Турската атака по кюрдския град Африн на сирийска територия и предстоящата по друг град – Манбидж предизвика оживена полемика сред арменските експерти, които по съвсем понятни причини са сред най-компетентните по проблемите на териториите заселени от кюрди и около тях – двата народа са исторически съседи от незапомнени времена. Историята им е сложна.

 

Авторът се възползва от факта на постоянното си пребиваване в Ереван да обобщи мненията им. По темата постоянно вземат отношение дипломати, историци, политолози, журналисти.

 

С миналогодишния удар по сирийска авиобаза, САЩ - най-силната във военно и икономическо отношение държава в света, показаха, че въпреки поредицата от провали в ислямския свят, имат тежката дума при определянето на «червената линия» на поведение на местните политици и държавници. Доналд Тръмп се прояви като върховен главнокомандващ на въръжените сили на САЩ. Башар Асад, с предизвикателното си поведение, пак му даде възможност да изглежда като «ястреб» пред американското обществено мнение.

 

Той демонстрира, че е в състояние да удари безнаказано по всяка една страна в света, която нарушава международния ред и заплашва световната сигурност. И доказа на другите два военни и геополитически полюса: Русия и Китай, че САЩ нямат намерение да изпускат първото място като икономика и военна сила. Между другото, ударът срещу сирийската авиобаза се случи по време на срещата на Доналд Тръмп със Си Цзин Пин. Много експерти го изтълкуваха като знак, че става дума за предупреждение не толкова срещу Русия, колкото срещу Китай.

 

Възможно е към Пекин да бъде отправен още един сигнал – да бъде ударена и КНДР. Заплахите на Ким Чен Ун за удар по територията на САЩ са силно преувеличени. И дори да успее да нанесе ответен удар по Южна Корея и Япония, ще му бъде за последен път.

 

Въпросът е, доколко сенчестата власт (или «вътрешното правителство») в САЩ ще успее да прекрои картата на Големия Близък Изток? Със сигурност, до голяма степен това ще стане във формат, харесван именно от американците. В случая, най-удобни за «таран» на американската политика в региона са кюрдите – най-големият мюсюлмански народ без държавност. Техните лидери са светски ориентирани и умело се ползват от подкрепата, както на Вашингтон, така и на Москва. По-точно е да се каже, в определени периоди в държавите, поделили Кюрдистан, различните кюрдски лидери се ползват от протекцията на едната, или другата велики сили.

 

Думата «кюрд» се появява след като Месопотамия е завоювана от арабите. Персите започват да наричат всички местни народи, останали без държава, «кард». Арабите възприемат думата от тях и прибавят своя характерен член – «ал кард». Останалите верни на зороастризма йезиди са наричани «кюрдски йезиди». С ислямизацията на йезидите започва и кюрдизацията на тези земи – люлка на най-древните цивилизации.

 

Етнически между йезидите и останалите кюрди няма различия. Говорят на един и същ език. Разделя ги единствено религията и различният поглед върху общата им история. Зороастрийците са страдали, мюсюлманите са упражнявали репресии върху тях и върху всичките си християнски съседи: арменци, асирийци.

 

Напоследък обаче са налице случаи на отделяне от кюрдската мюсюлманска общност и преминаване в йезидската. В случая играе роля осъзнаването на наличието на общи предци – жителите на легендарния Вавилон. Като цяло, религиозните различия пречат на кюрдското единство. В историята са налице достатъчно примери за прояви на Геноцид, от страна на кюрдските мюсюлмански племена срещу изповядващите грегорианството, несторианството и другите християнски деноминации народи, коренни жители на Османската и Персийската Империи.

 

Професор, доктор на историческите науки, преподавател в катедрата по световна история на Руско-Арменския (Славянския) Университет Ваагн Крбекян (Вахагън Кърбекян) в преведената си на български език монография «Участието на арменците в Руско-турската война 1877-1878» [1] дава достатъчно примери за кланетата, устройвани от турския башибозук над арменското население, живеещо в района на военните действия и до момента не вземало участие в тях.

 

От само себе си се разбира, че отношенията на кюрдските ислямски племена с Руската Империя са традиционно лоши. Не така стоят нещата обаче между кюрдите и СССР. С Третия Интернационал и с разпространението на марксизма-ленинизма по света, кюрдският елит бързо започва да свързва надеждите си за създаване на независима държава. Той се опитва да ги реализира с подписването на Севърския Договор (Севър тогава е предградие на Париж) от 10.08.1920 г., предвиждащ създаването на незаивисм Кюрдистан.

