дьо Кабан.

Френският дипломат отбелязва, че мнозина спонтанно вече са изразили съпричастие. "Много българи засвидетелстваха спонтанно своя потрес от терористичните актове, извършени в Париж срещу редакцията на един свободен вестник, като изпратиха съболезнователни съобщения, обадиха се по телефона, дойдоха в посолството, за да положат цветя и свещи още в сряда, на 7 януари", пише дьо Кабан.

В четвъртък вечерта журналисти се събраха пред Френския институт на площад "Славейков" в столицата и оставиха запалени свещи и цветя в знак на солидарност с жертвите на нападението над френския сатиричен седмичник.

Публикувана в У нас

Атлантическият клуб и посолството на Френската република разпространиха покана за лекция на френския посланник – Н. Пр. Ксавие Лапер дьо Кабан. Темата на лекцията е повече от интригуваща – „Европейското бъдеще на Балканите“.

Публикувана в У нас

Френската крайна десница Национален фронт отново се събра на традиционната си манифестация на 1 май в Париж от Кралския дворец до площада на операта. Марин льо Пен чества този 1 май от позиция на силата. Докато правителството е твърде непопулярно, тя се надява нейната партия да успее да вземе първо място на европейските избори.

Публикувана в Свят
Неделя, 20 Април 2014 17:32

Бретан иска автономия

В град Нант, който се намира във френския регион Бретан се проведе масова демонстрация в подкрепа на автономията на региона. Демонстрантите носеха плакати и скандираха искането си историческите граници на областта да бъдат възстановени и да й бъде предоставена по-голяма политическа независимост.

Публикувана в Свят

Управляващата във Франция Социалистическа партия претърпя тежка загуба на местните избори в страната с 46% срещу 40% за сoциалистите печелят десните. Десните печелят и 146 от по-големите градове, а само 77 са за социалистите. Крайнодесният Националне фронт получи контрол над поне два средно големи града.

 

Френските медии отбелязват необичайно ниска избирателна активност, която поставя рекорд в 5-ата република - едва 38%.


След затварянето на избирателните секции Националният фронт съобщи, че е на път да получи 1200 места в общинските съвети в цялата страна, което бе описано като най-голямата изборна победа в историята на партия. Данните от екзитполовете показват, че кандидатите, подкрепени от партията на Марин льо Пен, са получили кметските постове в южните градове Безие и Фрежус, но са претърпели загуби в останалите ключови цели. 


„Ние се изкачихме на нови нива. Сега има трета голяма политически сила в страната ни”, коментира Льо Пен. 


Историческият град Авиньо̀н остана под контрола на левите, а партията на Льо Пен не успя да спечели и североизточния град Форбак, който беше една от основните им цели. 


Там, където обаче кандидатите на балотажа бяха трима, този път партията на Льо Пен помогна, а не попречи на социалистите както при първия тур, когато им отне гласове, констатира сайтът на сп. "Нувел обсерватьор". 

 

Ан Идалго, кандидат на  Социалистическата партия, е голямата им утеха. Тя ще бъде първата жена кмет на Париж, след като спечели местните избори във френската столица. Идалго, на 54 г., досегашен заместник на настоящия кмет Бертран Деланое, спечели 54.5% на втория тур в Париж, печелейки с удобна преднина пред своя опонент, бившия член на правителството Натали Косцюшко-Моризет (45.5%).


От Съюза за народно движение също обявиха успех, обявявайки се за главен победител на първия изпитателен вот за правителството на Франсоа Оланд от избирането му през 2012 г. 


„Ние получихме много строго предупреждение”, призна Сеголен Роаял, която може да се върне в правителството след очакваните след изборите промени. 

Публикувана в Свят

Роми, нощуващи край метро станцията на площад „Република” в Париж бяха залети с киселина от гневен парижанин.

Публикувана в Свят
Страница 1 от 8