Руската дискретност беше торпилирана от кюрдско официално изявление

Въоръжените милиции на сирийските кюрди – YPG са съобщили, че Русия изгражда военна база в северозападна Сирия. Това е резултат на двустранно споразумение между кюрдите и руснаците, като договорката включва обучението на кюрдските бойци. Огласеното от кюрдите съобщение беше незабавно коментирано, като „стъпка, която ще вбеси Турция, която се опитва да блокира напредването на кюрдите в близост до нейните граници“. (Perry Tom, U.S.-allied Kurd militia says struck Syria base deal with Russia, REUTERS, World News, Monday, March 20, 2017, 3:13 pm EDT,  http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-russia-idUSKBN16R1H4  ).

 

Съобщението веднага беше оценено като много важно от специализираните медии от типа на “Stratfor”, които веднага обърнаха внимание на новината, цитирайки коректно “Reuters”. Ударението се поставяше на значението на кюрдските Отряди за народна защита (YPG), като важна регионална въоръжена сила, както и на твърдението, че руски войски вече са пристигнали в кантона Африн (Afrin) в северозападна Сирия. От “Stratfor” не пропускат да напомнят, че YPG са формация, която е подкрепяна от Съединените щати и представляват ключов фактор в Сирийските демократични сили, които пък са от особено значение в борбата срещу Ислямска държава. (Syria: Russia to Train Kurdish Forces Under New Agreement, YGP Spokesman Says, Stratfor, Situation Reports, March 20, 2017, 14:53 GMT, https://www.stratfor.com/situation-report/syria-russia-train-kurdish-forces-under-new-agreement-ygp-spokesman-says  ).

 

Африн е един от трите кантона, на ред с Кобани (Kobane) и Cizre, които сирийските кюрди се опитаха да свържат в едно цяло, контролирано от тях, но намеренията им бяха провалени от проведената през миналото лято операция „Ефратски щит“ на турската армия. По време на операция „Ефратски щит“, турците и най-вече техните съюзници от Сирийската свободна армия, взеха под контрола си градовете Джарабулус (Jarabulus) и Ал Баб (al-Bab).

 

Русия отрича, кюрдите са горди с постигнатото

 

В създалата се възбудена обстановка, руският министър на отбраната тутакси заяви, че Руската федерация няма никакви планове и намерения да отваря нови военни бази в Сирия. Той обясни, че клон на руския „помирителен център“, който посредничи в договарянето на местни споразумения между воюващите страни в Сирия е бил разположен в провинция Алепо, близо до Африн.

 

„Няма планове за разполагане на нови военни бази на територията на Сирийската арабска република“, се казва в официално изявление от 20-ти март 2017 година.

 

„Според руско – турското споразумение от 30 декември 2016 година, звената на Руския център за помиряване на противостоящите страни на територията на Сирия, осъществява 24 часово наблюдение на прекратяването на огъня. С оглед на предотвратяването на нарушения на режима на прекратяване на огъня, едно поделение на Руския център за помиряване на противостоящите страни е бил разположен в контактната зона между отряди на кюрдските милиции и формации на Свободната сирийска армия, контролирани (формациите на ССА, бел. авт.) от турската страна“, заявява министърът, визирайки района на Африн в провинция Алепо. (Erkuş Sevil, Turkey not convinced with Russian denial for military base in Afrin, March 22, 2017, http://www.hurriyetdailynews.com/turkey-not-convinced-with-russian-denial-for-military-base-in-afrin.aspx?PageID=238&NID=111078&NewsCatID=510  ).

 

Това обаче се намира в значително противоречие със заявеното от говорителя на YPG – Редур Шелил (Redur Xelil) пред “Reuters”. Според кюрдския официален говорител, споразумението е било сключено в неделя на 19 март 2017 година и че руските войски вече пристигат с камиони и бронетранспортьори и се разгръщат на позиции около Африн. В писмено съобщение до медиите, Redur Xelil заявява, че въпросното споразумение е „първото от такъв вид“. (Perry Tom, U.S.-allied Kurd militia says struck Syria base deal with Russia, REUTERS, World News, Monday, March 20, 2017, 3:13 pm EDT,  http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-russia-idUSKBN16R1H4  ).