 

Той обаче остава лист хартия, тъй като военните победи на турските националисти, под командването на Мустафа Кемал Паша практически го обезмислят. След 3 години е подписан нов договор в швейцарския курорт Лозана. Според него, Западна Армения е върната на Турция. И кюрдите остават без държава.

 

Според директора на Института по Ориенталистика на Националната Академия на Науките на Армения академик Рубен Сафрастян, «С независимостта на Кюрдистан ще започне да се променя картата на Близкия Изток, този процес наближава. Големите държави ще трябва да мислят за това какъв ход да дадат на този процес.

 

В този контекст, те ще се обърнат към Договора от Севър, като исторически документ, тъй като той засяга не само нас, но също така и териториите на Османската Империя в Близкия Изток». [2] Именно настъплението на турската армия в района на Африн е превантивната реакция на Анкара на предполагаемото създаване на независима кюрдска държава.

 

Както неведнъж твърди и самият Реджеп Тайип Ердоган, за Турция е жизнено важно да бъде запазена териториалната цялост на Ирак. Също, както и на Сирия. Колкото и да не ни се вярва сега, за в бъдеще е възможна действаща коалиция на тези три държави и Иран, насочена срещу независимостта на Кюрдистан. И толкова по-учудваща е неутралната руска реакция на него. Напомняме, че днешната руска външна политика, като цяло следва традициите на съветската и смяната на приоритетите, когато е налице, е второстепенна.

 

Руско-арменският военно-политически анализатор Леонид Нерсисян определя реакцията на руските министерства на външните работи и на отбраната на турското настъпление в района на кюрдския сирийски град Африн (като основна причина за него са посочени действията на САЩ за въоръжаване на сирийските кюрди) така:

 

«Всъщност, подобно поведение е абсолютно неетично и безпринципно, имайки предвид факта, че сирийските кюрди, заедно с правителствените войски на Башар Асад, станаха основа на борбата с «Ислямската Държава». Без тях участта на Башар Асад и на светската сирийска държава щеше да бъде поставена под голям въпрос. Сирийските кюрди нееднократно изразяват готовност за тясно сътрудничество с Русия. И Москва имаше прекрасен шанс да привлече този огромен народ на своя страна. Особено имайки предвид историческите връзки. Вместо това, тя заложи на Турция, която води настъплението заедно със Сирийската Свободна Армия. Последната никога няма да подпише никакво съглашение, нито с Башар Асад, нито с Руската Федерация». [3]

 

Авторът изказва предположение, че в момента Анкара шантажира Москва с възможността за нова война в Арцах, в случай на реална руска подкрепа за кюрдите. И напомня за азербайджанската атака от 20.01.2018г. на арменските позиции с БПЛА (без ефект и жертви), като ясно предупреждение.

 

Известно е, че бащата на президента на Иракски Кюрдистан, ползващия се с американското благоволение Масуд Барзани – Мустафа е бил съветски генерал и протеже на Сталин! Логично е да се очаква синът да демонстрира уважение и благодарност към Путин. Обаче, не го прави.

 

През лятото и есента на 2016г. Демократичната Партия на Кюрдистан на Масуд Барзани, заедно с Патриотичния Съюз на Кюрдистан на Джелал Талабани поотделно проведоха серия от срещи с ръководителите на кюрдските ислямски партии, с цел да преодолеят разногласията по предстоящия тогава референдум за независимост. От друга страна, некюрдските малцинства в Иракски Кюрдистан настояваха за референдум за определяне на границите по спорните територии.

 

По този въпрос беше налице и външна намеса – Анкара започна да настоява пред администрацията на иракската област Киркук да не използва кюрдските символи, защото там живеят и араби и туркмени, а не само кюрди. Сегашната военна операция в района на Африн се оправдава с необходимостта от защита на арабите, туркмените и други местни племена.

 

В момента пред САЩ се очертава едно тежко предизвикателство в Големия Близък Изток – авторитарният режим на Реджеп Тайип Ердоган, който вече проявява и някои признаци на тоталитаризма. Претендентът за нов турски султан спешно се помири с Владимир Путин и си осигури тила откъм Русия, в готовност да се противопостави дори на обединения Запад. Даже в Турция да избухне гражданска война, той най-вероятно ще я спечели.

