Руската дискретност беше торпилирана от кюрдско официално изявление

Въоръжените милиции на сирийските кюрди – YPG са съобщили, че Русия изгражда военна база в северозападна Сирия. Това е резултат на двустранно споразумение между кюрдите и руснаците, като договорката включва обучението на кюрдските бойци. Огласеното от кюрдите съобщение беше незабавно коментирано, като „стъпка, която ще вбеси Турция, която се опитва да блокира напредването на кюрдите в близост до нейните граници“. (Perry Tom, U.S.-allied Kurd militia says struck Syria base deal with Russia, REUTERS, World News, Monday, March 20, 2017, 3:13 pm EDT,  http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-russia-idUSKBN16R1H4  ).

 

Съобщението веднага беше оценено като много важно от специализираните медии от типа на “Stratfor”, които веднага обърнаха внимание на новината, цитирайки коректно “Reuters”. Ударението се поставяше на значението на кюрдските Отряди за народна защита (YPG), като важна регионална въоръжена сила, както и на твърдението, че руски войски вече са пристигнали в кантона Африн (Afrin) в северозападна Сирия. От “Stratfor” не пропускат да напомнят, че YPG са формация, която е подкрепяна от Съединените щати и представляват ключов фактор в Сирийските демократични сили, които пък са от особено значение в борбата срещу Ислямска държава. (Syria: Russia to Train Kurdish Forces Under New Agreement, YGP Spokesman Says, Stratfor, Situation Reports, March 20, 2017, 14:53 GMT, https://www.stratfor.com/situation-report/syria-russia-train-kurdish-forces-under-new-agreement-ygp-spokesman-says  ).

 

Африн е един от трите кантона, на ред с Кобани (Kobane) и Cizre, които сирийските кюрди се опитаха да свържат в едно цяло, контролирано от тях, но намеренията им бяха провалени от проведената през миналото лято операция „Ефратски щит“ на турската армия. По време на операция „Ефратски щит“, турците и най-вече техните съюзници от Сирийската свободна армия, взеха под контрола си градовете Джарабулус (Jarabulus) и Ал Баб (al-Bab).

 

Русия отрича, кюрдите са горди с постигнатото

 

В създалата се възбудена обстановка, руският министър на отбраната тутакси заяви, че Руската федерация няма никакви планове и намерения да отваря нови военни бази в Сирия. Той обясни, че клон на руския „помирителен център“, който посредничи в договарянето на местни споразумения между воюващите страни в Сирия е бил разположен в провинция Алепо, близо до Африн.

 

„Няма планове за разполагане на нови военни бази на територията на Сирийската арабска република“, се казва в официално изявление от 20-ти март 2017 година.

 

„Според руско – турското споразумение от 30 декември 2016 година, звената на Руския център за помиряване на противостоящите страни на територията на Сирия, осъществява 24 часово наблюдение на прекратяването на огъня. С оглед на предотвратяването на нарушения на режима на прекратяване на огъня, едно поделение на Руския център за помиряване на противостоящите страни е бил разположен в контактната зона между отряди на кюрдските милиции и формации на Свободната сирийска армия, контролирани (формациите на ССА, бел. авт.) от турската страна“, заявява министърът, визирайки района на Африн в провинция Алепо. (Erkuş Sevil, Turkey not convinced with Russian denial for military base in Afrin, March 22, 2017, http://www.hurriyetdailynews.com/turkey-not-convinced-with-russian-denial-for-military-base-in-afrin.aspx?PageID=238&NID=111078&NewsCatID=510  ).

 

Това обаче се намира в значително противоречие със заявеното от говорителя на YPG – Редур Шелил (Redur Xelil) пред “Reuters”. Според кюрдския официален говорител, споразумението е било сключено в неделя на 19 март 2017 година и че руските войски вече пристигат с камиони и бронетранспортьори и се разгръщат на позиции около Африн. В писмено съобщение до медиите, Redur Xelil заявява, че въпросното споразумение е „първото от такъв вид“. (Perry Tom, U.S.-allied Kurd militia says struck Syria base deal with Russia, REUTERS, World News, Monday, March 20, 2017, 3:13 pm EDT,  http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-russia-idUSKBN16R1H4  ).

