Руската дискретност беше торпилирана от кюрдско официално изявление

Въоръжените милиции на сирийските кюрди – YPG са съобщили, че Русия изгражда военна база в северозападна Сирия. Това е резултат на двустранно споразумение между кюрдите и руснаците, като договорката включва обучението на кюрдските бойци. Огласеното от кюрдите съобщение беше незабавно коментирано, като „стъпка, която ще вбеси Турция, която се опитва да блокира напредването на кюрдите в близост до нейните граници“. (Perry Tom, U.S.-allied Kurd militia says struck Syria base deal with Russia, REUTERS, World News, Monday, March 20, 2017, 3:13 pm EDT,  http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-russia-idUSKBN16R1H4  ).

 

Съобщението веднага беше оценено като много важно от специализираните медии от типа на “Stratfor”, които веднага обърнаха внимание на новината, цитирайки коректно “Reuters”. Ударението се поставяше на значението на кюрдските Отряди за народна защита (YPG), като важна регионална въоръжена сила, както и на твърдението, че руски войски вече са пристигнали в кантона Африн (Afrin) в северозападна Сирия. От “Stratfor” не пропускат да напомнят, че YPG са формация, която е подкрепяна от Съединените щати и представляват ключов фактор в Сирийските демократични сили, които пък са от особено значение в борбата срещу Ислямска държава. (Syria: Russia to Train Kurdish Forces Under New Agreement, YGP Spokesman Says, Stratfor, Situation Reports, March 20, 2017, 14:53 GMT, https://www.stratfor.com/situation-report/syria-russia-train-kurdish-forces-under-new-agreement-ygp-spokesman-says  ).

 

Африн е един от трите кантона, на ред с Кобани (Kobane) и Cizre, които сирийските кюрди се опитаха да свържат в едно цяло, контролирано от тях, но намеренията им бяха провалени от проведената през миналото лято операция „Ефратски щит“ на турската армия. По време на операция „Ефратски щит“, турците и най-вече техните съюзници от Сирийската свободна армия, взеха под контрола си градовете Джарабулус (Jarabulus) и Ал Баб (al-Bab).

 

Русия отрича, кюрдите са горди с постигнатото

 

В създалата се възбудена обстановка, руският министър на отбраната тутакси заяви, че Руската федерация няма никакви планове и намерения да отваря нови военни бази в Сирия. Той обясни, че клон на руския „помирителен център“, който посредничи в договарянето на местни споразумения между воюващите страни в Сирия е бил разположен в провинция Алепо, близо до Африн.

 

„Няма планове за разполагане на нови военни бази на територията на Сирийската арабска република“, се казва в официално изявление от 20-ти март 2017 година.

 

„Според руско – турското споразумение от 30 декември 2016 година, звената на Руския център за помиряване на противостоящите страни на територията на Сирия, осъществява 24 часово наблюдение на прекратяването на огъня. С оглед на предотвратяването на нарушения на режима на прекратяване на огъня, едно поделение на Руския център за помиряване на противостоящите страни е бил разположен в контактната зона между отряди на кюрдските милиции и формации на Свободната сирийска армия, контролирани (формациите на ССА, бел. авт.) от турската страна“, заявява министърът, визирайки района на Африн в провинция Алепо. (Erkuş Sevil, Turkey not convinced with Russian denial for military base in Afrin, March 22, 2017, http://www.hurriyetdailynews.com/turkey-not-convinced-with-russian-denial-for-military-base-in-afrin.aspx?PageID=238&NID=111078&NewsCatID=510  ).

 

Това обаче се намира в значително противоречие със заявеното от говорителя на YPG – Редур Шелил (Redur Xelil) пред “Reuters”. Според кюрдския официален говорител, споразумението е било сключено в неделя на 19 март 2017 година и че руските войски вече пристигат с камиони и бронетранспортьори и се разгръщат на позиции около Африн. В писмено съобщение до медиите, Redur Xelil заявява, че въпросното споразумение е „първото от такъв вид“. (Perry Tom, U.S.-allied Kurd militia says struck Syria base deal with Russia, REUTERS, World News, Monday, March 20, 2017, 3:13 pm EDT,  http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-russia-idUSKBN16R1H4  ).

