За прокурорските „резолюции” и противоречието със закона

Четвъртък, 26 Февруари 2015 16:30 Публикувана в У нас Прочетена 1194 пъти
По една от образуваните прокурорски преписки срещу Теменужка Кайлитска, прокурорът от СРП се произнася с резолюция. Произнасянето с подобен акт, лишава жалбоподателите от по-нататъшно обжалване и прегражда възможността за последващ контрол от СГП. Нещо повече, такъв акт дава възможност за извършителя на престъпното деяние да избегне наказателно преследване и да излезе „сух” от ситуацията. По една от образуваните прокурорски преписки срещу Теменужка Кайлитска, прокурорът от СРП се произнася с резолюция. Произнасянето с подобен акт, лишава жалбоподателите от по-нататъшно обжалване и прегражда възможността за последващ контрол от СГП. Нещо повече, такъв акт дава възможност за извършителя на престъпното деяние да избегне наказателно преследване и да излезе „сух” от ситуацията. Снимка: novini.bg

В серия от публикации ви предоставяме информация за един наглед тривиален търговски спор, при който едната страна не изпълнява договорните си задължения (не заплаща уговорените лизингови вноски) и това води до сериозно влошаване на отношенията между контрахентите. 

 

Като пълномощник на фирмата на съпруга си, г-жа  Теменужка Кайлитска  получава над 12 автомобила, предоставени й  по силата на лизингов договор от „Голд лизинг”, управлявана от Явор Джиджев и Иван Станев. Известно време  тя изпълнява договорните си задължения и заплаща ежемесечно вноските си.  В един момент обаче, решава, че лизингованите автомобили са вече нейна собственост и започва да се разпорежда с тях, както намери за добре - едни биват продавани, други разглобявани и също продавани, само че на части.

 

Всичко това води до сериозно ощетяване на фирмата-лизингодател, която след период на подканяне  и изчакване решава да потърси правата си в съда. Подадени са  отделни жалби за всички обсебени автомобили – 12 на брой.

 

В предходните статии ви запознахме със странното отношение към този спор на различни представители на държавното обвинение към еднотипни казуси. Сега ще обърнем внимание на още един случай, свързан с горепосочените контрахенти, който разкрива едно законодателно недоразумение.

 

По една от образуваните прокурорски преписки срещу Теменужка Кайлитска, прокурорът от СРП се произнася с резолюция. Произнасянето с подобен акт, лишава жалбоподателите от по-нататъшно обжалване и прегражда възможността за последващ контрол от СГП. Нещо повече, такъв акт дава възможност за извършителя на престъпното деяние да избегне наказателно преследване и да излезе „сух” от ситуацията.

 

За средностатистическия гражданин, наглед, проблем няма, тъй като общоизвестно е, че прокурорът решава дали да повдигне обвинение или да прекрати/спре образуваното дело. Издадения в случая прокурорски акт – резолюция, обаче, не е посочен сред възможностите, уредени в Наказателно-процесуалния кодекс, с които представителя на държавното обвинение може да очертае пътя на наказтелното производство. Съгласно чл.242 ал.1 от НПК, прокурорът може да внесе обвинителен акт; да внесе предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на администратично наказание; да направи предложение за споразумение за решаване на делото или да прекрати или спре делото с ПОСТАНОВЛЕНИЕ. Никъде в кодекса не е посочената алтернативата – резолюция. Нямаше да има проблем, ако този акт, можете да се жали пред горестоящ прокурор или пред съд, както това е законово предвидено за прокурорските постановления, с които се прекратява или спира делото. Нещо повече, постановленията за прекратяване подлежат на двуинстанционна проверка, т.е контрол и от въззивен съд. За резолюциите не е ясно, тъй като не е предвидено в нормативен акт, а в подзаконов такъв, без да е уточнен режимът им.

 

През 2011г. главният прокурор, съвместно с министърът на вътрешните работи, издават инструкция за провеждане на предварителни проверки. В тази инструкция се урежда правото на прокурора да прекрати преписката с резолюция, когато липсват данни за извършено престъпление или получените данни са недостатъчни или изразяват субективната преценка на някого. Не е нужно да си юрист, за да прецениш, че е недопустимо и неправомерно един подзаконов нормативен акт, какъвто е инструкцията, да противоречи на Наказателно-процесуалния кодекс. Съвсем резонно няколко текста от тази инструкция бяха отменени през 2012г. от 3-членен състав на ВАС като нищожни. Сред тях са и тези даващи възможността на прокурора да издава резолюции. Според съда, по същество Инструкцията е нормативен акт, но е приета в разрез с императивни изисквания на Закона за нормативните актове (ЗНА), дори не е обнародвана в "Държавен вестник" и води някакво полулегално съществуване, доколкото е трудно откриваема и за най-любознателните читатели. 

 

Така за ощетените лица от фирмата – лизингодател, не остава нищо друго, освен да уведомят Инспектората към Висшия съдебен съвет за действията на прокурора от СРП с оглед инициирането на дисциплинарно производство срещу него. 

 

Новият председател на Върховния касационен съд, Лозан Панов даде нееднократно заявка за по-усърдна тълкувателна дейност от ВКС, която би помогнала за в бъдеще при подобни аномалии. 

Андриан Боянов

Андриан Боянов e юрист, участник в управителните органи на някои от активните неправителствени организации, борещи се за върховенство на закона,съхраняването на демократичните ценности и наблюдение на изборния процес. На 24г. неженен. Андриан Боянов е адвокат в Софийска адвокатска колегия, кантора „Беров, Боянов, Гогов и партньори“.

Влезте, за да коментирате