 

Турските медии, по-специално меродавният вестник „Хюриет“, от своя страна цитират дословно изявлението на Redur Xelil, в което се казва: „Споразумението беше на основата на рамката на сътрудничество за борба с тероризма и на обучението на нашите бойци от страна на руската армия. Ние имаме преки връзки с Русия“. (Erkuş Sevil, Turkey not convinced with Russian denial for military base in Afrin, March 22, 2017, http://www.hurriyetdailynews.com/turkey-not-convinced-with-russian-denial-for-military-base-in-afrin.aspx?PageID=238&NID=111078&NewsCatID=510  ).

 

Почти по същия начин звучи изявлението на говорителя на YPG, цитиран от “Reuters”:

 

„Руското присъствие … идва поради споразумение между YPG и руските въоръжени сили, действуващи в Сирия в рамките на сътрудничеството срещу тероризма и за да се помогне на обучението на нашите сили (силите на YPG, бел. авт.) на модерно военно изкуство и за създаване на точка на пряк контакт с руските сили“. (Perry Tom, U.S.-allied Kurd militia says struck Syria base deal with Russia, REUTERS, World News, Monday, March 20, 2017, 3:13 pm EDT,  http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-russia-idUSKBN16R1H4  ).

 

Според говорителя на кюрдите от YPG, Redur Xelil, цитиран от “Reuters”, местността, където са разположени новопристигналите руски войски, известна като Кафр Джина (Kafr Jina), наскоро е била подложена на артилерийски обстрел от страна на турската армия, от позиции, намиращи се оттатък минаващата наблизо граница. Кюрдският говорител е отказал да даде сведения, колко руски войници са пристигнали в Кафр Джина.

 

„Споразумението влезе в сила днес“ е заявил Redur Xelil на 20 март 2017 година. Той на няколко пъти е изтъкнал ефективността на YPG в „борбата с тероризма“. „Това е, което тласна много сили да сътрудничат и да правят съюзи с YPG“, заявил е официалният говорител на кюрдските милиции. (Perry Tom, U.S.-allied Kurd militia says struck Syria base deal with Russia, REUTERS, World News, Monday, March 20, 2017, 3:13 pm EDT,  http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-russia-idUSKBN16R1H4  ).

 

Крият ли се кюрдите зад руски щит ?

 

Кореспондентът на “Reuters” в Бейрут – Том Пери, коментира, че това споразумение „по-нататък ще покаже как сирийските кюрди са успели да привлекат едновременно Вашингтон и Москва на тяхна страна, след като кюрдите са се представили като организирана сила, способна да се противопостави на джихадистките групи и да отнеме територии от Ислямска държава“. Последният коментар е доста спорен – едва ли сядането на два стола е най-успешната тактика в толкова сложна ситуация като войната в Сирия, но вън от всякакво съмнение е, че различни замесени в сирийския конфликт сили са готови да ухажват кюрдите с оглед на техния боен потенциал.

 

Според Том Пери, разполагането на руски войски би могло да помогне за „възпирането“ на атаки през границата от страна на Турция срещу доминираният от кюрдите район на Африн. Анкара е враждебна към отрядите на YPG, смятайки ги (не без основание, бел. авт.) за маша на Кюрдската работническа партия (PKK), която се опитва да предизвика безредици в Турция.

 

От “Reuters” напомнят, че по-рано този месец, на около 100 километра източно от Африн, подразделение на американската армия предотврати турска атака срещу бойци, съюзници на YPG, които контролираха по това време град Манбидж (Manbij). Американците се намесиха, след като турската армия и бойци от Свободната сирийска армия се опитаха да превземат града.

