България заема стабилното 51 място в годишното изследване на лондонския институт „Легатум“, класиращо 149 държави по просперитет. Това е собствен индекс на института, като авторите подробно обясняват методологията на изследването, пише „Дневник“, който обстойно представя данните за България. (Виж също така: http://www.prosperity.com/rankings ).

 

"Запитахме се защо да не класираме държавите според доходите на глава от населението (икономически просперитет) и нивото на благоденствие на гражданите им? Отговорът е, че първо, просперитетът е с много измерения и обхваща всики аспекти на човешкия живот и, второ, подобна схема за класиране няма да ни позволи да задаваме важни въпроси защо определени страни са точно на това място. Затова емпирично тествахме отговорите като сравнихме нашия Индекс за просперитет с БВП на глава от населението и отговорите на хората на стандартни въпроси дали са доволни от живота си. От това могат да се извлекат важни политически въпроси. Погрешно е да се смята, че решенията са предимно в растежа на икономиката и постоянното подобряване нивото на доходите. Защото е възможно да се постига високо равнище на просперитет без непрекъснато да се гонят по-високи доходи", изтъкват авторите на проучването.

 

За съжаление сравнително доброто 51 място на страната ни се помрачава от изводите, които могат да се направят от класирането ни по няколко отделни, свързани помежду си въпроса. Всички те засягат, най-общо казано, отношението ни към благотворителността, дарителството, доброволчеството в полза на нуждаещи се. Все теми, силно вълнуващи организациите, които се занимават с благотворителност и обществена дейност у нас.

 

Впрочем самите автори от института „Легатум“ заключават, че най-сериозният проблем на страната ни е състоянието на "обществения капитал", като по този показател ние сме едва 105-ти.

 

Например, на въпроса "През последния месец помогнахте ли на непознат или на човек, който не ви е близък" България е на 131 място от общо 149-те държави, включени в изследването.

 

Според хората от „Легатум“ този въпрос е важен, защото "за усещането за благоденствие има силен ефект от мрежи за подпомагане в обществото, които отиват отвъд близките приятели и семейството".

 

От „Дневник“ обръщат внимание на класирането на Румъния по този показател в контекста на непрекъснатата „борба“ между двете страни за лидерство по една или друга тема. Тук обаче северната ни съседка е много далеч пред нас, заемаща 35 място.

 

Макар да заемаме престижното 17 място при въпроса "Ако изпаднете в затруднение, имате ли роднини или приятели, на които можете да разчитате да ви помогнат", то питането "Вашето домакинство изпращало ли е финансова помощ на друго през изминалата година? (в същата страна)", ни срутва до 84 място. Според "Легатум", уточнява „Дневник“, подобно подпомагане с пари отразява доколко хората са склонни да го правят извън формалните дарения.

 

Истинският шок за занимаващите се с благотворителност у нас идва с въпроса от изследването - "Отделихте ли през последния месец време за доброволческа дейност към някоя организация". Според института „Легатум“ доброволчеството има силен положителен ефект върху усещането за благоденствие и в частност върху удовлетвореността и чувството, че контролираш живота си". България обаче е на отчавайщото 146 място.

 

Може би – с оглед на горните заключения, не е случайно и позиционирането ни по две други важни теми - удовлетвореност от личната свобода, маркирана от въпроса "Доволен ли сте от свободата си да избирате какво да правите в живота си?" и "Отнасяха ли се вчера през целия ден към Вас с уважение?"

 

По показателя лична свобода българите сме на 105 място, а относно уважението сме отново във втората част на класирането – 78.

 

Взаимното уважение и свободата са сред основите на благотворителността и дарителството и въпреки песимистичните изводи, които можем да направим от това глобално проучване, оставаме с надеждата, че в следващия индекс на просперитета, формиран от „Легатум“, ще се изкачим на по-достойно място в социалната част на изследването.

Публикувана в Свят

Обществото на писателите във Варна реши да изненада публиката с нестандартен литературен конкурс. Ясно е, че приятелите на словото, живеещи и пишещи край морето са решили да направят състезание, което да бъде откровено отрицание на досегашните конкурсни практики. За това, че нещата стоят точно така можете да се убедите сами.

Темата на конкурса е: "По думите ще ги познаете". След като куцо и сакато в милото ни Отечество се скъса да повтаря, къде с основание, къде по чисто папагалски, снобски и подражателски подбуди, че „Дела трябват, не думи“ (Апостолът на свободата може би се е обърнал в гроба, макар че не знаем къде точно е той), време беше някой да обърне внимание на думите. За да има дела, трябва да има и думи. Преди да се прави нещо, то трябва да се обмисли и обсъди. А за това са нужни на първо време думи, а не дела от типа „Бег на месте“, както пееше неподражаемият Висоцки. Впрочем, забелязъл съм, че тези на които думите им са нефелни и делата им не ги бива. За толкова време вече се понаучихме да различаваме празнословието от сериозното говорене, което води до някакви забележими последствия.

