Една голяма обеца е редно да висне на ухото на президента Радев. Ама от тежките, за да се усеща и напомня на държавния глава какво може и какво не е добре да прави.

 

Започваме от второто. Не бива – по подобие на колегата си от САЩ, да използва социалните мрежи за твърде важни, касаещи държавата, позиции, послания и мнения. Най-малкото, преди да поства във fb, да вземе да се консултира с някой от съветниците или секретарите си, има ги достатъчно. А не като стопанина на Белия дом - да хвърля в паника администрация и правителство със сутрешните си туитове.

 

Ако пък Радев изпляска това за Венецуела след консултиране, то значи, че има голям кадрови проблем около себе си и трябва да се замисли.

 

Всъщност, редно е да уточним някои неща – справедливо е. Държавният ни глава никъде в постинга си не дава и не призовава за подкрепа на Мадуро. Просто съветва позицията ни да бъде за честни избори с международно наблюдение в тази държава. И да – не застава зад Хуан Гуайдо, какъвто и да е той в момента.

 

Между другото, ако преди време някой се беше хванал да поразпита гражданите по улицата къде се намира Венецуела, щеше да се стресне от малкия брой верни отговори. Подобен въпрос за Мадуро пък е съвсем обречен. Той по-скоро може да предизвика някои деликатни асоциации у родните зевзеци. Не че в САЩ такава анкета би имала друг резултат…

 

Но сега ситуацията е коренно изменена, защото случващото се в Каракас е пореден повод за хвърляне на картите на международната маса и за уточняване на позиции и лобирания. Единственото неоспоримо нещо е, че мизерстващата и бедстваща южноамериканска страна заслужава нормално съществуване. Странно, защо Мадуро не успя са управлява вярно и в правилната посока държавното кормило, все пак е шофьор на автобус, не е случаен човек…

 

Но да се върнем у нас. Президентът Радев явно не предвиди, че всяка позиция по темата „Венецуела“ ще бъде обръщана с хастара нагоре, ще се ровичка за текст между редовете и такъв винаги ще бъде намиран. Да повторим, въпросът не е толкова дали подкрепяме Гуайдо, или не, а в чий лагер заставаме – на ЕС и САЩ, или на Русия и другите. Както и се случи. Държавният глава заслужи критиките, някои от които изключително остри, стигащи до абсурдни призиви за импийчмънт. Той не оцени добре създалата се ситуация, не предвиди, че дори и да няма скелети в гардероба си, съвременната политика винаги може да намери такива.

 

Радев призова за честни избори в Каракас, но опонентите му прочетоха между редовете – подкрепа за Мадуро и съглашателство (прекрасна дума) с Путин и обръщане гръб на Брюксел. Прави са, че подобна позиция е в правомощията на изпълнителната власт, респективно външното ни ведомство, а държавният глава може да изказва единствено лично мнение и то не е препоръчително.

 

Да не говорим, че в ситуацията на огромната поляризация и противопоставяне у нас, дори и нищо да не беше казал президентът, пак щеше да му се вмени вина. Факт е, че има въпроси, по които Дондуков 1 и 2 трябва да имат единна позиция. Случаят „Венецуела“ е такъв и Радев трябваше да го анализира и подкрепи МС, още повече, че Борисов и компания не направиха кой знае какво геройство, просто застанаха до позицията на огромния брой страни от ЕС.

 

Каквито и да са тълкуванията, Румен Радев е на път да изгуби още някой и друг процент от рейтинга си. И то – ей така, лековато и непремерено, по тема, която не предполагаше никакви сътресения за Дондуков 2. Казват – неопитен е. Ами тогава тези около него трябва да компенсират липсата.

 

Защото истината е, че независимо прав или не, грешащ или адекватен, Радев е необходим. Като коректив на могъществото на ГЕРБ, обхванало почти всичко в държавното управление. Явно политическата опозиция не е особено силна, затова на страната й трябва институционална. И това е Дондуков 2. За добро или лошо. Критичната вълна, идваща от тази сграда понякога е здравословна, тя държи нащрек и в някаква кондиция управляващите, предпазва ги от леност и самозабравяне.