 

От вестник „Хюриет“ пък припомнят факта, че в началото на месец март 2017 година, Сирийските демократични сили, (които по това време се определят от наблюдателите като „хлабава коалиция, състояща се предимно от кюрдските отряди на YPG и от различни етнически милиции на араби – сунити, тюркмени, язиди и асирийци - християни“, достигат до споразумение с Русия за предаването на някои села, намиращи се западно от Манбидж (Manbij) на сирийските правителствени лоялистки сили, с оглед на възпирането на намерението на Турция да атакува града. (Erkuş Sevil, Turkey not convinced with Russian denial for military base in Afrin, March 22, 2017, http://www.hurriyetdailynews.com/turkey-not-convinced-with-russian-denial-for-military-base-in-afrin.aspx?PageID=238&NID=111078&NewsCatID=510 ).

 

В Анкара са меко казано нервни

 

Новините от Африн веднага предизвикаха реакцията на турския вицепремиер Нуман Куртулмуш (Numan Kurtulmuş), който попитан от журналисти за възникналата ситуация, заяви по доста емоционален начин, че Анкара никога няма да позволи в северна Сирия да се създаде това, което той нарича „терористичен регион, терористична страна“, имайки пред вид присъствието на YPG.

 

„Ние сме довеждали това до знанието на всички заинтересувани страни при почти всички наши срещи. Руснаците знаят това и американците знаят това и всички други държави знаят това“, заявява Куртулмуш на пресконференция в Анкара. (Perry Tom, U.S.-allied Kurd militia says struck Syria base deal with Russia, REUTERS, World News, Monday, March 20, 2017, 3:13 pm EDT,  http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-russia-idUSKBN16R1H4 ).

 

Междувременно, източник, цитиран като „турско официално лице“, завява пред вестник „Хюриет“, че руското министерство на отбраната е отхвърлило съобщенията за изграждане на военна база в Африн, но Анкара не е убедена в това от руските обяснения, независимо от това, че турската страна се е въздържала от публичен отговор на създавания съюз между Москава и сирийските кюрди.

 

Същият източник е съобщил, че Русия не е информирала Турция за разполагане на въоръжени сили в райиона на Африн. Турското разузнаване е установило, че руски конвой от четири бронетранспортьора е пристигнал в Африн през района на Менах (Menagh), намиращ се южно от Азез (Azez).

 

Друго турско официално лице, също останало анонимно е обяснило пред „Хюриет“, че съществуващите центрове за наблюдение на спазването на примирието, разположени във военно-въздушната база в Хмеимим (Hmeimim) в Сирия от страна на Русия и в Анкара от турска страна, като част от споразумението за спиране на огъня от 30 декември 2016 година, са способни да наблюдават ситуацията на терена. Източникът на „Хюриет“ изрично е подчертал, че в момента няма никакви сблъсъци в района на Африн, които да изискват изпращането на наблюдателна мисия. Същият източник е обяснил, че Турция все още не е изградила център за наблюдение на спазването на споразумението за прекратяване на огъня на сирийска територия поради затруднения с осигуряването на сигурността на мисията. (Erkuş Sevil, Turkey not convinced with Russian denial for military base in Afrin, March 22, 2017, http://www.hurriyetdailynews.com/turkey-not-convinced-with-russian-denial-for-military-base-in-afrin.aspx?PageID=238&NID=111078&NewsCatID=510 ).

 

Както вече стана дума, от турска страна предполагат, че целта на разгръщането на руските сили в района на Африн цели да се възпрепятства възможността за каквито и да са сблъсъци между групите на сирийската опозиция (най-вече от Сирийската свободна армия) и YPG, заедно с политическото й крило – партията „Демократичен съюз“ (PYD). Според информиран турски източник, Турция е изразила своят дискомфорт от военното сътрудничество между Русия и кюрдите от YPG още преди да започне руската операция в района на Африн.

 

От своя страна, Русия задълбочава отношенията си с YPG, независимо от факта, че Турция е против каквото и да е сътрудничество със сирийските кюрди, тъй като Анкара разглежда „Отрядите за народна защита“ като „издънка от дървото“ на Кюрдската работническа партия (PKK), която е смятана за терористична организация и е обявена извън закона в Турция.