 

Турските медии, по-специално меродавният вестник „Хюриет“, от своя страна цитират дословно изявлението на Redur Xelil, в което се казва: „Споразумението беше на основата на рамката на сътрудничество за борба с тероризма и на обучението на нашите бойци от страна на руската армия. Ние имаме преки връзки с Русия“. (Erkuş Sevil, Turkey not convinced with Russian denial for military base in Afrin, March 22, 2017, http://www.hurriyetdailynews.com/turkey-not-convinced-with-russian-denial-for-military-base-in-afrin.aspx?PageID=238&NID=111078&NewsCatID=510  ).

 

Почти по същия начин звучи изявлението на говорителя на YPG, цитиран от “Reuters”:

 

„Руското присъствие … идва поради споразумение между YPG и руските въоръжени сили, действуващи в Сирия в рамките на сътрудничеството срещу тероризма и за да се помогне на обучението на нашите сили (силите на YPG, бел. авт.) на модерно военно изкуство и за създаване на точка на пряк контакт с руските сили“. (Perry Tom, U.S.-allied Kurd militia says struck Syria base deal with Russia, REUTERS, World News, Monday, March 20, 2017, 3:13 pm EDT,  http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-russia-idUSKBN16R1H4  ).

 

Според говорителя на кюрдите от YPG, Redur Xelil, цитиран от “Reuters”, местността, където са разположени новопристигналите руски войски, известна като Кафр Джина (Kafr Jina), наскоро е била подложена на артилерийски обстрел от страна на турската армия, от позиции, намиращи се оттатък минаващата наблизо граница. Кюрдският говорител е отказал да даде сведения, колко руски войници са пристигнали в Кафр Джина.

 

„Споразумението влезе в сила днес“ е заявил Redur Xelil на 20 март 2017 година. Той на няколко пъти е изтъкнал ефективността на YPG в „борбата с тероризма“. „Това е, което тласна много сили да сътрудничат и да правят съюзи с YPG“, заявил е официалният говорител на кюрдските милиции. (Perry Tom, U.S.-allied Kurd militia says struck Syria base deal with Russia, REUTERS, World News, Monday, March 20, 2017, 3:13 pm EDT,  http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-russia-idUSKBN16R1H4  ).

 

Крият ли се кюрдите зад руски щит ?

 

Кореспондентът на “Reuters” в Бейрут – Том Пери, коментира, че това споразумение „по-нататък ще покаже как сирийските кюрди са успели да привлекат едновременно Вашингтон и Москва на тяхна страна, след като кюрдите са се представили като организирана сила, способна да се противопостави на джихадистките групи и да отнеме територии от Ислямска държава“. Последният коментар е доста спорен – едва ли сядането на два стола е най-успешната тактика в толкова сложна ситуация като войната в Сирия, но вън от всякакво съмнение е, че различни замесени в сирийския конфликт сили са готови да ухажват кюрдите с оглед на техния боен потенциал.

 

Според Том Пери, разполагането на руски войски би могло да помогне за „възпирането“ на атаки през границата от страна на Турция срещу доминираният от кюрдите район на Африн. Анкара е враждебна към отрядите на YPG, смятайки ги (не без основание, бел. авт.) за маша на Кюрдската работническа партия (PKK), която се опитва да предизвика безредици в Турция.

 

От “Reuters” напомнят, че по-рано този месец, на около 100 километра източно от Африн, подразделение на американската армия предотврати турска атака срещу бойци, съюзници на YPG, които контролираха по това време град Манбидж (Manbij). Американците се намесиха, след като турската армия и бойци от Свободната сирийска армия се опитаха да превземат града.

 

От вестник „Хюриет“ пък припомнят факта, че в началото на месец март 2017 година, Сирийските демократични сили, (които по това време се определят от наблюдателите като „хлабава коалиция, състояща се предимно от кюрдските отряди на YPG и от различни етнически милиции на араби – сунити, тюркмени, язиди и асирийци - християни“, достигат до споразумение с Русия за предаването на някои села, намиращи се западно от Манбидж (Manbij) на сирийските правителствени лоялистки сили, с оглед на възпирането на намерението на Турция да атакува града. (Erkuş Sevil, Turkey not convinced with Russian denial for military base in Afrin, March 22, 2017, http://www.hurriyetdailynews.com/turkey-not-convinced-with-russian-denial-for-military-base-in-afrin.aspx?PageID=238&NID=111078&NewsCatID=510 ).

