Събота, 12 Март 2016 12:07

Museo Nacional del Prado

„Прадо“ е музей и художествена галерия в Мадрид, столицата на Испания, основан през 1819 г., с над 1300 картини в своите експозиции. Това е един от най-големите и значими музеи на изобразителното изкуство в света. С над 1,8 милиона посетители годишно, музеят е сред най-посещаваните туристически обекти в Мадрид. Музеят е уникално богат на картини на европейските майстори от ХVI до XIX, в основната му колекция присъстват изключително много картини на Веласкес, Ел Греко, Гоя (чиято колекция се радва на най-широко представяне), Рубенс, Йеронимус Бош с най-добрата колекция в световен мащаб именно в този музей, както още и Мурильо, Рафаел, Веронезе и др.

In the main exhibition hall, first floor
In the main exhibition hall, first floor

В световен мащаб музеят е определен като „най-голямата концентрация от шедьоври на квадратен метър“. Голяма част от хората на изкуството го определят като „ не най-големият, но най-интензивният”. Прадо има около 950 склуптори, 64000 рисунки, 2400 щампи, 800 декоратишни изкуства, 900 монети и 800 медала. Подобно на други големи европейски музеи, като Лувъра в Париж и Уфици във Флоренция, Прадо дължи своя произход на колекционерското хоби на управляващите династии през вековете. Той отразява личните вкусове на испанските крале и тяхната мрежа от съюзи и политически вражди, така че се превръща в колекция ненадмината по специални художници и стилове. Много от творбите в музея са създадени по желание на няколко царе любители на изкуството. Школите на живописта в Испания, Фландрия и Италия (особено Венеция) имат водеща роля в Прадо. Има също така добри френски образци на Никола Пусен и Клод Лорен. Немските картини са с репертоар от едва четири творби на Дюрер и многобройните портрети на Менгс. Кратък е обзора на британската живопис, а що се отнася до холандската, най-силен неин представител е Рембранд. Като по-малко известни аспекти на музея, но също така важна част от декоративните изкуства са „Съкровището на делфините“ и изключителната колекция от гръко-римски скулптури.

Франц Снайдерс 1579 – 1657 г. Лов на глигани
Франц Снайдерс 1579 – 1657 г. „Лов на глигани

Сградата на музея е построена по времето на крал Карлос III от любимият му архитект Хуан де Вилянуева (автор и намиращата се наблизо Ботаническа градина както и Кметството). Ливадите, които тогава пустеели на това място дали и името на музея (на испански „prado“ означава „ливада“).

Историческото и обществено-политическото развитие на Испания безспорно се отразява, както на облика на най-големите испански колекции, така и на принципа на тяхното създаване. Не прави изключение и музеят „Прадо“. Неговата история е още по-показателна поради това, че колекцията му до голяма степен е създадена благодарение на меценатството на испанските монарси. Техните колекции почти изцяло съставят експозицията на Прадо.

Началото на бъдещата колекция на Прадо е поставено от Карл I /1516 – 1556 г./, който от 1519 г. е император на Свещената Римска империя под името Карл V.

Той осъзнава ролята на меценатството за възвеличаване на неговото войнствено и изпълнено с много завоевания и загуби царуване. При походите му из Западна Европа, той не пропуска и да купува големи колекции, има запазени инвентарни списъци на закупени от него платна.

Албрехт Дюрер. Адам и Ева, 1507. Прадо, Мадрид
Албрехт Дюрер. „Адам и Ева“, 1507. Прадо, Мадрид

През следващите години съществена роля за допълване на бъдещата колекция на Прадо изиграва фаворитът на новия крал Филип III (1598 – 1621), херцог Лерма. Херцогът купува в Италия ”Благовещение“ на Фра Беато Анджелико и осигурява поръчки за великия фламандски живописец Питър Паул Рубенс. През 1621 година на престола де възкачва поредния Филип, четвърти по ред (1621 – 1665), по чиято заповед са закупени големи колекции от всички краища на Европа. Най-значителната е колекцията на Чарлз I Английски, закупена по време на управлението на Оливър Кромуел. По този начин в Испания попадат „Успение на Богоподица“ от Андреа Мантеня, ”Светото семейство“ от Рафаел и редица творби от Тициан, Тинторето, Веронезе и други прочути художници.

След смъртта на Рубенс през 1640 г., в Испания попадат част от творбите му – „Трите грации“, „Градината на любовта“, ”Селски танц“, ”Портрет на Мария Медичи“ и почти цялата му лична колекция. От същия период са и подаръците от чужди владетели и от испанските посланици в чужбина, като „Адам и Ева“ на Дюрер, подарена от Кристина Шведска, „Падането по пътя на Голгота“ на Рафаело, подарена от вицекраля на Палермо и др.