 

Но още една-две „Венецуели“ и настоящият държавен глава ще изпадне в ситуацията на тъжното политическо изолиране на своя предшественик. И то „на попрището жизнено в средата“ на мандата си. Демотивиращо и жалко.

Публикувана в Гледища

Днес, 16 март 2018 г., се проведе трета среща по проблемите на енергетиката при министър-председателя Бойко Борисов.

 

В срещата участваха председателят на парламентарната Комисия по енергетика Делян Добрев, министрите на финансите – Владислав Горанов, и на енергетиката – Теменужка Петкова, ръководителите на БЕХ, НЕК, АЕЦ, ръководителите на национално представителните работодателски организации – Васил Велев (председател на АИКБ), Димитър Бранков (зам.-председател на БСК), Цветан Симеонов (председател на БТПП) и Кирил Домусчиев (председател на КРИБ), както и енергийните експерти Константин Стаменов и Румен Радев.

 

Днешният разговор беше фокусиран върху две основни теми – бъдещето на т.нар. Американски централи и опасността от нова далавера в енергетиката (виж тук: http://aobe.bg/%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B8-%D0%BB%D0%B8-%D1%81%D0%B5-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B0-%D0%B2-%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0/ ) по линията на поддържане на т.нар. студен резерв и включването в микса на нови централи с „преференциални цени“. Освен това, беше обсъден напредъкът по договореностите от предходните две срещи, проведени на 6-ти и на 21-ви февруари тази година.

 

Участниците в срещата постигнаха съгласие, че трябва да се предприемат енергични мерки за прекратяване на договорите с Американските централи във връзка със съществуването на неправомерна държавна помощ. В хода на разговора бе констатирано, че са налице всички предпоставки това да се случи в рамките на няколко седмици.

 

Беше проведена съдържателна дискусия и във връзка с оптималното управление на т.нар. студен резерв. Потвърдено бе неувеличаване на средногодишната стойност на студения резерв от 500 МВт. От страна на управляващите беше поет ангажимент в подготвяния в момента пакет от законови промени в сферата на енергетиката да се добавят и такива, които да не позволят блокиране на либерализацията на пазара, появата на нов тип производители на енергия с “преференциални цени’’ и участието им в регулирания пазар с такива “преференциални цени’’, което би било неправомерна държавна помощ.

 

Подчертана бе и необходимостта от ускоряване на изготвянето и приемането на национална енергийна стратегия до 2030 г., основана на реалистична макроикономическа рамка за догонващ икономически растеж.

 

Работодателските организации изразиха своята удовлетвореност от постигнатия напредък. Участниците в срещата се договориха за продължаване на работата по дискутираните проблеми.

Публикувана в У нас

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) се обърна към Президента на РБ Румен Радев с искане да упражни правото си на вето върху приетите на 22 февруари 2018 г. промени в Закона за омбудсмана, с вносител Министерския съвет.

 

Съгласно промените (чл. 2, ал. 2 от ЗО), правомощията на Омбудсмана се разширяват, като обхващат и възможност за намеса в спорове между граждани и други частни субекти – търговци, граждански организации и отделни граждани. Според АОБР, по този начин се променя философията на закона, който ограничава функциите на Омбудсмана до защита на индивидуални права на граждани, свързани с грешки и други недостатъци от страна на административните органи.

 

„Правомощията на омбудсмана се свързват само с накърнени от държавните и общински органи граждански права и това не е случайно, тъй като по съдебен ред могат да се обжалват само ограничен брой актове на администрацията. В тази сфера омбудсманът се явява гарант за пълна защита на гражданите от действия/бездействия на администрацията. Цялата тази философия е превратно изменена с приетата добавка в алинея 2 на чл. 2 от Закона за омбудсмана, като вместо защитник от администрацията вече се появява фигурата на страна във всевъзможни граждански отношения – нещо, което няма аналог никъде. Напротив - дори за Европейския омбудсман, създаден с договора от Маастрихт, изрично е упоменато, че не може да извършва проверки по жалби срещу предприятия или физически лица. У нас обаче вече ще може“, се казва още в писмото до Президента.

