Кабинетът Орешарски не е проверяван за принадлежност към Държавна сигурност

Вторник, 26 Ноември 2013 17:09 Публикувана в У нас Прочетена 1007 пъти

Кабинетът „Орешарски” все още не е проверяван за принадлежност към службите на Държавна сигурност. ДС има своя парламентарна група във всяко Народно събрание и хора във всяко правителство.  - от 12 кабинета от 1990 насам (включително и 3 служебни), нито едно не е сформирано без присъствие на агент на ДС или разузнавателните служби на народната армия.  По време на правителството на Жан Виденов цели 23-ма министри и заместник-министри са с принадлежност към бившата ДС.

По време на правителството на Жан Виденов цели 23-ма министри и заместник-министри са с принадлежност към бившата ДС. При това управление хиперинфланция "изяжда" спестяванията на милиона българи и едновременно заличава дълговете на т.нар. "кредитни милионери". За изборите за последния 42-ри парламент общо 136 агенти от над 30 политически партии и коалиции са атакували законодателната власт като кандидати за народни представители..

Това заяви разследващият журналист Христо Христов на Международната конференция на тема "Преходът в Източна Европа през документите на комунистическите тайни служби".  Той допълни, че ДС несъмнено е повлияла и продължава да влияе върху развитието на българската държава Единственият период, когато в Министерския съвет няма агенти, е между 2011 и 2013 г., след като премиерът Бойко Борисов се освобождава от двама членове на кабинета си с досиета - министър Божидар Димитров и зам.-министъра на вътрешните работи Павлин Димитров, припомни Христов.

Александър Кашъмов от програма „Достъп до информация” смята, че не е състоятелен аргументът, че връщането на параграф 12 от Закона за досиетата ще спомогне за опазване на сигурността на българската агентура зад граница. "В случая дори не става дума за разкриване на истината на хора, които работят зад граница", допълни Кашъмов. Сегашните управляващи искат да  върнат параграф 12 от Закона за досиетата, който ще скрие кадрите на ДС, работили в специалните служби след 1990 година. 


Ханс Алтендорф от германската агенция за разкриване на досиетата ЩАЗИ в ГДР. Веднага след обединението на Германия обществото е постигнало консенсус, че архивите трябва да бъдат разкрити и изучавани. В Германия е въведена и лустрация - забрана да заемат държавни постове хора, които са сътрудничили на репресивния апарат в ГДР. 

 

Веднага след падането на комунистическия режим, отделни високопоставени фигури в ЩАЗИ са се опитали да унищожат редица документи, но този опит не е успял напълно заради съпротивата на гражданите, които са окупирали кабинетите на бившето министерство на държавната сигурност в ГДР. Все пак част от документите са нарязани, но остатъците от тях са запазени и подлежат на възстановяване. В България огромна част от архива на ДС е унищожена. 

 

Алтенторф коментира, че германското общество е било несъгласно просто "да тегли" чертата и да остави комунистическото минало зад гърба си. "Ние създаваме условия за информиран избор от службите, които взимат тези решения.  Нашата цел беше да просветим обществото как е функционирала (комунистическата) диктатура особено сред по-младите поколения, защото това разбиране заздравява устоите на демокрацията", посочи той.", разказа германецът.

Последно променена в Сряда, 27 Ноември 2013 11:17
Светломира Димитрова

Светломира Димитрова е дългогодишна журналистка в пресата, радиото и телевизията, която още в трудните месеци около 10 ноември сътрудничи на Радио “Свободна Европа” и на българската секция на Би Би Си, където продължава да работи до 2001 година.
Тя първа нарече БСП “столетницата”, но не е правила компромиси с нито една от останалите партии на власт. Изявява своята позиция в анализите си на страниците вестник „Демокрация”, “Дневник” и „Свободен народ”.
Завършила е френска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Специализирала е в Париж, Лил и Висбаден.

Влезте, за да коментирате