След няколко поредни неуспешни опита да си възвърнат контрола върхе частите от североизточните щати на Нигерия, завзети от Боко Харам, нигерийските военни най-после започват да постигат успехи през последните две седмици на месец февруари 2015 година. През последната седмица на месец март 2015 година, нигерийската армия започва операции северно от Майдугури (Maiduguri) и северно от Муби (Mubi).

Публикувана в Минало

Днес, 21 август 2016 година бяха представени резултатите от WorldPR Global Leadership Ranking 2016© (Световното класиране на лидерството за 2016). Най-важният акцент сред изводите от изследването беше даден може би от д-р Андрю Робъртс (Dr. Andrew Roberts), гост професор във факултета за военни изследвания в „Кингс Колидж” в Лондон. (War Studies Department, King’s College London). Той заяви:

Публикувана в Свят

На 05 август 2016 година, индонезийската полиция арестува шест души в Батам (Batam), за които се твърди, че са имали намерение да изстрелят ракета по Сингапур под ръководството на лице, за което се знае, че е член на Ислямска държава. Батам е част от индонезийската островна група Риау (Riau Islands), които са на около 16 километра от Сингапур, от другата страна на Сингапурския пролив. Батам и Сингапур са сврързани с ферибоот. Островът е популярна дестинация за сингапурците, които искат да поиграят голф или да се попекат на плажовете му. Също така, Батам е приютил много фабрики, собственост на фирми за производсво на електроника. Шестимата арестувани (един от които е бил освободен) са работили точно в такива фирми.

 

Вътрешни доклади предполагат, че групата е била свързана с Бахрун Наим (Bahrun Naim), индонезийски лидер на Ислямска държава, намиращ се в Сирия, който е подстрекавал индонезийски „джихадисти” да организират нападения по родните си краища. Наим е смятан за отговорен за планирането на взривяването и въоръженото нападение срещу търговският център „Сарина” (“Sarinah”) в Джакарта, проведени на 14-ти януари 2016 година. Той също така е заподозрян в планирането на самоубийственият бомбен атантат срещу полицейско управление в Суракарта (Surakarta) в централна Ява (на остров Ява – една от най-гъсто населените територии на света, б. ред.), проведен на 04 юли 2016 година. При нападението беше ранен един полицай.

 

Наим е положил големи усилия за да предаде терористична експертиза от своята организация в Сирия на индонезийските „джихадисти”. Такава необходимост явно съществува, съдейки по следните примери. Така например, молът в Сарина е бил препълнен с купувачи, когато е проведен бомбеният атентат, но са били ранени само четирима души. Нападателите са имали лошо изработени взривни устройства и слаби оперативни умения. Двама от атентаторите са се взривили сами, докато са се опитвали да задействуват своите примитивни „тръби - бомби”.

 

Така че, независимо от съобщенията на медиите, че групата от Батам е подготвяла ракетна атака, твърде съмнително е нападателите да са били способни на нещо повече от елементарни нападения с използуване на леко стрелково оръжие и / или на „тръби - бомби”. Съобщава се, че полицията е открила материали за изработване на бомби, пистолети и стрели по време на обиските в домовете на заподозрените, но не и ракети или материали за изработването на последните.

 

Очевидно е, че групата е имала повече пожелателни намерения, отколкото реални оперативни възможности, нещо, което не е нетипично за индионезийските „джихадисти”, след като властите в страната успяха да арестуват или да ликвидират последната кохорта от лица, планиращи терористични актове, имащи необходимата подготовка за организиране на атаки с по-голям мащаб от типа на експлозията на остров Бали от месец октомври 2002 година.

 

Атаките, подготвяни от групата в Батам, най-вероятно са щели да бъдат елементарни нападения срещу меки мишени, от типа на курортите на острова или срещу фабриките за електроника, където членовете на групата са работили. Наемането на работа на „джихадистите” в електронните предприятия още един път повдига въпроса за вътрешната заплаха от „доморасли”, местни „джихадисти”.

 

Вътрешни заплахи

 

Служителите от корпоративната сигурност с основание се страхуват от терористични атаки, извършени на работното място от „доморасли”, местни „джихадисти”, като тази, извършена през месец юни 2015 година от Ясин Салхи (Yassin Salhi), шофьор на камион от Лион, Франция, който е работел за американската компания “Air Products”. Салхи е обезглавил своя мениджър преди да вреже превозното си средство в сградата на фабриката. При разпита в полицията впоследствие, той признал, че това е бил опит да предизвика голяма експлозия.