 

Според АОБР, с подобно „пионерство“ няма да се постигнат позитиви, а напротив – създава се риск от сериозно ограничаване на организационните и експерти възможности на Омбудсмана да изпълнява същностната си функция. Освен това, създават се условия за дублиране на новите правомощия на Омбудсмана с функции на съдебната власт (Чл. 117. (1) от Конституцията на РБ: „Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата“), на адвокатурата (Чл. 134. (1) от Конституцията на РБ: „Адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се.), на полицията (Чл. 2. (1) от Закона за МВР: „Дейността на МВР е насочена към защита на правата и свободите на гражданите“) … „Още по-сериозен проблем е възможността за намеса в търговския и граждански оборот, където последиците са непредвидими“, се казва в писмото.

 

Добавеното правомощие на омбудсмана създава условия за намеса в сфери на дейност, уредени с изрични норми от Конституцията на Република България, като свободата на вероизповеданията (Чл. 13), правото на собственост, нейното гарантиране и неприкосновеност (Чл. 17), правото на лична свобода и неприкосновеност (Чл. 30), неприкосновеността на свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения (Чл. 34), неотменимостта на основните права на гражданите и недопустимостта на злоупотребата с права (чл. 57).

 

Изложеното дотук ни мотивира да се обърнем към Вас с призив да упражните правомощието си по чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България, като върнете закона в частта чл. 2, ал. 2, изразът „както и от частноправни субекти.“ в Народното събрание за ново обсъждане“, настояват в писмото си до Президента организациите на българските работодатели.

Публикувана в У нас

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) подписа вчера споразумение за сътрудничество с Републиканския съюз на работодателите на Армения (РСРА). Меморандумът за разбирателство беше подписан от проф. Богдан Угърчински, член на Националния съвет на АИКБ и Гагик Макарян, президент на РСРА. Събитието се проведе в рамките на посещението на официална делегация, предвождана от президента на Република България г-н Румен Радев в Република Армения.

 

Двете работодателски организации ще обменят ноу-хау, добри практики и ще си сътрудничат за увеличаване на обема на двустранната търговия и взаимните инвестиции в сферата на промишленото производство, технологиите и др. Като една от най-приоритетните сфери за съдействие бе очертано машиностроенето. АИКБ и РСРА ще съдействат и за провеждането на бизнес срещи между български и арменски компании. Страните ще участват активно в процеса на обмен на работна ръка от Армения в България, както и в сферата на образованието. Това ще даде допълнителна възможност за осигуряване на кадри за сектори от икономиката на България, в които има недостиг на работната сила в изпълнение на Спогодбата за регулиране на трудовата миграция между България и Армения.

 

С подписаното споразумение АИКБ разширява сътрудничеството си с работодателски организации извън Европейския съюз. АИКБ е най-представителната организация на работодателите на национално равнище, представляваща 3/4 от икономическите дейности и над 10 000 компании.

Публикувана в Свят

„Няма по-добри от нас“. Новата мантра. Препоръчва се на всички министри от кабинета „Борисов 3“. Трябва да се повтаря 97 пъти сутрин веднага след събуждане. И още - задължително по 15 пъти преди началото на всяко заседание на Министерски съвет и колкото се може по-често по време на парламентарния контрол в петък, когато министри и депутати си мислят, че някой ги гледа по телевизора (грешат, разбира се).

 

Борисов рече. Няма да е учудващо, ако така бъде озаглавена новата управленска програма на кабинета – „Няма по-добри от нас“. С това заглавие няма да има никакво значение какво пише в нея. Сега чакаме кой ще се опита да го опровергае. Предупреждаваме – няма да е лесно, да не кажем невъзможно.