 

Разбира се, едва ли ще остане господар на цялата сегашна турска територия – няма да може да задържи Турски Кюрдистан. Кюрдите са «таралеж в гащите» на Ердоган и ще продължат да се ползват от дискретната подкрепа на Москва и Вашингтон, потвърждавайки тенденцията за изолация на Турция, от страна на великите сили. А вътрешното напрежение в нея ще продължи да избива във външна агресия.

 

Това е причината, поради която САЩ са заинтересовани от нейното отслабване и бъдещ разпад – освен липсата на регионален опонент, те получават възможност за огромни продажби на оръжие (също както и руснаците). За да утвърди имиджа си на силен президент, Тръмп ще продължи да нанася удари и да защитава интересите на оръжейното лоби в САЩ.

 

Факт е, че след като турските ВВС нанесоха през миналата година силен удар по позициите на паравоенните отряди на сирийските кюрди в района на Карачох, на сирийско-турската граница, САЩ веднага им изпратиха 22 тира с оръжие и боеприпаси, а също и военно-транспортни средства. После продължиха сериозно да въоръжават кюрдските милиции в района на Африн. И дадоха на Русия повод да обяви неутралитет в турско-кюрдския конфликт.

 

За разлика от Москва обаче, Париж твърдо взе страната на кюрдите. И дори поиска спешно заседание на Съвета за Сигурност на ООН, който да обсъди (и осъди) турската агрессия. Това стана, въпреки предшестващото официално посещение на Ердоган в Париж, срещата и разговора с Емануел Макрон, наречени от френските и европейските СМИ «загадъчни».

 

Това поведение на Франция е още една причина Анкара да осъзнае безперспективността на своето навлизане в Сирийски Кюрдистан: освен разпадането на югоизточния фланг на НАТО (в интерес, преди всичко, на Москва), може да се стигне и до искуствено обединение пред общата опасност на досега противостоящи си кюрдски въоръжени формирования.

 

Факт е, че представителят на Патриотичния Съюз на Кюрдистан Мала Бахтияр обяви предстоящото изпращане на части на формацията в Африн, в подкрепа на тамошните кюрди. Това вече означава пълно избледняване на границата между Иракски и Сирийски Кюрдистан – свободното придвижване на кюрдските паравоенни формирования през нея, без да се иска съгласието на Багдад и Дамаск я превръща във формалност, с която никой не се съобразява.

 

Американският анализатор от арменски произход Дейвид Игнатиъс (Игнатосян) предполага в анализ във «Вашингтон пост», че САЩ няма да могат да спрат разпада на Сирия и образуването на Кюрдистан. Но са длъжни да защитят сирийските кюрди – най-важните си съюзници във войната против «Ислямската Държава». Затова «не е време да се извеждат от Сирия 1500-те американски военни». [4] Той е потомък на видния американски военен деец Пол Игнатиъс (Игнатосян), чиито родители благополучно са напуснали Турция преди Геноцида след 1915г.

 

Трябва да се има предвид, че сирийските кюрдски отряди наистина са опора на присъствието на САЩ в страната, но в никакъв случай не са американски наемници. Те сами поставиха под свой контрол районите на градовете Африн и Манбидж на десния бряг на река Ефрат, и целия ляв бряг. И така укрепиха позициите на Башар Асад. В ръцете им на практика е по-голямата част на Северна Сирия. Цялата щеше да бъде в ръцете им, ако през 2016 г., турците не бяха превзели Ел Баб, прекъсвайки по този начин връзката между Африн и Кобани.

 

Африн остана анклав и, може да се каже «абсцес» на южната турска граница. Не е ясно колко ще продължи турското настъпление и какво ще постигне, имайки предвид очакваната помощ за местните кюрди от сънародниците им и от правителствената армия на Башар Асад. А може би и от Русия (макар и максимално дискретна). Въпреки кюрдските заявления за руското предателство.