Веласкес. Меркурий и Аргус
Веласкес. „Меркурий и Аргус“

Най-значимо от XVII век, в музея е творчеството на гениалния Диего Веласкес, събрало цяла галерия портрети, религиозни творби, платна създадени по антични мотиви, пейзажи и др. През 1700 година, на испанския престол се възкачва династията на Бурбоните, които допринасят за допълване на колекцията с много творби на Франц Снайдерс, Тениерс и други фламандски майстори. Следващият период на управление кралете Карл III и IV-ти е кризисен по отношение на попълване на колекцията, въпреки че поставят началото на изграждане на музей на естествените науки (прераснал в художествения музей Прадо).

Гласуваният декрет от Учредителното събрание на революционна Франция, за превръщане на бившия кралски дворец Лувър в музей, дава тласък за подобно развитие и в Испания. Управленската криза около сваляне и качване на Бурбонската династия на испанския престол, временно забавя изграждането на художествен музей в Мадрид. Но за бъдещата му колекция, огромно значение има закриването на множество испански манастири (по примера на Франция) и събиране на колекциите им от картини в Мадрид. По време на царувалия само една година, крал Фердинанд VII, се прави опит за създаване на музей със старинната Академия „Сан Фернандо“. Предвидено е той да бъде уреден в двореца Буенависта, но без успех. Този развой принуждава краля да определи за художествен музей недовършеното здание на Музея на естествените науки в парка Прадо. Планът за сградата е създаден още през 1785 година от известния архитект Хуан де Вилануева, който успява само да започне строежа. В началото на 1818 г., маркиз де Санта Крус е натоварен с мисията да създаде галерия на живописта на музея Прадо от картини, принадлежащи на Негово Величество, което е и последният етап преди откриването му. Музеят Прадо официално е открит на 19.11.1819 г. като кралски музей на живописта с колекция от едва 311 картини. През същия период е издаден и първият каталог на музея.

Франсиско Гоя Семейството на Карлос IV
Франсиско Гоя „Семейството на Карлос IV“

Първият му директор, маркиз де Санта Крус, полага големи усилия за пренасянето на нови творби, като тези от дворците в Аранхуес и Гранха. Вторият каталог от 1821 г. вече съдържа описанието на 512 творби. Днес Прадо притежава десет пъти повече картини, отколкото при основаването си. Това не бива да ни изненадва – в началото на XIX в., голяма част от многобройните картини, останали в кралските дворци, в сбирките на Ескориал, в други музеи и манастири, постъпват в Прадо. Различни частни лица също допринасят с даренията си за попълване на експозицията. Междувременно, през 1845 година, внезапно възниква опасност от разделяне на сбирката между двете дъщери на Фердинанд VII, като по този начин е застрашен действащия от XVII в. до този момент, Закон за неделимостта на живописните платна от Короната. Кралица Изабела II изплаща част от стойността на картините на сестра си, за да запази целостта на сбирката.

През 1868 г., избухва испанската революция, Изабела II е изгонена във Франция, а Испания е обявена за република. Новото правителство отделя живописните произведения от личното имущество на кралете. По този начин богатствата се връщат на държавата, а музеят на практика се национализира. В излезлия през 1873 г. каталог, той за първи път е назован Музей Прадо – име, което носи и до наши дни. Създаденият през 1894 година Музей на новото изкуство лишава Прадо от част от картините му, предимно творби на испански художници от XIX век. Част от тези платна днес са изложени в Националния музей на съвременното изкуство, открит през 1951 година. По време на Гражданската война, музеят Прадо е закрит и картините са евакуирани в Швейцария. На 7 юли 1939 година пинакотеката е отново отворена за посещения, но колекцията е напълно възстановена чак в началото на Втората световна война, когато преместените платна са върнати в Испания.

The Goya Gate in the north façade of the museum.
The Goya Gate in the north façade of the museum.

Днес музеят има филиал, който е тържествено открит през 1971 година в зданието Касон дел Буен Ретиро. Основната част от сбирката е от произведения на испански творци от XIX век. Нуждите от по-обширно пространство за разполагане на нарастващата колекция налагат разширяването му. Днес партерът включва сградата на архитекта Вилянуева и новата постройка в двора на църквата „Сан Херонимо де Реал“. Тук са разположени и магазин, кафе, ресторант и гардероб.

Публикувана в Култура
Сряда, 21 Август 2013 16:24

Маруловото чудовище

Леонардо Зеленчука е прякорът на Даниел Райкон - художникът, който има за цел да накара американските децата да ядат зеленчуци вместо бързи закуски.