 

Въоръженото нападение в Сан Бернардино, Калифорния от месец декември 2015 година е друг пример за подобна атака. При този инцидент, Сайед Ризван Фарук (Syed Rizwan Farook) се върнал на работа заедно със съпругата си Ташфен Малик (Tashfeen Malik), след кавга, избухнала по време на служебно празнично празненство, като двамата открили огън по своите колеги и се опитали и да детонират една бомба. Те убили 14 души и ранили други 21, преди да загинат в престрелка с полицията.

 

Независимо, че нападението в Сан Бернардино се отличава от много инциденти, свързани с насилие на работното място, тъй като в него са ангажирани двама стрелци, вместо обичайния самотен нападател, ние сме виждали подобни нападения от вътрешни хора, ангажирали многобройни враждебни участници по света. Така например, трима от въоръжените нападатели срещу нефтопреработвателното съоръжение на “ABB Lummus Global” в Янбу (Yanbu), Саудитска Арабия, извършили терористичен акт през месец май 2004 година, са работели там, на същото място. Техните карти за допуск до обекта и доброто им познаване на планировката на предприятието са били ключови при предприемането на атаката.

 

Дори когато вътрешните хора не предприемат лично атаката, те могат да осигурят съдбоносно важна вътрешна информация, която в много голяма степен да подпомогне тези, които планират нападението. Нападението срещу съоръжението за природен газ “Tigantourine”, намиращо се близо до Аин Аменас (Ain Amenas) в Алжир, в което се съобщава, че са участвували наз 30 нападатели, по всичко личи, че е разчитало на вътрешна информация, свързана с планировката на предприятието и с осигуряването на транспорта за чуждестранните работници до него.

 

Вътрешните хора могат също така да промъкнат оръжие покрай охраната. Един работник на цветар с магазини в хотелите “JW Marriott” и “Radisson” в Джакарта е успял да вкара в тях бомби, които са били използувани по-късно по време на самоубийствените атентати от месец юли 2009 година.

 

Вътрешните хора могат да представляват и друга заплаха – да използуват ресурсите на компанията за да се улеснят нападения на други места. Нидал Айяд (Nidal Ayyad), инженер – химик в “AlliedSignal” е използувал бланки на компанията, за да изпраща заявки за доставка на големи количества химикали, необходими за производство на експлозивите за „камиона - бомба”, използуван за атаката срещу Световния търговски център през 1993 година. Да се придобият големи количества от тези индустриални химикали без неговата помощ е било много трудна задача. Вътрешните лица, могат да използуват достъпа си до индустриални химически съоръжения и за да изпуснат в околната среда опасни химикали, като опитат по този начин да предизвикат масово увреждане на хора.

 

Противопоставяне на заплахата от вътрешни злонамерени лица

 

По много начини, видът на насилието на работното място, предизвикано от „доморасли”, местни терористи е подобен на насилието на работното място, организирано от нападатели, които не са мотивирани от „джихадизъм”. Наличието на психологически и психиатрични проблеми не изключва идеологическата мотивация. И двата фактора могат да играят роля при атаките с участие на „доморасли”, местни джихадисти.

 

Подобно сливане на мотивите е наблюдавано при стрелбата през месец ноември 2009 година във Форт Хууд (Fort Hood). Стрелецът, майор Нидал Малик Хасан (Maj. Nidal Malik Hasan) е бил радикализиран и е бил във връзка с лидера на Ал Кайда Ануар ал-Аулаки (Anwar al-Awlaki). Но той също така е демонстрирал обезпокоително поведение на работното си място и извън него, развивайки влошено психическо състояние.

 

Изключително рядко се случва, насилие на работното място (с „джихадистки” мотиви или от друг тип) да стане факт, без стрелецът да е дал предупредителни знаци за предстоящото нападение. Разследващите често откриват, че подобни предупредителни знаци или са били подценявани и омаловажавани или просто напълно пренебрегвани. След стрелбата във Форт Хууд, излезе на яве, че многобройни оплаквания от Хасан и предупреждения за странното му и заплашително поведение са били пренебрегнати.

 

Предупредителните знаци, че един работник или служител е способен на насилие на работното място, могат да включват: внезапни промени в поведението; намалена производителност; несвойствени проблеми с разтакаване и идването на работа; както и оттеглянето от социални кръгове, в които служителят се е движел до тогава.