 

В резултат, според завеждащия катедрата по световна политика на Руско-Арменския (Славянския) университет Арман Навасардян, бивш заместник-министър на външните работи на Република Армения, ще се реализира окончателната цел на САЩ: «Прехвърляне на военните действия на територията на Турция и нейната подялба». [5] Тоест, създаване на нови-стари държави: независим Кюрдистан, историческа Армения по Севърския Договор и т. н.

 

От друга страна, Ердоган вече прилага по-реалистична тактика спрямо кюрдите от някои свои предшественици. Той не се стреми да ги турцизира, а да ги ислямизира. По този начин ги изолира, както от турските националисти, така и от левите сили в страната. Това е негова вътрешно-политическа маневра, която частично дава резултати. Защото възможността за кюрдска автономия и по принцип за федерализация на страната плаши управляващите в Анкара със спомена за разпадането на Османската Империя. Или, както се изразява министър-председателят Биналли Йълдъръм, «над страната надвисва призракът на Лорънс Арабски». Те (турските управляващи) все още не осъзнават, че отделянето на Кюрдистан е шанс за Турция.

 

Двама водещи експерти по кюрдската тематика отговориха на следните въпроси:
1 Какви са шансовете за обединение на всички кюрди в една държава?
2 Може ли да се очаква в скоро време създаване на държавност поне на част от историческата територия на Кюрдистан?
3 Доколко е значителен приносът на кюрдските паравоенни формирования в борбата с ИДИЛ?

 

Директорът на Института по Ориенталистика на Руско-Арменския (Славянския) Университет в Ереван, професор, доктор на историческите науки Гарник Асатрян смята, че общокюрдското обединение няма перспектива, тъй като различните кюрдски племена имат много различни приоритети и нямат много общо, нито в политическите си предпочитания, нито в културните традиции. Фразеологията свързана с обединението е насочена към постигането на конкретни цели, в краткотрайна перспектива.

 

Той е скептичен и към шансовете за създаване на кюрдска държавност, въпреки американските старания в тази насока. Не дава висока оценка даже и на възможностите на Иракски Кюрдистан да се отдели напълно от Ирак. От неговата независимост не са заинтересовани останалите «външни играчи», в това число и Руската Федерация. Според него, кюрдските паравоенни формирования нямат голям принос в разгрома на ИДИЛ в Сирия и Ирак. Нещо повече, има данни за тяхно участие в преследванията на йезидите в Северен Ирак.

 

Кандидатът на историческите науки, преподавател в катедрата по световна история в същия университет Антон Евстратов също е уверен, че обединението на всички кюрди в една държава не е възможно и че това е една чисто умозрителна конструкция – кюрдите никога не са били единна общност и към политическите и културните различия добавя и верски такива (сред тях има дори и християни). Той обаче смята Иракски Кюрдистан за реализирана държава и вижда шансове и за сирийските кюрди в Рожава и Кобани да създадат държавност.

 

Що се отнася до турските им събратя, е песимист за възможността им да упражняват власт над територията, където живеят. Според него, по време на разпадането на иракската държава, кюрдската «пешмерга» (паравоенните формирования), заедно с шиитското опълчение, останаха на стража на цивилизационните норми, светските принципи и търпимостта. Също така посочва, че сирийските кюрди, въпреки довоенните си противоречия с баасисткия режим в Дамаск, намериха в себе си сили да проявят политическа воля и да взаимодействат с армията на Башар Асад. Въпреки различията, те воюват заедно срещу ИДИЛ и местните протурски формации.

 

Според последни данни, кюрдите са 16 милиона в Турция, 8 в Иран, 6,5 в Ирак, 3,5 в Сирия. Сред тях освен мюсюлмани – сунити, има още шиити, алевити, християни, юдеи. И щом като йезидите са кюрди, трябва да добавим и зороастрийци. Въпреки религиозните различия, а също и споменатите по-горе противоречия, кюрдската общност като цяло става все по-силна. При прекрояването на картата на Големия Близък Изток, кюрдите ще играят ключова роля.

 

Използувани източници:

[1] Кърбекян Вахагън, Участието на арменците в Руско-турската война: 1877-1878. Военно Издателство, 2010

 

[2] Ще доведе ли независимият Кюрдистан до реанимация на Договора от Севър? Вахан, 27.09.2016, Пловдив, стр.1.