Мотото на конкурса е: „Спечели, за да дариш“. Наистина, на хората им омръзна от конкурси, създадени за да могат издателствата да си хвалят авторите или членовете на журитата да си лансират дипломантите, докторантите, изобщо научните питомци. Не че е лошо да се грижиш за хората, които си учил и изучил – напротив, но не е лошо да се забравя, че всеки автор е бил учен, обучаван и образован от някого. Но няма как всички педагози и преподаватели от средното и висшето ни образование да се озоват заедно в едно жури. Ако разбира се, не решим да проведем общонационален конкурс по интернет, в който да могат да гласуват едно 60 – 70 хиляди души, имащи отношение към преподаването на български език и литература.

Така че, идеята изглежда е правилна – може би дори и праведна. Като си спечелил – подари на публиката отличеното си произведение. Или нещо друго, което би било приемливо. Какво ? Зависи от въображението на победителя, а може би и на публиката. Така или иначе, това не е конкурс от който да спечелиш хиляда лева …

Условията на конкурса са както следва:

Без ограничения за обем на текстовете (но все пак - да отговарят на критерия за литературен разказ). Покана за участие имат автори от всички възрасти. Разказите да не са публикувани, награждавани и / или издавани в книга.

Срок за провеждане на конкурса: 21 февруари - 11 май 2016 г. Адресът, на който да се изпращат текстовете е: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. , като това трябва да стане до 11 май включително.

От участниците се изисква: Заедно с текстовете (в същия файл) да изпращат свои данни: три имена, телефон, адрес. Препоръчително е да се приложи и кратка биография: какви издадени книги има авторът, какви други публикации има (ако има такива, разбира се…). Творбите ще бъдат оценени от жури, съставено от членове на Общество на писателите във Варна.

Петима от участниците ще бъдат отличени. Творбите им ще бъдат публикувани на страницата на Обществото www.varnawriterssociety.net. Като вземем пред вид мотото на конкурса, повече от естествено е, че награден фонд липсва. Организаторите ясно предупреждават, че „за сметка на това всички автори, престрашили се да участват, не само че няма да получат награда за своя номиниран текст, но ще трябва и да ... Дарят“.

Пак от организаторите идва твърдението, че тази идея „не е нахална“. Тя не била и от вчера. Още при основаването на Общество на младите писатели във Варна се е създала традиция – всеки път да се четат авторски текстове, след което да се гласуваме за най-добро произведение и победителят … да черпи.

Както казват инициаторите (един от тях е и нашият съжител в блогосферата, писателят и блогър – Теодор Иванов, www.kobata.blog.bg): „Целта беше не да придаваме парична или друга тежест на словото, а да подчертаем, че така или иначе се раздаваме пред белия лист, защо да не го направим особено в момент, когато сме заслужили достатъчно внимание. И ето как се роди идеята. Да оставим настрана традицията да се дават награди. Всеки автор добре знае какво означава писането и коя всъщност е най-голямата награда за него. Все пак има моменти, когато словото наистина се оказва мисия“.

И пак според организаторите, „после идва интересното“ – победителите ще трябва да намерят училищна или читалищна библиотека, творчески кръжоци или празни етажерки за книги в някоя планинска хижа, читалня в село или град, заведение и другаде, където да дарят определен брой книги на съвременни български автори (издадени след 1989 г.). Печелившият проект за Варненската библиотека. Победителите в конкурса биха могли да дарят книга и на нея, но по-добре да не чакат осъществяването на победилия проект. Снимка: Дарик радио – Варна.

Ясно е, че целта на цялото упражнение е да се привлече внимание към съвременната българска литература, която определено не може да се издържа от какъвто и да е награден фонд. Но, според организаторите, тя „може да бъде забелязана, тъй като от години тя си остава с най-силно подчертан акцент в областта на духовността. Спечелилите ще бъдат нейни говорители“.

Слава Богу, варненското Общество на писателите нямало намерение да остави своите лауреати сами да се справят с дарителската задача, а щяло да им помогне с кампания за набиране на книги от съвременни български автори. (Авторите не уточняват, дали всички книги на хора, имащи се за съвременни български автори могат да се използуват в кампанията, но явно нещата са оставени на добрия вкус на доброволните участници в начинанието).

Все пак, за да има и някаква персонална полза от участието им за отличените автори, Обществото на писателите щяло да ги покани на литературно четене, където те да представят своите творби и цялостно творчество. Мястото подлежи на допълнително уточняване.

Обществото на писателите – Варна е убедено, че ще има много участници в конкурса и от сега им желае успех!

Публикувана в У нас

Оказа се, че зад трогателната история с пенсионера Благой Петров, който дари 500 лева на окупантите в  СУ „Св. Климент Охридски”, стои семейна трагедия. Той ги е дарил в памет на единствената си дъщеря, починала като студентка.

Публикувана в У нас


Говорител на ООН съобщи, че Саудитска Арабия има намерение да дари 100 милиона долара на Антитерористичния център на ООН. Центърът е създаден през 2011 година с цел да се увеличи антитерористичната стратегия на световната организация. Говорителят на ООН подчерта, че дарението идва в момент, когато центърът работи усилено във връзка с действията на световния тероризъм и в частност Ал Кайда./ЯМ

Публикувана в Свят