 

Кражбата или саботирането на работодателя или на колега – работник могат да бъдат друг знак, на ред с внезапното проявяване на отрицателни черти, като нетипични нива на раздразнителност, нахвърляне върху колеги или обождането им, както и внезапно пренебрегване на личната хигиена.

 

Може би най-красноречивите сигнали за предстоящо насилие са разговорите за самоубийство или за мъченичество и отправянето на преки или косвени заплахи към околните. Друг съществен предупредителен сигнал, наблюдаван преди няколко инцидента с насилие на работното място е страхът на колеги – работници или на надзиратели от даден човек, дори и когато не е могло да бъде дадено разумно обяснение за този страх.

 

В много компании се смята, че противопоставянето на насилието на работното място е задача на отдела за корпоративна сигурност. Нищо не може да бъде по-далече от истината. Повечето отдели за корпоративна сигурност, са окоплектовани само като „скелет” и твърде често са първите, които предприемат съкращения, когато компаниите се окажат лице в лице с тежки икономически проблеми.

 

Повечето отдели по корпоративна сигурност се фокусират върху физическата охрана, върху превенцията на загубите и върху кражбите на имущество на компаниите. С техния ограничен на брой състав и едновременно с това – големи отговорности, те имат малко възможности да научат, какво става с човека в средната кабинана третия етаж, който гледа много джихадистка пропаганда и натрупва гняв срещу Запада.

 

Дори компании, чиито екипи са се посветили на защитата на висши мениджъри на компанията, често се фокусират изключително върху външните заплахи. Те отделят много повече внимание въру охраната на изпълнителния директор по време на негово пътуване в чужбина, отколкото по време на негово посещение в кафенето на компанията. Старшите ръководители на компаниите, също често вярват, че в техните предприятия не могат да съществуват вътрешни заплахи, което е твърде НЕбезопасно приемане за която и да е фирма.

 

След като полицията и отделите за корпоративна сигурност не са нито вездесъщи, нито пък всезнаещи, други хора в компанията трябва да вдигат тревога за потенциалното насилие на работното място. Колегите и най-близките до работниците мениджъри (first – line managers) най-общо казано са първите хора, които трябва да забележат предупредителните сигнали. Така че, истинската първа отбранителна линия срещу вътрешните заплахи трябва да бъдат работниците и служителите в компанията. По тази причина, те трябва да бъдат обучавани за евентуалните вътрешни „джихадистки” заплахи на работното място. Също така, те трябва да бъдат насърчавани да говорят за потенциалните заплахи, без страх от отмъщение.

 

Това овластяване идва от обучението и от това, че комуникацията се провежда не само „от горе - надолу”, но и „от долу нагоре”.

 

Топ мениджмънтът на компанията трябва да създаде очакването, че подобни съобщения и доклади ще бъдат приемани сериозно. Отделите за човешки ресурси, корпоративна сигурност и правните отдели трябва да имат мандат да разглеждат и да се справят с тези случаи своевременно и бързо. Предупрежденията направени от колеги по отношение на Хасан във Форт Хууд са били пренебрегнати, защото тези, които са ги получили не са били овластени или насърчавани да предприемат действия.

 

Изграждането на култура на проактивно отношение към потенциалните вътрешни заплахи, може да бъде предизвикателство. Това може да е особено вярно за отдалечени и изолирани места като фабрика за полупроводници в Индонезия, но е също толкова важно и за такива обекти. Цената на пренебрегването на предупредителните знаци на дадена вътрешна заплаха, без значение къде възниква тя, често е трагедия.

 

Превод: д-р Теодор Дечев


* (Stewart Scott, Employees, the First Line of Defense Against Jihadist Insiders, August 11-th 2016, 08:00 GMT, Stratfor, Security Weekly, https://www.stratfor.com/weekly/employees-first-line-defense-against-jihadist-insiders ).

 

Авторът на анализа - Скот Стюарт, отговаря за анализите върху тероризма и въпросите на сигурността в „Стратфор”. Преди да се присъедини към екипа на „Стратфор”, той е бил специален агент на Държавния департамент на САЩ в течение на десет години и е участвал в стотици разследвания на терористични актове.

Публикувана в Гледища

В предишна публикация се спряхме доста подробно на използуването на жени за самоубийствени, терористични нападения в Нигерия. Става дума разбира се за „постиженията“ на нигерийската Уилаят ал Судан ал Гхарби (Wilayat al Sudan al Gharbi), по-известна като „Боко Харам“. (Виж: В „Боко Харам“ пламна борба за лидерство. Групировката масирано използува жени за самоубийствени атентати, Свободен Народ, 06 август 2016, 23:04, http://svobodennarod.com/world/5799-v-boko-haram-gori-borba-za-liderstvo-i-izpolzvat-zheni-za-atentati.html ).