 

[3] Нерсисян Леонид, Операция „Оливковая ветвь”: Россия выбрала Турцию, а не курдов. Обзор возможных причин и последствий турецкой военной операции „Оливковая ветвь”, направленной против сирийских курдов, REGNUM, 22 января 2018, 09:55, www.regnum.ru/news/polit/2370325.html  

 

[4] Белов Александр, Washington Post: США и Турция в опасной близости от разрыва. Вашингтон должен способствовать диалогу между Анкарой и курдами, REGNUM, 24 января 2018, 10:10, www.regnum.ru/news/polit/2371469.html  

 

[5] Айрумян Наира, США: Турция имеет основания для страха, LragirAM, 22 января 2018, 13:26, www.lragir.am/index/rus/o/comments/views/60574  

Публикувана в Свят

Обратите в хода на събитията белязаха гражданската война в Сирия откакто тя започна през 2011 година. По различни времена ту бунтовниците, ту лоялистите надделяваха на бойното поле. Но по-късно, най-решаващият елемент, който определя кой взема връх, се оказа степента на външна помощ и подкрепа, която всяка от страните получава. За сирийските възстанници, Турция беше важен спонсор, ако не и най-важният. Днешният хаос в Турция, последвал провалилият се опит за преврат, по-скоро ограничава активността на Анкара в сирийския конфликт. (Wanning Support Weakens the Syrian Rebelion, 26-th of July 2016, 14:44 GMT, https://www.stratfor.com/image/waning-support-weakens-syrian-rebellion ). От гледна точка на бунтовниците, опитът за преврат не можеше да се случи в по-НЕподходящ момент. Точно когато те бяха едновременно в тежка зависимост от турската помощ и под изключителен натиск от страна на враговете им.

Публикувана в Свят

Облаците над бъдещето на Ислямска държава в Сирия и Ирак се сгъстяват. Както коментира още през май известният сайт за геополитически анализи ”Stratfor” „битката за Ракка (Raqqa), самообявилата се столица на Ислямската република в Сирия, започна“ (Accelerating the Islamic State’s Defeat in Syria, 26-th of May 2016, 15:56 GMT, Stratfor, Media Center, https://www.stratfor.com/image/accelerating-islamic-states-defeat-syria ). Сирийските демократични сили (SDF) напредват към града, като завързват боеве с бойците на Ислямска държава в селищата ал-Хиша, Тал Самен и Мутамширидж (Mutamshirij), намиращи са на пътя към Ракка. Поради изключителното стратегическо значение на Ракка, Ислямска държава прави всичко възможно за да задържи града под контрола си. Да се прогонят бойците – джихадисти от тази тяхна крепост не е нито лесно, нито пък ще стане без да се дадат жертви, но ако офанзивата на SDF се окаже успешна, тя би могла в много голяма степен да ускори поражението на Ислямска държава в Сирия.

Публикувана в Свят

В края на месец май, говорителят на Ислямска държава – Абу Мухаммад ал-Аднани се обърна към група свои последователи с призив да започнат поредица от атаки по време на свещенния за мюсюлманите месец Рамазан. Ако се върнем към случилото се от 05 юни до 05 юли, става ясно, че призивът е бил чут и последователите са откликнали. Тази година станахме свидетели на най-кървавия месец Рамазан, откакто Ислямскя държава обяви Халифата през месец юни 2014. Но за да разберем наистина последствията от неотдавнашните атаки, ние трябва първо да признаем, че независимо, че те са извършени в името на Ислямска държава, не всички от тях са планирани и изпълнени от някакво централно звено. Вместо това, подобно на Ал Кайда преди, глобалното движение за Ислямска държава се състои от три отделни нива на действуващи лица.

Публикувана в Свят

Добивът на нефт е източник на приходи със съдбоносно значение за Ислямска държава. Твърди се, че към месец март, добивът на нефт е осигурявал на групировката около 20 милиона долара месечно. (Targeting the Islamic State’s Biggest Moneymaker, July 8-th, 14:17 GMT, Stratfor, Media Center, https://www.stratfor.com/image/targeting-islamic-states-biggest-moneymaker ). Това отговаряло на приблизително половината от общия приход на Ислямска държава. Освен осигуряването на финансови ресурси, преработката на нефта е за ИД и важно логистично предимство – групировката може да си осигури достъп до преработени и рафинирани горивни продукти, с които да захранва превозните си средства и генераторите си, само чрез контрабанда ако няма местно производство. За съжаление, прицелването в рафинериите на Ислямска държава е по-трудна военна операция отколкото някои си мислят. Сателитните снимки, предоставени на “Stratfor” от техните партньори от “AllSource Analysis” дават възможност да се обясни, в какво са трудностите.