 

В Анкара са меко казано нервни

 

Новините от Африн веднага предизвикаха реакцията на турския вицепремиер Нуман Куртулмуш (Numan Kurtulmuş), който попитан от журналисти за възникналата ситуация, заяви по доста емоционален начин, че Анкара никога няма да позволи в северна Сирия да се създаде това, което той нарича „терористичен регион, терористична страна“, имайки пред вид присъствието на YPG.

 

„Ние сме довеждали това до знанието на всички заинтересувани страни при почти всички наши срещи. Руснаците знаят това и американците знаят това и всички други държави знаят това“, заявява Куртулмуш на пресконференция в Анкара. (Perry Tom, U.S.-allied Kurd militia says struck Syria base deal with Russia, REUTERS, World News, Monday, March 20, 2017, 3:13 pm EDT,  http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-russia-idUSKBN16R1H4 ).

 

Междувременно, източник, цитиран като „турско официално лице“, завява пред вестник „Хюриет“, че руското министерство на отбраната е отхвърлило съобщенията за изграждане на военна база в Африн, но Анкара не е убедена в това от руските обяснения, независимо от това, че турската страна се е въздържала от публичен отговор на създавания съюз между Москава и сирийските кюрди.

 

Същият източник е съобщил, че Русия не е информирала Турция за разполагане на въоръжени сили в райиона на Африн. Турското разузнаване е установило, че руски конвой от четири бронетранспортьора е пристигнал в Африн през района на Менах (Menagh), намиращ се южно от Азез (Azez).

 

Друго турско официално лице, също останало анонимно е обяснило пред „Хюриет“, че съществуващите центрове за наблюдение на спазването на примирието, разположени във военно-въздушната база в Хмеимим (Hmeimim) в Сирия от страна на Русия и в Анкара от турска страна, като част от споразумението за спиране на огъня от 30 декември 2016 година, са способни да наблюдават ситуацията на терена. Източникът на „Хюриет“ изрично е подчертал, че в момента няма никакви сблъсъци в района на Африн, които да изискват изпращането на наблюдателна мисия. Същият източник е обяснил, че Турция все още не е изградила център за наблюдение на спазването на споразумението за прекратяване на огъня на сирийска територия поради затруднения с осигуряването на сигурността на мисията. (Erkuş Sevil, Turkey not convinced with Russian denial for military base in Afrin, March 22, 2017, http://www.hurriyetdailynews.com/turkey-not-convinced-with-russian-denial-for-military-base-in-afrin.aspx?PageID=238&NID=111078&NewsCatID=510 ).

 

Както вече стана дума, от турска страна предполагат, че целта на разгръщането на руските сили в района на Африн цели да се възпрепятства възможността за каквито и да са сблъсъци между групите на сирийската опозиция (най-вече от Сирийската свободна армия) и YPG, заедно с политическото й крило – партията „Демократичен съюз“ (PYD). Според информиран турски източник, Турция е изразила своят дискомфорт от военното сътрудничество между Русия и кюрдите от YPG още преди да започне руската операция в района на Африн.

 

От своя страна, Русия задълбочава отношенията си с YPG, независимо от факта, че Турция е против каквото и да е сътрудничество със сирийските кюрди, тъй като Анкара разглежда „Отрядите за народна защита“ като „издънка от дървото“ на Кюрдската работническа партия (PKK), която е смятана за терористична организация и е обявена извън закона в Турция.

 

Интересен факт е, че въпреки че руското протеже – Башар Асад и кюрдите имат зад гърба си дългогодишна история на взаимна враждебност, през време на вече шест годишната гражданско – религиозно – прокси война в сирия, YPG и лоялистите от Дамаск успяха почти изцяло да избегнат въоръжени сблъсъци помежду си.

 

Що се отнася до политическото крило на YPG – партията „Демократичен съюз“ (PYD), Турция се противопоставя и на всякаква форма на участие на въпросната партия в мирните преговори около сирийската криза, но Москва се застъпва за необходимостта сирийските кюрди да са представени на разговорите в Женева и в Астана. На предишната среща в Астана, Русия предложи проект за конституция на Сирия, в който се предвижда културна автономия за сирийските кюрди. От своя страна, YPG и PYD се опитват да задълбочат тяхната задаваща се на хоризонта автономия, чрез въвеждане на федерално управление в северната част на Сирия.