 

Интересен факт е, че въпреки че руското протеже – Башар Асад и кюрдите имат зад гърба си дългогодишна история на взаимна враждебност, през време на вече шест годишната гражданско – религиозно – прокси война в сирия, YPG и лоялистите от Дамаск успяха почти изцяло да избегнат въоръжени сблъсъци помежду си.

 

Що се отнася до политическото крило на YPG – партията „Демократичен съюз“ (PYD), Турция се противопоставя и на всякаква форма на участие на въпросната партия в мирните преговори около сирийската криза, но Москва се застъпва за необходимостта сирийските кюрди да са представени на разговорите в Женева и в Астана. На предишната среща в Астана, Русия предложи проект за конституция на Сирия, в който се предвижда културна автономия за сирийските кюрди. От своя страна, YPG и PYD се опитват да задълбочат тяхната задаваща се на хоризонта автономия, чрез въвеждане на федерално управление в северната част на Сирия.

 

Евентуалният контрол на кюрдите от YPG над отделни анклави в североизточна Сирия и над региона на Африн в северозападна Сирия, предизвиква голяма загриженост в Турция. Подпомагани активно от своите съюзници от Сирийската свободна армия, турците започнаха офанзива в северна Сирия за да пресекат възможността YPG да създаде непрекъсната ивица от кюрдска територия по протежение на по-голямата част от границата между Турция и Сирия.

 

Турските притеснения са напълно разбираеми, като се има пред вид, че на 20 март тази година, от YPG са направили изявление, че до края на годината смятат броя на бойците във въоръжените им милиции да надхвърли 100 000 души (!), като целта е тази въоръжена сила да стане по-организирана и да започне да наподобява традиционните армии.

 

Турция оказва натиск и върху Вашингтон, за да бъде анулиран съюзън между американците и сирийските кюрди, а вместо него да бъдат подкрепени бунтовниците, които са в съюз с Анкара. Последното се иска най-вече в контекста на подготвяното настъпление за превземане на столицата на Ислямска държава – Ракка (Raqqa), която остава като последен голям град – крепост на Халифата. Това не е попречило на лидера на да заяви наскоро пред “Reuters”, че атаката ще започне в началото на април и че бойците на YPG ще вземат участие в нея, редом с арабите от сирийската опозиция.

 

От своя страна от Пентагона са заявили, че по въпроса не е взето решение. (U.S.-allied Kurd militia says struck Syria base deal with Russia, REUTERS, World News, Monday, March 20, 2017, 3:13 pm EDT,  http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-russia-idUSKBN16R1H4 ).

Публикувана в Свят

След няколко поредни неуспешни опита да си възвърнат контрола върхе частите от североизточните щати на Нигерия, завзети от Боко Харам, нигерийските военни най-после започват да постигат успехи през последните две седмици на месец февруари 2015 година. През последната седмица на месец март 2015 година, нигерийската армия започва операции северно от Майдугури (Maiduguri) и северно от Муби (Mubi).

Публикувана в Минало

Съвместна операция на кюрдските, иракските и американските сили със специално предназначение, проведена на 11 август 2016 година е довела до смъртта на Сами Джассим ал-Джабури (Sami Jassim al-Jabouri), известен също така като Хаджи Хамад (Haji Hamad), ръководител на действуващото на черния пазар в Сирия и Ирак нефтено предприятие на Ислямска държава. Съобщението е на кюрдски официални лица, предадено от Reuters. (Kurds say Islamic State oil overseer killed in joint ops with U.S., Reuters, World News, August 11-th 2016, 04:19 pm EDT, http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-kurds-islamic-state-idUSKCN10M20C ).