 

Разбира се, Боко Харам съвсем не са открили използуването на жени, като атентаторки – самоубийки. И други войнствуващи и терористични групи са изпращали жени да провеждат самоубийствени операции в миналото, особено в края на 20-ия век. Като се започне с Ливан в край на 80-те години на 20-ия век, където членове на Сирийската социална националистическа партия в Ливан (виж справка за Сирийската социална националистическа партия в Ливан в края на публикацията), използуват „коли - бомби“ за да нанансят удари по израелската армия и по подкрепяната от Израел Армия на Южен Ливан. За разлика от Хизбула, ислямистката шиитска групировка, която е „пионер“ в използуването на атентатори – самоубийци в Ливан, Сирийската социална националистическа партия, използува това оръжие за да прокарва един светски, а не религиозен дневен ред. Партията използува и жени като атентаторки – самоубийки. (Stewart Scott (Lead analyst), An Unprecedental Use of Female Suicide Bombers, October 23-rd 2015, 09:15 GMT, Stratfor, Analysis, https://www.stratfor.com/analysis/unprecedented-use-female-suicide-bombers ).

 

Далече на изток от Сирия, „Тигри за освобождение на Тамил Илам“ (“The Liberation Tigers of Tamil Felam”), революционна организация, отдадена на каузата да отхвърли управлението на синхалите надз населените с тамили част от Шри Ланка (Цейлон), също използуват жени за самоубийствени мисии. От 90-те години на 20-ия век, до разпускането си през 2009 година, „Тигрите“ използуват повече атентаторки – самоубийки от която и да е друга войнствуваща групировка до този момент, като изпращат на смърт най-малко 46 жени.

 

Жена, членуваща в „Тигри за освобождение на Тамил Илам“ извърши прочутото убийство на индийския министър – председател Раджив Ганди през 1991 година, след като поставя гирлянд от цветя на врата му по време на политическо шествие. През 2007 година, се проведе друг знаменит атентат. Тогава жена, членуваща в „Тигри за освобождение на Тамил Илам“, направи неуспешен опит да убие министър от правителството на Шри Ланка, като взриви експлозиви, скрити в сутиена й.

 

В края на 90-те години на 20-ия век, Кюрдската работническа партия (PKK) провежда няколко атаки срещу турски военни и полицейски обекти, чрез жени – атентаторки. Няколко от сътрудничките на PKK дори разполагат взривните устройства на корема си, за да създават впечатление, че са били бременни. (Stewart Scott (Lead analyst), An Unprecedental Use of Female Suicide Bombers, October 23-rd 2015, 09:15 GMT, Stratfor, Analysis, https://www.stratfor.com/analysis/unprecedented-use-female-suicide-bombers ).

 

Според анализатора на „Stratfor“ – Скот Стюарт (Scott Stewart), всички тези терористични групи, използували жени за самоубийствени атентати в ранния период на прилагане на това средство са били от марксистки произход, за разлика от „джихадистите“, които са основните организатори на самоубийствени атентати днес. Това твърдение може да се приеме с известни уговорки, защото Сирийската социална националистическа партия има по-далечно отношение към войнствуващите марксисти. Несъмнено, тя е влизала в съюзи с комунистически партии, както и с Арабската социалистическа партия БААС, като в момента въоръжените милиции на социал-националистите се бият в защита на президента Башар Асад.

 

Социал-националистите, стартират от позициите на един специфичен сирийски национализъм и иредентизъм, свързан с образуване на сирийска държава върху целия „Плодороден полумесец“ (виж справката за Сирийската социална националистическа партия в края на публикацията). В определени периоди, партията е третирана дори като основна дясна партия в региона. Всъщност, в нея можем да открием както наследник на първичния арабски национализъм, борещ се срещу османското владичество и срещу френския колониализъм, така и реплика на симпатията на мнозина арабски политици към германския националсоциализъм, за което свидетелствуват дори и символът на партията., който представлява просто една леко стилизирана свастика.

 

Тук е мястото да си спомним, че пан-арабизмът на Гамал Абдел Насър минава през сътрудничество и с националсоциалистите и през дружба със СССР. Така или иначе, има общност между тези групировки, изповядващи комунистически, национал – комунистически и национал социалистически възгледи.