 

Турските медии, по-специално меродавният вестник „Хюриет“, от своя страна цитират дословно изявлението на Redur Xelil, в което се казва: „Споразумението беше на основата на рамката на сътрудничество за борба с тероризма и на обучението на нашите бойци от страна на руската армия. Ние имаме преки връзки с Русия“. (Erkuş Sevil, Turkey not convinced with Russian denial for military base in Afrin, March 22, 2017, http://www.hurriyetdailynews.com/turkey-not-convinced-with-russian-denial-for-military-base-in-afrin.aspx?PageID=238&NID=111078&NewsCatID=510  ).

 

Почти по същия начин звучи изявлението на говорителя на YPG, цитиран от “Reuters”:

 

„Руското присъствие … идва поради споразумение между YPG и руските въоръжени сили, действуващи в Сирия в рамките на сътрудничеството срещу тероризма и за да се помогне на обучението на нашите сили (силите на YPG, бел. авт.) на модерно военно изкуство и за създаване на точка на пряк контакт с руските сили“. (Perry Tom, U.S.-allied Kurd militia says struck Syria base deal with Russia, REUTERS, World News, Monday, March 20, 2017, 3:13 pm EDT,  http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-russia-idUSKBN16R1H4  ).

 

Според говорителя на кюрдите от YPG, Redur Xelil, цитиран от “Reuters”, местността, където са разположени новопристигналите руски войски, известна като Кафр Джина (Kafr Jina), наскоро е била подложена на артилерийски обстрел от страна на турската армия, от позиции, намиращи се оттатък минаващата наблизо граница. Кюрдският говорител е отказал да даде сведения, колко руски войници са пристигнали в Кафр Джина.

 

„Споразумението влезе в сила днес“ е заявил Redur Xelil на 20 март 2017 година. Той на няколко пъти е изтъкнал ефективността на YPG в „борбата с тероризма“. „Това е, което тласна много сили да сътрудничат и да правят съюзи с YPG“, заявил е официалният говорител на кюрдските милиции. (Perry Tom, U.S.-allied Kurd militia says struck Syria base deal with Russia, REUTERS, World News, Monday, March 20, 2017, 3:13 pm EDT,  http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-russia-idUSKBN16R1H4  ).

 

Крият ли се кюрдите зад руски щит ?

 

Кореспондентът на “Reuters” в Бейрут – Том Пери, коментира, че това споразумение „по-нататък ще покаже как сирийските кюрди са успели да привлекат едновременно Вашингтон и Москва на тяхна страна, след като кюрдите са се представили като организирана сила, способна да се противопостави на джихадистките групи и да отнеме територии от Ислямска държава“. Последният коментар е доста спорен – едва ли сядането на два стола е най-успешната тактика в толкова сложна ситуация като войната в Сирия, но вън от всякакво съмнение е, че различни замесени в сирийския конфликт сили са готови да ухажват кюрдите с оглед на техния боен потенциал.

 

Според Том Пери, разполагането на руски войски би могло да помогне за „възпирането“ на атаки през границата от страна на Турция срещу доминираният от кюрдите район на Африн. Анкара е враждебна към отрядите на YPG, смятайки ги (не без основание, бел. авт.) за маша на Кюрдската работническа партия (PKK), която се опитва да предизвика безредици в Турция.

 

От “Reuters” напомнят, че по-рано този месец, на около 100 километра източно от Африн, подразделение на американската армия предотврати турска атака срещу бойци, съюзници на YPG, които контролираха по това време град Манбидж (Manbij). Американците се намесиха, след като турската армия и бойци от Свободната сирийска армия се опитаха да превземат града.