Публикувана в Свят

Терористичните атаки, геополитическото напрежение между Турция и съседите й, както и допълнителната доза политическа нестабилност след неуспешния опит за преврат от 15-ти юли 2016 година, нанесоха удар по туристическата индустрия на Анкара. Секторът, който дава 12,9 процента от брутния вътрешен продукт на Турция и в който са наети 8,3 от работната сила в страната се е сринал с 23 на сто през първите пет месеца на 2016 година и продължава да се плъзга надолу.


Казано най-общо, един сериозен удар като атаката срещу истанбулското летище „Ататюрк“, станала на 28-ми юни 2016 година, би имала отражение върху туризма като цяло само няколко месеца. (Световният съвет за пътувания и туризъм прави оценката, че за да се възстанови туристическият сектор на дадена страна след сериозна терористична атака, отиват около 13 месеца). Уязвимостта на турската сигурност обаче ще продлъжи този период според частната аналитична агенция „Стратфор“. (Turkish Tourism Takes a Hit, July 22-th, 2016, 18:27 GMT, Stratfor, Media Center, https://www.stratfor.com/image/turkish-tourism-takes-hit ). Страната е изправена пред цял рояк от заплахи – от Ислямска държава, от Кюрдските сепаратисти, от левите радикали и пр. Всяка една от тези фракции има „искреното желание“ да задълбочи политическата криза в Турция, като генерира конспирации и сее семената на недоверието към правителството.

Публикувана в Свят
Петък, 16 Октомври 2015 14:30

Тома Томов: Турция ще се разпадне

Журналистът от старото поколение международници в БНТ Тома Томов направи една много сериозна прогноза, а именно, че до няколко години Турция може да се разпадне в резултат на появата на Кюрдска държава. Интересно е, какво би станало тогава в европейската част на Турция, където живеят стотици хиляди изселници с български произход. Става дума не за българските турци, а за българите мюсюлмани, наричани още помаци, чийто майчин език не е турския, а една архаична форма на българския език. Интервюто предаваме с незначителни съкращения.

-Да започнем с това, което най-тревожи и което анонсирахме бомби и война много близо до границата с Европа. Това промени ли света, тази руска военно-въздушна инвазия в Сирия промени ли ситуацията в международните отношения?

Според мене, първо има Информационна война. Какво става при Информационната война имаш американска пета колона, имаш руска пета колона, в която влизат дори министър-председателите. Спомни си Тони Блеър, който казваше пред целия Парламент: Ние сме заплашени от една страшна атака - за 45 минути и Садам ще ни погребе. Спомни си какво говореше Буш, спомни си, че половината му кабинет беше против влизането в тази война Колин Пауъл, Скоукрофт и разни други големи умове, те тръгнаха във войната, лъгаха, че ще има оръжие, търсиха го 2 години и не го намериха. Сега се води колосална Информационна война, това просто е неприлична война. И то, за съжаление, е пълно с бедни журналисти по света и с дезинформатори, които работят за службите. Но, ако говорим сериозно, води се война с голяма интензивност, сега е с около 60 авиационни атаки дневно и ще става по-голяма.

Там има един руски авиополк, но аз не наричам това руска инвазия, руснаците не правят никаква инвазия. Руснаците са поканени от ръководството на Сирия. Не забравяй, че разстоянието от Петербург до Москва е повече, отколкото от руската граница до Дамаск и там се намират хиляди чеченски командири, които воюват. И когато казаха: Руснаците, ах, те атакуват the moderates [умерените(англ.) бел.р.], като че ли може да има някакъв терорист, който да е moderate, те атакуваха чеченци в тюркменските села първата вечер, които се бяха окопали на височина 1045 м, провинция Латакия. Но това, което стана е уникално, защото ти имаш един ръководител, който ръководи страна, която е десет пъти по-малка от Съветския съюз, която в сравнение със Съединените щати е много по-малка. Те имат ядрено равенство, но руската флота, руската армия и всичко останало. те са несравними понятия. Американците, които имат коалиция от 60 държави, които направиха 7 хиляди полета авиацията, и в крайна сметка нищо не направиха, защото на територия колкото една Англия, имаше една Сунитска държава, която съществува, която превзе Палмира, която си има столица в Ракка и голяма част от населението я поддържа. Проблемът с това сунитско население никой не знае как ще го реши. Не забравяй, че навремето генерал Петреъс беше този, който създаде синовете на Ирак.