Публикувана в Свят

По някакъв начин, битката срещу Ислямска държава в Ирак, прикрива и замаскира дълбокото разделение и фрагментация на страната. По време на кампанията срещу „джихадистката” групировка, много от иракските етнически и религиозни групи си сътрудничат често. Обединени от желанието да си възвърнат територията, завладяна от Ислямска държава, кюрдската пешмерга, шиитските милиции и сунитските племенни милиции, проведоха голям брой общи операции, заедно с иракските правителствени въоръжени сили. (A Common Enemy Hides Competing Interests in Iraq, 26-th of April 2016, 18:32 GMT, https://www.stratfor.com/image/common-enemy-hides-competing-interests-iraq ).

 

Но конкуренцията между отделните групировки, които всички искат повече икономически ресурси, територия и политическо влияние, рано или късно ще ги вкара в конфликт. Дори в хода на провежданите съвместнище операции, дългосрочните напрежения и противопоставяния вече бяха манифестирани публично. Борбата за контрол между отделните групи ще се появи още по-ясно, след като общият враг бъде преодолян.

 

Независимо, че иракските етнически и религиозни общности упражняват тяхното влияние в страната по различни начини, те всички използуват едно и също важно средство – техните милиции.

 

В Ирак, искането за територия често се превежда като искане за власт. До голяма степен това е симптом за слабостта на иракските сили за сигурност. Наброяващи по-малко от 150 000 души на предната линия, иракската армия страда от лошо командуване и логистика, ниски заплати и слаб морал.

 

Като резултат, милициите в Ирак се издигнаха до изключителна популярност, осигурявайки крайно необходимата подкрепа за иракските сили за сигурност. В същото време, иракските милиции си имат свой дневен ред всяка. Истинската битка за Ирак ще започне, след като Ислямска държава бъде победена и многобройните местни и регионални интереси излязат на повърхността и носителите им прехвърлят вниманието си всеки към своя собствен дневен ред.

Публикувана в Гледища

Обратите в хода на събитията белязаха гражданската война в Сирия откакто тя започна през 2011 година. По различни времена ту бунтовниците, ту лоялистите надделяваха на бойното поле. Но по-късно, най-решаващият елемент, който определя кой взема връх, се оказа степента на външна помощ и подкрепа, която всяка от страните получава. За сирийските възстанници, Турция беше важен спонсор, ако не и най-важният. Днешният хаос в Турция, последвал провалилият се опит за преврат, по-скоро ограничава активността на Анкара в сирийския конфликт. (Wanning Support Weakens the Syrian Rebelion, 26-th of July 2016, 14:44 GMT, https://www.stratfor.com/image/waning-support-weakens-syrian-rebellion ). От гледна точка на бунтовниците, опитът за преврат не можеше да се случи в по-НЕподходящ момент. Точно когато те бяха едновременно в тежка зависимост от турската помощ и под изключителен натиск от страна на враговете им.

Публикувана в Свят

Облаците над бъдещето на Ислямска държава в Сирия и Ирак се сгъстяват. Както коментира още през май известният сайт за геополитически анализи ”Stratfor” „битката за Ракка (Raqqa), самообявилата се столица на Ислямската република в Сирия, започна“ (Accelerating the Islamic State’s Defeat in Syria, 26-th of May 2016, 15:56 GMT, Stratfor, Media Center, https://www.stratfor.com/image/accelerating-islamic-states-defeat-syria ). Сирийските демократични сили (SDF) напредват към града, като завързват боеве с бойците на Ислямска държава в селищата ал-Хиша, Тал Самен и Мутамширидж (Mutamshirij), намиращи са на пътя към Ракка. Поради изключителното стратегическо значение на Ракка, Ислямска държава прави всичко възможно за да задържи града под контрола си. Да се прогонят бойците – джихадисти от тази тяхна крепост не е нито лесно, нито пък ще стане без да се дадат жертви, но ако офанзивата на SDF се окаже успешна, тя би могла в много голяма степен да ускори поражението на Ислямска държава в Сирия.