 

От вестник „Хюриет“ пък припомнят факта, че в началото на месец март 2017 година, Сирийските демократични сили, (които по това време се определят от наблюдателите като „хлабава коалиция, състояща се предимно от кюрдските отряди на YPG и от различни етнически милиции на араби – сунити, тюркмени, язиди и асирийци - християни“, достигат до споразумение с Русия за предаването на някои села, намиращи се западно от Манбидж (Manbij) на сирийските правителствени лоялистки сили, с оглед на възпирането на намерението на Турция да атакува града. (Erkuş Sevil, Turkey not convinced with Russian denial for military base in Afrin, March 22, 2017, http://www.hurriyetdailynews.com/turkey-not-convinced-with-russian-denial-for-military-base-in-afrin.aspx?PageID=238&NID=111078&NewsCatID=510 ).

 

В Анкара са меко казано нервни

 

Новините от Африн веднага предизвикаха реакцията на турския вицепремиер Нуман Куртулмуш (Numan Kurtulmuş), който попитан от журналисти за възникналата ситуация, заяви по доста емоционален начин, че Анкара никога няма да позволи в северна Сирия да се създаде това, което той нарича „терористичен регион, терористична страна“, имайки пред вид присъствието на YPG.

 

„Ние сме довеждали това до знанието на всички заинтересувани страни при почти всички наши срещи. Руснаците знаят това и американците знаят това и всички други държави знаят това“, заявява Куртулмуш на пресконференция в Анкара. (Perry Tom, U.S.-allied Kurd militia says struck Syria base deal with Russia, REUTERS, World News, Monday, March 20, 2017, 3:13 pm EDT,  http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-russia-idUSKBN16R1H4 ).

 

Междувременно, източник, цитиран като „турско официално лице“, завява пред вестник „Хюриет“, че руското министерство на отбраната е отхвърлило съобщенията за изграждане на военна база в Африн, но Анкара не е убедена в това от руските обяснения, независимо от това, че турската страна се е въздържала от публичен отговор на създавания съюз между Москава и сирийските кюрди.

 

Същият източник е съобщил, че Русия не е информирала Турция за разполагане на въоръжени сили в райиона на Африн. Турското разузнаване е установило, че руски конвой от четири бронетранспортьора е пристигнал в Африн през района на Менах (Menagh), намиращ се южно от Азез (Azez).

 

Друго турско официално лице, също останало анонимно е обяснило пред „Хюриет“, че съществуващите центрове за наблюдение на спазването на примирието, разположени във военно-въздушната база в Хмеимим (Hmeimim) в Сирия от страна на Русия и в Анкара от турска страна, като част от споразумението за спиране на огъня от 30 декември 2016 година, са способни да наблюдават ситуацията на терена. Източникът на „Хюриет“ изрично е подчертал, че в момента няма никакви сблъсъци в района на Африн, които да изискват изпращането на наблюдателна мисия. Същият източник е обяснил, че Турция все още не е изградила център за наблюдение на спазването на споразумението за прекратяване на огъня на сирийска територия поради затруднения с осигуряването на сигурността на мисията. (Erkuş Sevil, Turkey not convinced with Russian denial for military base in Afrin, March 22, 2017, http://www.hurriyetdailynews.com/turkey-not-convinced-with-russian-denial-for-military-base-in-afrin.aspx?PageID=238&NID=111078&NewsCatID=510 ).

 

Както вече стана дума, от турска страна предполагат, че целта на разгръщането на руските сили в района на Африн цели да се възпрепятства възможността за каквито и да са сблъсъци между групите на сирийската опозиция (най-вече от Сирийската свободна армия) и YPG, заедно с политическото й крило – партията „Демократичен съюз“ (PYD). Според информиран турски източник, Турция е изразила своят дискомфорт от военното сътрудничество между Русия и кюрдите от YPG още преди да започне руската операция в района на Африн.