 

Преди около десетилетие, чеченци станаха първите членове на радикална ислямистка или „джихадистка“ организация, която привлича жени за самоубийствени атентати. Между 2000 и 2004 година, чеченките – атентаторки самоубийки, често наричани и „Черни вдовици“, атакуват руски военни обекти в Чечня и цивилни обекти в Русия и дори се опитаха да ликвидират чеченския президент.

 

Според Скот Стюарт, независимо, че мъжете са приканвани по-често да жертват живота си заради вярата, все пак в Корана могат да бъдат намерени някакви аргументи в подкрепа и на мъченичеството на жените. Първият мъченик на Исляма е жена с името Сомайя. В добавка към мотиви като гняв и желание за отмъщение, които те споделят така, като го правят и секуларните терористи, жените „джихадистки“, които осъществяват самоубийствени мисии могат също така да се опрат и на някои мюсюлмански концепции за мъченичеството от типа на опрощаването на всички грехове и незабавното влизане в Рая.

 

Тук е мястото да се подчертае, че има достатъчно аргументирани становища на ислямски богослови, които изцяло отричат праведността на терористичните действия, така че става дума за личната интерпретация на потенциалната кандидатка за терористка и мъченица на вярата. Смята се, че в редица случаи, атентаторките – самоубийки се наемат със смъртоносни мисии, като начин да изкупят минали грехове или срам, свързан с изнасилване, изневяра или извънбрачна бременност.

 

С началото на втората Интифада, известна и като Интифадата „Ал Акса“, през септември 2000 година, бойните групи на палестинската съпротива широко използуват самоубийствените атентати като оръжие. Този метод е изключително ефективен за партизански начин на водене на война. Тъй като те отнасят малки, евтино изработени взривни устройства непосредствено до целите, атентаторите самоубийци, независимо от пола им, могат да нанесат по-големи поражения от по-големи устройства, които са взривени на разстояние от целите. При същото качество на експлозивите, изисквано за изработване на „камионите - бомби“, терористите могат да произведат дузини взривни устройства за самоубийствени нападения с тегло от 4,5 до 9 килиграма, вместо да използуват цялото количество експлозив наведнъж. Вместо да извъшат еднократен акт, терористите могат да организират със същите ресурси продължителна серия от нападения, с които да стресират и изтощят противника. (Stewart Scott (Lead analyst), An Unprecedental Use of Female Suicide Bombers, October 23-rd 2015, 09:15 GMT, Stratfor, Analysis, https://www.stratfor.com/analysis/unprecedented-use-female-suicide-bombers ).

 

По-специално, жените – атентаторки имат предимството, че излизат извън представите и стереотипите, как трябва да изглежда един боец – терорист. Затова те могат да се промъкват покрай служителите по сигурността без да бъдат заподозрени ни най-малко. Също така, има много сериозни културни препятствия пред това те да бъдат подлагани на физическо претърсване. Специално в Близкия Изток, жените – терористки могат да получат разрешение да преминат през контролно – пропескателни постове без да бъдат претърсвани, като често и лицата им остават покрити от традиционното облекло – „бурка“ или „никаб“, под което те лесно пренасят експлозиви и взривни устройства.

 

По време на Интифадата от 2000 година, когато израелците противопоставиха на вълната от самоубийствени нападения нови мерки за сигурност, палестинците започнаха да ангажират жени, за да ги заобикалят. Новата тенденция се видя през 2002 година, когато 28 годишна жена, свързана с „Бригадата на мъчениците от Ал Акса“, детонира „шахидски пояс“ в Йерусалим, като уби един човек и рани още 81 души. След примера на „Бригадата на мъчениците от Ал Акса“, „Ислямски джихад“ и Хамас също използуваха жени – самоубийки за нападения срещу израелците.

 

Вълната от палестински самоубийствени атентати и по-специално от самоубийствени мисии на жени – атентаторки, спада драматично след като достига максимум през 2002 – 2003 година. През месец ноември 2006 година са проведени две самоубийствени бомбени атаки с участието на жени, срещу израелските сили в ивицата Газа. Но от територията на Израел няма съобщения за самоубийствени атентати с участието на жени от 2005 година насам, ако не се брои един аматьорски опит от месец октомври 2015 година.

 

Междувременно, други ислямистки организации възприемат тази ефективна тактика. Ал Кайда на Абу Мусаб ал Заркауи в Ирак, сега вече известна като Ислямска държава, започва да използува жени за самоубийствени нападения в края на 2005 година, като през месец ноември 2005 година, организира зрелищи атаки срещу три западни хотела в столицата на Йордания - Аман.

