Отново преговори за костите на Цар Самуил

Понеделник, 23 Декември 2013 17:53 Публикувана в У нас Прочетена 1953 пъти
Образът на Цар Самуил, според антропологична реконструкция направена по тленните му останки, открити в гроба му в базиликата на остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро. Учените от археологическия музей се наяват през 2014 г. в София да бъдат изложени на поклонение тленните останки на Царя, както и неговата плащеница с изобразени на нея папагали и плоча от гроба му с изображение на камила.   Образът на Цар Самуил, според антропологична реконструкция направена по тленните му останки, открити в гроба му в базиликата на остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро. Учените от археологическия музей се наяват през 2014 г. в София да бъдат изложени на поклонение тленните останки на Царя, както и неговата плащеница с изобразени на нея папагали и плоча от гроба му с изображение на камила. Снимка: Wikimedia Commons - Shakko

Професор Анелия Клисарова, министър на образованието е водила разговори с министъра по въпросите на Тракия и Македония – Теодорос Караоглу за временно излагане на тленните останки на Цар Самуил в базиликата „Света София“ в бългаската столица. Това е станало по време на посещение на проф. Клисарова в Солун на 19-ти и 20-ти декември 2013 г. Теодорос Караоглу е обещал да съдействува всячески за осъществяване на временното донасяне на костите на Цар Самуил в София. Тези предварителни разговори са се водили на такова ниво, защото в момента тленните останки на знаменития български цар се съхраняват в Солунския музей за византийско изкуство.

Идеята на български учени е българите да имат възможността да се поклонят пред костите на Цар Самуил по време на честванията на 1000 – годишнината от историческата битка при село Ключ в Беласица планина, довела до ослепяването на 15000 български воини и до скоропостижната смърт на техния цар и военначалник през есента на 1014 година.

 

Новината беше разпространена от вестник „Преса“, който се позова на доц. Людмил Вагалински, директор на Археологическия музей при БАН. Доц. Вагалински е дал информация и за предстоящите действия на инициаторите на временното посещение на тленните останки на Цар Самуил в столицата София. Официалното предложение от страна на научната общност щяло да бъде направено от председателя на БАН – академик Стефан Воденичаров, който щял да поиска от премиера Пламен Орешарски да поиска от гръцката страна своеобразната визита на костите на Цар Самуил. На премиера щяло да се направи и предложение да председателствува комитета за честването на годишнината от смъртта на Цар Самуил.

 

Ако се постигне съгласие за излагането на костите на Цар Самуил за поклонение в София, учените от Археологическия музей се надяват да успеят да осигурят излагането и на царската плащеница, както и на плоча от гроба му на остров „Свети Ахил“.

 

„Свободен народ online“ напомня, че това не са първите преговори, които се водят между български и гръцки фактори около съдбата на костите на Цар Самуил. В началото на 2007 г., медиите гръмнаха във връзка с предложение на гръцката страна за замяна на костите на Цар Самуил срещу значителен фонд от византийски ръкописи и други културни ценности. Тогава публиката не успя да добие яснота за точните размери на гръцките претенции, тъй като бяха разпространени противоречиви сведения. Като цяло, отзивите от българскастрана бяха, че Гърция се опитва да замени археологическа находка с огромна емоционална стойност за българите срещу колекция с колосална научна стойност.

 

Предложената размяна даже беше окачествена от декана на Богословския факултет при ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ - проф. Казимир Попконстантинов, като „провокация от страна на Гърция към България“. (Виж: Димитрова Златина, Преговори с Гърция за костите на Цар Самуил, вестник „Янтра днес“,16 февруари 2007 г.).

 

Въпреки острата реакция и на други учени, темата се обсъжда доста оживено, поради идеята костите на Цар Самуил да бъдат положени в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново. Точно по това време на пълни обороти се работи по укрепването и по реставрацията на историческата църква и се подготвя препогребването на тленните останки на Цар Калоян.

 

В края на март 2007 г., неназовени фактори, свързани с църквата „Свети Четиридесет мъченици“ оповестяват на всеослушание, че през април същата година, костите на Цар Самуил ще бъдат донесени във Велико Търново и ще бъдат положени до тези на Цар Калоян. (Виж в: Добрев Петър, Костите на Цар Самуил все пак идват в Търново – до гроба на Калоян, 29 март 2007 г., http://e-vestnik.bg/370 ). Пак по същото време се пуска в обръщение информация, че в историческата църква на Асеневци ще бъдат донесени костите и на правнука на Иван Асен Втори – Михаил Шишман, които по онова време се съхраняват в манастира „Старо Нагорчин“ в Сърбия.

 

Амбициите на учени и политици да организират поредица от царски препогребвания в историческата църква във Велико Търново тогава са огромни. След като слез повече от 30 годишни мъки, храмът отново отваря двери на 14 септември 2006 г. - Кръстовден, директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров заявява пред вестник „Янтра днес“, че мечтае да превърне храма „Свети Четиридесет мъченици“ в „Пантеон на българските царе“. Той заявява, че археолозите разполагат с данни за останките на още седем – осем български владетели, които биха могли да бъдат погребани във Велико Търново.

 

В крайна сметка се стигна само до препограбването на тленните останки на Цар Калоян, които до тогава бяха изложени в Археологическия музей в София. Идеята за Пантеон на българските царе не се осъществи, независимо, че на различни места в храма има поставени надгробни плочи с имена на български владетели.

 

Редактор: Теодор Дечев

Последно променена в Вторник, 24 Декември 2013 01:24
Влезте, за да коментирате