“Мъртвият” текст на чл.293а от НК

Вторник, 31 Март 2015 18:57 Публикувана в У нас Прочетена 1891 пъти
Често се случва граждани да водят граждански дела на различни основания, да ги печелят и да им се присъждат определени суми, но въпреки това, в последващи изпълнителни дела, да не могат да си ги съберат, въпреки наличието на парични средства или имущество на осъдения. Тук този наказателен текст има приложение, но уви. Често се случва граждани да водят граждански дела на различни основания, да ги печелят и да им се присъждат определени суми, но въпреки това, в последващи изпълнителни дела, да не могат да си ги съберат, въпреки наличието на парични средства или имущество на осъдения. Тук този наказателен текст има приложение, но уви. Снимка: dariknews.bg

Член .293а от Наказателният кодекс гласи „Който, след като е осъден да изпълни парично задължение с влязъл в сила съдебен акт и в продължение на една година от влизането му в сила не изпълни задължението си към кредитора, въпреки наличие на парични средства или имущество за това, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.” 

 

На пръв поглед, този законов текст  изглежда често приложим, предвид социалния заряд, който носи в себе си. Често на практика се получава разнобой в отношенията между бивши гражданскоправни партньори, който разнобой води до съдебни битки, респективно до присъди.

 

Този текст присъства в Наказателния кодекс от размирната 1997г. като вероятно законотворците тогава са смятали, че той в допълнителна степен ще осигури справедливост и гаранции за изпълнение на съдебните актове. 

 

За близо 20-те си години нормативен живот, чл.293а от НК има всичко на всичко едно изменение през 2006г., с което се намаля наказанието от три години „лишаване от свобода” на една година, а също така се добавя и алтернативният текст с наказанието „пробация”. Липсата на повече законодателни изменение, по принцип, говори за стабилност на даден текст и за неговата необходимост и правна приложимост. 

 

Да ама не, както би се изразил един известен столичен журналист. 

 

Текстът остава напълно неприложим. Липсва каквато и да е практика по него. Прокурорите през годините масово отказват да образуват досъдебни производства по него, а образуваните биват прекратени след не особено пълни и всестранни разследвания. Представителите на държавното обвинение сякаш избягват този текст и напътстват разследващите органи да водят разследването и да привличат обвиняеми по други наказателни текстове.

 

Често се случва граждани да водят граждански дела на различни основания, да ги печелят и да им се присъждат определени суми, но въпреки това, в последващи изпълнителни дела, да не могат да си ги съберат, въпреки наличието на парични средства или имущество на осъдения. Тук този наказателен текст има приложение, но уви.

 

Такъв е и случаят с подробно разгледаната от нас съдебна сага между „Голд лизинг” ООД, представлявано от Явор Джиджев и Иван Станев, и пълномощничката на ЕТ „Декор – Хайри Кайлитски”, Теменужка Кайлитска. Въз основа на подписани от горепосочената дама  3 броя записи на заповед, тя се задължава да изплати определена сума на управителите на „Голд лизинг”. Нейното неизпълнение, обаче, принуждава господата Джиджев и Станев да се обърнат към съда. Три съдебни инстанции осъждат г-жа Кайлитска да заплати неголямата сума, посочена в менителничните ефекти. Въпреки влезлия в сила съдебен акт и изтичането на една година от тази дата, жалбоподателите остават финансово неудовлетворени. Сумата е малко над две хиляди лева, не е голяма и едва ли би се отразила съществено на дейността на жалбоподателите. Отказът от прилагането на чл.293а от НК, обаче, дава възможност и на други осъдени лица да не изпълняват паричните си задължения спрямо кредиторите си.

 

Разбира се, лицата, на които са присъдени суми и е издаден изпълнителен лист могат да се обърнат към съдебни изпълнители, които с полулегални  процедури да им съберат присъденото по гражданскоправен ред.

 

В проекта за нов Наказателен кодекс от декември 2013г., подобен текст въобще не присъства и може би чл.293а ще остане в правната история като текст без съдебна практика. 

Последно променена в Вторник, 31 Март 2015 19:12
Андриан Боянов

Андриан Боянов e юрист, участник в управителните органи на някои от активните неправителствени организации, борещи се за върховенство на закона,съхраняването на демократичните ценности и наблюдение на изборния процес. На 24г. неженен. Андриан Боянов е адвокат в Софийска адвокатска колегия, кантора „Беров, Боянов, Гогов и партньори“.

Влезте, за да коментирате