 

Евентуалният контрол на кюрдите от YPG над отделни анклави в североизточна Сирия и над региона на Африн в северозападна Сирия, предизвиква голяма загриженост в Турция. Подпомагани активно от своите съюзници от Сирийската свободна армия, турците започнаха офанзива в северна Сирия за да пресекат възможността YPG да създаде непрекъсната ивица от кюрдска територия по протежение на по-голямата част от границата между Турция и Сирия.

 

Турските притеснения са напълно разбираеми, като се има пред вид, че на 20 март тази година, от YPG са направили изявление, че до края на годината смятат броя на бойците във въоръжените им милиции да надхвърли 100 000 души (!), като целта е тази въоръжена сила да стане по-организирана и да започне да наподобява традиционните армии.

 

Турция оказва натиск и върху Вашингтон, за да бъде анулиран съюзън между американците и сирийските кюрди, а вместо него да бъдат подкрепени бунтовниците, които са в съюз с Анкара. Последното се иска най-вече в контекста на подготвяното настъпление за превземане на столицата на Ислямска държава – Ракка (Raqqa), която остава като последен голям град – крепост на Халифата. Това не е попречило на лидера на да заяви наскоро пред “Reuters”, че атаката ще започне в началото на април и че бойците на YPG ще вземат участие в нея, редом с арабите от сирийската опозиция.

 

От своя страна от Пентагона са заявили, че по въпроса не е взето решение. (U.S.-allied Kurd militia says struck Syria base deal with Russia, REUTERS, World News, Monday, March 20, 2017, 3:13 pm EDT,  http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-russia-idUSKBN16R1H4 ).

Публикувана в Свят

Сирийски бунтовници съобщиха, че са взели контрола над град Джарабулус (Jarabulus) и са изтласкали силите на Ислямска държава. Това стана непосредствено след като започна подкрепяната от турските въоръжени сили операция „Ефратски щит” според съобщения в Twitter от 24-ти август 2016. Бунтовническите сили твърдят, че са стигнали центъра на града, който се намира на границата между Турция и Сирия. Турските военни са подпомогнали провеждането на операцията още преди 24 август, хвърляйки танкове и бронетранспортьори в подкрепа на настъпващите бунтовници.

Публикувана в Свят

Съвместна операция на кюрдските, иракските и американските сили със специално предназначение, проведена на 11 август 2016 година е довела до смъртта на Сами Джассим ал-Джабури (Sami Jassim al-Jabouri), известен също така като Хаджи Хамад (Haji Hamad), ръководител на действуващото на черния пазар в Сирия и Ирак нефтено предприятие на Ислямска държава. Съобщението е на кюрдски официални лица, предадено от Reuters. (Kurds say Islamic State oil overseer killed in joint ops with U.S., Reuters, World News, August 11-th 2016, 04:19 pm EDT, http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-kurds-islamic-state-idUSKCN10M20C ).

Публикувана в Свят

Подкрепяните от Съединените щати, Сирийски демократични сили (SDF) вече контролират 80 на сто от територията на град Манбидж (Manbij), където съпротивата се продължава от шепа бойци на Ислямска държава, съобщи BBC. Бойците на Ислямска държава, които са останали да се сражават в града, използуват цивилни като човешки щитове. Това забавя окончателното прочистване на града. Сирийските демократични сили (SDF) включват въоръжени милиции на арабите – сунити, кюрдите и на асирийците – християни. Американската авиация ги подкрепя с удари от въздуха. (Syria: Most of Manbij Cleared of Islamic State Fighters, August 6-th 2016, 16:51 GMT, Stratfor, Situation Reports, https://www.stratfor.com/situation-report/syria-most-manbij-cleared-islamic-state-fighters ).

Публикувана в Свят

По някакъв начин, битката срещу Ислямска държава в Ирак, прикрива и замаскира дълбокото разделение и фрагментация на страната. По време на кампанията срещу „джихадистката” групировка, много от иракските етнически и религиозни групи си сътрудничат често. Обединени от желанието да си възвърнат територията, завладяна от Ислямска държава, кюрдската пешмерга, шиитските милиции и сунитските племенни милиции, проведоха голям брой общи операции, заедно с иракските правителствени въоръжени сили. (A Common Enemy Hides Competing Interests in Iraq, 26-th of April 2016, 18:32 GMT, https://www.stratfor.com/image/common-enemy-hides-competing-interests-iraq ).