 

От своя страна, Русия задълбочава отношенията си с YPG, независимо от факта, че Турция е против каквото и да е сътрудничество със сирийските кюрди, тъй като Анкара разглежда „Отрядите за народна защита“ като „издънка от дървото“ на Кюрдската работническа партия (PKK), която е смятана за терористична организация и е обявена извън закона в Турция.

 

Интересен факт е, че въпреки че руското протеже – Башар Асад и кюрдите имат зад гърба си дългогодишна история на взаимна враждебност, през време на вече шест годишната гражданско – религиозно – прокси война в сирия, YPG и лоялистите от Дамаск успяха почти изцяло да избегнат въоръжени сблъсъци помежду си.

 

Що се отнася до политическото крило на YPG – партията „Демократичен съюз“ (PYD), Турция се противопоставя и на всякаква форма на участие на въпросната партия в мирните преговори около сирийската криза, но Москва се застъпва за необходимостта сирийските кюрди да са представени на разговорите в Женева и в Астана. На предишната среща в Астана, Русия предложи проект за конституция на Сирия, в който се предвижда културна автономия за сирийските кюрди. От своя страна, YPG и PYD се опитват да задълбочат тяхната задаваща се на хоризонта автономия, чрез въвеждане на федерално управление в северната част на Сирия.

 

Евентуалният контрол на кюрдите от YPG над отделни анклави в североизточна Сирия и над региона на Африн в северозападна Сирия, предизвиква голяма загриженост в Турция. Подпомагани активно от своите съюзници от Сирийската свободна армия, турците започнаха офанзива в северна Сирия за да пресекат възможността YPG да създаде непрекъсната ивица от кюрдска територия по протежение на по-голямата част от границата между Турция и Сирия.

 

Турските притеснения са напълно разбираеми, като се има пред вид, че на 20 март тази година, от YPG са направили изявление, че до края на годината смятат броя на бойците във въоръжените им милиции да надхвърли 100 000 души (!), като целта е тази въоръжена сила да стане по-организирана и да започне да наподобява традиционните армии.

 

Турция оказва натиск и върху Вашингтон, за да бъде анулиран съюзън между американците и сирийските кюрди, а вместо него да бъдат подкрепени бунтовниците, които са в съюз с Анкара. Последното се иска най-вече в контекста на подготвяното настъпление за превземане на столицата на Ислямска държава – Ракка (Raqqa), която остава като последен голям град – крепост на Халифата. Това не е попречило на лидера на да заяви наскоро пред “Reuters”, че атаката ще започне в началото на април и че бойците на YPG ще вземат участие в нея, редом с арабите от сирийската опозиция.

 

От своя страна от Пентагона са заявили, че по въпроса не е взето решение. (U.S.-allied Kurd militia says struck Syria base deal with Russia, REUTERS, World News, Monday, March 20, 2017, 3:13 pm EDT,  http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-russia-idUSKBN16R1H4 ).

Публикувана в Свят

След като на 06 август 2016 година, сирийските бунтовници разкъсаха обсадата на източната част на Алепо, правителствените сили на Башар Асад отговориха с масирани въздушни удари. За това съобщи Reuters на 06 август 2016 година. (Barrington Lisa and Suleiman al-Khalidi, Jets pound rebels after they break Aleppo siege, Reuters, World, August 07-th 2016, 19:32 GMT, http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-aleppo-idUSKCN10I0M2 ).

Публикувана в Свят

След като лоялните към Башар Асад сили отбелязаха успехи на бойното поле край и в Алепо, последва логичната и очаквана контраофанзива на бунтовниците. Коалиция от сирийски бунтовнически фракции, започнаха общо настъпление срещу правителствените сили в Алепо. „Ал Джазира“ съобщи за началото на бунтовническото настъпление на 02 август 2016 година. (Syria: Rebel Groups Escalating Offensive in Aleppo, August 2-nd 2016, 20:57, GMT, https://www.stratfor.com/situation-report/syria-rebel-groups-escalating-offensive-aleppo ).