Публикувана в Свят

В края на месец май, говорителят на Ислямска държава – Абу Мухаммад ал-Аднани се обърна към група свои последователи с призив да започнат поредица от атаки по време на свещенния за мюсюлманите месец Рамазан. Ако се върнем към случилото се от 05 юни до 05 юли, става ясно, че призивът е бил чут и последователите са откликнали. Тази година станахме свидетели на най-кървавия месец Рамазан, откакто Ислямскя държава обяви Халифата през месец юни 2014. Но за да разберем наистина последствията от неотдавнашните атаки, ние трябва първо да признаем, че независимо, че те са извършени в името на Ислямска държава, не всички от тях са планирани и изпълнени от някакво централно звено. Вместо това, подобно на Ал Кайда преди, глобалното движение за Ислямска държава се състои от три отделни нива на действуващи лица.

Публикувана в Свят
Понеделник, 14 Декември 2015 09:18

Уроците на халифата

Писателят политик Едуард Лимонов за това към какво тласка халифатът съвременната цивилизация


Признавам, че в началото не ги дооценявах.

Направо ме убиваха с техните сандали, развети бради и черни знамена на детската им пиратска република. Автоматите изглеждаха като детски играчки, сякаш поставяха рок опера в иракската и сирийската пустини.

Отрязаните глави на американците и японците също не означаваха кой знае какво за мене. Честно казано, не съм поклонник на американците, а японците също не са моята, както се казва, „чашка с чай“. През Втората световна те (японците) погубиха 17 милиона в Азия, не ми беше особено жал за тях.

Но когато халифатът взриви нашия руски самолет от Шарм ел Шейх (ясно е, че своята нация ти е най-близка), разбрах, че имаме работа с някаква дяволска тъма.

Ние, разбира се, бомбардираме в Сирия и разбира се, че сме ги притиснали, но в отговор, за „добре дошли“, те настъпват там, където най-малко ги очакват.

Удариха в Мали, на друг континент. Атакуваха френския Париж, в самото му сърце, 130 трупа. В Калифорния двама техни камикадзета застреляха 14 човека. В лондонското метро техен психопат, въоръжен с мачете, вилня с викове „За Сирия“, рани трима.

Но главното! Наскоро медиите разпространиха новината, че халифатът е превзел четири провинции в Източен Афганистан.

Първо, това е съвсем до нас и това е Централна Азия, където карат старостта си все още светските Каримов и Назарбаев и където е достатъчно да запалиш кибритена клечка, за да избухне всичко в пламъци!

Американската армия засега остава в Афганистан, но там тя е малобройна, а за личния състав на талибанските подразделения няма да представлява никаква трудност да премине под знамената на черния халифат (впрочем какъв беше смисълът нашите медии да заменят ИД с ДАЕШ? Те основаха халифата, те имат халиф Ал Багдади – значи наричайте ги халифат, те са се самоназовали така).

Барак Обама излезе с телевизионно обръщение от Овалния кабинет в Белия дом.

Той говори за Афганистан, той не говори за Сирия.

Той постави на дневен ред нещо безсмислено – защото, ако говорим откровено, предложението му е глупаво. Обама заяви: „Прекратяването на огъня в Сирия ще позволи на САЩ, на техните съюзници и Русия да се борят с бойците от „Ислямска държава“.

„Ислямска държава“ какво, също ли ще прекрати огъня? Не, няма да го прекрати, разбира се. Ще атакува прекратилите огъня, ще убива, ще завзема територии.

Другите участници в тази хаотична гражданска война с примес на интервенция няма да престанат да се избиват взаимно, позточно – ще продължат да убиват всички. Единствено побеждавайки халифата, ще стане възможно с много труд да се организира прекратяването на огъня.

Разбираемо е, че Обама бе длъжен да предложи нещо. Но защо предлага неосъществима безсмислица? За да кажат по света: „Ето, президентът на Съединените щати излезе с предложение!“.

Така и казаха. Целият свят дълбокомислено закима – та нали това е самият Президент на Самите Съединени, на самите Щати!

Човекът просто изтърси глупост…

А това, че халифатът откри още един фронт – един дявол знае кой по ред вече – че на картата на света се появи още едно гангренясало петно, Обама се постара да не забележи, защото той наистина не знае какво да прави с халифата в Афганистан.

