Българин съди Еврокомисията за връзкарство

Неделя, 29 Декември 2013 13:31 Публикувана в У нас Прочетена 2098 пъти

Българин съди Европейската комисия (ЕК) за връзкарство и нагласен конкурс.Това е първият случай, в който българин завежда дело, защото ЕК е нарушила правата му като гражданин на ЕС да се бори за работа в институциите по честни и ясни правила.Делото се гледа в една доста непозната у нас институция – Съда на публичната служба на ЕС. Пред съда го представляват адвокатите от дружеството “Екимджиев, Бончева и Черничерска”.

Д-р Емил Христов през 2010 г. решава да участва в конурс за изпълнителен директор на Европейската агенция по лекарствата (ЕМЕА). Това е агенцията на ЕС, която посочва медикаменти и препарати на фармацевтичните компании, които могат да се използват в съюза. В ръцете на ЕМЕА е бизнес за милиарди, а постът на директор на базираната в Лондон структура е изключително привлекателен.

Д-р Христов освен лекар е и бивш шеф на българската Изпълнителна агенция по лекарствата и като такъв е участвал в работата на ЕМЕА. Намира обявата за свободната длъжност и подава документи, съобщава "Труд". 


За да гарантира, че ще постави на поста на изпълнителен директор на ЕМЕА най-достойния специалист, Еврокомисията е създала сложна процедура от четири стъпки. На всеки от етапите различен орган пресява кандидатите, докато ги сведе до кратък списък от избрани, които да предложи на Управителния съвет на агенцията, а той решава кой да я оглави.

Първият етап на конкурса се провежда от Комисия за предварителен подбор, определена от ЕК. Тя селектира подадените заявления и кани одобрените по документи кандидати на интервю, разговаря с желаещите да оглавят агенцията и след това прави списък с подходящите. Предава го на органа, който провежда следващия етап от процедурата – Консултативния комитет по назначенията към ЕК. Този комитет отново събеседва с кандидатите и прави нов списък на одобрените, който дава на комисаря по здравеопазването. Той също прави интервюта, след които Еврокомисията приема решение, с което посочва на УС на ЕМЕА кои са най-подходящите за поста. И едва тогава се стига до последния етап, при който Управителният съвет отново интервюира кандидатите и гласува кого да назначи за изпълнителен директор. Решението се взема с 2/3 мнозинство от 35-имата му членове.

 

Цялата тази въртележка от интервюта и пресяване на желаещите да оглавят Европейската агенция по лекарствата е създадена, за да се избегнат нагласените конкурси. Първите три етапа са под контрола на ЕК, а едва последният и окончателният избор са в ръцете на самата ЕМЕА.

Оказва се обаче, че това не може да спре “уреждането” на подобно назначение. И д-р Христов се натъква на нарушения в полза на “свои” хора още на първия етап на процедурата. Както казахме, той е. Изненадващо в състава на този орган, който е под контрола на ЕК и нейната Комисия за предварителен подбор е първа цедка за кандидатите, се появяват членове на УС на ЕМЕА, а те би трябвало да участват само в последната фаза на конкурса.

Когато се изправя пред комисията, д-р Христов е информиран, че интервюто му ще продължи 20 минути, ще му бъдат зададени пет въпроса и ще има по четири минути за отговор. За негова изненада въпросите нямат допирни точки нито с фармацевтичното европейско законодателство, нито с функциите на ЕМЕА, нито с изискванията за длъжността – да може да ръководи публични институции, да има опит в бюджетирането и управлението на големи екипи. 


Вместо това го питат какви са личните му и професионални недостатъци и предимства пред другите кандидати. Д-р Христов е повече от шокиран, тъй като на този етап няма как да знае кои са конкурентите му за поста, за да се сравнява с тях, а цялостният начин на провеждане на интервюто създава впечатление, че то цели само формално да изпълни процедурата без реална преценка на качествата и възможностите му.


Освен това д-р Христов забелязва, че недопустимо и в разрез с правилата комисията се състои от четен брой членове и на това отгоре двама от тях са членове на УС на ЕМЕА, а трети е бивш.


Нещо повече,  двама от кандидатите за поста, за който се бори българинът, са колеги на изпитващите членове на комисията в УС на ЕМЕА. Т.е. те не само че ще бъдат препитвани от хората, с които работят всеки ден, но и са участвали в писането на правилата за финалния етап на конкурса – избора пред самия управителен съвет на агенцията. И всичко това без да декларират конфликт на интереси.


Именно един от двамата членове на УС на ЕМЕА, участвали в конкурса – Гуидо Рази, е избран за неин изпълнителен директор. Пред съда се установява, че единият от двамата кандидати, които са и членове на УС на ЕМЕА, с неприкрита радост е уведомил колегите си от съвета, че ще бъде сред предложените от ЕК. Това става близо седмица преди Комисията да е взела решение, с което приключва третия етап от процедурата. По време на откритото заседание на съда по жалбата на д-р Христов на 17 октомври 2013 г. процесуалният представител на ЕК е заявил в прав текст, че побързалият да се похвали кандидат е разбрал за решението на Еврокомисията предварително от свои “вътрешни” източници.

Д-р Христов подава жалба срещу резултатите от конкурса пред ЕК, но тя е отхвърлена. Мотивите са, че членовете на УС на ЕМЕА в комисията по подбора се били абстрахирали от длъжността си в агенцията, когато пресявали кандидатите. А това, че конкурентите му Пат О’Махони и Гиудо Рази като членове на УС са участвали и в създаването на правилата за конкурса, не водело до конфликт на интереси, тъй като това били само формални въпроси. Затова д-р Христов решава да съди комисията в Съда на публичната служба. 

Предстои европейските магистрати да излязат с решение по казуса на българина. След това то може да бъде обжалвано и пред Общия съд на ЕС.

 

Редактор: Светломира Димитрова.

Последно променена в Неделя, 29 Декември 2013 13:43

Свързани статии (по етикет)

Влезте, за да коментирате