 

Премиерът и лидер на ГЕРБ е във вихъра си, той е на гребена на вълната, носен от незнайно какви сили и често противно на всяка логика. За него европейски лидери разказват вицове (приема се като комплимент), закъсали балкански управленци Му звънят първо на него, официално Вашингтон и Брюксел го дават за пример. В случая справедливо, защото договорът с Македония си е пробив. Макар че леко бодва в слънчевия сплит последният абзац, в който се говори за официалния македонски език. Но да приемем, че това е големият компромис, който ние правим като по-силна и умна държава.

 

Борисов подчертано показва, че вътрешната политика му е отесняла, доскучала, той вече е европейски управленец, а скоро и световен. Балканите са в шепата му, Европа със затаен дъх следи отношенията му с Ердоган. България вече е фактор… разбира се благодарение на него.

 

Премиерът и лидер на ГЕРБ явно знае, че на тези български 611 хиляди квадратни километра е постигнал… каквото е искал да постигне. Победил е всички, освен в случаите, в които нарочно и съзнателно е искал да загуби. Справка – признанието му за президентските избори.

 

Самият факт, че изговаря неща, за които на много места един политик се прощава с кариерата си показва осъзнаването му като тотален и абсолютен доминант у нас. Който може да си позволи с една небрежна фраза (суджуци не ям, имам високо кръвно) да отметне от дневния си ред грозен, вулгарен и аморален партиен скандал. Но плебейски. С тях се занимава Цв. Цв. За Борисов измеренията вече са трансцедентални.

 

Има обаче едно малко камъче, появило се преди дни на пътя Му – президентът Радев по потник. С як гръден кош, напращели бицепси и бос. Като добавим, че е държавен глава, може да кара самолет, явно блъска здраво щанги и не цепи басма на Борисов, камъчето се уголемява.

 

Нарушава се установеният ред у нас – в политиката ни може да съществува само един мачо. Двама – не. Овреме трябва да се мисли, защото мълвата никога не греши, а тя е, че настоящият, предишен и по-по-предишен премиер се е прицелил към отсрещната сграда, където иска да се премести след 2022 година.

 

Затова нито една подробност и препятствие не трябва да се подминават. Отговорът трябва да е бърз и достатъчно мощен, за да се върне статуквото.

 

Светкавично бяха мобилизирани подопечни пиари и доброволни такива и се появи великият фотос на Б. след тенис мач, гол до кръста. Достоверно и толкова естествено и убедително, че никой не се сети да се запита, защо всички около него са с екипи, а той – гол. Важното е обаче, че империята отвърна на удара.

 

Все пак оставаме с едно на ум, че мачът ще продължи и борбата за надмощие ще се ожесточава с годините напред.

 

А засега чакаме опровержение на „Няма по-добри от нас“. Естествено с това трябва да се заеме опозицията – в и извън парламента. Нали си спомняте, че има едни автентично десни, които изпаднаха от влака на последните избори.

 

Ако не бъде сторен поне опит за доказване и показване, че има по-добри от тях, приемаме, че България си е отгледала своето политическо Перпетуум мобиле – поредният ни огромен принос за световната наука и развитие.

Публикувана в Гледища

Само да уточним (за да започнем разговора на чисто) като какъв патрон ще долети руският президент Путин у нас догодина за честванията на руско-турската война? Патрон от Макаров или от АК-47?

Важно е да се знае, най-малкото, за да се изключи вероятността да дойде като патрон, но в другия смисъл на думата – „покровител“. Това би било голяма издънка, казано на по-махленски език.

Още по-смешно е, ако незапочналият, но назряващ скандал е предизвикан от „изгубване в превода“, от импровизиран коментар на държавния ни глава Радев, че той и Путин щели да бъдат патрони на 140-годишнината.

Дано да се окаже, че това е инерция на речта, както в ежедневието, без да осъзнаваме, спекулираме с понятието „приятел“ – „един приятел… еди кво си“. Позамисляйки се обаче винаги установяваме, че наричаме с тази силна и много съдържателна дума обикновени познати, но не и истински приятели.

