България заема стабилното 51 място в годишното изследване на лондонския институт „Легатум“, класиращо 149 държави по просперитет. Това е собствен индекс на института, като авторите подробно обясняват методологията на изследването, пише „Дневник“, който обстойно представя данните за България. (Виж също така: http://www.prosperity.com/rankings ).

 

"Запитахме се защо да не класираме държавите според доходите на глава от населението (икономически просперитет) и нивото на благоденствие на гражданите им? Отговорът е, че първо, просперитетът е с много измерения и обхваща всики аспекти на човешкия живот и, второ, подобна схема за класиране няма да ни позволи да задаваме важни въпроси защо определени страни са точно на това място. Затова емпирично тествахме отговорите като сравнихме нашия Индекс за просперитет с БВП на глава от населението и отговорите на хората на стандартни въпроси дали са доволни от живота си. От това могат да се извлекат важни политически въпроси. Погрешно е да се смята, че решенията са предимно в растежа на икономиката и постоянното подобряване нивото на доходите. Защото е възможно да се постига високо равнище на просперитет без непрекъснато да се гонят по-високи доходи", изтъкват авторите на проучването.

 

За съжаление сравнително доброто 51 място на страната ни се помрачава от изводите, които могат да се направят от класирането ни по няколко отделни, свързани помежду си въпроса. Всички те засягат, най-общо казано, отношението ни към благотворителността, дарителството, доброволчеството в полза на нуждаещи се. Все теми, силно вълнуващи организациите, които се занимават с благотворителност и обществена дейност у нас.

 

Впрочем самите автори от института „Легатум“ заключават, че най-сериозният проблем на страната ни е състоянието на "обществения капитал", като по този показател ние сме едва 105-ти.

 

Например, на въпроса "През последния месец помогнахте ли на непознат или на човек, който не ви е близък" България е на 131 място от общо 149-те държави, включени в изследването.

 

Според хората от „Легатум“ този въпрос е важен, защото "за усещането за благоденствие има силен ефект от мрежи за подпомагане в обществото, които отиват отвъд близките приятели и семейството".

 

От „Дневник“ обръщат внимание на класирането на Румъния по този показател в контекста на непрекъснатата „борба“ между двете страни за лидерство по една или друга тема. Тук обаче северната ни съседка е много далеч пред нас, заемаща 35 място.

 

Макар да заемаме престижното 17 място при въпроса "Ако изпаднете в затруднение, имате ли роднини или приятели, на които можете да разчитате да ви помогнат", то питането "Вашето домакинство изпращало ли е финансова помощ на друго през изминалата година? (в същата страна)", ни срутва до 84 място. Според "Легатум", уточнява „Дневник“, подобно подпомагане с пари отразява доколко хората са склонни да го правят извън формалните дарения.

 

Истинският шок за занимаващите се с благотворителност у нас идва с въпроса от изследването - "Отделихте ли през последния месец време за доброволческа дейност към някоя организация". Според института „Легатум“ доброволчеството има силен положителен ефект върху усещането за благоденствие и в частност върху удовлетвореността и чувството, че контролираш живота си". България обаче е на отчавайщото 146 място.

 

Може би – с оглед на горните заключения, не е случайно и позиционирането ни по две други важни теми - удовлетвореност от личната свобода, маркирана от въпроса "Доволен ли сте от свободата си да избирате какво да правите в живота си?" и "Отнасяха ли се вчера през целия ден към Вас с уважение?"

 

По показателя лична свобода българите сме на 105 място, а относно уважението сме отново във втората част на класирането – 78.

 

Взаимното уважение и свободата са сред основите на благотворителността и дарителството и въпреки песимистичните изводи, които можем да направим от това глобално проучване, оставаме с надеждата, че в следващия индекс на просперитета, формиран от „Легатум“, ще се изкачим на по-достойно място в социалната част на изследването.

Публикувана в Свят

Христо Григоров, председател на Български червен кръст (БЧК) в интервю за Агенция "Фокус".


Фокус: Г-н Григоров, какво успя да направи дотук Българският червен кръст в бедстващите населени места в страната?


Христо Григоров: В целия период на бедствията БЧК е имал своята готовност за незабавно включване на своите човешки и материални ресурси в помощ на бедстващите хора. В момента усилията ни са насочени в Кърджали. Там сме предоставили вода, преди всичко за детските заведения и един високопроходим автомобил, който предоставихме на Спешна помощ, за да може да достига до непроходимите места. Благодарения на това нещо едномесечно бебе от с. Рани лист е спасено и транспортирано до болницата в Кърджали. Хубавото е, че водата вече е пусната и обстановката в страната като цяло се нормализира. 

Публикувана в Очи в очи

Сръбски граждани, които заминават като доброволци да воюват в чужбина, особено в ислямските страни, са заплаха за сигурността на Сърбия, заради екстремистки идеологии и тероризъм, съобщиха сръбските медии, цитирайки изказването на  заместник-директора на сръбската разузнавателна агенция БИА -Драган Маркович.

Публикувана в Свят