 

След като Ал Кайда започна да губи територия в Ирак след началото на така нареченото „пробуждане Анбар“, използуването на жени за самоубийствени нападения драматично нарастна на фона на отчаянието на ръководството на терористичната мрежа. През 2008 година бяха организирани 31 самоубийствени атаки с участието на 35 жени. От 2008 година насам, Ал Кайда в Ирак (сега вече – Ислямска държава) използува жени за самоубийствени нападения „пестеливо“. Независимо от това, ако Ислямска държава продължи да губи територии, може отново да стане свидетели на скок в броя на женските самоубийствени атентати в Ирак и в Сирия.

 

Всъщност, факт е, че в момента повечето „джихадистки“ групи, които използуват жени за самоубийствени нападения са ограничили използуването им в подобни операции. От края на 2005 година насам, извън Нигерия има само няколко такива изолирани случая. Повечето групи предпочитат да обличат мъже – самоубийци в женски дрехи, вместо да изпращат жени на такива мисии.

 

Точно този факт прави нигерийската Уилаят ал Судан ал Гхарби (Wilayat al Sudan al Gharbi), по-известна като „Боко Харам“, уникален случай в днешни дни. Става дума наистина за безпрецедентна терористична активност. (Виж: В „Боко Харам“ пламна борба за лидерство. Групировката масирано използува жени за самоубийствени атентати, Свободен Народ, 06 август 2016, 23:04, http://svobodennarod.com/world/5799-v-boko-haram-gori-borba-za-liderstvo-i-izpolzvat-zheni-za-atentati.html ). Само преди 10 години, „тигрите за освобождение на Тамил Илам“ бяха смятани за изключително явление, за това, че бяха изпратили на смърт 46 жени – тирористки в продължение на 18 години. Уилаят ал Судан ал Гхарби или „Боко Харам“, „сколаса“ да използува 50 жени за самоубийствени атаки само в рамките на една година – 2015.

 

Справка за Сирийската социална националистическа партия:

 

Сирийската социална националистическа партия (Syrian Social Nationalist Party, Parti populaire syrienor, Parti social nationaliste syrien) е националистическа поритическа партия, действуваща в Ливан, Сирия, Йордания, Ирак и Палестина. Тя се застъпва за създаване на Сирийска национална държава, простираща се върху така наречения „плодороден полумесец“ (също така известен като „люлката на цивилизацията“), включваща днешните Сирия, Ливан, Ирак, Кувейт, Йордания, Палестина, Израел, Кипър, Синай, югоизточна Турция (Александрета и Киликия) и югозападен Иран (Ахваз). Според Сирийската социална националистическа партия, тази държава ще се основава на „естествените географски граници“ на тази територия и на общата история, която споделят хората, живеещи в тези граници. (Setting things straight – whaш we mean by the word “Syria” & why ?, http://www.ssnp.com/new/about.htm ).

 

В сайта на партията, е дадена дефиниция на понятието „нашата Сирия“, което използуват сирийските социал-националисти в противовес на днешната Република Сирия: „Нашата Сирия има отчетливи естествени граници и се простира от планинската верига Таурус на северозапад и от Загроските планини на североизток до Суецкия канал и Червено море на юг, като включва Синайския полуостров и залива Акаба и от Сирийското море на запад (тук явно се има пред вид Източно Средиземно море, б. авт.) заедно с остров Кипър до дъгата на Арабската пустиня и Персийския залив на изток. (Този регион е известен и като Сирийския плодороден полумесец)“. . (Setting things straight – what we mean by the word “Syria” & why ?, http://www.ssnp.com/new/about.htm ).

 

С повече от 100 000 члена през 2014 година, Сирийската социална националистическа партия е втората по големина легална (!) политическа групировка в Сирия след Арабската социалистическа партия БААС – партията на фамилията Асад в Сирия и на Саддам Хюсеин в Ирак. (Оценката, че партията включва повече от 100 000 члена е на изданието „Заман ал Уасл“ (Zaman Al Wasl), създадено от Фатхи Ибрахим Байюд през 2005 година в град Хомс. Виж: Socialist Nationalist Party Mourns Two Fighters Killed in Clash With Rebels, January 30-th 2014, Zaman Al Wasl, https://en.zamanalwsl.net/news/3467.html ).

