Този текст е продължение на поредицата „Помаците между глада и кръста (1912 – 1913)“, шест части от която вече излязоха в „Свободен народ online“. Първите шест части могат да бъдат прочетени в рубриката „ЧЕТИВО“.

 

Що се отнася до наследството на Османската империя в Родопите то е наистина жалко и на практика – отсъствуващо. В докладната си записка от 02 декември 1912 г., Стою Шишков съобщава за една „цяла“ турска аптека в тези земи, където „никога никаква санитарна власт не е имало“. Не е по-различно положението с пътната инфраструктура, която също е отсъствуваща. В предложенията си за овладяване на положението от 02 декември 1912 г., Шишков пише дословно:

 

За пълното въдворяване реда и спокойствието в тези страни (в разглежданите от Шишков родопски околии, б. авт.) военното положение трябва да бъде продължено  още най-малко с една година. И през това времемъжкото помашко и българско население да поправи най-главните пътища, каквито турския режим е оставил в най-занемарено състояние“.[1]

Публикувана в Четиво

Този текст е продължение на поредицата „Помаците между глада и кръста (1912 – 1913)“, пет части от която вече излязоха в „Свободен народ online“. Първите пет части могат да бъдат прочетени в рубриката „ЧЕТИВО“.

 

Трагедията в Дьовлен е потвърдена в прав текст и от Стою Шишков в едно драматично писмо до Иван Д. Шишманов от 26 януари 1913 г.:

 

... От една неделя съм в този див и дивен Тъмръшки край. Попадам в комисията за раздаване помощи и съм зрител на рай с редки славни исторически събития още и лице с лице на небивала и невиждана мизерия. По 5 – 10 семейства полуголи, гладни, измъчени натикани в запарени полусрутени колиби, дето дори и един тенекиен съд за вода и готвене им липсват.

Публикувана в Четиво

Този текст е продължение на поредицата „Помаците между глада и кръста (1912 – 1913)“, четири части от която вече излязоха в „Свободен народ online“. Първите три части могат да бъдат прочетени в рубриката „ЧЕТИВО“. Предишната част - „Глад, студ и мор в Родопите (1912 – 1913)“ - част 2, можете да прочетете в рубриката „ГЛЕДИЩА“:

 

http://www.svobodennarod.com/views/3750-glad-stud-i-mor-v-rodopite-1912-1913-chast-2.html

 

Секретарят на Светия Синод безспорно е изпаднал в една класическа ситуация за отношенията „граждани – държавна бюрокрация“. От една страна, на него, а вероятно и на Светия Синод е станало ясно, че вкарването на нещата в комисия, която да прави анкета кой е най-гладен, няма да доведе до бързи действия. От друга страна, Секретарят на Св. Синод, в качеството му на упълномощен преговарящ от страна на Българската Екзархия с правителството по въпроса за борбата с глада в новите земи, е лишен от възможността да оказва остър натиск поне по две причини.

Публикувана в Четиво