Обама възнамеряваше да изтегли войските от Афганистан и вече успя да изтегли голяма част от тях – обеща това на избирателите. Какво, сега ще ги върне обратно ли?

Ето, ще видите как САЩ сега ще се стремят да не виждат халифата в Афганистан. Но той ще ги принуди да го видят.

Сега его кой принадлежи към халифата и кой не.

Тези двамата от Калифорния: жената бе част от халифата, тя се врече чрез интернет на халифа Багдади. Това, че не го познава лично и не е връчила писмено заявление, няма никакво значение. Тя се врече, това е достатъчно. Истински вярващите не се шегуват с такива неща.

Забележете само как халифатът удовлетворява стремежа към саможертва на съвременния човек. Вричайки се на халифа, човек отдава своята душа. Западната цивилизация не знае какво да прави с човешката душа, човешката душа бива открито отхвърляна.

А халифатът пази душата.

Той е събрал около себе си недоволните на тази планета. Все още не всички недоволни и едва ли ще ги събере всичките, но са много и както виждаме, халифатът е 100% интернационален! Безбрежно широк във времето и пространството, без за това да е нужна шенгенска виза.

Защо са дяволска тъма?

Защото изискват подчинение, унищожавайки всеки, който не им се подчини.

Унищожават всички други форми на живот. С тях не бива да се правят договорки. Защото са черна тъма. Защото обричат хората на робство.

Това е второто предупреждение за човечеството след хитлеризма.

Ние не притежаваме система от мисли и вярвания, които да са в състояние да им се противопоставят. Имаме ограбващ олигархически либерален капитализъм, при който човек за човека е твар.

Този път, разбира се, ще победим. Но е необходимо спешно да се откажем от националния егоизъм, да престанем да проповядваме равенство, да се обърнем към човешката душа. Искам да кажа, че със своето безпределно насилие халифатът тласка съвременната цивилизация към това всички ние да се променим.

Ако не направим нужното, те ще ни унищожат под знамената на своята детска пиратска република.

 

Източник: http://www.glasove.com/categories/na-fokus/news/urocite-na-halifata

Публикувана в Гледища

През последните години станахме свидетели на сериозни критики по отношение на учените от сферата на социалните и политическите науки. Имах вече възможността да напиша на друго място, (Detchev, T., Πώς η επιστήμη είχε προβλέψει την Αραβική Άνοιξη. Οι πολιτικοί και οι δημοσιογράφοι πρέπει να διαβάζουν περισσότερο, αντί να μιλούν και να γράφουν απροετοίμαστοι , Foreign Affairs – The Hellenic Edition, February 2014, p. 98 – 103. - Дечев, Т., Как науката предсказа Арабската пролет. Политиците и журналистите трябва да четат повече, вместо да говорят и пишат неподготвени), че ако има нещо общо между България и Франция, което да се е откроило в последно време, то е във възникващите отрицателни обществени нагласи по отношение на тези социолози и политолози, които се изживяват като медийни звезди. (Тези, които не се изживяват по подобен начин страдат от непремерените изяви на своите колеги, спазвайки формулата от известната българска поговорка: „Покрай Илия и Свети Илия …“). Действително, твърде много интелигентни и образовани хора – от автори на статии в “Le Monde Diplomatique” до посетители на българския интернет „ъндърграунд“ си задават въпроса кога на „телевизионните социолози“им остава време да се занимават с научните си изследвания ?

Публикувана в Гледища

ИДИЛ няма да бъде победена скоро – тя разполага с оръжия, които я правят боеспособна през следващите 2 години. Това заяви в интервю за Агенция „Фокус” арабистът професор Владимир Чуков. „Поне на този етап с нищо не предвещава края на този конфликт. Прогнозите, които предвещаваха много бързо ликвидиране на тази групировка и бързо приключване на конфликта, не се сбъднаха.

Публикувана в Свят