Та така и Радев – може би е решил да употреби понятието „патрон“ по инерция и навик. Щото иначе ще е малко скандално.

Не че президентът Путин не трябва да е поканен на тържествата. Напротив, редно е, но като официален гост на руската страна, нищо повече. Защото, каквото и да си говорим, каквито и да са били истинските мотиви на имперска Русия да започне войната, то обикновените войници са загивали и мръзнали по българските земи, не заради някакви тайни геополитически щения, а по(д)ведени и вярващи в мисията да спасят братята славяни. Това е.

Видно е как и на Балканите, и в Европа, и по света става все по-сложно. Затова дипломацията ни е редно много да внимава, особено през 6-те месеца, в които България е председател на ЕС.

Темата обаче дава великолепна възможност на част от реформаторите, в случая в лицето на Петър Москов (имаше такъв здравен министър, помните ли?), да се издигнат на няколко сантиметра от нафталина. Да открият кауза, която поне за малко да ги отдалечи от окончателно влизане в архивите. Защото още няколко месеца и забравата ще ги погълне, земното притегляне ще си свърши работата и така наречената „автентична десница“ ще цопне завинаги в нафталина.

Но в момента предпазват страната от гаф да направи свой „покровител“ не когото трябва.

Иначе сме свидетели на може би най-смешните и безидейни първи дни от живота на един парламент и кабинет.

Депутатите се събират за по няколко минути, колкото да заформят поредното словесно меле и скандал, защото няма друго какво да правят. Ако погледнем дневния ред на комисиите, ще видим, че там и с фенер да търсиш проектозакон няма да откриеш. А минаха близо 50 дни, откакто дзвънна първият парламентарен звънец.

И нещо знаменателно – на първия сред равни – шефът на НС Главчев, вече му искат главата. Или той хич не става за това, или наистина депутатството скучае и си търси адреналин. Парламентарният началник все пак има шанс да влезе в историята – като най-бързо изгонен от поста си председател на НС. Не е зле.

Ако се замислим, ще установим, че овластените от народа си губят времето и енергията с някакви напълно измислени скандали на махленско ниво. Докато в ЕС ври и кипи, всеки втори коментар е свързан с Брекзит (един умен човек у нас предложи да имаме официален представител, отговарящ за преговорите с Лондон, но забравете). Зароди се и другата мега тема – Еврозоната, тук-таме се чува, че под заплаха са някои от големите ни европрограми и т.н., и т.н.

Тук обаче си разчистваме сметките с комунизма, с БКП, с хомосексуалистите в парламента ни (вместо да вземем пример от премиера на Люксембург и неговата първа дама, или може би първи джентълмен, объркващо е). Във Висшия съдебен съвет пък си разчистват сметките помежду си, не че някой се интересува от тях – високоплатени неморални чиновници...

Показателно е това, че все по-често първите няколко теми от новинарските емисии са или знакови съдебни дела, или катастрофи и регионални трагедии, или тъпи безсмислени скандали. За политики и други такива – рядко и телеграфно, просто защото ги няма.

И друго, за да постави последен щрих на картинката ни – „столицата на рока“ Каварна бавно и постепенно се завръща там, където винаги й е било мястото – при бира-скарата и чалгата. Така логиката и редът са възстановени.

Иначе президентът Радев трябва отсега да мисли какъв армаган на Путин да готви. Последният път премиерът Борисов подари на премиера Путин страхотна каракачанка. Така че летвата е вдигната високо.

А и не е лесно да даряваш „покровител“.

Публикувана в Гледища

След като обсъди състоянието и проблемите на икономическата група на „Корпоративна търговска банка“ АД и мерките, предприети за преодоляването им, Експертният консултативен съвет, създаден по инициатива на националните работодателски и синдикални организации в България, стигна с консенсус до следващите

 

ИЗВОДИ, ПРЕДЛОЖЕНИЯ И РЕШЕНИЯ:

Публикувана в Гледища