 

Но конкуренцията между отделните групировки, които всички искат повече икономически ресурси, територия и политическо влияние, рано или късно ще ги вкара в конфликт. Дори в хода на провежданите съвместнище операции, дългосрочните напрежения и противопоставяния вече бяха манифестирани публично. Борбата за контрол между отделните групи ще се появи още по-ясно, след като общият враг бъде преодолян.

 

Независимо, че иракските етнически и религиозни общности упражняват тяхното влияние в страната по различни начини, те всички използуват едно и също важно средство – техните милиции.

 

В Ирак, искането за територия често се превежда като искане за власт. До голяма степен това е симптом за слабостта на иракските сили за сигурност. Наброяващи по-малко от 150 000 души на предната линия, иракската армия страда от лошо командуване и логистика, ниски заплати и слаб морал.

 

Като резултат, милициите в Ирак се издигнаха до изключителна популярност, осигурявайки крайно необходимата подкрепа за иракските сили за сигурност. В същото време, иракските милиции си имат свой дневен ред всяка. Истинската битка за Ирак ще започне, след като Ислямска държава бъде победена и многобройните местни и регионални интереси излязат на повърхността и носителите им прехвърлят вниманието си всеки към своя собствен дневен ред.

Публикувана в Гледища

Терористичните атаки, геополитическото напрежение между Турция и съседите й, както и допълнителната доза политическа нестабилност след неуспешния опит за преврат от 15-ти юли 2016 година, нанесоха удар по туристическата индустрия на Анкара. Секторът, който дава 12,9 процента от брутния вътрешен продукт на Турция и в който са наети 8,3 от работната сила в страната се е сринал с 23 на сто през първите пет месеца на 2016 година и продължава да се плъзга надолу.


Казано най-общо, един сериозен удар като атаката срещу истанбулското летище „Ататюрк“, станала на 28-ми юни 2016 година, би имала отражение върху туризма като цяло само няколко месеца. (Световният съвет за пътувания и туризъм прави оценката, че за да се възстанови туристическият сектор на дадена страна след сериозна терористична атака, отиват около 13 месеца). Уязвимостта на турската сигурност обаче ще продлъжи този период според частната аналитична агенция „Стратфор“. (Turkish Tourism Takes a Hit, July 22-th, 2016, 18:27 GMT, Stratfor, Media Center, https://www.stratfor.com/image/turkish-tourism-takes-hit ). Страната е изправена пред цял рояк от заплахи – от Ислямска държава, от Кюрдските сепаратисти, от левите радикали и пр. Всяка една от тези фракции има „искреното желание“ да задълбочи политическата криза в Турция, като генерира конспирации и сее семената на недоверието към правителството.

Публикувана в Свят
Петък, 16 Октомври 2015 14:30

Тома Томов: Турция ще се разпадне

Журналистът от старото поколение международници в БНТ Тома Томов направи една много сериозна прогноза, а именно, че до няколко години Турция може да се разпадне в резултат на появата на Кюрдска държава. Интересно е, какво би станало тогава в европейската част на Турция, където живеят стотици хиляди изселници с български произход. Става дума не за българските турци, а за българите мюсюлмани, наричани още помаци, чийто майчин език не е турския, а една архаична форма на българския език. Интервюто предаваме с незначителни съкращения.

-Да започнем с това, което най-тревожи и което анонсирахме бомби и война много близо до границата с Европа. Това промени ли света, тази руска военно-въздушна инвазия в Сирия промени ли ситуацията в международните отношения?

Според мене, първо има Информационна война. Какво става при Информационната война имаш американска пета колона, имаш руска пета колона, в която влизат дори министър-председателите. Спомни си Тони Блеър, който казваше пред целия Парламент: Ние сме заплашени от една страшна атака - за 45 минути и Садам ще ни погребе. Спомни си какво говореше Буш, спомни си, че половината му кабинет беше против влизането в тази война Колин Пауъл, Скоукрофт и разни други големи умове, те тръгнаха във войната, лъгаха, че ще има оръжие, търсиха го 2 години и не го намериха. Сега се води колосална Информационна война, това просто е неприлична война. И то, за съжаление, е пълно с бедни журналисти по света и с дезинформатори, които работят за службите. Но, ако говорим сериозно, води се война с голяма интензивност, сега е с около 60 авиационни атаки дневно и ще става по-голяма.