-Това, което казваш е много важно, не беше ли това съзнателна политика на американците само да имитират някаква военна намеса, която да не предизвика никакви видими резултати там?

Аз мисля, че Обама си заслужи Нобеловата награда за мир. Миналата година на 1-ви септември, сега всички знаят, понеже военните тайни траят три дена, той трябваше да удари Сирия. Даже има един интересен момент, когато му се обажда френският президент да го пита: Да излетят ли моите пилоти, той казва не, ние няма да удряме Сирия. Той не удари Сирия. Ако беше ударил Сирия, сега нямаше да има Башар Асад, нямаше да има никой. Сирия щеше да е една Сомалия в развалини. Той не я удари и си заслужи наградата. Има ред причини, заради които не я е ударил и много се дразни, когато американците му казват, че тази политика е неправилна. Даже онзи ден той каза: Тия тука дето ми казват, че моята политика е неправилна, това говорене е едно Mumbo Jumbo[Глупости, дрън-дрън [англ.прен.) бел.р.].както казва Борисов шменти-капели т.е. той се дразни, казва, дайте ми аргументи, дайте ми друг път.

Но това, което направи Путин Знаеш ли, много интересно, сега присъствах на Global CitizenForum в Монако, на който бяха Кофи Анан, Барозу, генерал Уесли Кларк, който водеше битките 90-те години в Югославия. и предишната вечер гледам по телевизията Аштън Картър, шефа на Пентагона, който казва: Политиката на Путин в Сирия е трагически сбъркана и генералът на другия ден, ген. Уесли Кларк, който е вече пенсиониран казва: Аз се възхищавам от Путин, той е голям стратег, тактик, той ни стимулира, трябва да правим и ние нещо такова. След това се появява Кофи Анан и казва: Аз преговарях с Путин в Кремъл 2012 г. и той още тогава каза, че това е правилната политика. После говорих с генерала и го попитах, какво мисли за това и той казва, А, да си мисли каквото иска Аштън Картър, аз казвам истината.

-В момента срещу един и същи враг, на една и съща територия, воюват 5-те постоянни страни-членки на Съвета за сигурност.

Америка реално се оттегли, спря тази военната програма, която й струваше 500 млн. долара, за да тренират 70 човека, от които останаха 5. С 5 човека как ще водиш война?

-В Монако какво коментираха за поведението на европейските лидери, които се лашкат ту към Вашингтон, ту към Москва?

Това, което се коментираше, е, че е невъзможно да бъде спряна тази гигантска вълна, която идва от Юга и върви към Севера. Бежанците са 60 млн. годишно и ще станат много повече, поради климатичните промени. Просто не можеш да ги спреш.

Там имаше разни хора. една жена от Калабрия беше инвестирала 8 млн. долара да купи 40-метрова лодка, за да ги прекарва безплатно. Друга жена, която беше номер 2 в Абу Даби, принцеса, разказва за една лодка с 300 пакистанци и няколко жени, имало страхотни изнасилвания, докато пътували за Европа... Като си помислиш, всичкото това са много идентичности хора от Еритрея, от Сомалия, от Сирия, от Бангладеш, и всички тези хора са тръгнали, понеже искат да живеят по друг начин.

Много интересно беше изказването на Кофи Анан, който казва: Винаги съм държал в моята стая, докато бях шеф на Обединените нации, една снимка на бежанец с раница на гърба, на която отдолу пише: Аз нося не само това, което е в раницата и като се вгледаш по-внимателно, забелязваш, че този човек е Айнщайн! И самият Стив Джобс е син на сирийски емигрант.

-Каква е прогнозата на колегите ти?

Прогнозата е, че Германия ще се нуждае следващите няколко десетилетия от 32 млн. имигранти. Забравете за европейската идентичност на Европа, идентичността ще се промени. Ще бъдат построени хиляди джамии, ако не се спре деградивното отношение на Саудистка Арабия, която настройва света срещу мюсюлманите.