Публикувана в Свят

В Сирия, Ислямска държава е в криза. През последните три години, групировката успя да се разастне от регионален досадник до сила със глобално значение, която обяви халифат през юни 2014, който се простря от иракската провинция Дияла до сирийската провинция Алепо. Като направи това, Ислямска държава свърза две държави в единна конфликтна зона и привлече вниманието на многобройни сили, като списъкът на последните включва Съединените щати, Турция и Русия. Днес, групировката присъства от от западен Ирак до сирийско – ливанската граница – впечатляващо териториално разширяване.

Публикувана в Гледища

В началото на месец юни, руската авиация подложи на тежки бомбардировки сирийските бунтовници, които държат западната част от провинция Алепо. Атаките бяха съсредоточени върху градовете Харитан и Кафр Хамрах и бяха подготовка за генерална офанзива на лоялистките сили. За да постигнат целта си – напълно да обкръжат позициите на бунтовниците в град Алепо, от Дамаск изпратиха многочислени войски, включително части от 4-та механизирана дивизия, Националните сили за отбрана и Катаб ал-Баат. Предишните опити на лоялистите да разбият укрепленията на бунтовниците в Алепо се бяха проваляли неколкократно, но с нарастването на умората сред защитниците на града и с руската въздушна поддръжка, шансовете на войските на Башар Асад значително се подобриха.

Публикувана в Свят

Обратите в хода на събитията белязаха гражданската война в Сирия откакто тя започна през 2011 година. По различни времена ту бунтовниците, ту лоялистите надделяваха на бойното поле. Но по-късно, най-решаващият елемент, който определя кой взема връх, се оказа степента на външна помощ и подкрепа, която всяка от страните получава. За сирийските възстанници, Турция беше важен спонсор, ако не и най-важният. Днешният хаос в Турция, последвал провалилият се опит за преврат, по-скоро ограничава активността на Анкара в сирийския конфликт. (Wanning Support Weakens the Syrian Rebelion, 26-th of July 2016, 14:44 GMT, https://www.stratfor.com/image/waning-support-weakens-syrian-rebellion ). От гледна точка на бунтовниците, опитът за преврат не можеше да се случи в по-НЕподходящ момент. Точно когато те бяха едновременно в тежка зависимост от турската помощ и под изключителен натиск от страна на враговете им.

Публикувана в Свят
Четвъртък, 11 Февруари 2016 15:56

Евтиният петрол съсипва Венецуела

Ниските цени на петрола радват потребителите и страните, внасящи петрол. За държави-износителки като Венецуела обаче, ниските цени са катастрофални. Дотолкова, че президентът Мадуро вижда в тях намесата на тъмни сили.

Празни магазини във Венецуела

Венецуела е най-големият износител на петрол в Латинска Америка. Страната почти не изнася друго освен петрол, чиито продажби формират над половината от държавните приходи. Външният министър на страната Рафаел Рамирес си представяше, че с активното участие на Русия ще успее да убеди страните от ОПЕК да намалят производството и така да стабилизират цените на международните пазари. Напразно - на последната си среща в края на ноември във Виена, ОПЕК остави непроменени квотите за добив на петрол. С това настъпва "часът на истината за Венецуела", коментира по този повод Франсиско Родригес от "Bank of America Merill Lynch", цитиран от ФАЦ.

Но още преди да се сринат цените на петрола, страната страдаше от политически и икономически проблеми. Високата инфлация и дефицитът на стоки изкара в началото на годината много хора на протести, при чието потушаване загинаха няколко десетки души. Тогава цената на петрола все още беше 100 долара за барел, а сега е паднала до около 60 долара. Ако цените се задържат така, през 2015 година Венецуела ще се окаже с огромен дефицит от порядъка на 25 милиарда долара, е изчислил експертът Родригес. Без адекватна програма за справяне с новата ситуация, страната рискува да остане без чуждо финансиране - т.е. няма да получава нови кредити.