 

В Ливан, тя е била основна светска, секуларна, високо организирана елитарна партия в продължение на повече от 80 години. До ден днешен, тя е ключов фактор в коалцията „Съюз 8-ми март“. („Съюзът 8-ми март“ е коалиция от различни партии в Ливан. Тя е управляващата коалиция по време на правителството с министър – председател Наджиб Микати от юни 2011 до 23 март 2013 година. (March 8 finished, Aoun out in the cold, July 10-th 2013, 12:44 AM, The daily Star – Lebanon, Lebanon News, http://www.dailystar.com.lb/News/Politics/2013/Jul-10/223165-march-8-finished-aoun-out-in-the-cold.ashx#axzz2YVHIO4jG ).

 

Името на коалицията идва от 08-ми март 2005 година, когато различни партии призовават за провеждане на масова про-сирийска демонстрация в центъра на Бейрут в отговор на така наречената „Кедрова революция“. На демонстрацията се изказва благодарност на Сирия „за това, че е помогнала да се спре ливанската гражданска война“ и за „помощта й за стабилизиране на Ливан“ и за помощта й за „съпротивата на Ливан срещу израелската окупация“).

 

Сирийската социална националистическа партия е създадена в Бейрут през 1932 година, като антиколониална и национално освободителна организация, враждебна към френския колониализъм. Партията играе съществена роля в ливанската политика и в опитите за праврат през 1949 и 1961 година. След тези „участия“ на партията, тя е подложена на масови репресии.

 

Партията се опълчва срещу израелската интервенция в Ливан през 1982 година и срещу последвалата окупация на Южен Ливан до 2000 година. Тогава, поради продължителната си и последователна подкрепа за сирийското присъствие в Ливан тя се превръща в инструмент в ръцете на Арабската социалистическа партия БААС в Сирия.

 

В Сирия, Сирийската социална националистическа партия се превръща в основна дясна политическа сила в началото на 50-те години на 20-ия век, но е подложена на силни репресии през 1955 – 1956 година. Тя успява да запази организационната си структура и до към края на 60-те години на 20-ия век се присъединява към левицата, като се съюзява с Организацията за освобождение на Палестина и с Ливанската комунистическа партия, независимо от съществуващото между тях идеологическо противопоставяне.

 

През 2005 година, партията е легализирана в Сирия и се присъединява към водения от Арабската социалистическа партия БААС, Национален прогресивен фронт. В периода 2012 – 06-ти май 2014 година, партията е част от Народния фронт за промяна и освобождение. (Народният фронт за промяна и освобождение (Al-Jabha al-Shaabia lil-Taghyer wal-Tahrir) е коалиция от сирийски политически партии и е водеща сила сред легалната опозиция в Народния съвет на Сирия – еднокамарният парламент на страната). Фронтът е създаден през месец август 2011 година. (O’Bagy Elizabeth, Syria’s political Struggle: Spring 2012, June 07-th 2012, http://www.understandingwar.org/sites/default/files/Backgrounder_SyriasPoliticalStruggle_Spring2012.pdf ).

 

На 06 май 2014 година, лидерът на , Сирийската социална националистическа партия – Али Хайдар обяви, че партията му се оттегля от Народният фронт за промяна и освобождение, поради неразбирателство по отношение на позициите на партиите от коалицията за предстоящите президентски избори в Сирия. Сирийската социална националистическа партия застава в подкрепа на преизбирането на Башар ал-Асад.

 

В хода на гражданската война в Сирия, партията успява да повиши своето значение в границите на Сирия, като въоръженият й клон – Орлите на бурята (the Eagles of the Whirlwind), успява да набере около 8000 бойци, които се сражават редом с лоялистките сирийски въоръжени сили, подкрепящи Башар Асад срещу Сирийската опозиция и срещу Ислямска държава. (Samaha Nour, The Eagles of the Whirlwind, March 28-th 2016, Foreign Policy, http://foreignpolicy.com/2016/03/28/the-eagles-of-the-whirlwind/?utm_source=Sailthru&utm_medium=email&utm_campaign=New%20Campaign&utm_term=Flashpoints ).

Публикувана в Гледища

Атентатори – самоубийци от Ислямска държава са атакували на 07 август 2016 година, военна база на подкрепяните от Съединените щати въоръжени милиции, близо до сирийско – иракската граница. За станалото Reuters цитира източници от средите на бунтовниците. (Syria: Islamic State Attacks New Syria Army Base in Al Tanf, August 7-th 2016, 15:29 GMT, Stratfor, Situation Reports, https://www.stratfor.com/situation-report/syria-islamic-state-attacks-new-syria-army-base-al-tanf ).