-Всичко, което си говорим е добре, ако не се беше случил този ужасяващ атентат в Анкара.

Атентат, подобен на този в Турция, може да се случи навсякъде. Интересно е, защо в началото Меркел реагира толкова емоционално? Проучих нейната биография и открих, че тя е живяла в регион с болни и недъгави деца, затворени по 60-70 в стая, което според мен, до голяма степен, е оказало влияние върху нейната емоционалност, говорейки, че Германия може да се справи. Но големият проблем е, че не може целият беден свят да дойде в богатия.

Това, което е основното в региона, е, че се води война. Путин ще води тази война до успех и до три седмици ще превземе Палмира. Но не той с негови войски, а генерал Касем Сюлеймани, който е командващ спецчастите КСИР (бригада Ал-Кудс) ще води войната. Ердоган остава изигран и няма да се учудя, ако до няколко години Турция се разпадне, защото кюрдите са спонсорирани от всички руснаци, американци, евреи, всички. Кюрдската държава е неизбежна, както е неизбежно, че Русия ще остане и ще завладее тази част от Сирия, която е брегът, това ще бъде един руски плацдарм на Средиземно море. Както е неизбежно, че това ще е един съвсем нов Близък Изток.

Ясно е, че не е имало спиране на Студената война, винаги е имало борба срещу Русия от страна на ЕС и САЩ и това ще продължи години, дори и след Обама. Това е конфликт, в който от едната страна е Русия може би във военен съюз с Китай и Иран, а от другата страна са ЕС и САЩ.

България винаги е желаела да бъде ревностен съюзник, но винаги е оставала в ролята на бездарен васал. Е, в момента сме на страната на една добра, велика сила надявам се.

Източник: http://bnt.bg

Публикувана в У нас

Британски политик разкри, че синът му е сред деветимата британски граждани, арестувани в Турция по подозрения, че са се опитали да стигнат нелегално до Сирия, съобщи АФП.Шакил Ахмед, общински съветник от Лейбъристката партия в Рочдейл, смятал, че синът му, който бил студент, се намира в Бирмингам.

Публикувана в Свят

Статуите, унищожени от джихадистите от групировката Ислямска държава в музея на античното изкуство в град Мосул в Ирак, са били копия на оригинални творби, пише в. "Кориере дела сера".


След появили се информации в медиите по този въпрос новината потвърди директорът на Националния музей на Ирак в Багдад Каис Хюсеин Рашид.


"Статуите там бяха копия, оригиналите са тук в Багдад", заяви Рашид.


Така почитателите на антиките могат да си отдъхнат с облекчение. На 26 февруари ИД разпространи видео в Туитър, в което в продължение на пет минути се вижда как джихадистите разрушават с чукове антични статуи в музея в Мосул. Тази акция беше определена от ИД като най-голямото разрушаване на идоли в съвременната епоха. ИД каза, че стойността на унищожените статуие 500 милиона долара.

Публикувана в Свят

През последните години станахме свидетели на сериозни критики по отношение на учените от сферата на социалните и политическите науки. Имах вече възможността да напиша на друго място, (Detchev, T., Πώς η επιστήμη είχε προβλέψει την Αραβική Άνοιξη. Οι πολιτικοί και οι δημοσιογράφοι πρέπει να διαβάζουν περισσότερο, αντί να μιλούν και να γράφουν απροετοίμαστοι , Foreign Affairs – The Hellenic Edition, February 2014, p. 98 – 103. - Дечев, Т., Как науката предсказа Арабската пролет. Политиците и журналистите трябва да четат повече, вместо да говорят и пишат неподготвени), че ако има нещо общо между България и Франция, което да се е откроило в последно време, то е във възникващите отрицателни обществени нагласи по отношение на тези социолози и политолози, които се изживяват като медийни звезди. (Тези, които не се изживяват по подобен начин страдат от непремерените изяви на своите колеги, спазвайки формулата от известната българска поговорка: „Покрай Илия и Свети Илия …“). Действително, твърде много интелигентни и образовани хора – от автори на статии в “Le Monde Diplomatique” до посетители на българския интернет „ъндърграунд“ си задават въпроса кога на „телевизионните социолози“им остава време да се занимават с научните си изследвания ?

Публикувана в Гледища
Страница 1 от 2