"Виновниците" са в чужбина

Вместо да се работи над подобна програма, управляващите в страната предпочитат да търсят намесата на "чужди сили". Президентът Николас Мадуро смята, че има "тъмни сили", виновни за сегашните несгоди на страната. Той обвинява САЩ, че заливат пазара с петрол, добиван от фракинг, който вредял на околната среда. Имало и финансова блокада срещу Венецуела: "Другите страни плащат между 5 и 9 процента лихви по кредитите, а от нас искат цели 35 на сто", гневи се Мадуро и недоумява, как може Венецуела да се смята за по-рискована страна, отколкото някои държави, намиращи се във война или засегнати от епидемията с ебола например. Президентът е убеден, че причините за това са чисто политически, а не икономически, за което той обвинява международните рейтингови агенции и дясната опозиция в страната.

В същото време Венецуела продължава да намалява производството на петрол. През ноември добивът е бил 2 470 барела на ден - 8 процента по-малко отколкото преди година и цели 25 процента в сравнение с края на 90-те години. В същото време заради технически проблеми в рафинериите си, страната е принудена да покрива нуждите си от бензин частично с внос. През тази година брутният вътрешен продукт на Венецуела ще спадне с 3 процента, а през следващата година отрицателната тенденция ще продължи, твърдят икономисти.

Наследството на Чавес

Починалият през март 2013 г. бивш президент на страната Уго Чавес завеща много проблеми на своя съмишленик Николас Мадуро: държавният дефицит, възлизащ на 17 на сто от БВП на страната, е само най-тежкият от тях. За да се справи с положението, държавата пусна печатницата за пари, което пък подгони инфлацията нагоре - в момента тя се изчислява на 60 процента. Националната валута - боливарът - продължава да се обезценява, а курсът на щатския долар на черния пазар е 28 пъти по-висок от официалния курс (6,30 боливара за долар). Заради евтиния петрол, валутните постъпления на Венецуела са спаднали с 30 процента, предаде ДПА. Валутният дефицит пък носи след себе си и дефицит на стоки - все по-често от рафтовете на магазините изчезват основни хранителни стоки като брашно, захар и мляко, има проблеми и с някои основни лекарства.

Актуално социологическо проучване показа, че популярността на венецуелския президент продължава да спада - в момента едва всеки четвърти гражданин го подкрепя. С помощта на специална "комисия за намаляване и оптимизиране на държавните разходи" той се опитва да санира държавните финанси. Има идеи за орязване на някои "непродуктивни и луксозни разходи", а данъците върху алкохола и луксозните стоки бяха увеличени. Заради неуместната държавна намеса в ценообразуването, много от цените във Венецуела са изкривени. Така например меню от хамбургер с пържени картофи и Кока-кола струва цели 16 евро, а резервоар бензин може да се напълни за по-малко от едно евро.

Публикувана в Свят
Петък, 18 Октомври 2013 16:48

39 души загинаха днес в Алепо

Днес, сирийските правителствени войски подложиха на обстрел кюрдския град Тал Аран в провинция Алепо. В следствие на атаката са загинали 12 души, в това число и 6 деца. До момента броят на ранените надвишава 10, съобщи агенция Франс Прес.

Публикувана в Свят

Изострянето на кризата в Сирия, заля интернет пространството с апокалиптични прогнози и предупреждения. Според едни, започва третата световна война, според други – четвъртата ... Има огромно изобилие на клетви по адрес на американците, респективно – на „чифутите“, които не можели да не си наврат носа навсякъде. Всъщност, както често става, геополитическият пъзел изглежда доста по-различен от първосигналните картинки, които ни се рисуват къде от искрено притеснени хора, къде от пропагандисти, пи-ари и други подобни.

Публикувана в Гледища