Публикувана в Свят

Уилаят ал Судан ал Гхарби (Wilayat al Sudan al Gharbi), базираната в Нигерия войнствуваща група, по-известна като „Боко Харам” има нов лидер, според съобщение на BBC от 03 август 2016 година. Абу Мусаб ал-Барнауи (Abu Musab al-Barnawi) е надделял над предишния лидер Абубакар Шекау (Abubakar Shekau), според интервю, публикувано в ал-Наба (al-Naba), списание публикувано от Ислямска държава. В интервюто, ал-Барнауи (aal-Barnawi), предишен говорител на Боко Харам, е заявил, че неговата група си остава заплаха в региона. Групировката вече разчита много повече на терористични атаки и на партизанска тактика, след като е загубила значителна част от територията, която преди е контролирала. (Nigeria: Militant Group Has New Leader, August 3-rd 2016, 13:51 GMT, Stratfor, Situation Reports, https://www.stratfor.com/situation-report/nigeria-militant-group-has-new-leader ).

Публикувана в Свят

„Джихадизмът” има дълбоки корени в Саудитска Арабия, която е вторият по брой на включилите се доброволци и наемници източник на чуждестранни бойци в гражданската война в Сирия , след като тя започна през 2011 година. (A New Jihadist Generation Threatens Saudi Arabia, 23-rd of May 2016, Stratfor, Media Center, https://www.stratfor.com/image/new-jihadist-generation-threatens-saudi-arabia ).

Публикувана в Гледища

Обратите в хода на събитията белязаха гражданската война в Сирия откакто тя започна през 2011 година. По различни времена ту бунтовниците, ту лоялистите надделяваха на бойното поле. Но по-късно, най-решаващият елемент, който определя кой взема връх, се оказа степента на външна помощ и подкрепа, която всяка от страните получава. За сирийските възстанници, Турция беше важен спонсор, ако не и най-важният. Днешният хаос в Турция, последвал провалилият се опит за преврат, по-скоро ограничава активността на Анкара в сирийския конфликт. (Wanning Support Weakens the Syrian Rebelion, 26-th of July 2016, 14:44 GMT, https://www.stratfor.com/image/waning-support-weakens-syrian-rebellion ). От гледна точка на бунтовниците, опитът за преврат не можеше да се случи в по-НЕподходящ момент. Точно когато те бяха едновременно в тежка зависимост от турската помощ и под изключителен натиск от страна на враговете им.

Публикувана в Свят

Облаците над бъдещето на Ислямска държава в Сирия и Ирак се сгъстяват. Както коментира още през май известният сайт за геополитически анализи ”Stratfor” „битката за Ракка (Raqqa), самообявилата се столица на Ислямската република в Сирия, започна“ (Accelerating the Islamic State’s Defeat in Syria, 26-th of May 2016, 15:56 GMT, Stratfor, Media Center, https://www.stratfor.com/image/accelerating-islamic-states-defeat-syria ). Сирийските демократични сили (SDF) напредват към града, като завързват боеве с бойците на Ислямска държава в селищата ал-Хиша, Тал Самен и Мутамширидж (Mutamshirij), намиращи са на пътя към Ракка. Поради изключителното стратегическо значение на Ракка, Ислямска държава прави всичко възможно за да задържи града под контрола си. Да се прогонят бойците – джихадисти от тази тяхна крепост не е нито лесно, нито пък ще стане без да се дадат жертви, но ако офанзивата на SDF се окаже успешна, тя би могла в много голяма степен да ускори поражението на Ислямска държава в Сирия.

Публикувана в Свят

В края на месец май, говорителят на Ислямска държава – Абу Мухаммад ал-Аднани се обърна към група свои последователи с призив да започнат поредица от атаки по време на свещенния за мюсюлманите месец Рамазан. Ако се върнем към случилото се от 05 юни до 05 юли, става ясно, че призивът е бил чут и последователите са откликнали. Тази година станахме свидетели на най-кървавия месец Рамазан, откакто Ислямскя държава обяви Халифата през месец юни 2014. Но за да разберем наистина последствията от неотдавнашните атаки, ние трябва първо да признаем, че независимо, че те са извършени в името на Ислямска държава, не всички от тях са планирани и изпълнени от някакво централно звено. Вместо това, подобно на Ал Кайда преди, глобалното движение за Ислямска държава се състои от три отделни нива на действуващи лица.

Публикувана в Свят
Страница 1 от 3