Публикувана в Арт
Четвъртък, 15 Август 2013 15:46

Рози от диня

 

 Изкуството „карвинг“ придобива все по-голяма популярност. То се превръща в хоби на много хора, които имат усет към красотата. С малко усилие, много търпение и остър нож и вие може да внесете рози в кухнята си. А след време и да похапнете от тях.

 

carvingcarwing 2watermelon-bowl-carved-flowers

Публикувана в Арт

Три годишната Айрис Халмшоу спря дъха на артистичния свят за броени дни. Терапевтите на малката англичанка, която страда от аутизъм, посъветвали  майка й да й даде боички и блокче за рисуване като част от процеса на адаптацията й към външния свят.

Публикувана в Арт

Филмът „Животът на Адел – глава първа и втора”, на френския режисьор от туниски произход Абделатиф Кешиш получи "Златната палма" - Голямата награда на 66-я кинофестивал в Кан, начело на журито на който бе Стивън Спилбърг. Наградата бе връчена късно вечерта в неделя, след грандиозна демонстрация през деня в Париж срещу новия закон за еднополовите бракове, при която се стигна до улични сблъсъци. В нея според организаторите са участвали един милион, а според полицията 150 хиляди души. Арестувани бяха 96 души.
Отличеният филм е с много откровени еротични сцени. Той получи  и наградата на Международната асоциация на кинокритиците. Оригиналното му заглавие е La vie d'Adèle  - Chapitre 1&2. Веднага, след прожекцията му и до последния ден на фестивала мнозинството наблюдатели бяха убедени в неговата победа.
Главната героиня е 17-годишо момиче, което много обича децата и мечтае да стане учителка. Но още от 15-годишна изпитва смущаващо колебание с какви предпочита да се среща - момчета или момичета. Среща особено загадъчно момиче със синкави коси и се влюбва в него. Филмът е създаден по мотиви от много популярен във Франция комикс. Сцените с участието на актрисите Адел Ексарчопулос и Лея Сейду ("Полунощ в Париж", "Мисия невъзможна" 4)  разбуниха духовете на фестивала.

На бляскавата церемония в кинодвореца в Кан комедията "В съзнанието на Луин Дейвис"  на американците братя Коен получи Гран при - втората по важност награда. Този филм печели символична награда за най-много споменавания в интернет.

66-ото издание на фестивала бе посветено на творчеството на Ален Делон.

Публикувана в Арт

Нобеловият лауреат за литература Марио Варгас Льоса беше удостоен с отличието доктор хонорис кауза на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и се срещна с читателите в препълнената 65-а аудитория.
"Културата не може да бъде само едно зрелище. Това, което се случва днес, особено в развитите страни е, че тя е станала едно развлечение, форма за разсейване и всеки път се превръща във все по-голям спектакъл", заяви  испано-перуанският писател.
"Мнозина мислят, че литературата е забавление, разсейване от ежедневието и време за губене. Хубавата литература не е само едно хоби, тя е фундаментална за еволюцията на индивидите. Прави ни активни, креативни и информирани. Тя е изключително важна за едно живо общество и поправя път към прогреса и цивилизацията", смята писателят.
Според него литературата възпитава: "Четящите хора са много по-трудни за манипулиране. Тя е опасност за режимите, които казват, че животът е добре устроен. А действителността никога няма да бъде добре устроена, никога няма да може да отговори на всички желания".
"Литературата е едно удоволствие, което има голяма сила. Не може да бъде същото като един цирк или мюзикъл, защото в противен случай ще възпрепятства човешкия прогрес. Културата трябва да поддържа ценностите, да насочва кое е важно, кое не, кое е добро и лошо, кое е красиво и кое грозно. Ако това се изгуби, какво става с нашата епоха?", пита Льоса, утвърдил се като един от най-значимите автори в испаноезичната култура.
Варгас Льоса дойде в София за премиерата на книгата му "Пантелеон и посетителката". Заглавието се определя като безжалостна сатира срещу бюрокрацията и военщината. През 1990 се кандидатира за президент на Перу и губи изборите срещу Алберто Фухимори. По-късно заминава за Испания, след което се връща в столицата на Перу Лима.
Марио Варгас Льоса си спечелва световна слава още с първата си книга "Градът и кучетата", излязла през 1962 г. Веднага е обявен за един от основните представители на латиноамериканската литературна вълна заедно с Хулио Кортасар, Карлос Фуентес и Габриел Гарсия Маркес.
Варгас Льоса написва и други знаменити книги като "Разговор в катедралата", "Зелената къща", "Леля Хулия и писачът", "Празникът на Козела", "Кой уби Паломино Молеро?" и други.

Публикувана в Арт