Там има един руски авиополк, но аз не наричам това руска инвазия, руснаците не правят никаква инвазия. Руснаците са поканени от ръководството на Сирия. Не забравяй, че разстоянието от Петербург до Москва е повече, отколкото от руската граница до Дамаск и там се намират хиляди чеченски командири, които воюват. И когато казаха: Руснаците, ах, те атакуват the moderates [умерените(англ.) бел.р.], като че ли може да има някакъв терорист, който да е moderate, те атакуваха чеченци в тюркменските села първата вечер, които се бяха окопали на височина 1045 м, провинция Латакия. Но това, което стана е уникално, защото ти имаш един ръководител, който ръководи страна, която е десет пъти по-малка от Съветския съюз, която в сравнение със Съединените щати е много по-малка. Те имат ядрено равенство, но руската флота, руската армия и всичко останало. те са несравними понятия. Американците, които имат коалиция от 60 държави, които направиха 7 хиляди полета авиацията, и в крайна сметка нищо не направиха, защото на територия колкото една Англия, имаше една Сунитска държава, която съществува, която превзе Палмира, която си има столица в Ракка и голяма част от населението я поддържа. Проблемът с това сунитско население никой не знае как ще го реши. Не забравяй, че навремето генерал Петреъс беше този, който създаде синовете на Ирак.

-Това, което казваш е много важно, не беше ли това съзнателна политика на американците само да имитират някаква военна намеса, която да не предизвика никакви видими резултати там?

Аз мисля, че Обама си заслужи Нобеловата награда за мир. Миналата година на 1-ви септември, сега всички знаят, понеже военните тайни траят три дена, той трябваше да удари Сирия. Даже има един интересен момент, когато му се обажда френският президент да го пита: Да излетят ли моите пилоти, той казва не, ние няма да удряме Сирия. Той не удари Сирия. Ако беше ударил Сирия, сега нямаше да има Башар Асад, нямаше да има никой. Сирия щеше да е една Сомалия в развалини. Той не я удари и си заслужи наградата. Има ред причини, заради които не я е ударил и много се дразни, когато американците му казват, че тази политика е неправилна. Даже онзи ден той каза: Тия тука дето ми казват, че моята политика е неправилна, това говорене е едно Mumbo Jumbo[Глупости, дрън-дрън [англ.прен.) бел.р.].както казва Борисов шменти-капели т.е. той се дразни, казва, дайте ми аргументи, дайте ми друг път.

Но това, което направи Путин Знаеш ли, много интересно, сега присъствах на Global CitizenForum в Монако, на който бяха Кофи Анан, Барозу, генерал Уесли Кларк, който водеше битките 90-те години в Югославия. и предишната вечер гледам по телевизията Аштън Картър, шефа на Пентагона, който казва: Политиката на Путин в Сирия е трагически сбъркана и генералът на другия ден, ген. Уесли Кларк, който е вече пенсиониран казва: Аз се възхищавам от Путин, той е голям стратег, тактик, той ни стимулира, трябва да правим и ние нещо такова. След това се появява Кофи Анан и казва: Аз преговарях с Путин в Кремъл 2012 г. и той още тогава каза, че това е правилната политика. После говорих с генерала и го попитах, какво мисли за това и той казва, А, да си мисли каквото иска Аштън Картър, аз казвам истината.

-В момента срещу един и същи враг, на една и съща територия, воюват 5-те постоянни страни-членки на Съвета за сигурност.

Америка реално се оттегли, спря тази военната програма, която й струваше 500 млн. долара, за да тренират 70 човека, от които останаха 5. С 5 човека как ще водиш война?

-В Монако какво коментираха за поведението на европейските лидери, които се лашкат ту към Вашингтон, ту към Москва?

Това, което се коментираше, е, че е невъзможно да бъде спряна тази гигантска вълна, която идва от Юга и върви към Севера. Бежанците са 60 млн. годишно и ще станат много повече, поради климатичните промени. Просто не можеш да ги спреш.

Там имаше разни хора. една жена от Калабрия беше инвестирала 8 млн. долара да купи 40-метрова лодка, за да ги прекарва безплатно. Друга жена, която беше номер 2 в Абу Даби, принцеса, разказва за една лодка с 300 пакистанци и няколко жени, имало страхотни изнасилвания, докато пътували за Европа... Като си помислиш, всичкото това са много идентичности хора от Еритрея, от Сомалия, от Сирия, от Бангладеш, и всички тези хора са тръгнали, понеже искат да живеят по друг начин.

Много интересно беше изказването на Кофи Анан, който казва: Винаги съм държал в моята стая, докато бях шеф на Обединените нации, една снимка на бежанец с раница на гърба, на която отдолу пише: Аз нося не само това, което е в раницата и като се вгледаш по-внимателно, забелязваш, че този човек е Айнщайн! И самият Стив Джобс е син на сирийски емигрант.

-Каква е прогнозата на колегите ти?

Прогнозата е, че Германия ще се нуждае следващите няколко десетилетия от 32 млн. имигранти. Забравете за европейската идентичност на Европа, идентичността ще се промени. Ще бъдат построени хиляди джамии, ако не се спре деградивното отношение на Саудистка Арабия, която настройва света срещу мюсюлманите.

-Всичко, което си говорим е добре, ако не се беше случил този ужасяващ атентат в Анкара.

Атентат, подобен на този в Турция, може да се случи навсякъде. Интересно е, защо в началото Меркел реагира толкова емоционално? Проучих нейната биография и открих, че тя е живяла в регион с болни и недъгави деца, затворени по 60-70 в стая, което според мен, до голяма степен, е оказало влияние върху нейната емоционалност, говорейки, че Германия може да се справи. Но големият проблем е, че не може целият беден свят да дойде в богатия.

Това, което е основното в региона, е, че се води война. Путин ще води тази война до успех и до три седмици ще превземе Палмира. Но не той с негови войски, а генерал Касем Сюлеймани, който е командващ спецчастите КСИР (бригада Ал-Кудс) ще води войната. Ердоган остава изигран и няма да се учудя, ако до няколко години Турция се разпадне, защото кюрдите са спонсорирани от всички руснаци, американци, евреи, всички. Кюрдската държава е неизбежна, както е неизбежно, че Русия ще остане и ще завладее тази част от Сирия, която е брегът, това ще бъде един руски плацдарм на Средиземно море. Както е неизбежно, че това ще е един съвсем нов Близък Изток.

Ясно е, че не е имало спиране на Студената война, винаги е имало борба срещу Русия от страна на ЕС и САЩ и това ще продължи години, дори и след Обама. Това е конфликт, в който от едната страна е Русия може би във военен съюз с Китай и Иран, а от другата страна са ЕС и САЩ.

България винаги е желаела да бъде ревностен съюзник, но винаги е оставала в ролята на бездарен васал. Е, в момента сме на страната на една добра, велика сила надявам се.

Източник: http://bnt.bg

Публикувана в У нас
Четвъртък, 12 Септември 2013 16:32

Протестите в Турция отново се разрастват

Нови антиправителствени протести заляха няколко града в Турция късно снощи, третата нощ на демонстрации след смъртта на 22-годишен демонстрант във вторник. Заради нея се възобновиха протестните действия, които разтърсиха Турция през лятото и започнаха да набират нови сили и през есента, пишат световните медии.По улиците на Истанбул, Анкара, Измир, Антакия излязоха хиляди протестиращи, които бяха посрещнати от полицията. В Истанбул и Анкара отново бе използван сълзотворен газ както и звукови гранати срещу протестиращите.Турският министър на вътрешните работи Муамер Гюлер заяви в сряда, че протестиращите са се опитвали да използват смъртта на един млад човек по време на демонстрация, за да "хвърлят страната в хаос".
Покрай напрежението в страната кюрдските бунтовници за първи път призоваха поддръжниците си да се присъединят към демонстрации срещу премиера Реджеп Тайип Ердоган, виждан от критиците като все по-авторитарна фигура.

Публикувана в Свят

Изострянето на кризата в Сирия, заля интернет пространството с апокалиптични прогнози и предупреждения. Според едни, започва третата световна война, според други – четвъртата ... Има огромно изобилие на клетви по адрес на американците, респективно – на „чифутите“, които не можели да не си наврат носа навсякъде. Всъщност, както често става, геополитическият пъзел изглежда доста по-различен от първосигналните картинки, които ни се рисуват къде от искрено притеснени хора, къде от пропагандисти, пи-ари и други подобни.

Публикувана в Гледища


Джихадистките групировки  Фронт Ал Нусра и Ислямска държава в Ирак и Сирия, взеха за заложници около 200 цивилни кюрди в Сирия. Групировките, които са част от мрежата на Ал Кайда, са отвлекли цивилните след сблъсъците си с  кюрдски войници.

Публикувана в Свят